ДУХЪТ НА ХОМЕОПАТИЯТА

РАДЖ АН ШАНКАРАМ
 “От известно време ни е представен малък оригинален труд
относно хомеопатичната теория и практика... В новата книга на
Раджан Шан каран виждаме свежи и интересни идеи, популярни в
известната Бомбайска клиника...

Книгата е разделена на четири части: философия, Психика,

Снемане на случаи и намиране на лекарство и Материя Медика.
Няколкото големи теми, разгледани в книгата, се основават на
съкратена версия на лекционни записки от последните пет
години. Накратко, авторът разказва как са се развили идеите му,
вдъхновен от това, че потенцираните лекарства имат само
динамичен ефект и завършва с примери от неговата
Ситуационна Материя Медика...

Шанкаран е майстор-детектив, който изключително добре

познава Реперториума, и използва много пренебрегвани рубрики
като делюзии и сънища по нов и оригинален начин. Той разглежда
оплакванията на пациента и с голямо умение ги превежда на езика
на реперториума. Книгата е предизвикателство за нас да се
"освободим” при ползването на Реперториума и да търсим
смисъл зад това, което ни показва пациентът...

В ситуационната Материя Медика Шанкаран поставя във

въображаема черупка основната делюзия или неподходящата поза
на няколко хомеопатични лекарства...

В книгата на Шанкаран има и други идеи, изложени 6 44 глави.

Не съм споменал дискусията му относно компенсираните и
некомпенсирани симптоми, начина, по който използва сънищата,
техниката му на снемане на случаите или пък идеята му за
полярността на хомеопатичните лекарства. Не всички идеи са
нови, но излагането им от Шанкаран заедно в този труд, ги прави
по-лесно запомнящи се и по-уместни.
Британско хомеопатично списание

I 11Д ХОУСОПАТИЯТА

■ш 35850
 Кд|лп San к ax an
]Ъе Spirit ot Homeopathy
Cnpynght C Rajan Sankaran

Д-р Раздан Шанкдран

Духът на хомеопагихга

Първо издание. 2001 г

©"Анхнр*" ЕООД. 2001 г.

Всички права за българското издание
запазени за “Анхира” ЕООД

Превод Красимира Матева

д-р Светла Пенкова
д-р Елеонора Йорданова
Консултант: д-р Петър Найденов

Печат: “Максла" ЕООД

Корица:
Т. Chatterjee

ISBN 954 -9882- 13 -6

За поръчки: “Анхпра” ЕООД
София, ж.к. “Дианабад”, бл.9, ап.2
Тел.: (02) 62-74-59 и (02) 62-40-49
E-mail: anhira@doctor.bg
http7Zwww.sk vtainily.com/anhira
 Предговор
lain книга е предназначена ia сериозния студент по хоме°^а здраве-
тези, които искрено желаят да открият отговори на въпросите цес,
то, болестта и лечението. Гя не обещава решение, но представя ^-лЮде-
тио търсене през последните няколко години и съдържа някои
пия и иден от моята практика.
Книгата е разделена на 4 части. ейното
Първата част разглежда болестта. Представя произхода и _
развитие. Трябва да познаваме природните закони на лечението и
еволюцията на хомеопатичното лечение и прилагането му в прак
Във втората част се фокусирам върху разбирането на чметвен^^
състояние на пациента - една много обсъждана, но все оше мъглява
ласт в хомеопатията. Ще очертаем моето пътешествие към разоиране
делюзиите и накрая - към разбиране на умственото състояние като цяло.
В този раздел ние ще изучим и връзката между ума и тялото.
Третата част покрива артистичния аспект на хомеопатията, а именно
снемането на случая или процеса на разбиране на пациента. В този раз
дел преди да дам много специфични детайлни загатвания и техники оше
веднъж ще наблегна на философския аспект.
В последната част ще поставя основите на нов начин за разбиране на
лекарствата и ще представя някои лекарства като примери.
В тези раздели са вплетени мисли върху различни практически въп­
роси, като важността на патологията, връзката между лекарствата, хоме-
опатичната прогноза и хомеопатичен подход за психотерапия.
Всяка глава е илюстрирана с няколко клинични случая, а също така с
някои примери за по-добро разбиране. Като първа глава включвам ос­
новните закони на хомеопатията, а също така се придържам към прост
език, за да ме разбере и начинаещият.
Втората глава, наречена “Историята на тази книга” е един “птичи
поглед” върху цялата книга.
Вярвам, че целта на учителя е само да стимулира учителя, намиращ
се във всеки един от нас. Ако тази книга ви стимулира да наблюдавате и
да мислите, тя е постигнала много повече от това да изпълни целта си.

1 март 1991г., Бомбай

Раджан Шанкаран
 Благодарности
Пре in всичко трябва да изразя благодарност за ръководството и на­
сърчението, оказани мп от монте учители, чинто мъдрост и пример про­
дължават да ме вдъхновяват и досега.
С ъщо така искам да засвидетелствам и дълбокото си чувство иа бла­
годарност към всички мои приятели и колеги, които са ми помагали при
подготовката за семинарите и при написването на тази книга.
Dr. Jayesh Shah е мой сътрудник, който ми оказва огромна професи­
онална и лична подкрепа от първия ден на нашата практика.
Мистър S.M. Guanavante ме подкрепя от началото на преподавателс­
ката ми дейност като осиновител. Той много допринесе за тази книга.
Доверието, оказано ми от приятели от Англия, Dr. Hansjorg Нее от
Швейцария и Dr. Kees Dani от Холандия, бе от голямо значение за мен.
Dr. Nandita Shah беше мой добър приятел. Тя ми помогна при под­
реждането на записките, направени от мен през последните 3 години,
както и да ги приготвя за тази книга.
Dr. Divja Chhabra и Dr. Prasad Shetye ми помогнаха да изразя с думи
новите си иден. Така те можаха да бъдат формулирани.
Dr. Sadhana Thakkar ми оказа значителна подкрепа при написването
на тази книга и при управлението на моята клиника.
Dr. Petra Fuchs ми помогна за създаване на атмосфера, в която се ро­
диха няколко нови идеи, а после тя ми помогна в организирането им,
както и да им придам форма.
Dr. Lucinda Dyer много умело превърна лекционните ми записки във
форма, подходяща за книга, като същевременно подобри и езика. Голяма
частот последните ръкописи бяха коригирани от Ms. Karen Sage.
Dr. Jost Kunzli, на когото дължа най-висока почит, ми оказа честта да
напише предисловието. Dr. Kunzli почина на 5 април 1992 година.
Накрая, но не на последно място, използвам възможността да благо­
даря на моята майка, която ме е поддържала във всичките ми стремежи.

4
 Предговор към българското издание
Много ми е приятно да представя на българския читател книгата на
д-р Раджан Шанкаран “Духът на хомеопатията”. Тя е първата от пореди­
цата известни трудове на д-р Шанкаран, които ше се публикуват на бъл­
гарски от издателство “Анхира”. Надяваме се така да подпомогнем при­
общаването на хомеопатите у нас към постиженията на световната кла­
сическа хомеопатия.
В тази своя книга д-р Шанкаран представя ценни нови идеи, конто
могат да намерят приложение в хомеопатията - Ситуационна Материя
Медика, връзката делюзии - страхове - сънища, възможностите за ком­
пенсиране в поведението на пациента и т.н. Тези идеи не могат да се ус­
воят бързо. Изискват се време, усилия, отдаденост в търсенията и не-
подвластност на установени модели, за да могат хомеопатитете да ги
усетят и да започнат да работят с тях.
Идеята за психо-емоционалния произход на хроничните заболявання
не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина. В тази
светлина усилията на д-р Шанкаран за по-дълбоко изследване на човеш­
ките емоции и душевност, въз основа на което той изгражда своето
предписание, се явява изключително ценна, интересна и превръща лече­
нието в изкуство.
В началото на 2001 г. в Бомбай присъствах на голям международен
семинар по хомеопатия, за да се запозная с нашумялата система на д-р
Шанкаран. Някои хомеопати я оспорват, като не приемат много неща в
нея, докато други направо я боготворят. Затова бях любопитен да разбе­
ра за какво точно става въпрос. Срещнах се с един екип от млади, инте­
лигентни, образовани, високо квалифицирани лекари-хомеопати, които
работят заедно и се радват на много добри клинични резултати, както и
на голямо уважение в хомеопатичните среди в Индия.
В наши дни класическата хомеопатия преживява голям подем. За на­
ша радост и в България тя непрекъснато повишава авторитета си и пече­
ли все повече привърженици. За съжаление се наблюдава и едно опрос -
тенческо отношение - предписват се с лека ръка хомеопатични средства
или прекадено често, или в различни комбинации, или неоправдано бър­
зо едно след друго. С това се цели временно облекчаване, както и пови­
шаване на продажбите на хомеопатични препарати.
Истинската хомеопатия предполага много по-дълбоко навлизане в
проблемите на човека, както и тяхното правилно разбиране и професио-

5
нал но интерпретиране. Класическият подход е много по-цялостен и е в
състояние да оползотвори много по-добре възможностите на хомеопати-
ята и да я представи в цялата й красота и уникалност.
Без да целим каквато и да било конфронтация, използваме възмож-
HOvira да се обърнем към всички, които вече използват хомеопатия в
практиката си. Тъй като в България хомеопатията е нешо ново, много
практикуващи все още нямат представа от красотата и дълбочината на
класическата хомеопатия. Книгите от поредицата “Хомеопатия” на изда­
телство “Анхира” биха могли да бъдат много полезни за тези пионери на
хомеопатнята като ги запознаят с холистичния подход и им помогнат да
разберат по-добре както възможностите на метода, така и пациентите си.
Вярваме, че всеки, който иска да стане добър хомеопат, би могъл да
открие ценни идеи в системата на д-р Шанкаран. Тя е особено ценна с
това, че подчертава необходимостта от много дълбоко познаване на бол­
ния човек и на неговата житейска ситуация.
Книгата представлява интерес и за тези, които се лекуват с хомеопа­
тия, за да разберат колко важно и отговорно е тяхното участие в процеса
на хомеопатичното лечение, както и да оценят трудните дилеми, стоящи
пред хомеопата, комуто са се доверили.
Имаме уверението на д-р Шанкаран, че представители на неговата
школа скоро ще посетят България, за да представят своята система.
Изключително ценни са също така и книгите на лауреата на Алтерна­
тивна Нобелова награда професор Георгос Витулкас (можете да ги полу­
чите на нашия адрес). Той ни учи да оценяваме състоянието на здравето
на пациента и да се ориентираме в многото нива и слоеве, които изиск­
ват поредица от различни точно подбрани хомеопатични средства. По­
казва ни също как да водим сложни и объркани случаи и да избираме
най-подходящите потенции и стратегии за лечение. Повече можете да
научите на видеокурса, предлаган от Холистичен център “Анхира”.
Двете системи се допълват и прилагани заедно, дават възможност на
сериозните хомеопати да изградят един цялостен и изключително мощен
подход за подобряване здравето на хората. И двамата големи специалис­
ти по хомеопатия подчертават, че истинско излекуване може да се пос­
тигне едва след години внимателно предписване според правилата на
изкуството, и че безразборното прилагане на хомеопатични средства
може да доведе до нежелателни последствия и е вредно за пациентите.
Целта на издателство “Анхира” е да предлага най-качествената лите­
ратура по хомеопатия, появяваща се в света. Така всички у нас ще имат
достъп до най-добрите идеи, вълнуващи хомеопатите в света.
Пожелавам ви приятно четене и успехи в лечението на болните!
Д-р Петър Найденов, април 2001

6
Част I

Философия
 "Трагедията... според... Аристотел е го­
ляма сила, която предизвиква жал, страх и
ужас, и по такъв начин пречиства съзнани­
ето от тези и подобни страсти, т. е. смекчава
ги до нужната мяра с помощта на особената
наслада, която се поражда, когато четем
или гледаме добре имитираните въпросни
страсти... Затова и когато лекуваме, изпол­
зваме нещата с меланхоличен оттенък и
качество срещу меланхолия, киселото -
срещу кисело, соленото - за да изхвърлим
солените настроения и течности в тялото."
Джон Милтън (1608-74)
В своето въведение
към "Самсон Борецът"
 1. Какво е хомеопатия
Хомеопатията е вид медицина, чиито основи са положени от извест­
ния немски лекар Самуел Ханеман (1755-1843 г.). Основният принцип,
на който се подчинява тя, - че “подобното се лекува от подобно" означа­
ва, че лекарството, предизвикващо определени ефекти у здрав човек,
същевременно е способно да лекува всяка болест, характеризираща се с
подобни ефекти.

Подобното лекува подобно

Например, ако здрав човек приеме определена доза арсеник, при не­
го ще се появят повръщане, диария, изпражнения като оризова вода, ус­
корен пулс, ще има студена кожа и тревожен израз на лицето. Ако той
приеме по-малка доза арсеник или пък приемът е по-продължителен, ще
се развие хрема, главата му ще натежи, ще се появи кашлица и бронхиа­
лен катар. По-късно ще се появят специфични промени по кожата и нер­
вите - парене по цялото тяло, облекчаващо се от топлина, честа жажда за
малки глътки вода, страх от смъртта, неспокойствие и симптомите му ще
се влошават по обяд и в полунощ.
Съгласно хомеопатичния закон, че “подобното лекува подобно” без­
брой пациенти с такива симптоми са били излекувани с арсеник незави­
симо от поставената им диагноза (холера, простуда, екзема, астма и т. н.)
Още от древни времена се знае, че отровата е лекарство за отрова. Хи-
пократ постулира този принцип с думите: "Similia siinilibus curentur”
("Подобното се лекува от подобно").
Основните принципи, на които се подчинява хомеопатичната прак­
тика са следните: Първо, лекарствата, които се използват, се тестват на
здрави доброволци, наречени изпитващи, за да се проявят симптомите,
които тези лекарства продуцират. Симптомите на всяко лекарство, проя­
вени от изпитателите, се регистрират много точно и подробно и така се
формира хомеопатичната Материя Медика. Симптомите на пациентите
се сравняват със симптомите на различните лекарства в Материя Меди­
ка, за да се открие единственото най-подобно на пациента лекарство.
Потенциране
Научните опити на Ханеман го довели до процеса на потенциране.
Постепенното разреждане и разтърсване на лекарството го прави извън­
редно силно и същевременно безвредно. Това е в пълен контраст с ток­
сичните лекарства на модерната медицина със страничните им ефекти.
9
 Хомеопатът ползва различни потенции: от майчина тинктура до по­
тенция 100 000. Потенция 6 ще бъде разреждане, приблизително съот­
ветстващо па една капка от първоначалната лекарствена субстанция в
езеро от вода. Всяка потенция е сто пъти по-разредена от предходната.
Представете си разреждане с потенция 1 000 000!
Никой досега не е дал задоволително обяснение как действат лекарс­
твата, когато са разредени в такива фантастични размери. И все пак по-
тенцирането оказва много силен ефект. Изглежда, че в този процес се
освобождава натрупаната в лекарството енергия.

Вътрешният лечител
Практиката по хомеопатия убеждава лекаря да гледа на тялото като
на нещо повече от сбор от отделни части. За разлика от машината тялото
се развива, функционира и се възстановява независимо и самостоятелно.
В този смисъл всеки носи в себе си своя собствен лечител. Древните ле­
кари са познавали тази природна сила на организма да контролира забо­
ляването и са я нарекли: “‘Лечебна сила на природата”. Тази лечебна
енергия е функция на жизнената сила и Ханеман я нарича “жизнена
енергия”. Заболяването представлява разстройство на тази енергия. От
10 човека, които ще се намокрят под дъжда, само един ще се разболее от
пневмония. Повечето бактерии могат да ни разболеят, само когато собс­
твената ни лечебна сила или съпротивителна способност е отслабена.
Като отстраняваме бактериите чрез антибиотици или с други средства
ние не правим нищо, за да коригираме тази загуба на съпротивителни
сили. Хомеопатичното лекарство се стреми да коригира разстроената
жизнена енергия и така повишава способността на тялото да се лекува
само. То не се стреми да отстрани симптомите на засегнатата част, а ле­
кува причината и възстановява здравето. Според хомеопатията симпто­
мите са отражение на разстроената жизнена енергия.
Болестта наподобява цитра, която звучи правилно, когато е разстро­
ена. Естествено, тоновете, идващи от нея, няма да са мелодични. Няма
смисъл да се коригират отделните звуци, тъй като трябва да се оправи
разстроеното звучене като цяло, - то е, което трябва да се коригира.

Лечение на човека като цяло

Основен принцип в хомеопатията е, че тя лекува пациента като цяло
и като индивидуалност. Няма лекарство за всяко отделно заболяване, но
има такова за пациента, страдащ от някакво заболяване. Известният
У.Ослер е казал, че същността е в индивида, а не в заболяването. Хомео­
патът взема предвид всички симптоми, характеризиращи човека като
индивид. Даже продавачът на готови дрехи трябва да се опита да нагоди
готовия костюм според мерките на всеки човек. Така и хомеопатът се

10
осведомява подробно за миналото на пациента, за фамилната анамнеза,
за неговия апетит, жажда, за състоянието на червата, съня и пр. и най
вече - за неговия темперамент.
Напоследък все повече се признава факта, че тялого и ума са свьрза
ни. Наблюдаваме бърз растеж на холистичната концепция за болестта с
подчертаване на нейния психо-соматичен аспект. Ханеман е установил
всичко това много отдавна и е подчертал, че телесните симптоми и пси
хи ката трябва да бъдат вземане заедно, за да се оформи портрета на оо
лестта. Хомеопатичната Материя Медика е богата па умствени симпто­
ми, които ние специално използваме при подбиране на средството.
Настоящият проблем на пациента обикновено не е изолиран инци­
дент, а част от определена последователност. Фамилната история и съ­
битията по време на детството също се имат предвид, тъй като хомеопа­
тията лекува не само настоящите симптоми, но и цялата последовател­
ност от тях и така предотвратява прогресирането на болестта. Децата,
подложени на хомеопатично лечение израстват много по-здрави, тъй
като те намират облекчение и от бича на вроденото лошо наследство.
Казано е, че детето е баща на възрастния. Така дори у бебето може
да се улови началото на бъдещо заболяване. Главата на бебето може тол­
кова много да се поти по време на сън, че да напоява възглавницата.
Може би фонтанелите се затварят бавно, може би то прохожда бавно и
бавно или късно му поникват зъбите, развива навик да яде кал и тебе­
шир. Момиченцето изглежда дебело, но то няма сила. Може да развие
големи сливици, често и лесно се простудява като всеки път сливиците
стават все по-големи. Мензисът се появява твърде рано и е изобилен.
През цялото време чувства студ и липса на енергия. Бавно се появява
кашлица и има непостоянна лека температура. Има желание за студено
мляко и яйца. Кашлицата постепенно се влошава и вечерната температу­
ра става добре изразена. Рентгеновото изследване показва туберкулоза.
Всеки може да забележи, че туберкулозата не се появява веднага.
Белезите на лошото здраве са били налице от детството. Те посочват
Calcarea carbonica. Ако това лекарство бъде дадено в детството, момиче­
то няма да развие това състояние. Никога обаче не е твърде късно. Дори
и сега хомеопатията може да възстанови нейното здраве. Така много от
проблемите на детето могат да бъдат разрешени чрез хомеопатията.
Добрият хомеопат се опитва да възприема болестта като непрестан­
но развиващ се процес, започващ още в утробата на майката, който, ако
не се спре и лекува, завършва със смърт. Има много начини за временно
облекчаване на пациента, но пътешествието продължава, освен ако не се
лекува според принципите на хомеопатията. На практика повечето ако
не и всички лечебни методи, включващи някои форми на психотерапия

I I
медитация и др., съзнателно или не, се базират на принципа за подобие­
то. Хомеопатът прилага този принцип научно и системно, като използва
внимателно изследвани лекарства. Понякога в хода на хомеопатичното
лечение историята на миналите заболявания се появява за кратко време в
обратен ред и когато това се случи, ние знаем, че ще се излекува не само
сегашната болест, но и причините й в миналото, а бъдещето на пациента
ще е безопасно и сигурно. За хомеопата знанията по анатомия, физиоло­
гия, терапия, хирургия и гинекология са нужни, защото това ще му по­
могне да разбере естествения ход на заболяването и да се справи добре
със случая. Но най-важната задача е да се разбере индивидуалността на
всеки пациент, за да се подбере правилното лекарство.

Хомеопатичните лекарства
Процесът на потенциране води до изява на скритата лечебна енергия
в тези субстанции.Чрез този процес всичко - от пясъка (Silicea) до лунна­
та светлина (Luna), може да се използва като лекарство в хомеопатията.
Лекарствата са произлезли от следните източници:

Животинско царство Растително царство

Напр. TarenUila (паяк) Напр. Aconitum napellus (самакитка)
Cantharis (испанска муха) Belladona atropa (беладона)
Sepia (мекотело) Bryonia alba (бяла тиква)
Bufo тапа (жаба) Lycopodium (мъх плавун)
Минерално царство Болестни продукти (нозодп)
Напр. Sulphur (сяра) Напр. Tuberculinum
Calcarea carbonica (калц. карбонат) Pyrogenium
Nitricum acidum (азотна киселина) Hydrophobinum
Hatrum muriaticum (морска сол)
Здрави тъкани и секреции Неизмерими
(саркоди)
Напр. Thyroid Напр. Магнетизъм
Pituitary Рентгеново лъчение
Очарователно пътуване
Предстои да изучим задълбочено тези аспекти и да погледнем от
гледна точка на хомеопатията върху здравето, болестта и лечението. Ще
видим как се разглежда случая и как се разбира индивидуалността на
всеки пациент. Как да разбираме лекарствата и да ги прилагаме в прак­
тиката. Хайде да започнем това очарователно пътуване.

12
 2. Историята на тази книга
Като студенти в хомеопатичния колеж ние намирахме Материя Ме­
дика суха, Реперториума - механичен, а философията - теоретична и
остаряла. Всъщност, философията беше най-неприятният предмет, зашо-
то по никакъв начин не я свързвахме с практиката. Лекциите бяха отег­
чителни и буквално ни принуждаваха да присъстваме на тях.Това беше
началото на неприятностите ни. Когато започнахме практика, бяхме
привлечени от различни школи на мислене, от различни гледни точки в
хомеопатията. Някои практикуващи хомеопати даваха комбинации от
лекарства, други даваха специфични средства, трети се осланяха само на
патологията, а малко предписваха по ключови симптоми. Други използ­
ваха Реперториума. От тях едни използваха Реперториума на Кент, дру­
ги работеха с Реперториума на Богер, а избрана група следваше метода
на Бьонингхаузен Едни смятаха, че миазмите са много важни, докато
други ги критикуваха.Тази ситуация ни объркваше още повече.

Първи стъпки
След като завърших колежа аз започнах да работя с Реперториума,
защото го познавах отпреди и реперторизирах случаите механично.
Опитвах се да използвам характерни и особени симптоми, най-вече за­
щото имаше по-малко лекарства в тези рубрики, а това правеше работата
с Реперториума по-лесна. Аз избирах няколко характерни симптома,
поглеждах в съответните рубрики в Реперториума и предписвах лекарст­
во, което е общо за тях. В едни случаи това работеше, но в много се про­
валяше. Спомням си един от моите ранни случаи. Баба ми имаше проб­
леми с гълтането. Взех симптомите “Картофите пречат” и “Хранопро­
вод, задушаване при гълтане”. От тях стигнах до Alumina, което чудесно
помогна на баба ми. Обаче в много случаи този подход се проваляше. И
затова насочих цялата си енергия в търсене на метод, който би бил ус­
пешен при всеки случай. Знаех, че клиниката е най-добрата лаборатория
и бях открил, че умът на учения е най-добрият инструмент. Един прин­
цип, към който се придържах през цялото време, беше да предписвам
само едно лекарство или терапевтичен метод в определено време. Опит­
вах се да запазя всичко друго непроменено, колкото се може по-дълго.
Това много ми помогна, за да съм сигурен във валидността и надеж­
дността на своите наблюдения.

13
 Предимство на умствени и общи симптоми
kieniio е моя колега д-р Шах започнах да изучавам нашите успехи и
пропали. I върде очебийно бе, че случаите, н които бяхме предписвали
върху умствени и общи симптоми бяха много по-успешни от другите,
при кои io сме разчитали па частни симптоми или сме използвали пато-
ло| ия като основа за предписание. Разгледахме тази идея от чисто прак­
тична гледна точка без да разбираме реалната причина за пея и започ­
нахме внимателно да я прилагаме при някои случаи. Все още си спомням
един ранен случаи на витилиго (подробно представен в главата “Цент­
рална делюзия '). Аз не успях да се добера до никакви симптоми при тази
жена с изключение на това, че обърнах внимание на добре развитото й
чувство за хумор, както и, че е много приказлива. Също така тя беше
топлокръвна и обичаше да се разхожда на чист въздух. Реперторизирах
следните симптоми:
Приказливост с жестове (Loquacity with jesting);
Подобрява сс от разхождане на открито (Walking in open air
ameliorates);
Общо влошаване от топлината (Warmth in general aggravates).
Намерих лекарството Kalium iodatum. Ho то дори не бе споменато в
рубриката “Оцветяване на кожата в бели петна” (Skin, discoloration, white
spots). Недоумявах дали това лекарство ще работи. Досега ние подби­
рахме лекарството, базирайки сс на ментални и общи симптоми, но бях­
ме сигурни, че лекарството покрива добре и наличния проблем. Това
беше един от първите случаи, когато патологията не сс покриваше. Ре-
ших да се възползвам от шанса и да игнорирам локалната патология, -
дадох на жената Kalium iodatum. Лекарството проработи чудесно.
Започнах да си задавам въпроса: “Защо лекарството работи? Как ра­
боти? Как би могло лекарството да излекува нещо, за което не е извест­
но, че същото това лекарство е способно да причини или да излекува? На
какъв принцип се основава това? По това време внезапно осъзнах, че
когато лекарството е потенцирано над I2C, в разтвора не са останали
молекули от първоначалната субстанция. Това, което остава, е само
енергия. Тъй като няма материална субстанция, то не може да причини
някаква директна материална вреда в тялото, не може да причини нито
физични, нито физиологични, нито химични промени в тялото, а само
динамични промени. Сентенцията, която ми дойде на ум беше: “Потен-
цираннте лекарства имат само динамичен ефект.” Тази сентенция се ока­
за изцяло нов поглед към хомеопатията и моята първа крачка към истин­
ското разбиране за заболяването. Какво точно представлява динамично
нарушение, - това беше въпросът. Ние виждаме в практиката си, че ле­
карство, което покрива умствените и общи симптоми лекува патология-

14
 та, даже ако тона не е споменато в Материя Медика. Оi крихме, ю у^
вените и общите симптоми, характерни за дадено лекарство, се ср
по-често при болшинството от пациентите за разлика ог частните и л
кални симптоми, които се различават при различни пациенти.
Централно нарушение
И така, главното нарушение, представено предимно ог умствени
общи симптоми, наречено централно нарушение, идва пьрво и се пое
ледва от промени в различни органи и системи в зависимост ог предраз
положеността на индивида към определена патология. Патологията раз
раства върху централното нарушение подобно на пълзящо растение по
пръчка. Нужно е просто да се отстрани централното нарушение.

Компоненти: рубрики, свързвани от ситуации

Моето разбиране се разви по-нататък, когато започнах да си задавам
въпроса: Какво всъщност представлява психическото състояние? И тога­
ва открих, че разбирането на психическото състояние па човека е нещо
различно от изброяването и описанието на психическите му симптоми.
Първоначално се опитах да разбера психическото състояние на пациен­
тите и лекарствата посредством тяхната същност или ядро. И открих, че
сърцевината, всъщност, изглежда не покрива цялото лекарство. Това е
времето, когато у мен се породи идеята за разбиране на лекарствата пос­
редством компонентите. Да вземем за пример симптома “Предсказва
времето на смъртта” (Mind, death, predicts the time of) при лекарството
Aconitum. Незабавно стават ясни две неща. Едното е, че Aconitum се
страхува от смъртта и второто, - че има възможност да предсказва
(“Предсказание" (Clairvoyance)). Тези два компонента заедно водят до
симптома “Предсказва времето на смъртта”. Така започнах да изучавам
лекарствата като характерна комбинация от компоненти. Тази идея ми
помогна много в практиката. Но тогава се появи въпросът - дали тези
компоненти са феномени без някаква връзка помежду им или има нещо,
което ги свързва. Намек за наличието на такава връзка между симптоми­
те може да се види при изучаване на Fluoricum aciduni. Във Fluoricum
aciduin има следните компоненти: “Безразличие към обичани хора, но
разговаря любезно със странични, чужди хора” (Indifference to loved
ones, yet talks pleasantly with strangers). “Повишено сексуално желание”
(Increased sexual desire), “Липса на морал” (Lack of morality). Ha пръв
поглед тези три аспекта не са свързани. Как бихме могли да попитаме
дали повишеното сексуално желание е свързано с безразличие към лю­
бимите? Една ситуация може да обясни всички тези компоненти, а
именно, когато мъжът осъзнава, че е женен за много неподходяща жена
и се нуждае от разтрогване на брака. В такава ситуация трябва да развие

15
безразличие към семейството си, става безотговорен и има повишено
сексуално желание заедно с общителност. Аз погледнах в Реперториума
и намерих рубриката “Делюзия, че бракът трябва да се разтрогне” (Mind:
Delusion, marriage, must dissolve). И единственото лекарство в тази руб­
рика е Fluoricum acidum. Тези наблюдения насочиха мисленето ми в нова
посока и аз предположих че компонентите са свързани, като връзката се
състои в това, че всички те са нужни в една определена ситуация и нап­
равих извода, че даденото лекарство представлява особена ситуация и
всяко състояние на пациента също е резултат на особена ситуация в ми­
налото, при която компонентите на сегашното му състояние са били не­
обходими. От тези наблюдения става ясно, че болестта е механизъм за
преживяване в особена ситуация. Така се роди идеята за ситуационната
Материя Медика.
Мислейки по този начин, аз се придвижвах напред. Видях, че при
деца (без минали специални ситуации), а и при възрастни има състояния,
които не биха могли да се обяснят с минали ситуации в живота им.
Стигнах до извода, че тези състояния трябва да са наследени от предиш­
ни поколения. Когато погледнах на случаите в тази нова светлина, отк­
рих удивителна прилика между състоянието на майката по време на
бременността и състоянието на бебето. Открих подобие и между състоя­
нието на родителите по време на зачатието и състоянието на детето. Така
се разви идеята за корените на заболяването. Корените са тенденции,
които при възбуда се манифестират като специфични състояния на забо­
ляване. Тези тенденции са впечатление от специфични ситуации в мина­
лото или от предишни поколения и карат човека да се чувства и да реа­
гира, като че ли се намира в тази ситуация (делюзия).
Делюзия: какво представлява тя в действителност
Също така осъзнах възможностите на рубриката “Делюзия”, защото
делюзията е фалшиво възприемане на реалността и заболяването е фал­
шиво възприемане на настоящето. Цялото психично състояние на човека
е израз на това фалшиво възприемане (делюзия).
Разбиране на психическото състояние
Имайки предвид всичко това, аз се опитах да намеря повече начини
за разбиране на психическото състояние на човека и развих някои техни­
ки. Една от тях бе да използвам сънищата, тъй като темата на съня пред­
ставя най-важните компоненти от състоянието на спящия. Изучих начи­
на, по който пациентът изразява себе си и как той се свързва и общува
със заобикалящите го. Тези техники станаха съществена част от моята
практика. Успоредно с тези ми нови схващания се появиха и нови идеи,
а именно идеята за връзките между хомеопатичните лекарства, за ситуа-

16
ционната Материя Медика при няколко лекарства и идеите за патологи­
ята и хомеопатичната прогноза. И най-важното беше, че успях да разбе­
ра какво в действителност означава да бъдеш здрав. Този проблем се
отнася не само до хомеопатията, но и до философията изобщо.

По-висшата цел на живота

Здравето, както осъзнах аз е "свободата на човека да бъде в настоя­
щия момент и да изпълни целта на своя живот". И сега мога да оценя
виждането на Ханеман, че "нашият вечен, надарен с разсъдък дух може
свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да постигне
по-висшите цели на нашето съществуване". Афоризъм 9 от “Органона”.
Болестта е пречка по пътя на организма да изпълни тази цел, тъй ка­
то не позволява на човека да реагира на настоящето.Тя го кара да реаги­
ра съгласно ситуация от миналото. Лечението е възстановяване на здра­
вето и то се постига чрез осъзнаване на това фалшиво възприемане на
реалността отстрана на болния. Това става възможно чрез изразяване на
делюзията му. На това се базира законът за Подобието, на които се под­
чинява хомеопатията. Практиката стана много по-проста. Материя Ме­
дика оживя, рубриките от Реперториума придобиха ново значение. Фи­
лософията, която по-рано слушахме насила, стана едно с духа на живота.
Споделяне на възгледи
Всяка глава разглежда специфичен въпрос. Сега всяка идея, изложе­
на в тази книга, ми се струва твърде очевидна, но пътят до тях беше ис­
тинска борба. На практика идеята или въпросът възникваха в съзнанието
ми като проблясък, а после следваха безсънните нощи, когато съзнание­
то ми разрешаваше проблема. Появяваше се някакво решение и то тряб­
ваше да се провери в много поредни дни чрез много случаи. Практиката,
като стриктен и безпристрастен съдия безжалостно разбива някои от
вашите най-внимателно построени теории. Идеите, издържали проверка­
та на практиката, бяха подложени на по-нататъшно подробно разглежда­
не и последващи наблюдения. И тогава отново настъпвах напред, подоб­
но на човек, който изкачва планина и който осигурява опората си преди
да продължи по-нагоре. С много труд, стъпка след стъпка, аз се прибли­
жавах към хомеопатията.
Желаех да споделя всичките си тези възгледи със студенти, които
биха могли да се изправят пред същите трудности. Тази беше целта ми,
когато организирах серия семинари в Европа и Индия между 1986 - 1990
година. Направих някои бележки за тези семинари, които заедно с по-
новите възгледи са в основата на тази книга. Може би това, което казвам,
не е ново, но да имаш знания, от една страна, а от друга - реален опит и
силното усещане кое е вярно и точно и кое не е, - са две съвсем различни

17
пеша. Мисля, че повечето класически хомеопати ще се съглася! с идеи­
те, наложени тук. Някои от тези идеи са нови в хомеопатията или поне
не са формулирани ясно и не са подчертани никъде другаде. Тук се
включват идеите за корените на болестга, компонентите на психиката и
външността, използването на делюзиите и сънищата, компенсирани и
некомпенснрани чувства, хомео-психотерапия и ситуационна Материя
Медика. Моят възглед за състоянието на лекарствата и разбирането им
чрез ситуации, от които те произлизат, обещават формирането на нова
Материя Медика, на която аз дадох началото в тази книга.
Ако прочетете всички глави на тази книга, мисля че ще разберете
правилно и точно смисъла на моите мисли и подходи. Тъй като всяка
глава беше написана независимо, възможно е да има някои повторения и
липса на последователност. Длъжен съм също да добавя, че макар погле­
дът ми върху хомеопатията да е станал по-ясен, все оше имам чувството,
че съм видял върха на айсберга. Следователно, нямам претенции, че тази
книга е последователна и завършена. Мога да кажа, че съм се опитал да
направя честен опит да разкажа историята, доколкото това е възможно.
При това целта ми беше да стимулирам читателя да направи свои собст­
вени наблюдения и да развие собствено виждане. Уверен съм, че ако
направите това, чудният дух на хомеопатията ще ви докосне. Истината
има качеството да прониква в дълбочина.

18
 3. Какво представлява болестта

Алопатична гледна точка

оо-™ k-лято е поставена
Обикновено под “болест1' разбираме диагноз , РПива от ревма-
на пациента. Ние казваме: "Тя има диабет или Той оол - п0 т03И
тоиден артрит". Модерната медицина подрежда заооляван се ИЗраз-
начин и сега има специалисти за всяко заболяване. Много п‘ време
ходват за откриването на лечение на тези проблеми и от вре< ави
се появява някакво многообещаващо лекарство, само за да „±ркти
скоро или за да се отхвърли заради увреждащите му странични
Общо взето, особено при хроничните заболявания, единствени
от тези проучвания е, че се откриват лекарства, които имат вРе‘^ивот
облекчаващ ефект и следователно трябва да се приемат през целия '
в постоянно повишаващи се дози, независимо от страничните им ефек
Основната идея, на която се подчинява това лечение, е, че заоолява
нето е локален проблем и ако успеем да закрепим тази част, ние можем
да се справим с проблема. Диабетът е резултат от дефицита на островни
те клетки в панкреаса, ревматоидният артрит се получава поради недос
татьчност на имунната система, епилепсията възниква от възбудно ог­
нище в мозъка и т.н. Изхождайки от такава гледна точка, съвсем логично
е, че се опитват да намерят лекарство, стимулиращо островните клетки,
потискащо имунния отговор или успокояващо мозъка. Големият провал
на тази методика на лечение, целяща значително намаляване проолемите
на пациента за по-дълго време, предупреждава, че има други, много по-
важни фактори, въвлечени в този процес.
Младият хомеопат, който силно желае да е в крак с модерните меди­
цински открития, може да се изкуши да търси хомеопатично лечение за
такива състояния като диабет и ревматоиден артрит. Опитвайки се да
открие специфично лекарство или група от лекарства, които да разрешат
този проблем, той много лесно ще попадне в клопка. Той ще стесни
твърде много виждането си относно засегнатата част и сам ще се прова­
ли. Независимо от своите познания за хомеопатичната философия и ос­
новните й принципи, хомеопатът понякога не успява да се абстрахира от
диагнозата, с която идва пациента. Много често единственото нещо, от
което пациентът се интересува, е да се избави от проблем, твърде стра­
шен и мъчителен за него. Със своите знания по медицина - етиология,
патология и прогноза на патологичното състояние, хомеопатът често не

19
чспява да забрави за диагнозата на пациента при търсенето на хомеопа-
тично лекарство. Той се опитва да открие такова лекарство, за което е
известно, че е полезно при лечението на тази патологична единица.

Характерните симптоми диференцират лекарствата

При всички случаи хомеопатът е длъжен да направи избор между
няколко лекарства, тъй като за всяка патологична единица са известни
няколко лекарства, които могат да я лекуват. Тази информация не идва
Qi изпитанията на лекарствата, тъй като те спират на нивото на функци-
оналниге симптоми. Тя се появява по-късно при клиничните наблюде­
ния. Лекарството е било използвано в клиниката първоначално не въз
основа на диагнозата, а въз основа на симптомите, и когато определено
заболяване е било излекувано или съществено подобрено, това лекарство
е било включено в списъка на лекарствата, лекуващи съответната болест.
Изборът между различните лекарства, споменати в списъка на това със­
тояние става въз основа на различията в симптомите на всеки пациент.
Такава разлика е очевидна за всеки, който е видял даже само двама па­
циенти с една и съща диагноза. Двама пациенти с диабет ще имат съ­
вършено различни истории: начало на заболяването, симптоми, белези,
усложнения, протичане на заболяването, отговор на терапията и т.н.
Действително, с изключение на няколко общи диабетни признака като
повишени жажда и уриниране, повишена кръвна захар, помежду им няма
да има почти нищо общо.
Очевидно е, че не общите симптоми са тези, които ще ни помогнат в
избора на лекарството, тъй като повечето лекарства, споменати при това
състояние, ще ги имат. Именно индивидуалните различия са тези, които
ще решат лекарството. Тези различия включват времето на влошаване на
оплакванията и други модалности: особеностите на локализацията, стра­
ната и посоката на оплакванията, а също и точното усещане при прежи­
вяване на оплакванията, придружаващи основното заболяване. Хомеопа­
тът се опитва да диференцира лекарствата, които са споменати при оп­
ределено заболяване в съгласие с тези фактори.
Умствени и общи характеристики
Обаче бавно и сигурно хомеопатът ще разбере, че най-подчертаната
разлика между двама човека, страдащи от едно и също заболяване, е в
тяхното психическо състояние и в техните общи симптоми, като предпо­
читания към температура, храна или модел на апетит, потене и сън. Те са
твърде далеч от действителната патология, но са много по-полезни при
диференциране на лекарствата, тъй като са най-характерни за пациента.
Например, от двама пациента, страдащи от ревматоиден артрит, общите
симптоми ше бъдат болка в ставите с известна деформация, положите-

20
лен тест за ревматоиден фактор и ускорено утаяване на еритроцитите. За
да намери лекарство, пасващо на случая, хомеопатът трябва да разпита
пациента си за локализацията на болката, усещането, модалностите и
придружаващите оплаквания. Той може да открие, че първият пациент
има болка повече в дясната страна на тялото, която се усилва между 4 и
8 ч. следобед, че той е топлокръвен; че е човек, обичащ да командва и
желае сладки неща и топла храна. При другия пациент може да има па­
реща болка в ставите, подобряваща се от топло, той не понася студ и е
много доверчив, тревожен човек, с честа жажда за глътки вода.
По този начин лекарствата Lycopodium и Arsenicum могат много
лесно да бъдат диференцирани въз основа на особените локални, а също
и на базата на умствените и обши симптоми на пациента. И за двете ле­
карства е характерно, че са полезни при лечение на ревматоиден артрит.
Дотук сме все оше върху “сигурна” почва. Хомеопатът изписва ле­
карство, известно за терапията на това болестно състояние и същевре­
менно, - имащо особеностите на пациента. От опит той постепенно нау­
чава, че избраното лекарството не покрива умствените и обши симптоми
на пациента заедно с локалните особености и обикновено се проваля.
Следователно той отдава значение на умствените и обши симптоми при
избора на лекарство, но в същото време трябва и да е сигурен, че избра­
ното от него средство е в списъка от лекарства за това болестно състоя­
ние. Следва случай, където умствените и общи симптоми покриват чу­
десно едно лекарство, което не е споменато при болестното състояние на
пациента и ако хомеопатът го даде, той ще наблюдава изненадващ ефект.
Имах пациентка, около 40 годишна жена, която освен всичко друго
имаше и миома на матката. Тя беше мършава, слаба жена със силно из­
разена тревожност и придирчивост. Лекарството, което се налагаше от
емоционалната й и конституционална картина, беше Arsenicum album.
Обаче, когато погледнах в книгите си, никъде не беше споменато за Ar­
senicum album като лекарство за миома на матката. Въпреки това, аз го
дадох на жената и след няколко месеца чрез ехографско изследване се
потвърди, че миомата е изчезнала.
Лечение на пациента, а не на патологията
Ако държим умовете си отворени, тази опитност ще стане правило, а
не изключение. Аз съм лекувал пациенти с лекарства, нямащи и най-
слаба връзка с проблема, който ги е довел при мен. Веднага си спомням
за случай на артрит, успешно излекуван с Helleborus (лекарство, за което
дори не бихте си помислили при това състояние); случай на витилиго - с
Capsicum; болка при шип на петата - с Aconitum; случай на ангина пек-
торис поради запушване на коронарните съдове - с Bryonia. Нито едно от
тези лекарства не се обсъжда обикновено при тези състояния. Но умст-
21
виною и общо състояние на пациента покрива лекарството и аз бях с
достатъчно отпорен ум да го дам.
Диес вече не се безпокоя и не проверявам дали лекарството, коего
съм избрал върху умствените и общи симптоми, както и върху локалните
особености е споменато при съответното състояние. От опит зная и съм
достазъчно уверен, че ако избера лекарство въз основа на гореспомена­
тите критерии, то ще подобри пациента и патологията автоматично ще
регресира. От друга страна, ако лекарството е избрано само върху пато­
логията, без да покрива умствените и общи симптоми много вероятно е
то да сс провали. Какво показват тези наблюдения? Те ясно демонстри­
рат, че всеки пациент има специфично умствено и общо състояние, и ако
дадем подходящо лекарство, патологията автоматично регресира.
Болестга; от центъра към периферията
Това е състоянието, което се появява първо и на практика това е ре­
алното заболяване на всеки пациент. Така че, заболяването не е нещо
локално, нито е засягане на отделна част от тялото, а е състояние на съ­
ществуване на цялостната личност към този момент. Това е начинът, по
който човек се чувства, мисли и сс държи. Това, което той харесва или
не харесва, това, което той понася или не може да понесе като цяло -това
е състоянието, което се нуждае от лечение, а не отделната част. Отдел­
ните части ще функционират нормално, ако това състояние се нормали­
зира. Ако се опитваме да лекуваме по друг начин, (т.е., ако лекуваме от­
делните части), резултатът е обречен да бъде временен и вреден,
Цялостната концепция за заболяването се променя по този начин от
нещо, което е локално към нещо, което е общо. От най-обикновен диаг­
ностичен етикет към нещо, представляващо индивидуално съществуване
на личността. Така цялостният ни подход към лечението сс променя.
Вече няма да търсим специфично лечение за всички пациенти с една и
съща диагноза, а ще се опитаме да разберем какво е индивидуалното за
всеки пациент. Ще трябва да разберем какво е умственото и общо състо­
яние на човека и как да го откриваме при всеки случаи.
Умственото състояние
Не е учудващо, че учителят е писал: “Това е справедливо до такава
степен, че състоянието на духа на пациента често определя основно из­
бора на хомеопатично лекарство..." (Афоризъм 211).
В хомеопатичната Материя Медика умствените симптоми на раз­
личните лекарства често са добре показани, което прави избора лесен.
Състоянието на пациента трябва да бъде сравнено с умственото и общо
състояние на различни лекарства в Материя Медика, за да се избере
едно, което е точно подходящо.

22
 “Тъй като в света няма силно лекарствено вещество, което да не
променя съвсем забележимо състоянието на духа и ума на здравия нндп
вид, изпитващ това лекарство, и всяко лекарство прави това по разли iei<
начин." (Афоризъм 212).
Косато започнах да изучавам умственото състояние на пациентите,
виждах само един сбор от умствени симптоми. Напримердумсгвеного
състояние на жената с фиброндния тумор беше за мен група от умствени
симптоми, включващи придирчивост и тревога. Аз не можех да направя
реална връзка между тези симптоми. По тъй като и двата симптома бяха
силно проявени, реших, че и двата принадлежат на умственото и състоя­
ние. По-късно напълно осъзнах смисъла на умственото състояние и това
отвори очите ми за реалното значение на заболяването. Вниманието ми
беше привлечено от особения случай на 8-годишно момче, което рабо­
теше в стола на колежа като чистач. То беше нямо, но независимо от
това, беше пълно с живот, много активно, винаги заето, общуваше много
чрез жестове, винаги беше усмихиато и забавляваше другите чрез своите
действия, танци и щедрост. Един от моите студенти, който му съчувст­
ваше, помоли един от колегите ми да погледне дали не е възможно да се
излекува немотата хомеопатнчно. Историята на момчето беше много
трагична. Тя беше разказана чрез няколко изразителни жеста. Майка му
починала, когато бил на 3 години. Баща му, пияница, продал цялата по­
къщнина освен една от семейните крави. Благодарение на тази крава
момчето оживяло. Когато било на около 5 години, паднало от не много
високо място и загубило гласа си. Преди година баща му продал и пос­
ледната крава и оставил момчето, спящо във влак за Бомбай. Поради
немотата си то срещнало състрадателни хора, които му намерили работа
като прислужник, В крайна сметка, озовало се в стола на колежа. Стран­
ното беше, че момчето често виждало как Господ идва към него, говори
му, взема го заедно със себе си във Вселената и го връща обратно. Мом­
чето беше твърде религиозно и никога не пропускаше ежедневната си
молитва, която изпълняваше с танци и тихо пеене. Моят колега заподоз­
ри, че немотата е хистерична и му даде няколко прахчета плацебо и в
рамките на седмица момчето падна от не много високо дърво и възвърна
гласа си. По това време няколко лекари, които посещаваха колежа, проя­
виха интерес към момчето и започнаха да го учат да чете и пише.
Състоянието идва от ситуацията
Този случай ме накара да се замисля. Лекарството, което бих пред­
писал за това момче, е Veratrum album поради следните симптоми:
Религиозен (Religious affections);
Делюзия, че общува с Господ (Delusion, God, communication
with, he is in);

23
 Делюзия, че не може да говори (Delusion, dumb, he is);
Активен, зает, неспокоен, работлив (Activity, restless);
Пеене (Singing);
Танцуване (Dancing);
Усмихване, смях, веселие (Smiling, Laughing);
Зает, трудолюбив (Busy, Industrious);
Приказлив (Loquacity);
Жизнерадостен (Cheerful).
Това отново приличаше на група от несвързани симптоми, но малко
по-задълбочен поглед ми даде възможност да разбера това, което ме ин­
тересуваше. Успях да разбера, че момчето печели симпатия и внимание,
от които много се нуждае. Множеството споменати по-горе симптоми му
помогнаха да оживее в тежката криза. Немотата му е привлякла симпа­
тия, а усещането, че общува с Господ му е дал кураж и сила. Активност­
та и неговата жизнерадостна натура са го направили полезен и скъп на
всички. Обаче тези качества бяха изживели своята полезност, поради
факта, че ситуацията не беше така мрачна. Той беше в сигурни ръце,
сред хора, които се грижеха за него. Те желаеха да му помагат и за в бъ­
деще и немотата само му пречеше. Така тя изчезна с чисто плацебо. Ня­
мам предвид това, че момчето е правило всичко това съвсем съзнателно
и с някаква цел. Най-вероятно всичко беше подсъзнателно, но остава
фактът, че цялостното му състояние с всички тези симптоми беше под­
ходящ механизъм, за да преживее в тази ситуация. Когато необходи­
мостта от това състояние намаля, то автоматично изчезна.
Този случай предизвика революция в моето мислене и в концепцията
ми за заболяването. Разбрах, че състоянието на болест е поза, приета от
организма за преживяване в особена ситуация. Докато тази ситуация
съществува и тази поза е подходяща и пропорционална на ситуацията, не
е възможно да се помогне чрез никакво лечение.
Когато започнах да изучавам случаите си, открих, че умствените
симптоми във всеки случай покриват определен модел. Всеки модел е
поза, отговаряща на особена ситуация. Например, нека вземем момче на
3 години със следните изявени умствени симптоми;
Желание за музика (Desire for music);
Желание да танцува (Desire for dancing);
Желание за цветове (Desire for colors);
Желание за рисуване (Desire for painting);
Много активен (Very active);
Много работлив (Very industrious);
Хитър, лукав (Cunning);
Измамник (Deceitful);

24
 Пакостлив (Mischievous).
В тялото ние откриваме подобни белези:
Неспокойствие, особено на крайниците (Restlessness, especially
of limbs);
Хореични, подобни на танц движения (Choreic dance-like move­
ment);
Повишена енергия (Increased energy).
Хомеопатите използват Tarentula като лекарство за пациенти с по­
добни симптоми. Аз си зададох въпроса по какъв начин са свързани тези
симптоми. Порази ме фактът, че много от тях са свързани с поведение,
привличащо внимание. Човек, който има нужда да привлича внимание,
би трябвало да развие у себе си любов към музиката и танца, към цвето­
вете и рисуването. Кога човек се нуждае от привличане на внимание?
Естествено, когато то не му достига. Това може да се случи в ситуация,
когато не е отговорено на привързаността или любовта. Такава ситуация
изисква също белези като пакостливост, лъжливост, активност и пови­
шена енергия, за да спечели вниманието и привързаността на другия чо­
век. Така успях да видя, че цялото умствено, психично състояние е поза,
приспособена към ситуация на човек с несподелена любов. Докато тази
ситуация съществува, лечението ще бъде неуспешно. Но при това дете
нямаше нищо в ситуацията, което да изисква тази поза.
Болестта като поза
Позата може да бъде пропорционална и подходяща за ситуацията.
Например, когато човек е преследван от лъв, бързото бягане и страхът са
подходящи, тъй като от тях зависи оцеляването му в момента. Обаче, ако
човекът е в същото състояние без да е преследван от лъв или възприема
същата поза, даже ако го преследва малко кученце, или той изпада в та­
кава паника, че не може да мисли (реакцията е далеч по-силна от нужна­
та в ситуацията), тогава това състояние трябва да се лекува.
Доколкото разбрахме, заболяването е състояние на ума и тялото и
това състояние е поза, подходяща при определена ситуация и се нуждае
от лечение, когато:
Тази ситуация не съществува (няма лъв).
Сегашната ситуация е различна (само куче).
Реакцията е непропорционална на ситуацията (има паника).
Така болестта се разглежда като засягане на цялата личност и като
поза, възприета като механизъм за преживяване, подходящ, за определе­
на ситуация, която обаче не съществува в този момент. Тъй като възпри­
емаме фалшиво настоящия момент, тази поза ни кара да реагираме не­
подходящо. Такава неподходяща и диспропорционална реакция спрямо
ситуацията естествено причинява постоянен стрес за организма, който се
25
утежнява от патологията, която човек вече има или създава тенденция
към активиране на определена такава. Лекувайки тази реакция, ние ре­
дуцираме стреса на целия организъм и следователно утежняващото му
влияние върху патологията. Така тя автоматично регресира. Това ни до­
вежда до въпроса: ''Защо реагираме неподходящо и диспропорционално?
За да отговорим, трябва да разгледаме тези два въпроса поотделно.
Неподходящи пози.
Непропорционални реакции.
Ще изследваме тези два аспекта в следващите две глави.

26
 4. Неподходящи пози
Ние разглеждаме заболяването като състояние на ума и тял _
бено състояние на ума, свързано с особено състояние на тял т
ването не е нещо, идващо отвън. Това е поза, която нашият орга
възприел, за да оцелее при съответната ситуация. Болестга е съст
то, което организмът възприема, така че това не е нещо, което тря )ва
се отстрани, а нещо, което трябва да бъде променено. Позата е присп
собяване към определена ситуация и тя трябва да се върне към първона
чалната си форма. Докато тази ситуация съществува и докато тази поза е
пропорционална на ситуацията, тя не може да бъде, а и не бива да бъде
отстранена. Например, ако вдигате тежка чанта и трябва да се движите с
този товар, вие трябва да се наведете в посока, обратна на тежестта, за да
предпазите гърба си от увреждане. Така тялото ви възприема поза, която
му помага да преживее тази ситуация. Тази поза е здравословна, тя е
благоприятна за вас и при тази ситуация е нужна. Докато чантата е теж­
ка, тази поза трябва да се поддържа.
Следователно ние виждаме, че позата е приспособяване. Докато това
приспособяване е пропорционално и подходящо на съществуващата си­
туация п тази ситуация или възбуждащия фактор остават, приспособява­
нето не може и не би трябвало да бъде коригирано.
В практиката си виждаме, че в по-голямата част от времето това
приспособяване и тази реакция към съществуващата ситуация е не­
подходящо. Неподходящите пози могат да се срещнат при хората. Пог­
леднете скъперника, - тази жена, която не се доверява на никого и която
внимателно брои парите си до последното пени. Тя ги пази в каса и въп­
реки всичко се чувства несигурна. Може би постоянно вижда крадци,
обикалящи нощем около нейната къща. Неспокойна и тревожна, тази
мършава жена със студени ръце, нервно пийва вода на глътки и живее в
постоянна тревога. И при най-малката болка в гърдите тя е сигурна, че
смъртта е на крачка от нейния праг. Бяга безредно от доктор на доктор и
пак се чувства несигурна. Даже когато е на много красиво място, тя брои
своите пари, като че ли се опитва да ги запази от крадци и напълно заб­
равя за красотата около нея. Когато й дават любов, тя реагира с недове­
рие. Отделя малко място за хората и още по-малко - за преживявания.

27
 Произход на неподходящите пози
О|къде произлиза това неподходящо състояние? Изглежда логично
че по някое време в миналото тази жена е била в ситуация, заобиколена
от крадци и тази поза е била необходима за нейното оцеляване. Вероятно
е била лошо измамена и сега не може да се довери на никого. Подобна
ситуация оставя своя белег в нея и тя реагира неподходящо в настоящия
момент именно поради този отпечатък, останал в нея от миналото.
Когаз о човек дълго време понася нещо, то в него се създава отпеча­
тък и остава в паметта му. Гова го кара да реагира неподходящо и неп­
ропорционално и при най-лека провокация. Например, мъж, който дълго
време е живял в условия на терор, с много насилие и убийства, остава
твърде страхлив. В него има запечатано състояние на страх. Ако поради
жизнено важна причина тряова да излезе от дома си вечер, той е упла­
шен толкова силно, че чак трепери. Оглежда се напред, оглежда се назад,
чувства, че някой ще му направи нещо лошо, чувства, че всеки момент
някой е готов да го нападне и най-малкото докосване го кара да трепва
силно. Това е състояние, което е нужно в ситуация на голям терор. Кога-
то тон живее в тази ситуация дълго време, в него остава отпечатък или
както аз го наричам, - корен. Даже ако той живее на сигурно място, в
него все още има корен на страха. И ако някъде има дори и малка разми­
рица, човекът изпада в паника, тъй като е преминал през терор, ужас и
дори леко подобна ситуация създава у него непропорционална реакция.

Корените могат да се предават

Когато започнах да разглеждам моите случаи в тази светлина, открих
няколко, в които произхода на настоящото състояние на пациента може
да се открие в определена ситуация от миналото. Обаче в ловечето слу­
чаи не успявах да открия никаква подобна ситуация в целия му живот.
Видях, че тези състояния съществуват даже при деца и новородени. И
така, трябваше да се открие произхода на тези състояния. Забелязах, че
много често у децата се наблюдава състояние, идентично на това, което
майката е имала по време на бременността. При други деца имаше пора­
зителна прилика даже до най-малки детайли между тяхното състояние и
това на един от родителите им. Ето един примерен случай:
Пациентът, момче на 10 години, ми беше представено от мой колега
за лечение на много тежко, хронично кожно заболяване. Момчето имаше
циреи върху крайниците, които много го боляха и сърбяха. През пос­
ледния месец той не е можел нито да седи, нито да стои. Внесоха го в
кабинета ми плачещ, а циреите му бяха пълни с гной. Историята на ци­
реите започнала, когато момчето било на 4 месеца. Подлагали са го на
много различни лечения от много доктори, вкл. и хомеопати, но без ус-
i
г
28
 пех. Описвайки сърбежа, майката каза, че той е толкова ужасен, че мом­
чето направо иска да разкъса кожата си. Със сключени ръце момчето
крещеше от ужасяващия сърбеж подобно на безумен и викаше: ’’Убий
ме! Не мога да издържа това! Не желая да живея!” Когато сърбежът ста­
ваше нетърпим, казваше: “Дай ми нож, искам да промуша ръцете си!’’.
Като дете момчето е било силно зависимо от една определена богиня,
съчинявал песни в нейна чест. Поради сърбежа момчето се разгневило на
своята богиня: “Аз съм направил толкова много за нея, а това е, което тя
направи за мен". Казвайки това, той разкъса картината на богинята.
Момчето е много чувствително - и умствено, и физически на ниво кожа.
Той не може да понася дори и капка вода. Не обича да се къпе и не е жа­
ден. Сърбежът със съпровождащото го насилие не е продължителен, но
идва на пристъпи. Налице е жестоко поведение. То казва: "Ще полудея!"
На физическо ниво има отвращение към зеленчуци и силно желание за
шоколад. Също и отвращение към топлината на слънцето. В този случай
можем да видим следните симптоми на умствено и общо ниво:
Насилие (Violence);
Оскърбителен (Abusive);
Удивителен, поразителен (Striking);
Жестокост (Cruelty);
Импулс да разкъсва (Tear, impulse to);
Желание за осакатяване (Cut, mutilate, desire to);
Импулс да прониже плътта си (Impulse to stab the flesh);
Чувствителен към духовна музика (Sensitivity, sacred music, to);
Желание за шоколад (Desires chocolate);
Отвращение към зеленчуци (Aversion to vegetables);
Отвращение към вода (Aversion to water).
Основните чувства, свързани с това състояние са:
Чувство на изоставеност от богинята. Рубриката: “Захвърлен,
изоставен” (Delusion, deserted);
Чувство на измъченост от богинята. Рубриката: “Делюзия, че е
измъчван” (Delusion, tormented);
Чувства, че страда несправедливо. Рубриката: “Делюзия, че
страда поради несправедливи прищявки” (Delusion, wrong fan­
cies, he has suffered).
От тези чувства идват и агресивните реакции. Той има кожни обриви
и реагира, като че ли е в ситуация, където е измъчван и изоставен от чо­
века, на който служи и от когото зависи (Богинята). Лекарството за това
състояние е Lyssinum (Hydrophobinum). Това беше особено състояние
без ситуация в миналото на момчето, която да обясни неговото настоя­
ще. Момчето развива проблема си много рано - на 4 месеца. Така че аз

29
 изучих историята на неговата майка през бременността и стигнах до
следната история: Майката е имала много силен зъбобол през пялата
бременност. i ова е била втората й бременност. Първото й дете се родило
мъртво. От самото начало на бременността си, майката е имала усещане,
като че ли ще се случи нещо много страшно. Тя непрекъснато се е моле­
ла. Бебето се родило 10 дни по-късно. Това я е довело до голямо напре­
жение и паника - стояла пред лика на същата богиня и със сключени ръ­
це молила: Защо ми причиняваш това?” Тя се страхувала от кучета и
имала силно желание за шоколад. Водещите симптоми при майката са:
Зъбобол по време на бременността (Toothache during pregnancy);
Страх по време на бременността (fear during pregnancy);
Страх от дявола, от злото (Fear of devil);
Моли се (Praying);
Страх от нещастие (Fear of misfortune);
Страх, ще се случи нещо лошо (Fear as if something will happen);
Чувство на измъченост (Tormented feeling);
Желание за шоколад (Desire for chocolate).
Чувството е същото. Някой, от когото е зависима, й причинява неп­
риятности и изпитва чувство на несправедливост, чувство на изоставе-
ност. Лекарството за това състояние е Lyssinum. За мен това беше забе­
лежително преживяване, - да открия у майката същото състояние (до
най-малките детайли) по време на бременността й. Момчето се повлия
много добре от Lyssinum. Между другото, една от вероятните причини
това лекарство да не е предписвано нито веднъж на момчето от колегите,
които ми го препоръчаха и от другите хомеопати, които са го гледали, е,
че Lyssinum не е познато като лекарство за кожни заболявания. В Мате­
рия Медика при него не са споменати циреи или други кожни оплаква­
ния. Този случай е още един блестящ пример за необходимостта да раз­
берем какво е заболяването, а именно състояние на съществуване на ин­
дивида, а не просто локален проблем. Аз успях да отбележа този фено­
мен в няколко случая. Едно от първите ми наблюдения беше, че, ако
майката има много интензивно изразено състояние по време на бремен­
ността, детето почти винаги има същото състояние. Тази ми идея за пре­
даването на болестни състояния от една генерация на друга ме накара да
изучавам и други пътища, чрез които тези заболявания, тенденции или
корени биха могли да се предават, независимо от състоянието по време
на бременността. Забелязах, че състоянието на родителите по време на
зачатието, ако то е било интензивно, се предава като корен на децата.

