По принцип скакалците са насекоми, които често виждаме в градината, но рядко се намножават толкова, че да станат сериозен вредител по културите.

Мароканският скакалец е видът, който най-често се среща у нас. Разпространен е предимно по ливади и пустеещи земи, но се намира и в насаждения с бобови, зеленчукови, овощни, технически култури и други.

Когато скакалците са повече, започват да живеят стадно и тогава стават особено опасни. Възможно е да се съберат цели ята, които да нападнат културните растения и да ги унищожат.

Възрастното насекомо е с жълто-кафяво до ръждиво-кафяво тяло, на петна. Ларвите приличат на възрастните, но са без крила. Развитието им преминава през пет фази.

Мароканският скакалец развива едно поколение през годината и зимува като яйце, в яйчни мехчета, които се намират непосредствено под почвената повърхност. Ларвите се излюпват неравномерно, в продължение на 2-3 месеца. Процесът започва от края на април - началото на май. Ако насекомите са по-малко, те водят индивидуален начин на живот. Ако се размножат в голяма популация, развиват стаден, което ги прави опасни.

Ларвите се хранят като нагризват листата, пъпките, връхните части, дори плодовете. Възрастните насекоми се появяват в края на май - началото на юни. Те нападат всички надземни части на растенията.

Скакалците се размножават в края на юни - началото на юли, когато температурата е поне 22 градуса. В този период неприятелите се насочват към влажни места, като прелитат огромни разстояние, и могат да изядат всичко по пътя си. Тъй като насекомите набавят вода чрез растителната храна, в сухо време повредите са повече.

Един скакалец за един ден може да изяде растителна храна, която е равна на теглото му.

Пръскайте срещу ларвите, те не летят

Препоръчват се контактни инсектициди

Специалистите съветват борбата срещу мароканския скакалец да е насочена срещу ларвите. Тъй като нямат крила, са по-слабо подвижни и по-лесно могат да бъдат унищожени. След като развият крила насекомите стават много трудни за проследяване, тъй като бързо прелитат на големи разстояния.

При химична борба се прилагат контактни инсектициди. Препоръчително е обаче да се имат предвид културите, които се отглеждат в градината, когато се избира препарат. Има доста регистрирани рз-продукти, но сред най-известните на любителите са: вазтак нов, децис, дурсбан, нуреле Д и др.

Може да се използва и препаратът димилин 480 СК. Подходящ е срещу ларвите, като той може да има и забавен ефект - те умират при следващото линеене. При възрастните предизвиква стерилност и те или не снасят, или снесените яйца не се излюпват, през следващата година.