30
 Формиране на корените
Корените се формират по следните начини:
Чрез съществуване на интензивно състояние при ювека з д
период от време.
Интензивното състояние на майката по време на бременностт
предадено като корен на бебето.
- Предоминиращите болестни състояния на башата и майката по
време на зачатието също ще се предадат като корени при бебето.
- Корените на бащата и майката при зачатието също ще станат ко­
рени при детето.
Реда, по който споменах тези 4 източника отговаря на реда, по който
се възбуждат корените, което означава, че първият е най-възбудим и
най-лесно преминава в болестно състояние.
Има една шега: “Когато крадец и джебчийка се оженили, били бла­
гословени със здраво и хубаво бебе. Но след раждането, бебето държало
юмрука си свит и отказвало да го отвори. По-късно, в къщи, то отворило
юмрука си и оттам изпаднала златната обица на акушерката.”
Защо децата на едни и същи родители манифестират различни забо­
лявания дори да имат едни и същи корени. Болестта, от която, в края на
краищата, ще страдаме зависи от следните фактори:
Кой корен е възбуден;
Възбуждащите фактори;
Възбуждащият фактор играе много важна роля при определяне на
заболяването, от което ще страдаме. Ако има два корена с еднаква въз-
будимост, тогава специфичният възбуждащ фактор ще утежнява единия
повече от другия. Ситуационните разлики при двамата родители по вре­
ме на зачеването на техните деца биха могли да отговарят за различията
в корените на децата. Това обяснява защо деца на едни и съши родители
имат различни корени или корени с различна сила. В този момент става
необходимо да разграничим силата от възбудимостта на корените. Сила­
та или дълбочината на корена зависи от това колко дълго е съществувало
състоянието, вкл. и в предишните генерации. Ако състоянието на бо­
лестта е персистирала дълго време в няколко генерации, силата или дъл­
бочината на корена ще бъдат изразени. Възбудимостта на корена, което
означава колко лесно той може да бъде възбуден от външни фактори, за
да се продуцира активно заболяване, зависи от това колко скоро заболя­
ването е било активно. Колкото по-скоро е било активно заболяването,
толкова по-възбудим е корена. Аз открих например, че най-възбудимите
корени в детето се формират от състоянието на майката по време на
бременността. Например, жената преди бременността е била Calcarea. Но
по време на бременността тя се уплашва силно от нещо и развива много

31
силно състояние на Stramonium. Най-вероятно тя не е имала корени на
Stramonium. В детето най-възбудимият корен ще бъде този на Stramo­
nium, а не на Calcarea. Това е било известно па старите хора и те са нас­
тоявали майката да остане щастлива и спокойна по време на бремен­
ността, за да може и детето да развие същите черти. Тази идея за корени­
те ни обяснява също защо определени лекарства са по-често показани
при определени нации. Например, аз разбрах, че в Англия Stramonium с
“Ужас” (Terror) и “Молене” (Praying) е показан много често. Една от
възможните причини за това може да е Световната война, която е създа­
ла състояние на паника и ужас в цялата страна. И коренът на това състо­
яние е преминал в поколението хора, родени по това време.
Ние често откриваме, че близнаците се нуждаят от различни лекарс­
тва. Това е така поради факта, че макар и да имат едни и същи корени,
начинът, по който са били възпитавани, и по който са се отнасяли към
тях, възбуждат различни корени и провокират различни състояния.
Всъщност, възпитанието не създава корените. Начинът, по който човек е
бил възпитаван, ще възбуди определен корен. Например, ако у двама
близнака има корен на ревност, но към единия близнак са се отнасяли
по-добре, отколкото към другия, то ще се възбуди корена на ревност при
този, който е третиран по-лошо. I

Тихи и явни състояния

При някои пациенти забелязвам, че те биха могли да имат едно
твърде проявено състояние. По време на лечението това състояние би
могло да се излекува и да се манифестира друго. При излекуването на
това второ състояние, на повърхността по-ясно ще се изяви трето. Когато
и то бъде излекувано, отново ще дойде първото състояние, но то ще е с
по-слаба интензивност и пациентът ще бъде в по-добро здраве. Неговите
симптоми ще се движат по посока на излекуване. Един от първите слу­
чаи, където ясно наблюдавах това, беше жена, която дойде с многоброй-
ни оплаквания - болки в гърба, в гърдите, хипертония и др. По време на
хомеопатичното интервю видях състояние на лекарството Kalium
bichromicum. Аз й дадох това лекарство и тя се подобри, но се появиха
нови симптоми, които вече посочваха друго лекарство, а именно Kalium
carbonicum, което облекчи новите й симптоми, но тогава се появи карти­
ната на трето лекарство, а именно Sulphur. Той произведе подобряващ
ефект, но скоро отново видях картината на Kalium bichromicum. И така
тя се движеше по спирала и с всеки кръг здравето и ставаше по-добро.
Това твърде много прилича на слизане по спирално стълбище надолу
- с всеки кръг, с всеки цикъл ние идваме до същата точка, но едно ниво
по-ниско. Подобни цикли или кръгове на лекарствените състояния са
добре известни в хомеопатичната литература. Най-известен е цикълът

32
Sulphur - Calcarea carbonica - Lycopodium. Друг цикъл е изграден от
Causticum - Colocynth - Staphysagria. He е задължително винаги да съ­
ществуват точно три лекарствени състояния. Те могат да бъдат различен
брой. Идеята е, че в един човек могат да съществуват няколко състояния,
като на определен етап едно от тях е по-изявено. Това може да бъде по­
казано под формата на таблици по следния начин:

Поза след третиране

Орягянялиа пои ня състояние 1

Поза след третиране Поза след третиране

на състояние 2 на състояние 3

Във фиг. А. състояния 2 и 3 са “тихи”, - това отговаря на момента,

когато състояние 1 е изявено и е доминиращо или явно. Във фиг. В със­
тояние 2 става доминиращо.
Може да се направи сравнение с Националния Парламент. Партията
с мнозинство ще управлява и ще налага своята политика на народа. Дру­
гите партии съществуват, но са по-слаби. Когато силата на властващата
партия намалее и стане по-слаба от следващата, именно тази втора пар­
тия взема надмощие и започва да доминира. Когато нейната сила се ре­
дуцира, идва третата партия. В края на краищата, първата партия ще съ­
бере отново своите сили, но всеки път, когато този цикъл приключи пар­
тиите стават по-слаби и тяхната възможност да правят важни промени
също постепенно намалява.

33
 Разликата между тихо състояние и корен
Това може да се обясни по следния начин. Ако вашето основно пси­
хическо състояние е тревога за здравето ви, това е доминиращото състо­
яние в момента. Вие внезапно чувате шум и разбирате, че крадец е вля­
зъл в къщата ви. При тази ситуация състоянието на тревога за здравето
става “тихо”, а новото състояние става доминиращо. Така тревогата за
здравето е тук, но тя не може да се види. След като сте се обадили на
полицията да хване крадеца внезапно откривате пушек и решавате, че
някъде в дома ви има пожар. Ето че отново страхът от крадец става
“тих" и невидим, а страхът от пожар - доминиращ. Когато извикате по­
жарникарската бригада и пожарът е потушен, тогава страхът от крадец
се появява отново и става доминантен. Тревогата за здравето и тревогата
за крадеца през цялото време са били тук, но са били безшумни. Ето за­
що те биха могли да се нарекат “тихи състояния”.
Тихите състояния не са корени, защото, ако бяха корени, а не състо­
яния, то, когато страхът от пожар си е отишъл, не би трябвало да остане
болестно състояние, ако няма възбуждащ фактор. Но ако без възбуждащ
фактор, пак остане болестно състояние, това не може да бъде корен. Не­
ка вземем друг пример. Човек носи в себе си талант да бъде лекар, адво­
кат, фермер. Той има корени да се изяви в една от трите професии, но в
този момент мястото, където живее има повече нужда от лекари. Тоест,
има възбуждащ фактор да стане лекар. И така, той става лекар и практи­
кува медицина за известно време. След това в тази страна има воина и
всеки е призован в армията и този лекар става войник. Следователно сега
войникът е доминантно състояние, а лекарят става “тихо" състояние. Но
след войната той отново ще бъде лекар. Това състояние е било в него
през цялото това време, макар и тихо, безшумно.
Следователно разликата между корен и латентно състояние се със­
тои в следното: когато доминиращото състояние си отиде, латентното се
изявява отново без да има възбуждащ фактор. За да се появи болестно
състояние при корен, нужен е специфичен възбуждащ фактор.

34
 Ако представим корена и заболяването по следния на

БОЛЕСТ
КОРЕН

Фиг. Е

то ние бихме имали карта за всеки отделен човек, както следва.

Модел на болестното състояние и корените при човека

Сега ние сме в състояние да разберем тази схема на заболяванията и

корените. Можем да имаме:
Заболявания с корени - А и С.
Заболявания без корени - В.
Корени без заболявания - D и Е.

Фиг. F

35
 5. Непропорционални реакции
В предишните две глави изследвахме болестта и разбрахме, че тя
представлява поза или роля, която организмът възприема, за да се адап­
тира към определена ситуация. Ако тази роля е неподходяща или неа­
декватна към настоящата ситуация, тогава тя се нуждае от лечение. Ние
изследвахме в детайли причините за развитието на неподходящите пози
и видяхме, че те идват от минали спомени, от спомени за минали ситуа­
ции. Тези спомени се наричат корени.
В тази глава ще се опитаме да разберем причината за неадекватните
реакции. Неадекватни реакции могат да се наблюдават многократно през
деня. Някой даже би могъл да каже, че адекватната реакция спрямо стре­
са е по-скоро изключение, отколкото правило. Да вземем какъвто и да е
стрес. Например, пожар в къщата или даже пушек, идващ от стаята. Кол­
ко от нас биха реагирали адекватно в такава ситуация? Нашата паника,
объркване и тревога ще бъдат много по-силни от необходимото, а това
обикновено причинява повече вреда, отколкото полза. Такава свръх-
реакция е източник на много повече стрес в организма, отколкото е нуж­
но и този излишък от стрес в някои случаи може да причини жизнено­
важни промени. Ако вземем познатия ни случай за мъжа, преследван от
лъв. можем да видим, че когато лъвът го преследва, той е толкова упла­
шен, че тази паника го предпазва от всякакви мисли, което от своя стра­
на би довело до допълнителна паника и този омагьосан кръг стига до
точка, когато състоянието му излиза извън всякаква пропорция. Това
създава в него толкова много стрес, че той би могъл да умре от него
много по-сигурно, отколкото от лъва, който го преследва. Това излизане
извън всякаква пропорция може да се редуцира чрез усилие на волята.
Например, човекът, който е изпаднал в паника от вида на пушека, изли­
защ от стаята му, може да намали стреса волево, като се спре и започне
да мисли. Ако той се спре и си каже: ”Аз не бива да реагирам така, не
бива да реагирам извънредно”, неговият стрес би могъл да се редуцира
да известна степен. Целият този феномен би могъл да се формулира по
следния начин: Под влияние на възбуждаща причина (стрес-фактор) със­
тоянието се стреми да излезе извън границите на равновесие или извън
пропорция, но такава реакция понякога може да бъде забавена чрез изра­
зено усилие на волята. Действието на този феномен се различава леко
при заболявания, които имат корени и при заболявания без корени. И
ние ще изучим тези две индивидуалности.

36
 Заболявания без корени
Някои заболявания са без корени по причина на много силен, интен­
зивен, възбуждащ фактор. Например, големите епидемии са причинени
от силни микроорганизми, които независимо от състоянието на индиви­
да, успяват да се преборят с неговата защита и да наложат своето собст­
вено състояние. Естествено, при такива епидемии състоянието на пове-
чето индивиди, страдащи от заболяването, ще бъде едно и също.
Една такава епидемия от холера е имало по времето на Ханеман,
който успял да установи, че тази ситуация изисква специфични медика­
менти. Тези хомеопатични лекарства успешно излекували множество
пациенти, страдащи от заболяването. Ние можем да наблюдаваме същия
(подобен на епидемия) феномен при множество остри състояния, като
изгаряния, дехидратация, загуба на кръв, масивни увреждания, тежък
емоционален шок и т.н. Тук отново тежестта на стресовия фактор пре­
дизвиква еднаквостта на реакциите. Ловенето хора ще развият подобни
състояния от тези фактори и ще отговарят на подобни лекарства. В таки­
ва ситуации тези лекарства са животоспасяващи. Възниква въпросът -
как при такива ситуации хомеопатичното лекарство прави тази жизнено­
важна разлика между живота и смъртта. Ние вече споменахме, че ако
болестното състояние е в правилно съотношение към стресиращия фак­
тор, то не бива да се лекува - това е очевидно. И така, ако лекарството
помага да се редуцира реакцията, тогава това означава, че реакцията е
непропорционална спрямо стресиращия фактор. Тоест, тя е много по-
силна, отколкото се налага спрямо този фактор. И чрез редуцирането й
до нивото, на което тя вече е пропорционална, хомеопатичното лекарст­
во може да направи жизненоважна разлика и да предотврати смъртта,
която би настъпила при тази ексцесивна реакция. Ако стресиращият
фактор е много интензивен и тялото не може да се справи, тогава сигур­
но ще настъпи смърт. Обаче, в много случаи стресиращият фактор не е
толкова интензивен, но възникващата реакция е непропорционална и
предизвиква ужасно напрежение, което тялото не може да понесе. Тази
ексцесивна реакция се причинява от феномена, който описахме по-рано,
- че под влияние на стресов фактор състоянието се стреми да излезе из­
вън пропорция, извън правилното съотношение.
Заболявания с корен
Дотук изучихме работата на феномена на ексцесивната реакция при
заболявания без корени, което е лесно и просто за разбиране. Обаче съ­
щият феномен, макар и по много по-сложен начин, важи и при заболява-
нията с корен. Разликата е в това, че когато има корен, дори фактори, по
принцип безвредни за здрави хора, се превръщат във възбуждащи. Кол-

37
кото по-възбудим е коренът, толкова по-вероятно е все по-малки и нез­
начителни възбуждащи фактори да причинят болестно състояние. Сле­
дователно, когато разглеждаме феномена на ексцесивната реакция при
тези хора, откриваме, че те са под постоянното влияние на възбуждаш за
тях фактор. Следователно тяхното състояние ще остане непропорцио­
нално, докато е неподходящо за настоящата ситуация, (причинена от
техния корен). И така, при повечето хронични случаи ние можем да ви­
дим не само неподходящи реакции, но и реакция, която е непропорцио­
нална спрямо настоящата ситуация. Да повторим отново нашия пример
за мъжа, който е преследван от куче и реагира, като че ли е преследван
от лъв. Можем да открием, че той не само реагира, като че ли го прес­
ледва лъв, но също така неговата реакция е непропорционална, дори и
ако наистина го преследваше лъв.
Заключение
В последните 3 глави видяхме, че заболяването е поза или роля, въз­
приета от организма за оцеляване при определена ситуация. Обикновено
откриваме, че тази ситуация не съществува или реакцията е ексцесивна.
Това може да бъде голямо напрежение за целия организъм и ще усложни
човешката патология (патологични тенденции). В следващата глава ще
разгледаме значението на заболяването в нашия живот и как то засяга
мислите, чувствата и действията ни. Ще видим също, че хомеопатичното
разбиране е много подобно на разбиранията от другите дисциплини.

38
 I

6. Здраве и болеет: психологични

и философски съображения
Заболяването се състои от две части. Генерализирано разстроис
на пелия организъм и локални проблеми. Ясно е, че генерализираното
разстройство, (включващо физични, общи и психологични промени)
предшества локализацията на проблема. Това генерализирано разстроис
тво е най-вероятно същото, което Ханс Селие (авторитет по въпросите
на стреса) описва като Общ Адаптационен Синдром. Цялото това гене­
рализирано разстройство или промяна може да се разглежда като състо­
яние на адаптация с цел оцеляване при определена ситуация. Ясно е, че
ако ситуацията съществува и е достатъчно интензивна, тази адаптация
ще осигурява преживяването и следователно тя не би трябвало да се ле­
кува. Обратно, ако такава ситуация не съществува или не е пропорцио­
нално интензивна, то тази адаптацията е лоша и се нуждае от корекция.
Заболяването като поза
Заболяването е като поза, като роля или като състояние на съществу­
ване, което е подходящо и приспособено към определена ситуация, не­
съществуваща в момента. Заболяването произлиза от тежки ситуации,
изискващи тази роля или състояние на съществуване с цел оцеляване.
Това състояние оставя отпечатък, което наричаме корен, и което се акти­
вира по-късно. Заболяването установява няколко състояния, за да се чув­
стваме добре и комфортно. Когато си представим, че лъвът ни прес­
ледва, то ние няма да се чувстваме добре, ако не бягаме. По същия на­
чин, ако вашата болест произлиза от ситуация, която трябва да достигне­
те, за да бъдете обичан или да оцелеете, вие няма да се чувствате добре,
ако не я достигнете. Тези състояния ограничават настоящото ви същест­
вуване и способност да реагирате адекватно. Състоянието на скъперник
постоянно се нуждае от проверка на кесията. Той ще прави това, даже
когато посещава храма Тадж Махал и не ще се наслаждава на красотата.
Така заболяването установява ново състояние, за да се чувстваме
добре. Има израз: “Аз съм добре, само ако...’’.Такива състояния, създа­
ващи комфорт (компулсивни действия), обикновено възникват от наши­
те чувства и страхове, особено от фиксираните идеи относно ситуациите
пред нас (обсцесии). Страхът на скъперника идва от неговата фиксирана
идея, че ще бъде измамен от заобикалящите го. Фиксираните идеи или
фиксираните чувства са необходими за определената ситуация, в която

39
ние си представяме, че сме. Виждаме, че повечето ситуации са от нашата
основна, базисна делюзия и това е нашето заболяване, което е остатък от
минала ситуация, оставила отпечатък върху нас (корен).

Състояние на усещане за благополучие

Все поради тези състояния (компулсии) и обсцесии (фиксирани чув­
ства) способността ни да реагираме на дадена ситуация се ограничава.
Именно това ограничение е мярката на нашето заболяване и когато то се
появи, ние вече не сме отворени за нещата около нас. Чувстваме се добре
и комфортно, само когато нашите условия за “усещане за благополучие”
са задоволени. Човек, стремящ се към определено постижение, се чувст­
ва несигурен при всички ситуации, които не допринасят с нищо за дос­
тигането на целта му. Може да се каже, че той се нуждае от такава ситу­
ация много повече, отколкото ситуацията се нуждае от него. Човек,
стремящ се към постижения, се нуждае от ситуацията иа постижението
много повече, отколкото от самото постижение само по себе си и следо­
вателно той не избира никаква друга ситуация. Болният човек прилича
на някой, който усеща, че предавателният механизъм на колата му може
да функционира само на първа скорост и затова избира да се изкачва по
хълм, тъй като това е единствената ситуация, при която той би могъл да
се чувства добре. На всеки друг път той чувства, че се влачи след други­
те. Чувството за неблагополучие и състоянието на чувство за комфорт са
най-важните ефекти на заболяването.
Здравето е безусловно благополучие. Човек се чувства добре без
всякакви условия. Човек винаги се намира в настоящия момент и реаги­
ра подходящо и пропорционално на ситуациите. Ако се изисква пости­
жение, той го постига, ако се изисква пасивност, той ще бъде пасивен.
Той не се нуждае да достига или да бъде пасивен, за да се чувства добре
със себе си, - той прилича на човек, който знае, че колата му може да се
движи на всички скорости и не търси само планински пътища, а пътува
свободно. Здравето означава свобода, спонтанност, да живееш в настоя­
щето. Духът е способен да изпълни изискванията на ситуацията. Болният
човек може да изпълни изискванията само на тези специални ситуации,
при които условията му за благополучие са осъществени. Здравето озна­
чава също пространство, в което човек е способен да се изразява безус­
ловно. Той може да възприема другите такива, каквито са без да изисква
от тях да се променят. И така, здравето може да се определи със знаме­
нитите думи на Томас Харис*. ”Аз съм добър, ти си добър .
Философът Сосан (трети Дзен Патриарх) казва: ’Големият Път не е
труден за тези, които нямат предпочитания. Когато любовта и омразата
отсъстват, всичко става ясно и открито. Направи и най-малкото различие
и тогава небето и земята ще се разграничат безкрайно. Ако искаш да ви­

40
диш истината, то не поддържай нейното “за” или “против”. Борбата за
това, което някой харесва, а друг не харесва, е болеет на ума.”
Човек няма предпочитания, не се чувства принуждаван и възприема
нещата такива, каквито са.

Здравият човек като инструмент на духа

Хансман е написал в Афоризъм 9 на “Органона”:
“В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила, този
двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма) властва неог­
раничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хар­
моничен жив порядък както по отношение на усещанията, така и по от­
ношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух
може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент, за да
постигне по-висшите цели на нашето съществуване.” (В някои преводи
се използват думата “mind” (т.е. ум) вместо “Spirit” (дух), но оригинал­
ната германска дума е “Geist” (дух)).
Отразявайки същото чувство, Рабиндранат Тагор е написал:
“7w ме направи безкраен,
такова е твоето удоволствие.
Тази малка флейта от тръстика
ти носиш пад хълмове и долини
и вдъхваш в тях вечно нови мелодии.
Този крехък съд е отново и отново празен
и отново и отново най-пълен,
винаги със свеж живот. ”
Тези строфи отразяват същата идея, - че човешкият организъм е са­
мо инструмент на духа. Здравето има качеството да бъде напълно изпол­
зваемо. Този инструмент може да бъде използван до крайна степен, той
не е блокиран. Заболяването означава блокиране на неговата употреба.
Здравата флейта е тази, която е съвсем чиста, всички нейни отвори са
отворени и тя може да се използва за създаването на всякаква мелодия,
подходяща за ситуацията. Заболяването на флейтата се появява, когато
някои от отворите й са блокирани и тя може да изпълнява само една или
две ноти. Тя не може да се използва при всички ситуации, а само в тази,
в която тези ноти или звуци са действащи. Болната флейта е в състояние
на компулсия, т.е. тя е принудена да изпълнява ролята на свирка.
Размерът на болестта се определя от това доколко човек има нужда
да се чувства добре и доколко ситуацията се нуждае от това, той да дейс­
тва по определен начин. В живота на здравите хора откриваме, че ситуа­
цията се нуждае от тях много повече, отколкото те от нея. Големината на
чувството за благополучие определя здравето при човека. Здравият чо-

41
пек може да реагира адекватно без да изисква определени условия и не
се нуждае от някаква конкретна ситуация, за да се чувства добре.

Блокажът като делюзия

Защо, все пак, флейтата блокира? Защо тя се чувства добре, само ко­
гато е свирка? Дали наистина е блокирана? Всъщност няма блокаж.
Флейтата е била блокирана някога в миналото и тя си представя, че това
продължава. Тази делюзия създава в нея конкретно състояние, което я
кара да се чувства добре и не позволява на флейтиста да използва други
ноти, за които се предполага, че са блокирани. Човек не се чувства доб­
ре, ако определени условия не са изпълнени. Тези състояния идват от
неговата делюзия за самия него и неговата ситуация. Например, той мо­
же да чувства следното: “Само ако съм успяващ, ще се грижат за мен и
ще ме обичат”. Делюзията не ни позволява да виждаме нещата такива,
каквито са. Моля читателя да направи едно упражнение: огледайте се
около вас и пребройте всички зелени предмети. Опитваме се да прове­
рим наблюдателността ви. А сега отговорете на следния въпрос: “Колко
сини предмета видяхте?” Когато гледате за определени неща по опреде­
лен начин, всичко останало се изключва от вашето наблюдение.
Заболяването е стесняване на визията, ограничен поглед върху не­
щата, Само осъзнаването на тази делюзия може да я премахне, както
светлината отстранява мрака. Делюзията изчезва само с осъзнаване. Най-
важното, което прави медитацията, философията и психоанализата е, че
карат човека да осъзнае доколко фалшиво възприема настоящето. Хоме-
опатията също се основава на това. Хомеопатичното лекарство ви кара
да осъзнаете своята делюзия, свързвайки ви с изходната ситуация, от
която изхожда тя. Заболяването е делюзия, а осъзнаването й е лечение.
Целият този разговор може да прозвучи твърде теоретично и езоте-
рично, ако читателят не погледне себе си в светлината на това, което е
разбрал дотук. Ако честно погледнете себе си, ще видите колко неком­
фортно се чувствате в много ситуации и как се прилепвате към опреде­
лени роли, при които се чувствате добре. Тези ситуации, при които се
чувствате добре, изпълняват вашите условия за “усещане за комфорт”.
Вие сте принудени да реагирате по определен начин, дори ако някой
друг тип реакция е по-подходяща. При повечето ситуации имате въз­
можност да изберете как да реагирате, но почти винаги реагирате по
един или два начина, независимо каква е ситуацията. Този фиксиран тип
реакция, наречен още компулсия или принуда произлиза от фиксирания
начин, по който виждате себе си в дадена ситуация (обсцесия). Тази ма­
ния или принуда произлизат от собственото ви възприятие за себе си в
конкретната ситуация. Това е вашата основна делюзия.

42
 Някъде в миналото или в предходна генерация вие ше Много
някой е минал през ситуация, изискваща такъв тип поведе е
често ше откриете, че сте заченат, когато един от вашите род nDOli3-
в точно такава ситуация. Или понякога тази ситуация мо/ке
хожда от детството, особено от условията в собственото ви с
Ако един сирак не получава любов от никого, той чувства, ie
се грижи за него и следователно той няма нужда да изразява cboj
ства пред никого. Тази реакция е била подходяща в детството М)
гурявала неговото преживяване. Когато той става възрастен, тяi прод
жава да съществува и той все още не може да общува с никого, ои дори
предварително изпитва нужда да не говори, даже когато го слушат, о
гато получава любов, той не може да я приеме, често чувства, че никои
не се грижи за него и той е заставен да бъде резервиран (компулсия).
Това идва от фиксираното му чувство, че никой не го обича. Остатъкът
от минала ситуация ше го кара да оценя всички ситуации по съшия на­
чин, дори когато се грижат за него, когато е желан и респективно оби­
чан. Той ще продължава да поддържа същия тип реакция и ше избира да
бъде там, където не получава любов и това ще затвърждава усещането
му, че е нежелан. Когато го обикнат, възможно е той да избяга.

Да погледнем себе си
Идеята на този случай е да погледнете себе си и да видите кои са
вашите фиксирани идеи и предварителни действия и по какъв начин се
чувствате ограничен, кои ситуации са за вас по-комфортни и защо. От
това вие ще получите представа за вашите собствени фиксирани идеи и
страхове, за вашите собствени действия и компулсии и ще сте в състоя­
ние да съзрете гледната си точка спрямо цялата ситуация и да разберете,
че това е делюзия. Така осъзнаването може да доведе до промяна.

Здравето като адаптация

Когато изучаваме качествата на здравия човек, откриваме общи и
психологични качества, както и локална анатомична и физиологична
структура. В неговото общо и психологично състояние можем да изтък­
нем определен брой качества, които да приемем за нормални или здрави.
Например, нормална температура, белези на потене, апетит, сърдечна и
дихателна честота, кръвно налягане, поза, сън, белези на менструацията,
сексуални белези и т.н. В психиката е много по-трудно да се направи
подобна квалификация по отношение на емоционалните и интелектуал­
ни качества. Все пак, ние можем да обсъдим някои параметри, за които
може да се каже, че са нормални. Например: гняв, страх, памет интели­
гентност, мислене, привързаност и т.н. В отделните части на тялото съ­
що има ред нормални параметри, като: ниво на киселинност в стомаха

43
или бъбречни и чернодробни функции. Структурата на тялото също си
има нормални параметри, като височина, тегло, структура на ръцете и
краката, на лицето и т.н. Всяка промяна в поддържането на структурата
може да се счита за анормална или нездрава.
Дори когато човек е в състояние на здраве, той си има поза на ума и
тялото. Тази поза е адаптационен отговор, т.е. тя е насочена за приспо­
собяване и преживяване на определена ситуация. Човекът е произлязъл
01 човекоподобна маймуна и е развил специфични качества и собствена
индивидуална поза, за да оцелее в новата ситуация. Човекоподобната
маймуна е живеела върху дърветата и е ядяла плодове. В определен мо­
мент от времето ситуацията, (вероятно изразяваща се в унищожаване на
горите в някои части) е изисквала маймуната да слезе от дърветата и да
започне да ловува, за да оцелее. За човека това е изходната ситуация, при
която е била необходима промяна, - нужна е била нова адаптация. Чове­
кът започнал да си строи убежище, но не е имал естествен талант за това,
тъп като по-рано е живеел по дърветата. За да построи къща, за да ловува
и да се зашити от естествените опасности, (всичко това без да притежава
естествени предимства като бързина, животински лапи или нокти), от
човека се изисквало:
Интелигентност и творчество;
Да живее в група и да се идентифицира с групата;
Да поддържа мир в своята група и яростно да защитава нея и те­
риториите си от други групи;
Да сътворява оръдия, за да си помага при лова и строителството.
Всичко, което е бил принуден да прави, за да оцелее, е довело до
промените, които ние наричаме еволюция по пътя от маймуната към
човека. И така, той е бил принуден:
Да приеме изправена поза, за да използва инструментите си;
Да развие сръчността на ръцете си;
Да има интелигентен и съзидателен ум;
Да има социално чувство и да поддържа мнр в групата като съ­
щевременно да защитава тази група.
Цялата тази обща и локална адаптация към изходната ситуация е до­
вела до формиране на човека и в това формиране умственото и общо
състояние са в съвършена хармония с функциите и структурите на всич­
ки части и системи. Те са съзвучни един с друг, създадени са един за
друг и са дошли като адаптация към една и съща ситуация. Във времето
човекът е имал усещане за комфорт. Едно от тези състояния е: “Аз не
съм добре, ако моят живот е в опасност и аз съм добре, ако достигна по­
зиция на сигурност.” Друго състояние: “Аз не съм добре, ако групата
около мен е объркана, в суматоха и аз съм добре, ако всичко в моята

44
среда е наред.” Следователно дори за здравия човек са характерни със­
тояния, в които се чувства добре. Но има голяма разлика между тях и
състоянията на болния човек.
Разлика между ситуационен стрес
и стрес от болестно състояние
Когато стресът е резултат само от една ситуация, състоянието е про­
порционално и подходящо за стрес-фактора. Когато ситуацията се про­
мени и се появи друга такава, здравият човек ще е в състояние да проме­
ни позата си изцяло, за да отговори на новата ситуация. Основната раз­
лика между ситуационен стрес и стрес от заболяване е, че когато човек е
здрав, той не се чувства различен от другите. При болестно състояние
той се усеща различен и особен в негативен смисъл. Да вземем пример.

Махатма Ганди и синът му Харилал

В своята автобиография Ганди описва, че първоначално имитирал
британските маниери и навици, опитвайки се по някакъв начин да пос­
тигне равенство с тях. Независимо от усилията си обаче неговото чувст­
во за себеуважение не било достатъчно цялостно до момента, в които се
родил синът му Харилал. По късно той заминал за Южна Африка, където
бил изхвърлен от вагона за бели. От този момент той започнал по-силно
да страда от чувство за несправедливост и разбрал, че ако не се разбун­
тува и не започне да се защитава, нищо няма да се промени. Неговите
основни чувства били:
Чувствителен към несправедливост (Sensitive to injustice);
Чувствително его към нараняване (Sensitive ego; to hurt);
Непокорство, неподчинение (Disobedience).
Те са били почти изцяло оправдани от обстоятелствата в момента и
следователно изцяло здравословни. На практика условията се нуждаели
от Ганди много повече, отколкото Ганди се нуждаел от тях. Историята
на Харилал обаче е изцяло различна. Роден с корена на състоянието на
неговия баща (корена на Staphysagria), той развил същите чувства (на
несправедливост и наранено его) и същата принуда да се защитава и да
не се подчинява, но не е имало ситуационна причина, която да оправдае
това му състояние. Без съмнение Харилал е имал строг баща, но за раз­
лика от британците Ганди е бил добронамерен. Харилал е могъл да види
лесно това и не се е нуждаел от негативна реакция. Обаче коренът в не­
го, възбуден от ситуацията, е предизвикал същото това състояние, даже
тогава когато ситуацията не се е нуждаела повече от него. Харалал избя­
гал от баща си, станал мюсюлманин, пропил се и даже не присъствал на
погребението на баща си. 6 месеца по- късно той умрял в един публичен
дом. Той имал същите симптоми: “Чувствителност към несправедли-

45
вост , Чувствително его към нараняване” и ''Неподчинение”. Харилал
реагирал спрямо 1 анди по същия начин, както Ганди е реагирал спрямо
британците. Но I анди е бил здрав и неговото състояние е било ситуаци­
онно. Той се е чувствал добре със себе си и освен това е имал място и за
другите около него. Състоянието на Харилал е причинено от неговата
делюзня за състоянието му и той се е опитал да създаде ситуация, която
да го оправдае. Той никак не се е чувствал добре със себе си и следова­
телно е имал много малко пространство за другите около себе си.
Его и дел юз и и
Има много ситуации, изискващи адаптационен отговор за преживя­
ване. В тези реални ситуации човек се чувства добре, тъй като усеща, че
е в съзвучие и единство с целия свят независимо, че е в неизгодна пози­
ция, Човек, който се чувства отделен от света не е този, който е в несго­
да, а този, който преживява делюзня за несгода.
Куцият човек е в специфична, неизгодна позиция в сравнение с ос­
таналите, но тон никога не усеща, че е отделен от този свят. Той се чувс­
тва равен на всеки друг, той просто е само куц, само сакат. Така той ще
изработи механизъм за преживяване и приемайки този механизъм, ще се
чувства добре със самия себе си. В действителност, той не е в добра си­
туация, но се чувства добре. Той знае, че поначало си е добре с изключе­
ние на тази особена, неизгодна позиция. Всъщност, не е наред самата
ситуация, в която се намира, а не самият той. Проблемът е в ситуацията,
а не в него. Всичко е наред посредством механизма за адаптация, който
той развива. И тъй като така той се чувства добре, той има пространство
за хората, приема ги без специални условия и ги допуска около себе си.
Трагедията следователно е в това, че някой, който действително е в
неизгодна позиция, се чувства много по-добре, отколкото друг, който не
е. Човек, който има два крака и може да се движи, да бяга, но чувстващ
се сакат, е човек с голям проблем. Той не знае, че се чувства сакат. Ако
знаеше това, той не би се чувствал така. Делюзията е скрита, никога не е
изявена. Човек се чувства онеправдан по някакъв начин, но не знае защо
и как. Всичките му модели и реакции идват от неговото скрито минало.
Делюзня
Сакатият мъж с поведение на сакат има син и той от своя страна въз­
приема модела на поведение на сакат човек, макар че не е такъв. Той се
чувства онеправдан, но не знае защо. Настоява за помощ и подкрепа от
другите хора, поставя условия на другите, за да ги приеме, има страхове,
обсцесии и компулсии, които не може да разбере. Чувства се онеправдан
без да знае защо, има установен модел на реакция без причина. Когато се
чувства онеправдан без да знае защо, се появява силно усещане за дис-

46
 а tz-ч uri счилт мъж оез то во
комфорт. Без да осъзнава той се чувства подооно ситуа-
да е така. Следователно нещо трябва да не е наред с него, а не усеща
цията. Той се чувства все по-изолиран от околния свят, a vcno-
добре с тези си чувства, за да приеме другите, той предявява т '
вия спрямо тях и когато тези условия бъдат изпълнени, ве ie ня
ранство за тях. Той не приема хората такива, каквито са и мис
само от позицията какво биха могли да му дадат или да вземат от i
Его
Делюзията се прикрепва към егото. Егото се чувства онеправдаг
със загубена идентичност, индивидуалност, сигурност или престиж
т.н., но не знае защо. И тогава егото се опитва да създаде то iho такава
ситуация, която би могла да оправдае собствените му чувства и състоя
ния. То вече си има чувства и състояния без оправдание и се опитва да
създаде ситуация, за да ги оправдае. Ситуацията създава състоянието, а
състоянието - модела на поведение; моделът на поведение засяга егото, а
егото създава ситуация, оправдаваща този поведенчески модел. И така се
формира един порочен цикъл. Независимо, че егото силно се старае да
създаде ситуацията, то не е в състояние напълно да осъществи това и
така чувствата остават неоправдани и извън всякаква пропорция. Освен
това някъде дълбоко в себе си човек осъзнава, че той сам е създал тази
ситуация. Осъзнаването на значението на собствените страхове, натрап-
ливости и принуди от гледище на ситуацията, оправдаваща подобно по­
ведение, може да завърши с излекуване.
В резюме може да се каже, че в ситуация, в която човек се чувства в
неизгодна позиция, създава модел на поведение, мислене, поза с опреде­
лени страхове, компулсии и обсцесии, като това помага на човека да
преживее тази ситуация. Когато ситуацията премине, този поведенчески
модел с характерните за него натрапливости и принуди ще остане. И
така човек има усещането,че ако не реагира по този, познат за него вече
начин, то оцеляването му е заплашено. От тази делюзия той развива сво­
ите чувства и налудности и това представлява заболяването. Това важи
както за тялото, така и за ума. Вече определихме тази идея за болестта
като “неподходяща реакция”.
Болестта се съюзява с егото много лесно. Защо се получава така и
какъв е ефектът от това? Егото е тази част от човека, която го кара да се
чувства индивид, личност и му дава чувство за идентичност. Тя е здра­
вословна част, защото дава на човека и мотивацията да работи, както за
себе си, така и за общия прогрес. Кравата преживя, стоейки си тихо и ще
продължава да преживя по същия начин, независимо дали ще я наречем
с едно или друго име - индийска крава или английска, кравата на крали­
цата или на слугата. Тя просто не се притеснява за своята самоличност,

47
индивидуалност, име или идентичност. И така, кравата си остава същата
за милиони години без да се научи да строи сгради или ядрени оръжия.
Качеството на нейното мляко не се променя, тя не го пастьоризира и не
създава от него разни продукти. Този пример се отнася към най-
съществената част от ролята на егото за човешкото развитие. То дава на
човека чувството на особеност и различност. То също ни дава и стреме­
жа да защитаваме своята идентичност и да бъдем наравно с другите или
преди тях. И това е вътрешното чувство на човека, което го кара да оце­
нява своето име и идентичност много по-високо от своя живот. Човекът
е loioB да пренебрегне здравето и дори собствения си живот, но да за­
шити своето име или его. Индивидуалността е ярко защитавана. Народи
отиват на война за това и милиони умират. Моята религия, моята стра­
на, моето семейство - това може да стане много по-важно, отколкото
живота сам по себе си.
Ако веднъж разберем това, ние ще успеем да видим в заболяването
модел на принуда и натрапчивост. Поради дадено преживяване човек
развива страхове, състояния или компулсии. Например, човек, който е
бил заобиколен от крадци, развива нужда да заключва всички врати през
нощта, както и страх да не бъде ограбен. Този модел продължава да пер-
систира. Ако откраднат парите му, той ще бъде беден и вероятно няма да
има с какво да се храни. Стремежът за оцеляване води до развиване на
предпазливост. Това е обичайно за всички живи същества, но много по-
голям стрес идва от егото. Ако аз се окажа беден, какво ще стане с моята
работа, с моето име в обществото, какво ще кажат за мен другите. И та­
ка, въпросът за егото остава еднакво важен или дори много по-важен от
въпросите на оцеляването, което от своя страна създава много по-голям
стрес. И човек се чувства все по-онеправдан и във все по-неизгодна по­
зиция. И неговия страх го кара да се чувства все по-различен и все no-
разделен от хората и всичко това е продукт на егото му.
Животните нямат такъв проблем с егото и следователно заболяване­
то ги засяга само на ниво оцеляване, т.е. ще съществува само стрес, спо­
собстващ оцеляването. Ако животното е било подложено на по-сериозно
преследване, ще развие страх и този модел може да персистира, но то
няма да развие чувство, че заради това е загубило позицията си, - щом е
било преследвано, следователно се намира в особено онеправдана ситу­
ация. И то ше чувства само: “Аз съм преследван, какво ще ми се случи?”.
При човека състоянието е много по-сложно. Страховете го поставят
в специфична, неизгодна позиция в сравнение с другите. Неговото его е
лесно възбудимо. Това е така, защото то се опитва да не изостава от дру­
гите. Неговата индивидуалност и идентичност са много важни. Чувство­
то е: “Аз не съм добър, колкото другите хора. Аз не съм добър, ако не

48
направя това или онова и аз трябва да бъда дооър, защото моето его е
замесено в това”. Следователно, хората имат много повече болести, от-
колкото животните. Материя Медика за животните би била по-малка,
защото ситуациите, на които са изложени животните, са много по-
малобройни, както и по-малко стресиращи. Ге трябва да се справят само
с преживяванията. При животните въпросът е само как да оцелеят в оп­
ределена ситуация, а при човека е как да не изостане от другите и това е
от първостепенна важност. Например, жена, която живее в къщата на
свекърва си, е обиждана, но тя е достатъчно осигурена, - хранят я, така
че оцеляването не е проблем. Проблемът е егото. Важни са нейното име,
нейната идентичност, нейното самочувствие и същите тези неща са, кои­
то създават проблеми на самата нея. Някои от нашите проблеми са проб­
леми на егото, а други - проблеми на оцеляването. Но много проблеми
включват и двете неща. Когато човек е здрав, неговото его го кара да се
чувства индивидуалност, а не специален. Той е личност и име, но не е
нито по-горе, нито по-долу от другите. Той е добре и се чувства равен на
другите и най-вече - той е в съгласие със себе си. Това е здраве. Здравето
е засегнато от делюзия, създаваща чувство на отделеност - той не се чув­
ства добре и се чувства онеправдан и трябва да изпълни определени ус­
ловия, за да се чувства наравно с другите.
Ние видяхме, че заболяването е делюзия, но има и по-голяма делю­
зия и това е егото. Егото е делюзия дори в състояние на здраве, така че
можем да кажем, че то е здравословна делюзия. Здравословна, защото
поддържа прогреса на хората и в реални условия то е част от механизма
за оцеляване на човешкия род. Човекът има свое собствено преживяване
и собствено его. Егото е част от стремежа за оцеляване на целия човешки
вид. Егото, психиката, сексуалността, инстинктът за самосъхранение са
вродени механизми в човека за неговото оцеляване и за оцеляването на
вида и това е част от плана на Вселената. Всъщност, нашето усещане за
идентичност е делюзия, която кара тази “машина” да работи по-добре.
Човекът е подобен на кола, назована с име от своя създател и така й е
дадено усещането, че е нещо по-различно и по-специално и следовател­
но ще работи по-бързо и по-добре.
Следователно имаме две идентичности. Една - като човек с индиви­
дуалност или с его и втора - нашата по-дълбока идентичност като дух,
разум или енергия, които вибрират с енергията на цялата Вселена. На
това второ ниво егото е делюзия, а на първото ниво делюзия е болестта.
На нивото, на което егото е делюзия, не можем да се справим със здраве,
а с духовност. За да бъде човекът здрав, той няма нуждае да бъде духо­
вен. Той може и трябва да има его. Егото не е нездрава част от нас. Така,
както преодоляваме заболяването чрез осъзнаване, по същия начин може

49
да бъде преодоляна делюзията на егото чрез осъзнаване. Разликата меж­
ду тези видове осъзнаване е, че при първия случай, (а именно, когато
виждате собственото си заболяване като делюзия), умът сам по себе си
може да се използва, за да осъществи това осъзнаване. Докато при вто­
рия случай, т.е., когато погледнете на егото си като на делюзия (духовно
осъзнаване) ума сам по себе си трябва да бъде преодолян и да бъде пре­
вишен от съзнанието или разума и тогава тази делюзия се забелязва сама
по себе си. Човекът трябва да успокои своя ум и тогава делюзията на
егото може да бъде видяна или преживяна.
Това е духовността, - тя може да се преживее. Болестта е делюзия.
Ако лекувате болестта, вие стигате до здравето и в здравето има его.
Егото е делюзия, тялото е делюзия, усещането за идентичност е делюзия.
Преодолейте всичко това и ще достигнете до най-висшето ниво на ду­
ховност. Мисията на лекаря е да възстанови здравето на болния или как­
то се казва, да го лекува. Достатъчно е да се разбере, че има разлика
между духовното осъзнаване и осъзнаването на собственото заболяване.

50
 7. Природният закон за лечението
Откритията в науката, както и прогресът в изкуството, литературата,
духовността, философията, технологията и в други полета на човешките
търсения, - всички те съответстват на някакъв модел. Така и прогресът в
медицината и медицинските открития се случват, когато са най-желани.
Най-ранната разумна практика в медицината е била да се облекчава
симптома или болката на пациента. Когато пръстът ни е изгорен, ние
автоматично го потапяме в студена вода. Това е природен рефлекс. Ко­
гато болката в някоя част от тялото става непоносима, ние естествено
искаме да я облекчим по някакъв начин. Ако има кървене, има естестве­
ни природни механизми, които се опитват да го спрат. Ако има силна
болка, тогава нашето тяло продуцират противоболкови субстанции. Тъй
като човешката технология е прогресирала, натрупал се е все по-голям
стрес и повече инциденти и следователно са се появявали повече болки.
Природата сама по себе си не е могла вече да се справи с това и следова­
телно е подтикнала човешката изобретателност да открие продължение
на своите облекчаващи методики. Част от модерната медицина се стреми
да постигне незабавно облекчаване на болката с лекарства. Хирургията
също, - тя е продължение на природната идея. Когато има разрез върху
кожата, естествените процеси, затварящи раната и водещи до оздравява­
не, се активизират. Когато има чужд агент в тялото ни, системата се
опитва да го изхвърли навън, като че ли хирургията е вродена в тялото.
Човешкият прогрес започнал да изисква много повече от възможностите
на тази вродена хирургия и на бял свят се появява медицинската хирур­
гия. Борбата срещу инфекциите първоначално също е била владение на
чистата природа. Но човешката цивилизация събрала хората заедно на
едно място, инфекциите се увеличили и интензивността им преминала
възможностите на природата да се бори сама с тях. Антибиотиците ста­
нали необходимост и това води до откриването на първия антибиотик -
пеницилина от д-р Ал. Флеминг.
Независимо от прогреса по отношение на облекчаване на болката, на
хирургията и антибиотиците, най-големият и основен проблем на чо­
вешкото здраве остава неразрешен, а това е заболяването само по себе си
и динамичното болестно състояние на човека като цяло. В предходните
глави ние видяхме, че заболяването е поза, състояние на съ111.ествуване
на човека, което е неподходящо за настоящата ситуация. Как бихме мог­
ли да се лекуваме естествено в такива състояния? Да вземем за пример

51
човек, който се явява на интервю. Виждате неговото треперене страх
как се движи напред-назад и паниката е изписана на цялото му лице. Вие
го питате: “Защо си толкова изплашен? Нима се готвиш да се срещнеш с
лъв? . След зова често виждате как за кратко време напрежението му
нараства и след това той се отпуска. !
Сега нека изследваме как се случва това. Първо, ние осъзнаваме, че
човекът реагира неадекватно, непропорционално на ситуацията. Като го
запитаме: “Готвиш се да се срещнеш с лъв ли?’’, всъщност му казваме:
Ти реагираш, като че ли си изправен пред лъв. В момента ситуацията не
е такава.” Сблъсквайки го с една въображаема ситуация, спрямо която
сегашната му реакция ои била адекватна, вие го карате да осъзнае, че
реалността е друга. Това възприятие променя неговата свръхреакция.
Позволете ми да дам личен пример: Един ден запалих колата си и
чух странен шум от нея. Колата се движеше с прекъсвания и се разколе­
бах да я изкарвам навън. Това беше страх, че тя ше се развали на пътя.
Когато погледнах на моя страх отстрани, установих, че той не е адеква­
тен на ситуацията. Запитах се: ”В края на краищата аз се готвя да шофи­
рам в града и недалеч от дома си. Защо реагирам, като че ли се каня да
шофирам в центъра на африканската джунгла?”. Това ме накара да се
отпусна и изведох колата навън без повече страх и колебания. Същият
процес работи и тук. Когато започнах да осъзнавам фалшивото си възп­
риемане на реалността, т.е. делюзията, като че ли градът е джунгла, не­
подходящата ми и усилена реакция се промени и се върна към норма.
Сега можем да свържем тези примери с любимата ни илюстрация, -
човека, кучето и лъва. Когато мъж, преследван от куче, бяга сякаш от
лъв, това е неговото състояние на ума (заболяване). Как би могло да се
лекува това естествено? Той може да направи това, като си каже: “Ей,
защо бягам от това куче, като че ли то е лъв?” Това ще му позволи да
свали напрежението. Смекчаващите и отвличащи способи няма да по­
могнат. Идеята да му кажем да бъде смел или пуснем някоя шега, също
няма да бъде добра. Единственият начин, по който той би могъл да се
лекува, е чрез хомеопатия, която ще нарисува пред него картината на
въображаема несъществуваща ситуация, за която неговата реакция би
била подходяща. С други думи, когато той си казва: “Защо бягам, като че
ли е лъв”, той осъзнава, че без причина е създал във въображението си
ситуация, в която действията му са адекватни. Осъзнава, че реагира по-
силно, откол кото е необходимо и процесът на лечение започва.
Дотук давахме примери, отнасящи се до умствените процеси. Това
може да създаде впечатление, че законът за лечението се отнася само за
умствени състояния. Това не е така. Същите процеси, които лесно мо­
жем да идентифицираме в ума, се установяват и в целия организъм. Ко-

52
гато тялото проявява свръхреакция, се установяват същите процеси, как-
то, когато има умствена свръхреакция. Например, ако възпалението не е
пропорционално на причиняващия го фактор, организмът променя тази
си свръхреакция като започва да я осъзнава. На практика, (както ще ви­
дим в следващите глави, по-специално в “Психика и тяло”), тялото и
умът не са разделени, а формират част от подлежащата единица, която е
чистият разум. Това е на нивото, където се намира истинското осъзнава­
не и възприемане, и където се осъществява лекуване според закона за
Подобието. Това е естествен начин и лечебен метод от незапомнени
времена. Хомеопатията е основана точно на този естествен процес на
лечение. Хомеопатичното лекарство е способно да продуцира състояние,
което е подобно на състоянието, в което човекът вече е. Така то създава
впечатление или образ на изходната ситуация, за която това състояние
би било адекватен отговор. Това е подобно на създаването на впечатле­
ние за лъв у човек, който трепери преди интервю или създаване на образ
на африканска джунгла, където аз се страхувам да изкарам проблемната
си кола. Хомеопатичното лекарство работи чрез същия процес, по същия
начин, т. е. като кара организмът да забележи своята делюзия и така да
промени своята свръх-реакция. Така че, хомеопатията е човешкото при­
ложение на природния закон за лекуването, закон, който съществува
толкова дълго преди Ханеман, колкото и законът за гравитацията преди
Нютон. Човешкият прогрес и обществото създадоха толкова дълбоки и
интензивни динамични разстройства на организма, че той повече не мо­
же да се справи сам с тях. Откриването и прилагането на природния ме­
тод на лекуване на динамичното заболяване не е случайност. Времето е
било узряло за откриването на закона на хомеопатията (подобното леку­
ва подобно) и това е довело Ханеман до възприемане на динамичната
концепция за заболяването, която на свой ред даде основа за разбиране
на болестта и нейното лечение.
Главният принос на Ханеман е откритието, че хомеопатичните ле­
карства произвеждат специфични състояния на съществуване, които те
могат да лекуват, когато са дадени на хора в подобни състояния. Тук
можем да направим сравнение между психотерапията и хомеопатията.
Целта и на двете е да направят пациента по-здрав. И двете признават, че
болестта е емоционално състояние на съществуване и че е механизъм,
осигуряващ оцеляването, който е подходящ при определена ситуация, но
продължава да персистира и след като ситуацията премине. Фройд спо­
деля идеята, че лечението е възможно, като се освободи опита или ситу­
ацията, т.е. като се разбере произхода на настоящото състояние. Други
психотерапевтични методи също са основани на подобни принципи. Те
вероятно представят начин на приложение на закона за Подобията. До-

53
колкото разбирам, едно от големите неудобства на този метод се проявя­
ва при лечение на вродени емоционални състояния, където изходната
ситуация, причиняваща състоянието, може би не е от живота на лекува­
ния човек, а е от този на неговите родители и даже от живота на праде­
дите му. И така, човекът се ражда с определено състояние и дори като
дете, без всякаква ситуация, той проявява изразено безпокойство, раз­
дразнителност, страх, ревност и т.н. Тъй като звучи нелепо да подлагаме
на психотерапия бебе, ние често виждаме същото състояние, което про­
дължава и у зрелия човек. Тук хомеопатията печели пред психотерапия­
та, тъй като тя се справя не само със състояния, изхождащи от настоя­
щия живот, но и идващи от предишни поколения.
Хомеопатичният метод се занимава по-точно с това “какво е", а не
“защо е”, (което често никак не е лесно да разбереш и откриеш). Тотал-
ността на емоционалното състояние на пациента е взето като факт и не е
задължително да се знае точно защо съществува, за да се открие правил­
ното лекарство. Това елиминира многото теоретизиране и интерпрета­
ции, защото различните психологични школи имат различни теории за
произхода на дадените състояния.
Третото и най-голямо практическо предимство на хомеопатията е, че
тя използва физическите общи симптоми на пациента, за да потвърди
впечатлението за него и неговото емоционално състояние. Тук в много
по-голяма степен, отколкото в друга система е проверена връзката меж­
ду емоционалното и физическо състояние. Това не само прави по-лесно
откриването на подобното лекарство, но и значително разширява сфера­
та на терапия, като включва заболявания с предоминиращи физични
проблеми. Така че, в повечето случаи хомеопатията действа по-бързо,
по-сигурно и по-внимателно, отколкото психоанализата и има по-
широко приложение. Хомеопатията работи прекрасно и кара човека да
погледне на себе си и на обстоятелствата, които сам е сътворил. Това му
позволява да усети по-добре реалността, което всъщност представлява и
действителната мярка на здравето.

54
 8. Еволюцията на хомеопатията
Известният експеримент на Ханеман с кора от хинин г пткГ)ива
лото на нов метод на лечение. Това става през 1790 г. ане лечение
че, ако се дава хинин, (който бил прочут с въздействието си
на малария), на здрав човек, той предизвиква съшите симптом „тя
малария. Това му дава ключа за идеята, че при болни хора лекар
могат да лекуват същите симптоми, които причиняват при здрави.
Опирайки се на това, Ханеман започва да изпитва няколко лекарства
върху себе си и върху някои доброволци, за да установи какви инфекции
предизвикват те върху здрави хора, за да може да ги използва, когато
открие подобни симптоми при болни. Това изпитване се нарича доказва
не. Първоначално Ханеман е употребявал груби (материални) дози на
лекарствата за доказване и лечение.
Локално действие на лекарствата
През 1796 г. Ханеман публикува своя първи трактат “Есе върху но­
вия принцип за доказване на лечебните сили на лекарствата”. Прочитай­
ки това есе, става ясно, че по това време идеите на Ханеман не са били
напълно узрели. Той вярвал, че лекарствата действат просто върху орга­
ните и причиняват локални функционални и структурни промени. Той се
опитал да използва тази нова идея по отношение на отделни органи.
Позволете ми да цитирам няколко случая: “Тъй като Conium предизвик­
ва болка в жлезите, той може да бъде най-доброто лекарство за болезне­
но втвърдяване на жлезите и за рак.” Един цитат, който особено заслу­
жава да бъде споменат, (стр. 271 параграф 3. Всички цитати в тази глава
са от Ханемановите “Малки записки”). “Cicuta virosa заедно с другите
симптоми причинява жестоко парене в гърлото и стомаха, тетанус, вто­
рични крампи, истинска епилепсия и всички тези заболявания изискват
ефикасни лекарства, едно от които би могло да бъде този силно дейст­
ващ корен в ръцете на внимателен и смел лекар.” Тук виждате, че Хане­
ман разглежда тетануса и епилепсия като заболявания. Той все още не
разбира каква е разликата между термините “заболяване” и “симптоми
на заболяването”. Той също така казва: “Кафето предизвиква и следова­
телно лекува главоболие”. Отново, той не прави разлика между лечение
на симптом и лечение на пациента. Той също така се опитва да обясни
ефекта на лекарствата с патологични термини. Например, ’’Belladonna
предизвиква застой в лимфната система” и “Conium предизвиква въз-

55
оуждащо действие върху лимфната система”. Все пак той споменава
термина "то гал пост” на симптомите, но все още се позовава основно на
единични симптоми, които са причинени и лекувани от лекарството.
На стр. 281 параграф 2 той казва: “Viola tricolor предизвиква усилва­
не на кожните обриви и но този начин проявява своята сила да предиз­
виква кожни заболявания и следователно да ги лекува ефективно и
окончателно.” Той използва термина “кожна болест”, която в по-късните
му рано in става анатема и той настоява, че няма кожни заболявания, а
заболявания, които се манифестират върху кожата. В 1796 г. той все още
сс опитва да нагоди симптомите на доказването към нозологични моде­
ли. Например, за Mux vomica казва: “Може да бъде полезна при апоплек­
сия или интермитентна треска”. За първи път той използва Mux vomica
при случаи на дизентерия с крампи в корема. Очевидно е, че неговите
доказвания са в груби дози. 11о това време Ханеман използва за лечение
доста 1ОЛСМИ дози от лекарствата. Ние обаче трябва да го приветстваме,
че дори и на този ранен етап в различните примери, които е дал, той най-
много се позовава на нервните и ментални ефекти на лекарствата и само
понякога - на органната чувствителност.
Друго, което прави впечатление в тази статия е, че при първоначал­
ните доказвания той не е записвал точно симптомите на пациентите. Бил
е доволен да установи широките ефекти на лекарствата спрямо главобо­
лие, крампи, повишена температура и т.н. Той говори и за много патоло­
гични ефекти на лекарството. Например, Arsenicum намалява тонуса на
мускулатурата като намалява правилното съотношение на сцепление и
коагулация на лимфата в кръвта. Макар че споменава термина “жизнена
сила”, у него все още няма пълна яснота за това. Например, той казва:
“Изглежда, че Arsenicum убива много повече чрез разрушаване на жиз­
нената сила и чувствителността, отколкото чрез своята разяждаща и въз­
палителна сила.” Така Ханеман се опитва да изучи патологията иа лекар­
ствата в груби дози и да отгатне патологията, при която те биха могли да
се окажат полезни според принципа за подобието.
Откриване на потенцирането
Виждаме, че през 1798 г. Ханеман все още предписва лекарства в
груби дози. При епидемия от треска той предписвал по няколко гранули
Arnica и по две-три гранули Ignatia. През 1801 г. в статията “Лечение и
предпазване от скарлатина" Ханеман за първи път намеква за новия про­
цес на приготвяне на лекарствата, който сега се нарича потенциране.
На стр. 375, параграф 1 четем: “За външно приложение аз използвам
тинктура от една част фино разпрашен суров Opium и 20 части слаб ал­
кохол, които оставям на студено място една седмица и разтърсвам от
време на време, за да подпомогна получаването на разтвор. За вътрешна

56
употреба вземам 1 капка от тази тинктура и я смесвам непосредствено с
500 капки разреден алкохол и една капка от тази микстура с други 500
капки разреден алкахол и разтърсвам добре. От тази разредена тинктура
на Opium, съдържаща във всяка капка 1/5 000 000-нна част от гранулка-
та Opium, достатъчна е една капка вътрешно в случай с дете на 4 г„ две
капки за дете на 10 г., за да се овладее описаното по-горе състояние.”
От този цитат е ясно, че Ханеман е смятал, че разредените лекарства
са по-слаби. Той все още не е осъзнавал, че се е натъкнал на едно от най-
големите открития в науката. Причината за рязката промяна на дозата не
е много ясна. Обичайното гледище, което се поддържа е, че Ханеман е
желаел да намали токсичния ефект на лекарствата и е експериментирал,
за да открие при кое разреждане лекарството би могло да действа бла­
готворно. Това продължило до 1810 г., когато е публикувано първото
издание на “Органона”. В този “Органон” не са споменати думите “ди­
намично” и дори “потенция”, но все пак е споменат термина “жизнена
сила”. През I 809 г. той пише брилянтна статия, озаглавена “Наблюдение
върху три разпространени методи на лечение”. В нея той ясно разграни­
чава лечението от името на болестта, лечението на симптоми от лечени­
ето на причината. Той моли да се предписва върху причината на болест­
та, а не върху симптомите й или нейното име.
Динамична концепция за болестта
Годините 1809 * 1813 са били решаващи, за което свидетелства и
еволюцията в мисленето на Ханеман.
“Оттук е ясно, че болестите, възбудени от динамичното и специално
влияние на болестотворните агенти, могат да бъдат описани само като
динамично разстройство на жизнения характер на организма.”
Два от най-важните параграфи съдържат тези твърдения.
“Доколкото състоянието на организма и неговото здраве зависят из­
ключително оз състоянието на живота, който ги одухотворява, следва, че
нарушеното състояние, което ние наричаме болест, се заключава в със­
тояние, първоначално изменено само в неговите жизнени усещания и
функции, независимо от всички механични и химични основи или нак­
ратко казано, то трябва да се заключава в измененото динамично състоя­
ние, в изменящия се образ на съществуване, във връзка с което по-късно
се появяват изменения в свойствата на материалните съставящи части на
организма, което е необходимо следствие на болестно измененото състо­
яние на жизненото състояние на всеки индивидуален случай.”
“Освен това, влиянието на болестотворните агенти в по-голямата
част от случаите са външни и възбуждат различни заболявания толкова
невидимо и нематериално, че е невъзможно те да могат незабавно да
смутят или разстроят съставните части на нашето тяло, тяхната взаимов­
57
ръзка и строежа им или да вкарат някаква отровна течност в нашите кръ­
воносни съдове, при което течностите в нашето тяло могат химически да
се променят и разстроят. Това е неприемливо, невероятно и грубо изоб­
ретение на механични умове. Възбуждащите причини на заболяването
действат чрез способите на техните специални качества върху състояни­
ето на нашия живот (върху нашето здраве) само по динамичен начин,
много подобен на духовното въздействие, тъй като те първо разстройват
органите от по-висок ред и виталната сила. По-нататък от това разстрое­
но състояние, от тази динамична промяна на жизненото цяло, се появява
променено усещане (неспокойствие, болки) и променена активност, т.е.
анормални функции във всеки отделен орган и на всички тях взети за­
едно. Оттук възниква необходимост от вторична промяна на соковете в
съдовете и анормални секреции, които са неизбежно следствие на про­
менения жизнен характер, който се различава от здравето.”

Два стадия па заболяването

Тези два параграфа са много показни от гледище на практиката. Тук
Ханеман разделя заболяването на два стадия:
Начално разстройство на органите от по-висок ред и на жизне­
ната сила.
По-горе описаното предизвиква променена активност на другите
органи на тялото.
Тези цитати показват много голяма промяна в мисленето на Хане­
ман. Спомняте си, че през 1796 г. той казва, че Ipecac въздейства върху
нервите и стомаха, a Viola продуцира кожно заболяване, т. е. лекарствата
действат локално. А сега казва, че лекарствата не могат да действат ло­
кално. Те действат чрез центъра.
Как се е появила тази промяна в мисленето? Според мен е очевидно,
че тази промяна е съвпаднала с откритието му, че лекарствата действат,
даже когато са разредени над точката, където биха могли да имат някак­
ви физиологични или токсикологични свойства. Те не само, че действат,
но и с всяко разреждане и сукусио, т.е. енергично раздрусване, ефектът
на лекарството става все по-силен и по-силен. Ако при тези разреждания
лекарствата все още действат и то така мощно, то как става това и на
какво ниво въздействат те, всъщност?.
По времето, когато Ханеман е открил закона за Подобието, възкръс­
вала и витал истинната идея в медицинската мисъл. Витал истинната идея
е възникнала в дълбока древност и идвала на мода от време на време.
Като цяло идеята разглежда наличието на жизнена сила, която диферен­
цира живото от неживото, и която също така се опитва да поддържа ор­
ганизма здрав, цял и да координира функциите на неговите органи и

58
системи. Тази сила не може да бъде видяна, нито пък изм р
може да се съди по нейните ефекти.
Жизнена сила
Болестта не е засягане на органите, а е разстройство на я
сила. Докато жизнената сила е под контрол, низ о една част на
може да бъде засегната. Тази идея за жизнена сила е противопол
все още популярната идея, според която индивидуалните органи с
чина за болестта и която води до практиката да се правят промени
или даже понякога да се отстраняват. Съвсем неотдавна медицинск
мисъл започна бавно да се променя и се разви в холистинната идея за
човека и неговото здраве, което означава постепенно осъзнаване, ie ю
векът се разболява като цяло и всички органи и системи в тялото му са
сложно свързани едни с други и че тялото само по сеое си има огромен
възстановителен потенциал.
Медицинската философия все повече се приближава до извода, че
простото лечение на симптомите и органите може само временно да по­
могне и че оздравителната сила на тялото е това, което би трябвало да
бъде усилено. Но все още е трудно да се разбере как да се направи това.
През 1796 г. популярната медицина е била много по-назад, отколко­
то днес. Пускането на кръв и други вредни методи са били много попу­
лярни. Но даже и по това време някои медицински философи активно са
обсъждали идеята за съществуването на жизнена сила. Един от тях е бил
Рейл. През 1796 г. той публикува в списанието на Хафланд статия “Ди­
сертация за жизнената сила”. В същата година Ханеман публикува в съ­
щото списание първия си голям трактат “Есе върху новия принцип...”.
Няма съмнение, че Ханеман би трябвало да е прочел тази статия и
вероятно дори е бил съгласен с нея, но през 1796 г. той все още не е раз­
крил значението на потенцирането. Идеята за виталната сила трябва да е
останала някъде в мозъка му, когато през 1810 г. той си задава въпроса:
“Как и на какво ниво действат потенцираните лекарства?” Тъй като е бил
химик, той вероятно е знаел, че след определено разреждане едва ли е
останал някакъв материал от лекарството. Вероятно е осъзнал, че разт­
ворът действа на някакво друго, различно ниво.
И така, тези лекарства, когато са разтворени и потенцирани, трябва
да отделят някаква енергия или сила. Тъй като една енергия може да си
взаимодейства с друга енергия, трябва да има сила в тялото, върху която
лекарствата да действат и това не може да бъде друго освен жизнената
сила. Или щом лекарствата предизвикват изкуствени болести, заболява­
нето би трябвало да се разглежда само като разстройство на тази сила
Това е било промяна в мисленето на Ханеман, - от разбирането му за
заболяването като материален ефект до становището му, че то е разст-
ройство на жизнената сила. От този момент нататък той не споменава че
лекарствата имат локален органе! i ефект. Не говори повече, чс заболява-
ннята са нозологични единици или засягане на отделни части. От този
момент хомеопатията изцяло се е променила.

Динамично действие на лекарствата

През 1813 г. Ханеман идва до заключението, че лечебното действие
на лекарството не се изразява в локалното му органно действие, а по-
скоро е динамичен ефект, т.е. ефект върху жизнената сила. Според него
началното разстройство е в органите от по-висок ред. Какво означава
това? Жизнената сила действа чрез определени контролиращи органи и
системи, т.е. чрез определени системи, които контрол ираз' останалите
органи. Лекарството разстройва жизнената сила, продуцирайки функци­
онално разстройство в тези системи и само по този начин то продуцира
локалния ефект върху различни органи.
Ханеман не е дефинирал точно кои са тези органи от по-висок ред.
Може да се заключи, че той се е позовал на тези органи и системи, които
са имали контролиращо въздействие върху останалата част от тялото, и
чието разстройство е произвело общ ефект върху целия организъм. Кои
са тези органи и системи, чието разстройство продуцира генерализиран
ефект? Според сегашното състояние на медицинското познание ние мо­
жем да идентифицираме 4 такива органи и системи.
Мозък: разстройството му може да произведе далечни ефекти -
върху сърцето, белите дробове и почти всеки отделен орган на
тялото. Например, когато сме уплашени, имаме сърцебиене, за­
дъхваме, потене, треперене, често уриниране.
Нервна система: разстройството й води до различен тип усеща­
ния, болки, чувствителност в различни органи и части на тялото.
Ендокринна система: Знаем, че нейното разстройството (пони­
женото или повишено отделяне на хормони) може да произведе
промени в различни части на тялото. Например, растежният
хормон може да продуцира промени в костите и т.н. Половите
хормони водят до промени като пубертет, менопауза и т.н. Кор-
тизонът също продуцира различни промени в системата.
Имунологична система: разстройството на функциите й може да
предизвика алергични и автоимунни нарушения, а също и тен­
денция към рекурентни инфекции в някои части на тялото.

60
 П-Н-Е-И ос
Мозъкът действа на тялото чрез другите три системи - неврологич­
на, ендокринна и имунологична. Тези системи са сложно свързани по­
между си, така че специфичните промени в психиката (Р) могат да се
свържат със специфични симптоми в Н-Е-И системите. Тези системи
формират заедно една ос, а именно П-Н-Е-И оста. Това е тази ос, която
контролира и регулира другите системи на тялото. Специфично разст­
ройство в тази ос ше причини и специфично състояние на целия органи­
зъм. Динамичното разстройство, което хомеопатичното лекарство може
да причини, трябва да действа чрез тази ос. Следователно първо ше се
наблюдават симптомите, изпитвани в тази ос, а след това вече и локал­
ните симптоми. Всеки индивид е роден с някакви тенденции към опре­
делени специфични органни патологии или ги придобива през живота
си. Например, човек може да е роден с тенденция към исхемично сър­
дечно заболяване или ревматоиден артрит, или и двете заедно. Тези тен­
денции не са активирани, когато П-Н-Е-И оста функционира нормално.
Промените в тази ос се последват от болестни разстройства в умственото
състояние, свързани с разстройство във функциите на нервната, ендок­
ринната и имунната система. Естествено, тези тенденции ше се активи­
рат и ще се изявят под формата на патологични единици.
Централно нарушение
Симптомите от П-Н-Е-И оста заедно представят това, което аз оби­
чам да наричам централно нарушение. Естествено, това централно на­
рушение ше създаде по-голямо или по-малко разстройство във всяка
органна система. Органните системи, в които то ще създаде най-големи
неприятности не зависят само от естеството на разстройството, а ше ва­
рират в зависимост от органната чувствителност или слабостта на раз­
личните органи. Независимо от това, че Bryonia е позната с афинитета си
към плеврата, ако у човека има доминираща тенденция към тиреоидин
проблеми, той вероятно ще прояви тиреоидит. Но неговият тиреоидит
ще има характеристиките на Bryonia - ще има болка в жлезата, влошава­
ща се от най-малкото движение. Дори ако преди това не е било доказано
въздействието на Bryonia спрямо тиреоидит, то тя пак ще излекува ус­
пешно този случай. Точно затова казваме, че ако лекарството покрива
централното нарушение, тогава то ще излекува и частната патология,
даже ако тя не е типична за това лекарство.
Сега ще видим кои симптоми могат да се разгледат като централно
разстройство от клинична гледна точка:
Симптоми на умственото състояние: Ханеман пише в Афо­
ризъм 211 в “Органона”, че за внимателно наблюдаващия лекар

61
 нан-очевиднн са симптомите на умственото състояние и те често
определят избора на лекарството.
Общи симптоми:
1. Общи модели пет и, т.е. реакции на горещина и студ, шум,
движение и т.н. Ге са свързани с нервната чувствителност и по­
казват особеностите на нервната система.
2. Промените в апетита и жаждата също представят общото
разстройство на тялото.
-*• Силните желания или отвращения също могат да представят
специално желание на цялото живо същество.
4. Сънят и сънищата са функции на мозъка и на НС
5. Белезите на изпотяването са свързани с автономната нервна
система - миризмата и петната от потта са свързани с генерали­
зирани метаболитни промени и не са патология на потните жле­
зи. Така че, симптомите на изпотяването са общи симптоми.
6. Разстройство па сексуалната функция и импулси, като менс­
труални или климактерични симптоми при жените, повишено
или намалено либидо у двата пола и др. са качества на ендок­
ринната система, както и на мозъка и нервната система.
7. С имунната система са свързани тенденциите за лесно хва-
щане на инфекции при студ, на брадавици, алергии и др.. Тези
симптоми също са включени в общите симптоми.
Много особени и характерни симптоми, нямащи органична
основа, също директно представят централното нарушение или
разстройството на П-Н-Е-И оста.
Отделни симптоми в определени части на тялото не би трябвало да
се разглеждат като локални проблеми, а да се третират като проява на
централното нарушение. Например, парещото усещане в петите (при
Sulphur) не представя някаква патология на краката, а по-скоро е специ­
фична промяна в нервната система. Също така неприятно миришещата
урина на Nitricum acidum не ни представя заболяване на бъбреците, а е
признак на метаболитни промени, продуцирани от централното разст­
ройство. Това би могло да се разбере, когато виждаме, че Nitricum
acidum произвежда също и пот с мирис на урина. При Nitricum acidum и
урината, и потта имат еднаква миризма. Natrum muriaticum има главобо­
лие, предизвикано от слънце, но виждаме, че има и нервна чувствител­
ност към слънцето. Нервите на главата са много по-податливи на това
влияние. По същия начин и изпотените длани на Silicea и Calcarea саг-
bonica представят централното нарушение. И така, много от важните
характеристики на лекарствата не са породени от локална патология, а
по-скоро са проява на централното нарушение.

62
 Въпреки че горните три точки представят централното нар^ш*
ние, често ще се открие, че особеностите на локалната патологи
са в тон, в съзвучие с централното нарушение или с др\ i и д>мп,
лекарството, покриващо централното нарушение, ше покрива
локалните особености на патологията.
Например, увеличената тиреоидна жлеза е локален симптом и това
може да е резултат от тенденцията на човека или чувствителността към
развитие на тиреоидин проблеми. Но ако ние кажем, че болката е усиле
на, че се влошава от най-малко движение, то ше видим, че прибавеният
особен нервен елемент няма логично обяснение. Следователно този спе­
цифичен нервен елемент, тази модалност можем да приемем като лока­
лен израз на централното нарушение. Или всяка модалност или усещане,
които не могат да се обяснят чрез локална органна патология, тряова
задължително да се разбират като проява на централното нарушение.

Важността на централното нарушение

Следователно ние се опитваме да идентифицираме централното на­
рушение и трябва първо да погледнем към умствените, после към общи­
те, а след това към характерните симптоми. Само след това можем да
проверим дали локалните особености пасват на определеното лекарство.
По-късно от любопитство можем да погледнем дали има данни този тип
патология да е лечима или вече е била лекувана от това лекарство. Дори
и да не е имало такъв случай, то напълно достатъчно е централното на­
рушение да съответства на лекарството.
Често виждаме, че лекарство, което покрива централното наруше­
ние, покрива и местните симптоми, тъй като и двете са произведени от
едно и също разстройство, от едно и също нарушение. Но, ако открием,
че това не е така в дадения случай, по-сигурно е да дадем лекарство,
покриващо централното нарушение. И така можем да заключим, че при
доказването лекарството ще продуцира същите местни симптоми, само
ако доказването е било пълно. Това е така, защото централното наруше­
ние идва първо и не зависи от индивидуалната органна чувствителност
на доказващия. Единственото изключение от това е при случаите с ле­
карство, за които са известни няколко местни симптома, докато умстве­
ните и общи симптоми не са достатъчно добре доказани. Ако локалните
особености са покрити от такова лекарство, ние трябва да помислим се­
риозно за него. Даже намек, че то би могло да произведе подобно мен­
ено състояние е достатъчно за предписването му. Разбира се, в такъв
случай трябва да сме сигурни, че умствените и общи симптоми на паци­
ента не са ясно покрити или не съвпадат напълно с друго лекарство.

63
 Най-често, ако сме наясно с умственото състояние на пациента, ле­
карството е съвсем ясно. Само че, трябва да потвърдим неговата подоб­
ное! и с общите симптоми, и с особените частни симптоми на пациента.
В следващия раздел ще изучим напълно пътищата и способите за
определяне на точното умствено състояние на лекарствата и пациентите.

Бележки
1.Някои, така наречени органни предпочитания на някои лекарства
не са причинени от динамичния им ефект (доказан с потенциите), а
представляват остатък от техните токсични свойства.
Например, локалното дразнещо действие върху пикочния мехур и
уретрата на Cantharis в материална доза навежда много автори на мисъл­
та, че неговата сфера на действие е уринарният тракт. Това е голяма заб­
луда. При потенцирана доза има твърде малко от Cantharis, който да
произвежда закова дразнещо действие. Cantharis се превръща в лекарст­
во, когато се освободят динамичните му свойства. Той не може да има
директно локално действие никъде, а може само да произведе ефект
върху централното състояние и да действа чрез него. Потенцираните
лекарства нямат сфера на действие с изключение на жизнената сила,
представена от психиката и трите контролиращи системи. Когато се
потенцира лекарството, то губи токсичните си и местни ефекти, но осво­
бождава своя общ, т.е. динамичен ефект.
Когато бактериите са в голямо количество, предизвикват жизнена
реакция, но също така произвеждат и локална органна патология. Но
когато те са отслабени във ваксините, то те губят органната си патология
и остава само силата им да стимулират жизнената реакция, т.е. те губят
своята патогенност и остава тяхната антигенност.
2.Независимо от разликата между токсичните и динамични свойства
на лекарството, много симптоми от Материя Медика са извлечени от
токсичните ефекти, а също така и от доказвания в грубата им форма.
З.От първите опити на Ханеман в хомеопатията между 1790 - 1796 г.
можем да видим, че е възможен и втори вид хомеопатия, а именно ор­
ганна хомеопатия или груба хомеопатия. Тук предписанието на лекарст­
вото може да е основано на факта, че в своята груба форма то има дирек­
тно въздействие върху засегнатия орган. Изглежда вероятно лекарството
да може да действа и локално, макар и по хомеопатичен начин и да об­
лекчава локалната органна патология за известно време. Но тъй като
локалната патология е родена от централното нарушение, този ефект на
локалното въздействие е кратък. Възможно е също локалната патология
да може да изчезне и заболяването да се прояви в много по-важен орган
и така да усложни целия случай в бъдеще.

64
 Възниква въпрос - дали цялата токсикология е безполезна за хомео-
пата. Дали някакви симптоми, получени от токсикологията, могат да се
приемат и като динамични симптоми на лекарството. Отговорът е прост.
Ние вече определихме динамичния ефект като функционален ефект на
лекарството върху П-Н-Е-И системата. Следователно даже в токсиколо­
гията функционалните ефекти на лекарството (даже в груба и токсична
доза) върху П-Н-Е-И системата могат да се приемат като динамични
симптоми на лекарството. Ние можем да използваме само тези симптоми
за предписание, тъй като само те остават да персистират, когато лекарст­
вото се изпитва в потенцирана форма. Например, при Opium - от неговия
токсичен ефект ще вземем не неговото въздействие върху бъбреците,
слезката и т.н., а тъпотата или сопора, който той произвежда в нервната
система и радостното състояние, което продуцира в психиката. Тези
симптоми ще принадлежат на потенцирания Opium заедно с някаква
друга патология или функционално разстройство, вървящо заедно с тях.

65
 9. Централно нарушение
Жизнено важно в хомеопатичното виждане е разбирането какво е
лечимо в болестта. Важно е да се възприеме, че заболяването не е нещо
локално, а е разстройство на целия организъм. Трябва непоклатимо
убеждение, че ако лекуваш централното нарушение, локалните проблеми
също ще намалеят. Трябва да се разбере, че потенцираните лекарства
произвеждат само централно нарушение.
Тези точки трябва да се подчертаят многократно, да се обяснят и
подкрепят с примери, така че да станат част от нашето мислене. Само
това убеждение може да ни направи устойчиви и успешни хомеопати и
да отстрани от умовете ни объркването, което възниква в практиката.
Това виждане ще изясни някои неща, вследствие на което правилата и
принципите на хомеопатията ще станат абсолютно логични и няма да
бъдат повече догми. Въпросите за важността на ума, разликата в различ­
ните подходи към тоталността, оценката на симптомите, важността на
патологията, мястото на въздействие на лекарството, подбора на потен­
цията и прогнозата на случая, - всички тези въпроси ще се разрешат
твърде лесно, само ако се развие това виждане. Това е причината, поради
която съм написал тази глава.
Ние ще изучим същата идея, представена в предходните глави, но от
нов ъгъл, а именно - чрез наблюдение в практиката. Ще започнем от
едно от най-задълбочените наблюдения на Ханеман, споменато в афори­
зъм 211 от “Органона”, а именно, че умственото състояние често е глав­
ното, което определя избора на лекарство. Ние ше изучим какво значи
“умствено състояние”, както и ще говорим за странните и характерните
симптоми и как те представят централното нарушение. Ще разгледаме
общото във философиите на Кент, Богер и Бьонингхаузен Ще използва­
ме случаи за илюстрация и потвърждение на всичко, казано дотук.

Умствено състояние. Не умствени симптоми

Афоризъм 211 от “Органона” гласи: “Това е справедливо до такава
степен, че състоянието на духа на пациента често определя основно из­
бора на хомеопатичното лекарство, бидейки несъмнено характерен сим­
птом, който може най-малко от всички други да остане скрит от внима­
телно наблюдаващия лекар.”
Погледнете думите! Той казва: “състоянието на духа” - “състояние­
то”, а не “симптомите”. Ханеман не е написал: “Това е справедливо до

66
такава степен, че симптомите на духа често определя основно и и
хомеопатичното лекарство.” Опитайте се да разберете! ои HeJ
да записваме симптомите, а ни моли да разберем умственото
НИЕ” на пациента. Той не пише “не понася противоречие или
торски”. Всичко това са просто симптоми. Разберете състоянието н ,
откъдето идват тези симптоми! Ако гледате само симптомите, то вие
стигнете до много лекарства. Но ако погледнете състоянието, налице ш
е само едно лекарство.
Всяко лекарство има
различно състояние на предразположение
Афоризъм 212; “Създателят на лекарствени вещества също е отделял
особено внимание на тази основна характеристика на всички болести
измененото състояние на духа и ума, тъй като в света няма силно лекар­
ствено вещество, което да не променя съвсем забележимо състоянието
на духа и ума на здравия индивид, изпитващ това лекарство, и всяко ле­
карство прави това по различен начин.”
Всяко лекарство има особено състояние, което го характеризира.
Всяко лекарство произвежда състояние. Всеки пациент има състояние на
ума. Ако вие сравнявате симптомите, ще се загубите в джунглата. Но,
ако разберете състоянието, ще откриете, че има само едно лекарство,
произвеждащо това състояние.
В Афоризъм 211 се казва: “...състоянието на духа на пациента,...
бидейки несъмнено характерен симптом, който може най-малко от всич­
ки други да остане скрит от внимателно наблюдаващия лекар.”
Обърнете внимание на думите: ние казваме, че е най-трудно да се
добереш до умствените симптоми, а Ханеман казва, че “те могат най-
малко от всичко да останат скрити.” От кого - “от внимателно наблюда­
ващия лекар . Думата е “наблюдаващ”. Ако вие сте способни да наблю­
давате, пациентът не може да скрие своето умствено състояние от вас.
Ханеман никога не е писал, че те могат най-малко от всичко да останат
скрити от внимателно разпитващия лекар. Лекарят е наблюдател. Умст­
веното състояние ще бъде открито отново чрез наблюдение, а не чрез
разпитване. Вие трябва да гледате, трябва да виждате, трябва да разбира­
те и трябва да чувствате състоянието. Вие трябва да преживеете опита на
пациента. Това е изкуството при разглеждането на случай особено с умс­
твени симптоми. Това не е просто да задаваш въпроси подобни на- ’’Гне­
вен ли сте? Тъжен ли сте? Депресиран ли сте?”
“Състоянието на духа на пациента често определя основно избопа на
хомеопатичното лекарство.” Значението на това чудесно може да се
илюстрира чрез следния пример.

67
 Случай
При мен дойде жена е левкодермия. Тя ми разказа, че по-рано е има­
ла тъмен цвят на кожата. Преди 11 години заминала за Америка, където
прекарала 3-4 месеца и тогава, без да знае как, цветът на кожата й по
двете ръце, краката и от двете страни на лицето започнал да избледнява.
Постепенно, за около 2-j месеца цветът на кожата й се променил напъл­
но и тя станала аосолюгно ояла. Когато я видях, по нея нямаше нито
едно кафяво петно (естественият й тен). Тя се консултирала с много
кожни специалисти, но след като са опитали няколко вида лечение, те са
й казали, че нейните меланоцити са изцяло разрушени и няма никаква
надежда да възвърне нормалния цвят на кожата си. Посъветвали я да
забрави за това, тъй като няма никакво лечение.
1 я забравила, но след 9 години започнала да се оплаква от силно
дразнеща левкорея, която се характеризирала и с интензивен сърбеж.
Опитала алопатично лечение, но без резултат.
Когато я попитах дали това е нормалният цвят на кожата и, тя ми от­
говори: “Не, докторе, но забравете за това. Нищо не може да бъде напра­
вено, така че не се притеснявайте за лечението на кожата. Дайте ми само
лекарство за левкореята.”
Обясних й принципите на хомеопатичния подход и че ние провеж­
даме холистично лечение, което може да върне обратно цвета на кожата
й. Тя каза: “Е добре, ще бъде хубаво, ако си върна обратно цвета на ко­
жата”. Казах й, че може би не всичко ще бъде особено добре, тъй като тя
ще стане петниста като леопард. Тя беше чувствителна жена и отговори,
че ако това ще я накара да се чувства добре, то това, че известно време
ще изглежда като петнист леопард няма значение.
Тогава започнах да снемам случая. Поисках да ми разкаже за апетита
си, за жаждата, урината, изпражненията, за съня, потта си и т.н. Но не се
добрах до нищо. Нямаше симптоми, дявол да го вземе. Абсолютно нищо.
Сега какво трябваше да направя? Бях получил няколко симптома. Еди­
ният беше, че тя е топлокръвна, другият беше, че левкореята е остра и
сърбяща. Третият, - че обича дълго да се разхожда. Това бяха само три
симптома, които открих след 11/г - 2 часа разпитване. Страниците ми
съдържаха само тези три симптома. Какво трябваше да направя? Стра­
ниците бяха празни, умът ми беше празен, нямаше лекарство!
Попитах я:
Кажете ми, вие раздразнителна ли сте?”
Тя ми отговори:
Понякога.
Имате ли тревоги?
Не, нищо ненормално.

68
 Тогава забелязах нещо. Наблюдавах, че интервюто вървеше много
добре, а аз се забавлявах твърде много. Бях доволен да кажа това на тази
жена. 7я беше много приказлива, но не каза нещо, което можеше да се
използва като симптом. Но тя беше много изразителна и в говора й има­
ше много хумор и шеги. Задавах й въпрос, а тя отговаряше интересно и
остроумно. Аз се смеех, тя се смееше, моят асистент се смееше, но на
практика нямаше симптоми върху листа.
Аз я попитах:
Как е сънят ви?
Тя каза:
Понякога е разстроен.
По кое време?
Около 2 часа сутринта. Понякога се събуждам и после I - 2 часа
не мога да заспя отново.
И какво правите по това време?
О, докторе, какво мога да правя? Стоя и си говоря с Господ. На
практика ние водим много приятен разговор.
И тогава й казах:
Не мислите ли, че е грешно от ваша страна да разстройвате Гос­
под в тези часове?
Вижте какъв отговор ми даде тя! Бърз и спонтанен. Тя каза:
Докторе, вие може да намирате това грешно. Аз обаче мисля, че
когато Господ не спи, той ме буди, за да му правя компания.
Интервюто вървеше чудесно, но нямаше симптоми. Какво да правя?

Разбиране на умственото състояние

И тогава изведнъж го улових. Тя изразяваше много добре симптоми­
те си и това беше “Бъбривост с шеги” (Loquacity with jesting) (Синтет.
Реп.) И така, аз взех двата симптома - “Бъбривост с шеги” и прибавих
симптомите дразнеща левкорея, горещ пациент и силно желание за дви­
жение на открито. Оттук вие идвате до лекарството Kalium iodatum и
можете да бъдете сигурни в предписанието си. Също така открих в Ре­
перториума на Фатак, че Kalium iodatum е изброен в рубриката “Симет­
рични поражения” (Symmetrical affections).
“Бъбривост с шеги” е страна на умственото състояние, произведено
от Kalium iodatum. Ако се отнесете до особения симптом “обезцветяване
на кожата, бели петна” (Skin, discoloration, white spots) от Реперториума
на Кент, ще откриете, че Kalium iodatum е пропуснат.
Това е, което искам да подчертая. Ако вие започнете с тази рубрика,
то със сигурност ще пропуснете Kalium iodatum. Ето защо Ханеман е
написал: “Това е справедливо до такава степен, че състоянието на духа
на пациента често определя основно хомеопатичното лекарство...”
69
 Първият принцип, подкрепен от практиката
И така, първият принцип, който ще извлечем от този случай е:
- 1ек арство, което покрива умственото състояние и общите
симптоми ни пациента има по-голяма възможност оа лекува, от-
колкото това, което покрива частните симптоми без Оа покрива
умствените и общите.
Това е един от уроците, които научих от практиката. В толкова мно­
го случаи съм предписвал върху умствените и общи симптоми, пропус­
кайки частните симптоми в Реперториума и съм успявал, но когато съм
се опитвал да направя обратното, съм се провалял.
При проследяването на този случай можеха да се видят бързи прог-
реенвни промени по кожата й. Бавно, двустранно, симетрично цветът на
кожата се възвръщаше към нормата.

Случай
Друг добър пример е дал д-р Шах. Ставаше въпрос за увеличена щи­
товидна жлеза, която беше и извънредно болезнена. Започнало е остро,
направили са кръвни проби и са открили, че има автоимунен тиреоидит
(болест на Хашимото). Това е остро заболяване и трудно се лекува. Па­
циентът отишъл за пръв път при моя колега и започнал да пише симпто­
мите си, - толкова го боляло, че не можел да говори. И той написал: “Не
съм способен да преглъщам, щитовидната жлеза ме боли твърде много.”
И така, той отворил Реперториума на рубриката “Външно гърло, гу­
ша, болезненост при преглъщане” (External throat, goiter painful, swal­
lowing). Виждайки този чудесен симптом, той открил едно лекарство -
Spongia tosta и си казал: “Чудесно, какво повече да питам. Кент ми е дал
подарък.” И той дал Spongia tosta 200 С и бил сигурен в предписанието
си. На следващия ден пациентът се върнал и написал: “Преди можех да
изплювам слюнка, а сега не мога да правя и това - толкова ме боли. Бол­
ките се усилиха двойно и нямам никакво облекчение.”
И тогава д-р Шах внезапно осъзнал, че това, което пациентът казва е
“Влошаване от най-малко движение” (Aggravation from least motion).
Когато преглъщате, щитовидната жлеза се движи нагоре и надолу. И
така, когато тя преглъщала, щитовидната жлеза се движила и когато
плюе или разговаря, щитовидната жлеза се тресе. И най-лекото, най-
малкото движение причинява не просто болка, а интензивна болка. Най-
малкото движение причинява интензивна болка. Това не е намерено при
Spongia. Това не е обш симптом за Spongia, която има “Гуша, болезнена
при преглъщане” (Goitre, painful on swallowing), но когато пациентът
казва: “Когато движа тази част съвсем леко, това ми причинява интен­
зивна болка” - това не е проява на Spongia. Тази модалност се среша при
Bryonia alba. Той дал Bryonia и за 24 часа настъпило драматично подоб-

70

I
рение. В Реперториума на Кент Bryonia изобщо не съществува в руори
ката “Гyuia” (Goitre).
Лекарството, покриващо частните симптоми без да покрива обшитс,
не лекува - то не действа. Спомнете си. че при Bryonia няма просто вло
шаване от движение. Ако пациент има остро възпаление на коляното и
той движи малкия пръст на крака си и болката в коляното става по
осезателна, то тогава той е Bryonia. Всеки пациент, който има възпалено
коляно ше ви каже, че когато се движи, изпитва болка. I ова не е Bryonia.
Ние трябва да знаем как да изберем симптом. Тук има влошаване от най-
малко движение. Нашите учители са описали това така: пациентът с въз­
палено коляно лежи в леглото и завесата се движи, той крещи: първо
спрете това”. За Bryonia това е влошаване от най-малко движение. Ако
откриете тази модалност, в която и да е част на тялото, то от цялата Ма­
терия Медика тя може да принадлежи само на Bryonia и на никое друго
лекарство. И затова Spongia се е провалила. Този симптом не е частен, а
е обща модалност за Bryonia, проявена в гушата.
Случай
Ще ви дам още един случай. Доведоха ми дете на 9 г. с пароксиз-
мална кашлица, продължаваща вече 4 месеца. Дадох му Drosera, Cuprum
metallicum и няколко други лекарства, но то не се подобри. Какво може
да направи хомеопатът, когато показаното лекарство се провали? Той
трябва да разгледа случая и да предпише отново. Това е, на което са ме
учили. Когато показаното лекарство се провали, то не е показано. Ако
откриете истинското лекарство, то ще проработи. Не са ми казвали, че
когато показаното лекарство се провали, трябва да дам Tuberculinum или
Sulphur. Не са ми препоръчвали тези начини за измъкване или по-точно -
тези заобиколни пътища. Казвали са ми: “Разчупи главата си като коко­
сов орех и случаят ще се отвори.” Това е, което ние правим.
Една вечер около 20,30 ч. повиках момчето в клиниката, (бях прик­
лючил практиката си) и го накарах да седне. Казах му, че днес ще бъде
или моето, или неговото и че не бива да мърда от мястото си, докато не
открия лекарството му. Наблюдавах го около 40 мин. и тогава внезапно
забелязах нещо странно. Момчето кашляше по много особен начин. Той
се хващаше за стола и всеки път, когато кашляше, коленете му се повди­
гаха нагоре, а главата му отиваше надолу. Отворих главата за кашлица в
Реперториума на Кент и се опитах да намеря този особен симптом. Четях
от първата до последната страница, тъй като не знаех къде точно да пог­
ледна. Прегледах цялата глава и стигнах до последната страница, където
открих рубриката “Кашлица, силна, спазматично потрепване на главата
напред и на коленете нагоре” (Cough, violent, spasmodic jerking of head
forward and knees upward”! Тук беше споменато лекарството Theridion.

71
 Сега пък аз не бях много сигурен за Theridion и попитах майка му
дали детето винаги кашля по този начин. Тя каза: “Винаги. Даже когато
лежи в леглото на една страна, тялото му просто се сгъва на две при
кашлица и това е така от самото начало.” Когато майката разговаряше с
мен. говореше твърде високо и детето й каза: “Мамо, говори по-тихо.
зашого ми се гади.” Погледнах в Реперториума на Кент втория симптом
I адене от шум (Nausea, noise, from). Имаше само две посочени лекарс-
” Cocculus и 1 heridion - и двете в “италик”. Сега вече посмях да му
дам 1 heridion 200 С, тъй като той покриваше по-голямата част от случая,
както и общата модалност на случая и имаше влошаване от шум. Ужасна
чувствителност към шум, толкова голяма, че причиняваше гадене.
Theiidion излекува момчето за 24 часа. Забележително. В следващите 6
години наблюдавах това дете и то нямаше повече кашлица. При следващ
случаи на дете, което дойде при мене с кашлица, подобна па тази, аз
много уверено дадох Т heridion и се провалих нещастно. Причината беше,
че то не беше чувствително към шум или пък някакъв друг съпътстващ
симптом, който да го посочва.

Втори принцип - следствие на първия принцип

И така, можем да кажем, че:
А ко лекарството покрива частните симптоми без да покрива об­
щите и умствените, то задължително се проваля.
Повечето от вас ще се съгласят с мен, че тези два принципа, които
дадох, не са изцяло нови. Те са подчертавани от много майстори и учи­
тели по хомеопатия. И сега какво е обяснението на тези наблюдения.
Обяснението е ключът, с който много врати на нашата философия могат
да бъдат отворени и да се намалят различията между разните подходи и
школи на мислене в хомеопатията.
Един от принципите на логиката е, че противоречията възникват от
невежество. Когато има знание, няма кавга, защото истината е една. Така
че, хората, които се карат, вероятно не знаят. Ние ще се опитаме да раз­
решим конфликта между различните школи и едно обяснение ще разре­
ши много от тях.
Да знаеш кое в болестта е лечимо
В Афоризъм 3 от “Органона” Ханеман описва нещо много основно.
Този параграф е един може би от най- важните в Органона. Той гласи.
“Ако лекарят ясно разбира какво трябва да бъде лекувано в болестта, т.е.
във всеки индивидуален случай на болест (Познание на болестта, инди­
кация), ако той ясно разбира какво е лечебно в лекарствените средства,
т.е. във всяко отделно лекарствено средство (Познание за лекарствените
свойства), и ако той знае как да пригоди в съответствие с ясно определе­

72
ни принципи това, което е лечебно в лекарствените средства към това,
което е несъмнено болестно у пациента, така че излекуването да се осъ­
ществи - да го пригоди както по отношение целесъобразността на лекар­
ството споре,а начина му на действие към случая пред него (избор на
лекарството, лекарствена индикация), така също и по отношение негово­
то правилно приготвяне и необходимото количество (съответната доза) и
по отношение съответния период на повторение на дозата; - ако, накрая
той знае препятствията за излекуването във всеки отделен случай и е
наясно как да ги отстрани, така че възстановяването да бъде окончател­
но, тогава той разбира как да лекува разумно и рационално и представ­
лява истински практик на целебното изкуство.”
Разберете значението на това: “Ако лекарят ясно разбира какво тряб­
ва да бъде лекувано в болестта,... тогава той разбира как да лекува раз­
умно и рационално и представлява истински практик на целебното из­
куство.” Това, като че ли определя смисъла. Заболяванията трябва да
бъдат лекувани. Ханеман пише в Афоризъм I и 2: “Най-високото и един­
ствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се
нарича лекуване”. “Най-големият идеал на лечението е бързото, меко и
трайно възстановяване на здравето, или отстраняването и унищожаване­
то на болестта във всичките й проявления по най-краткия, най-сигурен и
най-безвреден начин, върху ясно разбираеми принципи.”
Лечението е отстраняване на болестта и така заболяването трябва да
бъде лекувано. Ханеман е написал в Афоризъм 3: “какво трябва да бъде
лекувано в болестта?” Аз разбирам това “в” като много важно. Който
знае какво трябва да бъде лекувано “в болестта”, ще успее. Подчертавам
този момент отново и отново, защото той се нуждае от подчертаване.
Ако имаме ясна идея за това какво трябва да бъде лекувано в болестта,
ние ще лекуваме, ако нямаме такава, - няма и да лекуваме.
Стъпка по стъпка, с помощта на логиката ще се опитаме да дадем от­
говор на този въпрос.
Първи е Афоризъм 116: “Някои симптоми биват предизвиквани от
лекарствата по-често, т.е. при много хора, други по-рядко или при малко
изпитатели, а трети при много малко здрави хора.”
Това се отнася до доказванията. Когато лекарството се доказва, то
произвежда някои симптоми, които са общи за всичките изпитващи и
някои, които са само при отделни изпитващи. Това означава, че лекарст­
во, дадено на 100 изпитващи, ще развие някои симптоми, които са общи
за всички тях, някои, - общи за 30 - 40 и ще има няколко симптома, кои­
то ще се развият само при отделни изпитващи.
И сега, кои са тези общи симптоми, които развиват всички изпитва­
щи? Ако четете Материя Медика, във въведението към Bryonia и Rhus

73
hntcodendron Ханеман наблюдавал, че какъвто и да е им1итвашият, ка
'1Л С Снмпто*-1*т«Ш|у'>П1а се вдишана от шижснис. а Eliu .
c<>x!i-гьйпн; щ. v. ао-а ,,j нею Това са данни от наблюдение! о
X мствено състояние срещу умствени симптоми
I ова означава. че оше модалностц са присъщи на всички доказващи
Н Афоризъм 212 ние вече четохме, че всички лекарства продуинрат умс
твсно състояние при всички изпитващи, което е особено за даденото ле­
карство Квкъвто и да е изпитващият, Aconitum винаги ш_ произведе
агресия в психиката a Stramonium - ужас. Pulsatilla ще предизвика ген-
Ьеишр към плач.. Ханеман пише, че Aconitum не бива да сс дава на спо­
коен човек И така, второто нещо, което произвежда лекарството и което
с а всички изпитващи, с умствено състояние.
Нека по-добре да разберем това “умствено състояние“. Зашо не е на­
писано “умствени симптоми“? Има ли разлика между "умствено състоя­
ние“ и "умствено заболяване”? В Афоризъм 211 Ханеман казва, че всич­
ки пациенти имат психично състояние, върху което се предписва и ле-
карството. Това означава, че всеки пациент, независимо от какво ще
стра.щ има особено психично състояние. В Афоризмите, написани по-
късно, Ханеман говори за лечение на психични заболявания. Той казва,
че симптомите на психичното заболяване са едностранни симптоми на
местно заболяване, засягащо ума. Следователно ще трябва да има симп-
:. мн и тези симптоми ще бъдат умствени. Но те не са важни, защото са
частни, местни симптоми, локални и едностранни. Те принадлежат на
и., очното заболяване и на психичното състояние. “Психично състоя-
ние" съществува при всеки човек Независимо дали някой ше страда от
екзема или астма, той ше има психично състояние и във връзка с него
ние ше изберем лекарството му.
Бих желал да навляза по-навътре в тази разлика. При децата ще ви­
дите много изразени умствени симптоми. Ако искате да вземете случай
със страх от тъмнина и страх да бъдеш сам при Calcarea carbonica., то ще
ги намерите най-изразени при деца. Ако страхът от тъмнина и да бъдеш
сам представлява патология на нивото на мозъка, ако те са мозъчно за­
боляване. при психиката те са заболяване на ума и тогава трябва да при­
числим тези дена към най-болните хора, защото тяхното най-висшо ниво
е засегнато силно. Действително ли те са сериозно болни, макар че са
пълни с енергия? Ако страхът от тъмнината и да бъдеш сам представля­
ват чметвено, психично състояние, то тогава тези деца трябва да бъдат
най-болните хора на тази земя. А човекът, умираш от рак да бъде най-
щастливият, тъй като има само малко умствени симптоми.
Опитвам се да покажа, че наличието на психични симптоми не озна­
чава задължително, че психиката е засегната, че е засегнат умът. Психи-

74
ката с състояние. прозунирано във всички тети за*юлявани ‘
доказващи В Лекции по философия на хомеопатията
че можете да откриете Calcarea carbonic* при дете, коет печение,
никаква патология за много години. Само ако го оставите
тогава то ше развие патология. „^т-.ьат па-
Това означава, че тези първоначални симптоми не ни пре
тологмя на нивото на психиката Те представляват едно първично
яние и чак след това се отива към патология Състоянието идва пър
ше си отиде последно Психичното заболяване идва последно в иерархи
ята и бн трябвало да си отиде първо.
Идеята, че ако умствените симптоми не сн отидат човекът не е изле
куван, е погрешно Погрешно е да се мисли, че той не се развива по по
сока на излекуване Човек идва с липса на самочувствие и с екзема, ои
казва, че тази екзема си е отишла, но липсата на самочувствие все оше
остава. Как да интерпретираме това?
Загубата на самочувствие предшества екземата. Състоянието на Ly­
copodium идва първо, а екземата - по-късно. Точно, както при детето,
което е здраво и жизнено, състоянието на Calcarea е там. но патологията
идва по-късно.Какво се случва при доказването?
При доказването лекарството произвел )а състояние на съществу­
ване първо на нивото на психиката и на нивото на общите симптоми и
тогава, в зависимост от индивидуалната чувствителност, ще се разви­
ят симптоми в различни органи.
Първо възниква централното нарушение,
а отделните части се засягат по-късно
В началото е превзет центъра. Това е законът на болестта. Не може
да има засягане на отделните части без засягане на цялото. Не може да
има заболяване в органите без централно нарушение.
Нашите лекарства са потенцирани. Това означава, че в тях не е оста­
нала материална доза и нямат физиологичен ефект. Digitalis оказва ефект
върху сърцето във физиологията, а не в хомеопатията. В хомеопатията
потенцираният Digitalis става динамично действаш агент, който причи­
нява централно нарушение първо на нивото на психиката и обшите сим­
птоми и тогава, ако има тенденция към сърдечни проблеми, ше се засег­
не сърцето, ако простатата е податлива, ше се засегне тя, ако черният
дроб е слабо място, той ше бъде засегнат, и ако има тенденция към лу­
дост. то той ше полудее. Digitalis вече не е сърдечно лекарство.
Кент пише, че това е едно от най-добрите лекарства за простата. Ня­
кой пише, че е хубаво лекарство за чернодробни проблеми и жълтеница.
Друг пък пише, че Digitalis дава световъртеж от глад. Digitalis не е нито

75
световъртеж, нито сърце, нито черен или бял дроб, или слезка. Digitalis е
динамичното разстройство, което той причинява при всички изпитващи.

Потенцнраните лекарства
имат само общ динамичен ефект и нямат местен
Неправилно е да се използва термина “локално лекарство” за потен-
ннрано лекарство. Няма локални лекарства, когато са потенцирани. В
Органона е написано ясно, че потенцнраните лекарствата имат само
динамичен ефект. Нямат физиологичен, нито органичен, нито патологи­
чен ефект. Местен ефект има само върху езика - усеща различни вкусове
или при обонянието - усеща миризма на алкохол.
Какво представлява локален ефект на хомеопатичните лекарства?
Коя е сферата им на действие? Това трябва ясно да се разбере.

Местните симптоми зависят от чувствителността

на изпитващите и следователно са непълни
Добре доказаното лекарство, ако продължи да се доказва, ще ви даде
много повече частни, местни симптоми и много по-малко общи. Всички
местни симптоми, които търсите, могат да се пропуснат. Kalium iodatum,
не е доказан, нито пък е даван на хора с тенденции към левкодерма. Сле­
дователно. вие го пропускате, но силното желание за разходка на откри­
то. двустранните симетрични поражения и състоянието на психиката с
бъбривост и шегуване са били произведени при повечето от изпитващи­
те. Следователно, ако лекарството ясно произвежда психични и общи
симптоми, можете да допуснете, че то ще произведе и същите частни
симптоми и локални ефекти. Ако видите лекарство, произвеждащо мест­
ни симптоми, можете ли да приемете, че то ще произведе същите пси­
хични и общи симптоми. Това е невъзможно. Зашото то е имало въз­
можност и не ги е произвело. Ето защо казваме, че лекарството, покри­
ващо психичните и общи симптоми има много по-голяма възможност до
лекува от това, което покрива само местните (без умствени и общи).
Централното нарушение е първото, което се появява и след това то
въздейства върху по-чувствителните органи и продуцира местни проо-
леми. към които пациента е по чувствителен, но по типа на характерното
действие на централното нарушение. Например, ако човек е чувствите­
лен към гастрит и вие изпитвате върху него Arsenicum album, Arsenicum
album ще възпроизведе всичките си обши симптоми като в стомаха ще
има парене, подобряващо се от топлина. Ако съшият изпитващ вземе
Phosphorus, той ше има гастрит с парене в стомаха, но който ще се по­
добрява от студени напитки.

76
 Модалностите представят централното нарушение
Дали модалността представя централното нарушение или патология­
та? Особената модалност представя централното нарушение, а не пато­
логията. Особената модалност ше ви покаже кой е престъпника и коя е
причината - Arsenicum или Phosphorus.
Представете си, че къщата ви е привлекателна за грабеж и той става.
Тази информация дава ли ви името на престъпника? Начинът, по който е
осъществен грабежа, ще ви даде идентичността на човека, който е в цен­
търа и е причинил всички неприятности. Името на патологията само
подчертава индивидуалната тенденция.
Какво трябва да се лекува в болестта? Това е централното наруше­
ние, а не патологията. В това е тайната. Аз обичам да сравнявам заболя­
ването с мафията. Да предположим, че мафията се ръководи от опреде­
лени правила и принципи. Първото й правило е, че само една глава би
могла да регулира, да контролира центъра. Ако Донът не контролира
центъра, периферията няма да може да действа. Обратното не е прием­
ливо. Те няма да позволят да ръководи втори Кръстник. Ще има само
един, защото иначе няма да може да се ръководи контрабандата и рекета.
Това е централното нарушение, което идентифицирахме в пред­
ходната глава като разстройство на П-Н-Е-И системата. Когато вие изле­
кувате централното нарушение, тогава неговото отрицателно въздейст­
вие върху периферната патология ще изчезне. Когато отстраните цент­
ралното нарушение, отстраните разстройството в П-Н-Е-И системата,
влошаващото въздействие върху периферната патология ше изчезне ав­
томатично. Ако премахнете боса на мафията, всички тези дейности като
контрабанда, рекет и др. ще спрат. Опитайте се и спрете контрабандата
локално. И изобщо няма да успеете. Опитайте се да спрете наркобизнеса
- възможно е да спре за определено време, но после отново ще се върне.
Ако обаче откриете боса и го ударите по главата, тогава всичко ще спре.
Докато вие не започнете да гледате на местните симптоми като на
местни, няма да успявате. В момента, в който хванете централната ниш­
ка на лекарството и централната нишка на пациента, неговото П-Н-Е-И
нарушение, всичко ще се изясни.
Друго, което става ясно: тъй като има само едно централно П-Н-Е-И
нарушение, всичките четири системи трябва да посочват едно и също
лекарствено състояние, т.е., ако човек има дадено психично състояние,
вие не можете да предпишете само върху него. Трябва да проверите
придружаващите симптоми в нервно-ендокринно-имунологичната сис­
тема, и ако имате симптом от нервната система, вие не можете да пред­
пишете само върху него, освен ако няма контраиндикации на нивото на
ума, ендокринната и имунната система.

77
 Непатогномонични симптоми на Кент
Когато разберете това, три от най-ужасните обърквания и противо­
речия в хомеопатията ще изчезнат. Първото е това, за което Кент казва:
"За да оцените симптомите, напишете ги в две колони. Всички тези, кои­
то са обичайни за патологията, напишете от едната страна и всички, кои­
то не са обичайни за патологията, напишете от другата.” Той ги нарича
патогномонични и непатогномонични симптоми. Симптомите, които не
представят патологията, са важни. Защо? Защото те представят централ­
ното нарушение. Това е от опит. Аз казвам: “Лекувайте централното на­
рушение.” Какво е неговото значение? При локалните оплаквания всич­
ки тези симптоми, които не представят патологията, могат да принадле­
жат на централното нарушение.

Обобщаване по Богср
Богер казва: “Обобщете всички симптоми, които са характерни, (т.е.
обичайни) и всички характерни модалности. Те не са локални, а общи.”
В цитирания по-горе случай тази характеристика на Bryonia не беше
локална модалност, защото беше особена. Ние можем да генерализираме
и да вземем общата модалност - “Най-малкото движение влошава” и да
дадем Bryonia. Това е подходът на Богер - той обобщава. Какво означава
“обобщава”? Означава, че характерните местни симптоми не са вече ло­
кални, а са симптоми на централното нарушение и те стават водещи.

Съпътстващи симптоми на Бьоиингхаузен

Той използва термина “съпътстващи”, имайки предвид, че ако наме­
рите особено психично състояние, не можете да предпишете върху него,
освен ако нямате и съпътстващи симптоми от друга сфера. Това, което
той е имал предвид е, че има само едно централно нарушение и психич­
но състояние, което задължително ще има съпътстващи симптоми в дру­
ги сфери. (Един и същи Дон на мафията ще управлява навсякъде. Нався­
къде ще виждаме само него и никой друг.) Това е основата на доктрина­
та на Бьоиингхаузен за съпътстващите симптоми.
Съпътстващият симптом се отнася към тоталността, така както мо-
далността се отнася към симптома. Той е диференциращ фактор. При
симптома “болка в ставите”, например, модалността “влошаване или
подобряване от движение” ще диференцира лекарствата (подобно на
избора между две или повече лекарства, имащи общ симптом в една
сфера, - придружаващият симптом от друга сфера ще изясни избора.).
Случай
Мъж на 23 г. ми казва: “Докторе, когато сутрин пия чай, чашата пада
от ръката ми.” Това беше основното му оплакване. И аз го попитах:

78
 - Как така пада? Вие изпускате пешата иди се чувствате слаб, или

несръчен? „ 1|Р кога-

Не, докторе. В действителност, това, което сс слу ша
то държа чашата, ръката ми трепери и тя пада.
Попитах го дали това се случва всеки път, когато пие ши.
Не. Това се случва само сутрин след като съм се събудил.
Тогава попитах:
Това всяка сутрин ли се случва?
- Не, докторе. Случва се само, когато не съм се наспал достать
добре през нощта. Нормално заспивам около 2о,30 ч., но ако не
успея да заспя до 1-2 ч. и трябва да се събудя на следващата сут
рин в обичайното време, за да отида на работа, тогава, след като
се събудя, 100% чашата ще трепери в ръката ми.
Колко време продължава това треперене?
Продължава само за около час и след това изчезва.
Той ходил при известни невролози в Бомбай. Един от тях му казал,
че всъщност, не може да разбере какво става. Той определил това състо­
яние като “миоклонус” или миоклонично потрепване и му препоръчал да
използва пластмасови чаши.
И така, кое е лекарството? Нека приемем, че в случая няма други
важни симптоми. Тази информация ме доведе до лекарството. Аз се за­
питах: “Ако той се влошава от безсъние, защо това продължава точно I
час? Как да си обясня това?” Какво се случва, когато не сте спали пре­
дишната нощ и се събудите сутринта в обичайното време? Какво е ваше­
то състояние? Вие все още сте сънлив и за колко време, - за около час.
След това влизате в рутинния си дневен режим и се събуждате. Но за
този един час вие сте като пиян, не сте напълно буден и именно това е
времето, когато пациентът трепери. Симптомът не е точно “Загуба на
сън”. Става въпрос за състояние, влошаващо се, когато той е събуден
наполовина. Нито е напълно спящ, нито напълно събуден. По това време
нервната му система е най-чувствителна и произвежда треперене. Пот­
върдих този симптом чрез още един въпрос:
Случвало ли ви се е да се събудите много по-рано от обичайното
време? Да кажем в 4-5 ч. сутринта? Трябва да посрещнете няко­
го на гарата, - сядате там, чакате го и в това време се чувствате
сънлив, но не можете да спите. Това е също така наполовина съ­
буждане. По същия начин ли треперите и тогава?”
Той отговори веднага:
Да, докторе. Как узнахте? И тогава треперя. Това е другото вре­
ме, когато имам тези потрепвания, - когато оставам буден дълго
време, а съм сънлив, но не мога да спя. Пак треперя.

79
 1ака всичко се изясни - той се влошава, когато е наполовина събу­
ден Аз не взех рубриката - “Трепери, когато е наполовина събуден"
(Jerking when halt asleep). Обобщих този симптом по Богер като обща
модалност "Влошаване, когато е наполовина събуден" (Aggravated when
halt asleep). Той не е даден в Реперториума на Кент, а в Реперториума на
Фатак. С решу този симптом бяха изброени 4 лекарства, от които избрах
едно, имайки предвид и някои други симптоми и това беше Nitricum
acidum. 1 ази модалност е толкова странна. Потрепването е това, което се
влошава, когато е наполовина събуден. Това е модалност на неговото
централно разстройство и неговата особена нервна чувствителност, коя­
то се влошава, когато той е събуден наполовина.
И така, когато веднъж разберете, че няма местни проблеми и че ле­
карствата произвеждат общ ефект и чак тогава този общ ефект става
местен и ако схванете общия ефект, даже и от местните модалности вие
ше можете да обобщите и да използвате подхода на Богер.
Реперториумът на Фатак се основава на подхода на Богер. “Аспекти-
веи ключ" на Богер също, както и “Терапевтичен джобен справочник" на
Бьонингхаузен. Книгата на Богер “Характерни симптоми” и Репертори­
ума на Бьонингхаузен също трябва да се използват по този метод - чрез
обобщаване на характерните локални симптоми. Локалните характерис­
тики не са локални симптоми. Те принадлежат на централното наруше­
ние и тук виждаме философията. Централното нарушение е това, което
трябва да бъде лекувано.
Резюме
При всеки случай трябва да се фокусираме върху централното нару­
шение. Това е факторът, който стои зад всички локални проблеми. Той
може да се идентифицира от умственото състояние и общите симптоми.
Местните особености също показват природата на централното наруше­
ние и следователно могат да бъдат обобщени (Богер). Тъй като централ­
ното нарушение е едно и също навсякъде, ние можем да намерим съпът­
стващите го прояви в повече от една сфера (Бьонингхаузен). Най-
лесният начин за идентифициране на централното нарушение, особено
при заболяване с физическа патология е да се разбере психичното състо­
яние (Кент). В следващата глава ще се фокусираме върху този последен
метод и ще се опитаме да намерим пътища към психиката на пациента.

80
 10. Динамика в болестта
Следващите цитати от “Органона” на Ханеман хвърлят ярка светли­
на върху различните нива на човешкия организъм, на които действа бо­
лестта и тяхната относителна важност за разбирането на естеството на
болестта и нейното лечение. Тези параграфи се нуждаят от много внима­
телно изучаване и даже от повторно изучаване, за да се схване напълно
смисъла им. Афоризъм 201 от шестото издание на “Органона” гласи:
“Очевидно е, че жизнената сила на човека, когато бъде възпрепятст­
вана от някаква хронична болест, която тя не може да превъзмогне инс­
тинктивно със собствените си сили, започва да развива местно заболява­
не в някаква външна част на тялото с една единствена цел - предизвик­
вайки и поддържайки в болестно състояние тази част, която не е реша­
ваща за живота на човека, да потисне вътрешната болест, която в проти­
вен случай заплашва да разруши жизнено важни органи (и да лиши па­
циента от живот), и да предаде, така да се каже вътрешната болест на
заместващото местно поражение, и ако е възможно да я отдръпне там.
Наличието на местно поражение по този начин потиска за известно вре­
ме вътрешната болест, макар че не може нито да я излекува, нито да я
отстрани физически. Но местното поражение не представлява нищо дру­
го освен част от общата болест, но част от болестта, усилвана от орга­
ничната жизнена сила само в едно направление, и пренесена към по-
малко опасна (външна) част на тялото, за да отслаби вътрешната болест.
Но, (както вече бе казано) посредством локалния симптом, който кара
вътрешната болест да замълчи, жизнената сила не печели нищо в посока
намаляване или лекуване на цялата болест. Вътрешната болест напротив,
продължава, независимо от него, постепенно да нараства, и Природата е
принудена да разширява и усилва местния симптом все повече и повече,
тъй че да бъде достатъчен той като заместител на усилващата се вътреш­
на болест и да може да я сдържа. Застарелите язви на краката се влоша­
ват, докато не бъде излекувана вътрешната псора, твърдият шанкър се
усилва, докато вътрешният сифилис остане неизлекуван, островърхата
кондилома се разширява и разраства, докато не бъде излекувана сикоза-
та, а междувременно последната става все по-трудна за лекуване, тъй
като вътрешната болест като цяло продължава да се усилва с времето.“
Афоризъм 205 (бележки под линия):
“Затова не препоръчвам местното унищожаване на т. нар. рак на ус­
тната и лицето (продукт на високо развитата псора, нерядко в съчетание

81
 със сифилис) с помощта на арсениковото лекарство на Frere Cosme и не
само защото това отстраняване е изключително болезнено, а най-вече
затова, че ако това динамично средство успее в лекуването на злокачест­
вената язва локално, то основното заболяване няма да отслабне ни най-
малко, тъп че предпазващата жизнена сила ще бъде принудена да пре­
мести действието на сериозното вътрешно заболяване върху някоя по-
важна част от организма (както става винаги при метастазиране), и в
последствие ще се развие слепота, глухота, безумие, астма, воднянка,
апоплексия и пр. А това съмнително местно излекуване на дадената част
от злокачествената язва с помощта на местното арсеново лекарство в
края на краищата е успешно само в случаите, когато язвата все още не е
достигнала големи размери и жизнената сила е все още активна; но
именно в този случай е все още реално осъществимо и пълното вътреш­
но излекуване на първоначалната болест в нейната цялост.
Същият резултат се получава и когато без предварително излекуване
на вътрешния миазъм се отстранява рак на лицето или гърдата само по
оперативен път, или когато се енуклеират инкапсулирани тумори; състо­
янието на пациента се влошава още повече или във всеки случай смъртта
настъпва по-бързо. Така се е случвало безброй пъти, но старата школа
все оше следва сляпо този начин на лечение при всеки случай и със съ­
щите опустошителни резултати.”
Бележки под линия на стр. 55 от “Въведението в Органона” (шесто
издание на Бьорике): “...и динамично поразената нервна сила се осво­
бождава от тези материални продукти.”
Страница 56: “Неподпомогнатата природа може да спаси пациента
при остри заболявания само като разруши и пожертва част от самия ор­
ганизъм, и ако не настъпи смърт, да възстанови бавно и несъвършено
хармонията на живота - здравето.“
Страница 62: “Или, ако резултатът от местното въздействие (все още
нов, разбира се) е с по-лек характер и бъде отстранен от своето място от
външно приложим хомеопатичен препарат, т.е. се отстрани локалния
симптом, който е бил установен от природата върху кожата за облекча­
ване на вътрешното състояние, то ще се поднови по-опасно вътрешно
заболяване и в следствие на това отстраняването на местния симптом
принуждава жизнената сила да пренесе в по-лош вид болестното въз-
действие върху други по-важни части.”
Страница 63: “Жизнената сила, за да облекчи вътрешното състояние,
понякога произвежда бавно уголемяване на външните жлези.
Страница 64: “Те изсушават секретиращите язви по краката, образу­
вани от жизнената сила за облекчение на голямото вътрешно страдание с

82
 оловен и цинков окис и пр. Прискърбните резултати от това ле 1ение
демонстрирани върху хиляди болни.”
Страница 64: “Всички местни увреждания, отделяния и привидно
производни усилия са създадени и продължени от неинтелигентната
жизнена сила, когато тя е оставена на собствените й средства за о лек ia
ване на първоначалното хронично заболяване.’
От горните цитати е очевидно, че идеята на Ханеман за механизма
на жизнената сила е, както следва:
Първата функция на жизнената сила е да поддържа човека в със­
тояние на здраве.
Ако има атака от болестотворен агент, (например, инфекция, ле­
карства, силни емоции), към които човек е податлив, първоначално има
обща реакция, с други думи, функционално разстройство на цялото тяло
(напр., повишена температура, слабост, намален апетит, повишена жаж­
да, раздразнителност и др.).
Общите и психични симптоми ще бъдат разнообразни в зависи­
мост от природата на болестотворния агент. Те са функционални симп­
томи от П-Н-Е-И системата и точно те се разстройват най-напред.
Жизнената сила се опитва да поддържа нарушението ограниче­
но, колкото е възможно по-дълго на общо ниво, не позволявайки да про­
извежда патологични промени в органните системи.
Когато интензивността на разстройството превиши нивото, тър­
пимо от тялото, напр., когато температурата се повиши твърде много за
поносимостта на тялото, жизнената сила позволява на разстройството да
произведе локални органни ефекти.
Нивото на общо разстройство, което може да бъде понесено от
тялото, зависи от състоянието на тялото и от състоянието на неговите
важни органи.
При случаи на деца, където органите обичайно са в много добро със­
тояние и могат да понесат много общи функционални разстройства, т.е.
сърцето може да понесе висока температура, жизнената сила може да си
позволи да понесе силно общо разстройство и не се нуждае да го откло­
нява към локална патология. Ето защо при децата често ще откриете
случаи със силно общо разстройство, но много малко патология.
Най-добрите психични и общи симптоми, като страх, силни желания
и отвращения, могат да бъдат проявени от деца. Когато органите стават
по-слаби и много по-крехки, тяхната възможност да понасят силно общо
разстройство става по-малка. Следователно, при възрастните жизнената
сила е принудена да поддържа общо разстройство на най-ниското въз­
можно ниво. Тя прави това чрез отклоняване към патология. Ето защо

83
сред възрастните ще срещнете много случаи, където едва ли има някакви
умствени и общи симптоми, но пък има много патологични промени.
I ози процес на преместване на нарушението към локални части
на тялото съшо зависи и от продължаването на разстройството. Тялото
може да бъде в състояние да понесе определена интензивност на разст­
ройство, но не за твърде дълъг период от време.
Когато се достигне такава ситуация, жизнената сила ше позволи
на разстройството да се локализира, но само в най-малко важните части.
Даже когато тя позволява частите да бъдат засегнати, то не поз­
волява разстройството да ги обхване изцяло. Това означава, че тя се ста­
рае да задържа патологията на минимално ниво.
Когато тя позволява разстройството да се разпространи до опре­
делени части, тя успява навреме да редуцира нивото на разстройството в
центъра и на практика, тя жертва органа за доброто на целия организъм.
Цялата тази динамика ни напомня твърде много на динамиката на
една страна, която трябва да се справя с криминални елементи, напри­
мер, с боса на мафията. Отначало мафията може само да произведе общо
разстройство. Правителството ще потиска всеки опит да се предизвика
местна криминална активност, но когато общото разстройство, произве­
дено от мафията стане твърде голямо, за да може страната да го понесе,
правителството ще отстъпи най-малко важната част от страната на ма­
фията и така ще се опита да намали напрежението, предизвикано от нея.
Да дадем друг пример: има язовирна стена, която задържа водата в
резервоара, като пречи тя да разруши жизнено важни структури наоколо.
Когато налягането на водата стане твърде високо за бента, който не мо­
же вече да го понесе, той е заплашен да отстъпи и тогава контролните
органи ще отклонят една част от водата към области, където няма жиз­
нено важни неща (напр., където няма жилищни квартали). По този начин
се жертва тази област за общото благо на състоянието.
Още по-познат пример: хулиган влиза в ресторант и започва спор със
собственика. Свадата нараства все повече. Когато тя достига до ниво,
при което боричкането между двамата заплашва да увреди ценния ин­
вентар на ресторанта, собственикът моли хулигана да излезе навън и
свадата между тях продължава там, където има най-малка опасност от
разрушаване на ценни вещи в ресторанта.
Общата тежест на заболяването по всяко време ще бъде сума от
нарушението в центъра и нарушението, проявено като местни органни
засягания, които са функционални и патологични.
Ако силата на заболяването е твърде висока, т.е. водното наля-
гане е много силно или нивото на толеранс на тялото намалява, т.е. бен-
тът става слаб или разстройството е отклонено от местния орган, т.е.

84
водата е преместена от областта, към която е била насочена от контрол­
ните органи, то само при тези три условия жизнената сила е принудена
да позволи на нарушението да се разпространи към по-важни части.
Кои части ще бъдат засегнати зависи от два фактора:
1.Частите, към които обшият нарушаваш фактор има пред­
разположения (напр., лекарство, произвеждащо колики и спаз­
матични болки, естествено ще засяга органи като тънките черва
и уретрите);
2.Индивидуалната вродена или придобита органна слабост
(напр., даже ако разстройството, характеризиращо Bryonia има
афинитет към плеврата, човек с изявена тенденция към заболя­
ване на щитовидната жлеза, ще развие болест на щитовидната
жлеза с модалности на Bryonia).
Когато жизнената сила отстъпва местна част на нарушението, то
ще произведе ефект, който ще бъде в съгласие със слабостите и тенден­
циите на тази част. Но даже и така нарушението ще покаже своите собс­
твени особени характеристики.
Например, когато шефът на мафията извършва криминално престъп­
ление в определена област, типът на действията му ще зависи не само от
типа на характера му, но и от местните тенденции. Даже и ако шефът
обича да се занимава с наркотрафик, а в тази област има много силна
тенденция към контрабанда, тогава той ще прави това. Но маниерът, т.е.
начинът и методите на контрабанда ще бъдат характерни за него.
Ако заболяването прогресира и в бъдеще ще се стигне до степен,
че жизнената сила ще отстъпи част от психиката, тогава патологията в
нервната, ендокринната или имунната система се изявява в тези най-
важни части не просто с функционални разстройства, а манифестно.
Нивото на борба между жизнената сила и силата на болестта ни
дава ключ към силата на човешката виталност. Ако при силно централно
нарушение ние откриваме много малко патология, това ниво на витал­
ност е високо. И обратно, ако при слабо централно разстройство открием
тежка патология, тогава това ниво на виталност е ниско. И в тези случаи
прогнозата е съмнителна.
От казаното дотук можем да видим, че има две различни нива на
заболяване. 1) Централно или общо и 2) периферно или местно.
Под централно нарушение разбираме промени във функцията на
П-Н-Е-И системата, които се манифестират като психични и общи симп­
томи, а също и като специфични промени в някои части. Те ще изчезнат
заедно с централното нарушение или ще се променят, когато централно­
то нарушение се променя. Те ще бъдат повлияни директно от централни­
те модалности и ще представляват силно характерни симптоми. Те ни

85
представят мястото на болестта и са между първите симптоми, които
идват и следователно, ще са тези, които си отиват последни, докато па­
тологичните симптоми се явяват последни и изчезват първи. Тези симп­
томи на централното нарушение ще се проявят като съпътстващи на па­
тологията, (напр., главоболие от слънце, придружаващо екземата; или
гадене, придружаващо главоболието) и следователно ще представят цен­
тралното нарушение много повече, отколкото локалните патологични
симптоми. Това е причината, поради която Бьонингхаузен придава тако­
ва голямо значение на придружаващите симптоми.
Очевидно е, че местната патология ще има някои симптоми, ко­
ито са обичайни за нея. Когато шефът на мафията се отдаде на контра­
банда, някои от белезите на действията му ще бъдат обичайни за всеки,
занимаващ се с контрабанда. Ако, например, местната патология е исхе-
мична болест на сърцето, болката в гърдите от напрежение ще бъде оби­
чаен симптом за патологията и едва ли ще посочва естеството на цент­
ралното нарушение.
Също така очевидно е, че, когато централното нарушение бъде
отклонено към местна патология, то локалните симптоми до известна
степен ще са съзвучии с централното нарушение. Ще откриете местни
особености, (необичайни за патологията), които са покрити от същото
лекарство, покриващо и централното нарушение. Даден пациент с исхе-
мична болест на сърцето се оплаква от болки в гърдите, влошаващи се от
напрежение и подобряващи се от топлина и от почивка. Гръдната болка
се влошава от напрежение и се облекчава от почивка и това е обичайно
за исхемичната болест на сърцето.И тази болка е много важна за диаг­
ностиката на тази исхемична болест. Но особеността, а именно, подоб­
ряване от топлина, (необичайно за исхемичната болест на сърцето), ще
представя централното нарушение и следователно, ще посочва необхо­
димото лекарство. И така, ние можем да видим мъдростта на Богер, кой­
то разглежда всички особени модалности и усещания като общи.
Това просто обяснение е много полезно в практиката, но прони­
цателният читател ще види един недостатък и той е, че се предполага, че
жизнената сила и силата на болестта са две различни неща подобно на
правителството и мафията. От по-рано знаем, че заболяването не е нещо
отделно, а е нарушение на самата жизнената сила. И Ханеман е знаел
това. Жизнената сила също така има и предпазваща живота функция с
цел изпълняване предназначението на организма. Когато е разстроена, тя
се опитва колкото се може по-дълго да запази най-важните органи от
собственото си разстройство. И така, когато казваме, че жизнената сила
се опитва да поддържа заболяването в най-малко важните части, ние
всъщност имаме предвид, че тя се опитва да предпази важните структури

86
от собственото си нарушение. Например, това прилича на правителство,
което се опитва да държи настрана по-дълго време своето собствено на­
рушение от важни организации, като армията или снабдяването с храна.

Динамика в лечението
1. Ако е дадено лекарство, покриващо централното нарушение, па­
тологията, която не е нищо друго освен локализация на централното на­
рушение, ще се облекчи и автоматично ще изчезне.
2. Ако лекарството отговаря по подобност само на местните симп­
томи, то понякога може да облекчи и временно да отстрани локалните
симптоми. Например, ако централното нарушение на пациента е Calcarea
carbonica, а местните му оплаквания имат модалност на Rhus toxicoden­
dron, които са твърде обичайни за повечето случаи на болки в ставите.
Rhus toxicodendron ще даде временно облекчение.
3. Тъй като местната патология е израз на централното нарушение,
най-простото й отстраняване (чрез динамична или груба хомеопатия,
алопатия или хирургия), ще бъде против посоката на природата. Това би
тласнало разстройството обратно към центъра. Този ефект ще бъде вре­
менен и жизнената сила ще се стреми да използва същия отдушник от­
ново. А такова постоянно тласкане назад във времето ще доведе до отс­
лабване на жизнеността, която тогава ще ускори преместването на на­
рушението към по-важен орган. Този процес, наречен супресия е възмо­
жен даже с хомеопатично лекарство, ако лекарството е избрано само
върху местните симптоми и не е подобно на централното нарушение.
4. Един от най-важните изводи, налагащ се от горните идеи е: ако
ние се погрижим за централното нарушение, жизнената сила ще се спра­
ви с всичко останало. Заболяването е нарушение на центъра. Нашите
лекарства винаги трябва да се целят в него. Ако човек се е наранил и има
местни симптоми на Arnica, жизнената сила лесно ще се справи с тях. Не
е необходимо да се дава Arnica, освен ако централните симптоми също
са променени и посочват Arnica.
Независимо при остро или хронично заболяване, единствената инди­
кация за промяна на лекарството е промяна в центъра или с други думи,
промяна в насочващите и характерни симптоми. Например, ако имаме
пациент, който се чувства добре от Pulsatilla и в своето хронично състоя­
ние развие жълтеница, ние трябва да изследваме дали все още съществу­
ват симптомите, върху които е предписана Pulsatilla. Ако той запазва
същите индикации, същото психично състояние, същите общи симптоми
и модалности, даже и да развие жълтеница лекарството остава същото.
Той може да има някои обичайни симптоми за жълтеница, но докато
симптомите в центъра остават същите, не трябва да сменяме лекарство­
то. Може да се случи, така че по време на жълтеницата пациентът Pulsa-

87
Ulla да развие подчертано усилване на жаждата, общо отвращение към
движение и разговор, загуба на апетит с изключение на горещи напитки,
болката в черния дроб да се влошава от най-малкото движение и да се
подобрява от лягане на дясната страна. Тук вече първоначалните харак­
теристики са били временно потиснати. Централното нарушение е изця­
ло променено, както се вижда от тоталната промяна в психичното състо­
яние, общите симптоми и местните особености. Само такава промяна
може да оправдае промяната в предписанието даже при остри състояния.
Фразата, която обичам да повтарям често е:
//'лп.клцня зд промяна е промяната в индикациите. "

88
 11. Кое е лечебно в лекарството?
В тази глава ще се опитаме да разберем какво всъщност представля­
ва лекарството и кое в него е способно да лекува. Това все още е мате­
рия, която обърква много хомеопати. На моите-семинари бях в състояние
да хвърля светлина върху този материал чрез следващия записан на ви­
део случай. Читателят трябва добре да проследи този интересен случай и
да си извади подходящи заключения от него.
Случай
Става въпрос за случай на вирусен енцефалит при малко момиченце
на година и половина. Снех следната история:
Детето очевидно е било нормално до момента, в конто започва да
повръща и се появява диария (гастроентероколит), поради което е било
прието в алопатична болница и са започнали интравенозни вливания.
Момиченцето развило ниска температура и имало конвулсия. След тази
конвулсия то внезапно изпада в ступор и било в полусъзнание. Педиатъ­
рът казал на родителите, че шансът детето да оживее е съмнителен. Ко­
гато аз я видях, тя беше почти в безсъзнание и реагираше само на много
дълбоки волеви дразнения. Ако я щипнехме твърде силно, тогава тя из­
даваше лек хленч и се връщаше обратно към полусъзнателното си състо­
яние. Нямаше други конвулсии освен първата. Температурата й беше
субнормална - 97° по Фаренхайт. Пренесоха я в хомеопатичната ни бол­
ница с всички тръбички около нея и дори мисля, че й бяха направили и
венесекция. От тези оскъдни симптоми трябваше да избера лекарство,
отговарящо на тежкото състояние. Нямаше никакви други характерни
симптоми. Лекарството беше Helleborus niger. Защо избрах точно него?

Определяне на лекарството
Характерното за нейния случай е не състоянието, в което се нами­
раше сега, а как е възникнало то. При Aconitum и Belladonna то би за­
почнало остро, агресивно. При Apis щеше да има силен, пронизителен
писък с наклонена назад глава, забита във възглавницата. От друга стра­
на, Opium щеше да е в пълно безсъзнание със свити зеници и характерно
дишане. Има и друго лекарство, което трябва да се отдиференцира - Zin­
cum metallicum. Zincum и Helleborus са много близки едно до друго. Има
само една разликата - при Zincum в началото щеше да има извънредно
силна нервна възбуда, конвулсии, последвани от още конвулсии, пот-
репвания, различни движения, спазми и кома. И така, първо има силна

89
меряна гь^будд. а после, «опто 1*еряизе се уморят, идна парадиза, паре
Ж ступор и кома. ;п urn нямаше да влезе в това състояние по начина,
по който е станало при нашата пациентка Централното нарушение при
Zmcufli е жестока нервна възбуда. Много пъти даже при кома ше видим
потрепвамия и спазми при случай на Zincum.
В лекциите си по Материя Медика Кенг описва Helleborus по
следния начин "Той е полезен при засягане на мозъка, гръбначния мо­
зък. нервната система като цяло и психиката. Особено при остри възпа­
лителни заболявдння на мозъка и на (ръбначння мозък и техните мемб­
рани и при проблеми, граничещи с лудост. Има особен вид слабоумие
или вцепеняване на тялото и ума. Последният стадий е безсъзнание.
Пълното безсъзнание е във връзка с церебрална конгеетия В началото иа
заболяването Helleborus не е буен и при него не се наблюдава острия
ир, характерен при Stramonium и Belladonna.”
Helleborus е пасивен. Пасивност, вцепененост, намаляване силата на
ума и тялото. Човек влиза в пасивно състояние без да премине активна
фаза. Това е характерно за Helleborus.
И така, дадохме иа момиченцето една доза Helleborus 1М. И така,
какво се случи? Нека погледнем какво пише Кент: “Виждал съм деца
след като са преминали умерено остър, но по-често пасивен първи ста­
дий Те лежат в тяхното вцепенено състояние и им е било нужно да при­
емат Helleborus седмици преди да се получи това състояние. Когато им е
даван Helleborus, възстановяването започва, но не веднага, а постепенно.
Лекарството действа бавно при тези бавни, упорити и затъпели случаи
на умствен и гръбначномозъчен проблем. Понякога няма видима промя­
на до ден след като лекарството е дадено и даже следващата нощ, когато
децата започват да се потят, се появява диария или повръщане, т.е. виж­
да се реакция и ние не трябва да се намесваме и не трябва да даваме ле­
карство. Това са белези на реакция. Ако детето е достатъчно жизнено, за
да се възстанови, то ще се възстанови сега.”

Управляване на случая
Това е като хомеопатнчна хирургия. Ние казваме, че детето е болно
от тежко заболяване, засегнат е мозъка. Ще дадем лекарство, след което
ще очакваме реакция, но нейната жизненост може да е твърде слаба, за
да я понесе. Това е риск, който поемаме. Детето може да умре, но то и
без друго може да умре. Това е единственият й шанс за възстановяване.
По-нататък Кент казва: “Ако повръщането се спре от някакво друго
лекарство. Helleborus ще бъде антидотиран. Нека оставим повръщането,
диарията или изпотяването да действат и те ще преминат за един ден.
Детето ще стане топло и за няколко дни ще се върне към съзнателно със­
тояние. И какво ще се случи тогава? Просто си представете тези вцепе-

90
мени пръсти, ръие и «рлга. тази виепенои 22телство за съ-
най-естественото нешо. «оето ше се прояви ип • детски пръсти ше
буждането на том затъняло. вцепенено дете състояние,
започнат да трептят. Когато то се върне зт>м нормално н детс.
пръстите започват да трептят. Носът и ушите започват да ре * деп]0Т0
то започва да вика и да се мята напред-назад и да се р дко
Съседите ше дойдат и ше кажат “Аз бих изпъдил този док < р,
ако
не даде нешо да помогне на детето ' Можете да оъдсте сигур .
направите това, за 24 часа ше имате едно мъртво дете. Това дете по-
добрява. Оставете го на мира. Вие никога няма да се справите
случай, ако не вземете бащата със себе си в другата стая и не му р
жете точно какво ше се случи. Не закачайте майката, нито дума не и
вайте, освен ако тя не е изключителна майка, зашото това е нейното дете
и тя ше плаче, когато чува неговия плач, ше загуби ума си и ше настоява
башата да ви изхвърли навън. Но вие повикайте башата настрана и пред­
варително му разкажете какво ше се случи. Обяснете му го така, както
той ше го види. И му кажете, че ако не позволим на това да се случи, ако
се намесим в действието на лекарството, той ше загуби детето си.”
Това е описанието на Кент за това какво би трябвало да се случи
след даване на Helleborus. Аз дадох една доза Helleborus 1М и чаках 24
часа, но нишо не се случи. Състоянието на детето беше много критично
и аз незабавно желаех реакция. Така че дадох Helleborus СМ, тъй като не
желаех да чакам първо ЮМ и 50М. За час и половина след даването на
Helleborus СМ, температурата се повиши до 103° по Фаренхайт и след
това до 105,2°. Това беше максималната температура, до която тя дос­
тигна и остана такава за 24 часа. Заедно с повишаването на температура­
та се появи и конвулсия, но след това всичко това изчезна, чувствител­
ността й към болка стана по-изразена, състоянието й стана малко по-
добро и нивото й на съзнание се повиши. Тази реакция спря и ние повто­
рихме лекарството с потенция СМ след два дни. Един час след повторе­
нието тя започна да крещи високо и това крещене продължи около 12-14
часа. Температурата постоянно растеше и остана така висока за 72 часа.
По време на тази температура нивото на съзнание постепенно се подоб­
ряваше. Всеки път, когато давахме нова доза, ефектът продължаваше
малко по-дълго, откол кото при предишната доза и след това изчезваше
напълно. След всяко такова покачване и падане на температурата нивото
на съзнание бавно се подобряваше и характерните за Helleborus симпто­
ми започнаха да се появяват.
И така, след като бе даден Helleborus и възстановяването беше за­
почнало, мозъкът и нивото на съзнание - подобрени, чак тогава ние ви­
дяхме класическите симптоми на Helleborus, но не и когато наблюдавах­

91
ме детето в началото. Това е много важен момент. Това е случай, типи­
чен за Helleborus, така както е описан в книгите. Симптом след симптом
наблюдение след наблюдение, това е класически случай на Helleborus.
1 я започна да държи палците си свити и ръцете опънати, постоянно сте­
неше, търкаляше се и въртеше глава. Справка за тези рубрики в Реперто-
риума на Кент:
I лава, движение, върти главата денем и нощем със стенене
(Head, motion, rolling head, day and night, with moaning) (K. R. 131).
Също и очите й бяха втренчени в едно място.
Втренчени очи по време на ступор (Eyes, staring, stupor during)
(K.R. 266)
Постоянно движеше едната си ръка и единия си крак. Това е типичен
ключов симптом на Helleborus.
Крайници, неволно движение на едната ръка и на единия крак
(Extremities, motion, involuntary, one arm and leg) (K.R. 1033).
Характерен белег е, че другата страна е парализирана.
Тогава тя започна профузно да се изпотява особено по главата и гор­
ната устна. Изпотяването беше толкова обилно, че намокри цялата възг­
лавница. Появи се диария, 5-6 зеленикави изхождания с учестено урини­
ране. Забелязахме, че тя е много неспокойна и постоянно движи единия
си крак, докато другият оставаше пасивен. Ноздрите й бяха разширени и
постоянно се движеха.
Нос, разширени ноздри (Nose, dilated nostrils) (K.R. 329).
Когато ошипахме пасивния крак, тя се опита да ритне ръката с ак­
тивния си крак. Можеше да отдръпне пасивния си крак, но не можеше да
го движи активно. Имаше забележима липса на сила в единия крак с
енергично движение от другата страна. Също така забелязахме, че тя не
движи изобщо очите си. Те оставаха все още втренчени в една точка. Тя
не виждаше и ако ние поставяхме ръка пред нея, даже не мигаше. Освен
това не реагираше на звук.
Подобрението продължаваше. Тя беше в пълно съзнание, но все още
не виждаше и не чуваше. Слухът й се възстанови бавно. И така, бяхме
стигнали дотук. Тя беше в пълно съзнание, можеше да чува, да се храни,
да спи, да плаче, но не можеше да вижда.
Съмнения по отношение пълното възстановяване
Ние я представихме на специалист по очни болести, за да я прегледа
и да установи дали има някакви патологични изменения в очите й. Но
той каза, че те са абсолютно здрави. Всеки би помислил, че енцефалитът
оставя своя белег и затова тя ще остане сляпа в остатъка от живота си. В
себе си аз също имах подобни съмнения. Какво трябваше да направя
сега? Трябваше ли да променя лекарството?

92
 Тогава аз прочетох в Неш, че Helleborus произвежда тази тъпота на
чувствата, на усещанията, така че очите са нормални, но не могат да
виждат. И ушите са нормални, но не могат да чуват. Когато прочетох
това, почувствах вълнение. И продължих да я лекувам с Helleborus съг­
ласно показанието. Всеки път, когато отговорът се забавяше, аз й давах
друга доза и така я лекувах. Всеки два или три дни ходех в болницата, за
да видя дали зрението й се е върнало и за известен период от време -
около 2-3 седмици нямаше подобен признак. Тогава един ден извадих
носната си кърпа, (използвах я винаги, за да проверя зрението й) и я раз­
махах пред очите и. И тя за първи път се опита да я хване. Най-вероятно
е виждала някакво петно. Бавно и постепенно нейното зрение се подоб­
ряваше, докато се възстанови напълно.
Кои са уроците, които трябва да извлечем от този случай? Нека да
погледнем патологията на Helleborus. Каква патология се произвежда и
коя се лекува? Енцефалитът е възпаление на мозъка, а менингитът е въз­
паление на менингите. Има и трети термин, известен като енцефалопа-
тия, когато е засегнат друг орган в тялото, например, черния дроб и по­
ради чернодробната недостатъчност токсините се акумулират в мозъка и
причиняват кома. И тогава вие имате хепатална енцефалопатия.
Произвежда ли Helleborus патология?
От този случай изглежда очевидно, че той продуцира енцефалит. То­
ва означава, че Helleborus въздейства не върху менингите, а върху мо­
зъчната субстанция. Някой може да предположи, че Apis произвежда
тези пронизителни писъци (енцефалитен писък) и би трябвало да действа
върху менингите. Следователно излиза, че Apis е лекарство за менингит,
Helleborus - за енцефалит, a Opium е лекарство за енцефалопатия.
Възниква въпрос. Дали Helleborus продуцира субостро или хронично
възпаление? Изхождайки от опита си в този случай, прави ли ще сме, ако
кажем, че се произвежда субакутно възпаление. За Aconitum е известно,
че произвежда остро възпаление. За Helleborus би могло да се каже, че
предизвиква субакутно възпаление. А хронично възпаление се предиз­
виква от хронични лекарства като Sulphur. Изглежда, че патогенезата на
Helleborus е ясна и той произвежда и лекува субакутно мозъчно възпале­
ние. Можем да се задоволим с това за кратко, докато в Реперториума на
Кент не намерим, че Helleborus е посочен в трета степен при менингити,
докато е даден само в “италик” при възпаление на мозъка. Какво да пра­
вим с тази информация? Менингити или енцефалити произвежда Helle­
borus? Той е посочен и при двата случая. Мислите ли, че това е грешка?
Ако не е, тогава какво е Helleborus? Кое е мястото му на действие?
В Реперториума има рубрика в главата “Психика” (Mind) - “Любов,
болести от разочарование” (Love, ailment from, disappointed) и Helleborus

93
отново е посочен в тази рубрика в “италик”. Означава ли това, че трябва
да го дадем при менингити и енцефалити, които са резултат от любовно
разочарование? Или да го използваме само в тези случаи на любовно
разочарование, което се последва от менингоенцефалит?
Този начин на мислене води до объркване. Факт е, че Helleborus не
произвежда менингити, нито пък вирусни енцефалити. Вирусният енце­
фалит е резултат от действието на вирус, а менингитът - на микроорга­
низми, причиняващи менингит, а не от Helleborus. Любовното разочаро­
вание не е причинено от Helleborus, а от нещо съвсем друго. Нито едно
от тези неща не се предизвиква от Helleborus. Helleborus произвежда със­
тояние на съществуване - централно състояние, което се характеризира с
тъпота на усещането. Усещанията затъпяват, очите са отворени, но не
могат да виждат. Това е централното състояние на Helleborus. И където и
да го открием, при който и да е пациент, каквато и да е диагнозата, (ме­
нингит или енцефалит), Helleborus и само Helleborus ще го излекува.
Ако при менингит се наблюдава тази тъпота на усещанията, Helle­
borus ще го излекува. Ако това е вирусен енцефалит с тъпота на усеща­
нията, Helleborus ще го излекува. Zincum metallicum произвежда възбуда
в нервната система. Независимо дали става въпрос за голям или малък
пристъп на епилепсия, менингит или енцефалит с възбуда на нервната
система, то Zincum metallicum ще го излекува. Ако любовно разочарова­
ние е последвано от нервна възбуда, Zincum metallicum и само Zincum
metallicum ще го излекува.

Всяко лекарство произвежда

свой собствен тип централно нарушение
Helleborus не продуцира патология. Той не засяга мозъка, не засяга
менингите, - той продуцира централно състояние, централно нарушение,
характеризиращо се с тъпота на усещането. Навсякъде, където се открие
това централно нарушение, само Helleborus ще го излекува.
Един човек, преживял любовно разочарование, стоял на едно място,
гледайки втренчено и безсмислено в пространството. Ушите му били
нормални, но не чувал. И очите му били нормални, но не виждал. Той не
е имал менингоенцефалит, но е бил в това състояние.
И тогава някой, който е разбирал от хомеопатия, и който знаел какво
трябва да се лекува в болестта, уверено му дал Helleborus и го излекувал.
И след това е записал това лекарство в Реперториума.
Вие виждате, че ако вашето съзнание се интересува от патологията и
от това кое лекарство каква патология произвежда, тогава ще тръгнете
по грешен път. “Aconitum произвежда възпаление.” Това е ГЛУПОСТ’
Централното състояние на Aconitum се изявява с паника и насилие. Дали

94
 това насилие ще е резултат от страх, дали е свързано с лудост, менингит
или енцефалит и дали има болезнено възпаление на едното ходило, Aco­
nitum и само Aconitum ще го излекува. Ако при вас дойде човек с болка в
малкия пръст на крака, толкова силна, че ви кажа: “Докторе, направи
нещо или аз ще умра“, вие няма да гледате дали мястото на Aconitum е
малкият пръст на крака. Aconitum няма място на действие. Нито Нито едно
едно
лекарство в хомеопатията няма място на действие, т.е. няма да отиде и
да действа на определено място. Потенцираните лекарства имат само
динамичен ефект и този ефект е централен. Централното нарушение е
това, което трябва да се лекува в болестта, а не патологията.
Вие можете да използвате Материя Медика много по-свободно. Мо­
жете да я отворите и да разширите нейните хоризонти до най-голяма
степен. Можете да използвате всяко лекарство при всяко състояние, ако
< централното състояние съвпада. И вие ще успявате.

95
 12. Научната страна на хомеопатията
(що е холиегичен подход)
Следващите редове (е някои малки корекции) са интервю, което се
появи в "Хомеопатично наследство” пред юни 1990 г. То бе резултат от
дискусията, открита ог редактора д-р Копикар, мой по-възрастен колега
и добър приятел. Въпросът, който бе повдигнат, касаеше практическото
използване на холистичння и психосоматичен подход при хомеопатич­
ното предписване. Той отиде твърде далеч и предложи, че предписване­
то върху психични и общи симптоми е твърде идеално и невъзможно за
средно-заетите практикуващи хомеопати. Мой приятел, мистър Гунаван-
те беше доста разстроен от това предположение и почувства необходи­
мост да обясни становището на класическата хомеопатия, така че да по­
каже нейната логика. Той също пожела чрез демонстриране на няколко
клинични случаи да покажем, че нашите основни принципи са истински
и здрави, и че ние се нуждаем по-скоро от усъвършенстване на уменията
си, отколкото да търсим по-кратки и ненаучни пътища.
Това интервю бе оценено и приветствано от няколко хомеопати, кое­
то ми показва, че все още има съмнения относно практичността и на­
деждността на нашите принципи.

Интервю с д-р Р. Шанкарап, взето от мистър Гунаванте, пуб­

ликувано в “Хомеопатично наследство” през юни 1990 г.
В уводната си статия от февруари 1990 г. д-р Копикар повдигна
някои основни въпроси по отношение приложението на хомеопатията,
поради което почувствах, че те трябва да бъдат дискутирани. По този
въпрос не мога да направя нищо по-добро от това да получа мнението
на д-р Р.Шанкарап, когото добре познавам като способен хомеопат,
мислител и учител. Първоначално той смяташе, че е по-добре да не
влиза в спор, но след като поговорихме и го убедих, че такава дискусия е
в интерес на хомеопатията, той се съгласи да говори. Вто какво каза .
Аз намирам хомеопатията за мощно оръдие, което стимулира жиз­
неността и стартира истински лечебен процес. Обаче, ако целта ни е
просто да облекчим някои симптоми, ние не ще използваме напълно
нейния потенциал. Ако някой каже, че е открил, че предписването върху
локални симптоми или предписването на лекарства като специфични за
определени състояния води до много по-изразен лечебен ефект от пред­
писването върху психични и общи симптоми, тогава цялата наша фило-

96
София, нашето разбиране за здраве, болест и лечение ще трябва да бъдат
променени. Но аз съм сигурен, че това не е нужно, защото този подход
няма да работи. Много малки проблеми се самоограничават и те могат да
се оправят и без лекарства. Но, ако острият проблем е достатъчно серио­
зен, дали той ще остане само като локално оплакване, което трябва да се
третира с лекарства, имащи локално действие? Няма ли пациентът като
цяло да бъде болен и няма ли да се нуждае от тотално лечение.
Всеки, който добросъвестно е практикувал хомеопатия, би трябвало
да е почувствал колко потискащо е да даваш лекарство след лекарство и
да не виждаш да се случва нищо реално, докато не намериш едно лекар­
ство, което е абсолютно точно и покрива пациента изцяло подобно на
ръкавица. Ако не е уловена цялата тази философия на хомеопатията, на
тоталностга и не е практикувана правилно, аз се страхувам, че хомеопа­
тията няма да постигне истинските си висоти. Тя е практикувана с вся­
какви видове комбинации, редувания, бързи промени в предписанията и
с всякакви видове неспецифични и симптоматични лечения.
Има хомеопати, които в момента, в който чуят думата ’’газов проб­
лем”, се стремят да ограничат виждането си до Lycopodium, China или
Carbo vegetabilis. При храносмилателни проблеми ние ограничаваме
мисленето си само върху Nux vomica, Pulsatilla или Lycopodium. Виждал
съм случаи, в които хомеопатът, ако само малко е погледнал извън ло­
калните симптоми, би решил целия случай. Но той не се е главоболил да
направи това. Той се е придържал към прилагане на лекарствата с локал­
но действие едно след друго и те са давали само временно облекчение, а
понякога даже и такова не е имало.
Принципите на хомеопатията са ясни по отношение на това, че не
може да има едно лекарство за пациента като цяло и различно лекарство
за всяка негова част. Ако едно лекарство действа лечебно, то прави това,
защото покрива добре и умствените, и физическите, и общите симптоми.
Само лекарство, което действа върху организма като цяло, може да дейс­
тва лечебно върху друга част на тялото. За хората, които знаят по-малко
за особените симптоми на всяко лекарство, много по-сигурно е да се об­
лягат на психичните и общи симптоми. Майстор може да познае кашли­
цата на Tarentulum, но повечето от нас не са достигнали до този етап,
така че имаме нужда да се облягаме повече на умствените и общи симп­
томи. Това е по-сигурно, защото доказванията и клиничните опити не са
така пълни при особените симптоми, както са при умствените и общите.
Едно нещо е сигурно, - ако лекарството не покрива психичните и общи
симптоми, (с или без нашето осъзнаване на това), а просто покрива мес­
тни симптоми, такова лекарство често се проваля. Ние приветстваме
всички опити за доказване на противоположното. Обаче винаги, когато е

97
намерен характерен, особен симптом, ние си правим груда да изучим
лекарството, за да видим какви са неговите умствени и обши симптоми,
особено ако никое лекарство не пасва ясно. По този начин ние сме в със­
тояние даже да използваме малко лекарство. Позволете ми да поясня, че
аз не препоръчвам игнорирането на характерните частни симптоми, -
напротив, ние само ви молим да балансирате виждането си. Опитът по­
казва, че умствените и общи симптоми често са основните, които опре­
делят лекарството и това убеждение се оказва важно за нас.
Защо майсторите са успявали? Вероятно познанията им за лекарст­
вата е толкова дълбоко, че те могат да разпознаят лекарството чрез пог-
леждане на част от индивида. Те биха могли да диференцират лекарства­
та, да кажем, по езика на Nitricum acidum или Fluoricum acidum и да
предпишат със сигурност, позовавайки се на местни симптоми. Те поз­
нават така добре лекарствата, че биха могли да изберат правилното, само
като погледнат отделни части и това ще бъде лекарството, което несъз­
нателно ще покрива умствените и общи симптоми. Но ние не познаваме
така добре лекарствата и ние го избираме, осланяйки се на психичните и
общи симптоми. Позволете ми да дам някои примери - истински случаи.
Неотдавна бях повикан да видя случай, който беше диагностициран
като пневмония. Жената имала продължителна температура през пос­
ледните 3 седмици и температурата не спадала, независимо от прилага­
ните антибиотици и някои хомеопатични лекарства. Помоли ме да я видя
хомеопат, който вече й е предписал няколко лекарства. Тя имаше петно
на белия дроб, но фебрилните симптоми напомняха малариен пристъп.
Аз не можах да получа някакви характерни симптоми за фебрилитета
или пристъпа. Следователно бях принуден да се осланям единствено на
нейните конституционални симптоми. Тя беше учител и се притеснява­
ше много относно връщането си на работа. Беше приказлива и с изразено
чувство за хумор, известна като душата на компанията. Беше много го­
рещ пациент, обичаше да прави дълги разходки и се чувстваше добре,
разхождайки се на чист въздух. Притесняваше се за много проблеми,
свързани със семейството й. Ако вземем симптомите “Приказливост с
хумор” (Loquacity with jesting) (Синтет. Реп.) и “Подобрение от разхож­
дане на чист въздух” (Ameliorated by walking in the open air) и “Горещ
пациент” (Hot patient) c “Тревожност” (Anxiety), ние идваме до лекарст­
вото Kalium iodatum. Аз й го дадох в две дози в потенции 1М и 10М през
12 часа. След втората доза тя имаше профузно изпотяване. Два месеца
след това беше напълно здрава.
Този резултат не е изключение. Случаи, третирани по-рано с местни
лекарства, предписвани изключително върху местни симптоми, които
обичайно са свойствени на конкретното заболяване, обикновено се про-

98
валят. Когато предписахме Kalium iodatum върху общи си^ МНОГо ус-
“Бъбривост с хумор”, даже и при случай на тежка левкод р < в0
пяхме, макар че “Бели петна по кожата” не се покрива от даваме
Какво разбираме под холистично лечение? Каква е идеята, к
Kalium iodatum при случаи на левкодсрма или пневмония, г Р
вишена температура с неизвестен произход. Идеята е, че ние се
да лекуваме не левкодерма, нито пък пирексия. В хомеопатия!
ването се разглежда като общо заооляване на тялото и духа. я\
ни заболявания. Това е, което Ханеман е подчертавал многократно,
заболяването не е нищо друго освен разстройство на жизнената сила
Той никога не е казвал, че при тиф трябва да лекуваме тиф, или ie при
пневмония трябва да лекуваме пневмония. Ние винаги тряова да лекува
ме човека, - неговата разстроена жизнена сила, както е представено това
разстройство от тоталността на белезите и симптомите, а не просто мес­
тните симптоми и белези.
В случай с холера ние сигурно няма да седнем да разпитваме паци­
ентите за характера им от детството. При случай на холера, както при
всеки остър случай, това, което трябва да видим, е настоящата тоталност
на симптомите. Когато човек умира и диша тежко, той е тревожен, стра­
хува се от смъртта, той е неспокоен. И ние трябва да имаме предвид ле­
карства, които имат тези симптоми във висока степен. Не е нужно да
питаме дали е развивал и преди такова състояние или дали той е дикта­
торски настроен или мек човек. Най-съществено е, ако настоящата кар­
тина е цялостна и ясна. Всеки път това, което трябва да се лекува, е нас­
тоящото заболяване като цяло. Ако забравим този принцип и започнем
да лекуваме отделни части без лекарството да покрива цялото, тогава ще
има две възможности - или лекарството няма да действа, или то ще рабо­
ти частично. Ако работи частично, то ще предизвика потискане, а потис­
кането винаги води до увреждане. Това е чиста логика и тя не следва да
се променя, независимо колко хомеопати следват тази практика.
Посочете ни още един случай. Аз зная, че вие имате много случаи,
които могат да послужат за пример.
Те не са просто безброй случаи, а всеки от тях е третиран според то-
зи принцип. Един пресен случай: жена, която се оплаква от много силно
главоболие, започващо с изгрева на слънцето и изчезва с неговия залез
Главоболието възниква, когато тя пропуска хранене. И болките са много
интензивни, много силни. Всеки ден тя взема около 12 таблетки аспи
рин. Аз я попитах защо взема 12 таблетки? Тя отговори: "Докторе някои
от тях са най-вероятно заради главоболието, но сега се чувствам'добре
когато вземам лекарства., даже и да нямам реална нужда от тях Изпит­
вам удоволствие от преглъщането на таблетките и се изпотявам след

99
което се чувствам добре. Ако имам нужда от 6 таблетки, аз вземам 12. И
ви моля, не ми изписвайте една или две дози на ден. Дайте ми 6 дози,
даже 8.“ Това ме порази извънредно много и аз погледнах една рубрика в
Синтетичния Реперториум “Лекарство, желае да преглъща в големи до­
зи“ (Medicine, desire to swallow large doses of) и открих Cactus, който
покриваше и 1лавоболието й. Влошаването от слънцето и влошаването
от пропускане на хранене също бяха намерени в Cactus. Cactus в потен­
ция 200C изцяло облекчи главоболието й.
Ще ви дам друг случай. При мен дойде човек с висока температура
от около една седмица. Температурата беше около 102° по Фаренхайт.
Той беше на около 70 г. и отгоре. Дойде в кабинета ми със сина си.
Аснстентката ми също беше там. Той не беше облечен спретнато. Седна
и каза с твърде командващ тон: “Дркторе, аз зная, че тази температура е
причинена от цепнатините върху моя пенис”. Той имаше предвид препу­
циума. “Ако вие ме излекувате, аз ще бъда добре. Аз зная това. Не се
опитвайте да правите нещо друго.” Дотук можах да видя три изявени
симптома: “Егоизъм” (Egotism), “Теоретизира” (Theorizing) и имаше
“Цепнатини по препуциума” (Cracks on the prepuce), които нямаха нищо
общо с температурата, макар че той настояваше, че температурата е при­
чинена от тях. Когато вземете “Егоизъм” и “Цепнатини по препуциума”,
вие ще стигнете само да Sulphur. Начинът, по който той каза всичко това
в присъствието на асистентка-жена и на сина си показва известна доза
’’Безразличие към собствената си външност” (Indifference to his own per­
sonal appearance). Той не се притеснява за това как изглежда. Това всъщ­
ност не беше безсрамие, срамно поведение, а определен род безразличие
към външността. Само Sulphur ще каже: ’’Дяволите да го вземат, не се
интересувам какво ще си помислят за мен.” или “Правя това, което ис­
кам да правя.” Основавайки се на това, аз му дадох една доза Sulphur 1М.
Много скоро температурата и всичко останало изчезна.
Не сте длъжни да давате много дози. Когато предписвате по този на­
чин, една или две дози са достатъчни. Вижте състоянието на пациента в
момента. Не е нужно да е бил Sulphur преди 10 години, той е Sulphur
сега, когато има повишена температура. Всяко друго лекарство, дадено
по това време, или би се провалило, или би предизвикало потискане. Вие
трябва да оцените едно нещо. Това е, че болестта е динамично засягане.
Само едно засягане може да съществува в определен момент. Ако зася­
гането е Sulphur, само той ще помогне и нищо друго. В определен мо­
мент човек може да бъде само в едно състояние.
Има ли възможност след няколко месеца той да дойде с оплакване,
за което лекарят би могъл да има различно мнение?

100
 Да, вие трябва да смените лекарството, ако психичните и общи сим­
птоми са променени. Какво разбираме под умствени и общи симптоми?
Това са тези неща, които са изцяло различни от патологичните и патог­
номонични симптоми. Те могат също да бъдат ключови думи. Какво е
ключова дума? Това е нещо, което не е свързано с патологията на бо­
лестта. Ако вземете симптом, който принадлежи на патологията на забо­
ляването като ключов симптом, ще имате неприятности. Но, ако избере­
те симптоми, характерни за определения пациент, според които един
пациент ще се различава от друг, тогава вашите ключови симптоми ще
бъдат полезни. Естествено, ключовите симптоми трябва да съвпадат с
психичните и общи симптоми. Вие не можете да имате пациент с ключов
симптом на Bryonia и с психичен - на Rhus toxicodendron или ключов
симптом на Sulphur и психичен - на Veratrum. Те трябва да бъдат едни и
същи. Вие можете да подходите чрез ключовите симптоми, - или пси­
хичните, или общите, но цикълът трябва да бъде затворен. Някои хора
намират, че е по-лесно да действат с ключови симптоми, а тези, които
мислят, че могат да предписват само върху местните симптоми, или
ключови, или върху патогномонични симптоми, правят голяма грешка.
Естествено, ако аз изследвам пациент Sulphur, той може да се влошава от
откриване на стъпалата си нощем, също така може да има непоносимост
към глад и да се влошава, ако стои прав. Всички те са ключови симпто­
ми, които са описани в 3-та степен в “Ключови симптоми” на Ален. Как­
во е това “ключов симптом”? Това са всички симптоми, които са вклю­
чени в патологичния процес. Жаждата по време на повишена температу­
ра не е ключов симптом.
Ключовите симптоми са необичайни симптоми. Необичайните симп­
томи посочват общото състояние, естеството на разстройството на жиз­
нената сила и следователно умствените и общи симптоми. Няма разног­
ласия за това. Но те трябва да съвпадат помежду си. Ако ние сме в със­
тояние да потвърдим ключовите симптоми с психични и общи такива,
предписанието ще е 100% сигурно. Тогава нашият случай няма да тръгне
зле. И ние настояваме за умствените и общи симптоми, защото тук няма
място да се сбъркат патогномонични и непатогномонични симптоми.
“Егоизъм”, “Теоретизиране” и “Безразличие към собствената външност”,
- колкото и да е голямо въображението ни, не могат да бъдат преписани
на повишената температура. При предоминиращ физически случай не е
възможно умствените и общи симптоми да бъдат част от патологията.
Ето защо осланянето на умствените и общи симптоми е много по-
сигурно. Но, ако някой схваща добре кои са характерните симптоми и
кои не са, може определено да предписва върху тези локални симптоми.
Ханеман казва в Афоризъм 153, че необичайните особени симптоми са

101
най-важни. Но колко предписания са направени на тази основа. Ако ня­
кой дава за витилиго отново и отново Arsenicum sulphuratum flavum. да­
ли тон предписва върху нещо необичайно. Това е, което много хомеопа-
ги правят. Ако предписваме при всяка цервикална спондилоза I или 2
особени лекарства, това ли е наследството на Ханеман? И въпросът, кой­
то трябва да зададем е: “Дали Ханеман е бил хол истинен лекар?” Разби­
ра се, че е бил. Можем ли да намерим една дума в описанията му, където
се казва: “Не предписвайте върху характерните симптоми! Не предпис­
вайте върху умствените симптоми!”
Обратното, в Афоризъм 211 той казва: “Това е справедливо до такава
степен, че състоянието на духа на пациента често определя основно из­
бора на хомеопатичното лекарство...” На практика Ханеман идва до тези
заключения след няколко години опит. Всеки, който казва, че Aconitum е
добър за фебрилитет, Cantharis - за уринарни проблеми, Rhus toxicoden­
dron - при ставни болки, Mercurius - за дизентерия и т.н., говори за чис­
тата патология. Той не следва Ханеман и игнорира ученията на много
успешни хомеопати, които са го следвали.
Последният месец имах случай на иридоциклит, за който предписах
lodum. Защо? Защото пациентът беше гладен на всеки 3 часа и защото
имаше безпокойство, което го караше да се разхожда непрекъснато. Той
трябваше да се движи на чист въздух, бързо, за да се избави от безпо­
койството си. Чувстваше извънредна горещина. Каза, че ще ослепее, ако
не вземе кортизон. И той изцяло се почувства добре с lodum 200С. Даже
не си направих труда да видя дали lodum има някакви очни симптоми.
Вие можете да предпишете абсолютно сигурно, ако психичните и
общи симптоми съвпадат. Всичко друго е въпрос на късмет. Ето защо, от
Ханеман до Бьонингхаузен, Богер, Кент, сър Джон Уейр, Маргарет
Тайлър (всички те са големи и известни имена) има само един метод на
предписване - върху тоталността. Да се разбере психиката и общите
симптоми на пациента, неговите особености и индивидуалност - това е
неговото съществуване. Всъщност само този метод е издържал провер­
ката на времето, защото всеки друг метод е въпрос на късмет.
Аз лекувах случай на фиброиден тумор на матката с Arsenicum al­
bum 200С и този тумор изчезна. Arsenicum album не е споменат даже в
първа степен за фиброидни тумори на матката. Но пациентката беше
придирчива, имаше принудителна невроза, извънредно се тревожеше за
здравето си, беше много студенокръвна и много мършава. Всичките й
симптоми пасваха на Arsenicum album с изключение на фиброидния ту­
мор. Ако бях започнал с лекарства, известни за лечение на фиброидни
тумори, тази жена никога нямаше да се почувства добре. Днес ние имаме
добрата или може би лошата съдба да лекуваме много пациенти, идващи

102
 след вземане на безброй хомеопатични лекарства^ оняк Това се
било давано правилното лекарство, но то е било оързо см плуг,
случва, когато ние се опитваме да лекуваме симптомите ед п^кдпст-
Даже и ако предишните хомеопати са попадали на правилно огат0
во, те не са му вярвали, предписвали са върху някой симптом.
той не се е подобрявал, те са променяли лекарството. I о ако
че лекарството съвпада с умствените и общи симптоми, те никога
ха го сменили и то би лекувало автоматично.
Мога да дам още няколко случая, при които само умствените
томи водят до лечебно предписание. За операция бе взет случай на пит у
итарен тумор. Пациентът, министър в правителството на Западна Ьенга-
' лия, развиваше симптоми на сърдечна недостатъчност винаги, когато го
водеха в операционната и съответно той трябваше да си отиде в къщи.
На базата на страха, водещ до сърдечна недостатъчност д-р Б.Н. Чакра-
варти предписал Gelsemium. “Страхливост” (Cowardice), Тревожно
очакване” (Anticipatory anxiety), ‘‘Страх от операция” (Fear, of operation)
бяха другите симптоми. Gelsemium не е известен като лекуващ тумори,
но все пак, той успя, когато бе предписан върху умствени симптоми.
Д-р Сарабхай Кападиа има случай на molluscum contagiosum. Той се
запознал с цялата история, но не стигнал до никакви характерни симп­
томи. След час разговор той видял, че детето се чеше по главата. Майка­
та казала, че винаги, когато момчето е сънливо, прави това. На тази ос­
нова в Реперториума на Кент той намерил рубриката “Глава, сърбеж на
скалпа, когато отива да спи” (Head: itching of scalp, sleep, when going to).
Той предписал Agnus castus, може би IM и molluscum contagiosum из­
чезнал скоро, макар че лекарството не покрива оплакването.
В своята статия “Насока на мисълта, необходима за разбиране и под­
държане на хомеопатията”, (публикувана в “Малки записки” стр. 598)
Кент е дал примери от своята практика, за да подкрепи твърдението си:
Намери лекарството за пациента и то ще го излекува. И частните симп­
томи ще изчезнат изцяло, макар че никой от тях не е описан в това ле­
карство.” Той казва отново: ’’Повечето случаи на проблеми с тазобедре­
ната става, лекувани от мен през последните 25 години, бяха излекувани
с лекарства, които не бяха посочени в списъка от лекуващи тази става”
По-нататък. Пациент с ректална язва, на който беше препоръчана опе­
рация, имаше персистиращ психичен симптом - интензивно потискане,
за да се предпази от саморазрушение. Natrum sulphuricum. има такива
симптоми, но той няма описана ректална язва. Няколко други симптома
заедно с този силен психичен симптом доведоха до Natrum sulphuricum и
той нямаше повече хемороиди.” Той заключва, подчертавайки: “Водени

103
от симптомите на пациента. вис можете да лекувате възпаление на всяка
чао на тя ioro, даже ако това лекарство нс произвежда выналсние гам.”
Немско списание съобщи за случаи на маточен тумор (мисля, че бе­
те на Вон Келер), лекуван с Aethusa въз основа на 2 симптома:
Винаги, когато пациентката затвори очи, за да спи, има силно
чувство, че няма да се събуди следващата сутрин.
Когато тя става но тъмно, се чувства задъхана.
Случаи на тежка кашлица при момче мс накара да науча много за
важността на психичните симптоми. Кашлицата не се повлия даже след
няколко хомеопатичнн лекарства. Родителите все повече се тревожеха.
Детето беше неспокойно, много упорито и винаги правеше обратното на
тона, което му казваха. 11а гази основа Tuberculinum е добро лекарство за
перене г пращи респираторни оплаквания, неспокойствие, упоритост и то
беше дадено, но не проработи. Едни ден, когато момчето стоеше в кли­
никата ми, внезапно направи нещо много странно. Той ми изкрещя:
"Шанкаран, твоите лекарства са безполезни. По-добре ми дай някое доб­
ро лекарство или повече няма да идвам тук.” Това идваше от 5 годишно
момче, казано е агресивен тон и беше доста шокиращо. От родителите
му разбрах, че поведението му у дома е много странно. Той не се подчи­
нява, пищи, подиграва се и е свадлив. Той беше много неспокоен - хвър­
ляше нещата или ги рушеше. Обаче той реагираше благосклонно на му­
зиката и танцуваше много ритмично. Аз не бях свикнал да мисля за Tar­
entulum като за лекарство за кашлица. Но след провала с другите показа­
ни лекарства, бях смутен. “Може би, когато Tarentulum покрива умстве­
ните симптоми така добре, ще покрие също и останалите симптоми”.
Отговорът на Tarentulum беше магически - само за два дни, докато аз се
борех вече няколко седмици с други лекарства и се провалях. И даже
поведението му се подобри. Този случай ми показа как нашият ум, ори­
ентиран към терапията, пропуска правилното лекарство.
Заслужава си да се обърнем към метода на д-р Сегал - “Революци­
онна хомеопатня". Той предписва изключително върху умствените сим­
птоми. докато ние включваме общи физични и съпътстващи. Първият
случай, от конто д-р Сегал се е учил, е бил малария. Детето искало да
повръща, но не можело. То било раздразнително и Nux vomica се прова­
лил. Той наблюдавал още, че детето не желае да излезе от леглото и все
пак, не е имало някакво оплакване. Рубриката е “Безразличие, няма оп­
лакване” (Indifference, does not complain) и друга “Желае да остане в лег­
лото" (Bed, desires to remain in). Hyoscyamus 30 C излекувало момчето.
Хомеопатията не е нещо механично, тя е изкуство. Изкуство на наблю­
дението и разбирането на процеса, протичащ в човека, който представ­
лява и самата болест. Не е случайно, че един от случаите на Ханемен,

104
който беше съобшен, е случай на брадавици, които били излекувани с
Chainomilia. Можем ли тогава да се съмняваме дали Ханеман е холисти-
чен лекар или не. Ханеман е човекът, който поставя началото на холис-
тичмата терапия в историята на медицината. Гой беше първият, който
направи връзка между ума и тялото. Първият, който каза, че заболяване­
то е засягане на цялото, а не на отделна част. Първият, който каза, че
лекуването само на кожата е потискане. Гой беше пионер на холистич-
пата терапия в историята на медицината. Ние сме горди, чс имаме също­
то виждане като нашия учител. Лекарствата за особените болестни със­
тояния, наречени “терапевтици”, бяха препоръчвани даже по времето на
Ханеман и той ги критикуваше строго. Нека да използваме това божест­
вено оръдие за по-висшата цел, поради която то бе разкрито на Ханеман.

105
 13. Състояние и патология
Видяхме, че когато централното нарушение излезе извън границите,
в конто може да бъде понесено от жизнено важни части на организма,
тогава то се отклонява към местни части и продуцира патология. Типът
и локализацията на патологията зависят от:
От естеството на състоянието само по себе си. Всяко състоя­
ние ще избере определен тип патология, предпочитана от него. Напри­
мер, ще избере между продуциране на брадавици и апендисит. Bella­
donna ще избере да продуцира апендисит, защото тук тя може да покаже
много повече характерни симптоми, откол кото при брадавиците. Colo-
cynihis ще предпочете да засегне повече тънките черва, отколкото да
произведе хрема, защото той има колики и еластични болки в природата
си. Ако ние не разглеждаме лекарства, а характерни симптоми на състо­
янието, то състояние, характеризиращо се с агресия, ще предпочете па­
тология, носеща агресия в себе си. Zincuni с неговите потрепвания и хо­
рея нормално ще предпочете да влоши епилепсия, отколкото екзема. И
така, типът патология зависи от естеството на състоянието, но това не е
абсолютно. Има други много по-важни фактори.
Вродена или придобита тенденция към патология. Вродената
тенденция е генетична, докато придобитата е тази, която възниква през
живота на човека. И така, макар че Belladonna обича да усложнява апен­
дикса, а не брадавиците, все пак, ако човек няма тенденция към апенди­
сит, а има огромно генетично предразположение към брадавици, тогава
Belladonna няма да има избор и ще влоши състоянието на брадавиците.
Нивото на жизненост. Ако жизнеността е силна, тя няма да
позволи патологията да засегне по-важните части на тялото, а ще се ог­
раничи до по-малко важни части.
Следователно типът продуцирана патология зависи от много делика­
тен баланс между естеството на състоянието, тенденцията, която е при­
добита или вродена и нивото на жизненост. И така, ние можем да имаме
два типа патология:
Патология без никаква придобита или вродена тенденция. Това
се случва при остри състояния, особено при инфекции като тифоидно
състояние или пневмония, където без всякаква тенденция към засягане
на белия дроб и тънките черва, вирулентността е толкова силна, че тя ще
продуцира патология.

106
 Патология с генетична тенденция, т.е. вродена или npt Д
тенденция. В този случай отново имаме два типа:
Тенденция, която е лесно възбудима и
Тенденция, която е по-малко възбудима.
И така, ако човек има силна или възбудима тенденция, тя може д
бъде възбудена от почти всяко състояние, възникнало в него. Например,
ако човекът има много силна генетична тенденция към хипертония, то
гава почти всяко състояние (дали то е Baryta carbonica, Bella опна или
Hepar sulphuris) може да влоши тенденцията. Даже ако състоянието не е
толкова интензивно, то все пак ще влоши тази патологична тенденция,
докато тя е толкова възбудима. От друга страна, ако тенденцията не е
толкова силна и възбудима, тогава тя изисква определени специфични
състояния, за да се влоши. Ако примерно човек има много слаба тенден­
ция към епилепсия, тогава не всяко състояние може да я възбуди. Само
определени състояния могат и то, ако са много интензивни.
Какъв е смисълът от разбирането на всичко това? Смисълът е този,
че даже и да свързваме някои лекарства с особена патология, ние трябва
да знаем, че ако човек има силна вродена или придобита тенденция към
определена патология, тогава почти всяко състояние може да причини
влошаване на тази патология. Ние не трябва да се връщаме назад и да
казваме, че това лекарство не е способно да влоши тази патология и да
избираме такова, което е способно. Например, за да отсече дърво е ну­
жен силен мъж. Но, ако дървото е слабо или вече наполовина отрязано,
тогава и слаб мъж може да го повали. Ние не искаме дървото да падне,
ние трябва да отстраним човека, който го реже. Няма смисъл да казваме:
“О, приятелят, който реже дървото, не е способен да го отреже. Той не
може да бъде престъпник, обвиняем, защото той няма тази способност.”
Това правим, когато намираме посоченото лекарство за симптомите, но
след това го изключваме, страхувайки се, че то не произвежда тази пато­
логия. Ако предразположението, т.е. придобитата или генетична тенден­
ция е много силна, почти всяко динамично нарушение може да я възбуди
и така ние трябва да видим какво е вътрешното динамично нарушение и
да насочим лечението към него.
Например, нека вземем лекарството Spigelia. Това лекарство има
много невротични болки и естествено, когато това състояние се открие
при пациент с тенденция към главоболие, то ще продуцира типичното за
Spigelia главоболие.Това е болка, идваща от задтилната област към лява­
та очна ябълка и произвежда усещане, като че ли болките излизат от ям-
ката. Тази тенденция към главоболие е толкова силна при Spigelia, че ако
даже човек има лека тенденция към главоболие, той определено ще раз­
вие тежки главоболия от този тип. Но да предположим, че състоянието

107
на Spigelia съществува при човек, който няма абсолютно никаква тен­
денция към главоболие. Тогава какво ще се случи? Състоянието на Spi­
gelia ше насърчи типа патология, към която пациентът е склонен, напри­
мер, астма. Можете да откриете при човек с астма психичното състояние
на Spigelia, модалностите или характерните симптоми на Spigelia, даже
още симптоми на Spigelia, но не и главоболие.
Да вземем за пример Aesculus. При него има венозна конгестия, коя­
то при податлив човек ще произведе типично възпаление и подути хемо­
роиди. Но когато състоянието на Aesculus е открито при човек, който
няма хемороиди, а конюнктивит, какво ще се случи? Тогава можете да
видите разширени венозни съдове в очите, вместо в ректума. Вие можете
и е твърде вероятно да пропуснете лекарството, защото умът ви е свик­
нал да свързва Aesculus с хемороидите, a Spigelia с главоболие. От друга
страна ние можем да направим големи грешки, когато използваме само
патологията като водач към лекарството. Можем да вземем случай на
хемороиди с локални симптоми, сочещи Aesculus, но този пациент може
да има общо централно състояние на Spigelia. Тъй като той има силна
тенденция към хемороиди, той може да ги има, макар Spigelia да не е
позната като типично лекарство за хемороиди. Това се случва, защото
Spigelia може да не е доказана при човек с такава тенденция. И така, ние
не знаем дали Spigelia е доказвана при човек с такава тенденция и не
знаем дали тя може да поощри тази тенденция, и ако е така, какви са
местните характеристики, които тя може да произведе. Даже ако местни­
те характеристики на патологията показват ясно лекарството, ние все пак
сме длъжни да потвърдим съпътстващите симптоми, психичното и об­
щото ниво на лекарството също. Иначе ще се провалим.
Това, което е важно да се отбележи е, че дадена патология в една или
друга форма може да бъде открита в няколко различни състояния и при
няколко лекарства. Ако няколко лекарства не са посочени срещу тази
определена патология, това може да е поради факта, че лекарството не е
доказано при човек с тенденция към тази специфична патология или не е
било използвано при пациент с такова състояние. Ако ние открием, че
психичните, общите и характерните симптоми съвпадат, далеч по-
сигурно е да се даде това лекарство, отколкото друго, покриващо само
патологията. Патологията би трябвало само да ни води към изучаване на
лекарствата, за да можем да погледнем дали някое от тях пасва на паци­
ента. Най-сигурният начин на действие е да се избира лекарство, което
покрива психичните и общи симптоми. Действието в противоположната
посока, т.е. от местни симптоми или да се започва първо с патологични
лекарства може да бъде опасно и заблуждаващо.

108
 Оше нещо се нуждае от изучаване и това е прогнозата на случая.
Нашата идея за прогнозата е изцяло различна от тази при алопатията.
Нашите прогнози се различават от случай до случай. Необходимо е да се
раздели прогнозата на няколко различни подтипове.
Случаи с патология, основана на тенденция, която не е .много
възбудима или с други думи, възбужда се само от специфично интензив­
но състояние. Тези случаи имат най-добра прогноза. Ако облекчим ин­
тензивността на състоянието, то патологията много добре ще регресира.
Случаи, в които патологията не е така интензивна, но състоя­
нието е много интензивно и то причинява влошаване на патологията. В
тези случаи прогнозата също е добра. Ние можем почти да бъдем сигур­
ни в обратното развитие на патологията.
Случаи, при които патологичната тенденция е твърде силна и
маже да бъде влошавана от почти всяко състояние с всякаква интен­
зивност. Тук прогнозата е много лоша, защото даже силно да снижим
състоянието, патологията ще продължава да се влошава от него.
В тези случаи, в които има патология, но няма тенденция към
нея, както е при острите заболявания. Тук прогнозата също е чудесна, -
с обратното развитие на състоянието патологията ще изчезне.
Как да различим дали патологичната тенденция е силно възбудима
или не? Патологичната тенденция е интензивна, ако се влошава от със­
тояние, което не е интензивно. Например, има слабо централно наруше­
ние и патологичното състояние се усилва. В тези случаи вие откривате,
че патологичните симптоми ще предоминират.
Да обобщим цялата дискусия. Ако открием, че патологията е била
влошена от интензивно специфично централно нарушение, прогнозата е
добра - патологията е обратима. От друга страна, ако намерим, че пато­
логията е била влошена от слабо неспецифично централно нарушение,
(каквото и да е то) и то все пак влошава патологията, тогава имаме много
лоша прогноза. Това е невъзвратимо, защото пациентът има силна тен­
денция към тази патология.

109
 14. Модалност, усещане и локализация

Модалност
Болестта е делюзня. Делюзията създава състояние, което за опреде­
лено време води до ограничаване на движението. Колкото по-близък е
факторът до първоначалната ситуация на лекарството, толкова повече
той ще влошава състоянието. Колкото по-отдалечен е факторът от ситу­
ацията на лекарството, толкова повече ще я подобрява. Например, най-
големият влошаващ фактор на China ще бъде загуба на течности, тъй
като това е първоначалната ситуация, при която възниква China. Едно от
основните й състояния, пораждащо чувство за благополучие е: “Аз не
бива да губя никакви течности.” Психически изходната ситуация на Ly­
copodium е тази, че той чувства, че няма сила. Следователно, всичко,
което касае загубата на сила ще го усложнява и всичко, което се отнася
до печелене на сила ще го подобрява.
Какво показват влошаванията и подобренията? Те показват ограни­
чаване на нуждата да бъдеш или да не бъдеш по определен начин, за да
се чувстваш добре. Това е пряко свързано с вашето възприемане на ситу­
ацията. И така, модалностите са директно свързани с изходната ситуа­
ция, т.е. с основната делюзия и поради тази причина, те са най-важни.
Също така модалностите са най-малко свързани с патологията на паци­
ента. Например, при определена ситуация има определена локализация и
особено усещане за туптене, но ще бъде трудно да се обясни защо то се
появява в 2 часа следобед. Ето защо в медицинските учебници вие едва
ли ще откриете модалности. Модалностите са свързани повече със със­
тоянието, отколкото с патологията.
Усещания
При психиката усещанията са чувства. В тялото те са определен тип
болки или преживяни усещания. Тези чувства са винаги в съзвучие с
основната делюзия и винаги са подходящи за първоначалната ситуация
на състоянието. Например, ако първоначалната ситуация е потъване на
кораб в морето, тогава естествено е свързаните с нея чувства да са таки­
ва, че да помогнат на човека да оцелее. Подобно на модалностите те не
могат да бъдат обяснени чрез патологията. Обаче разликата е тази, че е
много по-трудно да се опишат, отколкото модалностите. Вие може и да
не сте сигурен какво точно чувствате, но обикновено знаете къде и при
какви обстоятелства го чувствате.

110
 Модалностите и усещанията имат и друго оощо нещо>. И iго °
в това, че те са пряко свързани с психиката и тялото. обши и за
ностите свързват психиката и тялото заедно, тъй като те
двете. Например, човек, който се влошава oi психическо _ . еск0
умствено движение, той също така ще чувства влошаване и о } и и
движение. Подобно, но в по-малка степен могат да оъдаз _
усещанията. Такава връзка става много по-трудна за наолюд
случаи на локализация.
Локализация
Състояние с много силна тенденция към патология има много малък
избор. Някой може да каже, че менюто е твърде ограничено. Но даже и
така може да се избере една от страните на тялото за разпространение на
патологията. Например, в случай на левкодермия тя може да се предста­
ви на лицето или на ръцете или при случаи с парализа може да се види в
дясната или лява страна, може да започне от ръката или от крака. Избра­
ната страна ще бъде в съзвучие с централното нарушение. Единственото
различие между тази локализация, модалностите и усещанията е, че ин­
дивидуалният елемент е много изразен. Това означава, че парализата на
ръката на писателя и атлета имат различно значение. Ако централното
нарушение е свързано със спиране на работата, тогава писателят вероят­
но ще има парализа на ръката. Това показва, че първоначалната ситуация
изисква спиране на работата като механизъм за преживяване. Докато при
атлет, същото централно нарушение ще произведе парализа на долния
крайник. Следователно, когато виждаме особеността или индивидуал­
ността на локализацията при всяка определена болест, ние трябва да се
запитаме какво означава за този конкретен индивид тази определена ло­
кализация, как тя ограничава неговото пространство или неговото дви­
жение. И тогава тя става подобна на модалността или усещането.
Вторият тип локализация е този, който не е основан на патологията,
т.е. чувство на слабост в долните крайници. При такива случаи тя става
много по-значима, тъй като е пряко свързана с първоначалната ситуация
състоянията за усещане на комфорт и ограниченията на движението
причинени от такава локализация. Вие можете да видите, че особеността
на локализацията (дали е патологична или не) показва ограничение на
движението, състояние за усещане на комфорт, т.е. адаптация към пър­
воначалната ситуация на състоянието.
И така, локализацията сама по себе си е усещане, а също така и мо­
далност и в действителност няма разлика между тези три неща Всички
те са основани на едно и също и това е основната делюзия и всички те
представят състояние за усещане на комфорт. Те са важни в зависимост
от степента, в която се проявяват, т.е. докато не са основани на патоло-

I 11
гия. Макар че всичките три неща представят едно и също, все пак вие
можете да видите, че модалностите са най-лесни за проявяване и са
обикновено най-непатогномонични от трите. Те са последвани по важ­
ност от усещанията и най-накрая от локализацията. Независимо от тази
квалификация ние трябва да запазим способността си да гледаме на тези
три неща като на едно и също. Например, човек с желание да мълчи,
влошаване от говорене и чувство, че гласните му струни са парализира­
ни, изразява едно и също нещо по три различни начина. А именно, това е
първоначалната му ситуация, която изисква той да не говори. На практи­
ка той може да спомене това като локализация или като усещане, или
като модалност, но есенцията остава една и съща.

112
 15. Съпътстващи симптоми
По време на доказването лекарството продуцира голям брой симп­
томи, усещания и модалности в различни части на тялото. То прави това
твърде забележително за няколко минути, часове или дни. Когато симп­
томите са продуцирани, по-нататъшното въвеждане на лекарството е
спряно и не се позволява на патологията да се развие. Следователно е
очевидно, че тези симптоми не са причинени от патология, а от функци­
оналното нарушение на нервната система. Например, диспнеята на Carbo
vcgetabilis не е причинена от левостранна сърдечна недостатъчност при
изпробването, а е чисто нервен феномен.
Тъй като ние познаваме патологията, то и интерпретираме симпто­
мите по определен начин и тогава предписваме локализация на лекарст­
вата. Тоест Cactus произвежда стягане в гърдите, така че предполагаме,
че трябва да има действие върху сърцето и да произвежда исхемична
болест или ангина пекторис. Това предположение не е логично. Ние зна­
ем, че при доказването Cactus не се доказва до точката на причиняване
на патология. И така тази констриктивна болка е нервен феномен и тя е
тази, за която ние предполагаме, че е сърдечна патология.
Подобно и усещането на отделяне при Sepia е също нервно усещане
и не е причинено от пролапс на матката. Аз съм абсолютно сигурен, че
изпитващия на Sepia не може да получи пролапс за няколко дена. Така че
ние виждаме, че характерните симптоми на лекарството са чисто нервни
усещания, но ние сме ги класифицирали в органи и патология. Аз пред­
полагам, че симптомите стават много по-важни, когато не можем да отк­
рием някаква органична основа или патологично обяснение за тях и ко­
гато се срещат като придружаващи или независими от патологията. Тези
симптоми ще бъдат наши водачи в избора на правилното лекарство.
Когато снемаме случая, ние трябва да внимаваме за такива симпто­
ми, които са изцяло причинени от нервния феномен и по никакъв начин
не са свързани с основната патология. Лекарство, което произвежда та­
къв феномен при доказването, трябва да се изследва много отблизо. При
случай на ангина пекторис стягащата болка сама по себе си може и да не
посочва лекарството, но ако пациентът заедно с тази болка има и нее­
фективни напъни за ходене по голяма нужда, това ще бъде много важна
индикация. Ако ние разберем тази идея, тогава симптомите ще имат раз­
лично значение за нас. Например, локализираната в определена точка
болка при Kalium bichromicum няма да посочва, че това е единственото

113
лекарство за пептична язва, но ние можем да го погледнем и в състояние,
където такава болка е необичайна или характерна.
Най-важното предимство на тази идея е, че ви насочва към така на­
речените малки или по-малко използвани лекарства, които често се разг­
леждат като местни. Местните симптоми сега ще бъдат отворени за мно­
го по-широка интерпретация и тези лекарства ще бъдат използвани като
дълбоко действащи, а не просто като местно действащи лекарства. Нап­
ример: Berberis vulgaris, който има болки, излъчващи се от една точка, се
използва почти винаги при бъбречни проблеми. Ние можем да намерим
голяма полза от това лекарство там, където такива болки придружават
някое друго състояние без пациента да има някакви бъбречни или урет-
рални камъни. Други примери за такива симптоми са:
Стягане на кардиалния край на стомаха при Phosphorus;
Задух при Carbo vegetabilis;
Усещане за стягане при Lachesis.
Има четири типа придружаващи симптоми:
Физични придружаващи симптоми към психично състояние,
към емоции. Например, парене между скапулите при възбуда.
Физични придружаващи симптоми към физични болки. Напри­
мер, по време на астматичен пристъп, пациентът не може да по­
нася светлина, стая, пълна с хора или може да има профузно из­
потяване със слабост. Туптене на темето по време на астматичен
пристъп е друг пример.
Умствени ичи психични придружаващи симптоми към физичес­
ко оплакване. Например, желание за самоубийство по време на
болка или това желание става много силно по време на болка.
Психичен съпътстващ симптом към психично оплакване. Нап­
ример, тъга с депресия. Но тя желае много да изразява себе си и
да говори. Нейната бъбривост е съпътстващ симптом и тя не
може да бъде обяснена чрез мъката.
Съпътстващите симптоми не винаги е нужно да са общи. Понякога
те са частни, например в някоя част на тялото, но няма патологична база
за тяхното обяснение. Моят учител успешно предписа Agnus castus в
случай на дете с molluscum contagiosum, използвайки симптом “Сърбеж
на скалпа, когато отива да спи” (Itching of scalp when going to sleep).

114
 16. Причинна връзка
Всяко лекарство в Материя Медика има състояния, причинени от
някои специфични фактори, които са изброени в “Болести or (Ai ments
from). Тези “Болести от” имат два основни източника:
- Доказвания: Например, Arnica произвежда болезненост и усеща­
ния за натъртване, усещания, като че ли е била бита. Следова
телно Arnica се изброява в рубриката “Заболявания от наранява­
не” (Ailments from injury).
Клинични източници: Открито е, че симптомите на лекарството
се срещат при пациент след някаква стресираща емоция. Напри­
мер, “Болести от скръб” (Ailments from grief) при Ignatia.
Случаите “Болести от” не идват директно от доказванията, а по-
скоро от клиничното положение на лекарството. Следователно, в кли­
ничната практика не бива изцяло да се разчита на тях при търсене на
лекарството, а по-скоро да се използват за потвърждаване.
Лекарство трябва да се предписва върху симптомите. Само тогава то
ще действа. Даже ако то не е споменато в специфична рубрика, като
“Болести от”, то ще лекува, ако покрива характерните симптоми. Лекар­
ство, покриващо “Болести от” няма да лекува в случай, че характерните
симптоми не съвпадат. Когато вземем даден симптом, възникващ от спе­
цифична рубрика - “Заболявания” (Ailments), трябва да изследваме ле­
карствата, изброени в тази рубрика в Реперториума, за да видим дали
някое от тях не покрива изцяло случая. Ако няма такова, трябва да оста­
вим списъка и да открием лекарство, покриващо симптомите на случая.
Изучаването на причинните връзки, изброени в лекарството, е много
полезно. То ни дава много за определеното лекарство. Например, когато
четем, че Arnica има “Болести от тъпо нараняване” (Ailments from blunt
injury), ние можем да разберем какво е усещането, което Arnica причиня­
ва: болезненост, чувство за натъртено, болезненост на частите, върху
които се лежи. Когато веднъж разберем това, ние сме в състояние да из­
ползваме Arnica при много различни ситуации, например, при тифоидна
треска даже и без да има история на нараняване.
Каквато и да е конституцията на пациента, когато е предразположена
към тъпо нараняване, най-вероятно той ще манифестира симптоми на
Arnica. Следователно, тя става неговото временно лекарство при тази
фаза. Но не за дълго, тъй като неговите индивидуални симптоми ще оп­

115
ределят неговото основно лекарство. Обаче, ако пациентът продължава
да проявява същите симптоми, всички или само един от тях:
дълго след нараняването,
даже без история на нараняване,
същите симптоми от леко нараняване, (непропорционални на
нараняването),
то в тези случаи Arnica е показана не само като временно лекарство, но и
като дълбоко действащо лекарство за пациента.
Симптоми, наблюдавани при следните обстоятелства ще представят
централното нарушение и лекарството, избрано за тях, ще има по-
дълбоко и по-продължително действие, когато:
Симптомите са открити без някакви “Болести от”;
Те възникват по различни причини (примерно от скръб, гняв,
физическо натоварване и др.)
Когато състоянието на пациента е предизвикано от диспропор-
ционално малко събитие, като загуба на сън даже за I или 2 часа.
По същия начин, ако имаме картина на Ignatia без много силна или
скорошна история на скръб, вероятно е Ignatia да е конституционалното
лекарство. Така че, “Болести от” в лекарство ни помагат по негативен
начин, т.е., ако лекарството е доказано и същевременно отсъства от “Бо­
лести от”, то е двойно по-показано за пациента.
По същия начин определени ситуации действат като “Болести от”,
подобно на Sepia, която има болести от раждане на много деца. Състоя­
нието на Sepia, намерено при такава жена, и ако то е пропорционално на
причината, лекарството ще действа за определено време и то при усло­
вие, че поддържащият фактор е отстранен. Ако същото състояние е отк­
рито при младо момиче, т.е. без причина, Sepia ще й действа много дъл­
боко за дълго време. Друг пример: естествено е да заподозрете наличие
на глисти при дете с всички симптоми на Cina - капризно, скърца със
зъби и със сърбеж на ректума. Пациентите ще ви кажат, че са били тест­
вани многократно и не са били открити глисти. Cina става много по-
показна точно при такъв случай, отколкото, ако имаше глисти. В случаи
с глисти тези симптоми ще бъдат обичайни - те ще бъдат причинени от
тях. Но в случаи без глисти тези симптоми стават централни за случая.
Няма местна причина за тях, следователно те стават индикации за конс-
титуционално лекарство.
Един от най-добрите случаи, които съм виждал, е този на Cocculus.
Той има “Болести от загуба на съня” (Ailments from loss of sleep) и се
грижи за болни хора. На практика това означава, че това централно на­
рушение на Cocculus е свързано със състояние, произведено, когато чо­
век остава буден няколко нощи, с бдителна тревога за болен близък.

116
Например, майка, която се грижи за болното си дете. Представете си
състоянието й след 4-5 безсънни нощи. Нервната система е засегната. Тя
се чувства слаба, затъпяла, вие й се свят, небалансирана е и й се гади.
Тази слабост е придружена с извънредна нервна чувствителност, -като че
ли нервите й са като оголени и изострени. Психичното състояние се про­
явява с извънредна чувствителност и възбудимост - чувствителност към
най-малкия шум, миризми и гледане към движещи се предмети. Това
състояние на жената, грижеща се за болното си дете, ще се подобри от
Cocculus. Но ако същото състояние се открие при човек без такава при­
чина, т.е. загуба на сън, тревога и т.н., Cocculus ще бъде двойно показан.
 17. Избор на потенция
В хомеопатията изборът на потенция е много дискутиран въпрос.
Много от идеите са емпирични и поради това трябва да се оформят пра­
вила. В тази глава ние ще изучим базата, на която избираме потенция и
по логичен път ще се опитаме да формулираме някои правила.
База за избора на потенция
Ще се върнем към нашето разбиране за болестта. Болестта се състои
от две различини части:
Централно нарушение и
Периферно нарушение.
Под централно нарушение разбираме обща адаптация на човека,
предшестваща локализацията на нарушението. Тази адаптация на цялото
същество към определен стрес се разпространява по-късно към частите и
органите на тялото, произвеждайки местни нарушения, които ние можем
да наречем патология. При разбирането на динамиката на заболяването
ние трябва да разберем, че организмът се опитва, колкото е възможно
по-дълго да задържи нарушението ограничено в центьра и да не позволи
да произведе локални проблеми. Този феномен може да бъде видян мно­
го добре при децата, когато те имат интензивни психични симптоми като
неспокойство, раздразнителност, упоритост или ревност, но местните
промени са минимални. И така, при повечето деца ние имаме интензивно
централно нарушение и много малко локална патология.
Защо се случва така? Нека да разгледаме обратното състояние. При
възрастните ние не откриваме такова интензивно централно нарушение,
а вместо това виждаме много тежка локална патология. Виждате карци-
номи, хипертония и др., но много малко централно нарушение, а именно
много малко психически и общи симптоми. Този феномен може да бъде
обяснен с твърдението, че централното нарушение произвежда разст­
ройство на цялото същество и това засяга всички органи и системи по
функционален път, така че сърцето бие по-бързо, дишането става по-
ускорено, кръвното налягане се покачва и т.н. Когато жизнено важните
органи като сърце, бели дробове или черен дроб не могат да понесат ин­
тензивността на нарушението, тогава организмът ще поддържа едно ни­
во на централно нарушение, което ще бъде понесено от жизнено важните
органи без неблагоприятен ефект. Например, когато стресът от нахлува­
нето на микроорганизми (примерно бактерии) засягат системата, първи­

118
ят отговор е генерализиран. Може би ще има загуба на апетит, сл ’
отвращение да бъде безпокоен и висока температура. Когато тем
рата достигне 104, 105 или 106° по Фаренхайт, тогава жизнено в
органи като сърцето не могат да работят бързо и тогава високата те
ратура сама по себе си може да увреди организма. И така, централи
нарушение е ограничено до това ниво. На температурата не й е позво
но да расте и разстройството се отклонява към някой местен орган к
бели дробове, бъбреци или стави. И това респективно води до пневмо
ния, пиелонефрит или артрит. И така, нивото на централно нарушение е
определено от нивото или количество стрес, което жизнено важните ор
гани на тялото могат да понесат за определено време.
Когато ние разберем това, ще стане по-лесно да разберем, че при де
цата, (където жизнено важните органи са в добро състояние и където
сърцето може да понесе много стрес, където белите дробове могат да
дишат много по-бързо и където тялото може да устои на много по-
висока температура), жизнената сила може да си позволи да поддържа
централно нарушение на много високо ниво и локално нарушение на
ниско ниво. Ето защо виждаме, че има много психически и обши симп­
томи в децата и по-малко местни такива.
Прилагане на тази идея
Потенцията, (силата) на хомеопатичното лекарство се състои в него­
вата способност да произвежда централно нарушение. Колкото е по-
висока потенцията на лекарството, толкова по-интензивно централно
нарушение може да произведе. И така, за да изберем потенцията, трябва
да видим точно на кое ниво е централното нарушение в човека по това
време. Ако избраната потенция е много по-ниска, тогава тя ще има мно­
го по-малък ефект и следователно ще трябва да се повтаря твърде често.
Ако избраната потенция е много по-висока, тогава тя може да произведе
ниво на разстройство много по-високо от това, което тялото има в мо­
мента. Тъй като нивото на разстройство на тялото може да бъде точно
това, което органите могат да понесат то получаването на много по-
голямо разстройство може да доведе до влошаване и даже да бъде
вредно. Следователно определянето на потенцията трябва да е въз осно­
ва на интензивността на централното нарушение, което е представено от
психичните и общи симптоми. Интензивността на психичните и общи
симптоми се вижда от степента на яснотата на тяхното изразяване Ако
психичните и общи симптоми са ясни и интензивни, и ако желаем бъпз
отговор, тогава потенцията трябва да бъде висока.
Чувал съм, че ако има силна патология, ние не можем да даваме ви­
сока потенция. Много хора препоръчват това като предпазващо правило
Аз не бих се подписал под такива правила. Ако централното нарушение

119
С високо, това означава, че органите са в състояние да понесат лекарство
във висока потенция. Следователно, ако при такъв случай дадете висока
потенция, зова няма да бъде вредно, даже ако патологията е очебийна
Базирайки се на това, аз съм давал високи потенции при случаи с
тежка патология без да забележа някакво влошаване. Разбира се, в тези
случаи умствените и общи симптоми бяха твърде изявени. Обаче,’ когато
случаят е съмнителен, може би е по-добре да се започне с потенция, коя-
ю е точно една стъпка по-ниска от тази, която ние всъщност искаме да
дадем и после да увеличаваме, когато видим какъв е ефектът.

Потенция и делюзия
Ние вече видяхме, че по-високата потенция произвежда по-
интензивно централно нарушение, т.е, по-интензивно умствено и общо
нарушение. Когато са произведени такива интензивни психични и общи
симптоми, делюзиите стават твърде специфични и очевидни. И така,
когато говорим за потенция 6С, ЗОС, 200С, 1М, ЮМ, 50М, СМ, какво се
случва? Ако разгледаме едно лекарство, да кажем, Nitricum acidum, виж­
даме, че тук има тревога за здравето, злоба, гняв, раздразнителност, ом­
раза към хората, които го обиждат и неспособност да приеме извинение.
Всички тези симптоми идват от ситуацията на човек, който води съ­
дебна битка или някой, който е имал дълга вражда и чието оцеляване
зависи от това да бъде упорит, омразен, злобен и неотзивчив на извине­
ния. В ниска потенция Nitricum acidum произвежда тревога у изпитателя.
Това е свободно плаваща тревога с известна раздразнителност. Когато
отиваме към ЗОС, тревогата става малко по-специфична. Той чувства
тревога за себе си и се появява известна омраза. При потенция 200С,
тревогата за здравето става малко по-ясна и омразата - по-изявена. Ако
отиваме към все по-висока потенция, например, 10М, на него му става
ясно, че той мрази хората, които го обиждат и не е способен да приеме
извинение. Когато отидем към потенция 50М, той вече твърде ясно стра­
да от делюзията, че води съдебна битка, че е ангажиран в продължителна
война, в която не може да отстъпи. И така, може да се каже, че когато
потенцията нараства, делюзията става по-ясна и първоначалната ситуа­
ция на състоянието е много по-ясно изразено.
Приложение на тази идея
Когато лекарството, което избираме за пациента, не е добре показа­
но когато картината не е ясна или когато предписваме върху нещо по-
обширно като обща тревога или раздразнителност, необходимо е да се
даде малка потенция, която да се повтаря неколкократно и да се надява­
ме на някакви промени, когато избраното лекарство ще произведе състо­
яние на неопределена тревога и раздразнителност. Когато психичното

120
състояние на човека все повече се изяснява и ние сме сигурни, че лекар­
ството е добре показано, в състояние сме да открием точната делюзия,
тогава ние незабавно можем да отидем към по-висока потенция при ус­
ловие, разбира се, че централното нарушение е интензивно. Обаче, ако
централното нарушение е интензивно и лекарството, което сме открили
не е точното, ние трябва да използваме ниска потенция, защото по-
високата потенция на непоказаното лекарство няма да докосне случая.
Ако на човек в състояние на Nitricum acidum с делюзия за съдебна битка,
(това е неговата специфична делюзия), е дадено, например, лекарство
като Lycopodium, което също така има тревога и раздразнителност, тога­
ва вие трябва да го дадете в потенция ЗОС или 6С. Ако вие му дадете
Lycopodium ЮМ или 50М, той ще произведе специфична делюзия, която
няма да достигне неговата цел и той ще я отхвърли веднага. Неговата
система ще отхвърли Lycopodium 10М, тъй като той произвежда точно
тази делюзия, която няма капацитет да достигне неговата цел и чиято
точна идея и послание е дадено и това не е посланието и идеята вътре в
пациента, то тя ще бъде отхвърлена. Ако обаче дадете Lycopodium ЗОС
или 6С, той ще се чувства добре в неговата тревога и раздразнителност.
Това послание е възприето, защото е обичайно и е по-общо. Тъй като
показанието става все по-специфично, вие можете да отивате към по-
висока и по-висока потенция, но, ако изборът на вашето лекарство е пос­
тавен на много широка основа, тогава вие трябва да използвате по-ниски
потенции. Това вероятно е причината, поради която биохимичните ле­
карства се предписват в ниски потенции, даже в децимални потенции.
Тези лекарства са само 12. Те не могат да бъдат специфични и ефектът
им е основан на твърде широка основа и 4 пъти дневно от най-ниската
потенция ще даде някакъв ефект.

Промяна на потенцията
След даването на показаното лекарство за няколко месеца при хро­
ничните случаи или за няколко дни при остри случаи, понякога даже за
няколко часа ние сме в състояние да причиним промяна на състоянието
на тялото, където жизнеността нараства. Сега тялото е способно да пона­
ся по-високо централно нарушение, отколкото е било способно преди
лечението. Нивото на централното нарушение се покачва малко по мал­
ко с всяко подобрение на периферната патология. Моят опит показва, че
при хроничните случаи след 6-7 месеца или понякога след година, даже
след две, същата потенция не действа добре по-нататък и аз трябва да я
повиша. Това означава, че нивото на централното нарушение, което сега
може да бъде понесено добре, нараства. Обикновено за 1 или 2 години
ние откриваме, че периферната патология регресира значително.

121
 Рискът при “локално” предписване
Ние можем да предпишем върху местните симптоми и модалности.
Например, човек е в състояние на Calcarea carbonica., но има ставни бол­
ки с модалностите на Rhus toxicodendron, т.е. влошава се от първото
движение, подобрява се от продължително движение, от горещина и т.н.
Това са обичайни симптоми за ставен проблем. Те са патологични симп­
томи, а не симптоми на централното нарушение, изразени локално. В
този случай, ако ние дадем Rhus toxicodendron в каквато и да е потенция,
особено в по-висока, едва ли ще има ефект върху целия човек, защото
Rhus toxicodendron не покрива целия човек, но той ще има ефект върху
ставите, защото ставните проблеми са с модалностите на Rhus toxicoden­
dron и следователно той произвежда локално хомеопатично действие.
Пациентът временно се облекчава при подобряване състоянието на ста­
вата, но това е вредно в дългосрочен план. Ако се продължи с Rhus toxi­
codendron умственото състояние и общите симптоми няма да се подоб­
рят, което означава, че това не е правилното лекарство. Този ефект върху
ставата е временен и лекарството трябва да се повтаря често.
Ако вие поддържате подобрението на ставата с високи потенции, тя­
лото няма да има избор, - ще поеме ставния проблем и ще го набута в по-
дълбоки органи и системи на тялото. Ние виждаме, че организмът се
опитва да държи болестта в най-маловажния орган, но, ако ние не позво­
лим тя да се локализира там, той няма да има избор и ще я набута към
по-важен орган, тъй като не може да позволи да се повиши нивото на
централното нарушение. Чрез локализиране на заболяването в по-важни
органи ние причиняваме супресия. И така, ако повтаряте високи потен­
ции за дълъг период от време, базирайки се на местни модалности, ре­
зултатът ше бъде супресия.
Като обобщим написаното дотук можем да изведем правилата за из­
бор на потенция:
Колкото по-изразено е централното нарушение, толкова по-
висока е потенцията.
Колкото по-ясни са умствените и общи симптоми, толкова по-
висока е потенцията.
Колкото по-близо сме до точното лекарство на пациента, толко­
ва по-висока е потенцията.
Малка дискусия
Когато в моите семинари споменавам, че след лечение нивото на
централното нарушение може да се повиши успоредно с намаляване на
периферната патология, слушателите остават объркани. Объркването е
свързано с това, че съгласно закона на Херинг за излекуването, то се

122

.1
 движи от центъра към периферията, а моето твърдение създава впе
пение, че посоката е обратна.
Аз искам да отстраня това объркване. Няма противоречие между г
ето твърдение и закона на Херинг, - на практика идеите ми са азиранг
на него. Нека първо да разберем закона на Херинг, според който при
лечение болестта се движи от по-важни към по-маловажни органи, °^го
ре надолу, отвътре навън и в обратен ред на поява на оплакванията, ук
Херинг се позовава на патологията.
Когато възникне заболяване, първо се появява централното наруше­
ние. Херинг не е имал предвид, че първо ше ви заболи малкия пръст, а
после ще се изявят умствени симптоми. Той има предвид, че първо въз­
никва централното нарушение, а след това организмът се опитва да за­
държи патологията на периферно ниво. Тялото първо се опитва да за­
държи болестта на нивото на пръстите на ръцете, след това - в белите
дробове и накрая - на нивото на сърцето. Това е посоката на болестта.
Първо се появява централното нарушение, а, когато тялото не може да
понесе повече стреса (преминал над нивото на издръжливост), патологи­
ята се локализира в ставите, след това - в белия дроб и накрая - в сърце­
то. Когато започне излекуването, заболяването тръгва по обратен път,
т.е. първо ще напусне сърцето, след това белия дроб и накрая - ставите.
Това е, което ни казва Херинг, но за съжаление думите му бяха разбира­
ни погрешно и прилагани към цялостното засягане на организма. Учите­
ли като Стюарт Клоуз и Х.А. Робърте подчертават, че функционалното
разстройство предшества развитието на патологията. Не означава ли
това, че разстройството на функциите на ума и тялото, изразено като
централно нарушение, се проявява първично, а след това следва появата
на патологията в периферията. Законът на Херинг обяснява точно това.
Заболяването винаги напредва от централното нарушение към пери­
ферията. В патологията то преминава от периферията към центъра - това
е идеята. При правилна посока на лечение болестта първо стихва във
важния за живота орган и последна ще изчезне от най-маловажния за­
сегнат орган. Само тогава централното нарушение ще бъде облекчено.
Например, при пациент Lycopodium първо ще се появи липсата на
самочувствие, (т.е. централното състояние на Lycopodium) и след това,
ако централното нарушение не може да се задържи, ще се появят екзема
и астма. Когато започне излекуването, първа ще изчезне астмата, след
това екземата, но липсата на самочувствие ще бъде там от началото до
края. Ако липсата на самочувствие изчезне, няма да има основа за разви­
тието на екзема и астма. Ако няма централно нарушение, няма и пери­
ферна патология, защото тя е само проява на централното нарушение.
Сега, когато нивото на здраве се повишава, тялото става достатъчно сил-

123
HO, та да понеси no-голямо централно нарушение, което остана за дълъг
период от време. Гона не се обяснява с факта, че аз съм дал Lycopodium,
екземата е изчезнала, а липсата на самочувствие е нараснала. Не се случ­
ва това. Истината е, че, ако астмата изчезне, нивото на неувереност оста­
ва същото; когато екземата изчезне, това ниво отново се запазва. Как да
обясним това? В началото работи една потенция и тя е ефективна, но в
определен момент тя спира да работи и се изисква по-висока потенция.
1ова показва, че нивото на централно нарушение се е покачило, а това
означава, че тялото е станало по-силно и може да го понася по-добре.
I ова не се случва веднага при хронични случаи, появява се след 1до 5
години. При остри случаи това става много по-бързо. Слабостта на орга­
низма постепенно се намалява и неговата способност да понася централ­
ното нарушение се повишава. Тогава можем да дадем за няколко дни по-
висока потенция - IM, 10М, 50М. Потенцията може да се повиши, защо­
то организмът е станал по-силен и се възстановява по-бързо при остри
състояния. Гова е подобно на вода в резервоар, в който е маркирано ниво
на опасност. Водата не трябва да преминава това ниво, в противен сл>
чай околните важни структури ще бъдат наводнени. Следователно, кога­
то водата приближава това ниво, малко количество от нея се отклонява
към по-маловажни участъци някъде към периферията и когато тази об
ласт се запълни, водата преминава към някоя друга по-важиа област. По,
когато опасната граница се качи по-високо в резервоара, той ше може да
приема повече вода.
Разлика между грубо и потенцнрано лекарство
Грубото лекарство произвежда периферно разстройство, а потении
раною - централно. Умствените симптоми, преди тикани от трубото
лекарство са резултат на:
Директно въздействие нърху мозъка, причинено от халюпитиче
ни като опиум и др.
Генерализирана неспецифична възбуда или потискане като ре­
зултат на физическо увреждане или слабост на организма, пре-
дизвикана от лекарство в токсична доза.
Грубото лекарство има много слаб динамичен ефект и новечего от
неговите действия са локални и токсични. Общият сбор от тях напомни
генерализираното нарушение, което причинява. Потенциранозо лекарст­
во няма локален ефект. Неговото действие се проявява като делюзия за
ситуацията - физически и психически.
Груба доза Arsenicum ще произведе местни ефекти като диария, тас
трит и промени на кожата, косата и т.н. с неспокойствие, психическа
възбуда и раздразнена нервна система. Потеннираният Ar .emtum обаче
me предизвика делюзия за ситуация, при която има страх от смърт, при­
дирчивое г, жажда и т.н.
Колкого по-висока е потенцията, толкова по-ясна е делюзията. При
чувствителни хора делюзията се последва от генерализирани разстройс­
тва и по-късно - от локални промени. Тези, които не са чувствителни на
делюзията и не са податливи на такова внушение, няма да покажат реак­
ция на потенцираното лекарство, но ще реагират на груба или токсична
доза, защото грубата доза атакува директно определено място и не зави­
си от продуцирането на делюзия. Следавателно, лекарството в груба
форма може да предизвика само влошаване на патологията.
Ако обаче потенцираното лекарство е дадено еднократно, то обикно­
вено не произвежда никакво увреждане, тъй като то просто прилича на
молба към пациента да си представи някаква ситуация. Ако е дадена са­
мо една доза, въображението няма да навреди, освен ако картината е
много ужасна или пациентът е много деликатен.
 18. Повтаряне на дозата
Очевидно е,че идеалното време за повтаряне на дозата е моментът,
когато предишната доза вече е изчерпана.
Ще дискутираме три аспекта на този въпрос:
Как да разберем кога ефектът на предишната доза е изчерпан ?
Какво ше се случи, ако повторим преди дозата да е изчерпала
своето действие?
Какво ще се случи, ако не повторим даже след като дозата е из­
черпала действието си?

Как да разберем, че дозата е изчерпала действието си?

За тази цел първо трябва да разберем какъв е ефектът на дозата.
Ефектът на дозата (на правилното лекарство) е да намали нивото на цен­
тралното нарушение. Това означава, че пациентът се чувства по-добре
като цяло, неговите психични и общи симптоми са подобрени, чувства
се по-комфортно, неговите изисквания към самия себе си и към другите
са намалели и той има по-голямо пространство за съществуване в насто­
ящия момент - и психически, и физически. След време, когато нивото на
централното нарушение се е върнало обратно до изходната позиция, па­
циентът започва да се чувства, както преди. Това означава, че дозата е
изчерпала своето действие.
Трябва да направим разлика между “очевидно” завръщане към из­
ходната позиция и “истинско” завръщане. Възможно е завръщането към
изходната позиция, съобщено от пациента да не е реално, а “очевидно”,
което означава, че пациентът е бил и в момента е подобрен, но поради
някаква непосредствена възбуждаща причина състоянието е било вло­
шено временно и сега изглежда като в изходната позиция. В този случай
ние трябва да изчакаме да отзвучи възбуждащата причина и тогава да
преценим нивото на централното нарушение, както, когато измерваме
артериалното кръвно налягане на пациент в покой с цел да избегнем дес­
табилизиращи фактори. Обикновено го мерим сутрин след ставане от
сън. Но да предположим, че пациентът внезапно се разтревожи, докато
му мерите кръвното, - то веднага рязко ще се промени. Не трябва да се
разчита на данните, получени при това измерване, защото не е отчетен
фактора нестабилност. По същия начин трябва да се придържаме към
стандартните състояния на психиката, когато изследваме централното
нарушение. Ако не оценяваме ефекта на дозата при стандартни обстоя­

126
телства, можем да достигнем до погрешно заключение за състоянието на
психичното нарушение. Например, ако един човек е в депресия, защо
шефът му го е уволнил, ние трябва да позволим на депресията да отмине
и тогава отново да го оценим. Ако след няколко дни или седмици уста
новим, че централното нарушение е същото или по-високо от преди, го
гава това е времето за повтаряне на дозата.
Защо дозата изчерпва действието си ?
Вече видяхме, че болестта е непропорционална или неподходяща ре
акция. Непропорционалните реакции възникват във връзка със същесг
вуването на феномена на влошаване под въздействие на възбуждаш. Фак
тор (феномен на крайната реакция). Неподходящите реакции се появяват
и във връзка с корените на болестта. Лова са тези два фактора, които се
стремят да върнат заболяването към изходното ниво.
Втората причина, поради която дозата изчерпва ефекта си, се проя­
вява, когато централното нарушение намалява и състоянието на пациен­
та малко се подобрява, тялото изтегля част от периферните нарушения
към централното и тогава нивото на централното нарушение достига
изходното си ниво. Случаите, неизискващи повторение на дозата, са:
Случаи без патология или
Случаи, когато централното нарушение е причинено от остър
възбуждащ фактор, който вече е преминал.
Например, човек, изложен на внезапна уплаха, в момента се намира
в състояние на Aconitum. Вие му давате Aconitum и няма да има нужда
от повторение. Няма възбуждащ фактор, който да води до автоматично
влошаване на състоянието. Освен това, няма корени и следователно,
шансовете за обостряне на състоянието са незначителни. В такъв случай
не се изисква повтаряне на дозата, но когато има възбуждащ фактор,
повтарянето е необходимо, защото, докато съществува стресовото състо­
яние автоматично се стреми към непропорционалност. Ако има корен,
както е при хроничен случай, зависещ от възбудимостта на този корен,
състоянието ще се възбужда от фактори, които са безвредни за друг чо­
век. Такова състояние ще се влошава от само себе си, а централното на­
рушение отново ще достигне същото ниво.
След приема на лекарството, тъй като ние намаляваме централното
нарушение, възбудимостта на корена също ще намалее и той ще бъде по-
малко възбудим от външни фактори и следователно влошаването ще
бъде във все по-малка и по-малка степен.

За колко време дозата изчерпва действието си?

Ако възбуждащият фактор е много силен и той все още персис-
тира, дозата ще се изчерпи много бързо.

127
 Ако коренът е много възбудим, даже малки възбуждащи факто­
ри ще влошават състоянието силно и следователно ефектът на дозата ще
се изчерпи бързо.
Влошаващите фактори от обкръжението и в ситуацията допри­
насят за бързото изчерпване на дозата.
I ежка патология също ще доведе до бързо изчерпване на дозата.
Всички тези обстоятелства ще изискват често повтаряне на дозата.
Честотата ще се определя от времето на пълното изчерпване на дозата.
Следователно не е възможно да се въведе стандартно правило, което да
се използва във всички случаи.
Чко повтаряме често високи потенции, възможно е следното:
Потенцията отговаря на централното нарушение или е по-
ниска от него. I акава потенция не е способна да го влоши, тъй като тя не
може да произведе нищо по-интензивно от съществуващото вече цент­
рално нарушение. Тя не е способна да нанесе по-голяма вреда, тъй като
тялото вече е в състояние да понася централното нарушение. Може би си
струва да се повтаря често по-ниската потенция, за да се ускори лечени­
ето, но само когато предишната доза е изчерпала своя ефект. Също така
можете да повишавате потенцията, докато получите влошаване и тогава
да спрете. Не повтаряйте потенцията, причинила влошаването, особено в
случаи, когато пациентът не е в състояние да го понесе.
Ако повтаряте потенция, по-висока от нивото на централното
нарушение, тялото, което би могло да понесе по-силен дразнител, може
би няма да е в състояние да понесе продължително действащи силни
стимули и това може да доведе до:
смърт на пациента
или
тялото отклонява това усилено централно нарушение
към вече съществуваща патология в периферията, което
прави случая по-труден за лечение.
Дотук ние говорихме за повтаряне на дозата на правилното лекарст­
во. Ако обаче лекарството е грешно, повтаряне на дозата може да доведе
до супресия и патологията би могла да влезе на по-дълбоко ниво, тъй
като лекарството ще действа локално.
Дали потенцията е по-висока или по-ниска от нивото на централ­
ното нарушение ще се реши въз основа на интензивността на психич­
ните и общи симптоми.
За оценяване на централното нарушение могат да бъдат полезни
следните критерии:
Ако влошаването е остро, потенцията е по-висока.

128
 Ако лекарството действа бързо, вероятно е то да е много близо
до нивото на централното нарушение или да е по-високо.
Колкото по-дълго действа, толкова потенцията е по-близо до
централното нарушение при условие, че няма възбуждаща причина, тъй
като тя би изчерпала действието на лекарството по-бързо.
Ефектът от дозата е мигновен. Въздействието на дозата е еднок­
ратно, но то може да продължи дълго време. Влошаването е кратко, но
ако продължаваме да повтаряме тези кратки влошавания за дълъг период
от време, това в някои случаи може да бъде вредно.
Понякога трябва да бъдем много предпазливи при повтаряне на до­
зата независимо от това, че то е необходимо.
Централното нарушение е била по-добро, но сега то се е върнало към
изходното ниво, но ние просто чакаме и чакаме. В такъв случай силното
централно нарушение ще направи следните две неща:
Ще възбуди корена като го направи по-изявен.
С времето то отново ще се върне в периферната патология. Това,
което е излязло от патологията, ще се върне отново в нея и вашата добра
работа ще бъде развалена.
Поради тези причини трябва да повторим дозата, когато се изчерпи.

129
 19. Остри процеси
Острото заболяване има възбуждаща причина, която идва внезапно,
протича бързо и завършва със смърт или възстановяване. Ако трябва да
бъдем точни, острите заболявания са състояния, протичащи в ограниче­
но време. Често обаче ние се изкушаваме да наречем тези процеси ин­
фекциозен хепатит, пневмония, хрема или казваме, че острите заболява­
ния са патологични процеси, а не състояния. В тези случаи могат да се
направят две наблюдения:
По време на острия процес състоянието на пациента не се про­
меня в сравнение с предишното.
Състоянието на пациента се променя.
Ние трябва да се запитаме какво е значението на всяко от тях. Оче­
видно е, че ако състоянието е променено, то се нуждае от третиране с
друго лекарство. Ако състоянието остава непроменено, може би е нужно
да изчакаме и да наблюдаваме, да повторим дозата или да дадем по-
висока потенция в зависимост от интензивността на състоянието.
Обикновено острият процес е предизвикан от остър възбуждаш фак­
тор - психичен, физичен, биологичен или химичен. Нужно е да изс­
ледваме интензивността на възбуждащия фактор и ние можем да го нап­
равим като се осведомим какъв процент от хората ще са засегнати по
същия начин от този фактор. Причинният фактор може да се нарече епи­
демичен, ако е достатъчно интензивен и засяга почти всеки по същия
начин. Ние наблюдаваме два типа остри процеси:
Когато състоянието се променя;
Когато състоянието не се променя.
Също така имаме и два типа възбуждащи фактори:
Епидемичен;
Неепидемичен.
Епидемична Неепидемична
причина причина
Промяна
в състоянието А В
Без промяна
в състоянието С D
Всеки случай има различно значение по отношение на прогнозата.
Тип А: Тук има промяна в състоянието от интензивна причина
от епидемичен характер. Какво означава това? Има епидемично засяга-

130
 нс на голям брой хора и този човек е един от тях. Тон има средно изр
зена жизненост и хронично болестно състояние със средна интензив
ноет. Той реагира на този определен възбуждаш фактор чрез промяна в
позата, зада се приспособи. Например, по време на война всички лекари,
фермери, адвокати стават войници. Тази промяна е резултат от ннтен
зивността на възбуждащия фактор, който изисква тази реакция е цел
оцеляване. Възниква въпрос: “Ако това е механизъм за преживяване,
защо трябва да го лекуваме?” Защо да лекуваме състоянието на войника,
ако докторът става войник през войната, следвайки механизма за прежи­
вяване? Ако реакцията е адекватна на случая, тогава защо се нуждае от
лечение? Отговорът е прост. Под влияние на възбуждащия фактор със­
тоянието се влошава и става непропорционално. Докато войната про­
дължава, човекът не само е войник, но и все повече се вживява в тази
роля, - много повече, отколкото е необходимо и това може да го убие.
Хомеопатичното лекарство връща реакцията към нужната пропор­
ция, т.е. към оптималната интензивност, спасява живота в остри ситуа­
ции, даже когато състоянието е съответно на условията. Вече дискути­
рахме това в главата ’’Непропорционални реакции”.
Тип В: Промяна в състоянието от неепидемична причина. Нап­
ример, лекар става войник при заплаха от война. Малка увреда води до
състояние на Arnica или пък лека загуба на кръв - до състояние на China
Две състояния са нужни, за да се случи това:
Имало е скрито заболяване или съществуват вече възбудени ко­
рени на това състояние.
Състоянието, което е доминирало преди това, не е в състояние
да посрещне тази възбуждаща причина. Например, при човек Calcarea
най-малката уплаха може да доведе до състояние на Stramonium, защото
състоянието на Calcarea не е способно да се справи със ситуация на
ужас. Здравият човек е в състояние да се срещне с нея, но състоянието
Calcarea трябва да се промени. Също състоянията на Arsenicum и Нуо-
scyamns са в състояние да се справят с този ужас, но не и Calcarea.
Гова често може да се види при остри астматични атаки, когато па­
циентът може да се нуждае от лекарство като Arsenicum и от някакво по-
бавно лекарство в хроничната фаза като Baryta carbonica, например.
I ип С: Състоянието остава непроменено, дори когато възбуж­
дащият фактор е епидемичен (интензивен). Например, човек има *40%-
но изгаряне, но си остава в същото състояние. Или има тежко наранява­
не, но той остава в състояние на Phosphorus и не преминава в Arnica. По
време на острата болка от нараняването той все още харесва съчувствие­
то и желае да бъде докосван (противоположно на Arnica). Това означава
че хроничното му състояние е толкова силно, че то се опитва да се спра-

131
ви с всички остри кризи без да се променя. Неговото състояние е толкова
силно, че те не могат да го променят. Лекарят даже по време на война
остава лекар, докато всеки друг става войник.
Тип D: Без промяна в състоянието при иеепндемична причина.
1 ова означава, че неговото състояние е способно да се справи с въз­
буждащия фактор без да е необходимо да се променя.
Ако след известно време на хомеопатично лечение, пациент, който е
бил в същото състояние даже по време на остри проблеми, развие про­
мяна в състоянието дори от не толкова сипна причина, това е добър знак.
1 ова показва, че силата на доминиращото заболяване е намаляла и това е
позволило появата на други състояния.
Например, човек носи и двете състояния в себе си - на човек и на ле­
кар и състоянието на лекар е твърде интензивно (даже по време на война
той си остава лекар). Вие го лекувате известно време и сега той става
воиник при заплахата от война, - това означава, че състоянието на
войник е възбудено. Той може да се върне към състоянието на лекар,
когато заплахата е преминала, но когато има възбуждащ фактор, състоя­
нието на войник ще дойде отново. Сега вие ще бъдете предпазлив, защо-
то след по-нататъшно лечение състоянието на войник може да се появи
дори и без възбуждащ фактор и редуването на лечение на двете състоя­
ния - на лекар и войник - може да се наложи до неговото излекуване.
Придружаващи и самостоятелни състояния
Въпрос: Каква е разликата между състояние на Stramonium, проду-
цирано у човек Calcarea, както споменахте по-рано, и човек с две отдел­
ни състояния на Calcarca и Stramonium?
Отговор: Първото състояние аз наричам сателитно, а второто - тихо
състояние. Каква е разликата между придружаващо и тихо състояние?
Придружаващото състояние е зависимо от друго състояние. Шансо­
вете да се прояви придружаващото заболяване намаляват с утихване на
основното състояние. Колкото пациентът става по-малко изразена Cal­
carea, толкова по-малки са шансовете на Stramonium да се прояви, ако
той е сателитно състояние. Ако състоянието на Stramonium е самостоя­
телно наблюдава се обратния процес. Колкото по-слаба става Calcarea,
толкова нарастват шансовете за поява на Stramonium. Сателитът прилича
на клон от дърво. Когато отрежете дървото, клоните му също ще бъдат
отсечени, но другото дърво ще стане по-забележимо.
Обикновено сателитното лекарство е регионално лекарство. То се
проявява на специфично място, с определена цел, с немного проявени
умствени и общи симптоми. То се появява, защото основното лекарство
не е в състояние да се справи с този специфичен регион.

132
 По това време изходните психични и обши симптоми на предишното
лекарство ще бъдат потиснати, сателитното лекарство ще отговаря за
цялото, но ще се концентрира в една част. Ако пациент Calcarea вдигне
тежест, той ще се навехне и ще има болки с типичната за Rhus toxicoden­
dron модалност. По това време изходното състояние на Calcarea ще бъде
потиснато, пациентът ще подскача на един крак и ще търси облекчаване
от болката. Може да няма никакви психични симптоми на Rhus toxi­
codendron с изключение, вероятно, на известно безпокойство. Болката
може да изчезне от само себе си или с някакъв балсам или аналгин. Ако
по-късно се погрижим за състоянието на Calcarea, шансовете да се на-
вяхва толкова лесно ще намалеят. Calcarea ще има и други сателитни
сфери като възпаление на жлезите (Belladonna) или страх и уплаха
(Stramonium). Пациентът може да се излекува без да се използва сате­
литно лекарство дори еднократно. Съпътстващото състояние може да се
облекчи във времето или от локално лечение. Но, ако състоянието е са­
мостоятелно, то няма да може да се лекува без лекарство или с местно
лечение. То ще персистира, докато не се даде правилното лекарство.
Също така трябва да преценяваме дали лекарството-спътник не пок­
рива случая като цяло даже след преминаване на острата криза. Много
пъти сме изписвали Nux vomica за остро оплакване и сме откривали, че и
хроничното се е подобрявало драстично, което означава, че на практика
главните симптоми на случая също са били покрити от Nux vomica. Ето
защо трябва да избягваме предписването на сателитни лекарства, зашото
едно от тях може да се окаже правилното лекарство за случая като цяло,
а ние да останем с погрешното впечатление, че то е било просто съпътс­
тващо лекарство. Следователно при съмнение е препоръчително по-
рядко да се използват локалните средства, даже понякога е по-добре да
се прилагат алопатични лекарства като облекчаващи болката и бронхо-
дилататори за преодоляване на острата криза. Така ние поне ще сме си­
гурни кое лекарство работи и кое - не.
В известен смисъл сателитното лекарство ще бъде противоположно
на главното (иначе то не би било сателитно). То ще притежава поне едно
силно качество, което основното лекарство няма да има. Острото възпа­
ление на Belladonna, острият ужас на Stramonium и голямото подобрение
на Rhus toxicodendron от движение - всички те са белези, противополож­
ни на меката, бавна и мързелива Calcarea. Не трябва да забравяме, че
макар и да наричаме тези лекарства сателитни и те да са зависими от
главното лекарство, те са оформени заболявания с тяхно собствено пра­
во, а всяка болест, която продължава дълго време, непременно ще развие
свой собствен корен.

133
 Когато такъв корен се развие, ще откриете, че сега има пълна карти­
на на Rhus toxicodendron с психични и обши симптоми на лекарството и
по-нататък това лекарство вече не е сателит. То става болест със свое
собствено право и може да бъде предадена като такава на следващото
поколение заедно с корена на основното заболяване, така че в следващо­
то поколение сателитът става отделно заболяване. Възбуждащият фактор
ще предизвика появата на пълната картина на това заболяване, което
няма да изчезне без показаното лекарство.
Пример /
Мъж на 24 г. с инфекциозен хепатит, повишени стойности на били­
рубин, SGOT, SGPT. Той имаше много симптоми, обичайни за хепатита,
като гадене и намален апетит, но неговите желания и отвращения оста­
наха непроменени. Състоянието на ума също бе непроменено. Той беше
много мек човек, отговаряше с кимане на глава, общителен, нежен, не
обичаше скандали. По време на хепатита не открих промяна в състояни­
ето му в сравнение с преди. Дадох му Pulsatilla и той се възстанови чу­
десно. Не беше необходимо друго лекарство даже след възстановяването
от хепатита. В такива случаи, в които няма промени на показанията по
време на острото състояние, вие ще откриете много силно състояние.
Разбира се, по това време ще има симптоми на острия стресов фак­
тор, например, в случай на нараняване човекът ще има болка и оток, но
това, което сме длъжни да разберем е психичното и общо състояние. Ако
то е променено, изисква се и промяна на лекарството, но ако състоянието
не е променено, независимо от факта, че всички местни симптоми са
променени, все още не е необходима смяна на лекарството. Ето защо аз
казвам, че показание за промяна е промяната на показанието, т.е. промя­
на в показателните симптоми. Ако показанията, върху които сте основа­
ли вашето предписание са се променили, тогава и само тогава вие трябва
да промените лекарството!
Пример 2
Аз лекувам мъж с диабет и хронична миелолевкоза. Неговото лекар­
ство е Arsenicum album и за последните 3 години той не се е нуждаел от
нищо друго. Имал е няколко остри кризи - тежка инфекция на зъб и це-
лулит, които също се овладели с Arsenicum album. Той сподели, че се е
консултирал при няколко лекари и всички те са съсипали здравето му.
Той не може да мисли за нищо друго освен за здравето си. Ако кръвните
му клетки се повишат с 400, тогава той ще изчисли, че ако всеки три
седмици се покачват с 400, то в края на годината те ще бъдат определен
брой и той ще умре. Той беше много предпазлив и недоверчив, имаше
много малко пространство за другите. След 3-годишно приемане на Аг-

134
senicum тревогата му значително намаля, а същевременно се оолек
диабета, както и се контролираше левкемията.
По това време сестра му, която също ми беше пациентка, имаш *
проблем в живота си и дойде да помоли за съвет. Аз бях малко груо и
рязък с нея, защото чувствах, че в този момент така е необходимо, я се
оплакала на брат си и той пристигна в клиниката ми така разгневен, <е
не можеше да говори, трепереше и даже ми каза, че иска да ме удари.
Трябва да си спомните, че той се чувстваше добре с моето лечение и аз
бях единственият лекар, на когото той имаше някакво доверие. Ако той
се опълчи против мен, това няма да бъде добре за здравето му. Той се
отнасяше към мен с уважение и знаеше, че аз имам добри намерения, но
за моя изненада, той влезе в силно изразено състояние на Staphysagria от
възбуждаща причина, която според мен не беше толкова силна. Staphy­
sagria му помогна чудесно и той се върна към състояние на Arsenicum.
Това беше добър признак. Състоянието на Staphysagria в никакъв случай
не зависи от Arsenicum. Този корен на тихо състояние съществуваше в
него и тъй като състоянието на Arsenicum утихна, това даде възможност
на Staphysagria да се прояви.
Ако в хроничен случай има остра фаза, например, главоболие и пов­
ръщане, но общото състояние остава същото или малко по-добро, не
пипайте случая! Вие трябва да се намесите, само когато вътрешното със­
тояние стане по-интензивно или се промени. Ако пациентът каже: ”Аз
съм по-добре, но вчера излязох и имах главоболие”, - не го закачайте. Но
ако той каже: ”При най-малката причина имам тежко главоболие”, вие
трябва да преразгледате случая. Може би трябва да дадете друго лекарс­
тво или същото, но в по-висока потенция.
Пример 3
Мъж на 36 г. беше доведен от близките му в състояние на остра ши­
зофрения. Той беше агресивен и се наложи да бъде вързан в нашата бол­
ница, защото нападаше всички. Ето неговата история. Той бил беден
художник, женен за дъщерята на много богат човек. Тази жена имала
вродена деформация на едната ръка и по тази причина не можела да си
намери подходящ жених. Баща й решил, че най-добре ще бъде да намери
беден мъж за нея и да му помогне да се издигне в живота. След сватбата
нашият пациент бил много потискан от своя тъст. Един ден след серио­
зен конфликт нашият пациент станал открито оскърбителен и агресивен
и развил това остро състояние. Симптомите на случая се покриваха от
Hyoscyamus, който в потенция 10М го изведе от това състояние след
няколко дни. Тогава аз отново проучих случая му и установих че лекар­
ството му е Staphysagria, тъй като тя е известна със своя потиснат гняв и
агресия и със самоконтрол. Това е такъв човек, който при задпределна

135
провокация има нужда ла стане извънредно агресивен и губи самоконт­
рол» което е точно състоянието на Hyoscyamus. Може да се каже» че тук
състоянието на Hyoscyamus зависи от подлежащото състояние на Staphy-
sagria. С други думи, състоянието на Hyoscyamus е сателитно на Staphy-
sagria. 8 месеца след това пациентът имаше малък релапс на състоянието
на Hyoscyamus, което отново беше овладяно с Hyoscyamus. Оттогава той
получава Staphysagria и през последните 6 години е в добро състояние,
независимо от съществуващите няколко възбуждащи фактори.
И в заключение - лекувайте състоянието, което съществува в насто­
ящия момент. Ако то е непропорционално на причината, лекувайте го,
но ако е пропорционално - не го закачайте. Лекувайте състоянието с ле­
карство. съответстващо на това състояние.
Аз обичам да давам следния пример, - ако някой подпалва дома ви,
хванете го и го спрете» не го питайте кой го е изпратил.

136
 20. Хомеопатичен подход към диабета
Има много заболявання, при които напоследък хората установиха
превъзходството на хомеопатичното лечение. Между тези заболявання
са честите простуди, астмата, кожните и ревматични болести и др.
Има обаче други заболявания, за които повечето хора смятат, че мо­
дерната медицина е по-добра и диабетът е една такава болест. В тази
глава искам да споделя с вас някои факти за диабета -какво е постигнала
модерната медицина и по какво се отличава хомеопатията. Аз използвам
диабета като пример, за да покажа разликата в подхода на двете системи
към всяка патология.

Старата идея
Ако попитате алопатичен общопрактикуващ лекар какво е диабет,
той ще ви отговори, че това е повишена кръвна захар, резултат от недос­
тиг на инсулин. Ще ви обясни, че има орган, наречен панкреас и той
произвежда инсулин. Когато се храним с различни въглехидрати като
ориз, захар, скорбяла те се разграждат в червата до глюкоза. Тази глюко­
за се абсорбира в кръвта и се пренася до различни части на тялото. Глго-
козата е горивото, енергията за различните органи и клетки в нашето
тяло. Инсулинът е незаменим за преминаването на глюкозата в клетките.
Ако няма достатъчно инсулин, глюкозата не може да премине в клетките
в необходимото количество. Така тя остава в кръвта и нивото на кръвна­
та захар се покачва. Когато нивото на глюкозата премине 180mg%, на
бъбреците се дават инструкции да изхвърлят излишната захар и така ние
откриваме захар също и в урината.
Старата идея е, че диабетът е заболяване на панкреаса, като първич­
ният проблем е недостиг на инсулин и лечението се състои в контрол на
г нивото на кръвната захар. Нормалното кръвно-захарно ниво се движи
I между 80 и 120 ing% и преобладаващата идея е, че кръвната захар трябва
строго да се контролира. Този контрол, съгласно общото разбиране, мо­
же да се достигне по три начина:
Диета*, на диабетиците се препоръчва диета с намалено коли-
[ чество скорбяла във връзка с недостига на инсулин - те не бива да кон-
I сумират ориз, картофи и захар.
[ - Таблетки: когато диетата се провали и нивото на кръвната захар
не може да се поддържа в границите на нормата, диабетиците се поста-

137
вят на орална антндиабетна терапия. Тези таблетки са предназначени да
регулират кръвната захар.
Инсулин: когато и таблетките сс провалят, се препоръчва дирек­
тно въвеждане на инсулин чрез инжекции и се предполага, че той ще
осъществи перфектен контрол.

Промяна в гледната точка

Както вече беше обяснено, наложило се е схващането, че диабетът е
причинен от недостиг на инсулин. Тази идея просъществува до появата
на точни методи за определяне нивото на инсулина в кръвта. Когато тези
методи бяха открити (radio-immune assay), за голяма изненада на изсле­
дователите се оказа, че при повечето диабетиците кръвното ниво на ин­
сулина е нормално и даже понякога е увеличено. Следователно диабетът
може да бъде класифициран в две групи:
Инсулин липсва: 1-ви тип диабет или ювенмлен. Този тип диабет
обикновено се среша в млада възраст.
Инсулинът е в норма: 11-ри тип диабет. Диабет на зрялата въз­
раст, който обикновено започва след 30 годишна възраст.
Относно П-рия тип диабет, тъй като при повечето случаи няма не­
достиг на инсулин, се предполага, че вероятно има дефект в усвояването
му в тъканите, където броят на инсулиновите рецептори е по-малък. То­
ва все още е спорно.
Много важно откритие
Първото нещо, което всеки лекар препоръчва на диабетика, е строг
контрол на кръвната захар. Той ще каже: ”Лко не контролираш нивото
на кръвната си захар, ще развиеш усложнения.” Комата е единственото
остро усложнение на високото ниво на кръвната захар. Вижте какво каз­
ва Харисън (учебник по медицина):
“Диабетиците, при които диабетът е започнал в зряла възраст, не
развиват кетоацидозна кома, а хиперосмоларна такава, която се поя­
вява при ниво на кръвната захар от 1000 до 1600 mg%. Така комата е
много рядка при възрастен, развил диабет. Младият диабетик е този,
който развива кома, когато приемът на инсулин падне под необхо­
димото. Дори и тогава смъртните случаи в резултат на комата са са­
мо 1%, ако тя се лекува правилно.”
И така, диабетолозите не се притесняват за комата. Притеснението е
за хроничните усложнения на диабета. Това са промените в очите (рети­
нопатия), в бъбреците (нефропатия), в нервите (невропатия) и в сърцето
(иехемична болест на сърцето). Основаната причина за тези усложнения
е промяната в кръвоносните съдове на диабетика. Това се нарича микро-

138
ангиопатия и може да се оцени чрез измерване дебелината на азалн
мембрана на капилярите.
Предполагаше се , че тези промени се появяват поради високото
во на кръвната захар, поради което се смяташе, че чрез строг контрол на
кръвната захар тези промени ше се предотвратят. Обаче бяха направени
важни открития, които преобърнаха с главата надолу тази идея. Първото
беше направено от известния диабетолог Сайпърстейн.
Той откри, че тези промени (микроангиопатията) в действителност
се срещат още преди кръвната захар да се повиши. Той измервал де е
дината на капилярната базална мембрана при потенциални диабетици,
т.е. при хора с висок риск да развият диабет между 35 - 40 години,
крайна сметка установил, че капилярната базална мембрана е задебелсна
много преди кръвната захар да започне да се повишава.
Значението на това откритие
Откритието на Сайпърстейн означава, че микроангиопатията, която
досега е била приемана като усложнение вследствие високата кръвна
захар, е налице дълго преди нейното покачване. Той предполага, че може
би основното увреждане при диабета е именно микроангиопатията, а
повишената кръвна захар е нейно усложнение. Въпросът кое идва първо
- микроангиопатията или кръвната захар е подобен на въпроса за кокош­
ката и яйцето. Днес в кръговете на диабетолозите в цял свят горещо се
дискутира дали повишената кръвна захар води до усложнения като рети­
нопатия, нефропатия или сърдечно увреждане.
Други учени започнаха да откриват доказателства, че контролът на
кръвната захар може би не е свързан с тези промени. Например, Кноулес
откри, че при голям брой от младите диабетици усложненията, срещащи
се при контролиран диабет и при неконтролиран, са еднакви. Открито е
също, че при определени раси усложненията са повече или по-малко
подобни, докато кръвната захар може да се променя. Също така при
близнаци-диабетици усложненията са почти еднакви, докато кръвната
им захар може да бъде напълно различна. Това означава, че тези услож­
нения са вероятно унаследени отделно и успоредно с повишеното ниво
на кръвната захар и не зависят толкова много от нейното контролиране.
Признато е, че при диабетиците тези промени се развиват независимо от
строгия контрол на кръвната захар. Това, което най-много могат да ка­
жат диабетолозите по този въпрос е, че контролът на кръвната захар мо­
же да намали честотата на тези промени, но и това не е много сигурно.
Диета
Нека разгледаме други популярни сега форми на лечение за редук­
ция на кръвната захар и контрол на диабета. Първата е контрол чрез дие-

139
та. Преди пекарите препоръчваха типичната диета за диабетици с нама­
лено съдържание на скорбяла. В момента, в който се откриваше повише­
но ниво на кръвна захар» лекарят препоръчваше да се изолират ориза,
картофите и захарта. teia е известно» че спазващите тази типична диета
диабетици имат в нап-внеока степен заболяване на сърнето, докато сред
диаоегнщпс в Азия и Африка, които през живота си не са се консулти­
рали с лиетолози и лекари, има слабо разпространение на коронарните
иър.кчнн злболявання. Това означава, че предлаганата диета за намаля­
ване на захар Iа и предотвратяване на сърдечните увреждания, всъщност,
in причинява. Установено е, че при възрастни диабетици редуцирането
на телесното тегло лекува диабета. Следователно при затлъстели диабе­
тици трябва стриктно да се спазва диета, в която е необходимо да се на­
мали общото количество калории.

Диабетни таблетки
Следващият метод за контролиране на кръвната захар е употребата
на приемани през устата хипогликемични агенти. В Америка тези диабе­
тични таблетки бяха подложени на клинично изпитване. Университетс­
ката групова диабетна програма включи медицинските отделения от во­
дещите американски университети. За 8-годншен период 205 пациента
бяха поставени на плацебо и 205 получаваха таблетки. За изненада на
изследователите беше установено, че сред групата, получавала таблетки,
сърдечните атаки бяха три пъти по-чести в сравнение с групата, получа­
вала плацебо. Членовете на тази група смятаха, че трябва да се конзро-
лира нивото на кръвната захар, за да не се стигне до сърдечни пристъпи,
но откриха, че самите таблетки, контролиращи кръвната захар, ги при­
чиняват. Може да се каже, че “диабетните таблетки контролират захарта,
но убиват пациента” У.Г.Д.П. препоръча да бъдат забранени поне някои
видове диабетни таблетки. Днес повечето авторитети не препоръчват
употребата на таблетки освен в краен случай, ако диетата се провали и
инсулиновата терапия не е възможна.
Дали инсулинът е последният отговор?
Нека сега да преминем към най-драматичното лечение на диабета,
т.е.инсулиновата терапия. В тялото инсулинът се произвежда от панкре­
аса. Когато нивото на кръвната захар се повишава след ядене, например,
се секретира и повече инсулин. Така се предотвратяват хипогликемията
(ниска захар) и хипергликемията (висока захар). При диабетиците такова
приспособяване е невъзможно, когато са на инсулиновата терапия и за­
това е възможно да има периоди на хипогликемия и хипергликемия. Хи­
погликемията, освен всичко друго, може да причини и постоянно невро­
логично увреждане, може също да доведе до кома и смърт. Освен това

140
може да бъде причина за ефект на Somogyi, който води до много по-
тежка хипергликемия.
Сега се коментира дали високата кръвна захар, но под ниво, причи­
няващо кома, може да доведе до усложнения, но е сигурно, че ниската
захар е много опасна. Ето защо все по-малко и по-малко лекари днес
настояват за строг контрол на кръвната захар.
Инсулинът се приготвя от свински и овчи панкреас и следователно е
чужд за човешката система и предизвиква имунологични проблеми. Ос­
вен това в инсулина има примеси, които могат да причинят собствени
странични ефекти. Цинкът, използван в инсулина, може да причини,
както е известно на хомеопатите, собствена патология. Хиперинсулине-
мията причинява съдови проблеми и се подозира, че поне някои от съдо­
вите усложнения при диабетици се причиняват от инсулиновата терапия.

Какво е диабетът?
Дали диабетът е повишаване на кръвната захар или се представя от
съдовите промени? Кое е причината и кое - ефектът? Каква е причината
за диабета? Наследствен ли е? Причинен ли е от липсата на инсулин?
Каква трябва да бъде диетата? Диабетните таблетки трябва да се разре­
шат или да се забранят? Дали инсулиновата терапия е толкова драматич­
на, колкото се е разчитало да бъде?
Тава са проблемите, с които се сблъскват диабетолозите днес. Не е
чудно, че Джослин (пионер сред диабетолозите) призна, че на практика
ние даже не можем да отговорим на въпроса “какво е диабет?”.
За да разберем този въпрос, нека разгледаме някои факти. В САЩ
сред индианската раса Пима диабетът е много разпространен, но сърдеч­
ните пристъпи са редки. В същата тази страна 75% от диабетиците уми­
рат от сърдечни пристъпи. Истинските индианци и черните южноафри-
канци имат подобни диети с определено съотношение между въгле­
хидрати, протеини и мазнини, но съдовите усложнения са редки при
южноафриканците с диабет, докато те са чести при индианците.
И така, виждаме, че диабетът при индианците Пима е различен от
този на американците и от този на черните южноафриканци. Диабетът не
е едно заболяване, той е различен при различните пациенти. Даже в пос­
ледния стадий на диабетна кома ние откриваме, че диабетиците се раз­
личават един от друг и реагират различно на лечението.
Диабетът е различен при всеки пациент. Причината е различна,
ефектите са различни, протичането е различно. Следователно лечени­
ето трябва да бъде различно при всеки отделен пациент.

141
 Ограниченията на алопатичиата терапия
Днес авторитетните диабетолози осъзнават, че инсулинът е в норма в
много от случаите на диабет, възникнал в зряла възраст. Те предполагат,
че може би има някакъв недостатък на ннеулин-приемащия апарат, но
засега не е открит начин за корекцията му. Откриха, че диабетните таб­
летки носят повече вреда, отколкото полза. Те прехвърлиха вниманието
си върху инсулина, за да открият, че и той не дава перфектен контрол и
има своите странични ефекти. Накрая, след толкова тежка борба за овла­
дяване контрола върху нивото на кръвната захар, те откриха, че всички
хронични промени на диабета сс появяват независимо от този контрол.
Хомсопатнчннят подход
Кент, майстор хомеопат, още преди един век е казал, че съвременна­
та медицина претендира, че е открила диабета неотдавна. Той казва:
"Човек, който говори за диабета като за болест е луд в медицината. Ста­
ва въпрос за различни видове диабет."
В хомеопатията ние не попадаме в капана на спора какво е диабет -
промяна в съдовете или в нивото на захарта. Ние казваме, че и двете са
част от диабетния процес.
Всеки пациент има специфична конституция. Под това ние разбира­
ме, че всеки човек има специфично индивидуално тяло, ум и болест. Ето
защо различните хора развиват диабет по различно време, с различна
тежест, различни усложнения и различни отговори на едно и също лече­
ние. В хомеопатията ние се опитваме да намерим лекарство, което да
покрие психичното предразположение, физическите качества, а също
така и усложненията на пациента. Ето защо хомеопатът ще избере раз­
лични лекарства за различните пациенти с диабет.
Хомеопатът разбира, че трябва да се лекува не диабета, а човека,
страдащ от него. Според последните факти в съвременната медицина се
акцентира върху психосоматичния фактор при диабета. Многократно е
установено, че за първоначалния тласък на диабета е отговорен стресът.
Когато стресовият фактор се игнорира, налице е значително подобрение.
Стресът, както ние хомеопатите знаем, идва от фалшивото възприемане
на реалността и това наричаме болест. Всеки диабетик има свое индиви­
дуално болестно състояние, което утежнява диабета му. Целта на хомео-
пата е да открие това състояние и да го лекува с подобно лекарство и
тогава диабетът губи своята опора, подобно пълзящо растение, което е
загубило пръчката, около която се увива.

142
 21. Лечение на настоящото състояние
Възможно е и тялото, и умът да са преминали през няколко сЪС™^
ния в миналото, всяко от които е оставило белег. Възможно е тези съст
яния в настоящия момент да съществуват като тихо състояние заедно
доминиращото. В тялото често могат да се видят белези ог такива състо
яния, съществували в миналото. Например, наличието на типични ора
давици, набраздени нокти и космато тяло е предостатъчно доказателст
во, че някога човекът е бил в състояние на Thuja. В настоящия момент
обаче това не са проявени симптоми. Точно сега човекът е ужасно нес­
покоен, има честа жажда за глътки вода, губи тегло и силно парещ оо-
рив, което се подобрява от топлина. Настоящото състояние насочва към
Arsenicum album независимо от това, че белезите на Thuja все оше съ­
ществуват, Но те не са нито активни, пито доминиращи и следователно,
не са настоящето заболяване на пациента. Нашата тоталност трябва да
бъде тоталносгта на настоящето.
Разумно е да се допусне, че нещо подобно съществува също и в пси­
хиката. Тук отново можем да видим остатъци от минали състояния. В
първия случай на човека Thuja могат все още да се открият фиксирани
идеи, усещане за чупливост и т.н., макар и в по-слабо проявена форма.
Ако зададем навеждащи въпроси в тази насока можем да получим поло­
жителни отговори - не така ясни, но независимо от това те ще бъдат по­
ложителни. Ако ги комбинираме с физическите остатъци, като брадави­
ци, ние можем да се изкушим да приемем, че това е случай на Thuja, ако
не видим, че симптомите, които вземаме, не са доминиращи в момента.
Това, което доминира, е изключителната тревога с неспокойство, недо­
верие, страх, че ще бъде ограбен, страх от смъртта. Заедно те представят
тоталността на настоящото състояние, към което трябва да се насочим.
Означава ли това, че ще променяме лекарството всяка минута, както
се променя настроението? Не, лекарството не се избира на базата на нас­
троение. Настроението често зависи от ситуацията. От проявените в този
момент психични симптоми ние трябва да разпознаем тези, които не са
подходящи или са непропорционални на ситуацията. Тоталността от те­
зи белези ще сочи основната делюзия или с други думи, фалшивото въз­
приемане на настоящето. Това е, което трябва се лекува. Така ние трябва
да разберем кое у човека не е адекватно на настоящата ситуация. Когато
видим това, ще стане ясно, че състоянието не се променя талкова често,
колкото си мислим, промените са само повърхностни и основното състо­

143
яние, (което идва от основната делюзия) остава същото, макар и с раз­
лични прояви в зависимост от ситуацията. Например, пациент, който е
оил първоначално в състояние на Calcarea carbonica с желание за сигур­
ност, с много страхове, боязлива натура, упоритост и т.н. и физически - с
белези като затлъстяване, желание за сладки неща и яйца, потене по
скалпа и т.н., ще има някои от тези белези в по-малко интензивна форма,
даже когато премине в състояние на Stramonium. В този момент обаче те
няма да са най-изявенитс белези. Сега ние ще наблюдаваме агресия,
ужас, усещане, че е притиснат в ъгъла, желание да избяга и т.н. Пациен­
тът ще дойде и ще крещи: ’’Докторе, този студ ще ме убие, незабавно
направи нещо за него’. Той може все още да отговаря на въпросите за
Calcaiea carbonica, но тези симптоми няма да са изявени или доминира­
щи в момента. Ако фиксираме мисълта си върху Calcarea carbonica, то
ние ще виждаме само нея, но, ако се насочим към пациента, ще видим
настоящото състояние, което е Stramonium. Разбирането на това трябва
да ни направи предпазливи с пациенти, които са имали множество със­
тояния в миналото. Те биха могли да отговорят положително на навеж­
дащите въпроси за всяко от тях. Трябва внимателно да наблюдаваме кое
преобладава в момента без да класифицираме пациента в определено
лекарство. Възниква въпрос какво ще се случи, ако вместо да лекуваме
сегашното, дадем лекарство, покриващо предишно състояние, (все още
съществуващо в тиха форма)? Някои специалисти считат, че в немного
сериозните случаи това би могло също да подобри пациента и че състоя­
нието, което лекувате, (даже ако е тихо) ще отговори и ще стане по-
малко интензивно. Макар че съм отворен към тази идея, мисля, че това
не е твърде логично. Например, ако човек е в състояние на Stramonium с
ужас и има тиха Calcarea carbonica в основата, какво би се случило, ако
му дадем последното лекарство? Това ще бъде все едно да питаш човек,
който е ужасен ’’Защо си боязлив, защо се нуждаеш от сигурност?” вмес­
то да го попитаме ’’Защо си ужасен? Защо си толкова смъртно уплашен?”
На първия въпрос ще има някакъв намек на отговор, ако се засегне някъ­
де струна, но ефектът няма да е толкова благоприятен за пациента даже
от гледище на намаляване на тихото състояние. Ако това не е правилни­
ят въпрос за момента, той ще бъде отменен без забележим ефект. Аз
смятам, че трябва да се концентрираме само върху настоящото състоя­
ние изискващо от хомеопата непредубеденост спрямо това, което се
случва в момента и това, което не съответства на настоящата ситуация.
Такова непредубедено наблюдение е основното необходимо условие за
добро снемане на случая.

144
Част II

Психика
 22. Значение на психичното състояние
Локалните особености, общите симптоми и модалности са показате­
ли за централното нарушение в същата степен, както и психическите
симптоми, тъй като всички те идват от един и същ източник, който не е
нито психически, нито физически, а по-дълбок и от двете.
Психическите симптоми обаче формират особеност, която лесно
може да се свърже с делюзията. По-трудно е тази особеност да се иден­
тифицира с физическите симптоми. Физическите симптоми са, като че
ли дискретни. Ако един-два аспекта на психическите симптоми на даден
пациент не се покриват от лекарството, можем да го разглеждаме в други
аспекти, тъй като се вижда характерната особеност на лекарството. Мо­
же да трябва да се направят справки. Можем да потвърдим чувствата,
използвайки сънищата, хобито и т.н. Подобно потвърждаване се осъщес­
твява по-трудно за физическите симптоми. Психически симптоми можем
да черпим от всеки израз на пациента, тъй като всеки израз може да се
разложи логически на съставните си части. Така могат да се използват и
начините на изразяване, които не са дадени при доказванията.
Днес и в психологията вече се отдава заслужено внимание на при­
чинно-следствените връзки. В тази връзка психическата адаптация почти
винаги предшества физическата. Обикновено само наблюдението е дос­
татъчно да ни помогне да разберем психическото състояние, дори паци­
ентът да не казва нищо. Подобно наблюдение е полезно и при установя­
ване на физическите симптоми, но употребата му е по-ограничена.
Основателен е аргументът, че психичните симптоми, особено при
склонните към интелектуални размисли пациенти, могат да объркат наб­
людателя и в такъв случай той ще трябва да разчита в по-голяма степен
на физическите симптоми. Но в случаите с проявена патология, психи­
ческото състояние е непатогномонично и не се налага да се решава, (как­
то при физическите симптоми) кой психичен симптом може да бъде
обяснен и кой - не може. Зависи къде се чувства по-сигурен лекарят, -
дали когато изследва психическите или физическите симптоми. Това са
две врати към една и съща къща. Може да се каже дори, че става дума за
двете страни на една монета. Имаме възможност да изберем от коя стра­
на ще я идентифицираме. Разумният човек ще предпочете да я огледа и
от двете страни преди да я идентифицира, независимо от коя страна ще
започне. Опитът показва, че идентифицирането на психическото състоя­
ние е умение, носещо изключително удовлетворение, ако се овладее. В

147
тази глава аз ще се съсредоточа върху разбирането на психическото със­
тояние и неговите разнообразни аспекти. След това идва ред на техники­
те за установяване на психическото състояние. Целта на тези глави не е
да убеди читателя да се съсредоточава само върху психиката. Предпоче­
тох да се концентрирам върху психиката, тъй като, според мен, при оп­
ределяне на физическите симптоми се изисква акуратност, а за опреде­
ляне на психическото състояние са необходими специално разбиране и
умение, които се придобиват с практиката.

148
 23. Компоненти
Преди известно време ми дойде наум идеята да изследвам дадено ле­
карство като съставено от различни компоненти, а неговите симптоми и
начини на изразяване, - като съчетание от тези основни компоненти.
Практиката доказа полезността на тази идея.
Едва по-късно разбрах, че зад компонентите на лекарството и паци­
ента лежи делюзията за ситуацията, налагаща тези компоненти. Това
изясни значително идеята за компонентите и ги постави в перспектива.
Но необходимостта от идентифициране на компонентите на лекарствата
и на пациентите не намалява. Тя си остава нашата първа и най-важна
стъпка към систематизираното разбиране на различните факти, които в
крайна сметка образуват цялата картина.
В тази глава очертавам произхода на въпросната идея и чрез карти­
ните на различни лекарства показвам как различните комбинации от
компоненти произвеждат различни характеризиращи симптоми. Освен
това използвам два симптома от Реперториума, а именно "Ясновидство"
(Clairvoyance) и "Очакване, поболяване от" (Anticipation, ailments from),
за да видим разликата, която може да се появи между даден основен
симптом и начина на изразяване на различни основни чувства. И в двата
случая съм изследвал определени лекарства с цел да покажа как компо­
нентите се сливат, за да образуват симптоми и как те се изразяват в
практиката. Най-накрая ще се спрем на практическото приложение на
тази идея чрез примери на действителни клинични случаи.
Ключът към разбиране на психиката
В Афоризъм 212 от "Органон" Ханеман пише: “... в света няма сил­
но лекарствено вещество, което да не променя съвсем забележимо със­
тоянието на духа и ума на здравия индивид, изпитващ това лекарство, и
всяко лекарство прави това по различен начин."
Идеята за лекарство - есенция и ограничения
Опитвайки се да обяснят психическото състояние, предизвикано от
дадено лекарство, някои хомеопати говорят за "централна точка" на ле­
карството. Използвани са различни имена: "същност", "главно наруше­
ние" и "есенция", за да се определи тази централна точка. Използвайки
една черта за център, те обясняват всички други симптоми като резултат
от тази черта. Така например, забързаната природа на Lycopodium е
обяснена по следния начин: Централната тема при Lycopodium е липса
149
на самоувереност, и тъй като се притеснява дали ще си свърши работата,
бърза. Да вземем друг пример. Централна тема на Aconitum е страх от
смърт ia и това може да обясни симптома "Предсказва времето на смърт­
та (Predicts the time ot death). Подобни обяснения навеждат на мисълта,
че лекарството е в състояние да предизвика нарушения само в една черта
и всички останали нарушения са резултат от него.
Тази идея е много полезна, защото идентифицира най-важната ха­
рактеристика на лекарството. Но по този начин не винаги е възможно да
се обяснят всички други симптоми. Така например, някой може да отбе­
лежи, че Arsenicum album има "Страх от смъртта" (Fear of death) и защо
тогава Arsenicum album да няма симптома "Предсказва времето на
смъртта" (Predicts the time of death)?

Темпераментът е съчетание от характеристики

Знаем, че лекарството предизвиква определено предразположение.
Можем да използваме термина "темперамент", за да обозначим това със­
тояние у даден човек. Нека първо си изясним какво означава темпера­
мент. Как описваме темперамента на даден човек? Достатъчно ли е да се
каже, че някой е интелигентен? Очевидно това не може да идентифицира
човек. Но, ако кажем, че той е интелигентен, припрян, раздразнителен и
притеснителен и му липсва увереност, - всички тези компоненти дали ще
опишат неговото предразположение? Следователно темпераментът не се
ограничава с една психична черта; а е съчетание от няколко такива. Реч­
никът определя темперамента като "характерно съчетание от физически,
психични и морални качества, образуващи характера на даден човек".
Тук отново се намеква за това, че характерът не се образува от една-
единствена черта, а представлява специфична комбинация от качества.
По същия начин, когато едно лекарство промени при доказването
своето предразположение, то не променя само една, а едновременно ня­
колко черти. Сборът от тези промени представлява промяната в предраз­
положението, причинено от съответното лекарство.
Една обща черта и различия в другите черти
Често една черта може да бъде присъща за много лекарства, но ние
ги различаваме поради разликите в другите черти. Например, "Увеличе­
но сексуално желание" (Increased sexual desire) присъства в множество
лекарства като Fluoricum acidum, Lilium tigrinum, Hyoscyamus, Staphy-
sagria и Bufo rana.
При Lilium tigrinum другите две изпъкващи черти са "Привързаност"
(Hurry) и "Религиозност" (Religiousness). Поради силната си религиоз-
ност, Lilium tigrinum смята сексуалното си желание за нещо грешно, кое­
то трябва да се потиска. Тъй като това лекарство увеличава скоростта на

150
човек ("Привързаност"), най-лесният начин е да му бъде намерено ня­
какво занимание и така стигаме до характерния симптом Трябва да се
заеме с нещо, за да потиска сексуалното си желание" (Has to keep very
busy to repress sexual desire) (Материя Медика на Фатак).
Fluoricum acidum е подобен на Lilium tigrinum поради увеличеното
сексуално желание, но другите му компоненти имат противоположен
характер. Вижте рубриките: "Развратност" (Adulterous) и Безразличие
към бизнес-делата" (Indifference to business affairs) (Материя Медика на
Фатак). В своята Материя Медика Фатак дава също така симптома Нес­
пособност за отговорност" (Responsibility, inability to realize). За индиви­
да не е проблем да оглежда нагло жените, докато в главата му се въртят
сладострастни мисли. И така, характерният симптом на Fluoricum acidum
е "Стои на улицата и оглежда минаващите жени” (Stand on streets ogling
at women as they passby). Компонентите на този симптом са:
Увеличено сексуално желание, (Sexual desire, increased);
Безразличие към любимите хора, (Indifference to loved ones);
Делюзия, че трябва да разтрогне брака си, (Delusion, must dis­
solve marriage);
Бодрост, (Cheerful);
Жизнерадост, (Buoyant);
Сладострастие, (Lascivious);
Топлокръвност, (Warm-blooded).
Съчетанието от компонента при Staphysagria е съвсем различно. Той
се отличава с увеличена ранимост, с тенденция да изпада в мрачни раз­
мисли и да потиска емоциите си. Той е плашлив и страхлив и изпитва
чувство на вина. Не изразява директно засиленото си сексуално желание
от страх да не бъде наранен, а не си позволява да оглежда нагло жените
от срам и от уважение към собствената си особа. Следователно потиска
своето желание и ние разполагаме с характеристиката "Размишлява по
сексуалните въпроси (Dwells, sexual matters, on). Забелязва се също така
подчертана тенденция към мастурбиране.
Hyoscyamus има други черти: глупаво и безсрамно поведение, загуба
на здрав разум. Той изразява сексуалното си желание по много глупав,
безсрамен начин, като говори неприлични неща, показва гениталиите си
и т.н. С тези компоненти се съчетава друга ярка черта на Hyoscyamus, а
именно бъбривост, в резултат на което се получава характерният симп­
том, "Приказливост, лежи гол в леглото" (Speech, prattling, lies naked in
bed . (Компоненти на този симптом са: "Безсрамие" (Shameless), "Глу­
пост" (Foolish), "Бъбривост" (Loquacity), "Нездрав дух" (Insanity), "Мръ­
сен език" (Obscene talk)).

151
 При Bule глпд присъства детинска липса на самоконтрол, съчетана
сьс засилено сексуално желание. Зрелият ум може да осъществи контрол
и да отложи за по-късно удоволствието. Ако нещо ни харесва, преценя­
ваме дали е разумно да го имаме и колко от него е добро за нас като
например, желанието ни да ядем сладолед. При Bulo тапа обаче подобен
контрол липсва; той не може да отложи удоволствието и се държи по
детински, незрял начин. Обземе ли го някакво желание, трябва да го
удовлетвори незаоавно. Същото става и при поява на сексуално желание.
Усети ли го, трябва да го задоволи веднага; затова се усамотява и мас-
туроира. ПиЮ г.ша съзрява рано физически и сексуално, но умът му си
остава детски. Тази комбинация дава индивидуалния симптом: "Търси
усамотение, за да мастурбира." (Seeks solitude to practice masturbation).
По този начин виждаме, че макар всички тези лекарства да имат една
обща черта, "Увеличено сексуално желание", (Sexual desire, increased), те
се различават значително по останалите си характеристики. Именно тези
различия им придават индивидуалност и характерни симптоми. Става
ясно, че темпераментът е съчетание от черти.
Описваме хората посредством параметри
Как постъпваме, ако желаем да опишем някакъв предмет? Описваме
определени негови качества - размер, цвят, плътност, употреба и т. н.
1 рябва да споменем всичките му свойства. Няма да успеем да иденти­
фицираме обекта само по цвета, например.
По същия начин, за да опишем природата на даден човек, ние изпол­
зваме определени качества. Говорим за неговата интелигентност, след
това окачествяваме раздразнителността му, после трябва да споменем
дали е страхлив или дързък и т.н. Така можем да го изучим по тези па­
раметри. Можем да сравним човека с ключ. Ако сравните два ключа,
може да установите, че имат еднакъв брой изпъкнали части, но разлика­
та помежду им се намира в дължината и формата на всяка изпъкналост.
Индивидуалността на ключа се придава именно от специфичната комби­
нация на различни дължини и форма на изпъкналостите. Параметри като
раздразнителност, страх и т.н. могат да бъдат сравнени с изпъкналостите
на ключа. И именно уникалната комбинация от тези дължини характери­
зира нашето предразположение.
Сега ще очертая в обши линии в кои параметри трябва да се вглеж­
даме, когато изследваме дадено лекарство или човек. Аз описвам пара­
метрите по двойки с противоположни качества; интензивността на пара­
метъра у даден човек може да лежи някъде между двете крайности.

152
 Параметри
Раздразнителност : Кротост
(Irritable) (Mild)
Страх : Дързост
(Fearful) (Bold)
Тъга : Жизнерадост
(Sadness) (Cheerful)
Остър ум : Муден ум
(Sharp) (Dullness)
Прибързан Бавен
(Hurry) (Slowness)
Морален : Аморален
(Мога!) (Amoral)
Сладострастие : Понижено сексуално желание
(Lascivious) (Low sex desire)
Свръхувереност : Неувереност
(Overconfident) (Diffident) (lack of confidence)
Суров, твърд, решителен : Нерешителен
(Rigid, firm, determined) (Irresolute)
Свръхчувствителност : Безчувственост
(Hypersensitive) (Insensitive)
Копнее за компания : Отвращение към компания
(Company, craves for) (Company, avers for)
Любвеобилен : Безразличен
(Affectionate) (Indifferent)
Силна памет : Памет, слаба
(Memory, sharp) (Memory, weak)
Импулсивен, буен : Бавни реакции
(Impulsive, violent) (Slow reaction)
Бъбрив : Мълчалив
(Loquacious) (Silent, taciturn)
Самомнение Скромност
(Egotism) (Humility)
Трудолюбив : Ленив
(Industrious) (Indolent)
Изтънчен : Нечист, неспретнат
(Fastidious) (Unclean, untidy)
Ревност : Пълна липса на ревност
(Jealous) (Totally not jealous)
Амбициозен : Напълно лишен от амбиции
(Ambitious) (Ambitionless)

153
 Музикален : Отвращение към музиката
(Musical) (Aversion to music)
Променлив ; Непроменлив, фиксиран
(Changeable) (Unchanging, fixed)
Утешенията помагат ; Утешенията влошават
(Consolation ameliorates) (Consolation aggravates)
Притеснява се за здравето си : Безразличен на тема здраве
(Anxious regarding health) (Indifferent regarding health)
Теоретизира, планира Липса на въображение
(Theorizing, planning) (Imagination, lacking in)
Силна воля Слаба воля
(Strong-willed) (Weak-willed)
Инат Отстъпчив
(Obstinate) (Yielding)
Хитър Липса на коварство
(Cunning) (Lack of guile) (simpleton)
Разплаква се лесно Никога не плаче
(Weeping easily) (Never weeps)
Изразителен Резервиран, потаен
(Expressive) (Reserved, secretive)
Ясновидство Липса на проницателност
(Clairvoyance) (Total absence of clairvoyance)
Вдетинен Преждевременно развит
(Childish) (Precocious)
Пътуване, желание за Отвращение от пътуване
(Travel, desires to) (Averse to travel)
Отчаяние : Надежда, оптимизъм
(Despair) (Hopeful, optimistic)
Важно e да се разбере, че всички параметри присъстват във всяко ле­
карство. Във всяко лекарство има страхове, тревожност, тъга и т.н
Единствено типът и степента са различни при отделните лекарства.
Характерните симптоми се образуват
от комбинация от компоненти
Много е интересно и полезно да се изучават характерните психичес­
ки симптоми на лекарствата. Вече видяхме как те се образуват от комби­
нация от компоненти. Така например, като разгледахме симптома "Тряб­
ва да бъде непрестанно много зает, за да потиска сексуалното си жела­
ние" (Has to keep very busy in order to repress her sexual desire), ние ус­
пяхме да идентифицираме четирите компонента, нужни за образуването
му, а именно: "Привързаност" (Hurry), "Религиозност" (Religiousness),

154
"Вина" (Guilt) и "Увеличено сексуално желание" (Increased sexual desire
Този метод на идентифициране на компонентите на даден характерен
симптом ни помага да разберем лекарството и благодарение на това да
го различаваме от другите лекарства.
Нека разгледаме един много характерен симптом на Natrum su
phuricum - "Омраза към живота, трябва да се задържа съзнателно да не
си причини нараняване", “Loathing life, must restrain herself to prevent
doing herself injury”. Този симптом присъства единствено при Natrum
sulphuricum. Аз се замислих върху него и го анализирах, за да определя
кои компоненти са нужни за образуването му:
Омраза към живота - силно депресирана и не желае да живее.
Импулси за самонараняване - с други думи, суицидни мисли.
В Реперториума Natrum sulphuricum се споменава, както в "Тъга"
(Sadness), така и в "Мисли за самоубийство" (Suicidal thoughts). В мен се
породи въпросът защо Aurum metallicum, който съдържа тези два компо­
нента в същата степен, не притежава симптома: "Трябва да се задържа
съзнателно да не си причини нараняване"? За да си отговорим на това,
нека първо проумеем какво, всъщност, означава този симптом. "Трябва
да се задържа съзнателно" дава идеята, че засегнатият от него трябва да
използва целия си самоконтрол. Същото се изразява и в рубриката; "На­
раняване, трябва да използва самоконтрол, за да не се простреля" (Injure,
must use self-control to prevent shooting himself). Ето и още една рубрика:
"Наранява се, страхува се да остане сам, за да не го направи" (Injure him­
self, fears to be left alone, lest he should”. Човекът изпада в депресия, чувс­
тва, че не си заслужава да живее и го обземат импулси за самоубийство.
Какъв тип човек би се изплашил от такъв импулс? Трябва да е някой с
наистина слаба воля, който чувства, че няма да може да се удържи и
трябва да използва цялата сила на своята воля, за да контролира този
импулс. Това ни обрисува един боязлив, нерешителен, притеснителен
човек с много, много слаба воля. Ако Natrum sulphuricum има този симп­
том, значи е слабоволев. Имайки предвид това, аз направих справка със
следните рубрики в Реперториума на Кент: *TlpHTecHHTenHocT"(Anxiety),
"Боязливост" (Timidity), "Нерешителност" (Irresolution) и " Нужда от са­
моувереност" (Confidence, want of self). За моя изненада открих, че
Natrum sulphuricum не присъства в нито една от тях. Аз обаче бях сигу­
рен в идеята си за Natrum sulphuricum и се обърнах към "Справочник на
симптомите на Херинг. Там се казваше: "Паднал духом, изключително
боязлив и притеснителен. Отслабено съзнание". А от Реперториума на
Кент: "Страх от самоубийство".
Aurum metallicum има две общи черти с Natrum sulphuricum, а имен­
но "Омраза към живота" и "Мисли за самоубийство". Но Aurum metalli-

155
cum ое отличава съществено от Natrum sulphuricun, с последната си чер­
та. Aurom metallicum има много силна воля, докато Natrum sulnhuricum е
слабоволев. Силната воля на Aurum melallicum е показана от симптома:
Делювия, че е пренеорегнал е дълга си и заслужава порицание" (Delu-
sion, has neglected his duty and deserves reproach”
Посредством този симптом ние виждаме не само увеличените скру­
пули на съвестта, а и твърдостта, с която Aurum взема решението: "Аз
сгреших и трябва да бъда наказан". Тази твърдост и силна воля са харак­
терни за Aurum metallicum и са противоположни на Natrum sulphuricum.
Поради тази причина, когато Aurum metallicum бъде обзет от мисли за
самоубийство, той не трябва да се бори сам със себе си като Natrum sul­
phuricum. Aurum metallicum взема решение и действа. Той ще се запита:
Скачам ли или не скачам? Ако отговорът е "Скачам", той просто скача.

Единичните симптоми представляват странни комбинации

С термина единичен симптом" се отбелязва симптом, за който има
само едно-единствено лекарство. Изучаването на единичния симптом на
дадено лекарство е изключително полезно, тъй като често представлява
индивидуална комбинация от компоненти на това лекарство, такава че
да не може да бъде открита при никое друго лекарство.
Нека дам един пример. Единичният симптом на Kalium carbonicum е
"Желание за компания, но се държи възмутително към своите компаньо­
ни" (Company, desire for, yet treats them outrageously). Така се проявяват
трите главни компонента на Kalium carbonicum. Първият е желанието да
има компания: иска компания и зависи от нея, състоянието му се влоша­
ва, когато е сам, трябва да получава подкрепа и винаги му е приятно да
бъде с подкрепящи го хора. Други лекарства също имат желание за ком­
пания и подкрепа като Calcarea, Phosphorus, Pulsatilla и Stramonium.
Вторият компонент на Kalium carbonicum е "Отнася се възмутително
към своите компаньони" (he treats them outrageously). Това показва, че
може да проявява раздразнителност към човека, когото е повикал за
компания. Оттук идва и недоволството му от този, от когото зависи.
Третият аспект е "Кавгаджийство" (Quarrelsomeness), което означава,
че когато е недоволен, той не може да замълчи, трябва да се скара. Тези
три компонента правят Kalium carbonicum уникален. Нормално е човек
да зависи от други хора, най-често - от семейството си, (всъщност можем
да дадем доста широко определение на семейство . семейството се със­
тои от хора, които са взаимно зависими един от друг). Kalium carbonicum
е много притеснен за сигурността и целостта на семейството си и се тре­
вожи, ако забележи някаква заплаха за него, (например, влошено здраве
на някой от членовете). Но същевременно никога не е доволен от никой
от тях. Ето защо в Материя Медика на Фатак откриваме: "Кара се със

156
своето семейство" (Quarrels with his family) и "Кара се с тези, от които
зависи" Quarrels with his bread and butter) Всъщност, рубриката би тряб­
вало да изглежда по следния начин: "Кара се (само) със своето семейст­
во", (Quarrelsome(only) with his family). "Нетърпелив е (само) със своите
деца" (Impatience (only) with his children) (Синтет. Реп.).
Проблемът за лекаря започва, когато пациентът Kalium carbonicum
започне да гледа на него като на член от семейството си. Тогава той на­
истина ще зависи от лекаря, никога няма да го остави, но всеки път, ко­
гато дойде, ще се кара с него и ще настоява, че не е усетил подобрение.
Най-добрият начин за тестване зависимостта на някой много недоволен
човек е като му кажете: “След като според теб не съм успял да ти помог­
на изобщо, най-добре е да се консултираш с друг лекар.
Пациентката Kalium carbonicum ще отговори незабавно: “О, не, док­
торе, само ти трябва да ме лекуваш. При никого другиго няма да ходя!”
Пациентката Kalium carbonicum, при която тези черти са ярко изявени,
ще започне тирадата си така: “Докторе, нямам абсолютно никакво по­
добрение. Всъщност, чувствам се по-зле, наболява ме ту тук, ту там.”
Когато се върне към предишните си оплаквания, ще откриете, че ня­
кои от най-проблемните симптоми са се подобрили. Пациентката няма
да го изрече направо и ще го признае с огромна неохота, само ако я по­
питате и тогава ще побърза да добави: “Този симптом се подобри, но се
появи друг.” Или пък: “Може да се появи отново.”
Подобни зависимост, недоволство, кавгаджийство, тревожност и из-
бухливост представляват компонентите, формиращи психическото пред­
разположение на пациента Kalium carbonicum. Те ни дават също и двата
единични симптома: "Компания, желание за, но се държи възмутително
към своите компаньони" и "Кара се със семейството си".
Един от добре познатите единични симптоми на Nitricum acidum
гласи: "Омраза към хората, които са го засегнали по някакъв начин, не се
трогва от извиненията" (Hatred of persons who have offended him, un­
moved by apologies). Какви симптоми са необходими за образуването на
този симптом? Ако разберете всички симптоми, представата ви за Ni­
tricum acidum ще бъде много по-ясна. Първо виждаме "Омраза" (Hatred),
второ - "Засяга се лесно" (Offended easily), трето - "Закостенялост в мис­
лите" (Rigidity of thinking), четвърто - подчертан "Инат" (Obstinacy), пето
- чувстваме особена суровост у пациента (Hardness) и това се потвърж­
дава като направим справка с рубриките: "Презрителност" (Contemptu­
ous) и "Утешаването влошава" (Consolation aggravates).
Това са компонентите, които формират пациента Nitricum acidum.
Така например, ще видите омраза дори към хора, които не са го засегна­
ли с нищо. Ще откриете, че той мрази не само някои хора, но и начина,

157
по който се развиват някои неща в живота. Ще видите закостенялост в
мислите и инат дори в други области, - особено закостенели схващания
относно здравето и собственото заболяване, (тъй като Nitricum acidum се
тревожи много за здравето си). Ще станете свидетели на проява на суро­
вост и при други обстоятелства. Всички тези компоненти заедно образу­
ват единичния симптом на пациента Nitricum acidum. Може да присъст­
ват само някои от компонентите. Ето защо ще имаме предимство, ако
сме наясно как се образуват единичните симптоми.
За да илюстрирам съчетаването на компонентите и формирането на
симптомите, характеризиращи лекарствата, предлагам да се задълбочим
върху един компонент - "Ясновидство" (Clairvoyance). Ще изследваме
лекарствата, изброени в тази рубрика.
Екстрасензорно възприятие
1 ези лекарства действат на базата на интелекта, като произвеждат
ясно възприятие, подобен на халюцинация ефект. Човек чувства ума си
съвсем ясен, сякаш вижда неща, които при нормални обстоятелства не се
виждат. Ако направим справка с Реперториума, ще открием някои симп­
томи, които са общи за лекарствата "Ясновидство".
Предчувстване на смъртта
Един от тях е предчувствието за смъртта. То се дължи на същото яс-
новидско усещане, проявяващо се в чувство за приближаване на смърт­
та. Това вътрешно усещане не може да се обясни със зрението и слуха,
нито пък като умствена дейност, плод на логиката или интелекта.
Разсеяност
Поради яснотата на своите възприятия, тези лекарства са погълнати
от собствените си мисли до такава степен, че стават изключително раз­
сеяни. Anacardium е едно от най-разсеяните лекарства. Същото се отнася
и за Nux moschata. Това лекарство, например, отива в магазина и след
това забравя да вземе купените неща и прави грешки, когато говори. Ко­
гато преглеждаме Medorrhinum, установяваме, че губи нишката на разго­
вора. Например, питаме: “Какво стана?” Той: “Заболя ме коремът.” - Тук
спира, помълчава и повтаря: “Боли ме коремът.” Казва същото още ня­
колко пъти. Никога не давайте на Medorrhinum роля в пиеса! Той ще
забрави следващия ред. Ще заяви: “О, скъпа моя!” И ще забрави какво
следва. Само ще продължава да стои безпомощно на мястото си.
Лекарствата с екстрасензорни възприятия имат този вид разсеяност,
този вид загуба на паметта, в резултат на която губят нишката на разго­
вора. Те се губят насред добре познати улици. Това наподобява полу-
сънно състояние като от наркотици. Виждат неща, които ние, останалите

158
не виждаме и чуват това, което не сме в състояние да чуем,
том изпъква особено при Nux moschata. Това лекарство действа
сън, автоматично, като сомнамбул. Изпълнява всекидневната си д
като унесен, упоен. Това не е изключителна характеристика
moschata. В такова екстрасензорно състояние, в което интелектът въз
риема ясно, повечето лекарства проявяват следните общи симптоми,
предчувствие за смърт, разсеяност, унесено, упоено състояние.
Чувство на щастие
При тях се отбелязва чувство на щастие, на екстаз. При Medorrhinum
го описват като чувство на щастие. При Nux moschata като чувство за
нещо смешно. Той намира всичко за смешно и забавно. При Cannabis
indica това се описва като небесно чувство. Всички тези лекарства с тях­
ната яснота на възприятие определят състоянието на щастие.
Предметите изглеждат чужди
Друг симптом в Реперториума - това е "Делюзия, че познатите пред­
мети изглеждат чужди, непознати " (Delusions, familiar things seem
strange). Това означава, че той ходи по добре позната улица, но не я раз­
познава. Тук ще намерите много ясновидски лекарства. В това състояние
на мечтание той чувства, че всичко, което му е било познато, изглежда
чуждо, забавно или непознато. Това е противоположно на deja-vu (вече
видяното). При феномена deja-vu чуждите предмети изглеждат познати.
Това означава, например, че той отива в Америка в определен град, на
определена улица и чувства: "Аз съм виждал вече това по-рано. Бил съм
вече тук". Той разговаря с някого и чувства, че този разговор вече се е
състоял преди. У Medorrhinum се открива противоположното - известно­
то му се струва чуждо. Това се отбелязва при лекарствата, посочени тук -
това е странен симптом само на Medorrhinum, който принадлежи към
групата на ясновидските лекарства.
Времето минава твърде бавно
Друг симптом, който, като че ли изпитват болшинството от тези ле­
карства, е, че времето тече прекадено бавно. И отново, ако се обърнете
към Реперториума ще видите почти същите лекарства. В това състояние
на ясновидство с ясно възприятие, мислите се раждат така бързо, така
летят една след друга, че всяка минута им се струва часове. Времето ми­
нава прекадено бавно, при наличие на ясно възприятие за кратко време
пробягват куп мисли. Това е противоположно на състоянието Cocculus
когато у човека няма мисли, - той просто е погълнат. Времето минава
прекадено бързо, но той не знае как е отминало. Това са противополож­
ни състояния - активен и притъпен разум. Активният разум притежава

159
ясно възприятие, в него минават прекадено много мисли за кратко време
и затова му се струва, че времето минава твърде бавно.

Чувство на двоинственост
За тези лекарства е характерно чувство на двоинственост. Petroleum
вижда прекалено много хора в леглото си. Medorrhinum има чувството,
че някой ходи след него. Staphysagria и Thuja имат чувството, че някой
сюи до тях. Почти при всички тези лекарства има усещане, че някой се
намира до тях. Съответните рубрики са: “Делюзия, че вижда хора зад
себе си или до себе си” (Delusion, sees people behind him or beside him).

Общи симптоми на ясновидските лекарства

В тази група лекарства има общи симптоми. При Medorrhinum се
наблюдават всички симптоми на групата. Обръщайки се към тези рубри­
ки в Реперториума, можете да видите тази група лекарства. Как да дифе­
ренцираме тези лекарства. Ако ги диференцирате по умствени симпто­
ми, това няма да ви доведе доникъде. Ако просто обърнете внимание на
това, че човекът губи нишката на разговора, способен е да се заблуди,
чувства, че има някой зад него, ще видите почти едни и същи лекарства.

Диференциране по емоционален съпътстващ симптом

Симптомът, позволяващ диференцирането, се намира не сред общи­
те симптоми на тази група, а сред съпътстващите. Лекарството предиз­
виква определено въздействие върху интелекта, общо за другите лекарс­
тва и оказва определено действие на емоциите. Въздействието на емоци­
ите се явява съпътстващо на въздействието върху интелекта. Това позво­
лява да се диференцира лекарството. При избор на симптомите на умст­
веното състояние, обикновено се прави една и съща грешка. При част от
хомеопатите има тенденция да се вземат няколко изразявания на един и
същи основен симптом (параметър) и те, разбира се, при реперторизаци-
ята ще получат една и съща група лекарства. Това не е правилно. Нап­
ример, ако вземете рубриката “Ясновидство” (Clairvoyance) не е необхо­
димо да вземате други симптоми на пациента, свързани със състоянието
на ясновидство, т.е. разсеян, времето минава твърде бавно, чувство иа
двоинственост. Вместо това е важно да намерите основните параметри
от други сфери (съпътстващите симптоми).
Емоции, свързани с интелекта
Вие ше забележите, че умствените симптоми и емоциите лесно се
смесват Начинът, по който въздействието върху интелекта се съчетава с
въздействието върху емоциите и се създава нов комбиниран симптом, е
просто фантастичен. Фактически два симптома съществуват отделно, но

160
се смесват един с друг и образуват характерна комбинация. При Асош-
tum чудовищният страх от смъртта е емоция, а ясновидството - умствен
симптом. Те се обединяват в един: “Предчувства времето на смъртта”
(Predicts the time of death). Това означава; той има способност да пред­
чувства и се бои от смъртта. Два отделни симптома се смесват в един,
характеризиращ Aconitum. Нека да разгледаме по този начин три други
лекарства, а именно - Phosphorus, Cannabis indica. Medorrhinum.
Phosphorus - близост до ясновидството
У Phosphorus има ясно възприемане, всичко му се струва чуждо, той
може да предсказва и чувства това, което другите не са способни да по­
чувстват. Една от силните емоции на Phosphorus е влюбчивост, желание
за интимност, близост с някого, силно съчувстващ. Разликата между
Causticum и Phosphorus се състои в това, че Causticum изпитва тревога за
другите, в същото време Phosphorus усеща тревогата на другите. Майка­
та Causticum ще каже: “Ох, не излизай, ще се разболееш". Тя се тревожи
за детето, но не разбира чувствата му. Тя чувства, че нещо може да му се
случи, може да не се прибере в къщи, могат да го убият, може да по­
падне под влак. Всичко е въображение - това е тревога за другите. Phos­
phorus много тънко усеща чувствата на другия човек и очаква съпричас­
тност от другите. У Phosphorus има усещане за интимност, чувство за
близост, огромна любов. Ако съедините ясновидството с усещането за
интимност - тук ще има силно чувство на любов. Намирайки се в кон­
такт с някого, той усеща най-фините вибрации, вълни, преминаващи
между партньорите. Той ще каже: "Мога да почувствам близостта, спо­
собен съм да усетя любовта. Зная, че този човек изпитва силно чувство
към мен, електричеството на чувствата ни изпълва въздуха." Екстрасен-
зорното възприемане, ясновидството на Phosphorus се реализират като
чувство на прекомерна близост. Той може да каже: “Разбрах всичко още
като влязох в стаята, между нас се установи особена вибрация, макар че
no-рано никога не сме се виждали”. Има желание да се поддаде на това
въздействие и да въздейства сам.
Друг вид ясновидство у Phosphorus - това е тревогата за другия чо­
век. Едни мой колега, на когото дадох Phosphorus, три пъти усетил, че
баща му има сърдечен пристъп и всеки път в това време му се обаждали
по телефона да му съобщят, че баща му наистина има сърдечна криза.
Такъв вид усещане за друг човек е много характерно за Phosphorus.

Cannabis indica - радост с ясновидство

Силната емоция на Cannabis indica е небесно удоволствие, екстаз.
Това е най- прекрасното усещане в нашата Материя Медика.

|ь|
 Екстаз! Известно е, че халюциногённте предизвикват такова усещане
на екстаз. Когато пациент описва своею състояние, me говори и говори
само за красотата. Гой гледа в сянката на стената и вижда в нея дворец,
скулптурите на този дворец, там помръднал балдахина на краля, а това е
трон и всички вие сте придворните. Cannabis indica тук е в центъра на
всичко. Тук са песните и танците, той е разтворен, напълно обхванат от
тези мисли. Такъв е изразът на ясновидството при Cannabis indica. Един
пациент ми каза: "Аз седя и изведнъж се пренасям в прекрасно място с
дървета, трева, езера и планини и тичам нагоре и се спускам надолу".
Екстаз, небесно удоволствие - това е емоция, съчетаваща се с ясновидст-
во, които заедно дават такъв тип екстрасензорно усещане.

Medorrhinum - страх от нещастието

Какъв е емоционалният симптом, свързан с ясновидството на
Medorrhinum? Емоцията страх от нещастие. Ако прочетете този симптом
в Синтетичния Реперториум, ще видите, че Medorrhinum е единственото
лекарство, отбелязано от д-р Пиер Шмид. Вие няма да срещнете такова в
другите книги, но аз съм виждал това на практика, а Пиер Шмид го е
потвърдил и значи трябва да е вярно. Представете си как ясновидството
и страхът от провал създават симптом “Като че ли нещо трябва да се
случи, - мога да почувствам това! Способен съм да възприема вибрация­
та! Чувствам, че нещо трябва да се случи!” Той винаги ги предвижда и
може да предчувства смъртта. В "Ключови симптоми'1 на Ален е даден
този симптом "Предчувствие, много силно усеща събития преди появата
нм и в много случаи вярно” (Anticipating feels matters most sensitively
before they occur and many times correctly). Вярно или не, това вече е друг
въпрос, но има усещане, като че ли наистина нещо ще се случи, някакво
силно чувство, необяснимо, вътрешно. Това може да се види и в Синте­
тичния Реперториум в рубриката "Предсказване на неприятности'
(Prophesying olisagree able events), в която Medorrhinum е отбелязан като
единствено лекарство.
Предчувствие на събитията
Нека да анализираме рубриката "Заболяване от предчувствие” (An­
ticipation. ailments from). Сега това не е компонент или параметър. Това е
резултат и всяко лекарство изброено там се появява в рубриката по раз­
лична причина. При всички тези лекарства има такъв тип тревога. Но
всяко от тези лекарства е различно. Да вземем пет лекарства, а именно.
Medorrhinum, Lycopodium, Siiicea, Ambra и Psorinum.

162
 Medorrhinum се страхува от нешастие
Чувството на Medorrhinum е предчувствие, като че ли ше се у
нешастие. Ще се случи нещо лошо, някаква беда, някакво голямо нет
тие. Децата обикновено обичат да се возят в кола, но това дете ш<- каж
"Татко, не карай така бързо, ще стане катастрофа. Ще те приоерат в по
цицията и ше те вкарат в затвора". Той прекадено се тревожи преди из
пити. Medorrhinum ще чувства, че ше се случи нещо по пътя - възможно
е да се счупи колата. Ако в определено време той трябва да се качи в
автобус или да отиде навреме на среша, ше бъде силно напрегнат. Ще го
потиска страх, като че ли нещо ше се случи: човъркащ страх, прекомер­
но предчувствие в очакване на уреченото време.
Физически симптоми на тревогата
Симптомите на тревога са класически при Medorrhinum. Първият е
двигателно безпокойство на краката. Когато седи, краката са постоянно в
движение. Това срещаме и при други две лекарства; Rhus toxicodendron,
и Zincum metallicum. Друг симптом е постоянно гризане на ноктите и
трети израз на тревогата на Medorrhinum - постоянно миене на ръцете.
Това е принудително, натрапливо поведение: гризе си ноктите, мие си
ръцете, движи си краката.
Lycopodium - липса на увереност
При Lycopodium няма страх от нещастие. Той отсъства в тази рубри­
ка, a Medorrhinum е отбелязан с три точки в рубриката “Страхлнвост,
плашливост” (Cowardice). Lycopodium не се страхува, че ще се случи
някакво нещастие - той се опасява, че няма да може да си свърши рабо­
тата. Например, той не се бон, че пред изпит може да му се счупи колата,
но се бои, че няма да може да си вземе изпита. Lycopodium има чувство­
то, че няма да може да направи това. Липсва му увереност, но е харак­
терно, че щом започне да работи, увереността се появява, работата се
изпълнява лесно. Първоначалното колебание преминава в лекота и уве­
реност, той майсторски овладява работата. И така, Lycopodium се стра­
хува, че няма да може да направи нещо, даже ако е способен да свърши
това. Обърнете внимание, - даже ако е способен да го направи. Не, че
Lycopodium е много способен или интелигентен човек. Има глупав ^у-
copodium, има и интелигентен; способен Lycopodium, и неспособен. Но
симптомът е такъв - опасява се, че не може да направи това, което може
Представете си, че това е момче на 10 години, без да е блестящ в учили­
ще, но много интелигентен. Не е станал пръв, но е способен да направи
все пак нещо като всеки друг. Това дете е способно, примерно да скача
но се опасява, че няма да може да скочи. Той се бои, че няма да може да

163
направи това, което е способен да направи, каквото и да става. Ние не
казваме, че Lycopodium е велик човек, че той постига много. Той може
да постигне много или не много, но винаги изпитва страхове преди да
направи нещо. Ако вие го подтикнете, той ще направи това с лекота и
увереност. Medorrhinum се бои, че нещо може да се случи с него, ще му
попречат отвън. Lycopodium се страхува, че няма да е в състояние да
направи нещо, на което е способен.

Lycopodium има работа с абстрактното

Има и друго различие в интелектуалните симптоми на Lycopodium, и
Medonhinum и това е, че Lycopodium има засилена способност да борави
с абстракции. При Кларк и в "Енциклопедия" на Ален сред интелектуал­
ните симптоми се отбелязва "Повишена способност да работи с абстрак­
ции, той бърка сливи с круши” (Increased ability to deal in abstractions
whereas he mistakes between plumps and pears). Казва "сливи", когато има
предвид "круши". Това е симптом от доказване. Вместо да каже: "Аз
изядох сливата", той казва: "изядох крушата". Той прави грешки в оби­
чайни, ежедневни неща. Но способностите му се проявяват, когато се
налага да си служи с абстракции. Абстракцията е нещо производно на
факти, но не самият факт. Lycopodium е способен лесно да се абстрахира
от каквото и да е. Той много лесно обещава, ще разгледа множество фак­
ти и лесно създава теории. Ако го оставите в кооперацията, той ще пре­
кара времето си фантастично: ще ви разкаже каква е тенденцията на ко­
операцията, ще стане това и това. Той е много разумен при абстракции­
те, но в обичайните, ежедневни дела постоянно прави грешки.
Medorrhinum обратно, - не е способен на абстракции. Той може лесно да
събере няколко числа, a Lycopodium греши при това, но той е способен
на логични занимания, такива като геометрия. Ако го помолите да ана­
лизира политическата ситуация в страната, той ще направи добре това,
но няма да си спомни имената на политиците.
Silicea е обезпокоена от представата за себе си
Silicea изглежда като Lycopodium. И на нея й липсва увереност в се­
бе си Но Silicea не се безпокои за това дали е способна да извърши
действието. Тя на всяка цена обаче трябва да защитава представата за
себе си Всичко, което може да заплаши образа й, твърдия образ на Si­
licea може да предизвика тревога, предчувствие. Усещането ще бъде
следното- "Добре ли ще направя това? А, ако не се получи, какво ли ще
си помислят за мен околните? Какво ще е впечатлението им за мен?
Представата за мен ще бъде нарушена.” Ето защо Silicea е много плаха,
свенлива и нервна особено преди среща с нови хора, преди появяване на
сцена или пред публика. Такава е разликата между Lycopodium и Silicea.

164
Silicea се бои да се показва на сцена. Lycopodium се бои да говори "Щом
изляза на сцената ставам много срамежлива, плаша се, появява се трево­
га-предчувствие." Познавах такъв бизнесмен, който даваше дарения за
обществени нужди и, естествено, често го канеха на сцената. Карат ли го
да излезе на сцената, той ходел с наведена глава, после сядал и цял час
не вдигал глава. Аз го попитах: "Даже ако нищо не трябва да говориш,
пак ли ти е невъзможно да направиш това?" Той отговори: "И тогава ще
е същото. Само мисълта, че мислят за мен е достатъчна." И така, Silicea
не се безпокои за способността да действа. Тя е обезпокоена от това, че
другите хора ще мислят за нея и особено за това да не се развали предс­
тавата за нея в очите на другите хора и в собствените й очи. Ето защо ше
намерите Silicea в рубриката "Самомнение” (Egotism), “Добросъвестност
за дреболии” (Conscietious about triples) и “Срамежливост при поява пред
публика" (Timidity when appearing in the public).
Ambra е стеснителна
Silicea трябва да се диференцира от друго много близко лекарство -
Ambra grisea. Ambra grisea заедно c Carbo vegetabilis, Plumbum и Gel-
semium са основни лекарства в рубриката: "Стеснителност пред публи­
ка” (Timidity when appearing in the public). Основната идея на Ambra е
изключително голяма стеснителност. Ще напомня, че във всеки от нас
има елементи на всички лекарства, всеки от нас се е притеснявал в един
или друг момент, но Ambra усеща това особено силно. Тя е много добро­
съвестна, изострено добросъвестна във всичко, което прави.
Стеснителността се усилва, когато става въпрос за извършване на ес­
тествени нужди, такива като дефекация или уриниране. Когато попитали
пациент със запек дали си има работа с алуминий, той отговорил: "Не
сър, със стомана". На следващия преглед той донесе затънат в хартия
предмет. Това беше алуминиево канче. Той каза: "Използвам я в тоалет­
ната, може ли?" Канчето, което използвал, беше тръснато на масата ми.
Това е пълна противоположност на Ambra, която при споменаването на
изпражнения, урина или повръщане, много силно се смущава. Това е
симптомът "Изпражненията не излизат в присъствие иа други хора”
(Cannot pass stool in presence of others). Мисля, че това подхожда за лове­
нето от нас. Едва ли съм срещал някой, който би ме посрещнал с думите:
"Имам намерение да си изпразня червата. Би ми била приятна компания­
та ти със семейството и приятелите". Тогава какво означава този симп­
том? Ако пациентът Ambra е неподвижен и се намира в болница, ще му е
трудно да прави тоалета си в присъствието на другите. Длъжни ли сме да
чакаме, докато пациентът Ambra не попадне в болница, за да му дадем
лекарство? Какво означава симптомът "Изпражненията не излизат в при­
съствието на другите"? Това означава, че звуците, които той издава в
165
тоалетната, толкова много го смущават, че не може да понесе мисълта,
че някой седи в другата стая и го слуша. Той би искал в цялата къща да
няма никой, когато дефекира. Трябва да е убеден, че наоколо няма ни­
кой. Такова е неговото смущение. Ambra се страхува да отиде в нечий
дом, поради страха от ходене в тоалетна. Има рубрика: “Тревога с безре­
зултатни позиви за дефекация” (Anxiety with ineffectual urging for stool).
При позивите за дефекация усеща тревога. Това е вид изпреварваща тре­
вога при Ambra. Тя е много близка по много аспекти с Baryta carbonica.
И двете присъстват в рубриките: “Плах, свенлив” (Bashful) и “Присъст­
вието на чужди го влошава” (Strangers presence of agg.). Ho Ambra има
това много силно чувство на смущение, което го няма у Baryta carbonica.
При Baryta carbonica има прекадена нерешителност, усещане за недоста­
тъчно способности, които няма при Ambra.
При Psorinum има отчаяние
Друго лекарство, което е много близко на Medorrhinum по страх от
нещастие и тревога с предчувствие - това е Psorinum. Тук усещането за
нещастие се съчетава с отчаяние. При Medorrhinum това е вътрешно чув­
ство, че ще стане нещо лошо и това го прави тревожен, забързан, нетър­
пелив и неспокоен. Psorinum има чувството "Всичко, каквото и да правя,
обезателно няма да стане". Той чувства, че никой не го обича, той е пе­
чален, тревожен, депресиран - в пълно отчаяние. Няма да намерите нес­
покойствието на Medorrhinum при Psorinum.
Два типа психически симптоми
Съществуват два типа психически симптоми:
Основни параметри и техните комбинации. Примери за основ­
ните параметри: “Ясновидство, страх, гняв” (Clairvoyance, fear, anger).
Примери за комбинации: “Предсказва времето на смъртта си” (Pre­
dicts the time of death). “Желае компания, а се отнася зле с нея” (Com­
pany, desires, yet treats them outrageously).
Изразяване на параметрите или тяхна комбинация. Например,
(Заболяване от предчувствие” (Anticipation, ailments from) - рубрика, в
която можете да видите лекарства, влизащи в нея по различни причини и
при различни обстоятелства.Тази рубрика не представя основно чувство
или параметър, а е общ израз на различните компоненти.
Винаги можете да попитате защо човекът има тревожно предчувст­
вие и да намерите удовлетворително обяснение. Например, казахме, че
Lycopodium има тревожно предчувствие заради недостатъчна увереност
в себе си. Ако у пациента Lycopodium липсва неувереност в себе си, ня­
ма да има и тревожно предчувствие. Така тревожното предчувствие при
Lycopodium е само израз и пълно обяснение на един от основните му

166
параметри, а именно - недостатъчна увереност в себе си. н
вижда, че другите лекарства влизат в тази рубрика по други при
Например: qa
Baryta carbonica има тревожно предчувствие поради ус
неспособност.
Ambra - поради смущаване.
Medorrhinum - поради страх от нещастие.
Staphysagria - поради повишена уязвимост.
Оттук “Заболявания от предчувствие” (Ailments from anticipation) не
са основни параметри, нито комбинация от такива, а само техен израз.
Разлика между основен параметър и изразяване
Ако ви помоля да назовете студен, твърд и безцветен предмет, вие
веднага ще кажете "лед". Ако ви попитам защо да не е стъкло, лежащо в
хладилника, то вероятно ще се озадачите. Но скоро ще кажете: "Стъкло­
то не е студено при обичайни условия, а само, ако го държите в хладил­
ник". Можем да видим, че основните параметри на леда са: "студен,
твърд, безцветен". Те са неизменни. Даже в топла стая, ледът остава сту­
ден, така че "студен" е вътрешно свойство, докато в същото време за
стъклото "студено" не се явява параметър. И така:
Основните параметри са безус ловни.(като студенината на леда),
те не могат да се изменят и не могат да се обяснят.
Изразяването зависи от условията, (студенината на стъклото).
Предметът най-лесно се определя от основния параметър.
Как да ги диференцираме
За да определим дали симптомът е основен параметър или негов из­
раз, задайте въпрос: "защо съществува дадения симптом"? Ако има пъ­
лен и удовлетворителен отговор, тогава това е израз. Ние сме длъжни да
питаме отново и отново, докато не стигнем до точката, в която отговорът
няма да е удовлетворителен. Това ще бъде основен параметър и всичко,
което пациентът е говорил преди това, ще бъде негов израз.
Например, ако човекът казва: "Харесвам компания". Трябва да попи­
таме защо. Ако отговори: "Не зная защо, просто обичам компания" - зна­
чи сме стигнали до основния параметър, а именно “Желае компания”
(Desires company). Но, ако каже: "Защото ме е страх да бъда сам", ние
отново сме длъжни да попитаме защо. Възможно е да каже, че не знае и
тогава основният му параметър ще е “Страх да бъде сам” (Fear of being
alone). Той може и да каже: "Страх ме е да съм сам, защото се опасявам
от сърдечен пристъп и смърт". Тогава основните му параметри ще бъдат
"Страх от надвиснала болест” (Fear of impending disease) и “Стоах па
бъде сам” (Fear of being alone). P

167
 Търсене на основните параметри
май ’ Л,и1И01°’ което с^е Длъжни да търсим - това са лежащите в основата
най-дълооки чувства (емоции) и да не се ограничаваме с тяхното изразя­
ване. Ако сте сигурни, че основните параметри са намерени, можете да
назна 1ите лекарство, даже ако пациентът не се изразява точно чрез него.
Вижте само колко допълнителни лекарства бяха въведени в рубрика­
та Засоляване от очакване” (Anticipation, ailments from) в Синтетичния
Реперториум. Преди този реперториум да попадне в ръцете ни, пропус­
кахме много лекарства, елиминирахме ги като считахме този симптом
недостатъчен за внимание и не назначавахме по основните параметри.
От изложените примери можете да видите колко полезно е разделянето
на рубриката "Ailments from" на основни компоненти. Например, “Забо­
лявалия от смъртта на родителите или приятелите” (Ailments from, death,
parents or friends, of) може да означава “Уплаха” (Fright), “Вина” (Guilt)
или комбинация от двете. Трябва старателно да анализираме това, което
говори пациентът, отново и отново да го питаме “защо”, докато успеем
да разглобим точно компонентите.

Основни параметри - симптоми, получени при доказване

Много често основните параметри са симптоми, получени при до­
казвания. Трудно ще бъде към изброените лекарства да добавим други
по тези параметри, ако те не бъдат доказани. Изразяването често е кли­
ничен симптом, затова причислените към него лекарства могат да се
увеличат с клиничен опит. Затова по-надеждно е да се осланяме на ос­
новните параметри, използвайки изразяването само за потвърждение.
Например, “Ревност” (Jealousy) е основен параметър и един от него­
вите изрази може да бъде “Сарказъм” (Sarcasm). При доказване сарказ-
мът като изразяване може да не е изявен в лекарството, което ревнува.
В Реперториума в много рубрики има лекарства, за които този симп­
том е основен и такива, за които той е само израз на основно чувство.
Основните чувства са по-надеждни
На практика, ако изберем рубрика, представляваща израз, то напъл­
но вероятно е да пропуснем лекарство. Ориентирайки се към рубрика,
представляваща основно чувство у пациента, ние намаляваме вероят­
ността да пропуснем основното лекарство.
Най-голямата част от допълненията на Галавардин към Синтетичния
Реперториум са изразявания и те не представляват основни чувства.
Например, “Революционер” (Revolutionary) (Mercurius) или доггьлнение
към някоя по-голяма рубрика “Изменящ ce”(Adulterous).

168
 При доказване на основни параметри, такива като страх и гняв, те се
проявяват ясно и отчетливо и се регистрират даже преди да е възможно
да се намери различно друго изразяване на тези чувства.
Овладейте компонентите
Компонентите са като буквите в думата. Отделно те означават мал­
ко, но заедно имат смисъл. Първо трябва да произнесем буквите (разде­
лянето на симптомите на компоненти) - с времето това ше стане бързо,
несъзнателно и автоматично, но няма да стигнем до това, ако не преми­
нем стадия на произнасяне на буквите.
Ако можете да разгадаете всяка мисъл, всяко действие, всяка профе­
сия, всеки тест, само тогава всеки отделен детайл ще изкристализира в
компоненти, както буквите в думата.
Идеята за компонентите на практика
Един от моите любими примери беше да наблюдавам, че пациентите
Aurum обичат да слушат Bhajans. Това са индийски религиозни песни,
които се изпълняват в отсечен ритъм със силен религиозен екстаз. Имат
три компонента:
Религиозност (Religious affections);
Музиката подобрява (Music ameliorates);
Отсеченост (Exactness).
Всичките три в комбинация се намират само в Aurum и представите­
лите на Aurum са почти единствените хора, при които съм наблюдавал
подобрение от слушането на Bhajans.
Друго наблюдение - деца, които като видят куче или котка, вдигат
камък и го хвърлят по животното. Това може да бъде, само ако у детето
има следните три компонента:
Страх от кучета и котки (Fear of dog or cat);
Деструктивност (Destructiveness);
Умира да хвърля вещи (Impulse to throw things);
Тази комбинация може да бъде намерена само при Tuberculinum.
Нека вземем симптома “Често се надсмива на някого” (Often making
fun of somebody).To3H симптом има редица компоненти, а именно:
Остроумен човек;
Трябва да си злобен, за да се надсмиваш, над когото и да било;
Има елемент на високомерие и презрение към другите;
Приказливостта също е черта на тези, които се опитват да се
присмиват над другите;
Трябва бързо да възприемат, бързо да действат.

169
 Тези компоненти ясно характеризират Lachesis. Hyoscyamus е ревнив
и злобен, но не е остроумен и не действа бързо. Coffea е ревнива и ост­
роумна, действа бързо, но не е злобна.

Анализ на симптомите в компонентите

Ще илюстрираме това със случай на моя колега д-р Шах, който е из­
ползвал тази идея на практика. У момиче на 9 год. възникнала диария,
съпровождаща се със силно главоболие. Диарията понамаляла с алопа-
тични лекарства, но главоболието не се променяло даже от големи дози
аналгетици. Шах видял нещо необичайно в случая. Детето непрекъснато
рисувало, създавайки картина след картина. Момичето рисувало много
бързо по време на тази силна болка от 14 до 16 часа на ден. Тя казала, че
рисуването е единственото нещо, което й харесва. Шах се опитал да изу­
чи този симптом от различни книги, но не намерил никъде "Желание да
рисува” (Desire for painting). Първо предположил, че това е "Заетостта
подобрява" (Ameliorated when busy). Искал да потвърди това и попитал
дали й носи облекчение някое друго занимание? Тя отговорила отрица­
телно. Тогава той помислил, че това е свързано с физическа дейност,
въвличаща в движение ръцете. Попитал я дали се подобрява от писане
или плетене, но тя отговорила, че се опитвала да плете, но не й е станало
по-добре. Попитал дали рисуването с молив й носи облекчение и отново
получил отрицателен отговор. И какво точно било за нея рисуването?
Шах видял, че тя рисува всяка картина с ярки цветове и я попитал за ре­
акцията й на цветовете? Отговорът бил: "Много ми харесват".
Ето как идеята за компонентите му дошла на помощ. Той разбрал, че
рисуването трябва да е съчетание от няколко черти и ако може да ги раз­
бие на компоненти, ще намери лекарството. Според него рисуването
представлява комбинация от три компонента:
Зает ум (Busy mind) (Синтет. Реп.);
Заети ръце (Busy hands);
Цветове (Colors).
И така, той взел следните рубрики:
Зает ум (Busy mind);
Трудолюбивост (Industrious);
Бърза (Hurry);
Впечатлява се от цветове (Mind, colors, charmed by);
Крайници, двигателно безпокойство, ръце (Extremities, restless­
ness, hands) (Реп. на Кент).
Оттук дошъл до препарата Tarentula hispanica. Преглеждайки Мате­
рия Медика на Фатак, Шах намерил, че Tarentula има не само “Ръцете
трябва да са заети” (Must keep hands busy) и повишена чувствителност
към цветове, но н “Силни, съкрушителни главоболия като съпътстващи

170
оплаквания” (Violent crushing headaches as accompa niment to ot ter c
plaints). Tarentula помогнала за бързо облекчение.
Ето друг прост пример. Описвайки своя 8-годишен син, родителите
дадоха типичен пример за поведението му. преди един ден момчето пог
леднало през балкона на втория етаж и видяло, че на първия етаж ДР> го
момче си е показало главата. Нашият пациент вдигнал мазилка, хвърлил
я на главата на момчето и изчезнал. Това типично описание на момчето
може да бъде представено чрез следните компоненти:
Пакостлив (Mischievous);
Деструктивност, хитрост (Destructiveness, cunning);
Безпокойство/неуморност (нужда да върши нещо) (Restless-
ness/Fidgety (the need to do something));
Хвърля неща (Throws things away).
Оттук можем да видим, че неговото лекарство е Tarentula hispanica и
отново Tarentula помогна в дадения случай.
Не всички компоненти на лекарството
трябва да присъстват в случая
От двата описани по-горе случая на Tarentula hispanica е ясно, че във
всеки конкретен случай не е необходимо да се проявяват всички черти
на дадено лекарство, даже и характерните. Никога не трябва да се отх­
върля лекарство поради, това че пациентът не демонстрира една или
друга черта. Ние трябва да изберем лекарство, което покрива всички из­
разени черти на пациента, даже ако пациентът не се вписва в предпола­
гаемото лекарство. Всякакви черти, присъщи на случая, могат в съчета­
ние да създават много характерни прояви. Въпросът, който трябва да си
зададем, виждайки странни или необичайни черти е: "Какви компоненти
са необходими за възникване на тези черти?"
Друг пример на д-р Шах показва, че когато се прояви определен
симптом, полезно е той да се разбие на компоненти и да се анализира в
кое лекарство присъстват те. Дете на 3 години. Когато към него се приб­
лижи непознат, то или му удря плесница, или плюе в лицето му. Симп­
томът “Плюе или удря приближаващи се непознати” (Spits or strikes at
strangers approaching) отсъства така в Материя Медика. Шах анализирал
че за такъв странен симптом трябва да разгледа компонентите:
Бие се (Striking);
- Страх при приближаване (Fear, approaches of being), Децата не
понасят, когато някой се приближава до тях.(СЬПдгеп cannot bear
to have anyone come near them);
Страх от непознати (Fear, strangers);
- Плюе в лицето на хората (Spitting faces of people in);

171
 Стеснителност, свснливост (Timidity);
Единствено лекарство с тези компоненти е Cuprum metallicum.
Друг случай: жена на 59 г. с оплаквания от болки в ставите и гърба.
1 я каза, че няма удоволствие от живота, че е преситена от него. Била
единствено дете на много строги родители. Родителите й не били щаст­
лива двойка. Като момиче била много потисната, не й позволявали да
прави това, което иска. След като се омъжила, взаимоотношенията с мъ­
жа й не били щастливи. "Никой не проявява любов към мен" - каза тя.
Нейният син загинал при нещастен случай на 3 години и половина. Тя
все още страда от тази загуба. По време на интервюто беше възбудена,
неуморна, въртеше ръце и потрепваше с нокти. Трябвало да се захване с
плетене или работа с игла. Обича да гледа телевизия, но само програми,
където отгатват отговори на въпроси. Даже когато гледа телевизия, една
от ръцете й продължава да плете. Стряска се от най-малкия шум. Какви
са компонентите на този случай?
Чувство на изоставеност (Forsaken feeling);
Неспокойни ръце (Restless hands);
Заетостта подобрява (Occupation ameliorate);
Тя гледа програми и викторини, в същото време плете, т.е. тя
обича да бъде (или се подобрява, когато) е заета умствено и фи­
зически. (She watches the quiz programme and at the same time
does knitting, i.e. she likes to be (or is better when) busy mentally as
well as occupied physically);
Депресиран, понижено настроение, нервна тревога (Depressed,
low spirited, has nervous anxiety).
Лекарството e Kalium bromatum. Първите три компонента са намере­
ни в Реперториума, четвъртият - в Материя Медика на Фатак, петия - у
Херинг във "Водещи симптоми".
Във физическата сфера съчетанието на компонентите също може да
даде указание за характерните черти на лекарството. Да вземем симпто­
ма "Кашлица при ученици” (Cough of students) - срещу него е Nux
vomica. Това може да включва в себе си комбинация от фактори, предиз­
викващи влошаване на кашлицата, такива като:
Загуба на сън (Loss of sleep);
Стимуланти, т.е. кафе (Stimulants, i.e. coffee);
Четене на глас (Reading aloud);
, Навик да седи (Sedentary habits);
Умствено напрежение (Mental exertion);
Възбуда (Excitement).
В този пример можем да видим как комбинацията на психични и фи
зически фактори в съчетание създава характерен единствен синдром.

172
 Компонентите се смесват един с друг
Човек е изтъкан от множество различни компоненти. Те се проявяват
не изолирано, а се смесват помежду си, създавайки особен аромат. В
кулинарията различните съставки прибавят своя вкус, но ние не ги възп­
риемаме поотделно. Заедно те създават особено блюдо, което ние раз­
познаваме. По аналогия можем да разберем, че две ястия макар и с иден­
тични части, но с добавена или изключена важна съставка, такава като
сол или захар, може да направи вкуса им съвършено различен. Напри­
мер, имаме човек - много религиозен, съзнателен и трудолюбив. Изг­
лежда като Aurum, но при него има голяма нерешителност за дреболии.
Този един компонент, изразен в значителна степен ще измени показани­
ята за Baryta carbonica. Така обликът на личността ше се промени от
непреклонния Aurum до нерешителната Baryta carbonica.
Идеята за компонентите в практиката
Тази идея ни позволява да търсим симптомите и изразяването им у
пациентите в рубриките в Реперториума, улеснявайки намирането на
лекарство, макар самото им изразяване да не е представено в ММ.
Важно е да се отбележи, че компонентите не са изолирани или слу­
чайни симптоми на пациента, (т.е. такива симптоми, които биха могли да
възникнат в отговор на някаква неблагополучна ситуация), а представля­
ват дълбините на личността (основните симптоми) и могат да бъдат пот­
върдени от други събития от живота му и други аспекти на случая. По-
долу ще изложа няколко удачно излекувани случая като илюстрация.
Случай I: Момче на 6 години. Когато види хлебарка, настъпва я и я
размачква.
Компоненти:
Деструктивен (Destructive);
Агресивен (Violent);
Импулс да убие (Kill, impulse to);
Морално чувство, недостатък (Moral feeling, want of);
Страх от хлебарки (Fear of cockroach).
Belladonna
Случай 2: Дете, което са помолили да излезе от кабинета с баща си,
силно дърпа седящата майка. Държи се за нея, тропа с крака и крещи.
Компоненти:
Жестове, тропа с крака (Gestures, Stamps the feet);
Прилепчивост (Clinging);
Крещи (Shrieking);
Stramonium

173
 Случай 3: Мъж на 70 год. дойде на интервю заедно със сина си.
(Асистентката ми беше с мен в кабинета). Той казва: "Докторе, имам
треска. Знам, че това е заради нацепвания по половия член. Излекувайте
го и треската ще премине."
Компоненти:
Самомнение (Egotism);
Теоретизиране (Theorising);
Безразличие към външния вид (Indifferent to personal appearance);
He го вълнува какво мислят другите за него (He does not care
what other think to him);
Цепнатини по половия член (Cracks in penis);
Sulphur
Случай 4: Момче на 5 год. Неспокоен, упорит, непослушен, тропа с
крака, ако желанията му не се изпълнят. Дълбока хронична кашлица.
Беседвах с майка му, когато момчето изведнъж високо каза: "Хей, Шан-
каран, защо кашлицата ми не минава?"
Компоненти:
Рязка реч (Speech, abrupt);
Заплашваща реч (Speech, threatening);
Рязък (Abrupt);
Заплаха (Threatening).
Tarentula
Случай 5: Жена, чиито син казва: “от 11 часа майка ми постоянно ми
напомня за дозата на лекарството, което трябва да й дам в 12 ч ”
Компоненти:
Пунктуалност (Particular about time) Педантичен, не може да се
успокои, когато вещите не са на местата си. (Fastidious, Rest can­
not, when things are not in their proper place);
Тревога за здравето (Anxiety about health);
Загриженост (Careful);
Критичност (Critical);
Подозрителен (Suspicious);
Безпокойство (Restless).
Arsenicum
Случай 6: Момче на 6 години. Щом види нещо в ръцете на друго де­
те, взима го и не иска да го връща.
Компоненти:
Скъперник (Avarice);
Ревнив (Jealousy);
Жаден, алчен (Greed).
Завистлив (Envy);

174
 Импулсивен (Impulsive);
Агресивен (Violent);
Смел (Courageous);
- Упорит (Stubborn). Nux vomica
Случай 7: Момче на 10 год. Майката разказва, че преди изпит пов
ръшал. Въпрос към момчето: "Боиш ли се от училището?^ тговор.
що трябва да се боя от училището. Нямам причини да се боя, дразн
когато отново и отново ме питат дали се боя от училище .
Компоненти:
Преждевременно развит (Precocity);
Тревожно предчувствие (Anticipatory anxiety);
Заболяване от самомнение, (Egotism, Ailments trom);
Гняв от противоречие (Anger from contradiction).
Lycopodium
Случай 8: Жена на 36 год. Болки в рамото (артрит), появили се след
смъртта на съседка. Тя не дружи с другите хора от блока.
Компоненти:
Детински (Childish);
Влошава се от присъствието на околните (Strangers presence, of
aggravates);
Свенлив (Bashful);
Делюзия, като че ли любим приятел е болен и умира (Delusion as
if beloved friend is sick and dying) Толкова силна зависимост от
приятелката (So much dependence on a friend).
Baryta carbonica
Случай 9: Пациент сърдито казва*. "Околните говорят лошо за мен".
Компоненти:
Подозрителен (Suspicions);
Делюзия, че я критикуват (Delusion she is being criticized);
Делюзия, че я наблюдават (Delusion she is being watched);
Конфликтен (Quarrelsome).
Hyoscyamus
Случай 10: 45-годишен пациент казва*. "Докторе, тази кашлица е ве­
че от 19 дни. Тя е абсолютно суха. Ходих от лекар на лекар, взимах все­
възможни лекарства, но нищо не помага. Изхвърлих всички лекарства,
казах, че няма да ги докосна повече и дойдох при вас."
Компоненти:
Безпокойство за здравето (Anxiety about health);
Абсолютно неспособен да мисли умерено (Absolutely cannot
think in between), Възприема нещата като черно-бяло (ненавист;

175
 съчувствие, твърде лошо, много лошо или вие сте много добър
приятел или I олям враг (Thinks of things as black or white);
Ненавист към обидилия го, не минава след извинение (Hatred for
persons who offend, unmoved by apology);
Инат, упорит (Obstinate).
Nitricum acidum
Случай //; Дете c кашлица, простуда, повръщане и диария. Майката
разказа. По време на бременността мъжът й имал много врагове. Когато
излизал, тя се страхувала, че с него ше се случи нещо. Отслабнала, била
неспокойна, изострило се обонянието й, всичко й се струвало много
мръсно и тя все искала да чисти.
Компоненти:
Тревога за другите (Anxiety about others);
Неспокойствие нощем (Restlessness at night);
Неспокоен, тревожен (Restless, anxious);
Делюзия за престъпници, делюзия, че вижда крадци нощем
(Delusion about criminals, delusions sees thieves at night).
Arsenicum album
Детето оздравя от Arsenicum album, (основано на лекарството за
майката по време на бременността).
Случай 12. Мъж на 60 год., страдащ от подагра каза: "Докторе, всич­
ко това са вълнения. Моят Гуру води нови курсове по йога и медитация,
така че, когато студентите завършат един курс, минават на следващия.
След това той оставя всичко на мен и аз трябва да се справям с всичко."
Компоненти:
Добросъвестност за дреболии (Conscientious about trifles);
Делюзия, че пренебрегва дълга си (Delusion that he has neglected
duty) Дълг, добросъвестност (Duty, conscious);
Чувство на изоставеност (Forsaking feeling);
Трудолюбив (Industrious).
Aurum
Компоненти на Гуруто:
Амбициозен (Ambitions);
Отлита от своите деца (Flies from his own children) Отлита от
своите създания (Flies from his creations);
Любов към властта (Power, love of);
Делюзия, че e на две места едновременно (Delusion of being in
two places at one time);
Авторитарен (Dictatorial);
Нетърпелив (impatience).
Lycopodium

176
 24. Делюзии
В нашия Реперториум има една голяма, но малко използвана част от
главата “Психика” (MIND) и това е “Делюзии”. Делюзиите са чувства,
които не са изцяло базирани на факти, но въпреки това са чувства. Раз­
ликата между делюзии и чувства е, че делюзиите са преувеличени, по-
устойчиви, по-неподвижни и често са изразени посредством образи.
Идеята да използвам делюзиите възникна у мен, когато открих, че
рубриките "Чувства се нещастен” (Unfortunate feeling) и "Делюзия, че
той е нещастен” (Delusion, unfortunate, he is) имат едни и същи лекарства,
посочени в реперториума на Кент. Това ме накара да мисля, че "Delusion,
unfortunate, he is" е всъщност усещането, че той е нещастен. Аз започнах
да изучавам рубриките "Делюзия” (Delusion) и се опитах да разбера как­
во означава всяка делюзия на езика на чувствата.

Разбиране на делюзиите
Една от най-простите делюзии, позната на студентите от Материя
Медика е делюзията на Thuja (от Материя Медика на Фатак) "Фиксирана
идея, като че ли е направен от стъкло” (Fixed idea as if he is made of
glass). След като прочетох този симптом аз бях сигурен, че един ден ня­
кой пациент ще дойде и ще каже: "Докторе, позволи ми да ти разкрия
малка тайна. Аз съм направен от стъкло. Аз се родих във фабрика за
стъкло". Аз мислех, че в края на краищата, ако някой симптом е записан
в Материя Медика, поне един пациент е длъжен да го има. По нито един
не дойде с този симптом. Даже в литературата трудно намерих случай, в
който този симптом е наблюдаван. Когато запитах няколко хомеопата за
това, те предположиха, че този симптом трябва да е признак на лудост и
затова, вероятно може да се намери само у психично болни хора.
Обаче, изхождайки от моето сегашно разбиране, че делюзиите често
са само преувеличени нормални чувства, аз бих могъл да използвам този
симптом в много случаи за предписване на Thuja. Какво трябва да бъде
усещането, което ни кара да се чувстваме като "направени от стъкло"?
Аз мисля, че това е усещането на човека за неговата крехкост. Това е
чувството, че е деликатен, слаб, че трябва да бъде предпазлив, защото в
противен случай нещо може да го счупи. Пиер Шмид дава в Синтетич­
ния Реперториум симптома "Усещане, че е крехък” (Frail, sensation of
being). Крехък означава "деликатен" или "лесно се поврежда". В репер­
ториума на Кент четем също рубриките: "Делюзии, че тялото е чупливо”

177
(Delusions, body is brittle) и "Делюзни, че тялото е слабо” (Delusions, body
is delicate). В известна степен много хора имат това усещане понякога.
Его защо те са внимателни, когато слизат по стълби, пресичат улицата
или когато ходят по хлъзгава повърхност, Това е нормална предпазли­
вост и нормално усещане за чупливост, но при Thuja това чувство е пре­
увеличено до много висока степен. То е изразено от изпитващия го като
усещане, като че ли е направен от стъкло. Това са думите, използвани за
изразяване на преувеличеното чувство за чупливост.
Как тази делюзня е изразена при пациентите
Една пациентка Thuja съобщи, че се страхува да влезе в тълпа от хо­
ра. Когато я запитах защо, тя отговори, че се страхува някой да не падне
върху нея или да я настъпи и да я нарани. Типичен е начина, по който
пациентите Thuja се ръкуват. Те протягат напред само върховете на
пръстите си и даже това правят с голяма предпазливост, а ръката им е
така напрегната, сякаш всеки момент внезапно ще я дръпнат назад. Това
е усещане, че другият човек стиска ръката им твърде силно и те може би
няма да понесат това. Друг израз на това чувство може да се види у па­
циент, който казва: "Докторе, надявам се, че твоите лекарства не са
твърде силни за мен." Понякога при второто посещение очевидно обез­
покоеният пациент Thuja съобщава: "Докторе, аз взех твоите лекарства и
те причиниха силно сърцебиене, аз се уплаших и незабавно ги спрях."
Усещането на пациента е, че ако вземе още една доза, тя ще увреди за­
винаги неговия организъм. Аз виждам това като още една проява на чув­
ството за слабост и чупливост.
Усещането за чупливост също може да се отнася и за определени ор­
гани. Така например, пациент може да има усещане, че сърцето му е
чупливо и ако той се напрегне още съвсем малко, то няма да издържи,
или ако яде малко повече мазна храна, сърцето му няма да понесе това и
ще спре да работи. При Thuja това усещане за чупливост е комбинирано
с друга изразена черта - фиксирани идеи. Това не е нищо друго освен
увеличена непреклонност (ригидност) в мисленето. До известна степен
всички ние сме непреклонни в мислите си, например, можем да мислим,
че всички селяни са тъпи. Тези мисли остават фиксирани, но когато вле­
зем в по-близък контакт с няколко селяни, които са интелигентни и забе­
лежим, че фактите са противоположни на нашите убеждения, ние ще
променим мнението си. Но при пациент Thuja идеята остава фиксирана
даже пред лицето на много силно доказателство за противното.
Има анекдот за жена, която казапа на лекаря си, че има котка в коре­
ма си. Докторът се опитал да обясни, че не е възможно, но тя настоявала,
че знае, че има котка в корема си. За да я успокои, лекарят й казал, че би
могъл да я оперира и да извади котката. Той я завел в операционната, дал
178
й упойка и направил разрез върху кожата на корема. Когато тя се
дила, той й го посочил и казал, че е извадил котката. Тя помолила
покаже котката. Докторът излязъл навън, намерил някаква котка и
показал. "О!” - възкликнала тя, - “тази котка е бяла. Котката, която
корема ми, е черна!" Такива са фиксираните идеи на Thuja!
Други прояви
Когато фиксирането на идеи се съчетае с чувство за чупливост, тога
ва има фиксирано чувство за чупливост. Това обикновено се наблюдава
при пациент, който независимо, че е подложен на няколко стресиращи
изследвания, даже ангиография и всички резултати от тях са отрицател­
ни, ще продължава да чувства, че сърцето му е слабо и че трябва да бъде
много предпазлив, иначе то ше спре. Той ще ходи от един лекар на друг
за потвърждение на идеята си и няма да повярва напълно на този, който
му дава отрицателен отговор.
Друг пример за такова усещане за чупливост е пациентка, която каз­
ва: "Докторе, аз избягвам всички кисели неща, защото зная, че даже мал­
ко кисело да ям всички стави ще започнат да ме болят.” Когато попитате
пациентката яла ли е кисело и наблюдавала ли е такъв ефект, тя ще отго­
вори: "Не, аз никога не ям кисело, защото зная, че няма да го понеса".
Тук имате комбинация от фиксирани идеи и чувство за чупливост.
На това място важният урок, който трябва да запомним е, че всички
тези чувства са в нас, само че при заболяване те могат да се намерят пре­
увеличени и по-упорити. Ако не сме в състояние да разпознаем тези
усещания у нас самите, ние не можем да претендираме , че ги разбираме
напълно в лекарството или пациента. С други думи чувствата на лекарс­
твото или пациента не са някакви странни чувства на особен вид хора, а
модификации на чувствата, които съществуват у всички нас. Когато че­
тем делюзията, трябва да схванем кое наше чувство, когато е преувели­
чено, може да доведе до нея. Има ли човек, който да не се е чувствал
понякога уловен в клопка или унизен? Лекарствата могат да бъдат по-
добре разбрани чрез преживяване на техните чувства. При изучаване на
главата “Делюзии” по-нататък аз открих, че много от тях ги има при
много малък брой лекарства, понякога само при едно или две. При изу­
чаване на тези лекарства открих, че много прояви на лекарството са
обясними чрез тази единствена делюзия. Делюзията често е главното
чувство, което се проявява по различни начини.
Например:
- Делюзия, че ходи на колене (Delusion, walks on his knees)-
- Делюзия, че краката му са отрязани (Delusion, legs cut off’ are)-
Делюзия, че му се присмиват (Delusion, laughed at).

179
 Вснчки тези дслюзии са на Baryta carbonica. Какво е означил изпита­
телят чрез тях? Означил е, че има нелепа (фиксирана) идея - усещането
на човек, които ходи на своите колене с отрязаните си крака. Той се чув­
ства като човек, който е с един фут по-нисък от останалия свят, поставен
в иеизюлно положение, осмиван и подиграван. Това е едно от главните
усещания на Baryta carbonica. Веднъж разбере ли се това основно чувст­
во, редица други черти на Baryta carbonica ще станат понятни.

Примерен случай
Хомеопатично интервю с 18 годишна девойка, която дошла с проб­
лем, че има няколко пъпки на лицето.
Лекар: От кога имате тези пъпки?
Пациент: Повече от месец.
Л: Сега те се появяват и изчезват ли?
П: По-лошо от това. Те продължават да се появяват.
Л: Някакви други оплаквания? Болка или парене?
П: Да, парене без болка. Малко гной след пробиването, с кръв. Без
болка.
Л: (Изследва ръцете) Има ли някакви причини? Защо се задържат
повече от месец?
П: Сега не изчезват. По-рано бяха нагноили.
Л: Имате ли силно желание за някаква храна?
П: За всякаква.
Л: За нещо по-особено.
П: За цветно зеле и ориз.
Л: Какво предпочитате - сладко или солено?
П: Сладко - не особено, обичам солено.
Л: Апетит?
П: Нямам апетит, но трябва да ям от време на време.
Л: Жажда?
П: Нормална.
Л: Гореща или студена напитка?
П: Гореща и студена.
Л: Потите ли се?
П: Малко.
Я; Нормален, само че започва 2-3 дни по-рано. Сега е оскъден.

Л: Как спите?
П: На гръб.
/7- С какво се занимавате?
л: Уча и временно работя в Индийските авиолинии като куриер.
Л: Какъв е вашият характер?

180
П: (Не отговаря - смее се)
Л: (Отново пита)
П: Аз съм мека, понякога гневна. Не удрям, но не мога да разговарям
1-2 часа. Ако дойде дете, ми става добре и забравям гнева си.
Л: Какво ще кажете още за вашия характер? Плачлива ли сте?
П: Ако някой ми каже нещо, аз плача.
Л: Какво може да ви ядоса?
П: (Дълго време не отговаря. Концентрира се)
Л: (Повтаря въпроса) Дайте пример.
П: Когато някой ме укорява.
Л: Вашето лице става ли мазно? (Внезапен въпрос за физическото
състояние за проверка на рефлексите).
П: Да, много мазно, (бърз отговор)
Л: Какво обичате - компания или да бъдете сама?
П: Обичам да бъда сама, не обичам шум - обичам тишината. Мога да
остана сама през целия ден (спонтанен отговор). Винаги да е тихо и
да върша някаква работа.
Л: Харесва ли ви да стоите на едно място или се движите?
П: Да стоя на едно място. Не обичам да ходя никъде.
Л: Какво още обичате да правите?
П: (не отговаря дълго време). После казва: “когато си свърша рабо­
тата, аз просто стоя сама.”
Л: (повторен въпрос) Обичате ли да говорите?
П: Обичам тишината.
Л: Сънувате ли?
Л: Много рядко.
Л: Разкажете ми за вашите сънища?
П: (Мълчание) Как мога да ви разкажа?
Л: Хубави или лоши сънища? - какво значи лоши? Сънища за вода?
И: Да. Но защо искате да знаете всичко това?
Л: Разкажете ми вашите сънища и аз ще ви разбера по-добре.
И: Как е възможно това?
Л: Ние избираме лекарството на тази основа.
П: Сънища за вода, дървета, разправии.
Л: Кажи ми нещо. Как е мензиса ти?
П: Първите два дни мензисът е много тъмен.
Л: Чувстваш ли се бодра при събуждане?
П: Понякога имам тежест в главата при събуждане.
Л: Имате ли сърбеж през деня или през нощта?
П: През деня.
Л: Свързани ли са пъпките с мензиса?

181
 П: Да, повече са преди мензис, а през последните няколко месена
през цялото време
Л: Имате ли особено желание за някаква храна?
П: Обичам цветно зеле, репички, сурови зеленчуци. Обичам ги мно­
го. Но ако не ги намеря, няма проблем.
Л: Вие спите на гръб, настрани или по корем?
П: На гръб.
Л: Какво харесвате - отворени или затворени прозорци?
П: Затворени - моята майка крещи (шум).
Л: Потискате ли гнева си?
П: На никого нищо не казвам. Изпитвам желание да го кажа, но ни­
кога не говоря.
Л: Обичате ли сладко?
П: Обичам мал ко-не толкова много.
Л: Как се казвате?
П: Шахназ.
Л: Ще ви дам лекарство за 10 дни, след това вие ще ми кажете как се
чувствате.
От горното интервю аз бих могъл да видя следното:
Момичето много не иска да разказва за своите чувства и създава
впечатление, че не е свикнала да говори с никого за себе си.
Въпросът, който тя зададе (Защо трябва да казвам всичко това?)
индиректно означава защо се интересувате от мен, (тъй като никой досе­
га не го е правил).
Основното чувство е, че няма никой, с който би могла да споде­
ли чувствата си или няма никой, който би пожелал да узнае за тях. Това
е чувство, че няма приятели.
Това се потвърждава от цялото й поведение и действия (не же­
лае да излиза от къщи и т.н., независимо, че е в началото на живота си.
Така аз избрах "Усещане, че няма приятели” (Friendless feeling) като
основна тема в случая и взех рубриките:
Делюзия, че няма приятели (Delusion, that she is friendless);
Враждебно настроение (Unfriendly humor);
Чувства се изоставена (Forsaken feeling);
Болести след гняв, досада, раздразнение (Ailments after anger,
vexation.);
Отвращение към компания (Company, aversion to);
Силно желание за зеленчуци (Craving for vegetables);
Самонаблюдение (Introspection);
Чувствителен към шум (Sensitive to noise);

182
 Не е разположен да говори, желае да мълчи, мълчалив ( а , in
disposed to, desire to be silent, taciturn);
Мисли, замислен (Thoughts, thoughtful);
Сънища за гора (много дървета) и вода (Dreams of forest (man)
trees) and water);
Кожа, лице, обриви, преди мензис (пъпки). (Skin, face, eruptions,
menses before (pimples) aggravates.
Тя e много затворен човек, не разговаря с никой, желае да бъде сама.
Символични сънища за дървета и вода.
От тези рубрики аз се насочих към лекарството Magnesium muriati-
cum, което не само изчисти пъпките, но и промени нейното състояние.
Чувства и реакции
Чувствата и реакциите представляват двата компонента на едно и
също състояние на човешкия ум. Ние чувстваме и следователно реаги­
раме. При реагиране имаме избор, който осъществяваме в зависимост от
нашите обстоятелства, опит, култура и т.н. Диапазонът на реакции към
едно и също чувство може да бъде широк, но чувството само по себе си
ще бъде в основата й непроменено. Можем да кажем, че чувствата са
неволеви и неконтролируеми, но реакциите са до известна степен конт­
ролируема и изменяеми. Така че, по-лесно е да се разчита повече на чув­
ствата, отколкото на реакциите. Чувства има във всички области от жи­
вота на пациента, във всички връзки, които той установява - със себе си,
със семейството си, с обществото, с лекаря си, с болестите си и т.н. Ние
трябва да наблюдаваме, да ги открием и да ги разберем.
Например, момичето, което бе приело моето лечение за пъпките
продължително време, дойде при мен и ми каза: "Докторе, защо не се
подобрявам? Вие не искате да ме излекувате."Аз попитах: "Защо да не
искам да ви излекувам?" Тя отговори: "Вие трябва да имате някакво ло­
шо чувство към мен. Другите пациенти се подобряват, защо аз не се по­
добрявам?" Чувството, което прозира зад нейното изявление е: "Вие
имате възможност като лекар, но вие не ме лекувате правилно, защото не
ме харесвате, колкото другите." Трябва да видите чувството зад това
изявление. Когато проучих нейния живот в миналото, установих, че тя е
от голямо семейство. Тя била сгодена на 18 годишна възраст, но годежът
се развалил по някаква причина. Има сестра, една година по-млада от
нея, по-хубава, и на която винаги е обръщано повече внимание. Тази
сестра се омъжила и сега има дете. Нашата пациентка се е борила от дет­
ските си години да бъде оценена правилно в семейството си. Тя се нуж­
даеше от свадливостга заради ревността, която изпитваше. Аз й дадох
Calcarea sulphurica, която й помогна много, основавайки се на рубриките-
Оплакване, че тя не е оценена (Lamenting, appreciated she is not)*

183
 Свадлива (Quarrelsome).
Ревност (Jealousy).
11 неннигс физически симптоми.
Т ова чувство на ревност, усещането, че аз обръщам повече внимание
на ярмите пациенти я правеше свадлива и оплакваща се от мен Тя се
държи така, като че ли съм неин баща, който обръща повече внимание на
другите пациенти, отколкото на нея, точно както става в нейното се­
мейство. На пикът, по който разговаряше с мен показа нейните чувства и
отношение към ситуацията. Тук виждаме как чувството, че не е оценена
я кара да реагира при различни ситуации по определен начин.
11еината реакция точно отговаря на чувствата й. Можем да кажем, че
делюзията прави останалата симптоматика значима и съответстваща. Не
всички делюзии са еднакво важни. Ние трябва да правим разлика между
два типа делюзии.

Кои делюзии са по-важни и защо?

Когато давахме определение за болест, казахме, че болестта е неспо­
собността на човек да реагира адекватно на ситуацията. Например, мъж,
гонен от куче, се държи, като че ли то е лъв. Това е неговата делюзия и
затова той реагира по начин, несъответстващ на действителната ситуа­
ция. Неговата делюзия е неговото действително заболяване. Ако тази
делюзия изчезне, той ще започне да реагира нормално, т.е. ще вижда
кучето просто като куче и ще го прогони. Делюзията е гледната точка на
човека за ситуацията. Тя обяснява повечето от неговите реакции. Това е
неговото фалшиво възприемане на ситуацията. Прояви като насилие,
смях, гняв, плач и т.н. може да са общи за много ситуации, но чувствата,
стоящи зад тях ще бъдат различни във всеки отделен случай. Изборът на
лекарството ше зависи по-скоро от чувствата, които предизвикват тези
реакции, а не от тяхната външна изява. Лекарството, което има точно
тази делюзия, ще бъде единственото способно да излекува пациента.
Тук аз ще въведа два нови термина - случайна делюзия и основна де­
люзия. Под случайна делюзия разбирам фалшиво възприемане на опре­
делена ситуация от пациента, която изчезва при приключване на инци­
дента. Например, когато тръгвам с неизправна кола, аз се боя от това
какво може да се случи, ако тя се повреди на пътя. Аз имам ненормален
страх, несъответстващ на ситуацията, който би бил подходящ за човек,
разхождащ се в джунглата. Тази делюзия (градът е джунгла) е временна,
следователно е случайна. Причината за нейната поява в тази специфична
ситуация е наличието на по-дълбока делюзия, а именно чувството, че
може би няма да съм в състояние да се справя, тъй като проблемът веро­
ятно надхвърля моите възможности. Това невярно възприемане на мен
самия във връзка с тази ситуация и последващата неувереност в себе си е

184
основата, на която възниква случайната делюзия за пребиваване в джун­
гла. Делюзията, че съм в ситуация, която може да надвишава моите въз­
можности да се справя с нея, формира основната делюзия и може да бъ­
де основа за няколко различни случайни делюзии. Обаче основната де­
люзия ше остане същата през цялото време и ще се проявява по няколко
начина, като чувства, състояния на благополучие, хобита, маниер на го­
ворене и повтарящи се сънища. Ние трябва да се опитаме да открием
основната делюзия на пациента.
Ключът към случая лежи в наблюдението на всички прояви: как па­
циентът ходи, говори, влиза в кабинета, разказва за своите оплаквания и
т.н. и след това разбиране на чувството, което лежи зад всички тези про­
яви, чувството, което го кара да реагира по този особен начин. Ние тряб­
ва да открием по какъв начин пациентът възприема своята ситуация. Ако
успеем да го открием, както видяхме това в случаите с Calcarea sul-
phurica и Magnesium muriaticum, тогава ще достигнем до центъра на слу­
чая и изборът на лекарство ще бъде точен.
Точно, както видяхме в главата "Компоненти", че имаме основни па­
раметри и прояви, подобно и тук имаме основни и случайни делюзии.
Основната делюзия ше обясни всяка отделна черта на случая и ще фор­
мира базата за различни случайни делюзии. От която и да е страна да
подходите към пациента, вие ще се натъкнете на основната делюзия. -
такова е нейното свойство.
Примерен случай:
Мъж, инженер, 40 год. дойде с оплаквания от болка в стомаха и ме­
лена. Той идваше от семейство на лекари и всички изследвания бяха
направени. Изследване с бариева каша, направено преди 10 год. устано­
вило язва на дванадесетопръстника, която той лекувал алопатично.
Той говореше за физическите си проблеми, многократно и детайлно
изследвани, като даваше много точни дати и детайли от проведеното
лечение. Той каза: "Макар че всички изследвания сега са нормални, аз
все оше получавам киселини даже от най-обикновени храни. Много
внимавам какво ям - само варена храна и много години избягвам всички
пържени и пикантни неща. Но винаги се страхувам, че медената ше се
появи отново. Когато се появи, това става внезапно. Всички в семейство­
то приемат същата храна като мен, но страдам само аз."
"Аз бях амбициозен човек, в ранните стадии на кариерата ми работех
много здраво. Не бях взискателен към храната и много занемарих здра­
вето си. Хранех се навън и не се грижех кога и какво ям. Сега съм станал
предпазлив. Здравословните ми проблеми попречиха на напредъка в ка­
риерата ми. Сега съм се примирил със съдбата си и съм се отказал от
всички мисли за напредък. Чувствам, че не мога да правя това, което

185
правят другите.Нещо ми пречи. Ако отида до Мадрас или Багалор, нося
обяда със себе си. Когато ходих в Япония, винаги търсех мляко и отказ­
вах всички напитки и други луксозни неща.”
"I лавният ми страх е язвата да не стане злокачествена. Лекарят ми
каза, че дуоденалните язви никога не стават злокачествени, но аз все още
се страхувам. Всички ми казват да ям всичко, но аз ще си имам неприят­
ности, ако ям всичко. Лекарят каза, че няма ограничения, просто да из­
бягвам проблемните за мен храни, но аз имам проблем от всичко."
На работа не мога да се концентрирам. Загубил съм паметта и само­
чувствието си, не чувствам, че работя. Постоянно мисля за здравето си.
На всяка цена искам отново да съм здрав - без здраве не можеш да нап­
равиш нищо. Бедният човек, като е здрав, се радва поне на добър сън.
Непрекъснато казвам на децата да не се притесняват за образованието, а
да се грижат за здравето си. Искам да живея щастливо, това е всичко.”
Доктор: “На какво отдаваш здравословните си проблеми?”
Пациент: "Пренебрегвах здравето си. Когато се появиха симптоми,
трябваше да направя нещо за тях. Израснах много бързо, бях много до­
бър студент, преждевременно развит и амбициозен. Можех да се зани­
мавам с медицина или инженерство. Но тъй като бях добър по математи­
ка, станах инженер, но фамилната професия е медицината. Щях да бъда
по-добре като лекар. Поне щях да се грижа за своето здраве."
В този случай всички прояви на пациента:
Липса на интерес към работата;
Чувството, че няма да осъществи амбициите си;
Съжалява, че не е станал лекар;
Съветва децата си
идват от централното чувство, че гонейки своите амбиции, е пренебрег­
нал здравето си, което заплаща със страданията си сега. Взех рубриките;
Делюзия, че е разрушил здравето си (Delusion that he had ruined
his health);
Страх, че е разрушил здравето си (Fear that he has ruined his
health).
И двете рубрики съдържат Chelidonium като единствено лекарство.
Вземайки други рубрики:
Тревожна съвест, като че ли е виновен за престъпление. (Anxiety
of conscience, as if guilty of a crime);
Разкаяние (Remorse);
Мисли за болестта (Thoughts of disease);
Делюзия, че болестта му е неличима (Delusion that his disease is
uncurable);
Бъбривост (Loquacity);

186
 Отвращение към умствена работа (Work, aversion to, menta),
Мързел, леност (Indolence);
Трудна концентрация (Concentration difficult);
Лесно забравя (Forgetful).
Аз потвърдих това предписание. Между другото, тази делюзия, че е
разрушил собственото си здраве, не се открива във всяка Материя Меди­
ка , а само в реперториума на Кент.
Интересно е да се отбележи, че този мъж не е Chelidonium от ражда­
нето. Той е бил амбициозен, преждевременно развит, работлив, което
насочва към Lycopodium. Амбицията му го заставила да пренебрегне
всичко, за да успее в този свят на конкуренция и той пренебрегнал здра­
вето си до такава степен, че влязъл в състояние на Chelidonium, за да
обърне повече внимание на своето здраве.
В този случай виждаме, че където и да почукаме, какъвто и подход
да предприемем, ние постоянно се връщаме към основното чувство, - че
той е разрушил здравето си. Това чувство макар да е оправдано до извес­
тна степен, е значително преувеличено в сегашния контекст и следова­
телно става негова основна делюзия. Това представя гледището му за
него самия и за ситуацията и оттук произлизат всички негови чувства,
реактивни състояния и компулсии.
Не винаги можем да намерим рубриката лесно в реперториума. Чес­
то трябва да търсим в различни рубрики, включвайки тези в раздела
страх, скръб и т.н. В действителност, ние трябва да търсим в цялата гла­
ва “MIND” , за да открием лекарство със същата делюзия или с чувство,
еквивалентно на нея.
Даже да не намерим такава рубрика, нашето разбиране ще се задъл­
бочи чрез разбирането на основната делюзия на пациента. Както вече
видяхме в главата "Здраве и болест", болестта не е нищо друго освен
основната делюзия на пациента. Следователно, чрез разбирането каква е
делюзията ние вървим пряко към загадката на проблема.

187
 25. Aurum metallicum
и идеята за компенсацията
l.ikMi.i компенсация ia първи път сс появи у мен след като леку­
вах няколко случая с лекарството Aurum metallicum. Един от първите
случаи е даден по-долу.

Случай
Господин Д., на 58 iдойде на 23.1 1.82 г. със следните оплаквания:
От една година има болки в гърдите при бързо ходене, при из­
качване на стълби и особено при ходене след ядене. Облекчава
сс ог почивка и от натиск. Изпотява се по време на болка. ЕКГ
показва иехемични промени.
Мравучкане по стъпалата, изтръпване на ходилата, достигащо
до глезените.
Диабет - последна стойност на кр. захар - 304 mg% след обяд.
Висок холестерол - последна стойност - 283.
Важни симптоми: Обича горчива храна, топла храна, горещи на­
питки и сладки неща. Ходенето по голяма нужда не е задоволително.
Уриниране - един път в денонощие. Пот - оскъдна. Ранна плешивост.
Първоначално е живял в Бомбай. Бил изпратен в Делхи, където бил
повишен в експерт-счетоводител и му била възложена отговорност да
работи с много пари, - нещо, с което той не бил свикнал. Станал напрег­
нат и оттогава има болки в гърдите. Сега е върнат в Бомбай и не е толко­
ва напрегнат. Обича да е в компания, чувства се самотен, когато е сам.
Много е религиозен и трябва да си казва молитвите ежедневно. Музика­
та го успокоява.
При изследване: Студени ръце, вертикални бразди на челото, арте­
риално налягане - 140/90.
Наблюдения: Много спретната външност. Точен. Много внимателно
е попълнил медицинските си документи. Редовно ходи на контролни
прегледи. Говори смирено, не е многословен.
Как разгледах този случай
Когато изучавах случая, ме порази това, че неговите неприятности се
утежняват след като му възлагат отговорност, с която не е свикнал. След
търсене в различни реперториуми, като този на Кент, Бьонингхаузен и
др. аз намерих рубриката в своя заден двор, - в реперториума на Фатак.
Рубриката на стр. 292 е "Необичайна отговорност влошава” (Responsibil-

188
ily, unusual aggravates) и лекарството бе Aurum metallicum. До този мо­
мент аз знаех само традиционната картина на Aurum, описана в Материя
Медика, - тази за депресирана, меланхолична и самоубийствено настро­
ена личност. Кларк в своя '‘Речник на Практична Материя Медика” каз­
ва: "Меланхолия с безпокойство и желание да умре. Безнадежден, скло­
нен към самоубийство, отчаяние, склонен към скок от височина, потънал
в стола, тъжен, чувства, че всичко с против неят животът е нежелан и
само миелите за смъртта доставят удоволствие - голяма мъка, която под­
бужда към самоубийство." Фатак в неговата Материя Медика казва:
"Силно изразена депресия с безнадеждност и отвращение към живота,
мъка със склонност към самоубийство. Свадлив при най-малко противо­
речие, меланхолични размисли, бъдещето изглежда черно."
При моя пациент нямаше тенденция към самоубийство и депресия и
аз следователно се съмнявах дали лекарството е Aurum. Когато обаче
обмислях другите му симптоми и ги погледнах в реперториума, бях из­
ненадан от това, че Aurum покрива почти всичките.
Работлив (Industrious);
Религиозен (Religious);
Съвестен за дреболии (Conscientious about trifles);
Музиката подобрява (Music ameliorates);
Гръден кош, ангина (Chest, angina);
Изкачването (възходът) влошава (Ascending, aggravates).
Тъй като картината на симптомите дойде до Aurum, независимо от
отсъствието на традиционната картина и от факта, че Aurum не покрива
неговите желания, аз реших да дам Aurum metallicum и да наблюдавам.
Дадох му Aurum metallicum 200С и 1М за период около година по една
доза всяка седмица. Постепенно, както може да се види, неговите оплак­
вания се подобриха и той стана почти напълно здрав.
Състояние през м. декември 1983:
Холестерол - 253 mg%
Кръвна захар - 141 mg% (след обяд)
Сърдечните болки са много по-малко. Може да се разхожда и
изкачва значително повече.
Изтръпването е инцидентно, с много намалена интензивност.
В ранния февруари на 1986 нямаше повече болки в гърдите, нямаше
изтръпване, кръвната захар и холестеролът бяха нормални. В момента
живее в Ашрам, безплатно работи като счетоводител.
Така Aurum го излекува напълно и от този случай се появи една
прекрасна картина на това лекарство. Аз започнах да използвам тази
картина и при други случаи с добри резултати. Открих, че тези пациенти
са много съзнателни, отговорни, морално задължени и много обичливи.

189
Те могат да развият почти родителски чувства към другите. От тези слу­
чаи разработих една жива картина на лекарството.
Първото нещо, което се забелязва при такива пациенти, е спретнатия
външен вид, консервативно, старомодно облечени, понякога с религио­
зен знак на челото (в Индия). Точни в своите срещи. Специалният хоме-
опатнчен въпросник за случая е попълнен много акуратно и пълно. Той
носи всичките си медицински документи, правилно попълнени и подре­
дени в последователен ред. При преглеждането на тези документи уста­
новяваме, че пациентът редовно е правил контролни прегледи. Вземал е
лекарствата си много съвестно, не е пропускал нито една доза. Описва
точно заболяванията си, споменава датите, говори уверено - нито из­
лишно, нито много малко. В своята работа той е много точен, внимате­
лен даже за най-малките подробности, перфекционист, ще работи до
късно. ше провери и последната папка, ще преброи и последната стотин­
ка. Той е много съзнателен и ангажиран в своите задължения и няма да
си тръгне преди да свърши работата си за деня. Началниците и колегите
много му вярват и му се доверяват, защото работи много здраво, много е
отговорен и честен. Тон е искрен. Познава възможностите и се придържа
към тях. Не е амбициозен, не желае пари, власт или слава. Щастлив е да
изпълни своя дълг. Той оценява признанието, но това не е целта на него­
вата работа. Обикновено е мек, но става гневен, когато другите не из­
пълняват задълженията си. Има силно развито чувство за добро и лошо и
несправедливите действия на другите провокират неговия гняв. Той е
толкова строг, критичен, поставя много високи изисквания за себе сн, а
също и за другите. Той ше бъде много точен и ще изисква същото от вас.
Ако го задържите в приемната си, той може да избухне и да изиска да
спазите времето. Може да бъде конфликтен и укорителен. Това създава
силно психично напрежение, което може да доведе до хипертония, сър­
дечни заболявання, псориазис и даже до миокарден инфаркт и рак. Неза­
висимо от болестта си, продължава да работи и се влошава.
Пациентите Aurum имат фиксирана идея за това какви са техните за­
дължения. Това основно зависи от начина, по който са научени от техни­
те родители. Например, на един човек му е втьлпено, че след като децата
му се оженят и установят, неговият дълг е приключил. Така, докато тази
задача се осъществи, той работи здраво и усърдно, много е грижовен и
пр. Но когато сватбата приключи, той ще се отпусне напълно, може вече
да не е работлив. Ако на този етап го попитате: "Напрегнат ли сте, при­
теснявате ли се?", той ше отговори: "Защо трябва да съм напрегнат, -
сега, когато всичките ми деца са установени, цялата ми отговорност
приключи. Сега прекарвам времето си, молейки се и помагайки на дру-

190
гите." Може би ще бъдете изненадани как този работлив, зает, оързаш
човек сега е отпуснат, слуша музика, като че ли няма никакви грижи.
Може да са възпитали пациента Aurum, че след като изпълни своите
задължения към семейството, той трябва да се обърне към религията или
социалните служби. Така той посвещава цялото си време на религията
или в помощ на другите. Той помага на другите повече от чувство за
дълг, отколкото от симпатия или загриженост за тях. Религиозността
също възниква от чувството за дълг. Точно определено време от деня е
посветено на религиозни молитви. Той не е философ, не си задава въп­
роса какво прави. Много е привързан към религиозната музика, която му
носи страхотно облекчение. Също добре реагира и на класическа музика.
Може да бъде горд, но не и егоист. Той е оправдано горд от своята чест­
ност. искреност и почтеност. Често говори и с желание отговаря на въп­
роси. Aurum е мек, но може да бъде и отмъстителен. Това зависи от ро­
дителското възпитание. Имахме типичен пациент Aurum, чийто баша е
много мек човек, но майката е много твърда жена. Според нея човек не
трябва да забравя този, който го е обидил, да се бори упорито, да търси
реванш, докато справедливостта не възтържествува. Този пациент
веднъж бе даден на съд от свой съсед за провинение, което не бе извър­
шил. Той си създал алиби, а в същото време съседът бил натупан от
двойка хулигани. След това се чувствал удовлетворен. По-късно той ста­
нал приятел със същия този съсед. Майка му имала същия характер.
И така, ние видяхме какво можем да наречем "родителска” страна в
Aurum. Аз използвам термина "родителска" като имам предвид транзак-
цнонния анализ, създаден от Ерик Бърн и послужил за пример на Томас
Харис за неговия бестселър "Аз съм добър, ти си добър".
Транзакционният анализ разглежда човешката психика като съставе­
на от три компонента - Родител, Възрастен и Дете. Родителят е лента със
запис на нашите родителски инструкции, предразсъдъци, убеждения и
отношения. Разликата между хората се обуславя от тяхното социално
положение, националност и, в края на краищата, от техните родители.
"Да излъжеш е грях", "Пази се от непознати" и др. са изявления, идващи
от частта на Родителя в нас. Човек, в който родителската част доминира,
не може да гледа реално на действителността. Той вижда всичко през
очите на собствените си родители и има силно чувство за добро и лошо.
Обича да поправя всеки, който според него не е прав. Често покровител­
ства другите. Например, ако го попитате: "Къде са ми ключовете?", той
ще отговори: "Защо не ги държиш на едно място?" Обективното стано­
вище на Възрастния ще се прояви като: "Не зная" или "Хайде да ги на­
мерим", но то се среща рядко у хора с доминираща родителската част.

191
 Така ние виждаме много силен Родител в Aurum. Това силно роди-
телско въздействие виждаме във факта, че Aurum едва ли живее в насто­
ящето. Той превърта постоянно лентите “с родителски записи и съди за
всичко така, както родителите му са го научили. ’’Светът отива по дяво­
лите", 'Всички политици са крадци"» т.н. Тези отношения са общи, ма­
кар че често остават непроявени при Aurum.
В Aurum еднакво силно е проявено и Детето, но неговата част е по-
скрита от тази на Родителя. Под Дете в транзакционния анализ ние раз-
оираме лентата със записи от нашето собствено детство с безпокойство,
страхове, тъга, вина, разочарования, отчаяние, отхвърляне, а също и мо­
менти на радост. Чувстваме се тъжни, когато някой ни отхвърля или ви­
новни. когато сме себични или лъжем. Ако вземем същия пример и по­
питаме човек, в който преобладава детското: "Къде са ми ключовете?,
гои ще отговори: Защо винаги мен обвиняваш?". Развитието на силна
привързаност е също качество на детската част в нас.
Aurum може да развие много силна привързаност към друг човек,
често по-млад от него. Такава връзка родител - дете аз съм наблюдавал с
лице от противоположния пол или със собственото дете. Привързаността
може да е толкова силна, че той трябва да вижда другия човек всеки ден,
да чува гласа му и т.н. Привързаността се движи успоредно с очакването
другият човек да се подчинява и да действа съгласно желанията на паци­
ента. Такива връзки вероятно показват нуждата на Aurum да бъде роди­
тел на някого. И когато другият човек се разбунтува и откаже да бъде
повече родителски покровителстван, Aurum остава с разбито сърце. Той
изпитва много чувства: негодувание, унижение, гняв, дълбока депресия,
тъга, чувство за изоставеност, разочарование и той чувства, че животът
не заслужава да се живее. На този етап у него се появява склонност към
самоубийство, той изцяло се отдръпва и става много раздразнителен.
Тази емоционална природа, разгледана заедно с интелектуалното
ниво на Aurum, изглежда парадоксална. От една страна намирате инте­
лигентен, работлив, искрен, честен, религиозен човек, а от друга, същият
този човек е силно привързан към някой друг, след което изпада в тежка
депресия и има склонност към самоубийство. Рубриките в Синтетичния
Реперториум са:
Болести от любовно разочарование (Ailments from disappoint­
ment in love) (стр. 20);
- Тъга и склонност към самоубийство от разочарование в любовта
(Sadness and suicidal from disappointment in love) (стр. 719).
За две години аз лекувах много такива случаи и при анализа им ус­
танових че съвестност е най-често срещания признак, докато склонност­
та към самоубийство е някъде в края на списъка от симптоми - само един

192
пациент го е имал, (погледнете таблицата с подробен анализ на симпто­
мите в тези случаи).
Анализ на симптомите при 19 случая на Aurum metallicum
(броят посочва броя на случаите, при които този симптом е бил намерен)
Съвестен (Conscientious) 18
Подобрява се от музика (Music ameliorate) 12
Религиозен (Religious) IО
Религиозен, лудост (Religious, insanity) I
Религиозен,меланхоличен (Religious, melancholy) I
Тревога от предчувствие (Anticipatory anxiety) 9
Влошаване от отговорност (Responsibility agg.) 9
Гняв c треперене (Anger with trembling) 8
Мисли за болестта (Thinking of illness) 8
Замислен (Brooding) 6
Работлив (Industrious) 6
Тревога на съвестта, като че ли е виновен за престъпление
(Anxiety of conscience as if guilty of a crime) 5
He понася противоречия (Contradiction intolerant of) 6
Съчувствие (Sympathy) 5
Влошава се от компания (Company agg) 3
Отвращение към (Aversion to company) 5
Подобрява се от компания (Company ameliorates) 4
Отвращение към утешение (Consolation aversion) I
Подобряване от утешение (Consolation ameliorate) 4
Тревога за другите (Anxiety about others) 4
Бърз изобщо (Hurried in general) 3
Бърза при хранене (Hurried eating) 5
Говори бързо (Hurried talk) I
Ходи бързо (Hurried walKing) 2
Работи бързо (Hurried work) 2
Бързо чете (Hurried reading) I
Страх да гледа надолу от високи места
(Fear of looking down from high places) 4
Страх да остане сам (Fear of alone) I
Страх от скандали (Fear of quarrels) I
Страх от тъмно (Fear of dark) 2
Страх от смъртта (Fear of Fear of death) 2
Страх от крадци (Fear of robbers) 3
Страх от заболяване (Fear of disease) 2
Страх от змии (Fear of snakes) I
Страх от бъдещето (Fear of future) |
193
 Страх от внезапни шумове (Fear of sudden noises) 4
Страх от буря» гръмотевици (Fear of thunderstorm) I
Cipax от непознато (Fear of something unknown) I
Страх от сърдечна болест (Fear of heart disease) I
Страх отпътуване със самолет (Feat of air travel) I
Страх от животни (Fear of animals) I
Страх от кучета, котки (Fear of dogs, cals) 1
Лоша памет (Memory poor) 3
Лоша памет за места (Memory poor for places) 1
Лоша памет за имена (Memory poor names) 5
Лоша памет за лица (Memory poor faces) 1
Лоша памет за четене (Memory poor what has read)?
Мекота (Mildness) 3
Внезапен гняв (Anger sudden) I
Гняв с насилие (Anger violent) 1
Потиснат гняв (Anger suppressed) 2
Хвърля неща надалеч (Anger, throws things away) 2
Наранява себе си (Anger, injures himself) 1
Гняв от противоречие (Anger, from contradiction) 1
Гняв c негодувание (Anger, with indignation) I
Заболявания от гняв (Ailments from anger) I
Тъга, влошава се от облачно време 2
( Sadness, cloudy weather agg.)
Тъга близо до море (Sadness near sea) 1
Сепване, влошаващо се от внезапен шум 1
(Starting, sudden noise agg)
Мисли за самоубийство (Suicidal thoughts) 2
Плаче, когато е сам (Weeps when alone) 2
Чувства се изоставен (Forsaken feeling) 3
Възмущение (Indignation) 3
Бавно се храни (Slow in eating) 1
Завистлив (Envious) 2
Сантиментален (Sentimental) 2
Критичен. (Censorious) 1
Решава бързо (Decides quickly) 2
Безразличие (Indifference) 1
Безразличие към бизнеса (Indifference to business) I
Безразличие към постъпките на децата 1
(Indifference to affairs of children)
Плаче (Weeping) 3
Плаче по време на сън (Weeping during sleep) 1

194
 Плаче от гняв (Weeping from anger)
Плаче от съчувствие (Weeping from sympathy)
Спира се подробно на нещо (Dwelling)
Поз йената скръб (Grief, suppressed)
Приказливост (Loquacity)
Весел, когато се моли (Cheerful, when praying)
Весел в облачно време (Cheerful, in cloudy weather)
Весел при буря с гръмотевици (Cheerful, in thunderstorm) I
Делюзии, Бог (Delusions, God) *
Моли се (Praying) '
Нетърпелив (Impatient)
Придирчив (fastidious)
Егоистичен (Egoistic) -
Разкаяние (Remorse) '
Тревога, влошава се от внезапен шум I
(Anxiety aggravated by sudden noise)
Потиснат (Moody) I
Тъга преди мензис (Sadness before menses) I
Подозрителен (Suspicion) 3
Ревност (Jealous) 2
Амбициозен (Ambitious) I
Грешки при говорене (Mistakes in talking) I
Грешки при писане (Mistakes in writing) I
Натрапчиви мисли (Thoughts intrude upon mind working) I
Странстващи мисли (Thoughts wandering) I
Трудна концентрация при разговор 1
(Concentration difficult in conversation)
Присъствие на непознати влошава 1
(Presence of strangers aggravates)
Болести от разочарование (Ailments from disappointment) 1
Болести от шок (Ailments from shock) I
Болести от срам (Ailments from shame) I
Тревога за здравето (Anxiety about health) I
Тревога за материални неща 1
(Anxiety about money matters)
Авторитарен (Dictatorial) I
Суеверие (Superstitious) 1
Упорит (Obstinate) 2
Привързаност към човек, който не е роднина |
(Affectionate to an unrelated person)
Злобен (Malicious) »

195
 Сомнамбули 1ъ.м (Somnambulism) I
Говори по врече на сън (Talking, during sleep) |
I гене по време на сън (Moaning during sleep) |
II ред извикате лен (Defiant) I
I le може ла понесе несправедливост I
(Injustice, cannot 1 derate)

да ни,hi колко силно повишеното чувство за отговорност и

добросъвестност са проявени при изпитанията. Започнах да чета внима­
телно картините на изпиталия и осъзнах, че депресията и тенденцията
към самоубийство идват от чувството, че е пренебрегнал своя дълг и от
lyBCTBOio, чс е извършил престъпление. Картината, описана в изпитани­
ята, съм дал по-долу. Извлякох я от “Водещи симптоми" на Херинг и от
иста Mai срия Медика’ на Ханемшг 'Мрачност, не е предразположен
за р^ыовор. Стои настрана, в ъгъла, потънал в себе си, като че ли в най*
дълбока депресия, но и най-малкото противоречие предизвиква силен
гняв и жар, когато тон напълно се забравя, в началото се кара, а после
разговаря с няколко човека едновременно. Забележима променливост на
психиката - ту импулсивен и безразсъден, ту много весел, ту тъжен, тре­
вожен, копнеещ да умре след силен смях. Много лесно се обижда, Най-
малкото нещо, което тон смята за обидно, го наранява дълбоко и причи­
нява възмущението му. Раздразнителен при депресия, смята, че нищо ле
е наред с него. Недоволен от обстоятелствата, обвинява съдбата или себе
си за това. Съжаление поради неспособността си да прави нещата доста­
тъчно бързо. Неспокоен и нерешителен; мисли, че е пренебрегнал нешо,
за което ще си навлече упрек. Самообвинение, самокритика, постоянно
чувство, че прави всичко погрешно. Въобразява си, че е лишен от лю­
бовта на другите и това го нагьжава до сълзи. Силна безнадеждна депре­
сия и отегчение от живота. Меланхолия, въобразява се, че е негоден за
света, че е недостоен за живота. Отрицателно настроен, непрестанно
мисли за самоубийство. Мислите за смъртта му доставят на й-гол я мо
удоволствие. Мислите му се въртят около това, че е пренебрегнал дълга
си, чс заслужава упрек и не е достоен за спасение. Отчаян, желае да ско­
чи от високо. Тъмнина, безнадеждност, честа тревога и отчаяние, живо­
тът е товар за него."
Аз се запитах зато има такава разлика между клиничната картина ч
тази от изпитването. Едно нещо беше очевидно, - и двете картини идват
от един източник, а именно "повишена добросъвестност (Кларк)*
Тъй като и двете чувства - желание за самоубийство и за пренебрег­
нат дълг идват от повишената съзнателност, защо едното от тях е по-
лроявено в клиничната картина, а другото - в картината на изпитването.
И двете са част от Aurum, но в изпитващия състоянието на Aurum идва

196
 внезапно. Нормалният здрав човек, поглеждайки на своя живот през
погледа на A|rum с повишена съзнателност, чувства, че безнадеждно е
пренебрегнал своя дълг. Той е напълно депресиран, мисли, че е сгрешил,
че е загубил любовта на приятелите и заслужава упрек, смъртта е единс­
твеният изход а момента.
От друга страна, пациентът с хронично състояние на Aurum никога
не би пренебрегнал дълга си поради повишената си съзнателност.
Склонността към самоубийство е травм и ранга и неприятна и той е ком­
пенсиран спрямо нея, Изпитващите нямат време да компенсират.
Тази мисъл ме накара да почувствам, че много симптоми от нашето
състояние са в компенсирана форма. Например, пациентът Aurum ще
запази чувството си за дълг, моралност и трудолюбие в директна форма,
но депресията си той ше компенсира, казвайки нешо подобно: "Защо
трябва да тъгувам, че моят син н не е успял в живота? В края на краища­
та аз съм изпълнил моя дълг. Аз съм направил всичко, което съм могъл и
съм изпълнил отговорността си. И ако сега неговата съдба не е добра, аз
не нося отговорност за това." или "В края на краищата аз трябва да жи­
вея и да изпълня моята отговорност", иНе мога просто да избягам след
като веднъж съм се заел с това", "Аз трябва да приключа с това, няма да
бягам". Или н стресови ситуации той може да каже: "Докторе, аз желая
смъртта да дойде, но как бих могъл да умра, имам да правя толкова мно­
го неща" Тези изявления са опит да държи на разстояние суицидните
мисли, които му идват на ум, да маскира истинското си вътрешно състо­
яние. Този процес аз наричам компенсация. Видяхме вече каква голяма
разлика могат да предизвикат процесите на компенсация между картина­
та от Материя Медика и това, което виждаме в пациента. В следващата
глава ние ще изучим процесите на компенсация по-подробно.

197
 26. Компенсация
Компенсацията представлява прикриване на някои елементи от ис­
тинската ни природа с участие на волята (без да има промяна в тези еле­
менти). Това прикриване е необходимо» ако ситуацията не е достатъчно
интензивна» за да изисква промяна в тези елементи и прикриването прос­
то ще послужи на целта в момента. Така психиката има възможност да се
приспособи сама. Тази компенсация е волеви акт» уравновесяващ нещо в
нашия характер. Това е процес на усилие, който до голяма степен е неу­
добен, защото включва борба срещу истинската ни природа.
Компенсация може да се види у всички нас и ние трябва да компен­
сираме различни елементи в различни ситуации. Да вземем за пример
случай със силен елемент на неспокойство, който не може да стои на
едно място. Когато този човек посети лекция, той ще прави усилие да
контролира това безпокойство. Като компенсация за това, той ще стои
със здраво кръстосани крака и ще напомня постоянно на себе си, че не
трябва да се движи. Процесът на компенсация е много интересен и има
значително участие в хомеопатията. Ако разберем как работи този про­
цес, ще постигнем голяма разлика в разбирането на нашите пациенти.
Човек е най-спокоен в тази ситуация, в която най-малко се нуждае
от компенсация. В ситуации, където човек е принуден да се контролира
много , той е максимално компенсиран. Нормално избираме ситуации, в
които се нуждаем от най-малка компенсация. Например, физически нес­
покойният човек ще избере професия не на чиновник, а на пощальон,
продавач или спортист, където той ще компенсира най-малко. Човек със
силно желание за пътуване (Tuberculinum) ще предпочете да стане тър­
говски пътник, така че няма да има нужда да компенсира този аспект.
Повечето ситуации, които избираме, се нуждаят от най-малка компенса­
ция, но все пак, даже в тези ситуации винаги има елементи, насочени
срещу основната ни природа.
Мъжът, който е избрал професията на търговски пътник може да пъ­
тува много, но той също трябва да води и сметки. За да приготви разчета,
той трябва да седне, да се концентрира и да въведе всичко в ред. Това е
насочено срещу неговата природа и той трябва да компенсира (контро­
лира) желанието си да бъде в движение, когато пише сметките. Подобно
във всяка ситуация има елементи, които са в съзвучие с нашата природа
и такива, които ние сме принудени да компенсираме. Ние можем да ви-

198
 w<*ua в обществото»
дим това в отношенията между мъжа и негова г >
между приятели» в религията, в група и т.н.
Да предположим, че Lycopodium си е избрал Pulsatilla и с
за нея. Pulsatilla е много любяща, отстъпчива и мека. Доминира
copodium харесва тази част от нейната природа, той не тря ва д<-
пенсира. Но в същото време тя също така е много зависима от него, к
то изисква от него повишена отговорност, което той не харесва, тъй като
по природа той предпочита да избягва отговорността. И така, жената
трябва да компенсира като не изисква толкова много отговорност, лю
бов, съчувствие и внимание или съпругът трябва да компенсира и да за
почне да й дава съчувствие и любов и да стане отговорен. И двамата
трябва да компенсират до известна степен. 1 ова още се нарича приспо
собяване. Компенсацията не е приятна за мъжа, но имайки предвид пол­
зите от тази връзка, той я прави.
Подобно човек Rhus toxicodendron не обича да стои на лекция, но
тъй като ще получи други изгоди» той компенсира. Във всички връзки
човек трябва да компенсира по някакъв начин.
Защо познаването на компенсацията е толкова важно? Когато сне­
маме случая, некомпенсираните симптоми се проявяват по-лесно, докато
компенсираните се проследяват много по-трудно. Мъжът Lycopodium се
грижи за жена си поради компенсацията. Трябва ли да вземем “Загриже­
ност" (Caring) като негов симптом. Ако направим това, ще сгрешим, за­
щото това не е неговата истинска природа. Трябва да предпишем върху
неговата основна природа. На практика трябва да сме в състояние да
видим, че всъщност, истинският симптом е точно противоположен.
Ние имаме случай на семейна двойка - и двамата Pulsatilla. Pulsatilla,
както знаем, е мек и нерешителен човек. Доброто е, че съпругът е по-
изразена Pulsatilla от жена си. И така, в тяхната връзка жената трябва да
взема всички решения. Когато попитах съпруга: ”Как вашата жена взема
решения - бързо или бавно?", той отговори: "Бързо", защото тя е тази,
която взема решенията и трябва да го прави бързо, макар това да не й е в
природата. Ако тя не взема решения, никой няма да ги взема, защото
мъжът й е висока степен на Pulsatilla. Мъжът я вижда като много раз­
дразнителна, упорита и решителна. Но аз я видях, тя стоеше срещу мен и
питаше: "Докторе, какво трябва да правя? Кажете ми." Пред мен тя беше
много мека и отстъпчива, но в негово присъствие тя не можеше да си
позволи да бъде такава. Тя или беше в действителност Lycopodium, кой­
то се опитваше пред мен да мине за Pulsatilla, или беше Pulsatilla и'беше
длъжна да се прояви като Lycopodium пред него. Как да разбера каква е
истината? Аз трябваше да попитам себе си "Коя ситуация изисква по-
голяма компенсация от нейна страна?" Аз не съм авторитарен в моя ка-

199
оинет, но на приема тя беше мнпт пл . .
В присъствието на съпруга си тя ТрЯб°аШС Да бъде
нужно да бъде, там тя действа мною ап ■ °МИ1И,раща’ ТОЛКОпа’ колкою е
неадекватна и приспособена към с L на,”° на ситуацията. Колкото е
бъде компенсн^Х^РVt, П°’“е₽°’ТН0 ' ”
присъствие тя беше твърде преклонена- "Лоя^“ ™" СН1уаиия)' 13 мое
п пвавя'’" Почти млпт т Докторе, кажи ми какво трябва
летит и по™"С С компе“а“»’- Компенсацията е по-
Г1 сптеаии™ г ситуацията. Човекът компенсира само тогава, ко-
го над-™ Т. 3 таи СИТуа11,1я' (“огата разговаря с мен) не
о изисква. 1 я няма нужда да бъде толкова мека и молеща. Следователно
пред мен тя е «компенсирана, докато пред мъжа си компенсира, зашито
тон е толкова силно проявена Pulsatilla. , че тя трябва да компенсира соб-
ственото ся състояние на Pulsatilla, за да оцелее семейството. В противен
сл\ iaii и двамата ще започнат да плачат и никой няма да взема решения.
И така, компенсацията е:
Волеви акт.
Тя е насочена срещу някои аспекти на основната, истинската
природа на индивид.
Тя изисква усилия.
Обичайно е необходима при определена ситуация.
Спомням си лечението на много пациенти с Nitric acid, които нямаха
и частица от злобата, която е една от най-добре познатите техни черти. В
началото аз бях изненадан, че предписанието беше ефективно, макар че
изписах лекарството, защото всички характеристики на пациента покри­
ваха само Nitric acid. Когато обмислях характера на пациентите, всички
те ми се струваха толкова спокойни, извънредно неагресивни, меки и
внимателни хора. Сега осъзнавам, че те идват от религиозна група, в
която ненасилието е един от основните принципи. Злобата, жестокостта
и насилието са табу и са.
Неполезни в тази ситуация;
Не се одобряват от тяхното общество;
Положително са вредни за образа им на живот в това общество.
Така тези хора чрез тяхната извънредна мекота и милосърдие (про­
тивоположен белег) са компенсирани спрямо вътрешната злоба. Почти
маниакалната интензивност, с която те проявяват своето милосърдие
показва усилието , което е необходимо, за да скрият злобата.
Друга форма на компенсация в техния случай би могла да бъде отк­
лонение на злобата към социално одобрени форми, например, воина
против бедността или даже на лично ниво те биха могли да кажат: "Това
заболяване толкова ме притеснява, че бих желал да го видя напълно раз­
рушено" Така злобата ше се покаже в социално одобрена форма и ние

200
бихме могли да я схванем в човека. Можем да я видим, ако разберем
социалния контекст, ако разберем кои черти ще бъдат компенсирани
заради него и какви са пътищата за проявата им в некомпенсирана фор­
ма, зада бъдат одобрени от обществото. Ако изучим човека Nitric acid в
друга ситуация, а именно мъж, който е ангажиран в много важна съдебна
битка, където той е морално оправдан и където е въпрос на оцеляване
(първоначална ситуация на Nitric acid), и в който случай ше видим зло­
бата и състоянието на непрошаване в некомпенсирана форма. От друга
страна, ако в такава ситуация човекът остане всеопрошаваш и внимате­
лен, (където агресивността е оправдана и нужна), ние сериозно трябва да
се усъмним дали нашето предписание на Nitric acid е вярно.
Свръхкомпенсацпя
Ако компенсацията е много силна или в обществото даден елемент
се разглежда като много лош или пациентът е извънредно чувствителен
към него, тогава се появява свръхкомпенсацпя. Това означава, че ше се
развие начин на поведение, който е коренно противоположен на истинс­
ката природа на човека. Например, ако вашата натура е жестока и при­
надлежите към религиозна общност, която приема жестокостта като най-
голям грях, то вие трябва да прикриете своята жестокост така пълно, че
избирате да станете светец. Така свръхкомпенсаиията се появява, когато
ситуацията, в която се намирате в момента много силно е насочена сре­
щу вашия основен елемент, тя ще изисква голямо усилие и ще ви накара
да се чувствате дискомфортно.
Как откриваме некомпенсираните симптоми?
Трябва да зададем следните въпроси:
Каква ситуация пациентът би избрал за себе си? - в нея би тряб­
вало да има много некомпенсирани неща.
Какво в дадената ситуация го прави щастлив и спокоен? - това
ще бъде в съзвучие с некомпенсираното състояние.
Какви са белезите, които той не може да преодолее, въпреки
съзнанието , че не са добри в дадената ситуация? Те ще бъдат некомпен­
сирани симптоми.
Какви са нещата в неговия характер, които не се одобряват от
обществото, но той не може да избегне. Това също ще бъдат некомпен­
сирани признаци.
Белези на компенсация
Когато пациентът действа според изискванията на ситуацията, това
не може да е негов основен симптом. Вие трябва да установите дали той
ще действа по същия начин на място, където това не се налага. Напри­
мер, ако човек работи в офис с голяма заетост, той ще бъде много вни-

201
мателен в съхранението и подреждането на документите. Това не бива да
се схваща като прнднрчивост, но ако и в къщи той е твърде стриктен,
(където би могъл да си позволи да бъде небрежен), ние можем да кажем,
че приднрчивостта е основа на неговия характер. Това не е компенсация.
Но там. където тон прави усилие, за да бъде чист и спретнат, защото си­
туацията го изисква, това е компенсация. И така, ние трябва дълбоко да
проучим този аспект. Преди да вземем симптома като основен за случая,
ние трябва да видим:
Изисква ли го ситуацията - може да бъде компенсация.
Чх вства ли се удобно с това - не е компенсиран.
Поведението му има ли връзка със ситуация, която не го изисква
- не е компенсирано.
Отделянето на компенсираните от некомпенсираните симптоми при
снемане на случая е много важно нещо. Ще можем да направим това
упражнение, ако наблюдаваме себе си н установим кон неща правим с
усилие. По този начин ние се доближаваме до нашата собствена неком-
пенсирана природа, а също и до нашите компенсирани действия.
Природа иа компенсацията
Компенсацията е волеви акт и тя възниква като защита срещу невол­
ни чувства или стремежи. Това, което ни насочва към компенсирани
действия, е нуждата да се прибягва към това действие много по-често,
отколкото е нормално. Например, когато човек ви казва спонтанно и
неколкократно: "Докторе, какъв смисъл има да се обиждам? Всеки пос­
тъпва според собствената си природа. Никога няма да позволя тези неща
да ме засегнат. Когато някой ме обижда, аз мисля, че е по-добре да го
пренебрегна, отколкото да кажа нещо и да създам конфликт. Така аз ви­
наги прощавам и забравям. Той не само ни казва това веднъж, но ни
привежда безброй случаи, когато е бил обиден и е подминал. Когато
поглеждаме този вид състояние, ние трябва да се запитаме защо тази
тема за прошката и забравата е толкова важна. Какъв тип човек е този,
който постоянно трябва да напомня на себе си, че трябва да прощава и
да забравя? Това трябва да бъде много чувствителен човек и с природна
склонност да бъде злобен и отмъстителен (Nitricum acidum).
Компенсация и промяна в състоянието
Можем да анализираме жена Calcarea carbonica, която е била Cal­
carea още от детството си. Calcarea е състояние, възникващо от ситуация,
изискваща защита при заплаха, идваща отвън и човекът не е способен да
я посрещне. Тя се ограничава да стои само в къщи и се страхува да изле­
зе навън. Тя силно желае защита, сигурност и подслон. Чрез компенса­
ция тя ще е способна да излезе навън, да поеме известни рискове и да
202
има известен кураж, но те трябва да употреби извънредн ом_
енергия, за да осъществи това. Този тип усилие показва, ie гтяие в
пенсания. Колкото дълго тази закриляща, защитна ситуация
нейния живот, толкова дълго тя ще остане в некомпенсирано с^ст
Косато ситуацията се промени, тя ще навлезе в компенсирана фаза,
гато даже тази компенсация е недостатъчна, ше се промени състоянието.
Например, ние знаем , че ситуацията на Calcarea е такава, при която чо
векът е в защитено обкръжение и не е способен да посрещне външни
заплахи. Той просто желае сигурност в собствения си дом. Така, докато
човекът е защитен в собствения дом, той може да си позволи да гледа на
ситуацията като удобна. Той ше остане в състояние на Calcarea, някои от
нейните признаци ще бъдат компенсирани, а други - некомпенсирани.
Но, когато ситуацията се промени и той загуби сигурността в дома си,
той ще се чувства като захвърлен в пустинята. Състоянието на Caicarea
няма да му помага повече даже да е компенсирано. Той ше навлезе в
състояние на Stramonium. При ситуация на Calcarea той е защитен, при
ситуация на Stramonium не е защитен. В ситуация на Calcarea човекът
желае сигурност срещу риска. Ситуацията на Stramonium изисква съпро­
тива срещу терора и агресията и компенсацията е просто противополож­
на, а именно под форма на проява на смелост. Така Stramonium се управ­
лява от ситуация на незащитеност и заплаха и желае да се прилепи към
някого. Stramonium прилича на човек, който е навън в тъмната нош и
желае да се прибере в къщи, докато Calcarea е някой , който е вътре в
къщата и не желае да излезе навън. Цялата ситуация, всички реакции и
чувства на тези лекарства са различни и те не могат да се заменят.
Когато вие компенсирате, действията ви се променят, но състояние­
то ви остава същото. Ако състоянието ви се промени, всичките ви чувст­
ва се променят. Ние виждаме все по-малко и по-малко възрастни Cal­
carea. Причината е, че повечето деца са в сигурното състояние на Cal­
carea. Когато те станат възрастни, сигурността се губи и е нужно нещо
повече от състоянието на Calcarea, за да посрещнат новите ситуации.
Следователно тяхното състояние на ума се променя, а какво те ще про­
менят в себе си зависи от две неща:
От новата ситуация
и
От другите корени, които са представени в човека.
Човекьт Calcarea, който няма пари и чийто баща е починал, а майка­
та става зависима от него, открива, че се намира в ситуация, в която
трябва да напредне, за да оцелее. Сега няма стая за Calcarea с нейната
леност и желание за защита. Сега корените на Lycopodium, ако те същес­
твуват, ще се стимулират или на Bryonia, или даже на Aurum в зависи-

203
 KOH КОреНИ “ ВМре ТаЗИ ВСР°Я™0 с . ........ .. '«орали
• Н <- виждаме много Calcarca при възрастните. особено мъже
чри илучаи със семейна двойка, когато и мацата са нерешителни
единият те компенсира заради нерешителността на другия. Понякога
когато тази компенсация става съвсем неадекватна пред лицето на нуж-
'•'( в., ежедневния живот състоянието трябва да се промени, така че
илвл нови (и в известен смисъл противоположно) състояние. Например,
ако днама несигурни хора се оженят, единият, който е по-пссигурен. ста­
на зависим от другия, който компенсира твърде мною. Когато това е
недостатъчно, той става истински отговорна и доминираща личност. Не­
ин урна личност с оше по-несигурен партньор (Calcarca) би станал до­
миниращ (Lycopodium) или отговорен (Aurum), или загрижен (Causli-
vinn) в зависимост от корените, които има заложени.

Формиране на равновесие
Ако двойката има две различни състояния, тогава всеки от тях me
компенсира някои симптоми, а други ще останат декомпенсирани. Така
те шс оформят равновесието. Например, ако съпругът е отговорен (Au-
rum), а съпругата - несигурна (Calcarea), тогава симптомите, които жена­
та трябва да компенсира са: страх от тъмнина и страх да бъде сама (може
би нейният мъж пътува и често я остава сама). Чувствителността към
жестокост трябва да остане некомпенсирана, защото тя насърчава зави­
симостта. Гова ги задържа заедно и осигурява преживяване и комфорт.
Мекотата и боязливостта трябва да останат некомпенсирани. У мъжа
некомпенсирани трябва да останат чувството за отговорност, трудолю­
бие, четене на молитви, релнгиозност. Агресивността и нетърпимостта
към противоречие трябва да се компенсират. Те няма да му бъдат полез­
ни в тази ситуация. Вие може би мислите, че ако човек се намира в ситу­
ация, която точно допълва неговото състояние, няма нужда да боледува,
но ние трябва да изясним, че в хомеопатията състоянието само по себе
си е болест, компенсирано или декомпенсирано, то е в състояние да про­
извежда патология у човека, който е предразположен към нея.
Компенсацията е като навита пружина,
очакваща да бъде освободена
Колкото повече компенсираме, толкова повече време ще е нужно за
декомпенсация. Колкото по-дълго не живеем в съгласие с нашата истин­
ска природа, толкова повече време ше ни трябва за релаксираме, за раз­
виване". да бъдем самите себе си. да се почувстваме "в къщи . Нуждата
от различните форми на забавления, разпускане, ваканции и почивки в
края на седмицата идват от нашата компенсация в различните аспекти на
живота. Ето зашо физическа активност като джогинг, плуване и други

204
упражнения са популярни, ето защо привличат сскс-списаиия и филми,
ето защо хората се забавляват с бокс и други видове насилие - като фил­
ми с насилие, например, ето защо има войни. Заетият американски ди­
ректор избира Индия, за да се разтовари от напрежението.
Хората избират такава форма на релаксация, при която компенсират
най-малко. Програмите за забавление и релаксация във всяха страна са
свързани с компенсираното поведение Хората се чувстват по-
релаксираии, когато пътуват в друга страна с напълно различен начин на
живот. Така пътуването в чужбина става обичаен начин за релаксация.
Споделянето с другите с обичайна форма на компенсация, fine спо­
деляме нашата къща, месторабота, пътищата и приятелите. Много малко
веша в действителност ни принадлежат, даже ако ние силно желаем то­
ва. Тази е причината, поради която колекционирането на веши и тяхното
притежание е главно развлечение или хоби. Па практика много хобита
представят усилието за премахване на компенсацията Животните и мал­
ките депа едва ли имат хобита Те се появяват тогава, когато започне
компенсацията. В нашата ежедневна работа трябва да компенсираме
тежко при развитие на личните връзки и по време на обшунане. Нуждата
от забави и други социални мероприятия е опит за премахване на ком­
пенсацията. На Изток (Индия), където не се сблъскват работа и лични
взаимоотношения, нуждата от такива социални мероприятия и партита е
ограничена. Повечето от нас са принудени да компенсират скоростта, с
която живеят и която обичайно е много по-бърза, отколкото бихме жела­
ли да е. Не е чудно, че хората от големите градове си почиват най-добре
като отиват на спокойно и мързеливо място, където не трябва да правят
нищо. Нормално е за работохолиците да работят с висока скорост - тук
няма компенсация. Следователно, те няма да имат нужда да компенсират
на тихо и спокойно място.
Следователно един от белезите, че човекът е компенсиран, е, че той
ще има периодична нужда да прави противоположното. От друга страна
човекът, който не е компенсиран (даже неговият начин на живот да изг­
лежда стресиращ), ще се чувства по-потиснат, ако е принуден да прави
противното. Компенсираните черти ще се проявят много ясно на практи­
ка, ако съществуват благоприятни обстоятелства за проява на некомпен-
сираните компоненти. Ако те не се проявят даже при тези благоприятни
условия, определеното лекарство трябва да се изключи, Възниква въпрос
в какви случаи симптомите ще се открият в директна форма, независимо
от опитите да се компенсират. Те ще се видят директно, ако:
Ако възбуждащият фактор е много силен и продължава да дейс­
тва много дълго време.

205
 Жизнената сипания е такава, че не дава възможност та компен­
сиране на неприятните черти, например, несигурни родители.
; и т I компенсация, проявена от човека, трябва да е в съзвучие с:
Другите компоненти на лекарството.
Социалната сипания и норми.
В заключение. за да решим дали проявената черта е компенсирана
нлн некомоенсирано основно чувство, трябва да приложим следните
критерии, конто ше определят некомпенснраните симптоми.
Симптом, който безпокои пациента.
С Инглом (чувство нлн действие), което пациентът чувства, че е
извън неговия контрол. Той казва: "Не мога да се справя с това.
Това е. което чувствам”.
С нмптом, конто пациентът не желае да има, но все ошс има.
Симптом, несъвместим със социално одобрените норми.
Симптоми, манифестиращи се при много стресираща ситуация.
Всеки симптом, който пациентът се стреми да скрие от другите.
Когато симптомът няма причина или задоволително обяснение.
В сит) зини, близки до изходната ситуация на лекарството.
В отношението на пациента към неговото заболяване.
В избора от пациента на призвание и развлечение, например,
много пациенти Kalium bromatum с неспокойни пръсти на ръце­
те избират за развлечение или работа писане на машина, ком­
пютри. свирене на музикални инструменти и т.н.
И обратно, противоположното на горното ще бъде компенсиран
симптом. Ние компенсираме тези симптоми:
Които не се приемат от обществото.
Които са вредни за нас.
Конто нарушават имиджа ни.
Тези, конто са полезни за нас, ще ги намерим в некомпенснрана
фор.ма, например трудолюбието на Aurum.
При четене на компонентите на лекарството в Материя Медика ние
можем да се досетим кои компоненти вероятно ще бъдат компенсирани
или декомпенсирани при пациента в съгласие с горните три критерия.
Изпитване н компенсация
Не всички компоненти на лекарството могат да се проявят при из­
питване. При изпитване ефектът е внезапен и остър. Симптомите се
преживяват от изпитателя за първи път и то много интензивно. Най-
обезпокояващия некомпенсиран симптом ще бъде преживян най-ясно и
сигурно е, че ще бъде записан. Симптомите, които са по-слабо проявени,
ше останат в сянка. По времето, когато тези безпокоящи симптоми се
компенсират, изпитването най-вероятно ше бъде завършено.
206
 Избор на потенция при компенсираните случаи
Аз открих, че е трудно да се избере потенция при компенсираните
случаи, защото потенцията се определя от силата на характерните симп
томи. В компенсираните случаи характерните симптоми не се проявяват
открито. Те се намират в компенсирана форма и следователно е трудно
да се определи интензивността им. Например, при пациента Nitric acid
ние видяхме, че той през цялото време убеждава себе си. че няма смисъл
да търси отмъщение. Това е компенсирана форма на злоба. В този случай
как да определим интензивността на тази компенсирана злоба? Отговора
ше открием в нашето определение за здраве и болест. Ние обичайно въз­
приемаме здравето като състояние на мир и свобода. Компенсацията
включва ограничено поведение, тя съкращава нашата свобода да бъдем
тук и сега. В опита си да скрие своята злоба личността Nitric acid се чув­
ства ограничена и неговите отговори и действия не са пълни в момента.
Степента на ограничаване на неговия мнр и свобода съответства на сте­
пента на заболяването му, потенцията ще се избере съобразно интензив­
ността на неговите характеристики. Същото е в сила и примерно при
Anacardium. Той боледува до степента, до която е принуден да бъде благ
и потенцията ще се избере в съответствие с интензивността на заболява­
нето. Също майка Sepia с основен симптом “безразличие" ще се опитва
да прави повече за своите деца, за да скрие (понякога даже от себе си)
безразличието си. Степента, до която го прави, сочи интензивността на
състоянието и следователно нужната потенция.
Ограничението на свободата при човек не е пропорционална при
различните параметри. Например, Ignatia има ограничение в параметрите
любов и дълг, a Bryonia - в параметъра пари. В некомпенсирана форма
ограничението може да бъде от една страна, а при компенсираната фор­
ма - в противоположната. Например, компенсираният Anacardium не
може да бъде жесток, даже когато ситуацията го изисква. Той не може да
убие даже комар. Отново може да видите, че компенсацията ограничава
неговото поведение. Степента, до която реакцията му е ограничена, оп­
ределя интензивността на състоянието му, а н по-висока потенция.
Разликата между истински и компенсирани симптоми
Как да разграничим истинския от компенсирания симптом? Напри­
мер, при пациент Anacardium как да разграничим компенсираната жес­
токост от съчувствието? Тук има няколко индикации:
В кризисни ситуации често ще видим симптома некомпенсиран.
Той няма да се опита да скрие истинските си чувства.
В детството често откривате некомпенсирана картина.
Поведението на пациента в дома му с най-близките роднини.

207
 I ^компенсираното поведение е несъзнателно. Компенсираното
поведение е волеви акт. Преувеличената компенсация може да
изглежда несъзнателна.
Некомпенсирано поведение ще се открие в приемливи ситуации:
разказване на симптомите;
социални причини;
когато пациентът страда от чувство на несправедливост.
Например, жестокостта и насилието се намират най-често в компен­
сирана форма, но те могат да станат некомпенсирани в два случая, кога­
то под въздействие на силен стрес пациентът казва:
1 олкова ме боли ръката, че искам да взема нож и да я отрежа"
или
Политиците са така корумпирани, че трябва да се екзекутират."
Това идва от човек, който е "много мил'1.
Ако намирате, че пациентът е твърде компенсиран, попитайте го кои
са нещата, които не го засягат и на които устоява. Даже тоталното избяг­
ване на нещо показва компенсация. Нуждата на човек упорито да прави
или да не прави определени неща е компенсация. Здравият некомпенси-
ран човек няма нужда да прави неща срещу собственото си желание.
При компенсирания човек защитата е слаба и твърде много неща могат
да го засегнат лесно. Хората се присъединяват към организации, групи,
религиозни практики, за да намерят легитимен път за компенсация на
п роти во пол ож н и те н ден ци и.
Разлика между компенсация и изразяване
Изразяването върви по посока на симптома и е просто негова дирек­
тна форма. Компенсацията е точно противоположното, тя покрива симп­
тома. Например, човек се страхува да бъде сам, едно от проявленията ще
бъде желание за компания, а друго - прилепчивост. Трета проява - вина­
ги ще се намира в група. Така желанието за компания не е компенсация
на страха да бъде сам, а по-скоро негово изразяване. Човек ще компен­
сира своя страх да бъде сам, когато се опитва през цялото време да оста­
не сам, казвайки си, че няма нищо страшно. Опитва се да докаже на себе
си, че може да остане сам.
Детето на мой колега твърде често се държеше по много особен на­
чин. То беше агресивно и създаваше много неприятности на родителите
си. Когато видях детето, аз открих, че всичко това започва, когато е бил
в плувния басейн и някакво същество, може би малък гущер е пропълзял
зад него и по някакъв начин в съзнанието на детето останало усещане, че
това е бил крокодил. След това е имало филм, показващ как крокодил
изял жена и след този филм момчето искало да узнае всичко за крокоди­
лите. Момчето четяло книги за крокодилите, искал да знае колко зъба

208
имат, колко е дълъг езикът им, с какво се хранят, къде живеят. Той може
би е световен капацитет по крокодилите.
Този начин на омагьосване е знак за компенсация на огромен страх.
Някои хора, които изкачват планината или прекосяват непознати земи,
се опитват да докажат на себе си, че не са уплашени от опасността, не се
страхуват да бъдат сами, не ги плаши неизвестността или тъмнината.
Някои хора, които винаги желаят спокойствие, говорят постоянно за
нуждата от медитация, за необходимостта да бъдеш мил, спокоен, да не
сс тревожиш за дреболии, да не се плашиш, да не се гневиш, могат да
постигнат тези си желания чрез лекарство подобно на Stramonium.
Хората говорят за непривързаност, защото те трябва да оставят не­
щата да си отидат, да не ги задържат. "Ние не трябва да позволяваме на
себе си да се привързваме, ние трябва да си отидем и да разчитаме сами
на себе си." Тези хора са компенсирани. Това е компенсация.
И така, обръщайте внимание на думите, които са използвани и ако се
употребяват твърде често изрази като: "Аз искам, аз трябва, аз не би
трябвало", каквото и да казват хората, тяхното истинско качество е про­
тивоположното. Хора, които казват: "Щастието е в мен самия и аз трябва
да го намеря в себе си, в собствената си самота, иначе няма да бъда си­
лен, така аз ще желая винаги щастие в себе си и няма да завися от други­
те, това е моята цел", може в действителност да чувстват обратното.
Разлика между остро и хронично лекарство при компенсация
Остри и хронични лекарства са само термини, дадени произволно.
Обикновено под хронично лекарство се разбира това, което идва от хро­
нична ситуация. Острото лекарство представя оцеляване при екстремна
ситуация, хроничното съдържа в себе си компоненти, с които може да се
справи също при малка криза, но когато кризата стане голяма, то се нуж­
дае от остро лекарство, което да го допълни. Например, Baryta carbonica
се тревожи за дреболии и т.н., но когато ситуацията стане твърде остра и
има непосредствена заплаха от смърт, Baryta carbonica с нейната нере­
шителност и зависимост няма да се справи. Тя става много неспокойна,
паникьосана и разстроена. Това вече не е Baryta carbonica, тя става Arse­
nicum. Следователно откриваме, че Baryta carbonica и Arsenicum са ком­
плементарии. Sulphur и Aconitum са комплементарии и т.н. Когато виж­
дате състояние на Aconitum или Arsenicum, вие трябва да разберете дали
след преминаването на острата криза пациентът не се нуждае от хронич­
но лекарство. Например, при жена по време на кашлица се появява остър
страх от задушаване през нощта. Когато вземете рубриката - “Страх от
задушаване нощем”, ще видите Arsenicum и когато я изследвате ще ус­
тановите, че е Baryta carbonica. Когато видите Arsenicum в острото със­
тояние, трябва да се запитате кое е хроничното лекарство. Това, което не
209
 трябва да забравяме е, че хронично може да е същото лекарство и целият
случай може да се излекува от същото това остро лекарство, което в ост­
рата криза се проявява в некомпенсирана форма и когато няма криза, се
представя в компенсирана форма.
При пациенти, нуждаещи се от хронично лекарство, много симптоми
ще се намерят в некомпенсирана форма, защото ползата от тези компо­
ненти се среща в ежедневни жизнени ситуации, несигурността на Cal-
care?. carbonic^ работливият ум на Bryonia са полезни, даже одобрени от
обществото и са ориентирани към оцеляване. Те могат да останат дълго
време в некомпенсирана форма и даже при малки кризи компенсираните
могат да станат декомпенсирани, например, като тревога при очакване
(предварителна тревога) при Lycopodium. Когато той се срещне с нова
предизвикателна ситуация, минава в некомпенсирана форма. Тези малки
предизвикателства са твърде обичайни в живота на хората. Така при па­
циенти. нуждаещи се от хронично лекарство, можете да видите неком-
пенсирани симптоми твърде често.
Трудно е при т.нар. остри лекарства, защото те идват от екстремни
стресове, които не се срещат в ежедневието. Компонентите трябва да са
компенсирани особено при възрастни. Оскърбителното и антисоциално
поведение на Chamomilla идва от ситуация на извънредно незачитане, но
такава ситуация е рядка. Следователно хора в хронично състояние на
Chamomilla ще бъдат тежко компенсирани или поне ще се показват по
начин, приет и одобрен от обществото, например, ще пищи от болка или
когато кракът им попадне на камък, ще ругаят камъка. Но такива случки
ще бъдат малко и често минават незабелязани в ежедневието. Симптом,
подобен на жестокост ше бъде тежко компенсиран, липсата на самочувс­
твие също ше бъде тежко компенсирана. Точно обратно на истината чо­
векът ще говори с огромно самочувствие и самохвалство "нищо няма
след мен, аз нямам страхове" и т.н. Това беше ясно проявено при един
служител на радиото, който дойде при мен и се държа с толкова огромно
самочувствие, че аз му дадох Lycopodium и Sulphur. Нищо не се случи,
докато един ден той разви кашлица и петно в белия дроб и докторът му
препоръча бронхоскопия. В този ден той ми се обади поне 12 пъти, за да
ме попита какво е това бронхоскопия и дали ще може да я понесе. Той
почти колабира този ден. Поради това аз успях да видя некомпенсирана
картина и му дадох Gelsemium, който много го подобри.
Има симптом "Детето се държи за сестрата, когато тя го сваля надо­
лу". Детето означава човек, който силно желае защита от някой по-
силен, човек, чувстващ се неспособен да защитава себе си. Когато го
спускат надолу, означава, “когато той се движи по стръмен път надолу и
има опасност да падне внезапно, опасност нещо да се случи” (“Болести

210
от очакване” (Ailments from anticipation) ), т.е. има страх от движ
надолу и от високи места. Тогава той се държи за сестрата, която се яв
ва протектор. Това означава, че когато човек се срещне с рискована си
туация, при която има опасност да загуби равновесие, да падне, нещо да
не потръгне добре или да се случи нещо лошо, той ше се хване за някои,
който е надежден. Това е Gelsemium. Така успях да видя, че самохвалст
вото му, свръхсамочувствието и големите му приказки са израз на ком
пенсация на големия му страх.
Вие ще откриете в острите лекарства, Tarentula например, че трудо­
любието и неспокойствието няма да са компенсирани, а ше бъдат насо­
чени в правилния път, т.е. ще бъдат изразени. Тези некомпенсирани
компоненти успоредно със симптоми, които са тежко компенсирани,
заедно ще оформят картината на острото лекарство. Това ни показва, че
всяка черта на пациента, която е индивидуална, трябва да се прецени,
иначе ние ще загубим лекарството. Трябва да обръщаме повече внима­
ние на стресовата ситуация, отколкото на близка до нормата ситуация,
особено при острите лекарства. Вие ще откриете некомпенсираните бе­
лези в приемлива форма, например, хората проявяват голям интерес към
бокс, състезателни коли или коне. Други белези, които можем да видим
некомпенсирани, са хобитата и интересите на човека, а също и начинът,
по който разказва за оплакванията си. “Докторе, тази болка ме убива!” -
това може да е некомпенсираната форма на делюзията, че е бил убит.
Глупавият смях на Hyoscyamus винаги ще го издаде: "Докторе, аз
идвах в кабинета ти и го намерих затворен, Ха-Ха-Ха". Човекът се смее
там, където няма нищо смешно или ние виждаме свит юмрук при потис­
ната агресивност. Така жестовете ни показват некомпенсирани белези.
Има история на детството - в него ние можем да видим острите ле­
карства в некомпенсиран вид. От детството всички моменти на стрес, на
които е бил подложен пациента и начините, по които е реагирал в такива
моменти, ще ни покажат некомпенсирани симптоми. Това ви дава остро­
то лекарство в некомпенсиран вид и ето защо Ханеман пише в Афоризъм
5, че в хроничен случай “Полезни и подпомагащи лекаря в лечението са
допълнителните знания за ... най-значимите моменти в цялата история
на хроничната болест” (и как пациентът реагира на тях, защото в тези
моменти некомпенсираните белези се проявяват). Некомпенсираните
форми се проявяват най-добре в сънищата, което е предмет на глава 28.

211
 27. Полярности в лекарството
При описание на полярностите на лекарствата искам ясно да разгра-
ни м какво принадлежи на състоянието на лекарството като такова и
какво се явява компенсация за него. Това трябва да се разграничи. Често
ни се струва, че полярността в лекарството е компенсация, доколкото тя
е противоположна на някоя черта на лекарството. От друга страна, ком­
пенсираната черта на лекарството сама може да се окаже полярност. Да
видим какво представлява полярността, откъде идва, как може да се раз­
познае, как да се разграничи от компенсаторното поведение.
Да вземем един прост пример за полярност, позволете ми да разкажа
следното: Веднъж бях поканен на откриването на хомеопатична клиника
на един от моите студенти. Съгласих се и планирах да намина, отивайки
на семинар. В колата ми беше една моя приятелка, която исках да заведа
на семинара. Помолих я да се качи с мен в клиниката, а не да чака в ко­
лата. 1 я познаваше моя студент и можеше да се качи и да го поздрави.
Тя отказа, казвайки: "как мога да отида, като не са ме канили?"
За мен такова изявление е отражение на егото. Това е точно като из­
казването: "Аз съм толкова важна персона, че не мога да отида накъде,
ако не ме поканят". Ето как това изглеждаше на повърхността. Но в дъл­
бочина, както можах да видя, това беше съвсем обратното. "Аз съм тол­
кова незначителна, че не мога да отида там, където не са ме поканили."
И двете черти присъстват едновременно като две страни на медала.
Едната не беше компенсация на другата. Това означаваше нарушение на
оста значимост и това че, усещането за значимост има под себе си усе­
щане за незначителност, без което не може да съществува. По този начин
аз можах да видя и значимостта и незначителността - две полярности,
които съществуваха в момичето по едно и също време. Проявата на това.
"Как мога да отида, ако не са ме поканили?” е проява на нарушение на
тази ос и включва в себе си двете полярности.
Аз не се осланях на някакво определено лекарство в дадения случай.
Фактически ние не можем да определим лекарството, основавайки се на
единия полюс на оста. Лекарството представлява комбинация от опреде­
лено количество специфични нарушения по специфични оси, но някол­
ко а не само една. Всяка ос ще има своя полярност. При моята приятел-
ка’се прояви само едната ос, на която имаше нарушение и тя се прояви
на двата полюса. За да намерим лекарството, ние трябва да анализираме

212
друг ите оси» в които има нарушение и ше видим, че на всяка ос същест­
вуват и двата полюса, изразени в различна стелен.
При компенсация човекът компенсира цялата ос, а не само единия
полюс. Например, ако у личността има нарушение на оста значи-
мост/незначителност, то компенсацията ще бъде изразена примерно със
следното твърдение: "Аз нямам необходимост да съм значим. Чувствам
се добре, даже и да съм обикновен човек; нямам потребност да ставам
важен или богат", Такова твърдение ше се изказва нееднократно.
Полярността на лекарството е представена от двуполюсно наруше­
ние по продължението на една определена ос. И двата полюса съществу­
ват в едно и също проявление, и двата са некомпенсирани. непроизволни
и се явяват обичайни усещания. За това изпитванията обикновено изявя­
ват и двете полярности на лекарството.
Компенсацията е опит да се отхвърли нарушението на дадената ос
като цяло. Това винаги е произволен акт и включва повече действие,
отколкото чувства. Да вземем пример за полярност и компенсация при
едни и същи лекарства:
Magnesium muriaticum:
Най-силното нарушение на Magnesium muriaticum е на оста “друж­
ба”, На единия полюс на оста е делюзията за отсъствие на приятели. В
противоположното направление е полюса на недружелюбното. За това
имаме симптоми “Намръщен, надут” (Sulky), “Отблъскващо настроение”
(Repulsive mood), “Чувство на изоставеност” (Forsaken feeling), '‘Тъга’1
(Sadness), “Психична депресия” (Mental depression). Човек се държи така,
като че ли не му трябват приятели; другата страна на медала - той усеща
липсата на приятели.
Компенсацията на това нарушение ще се прояви с изказването: "Аз
имам много приятели. Аз съм много дружелюбен човек. Аз предполагам,
че е хубаво да имаш много приятели. Аз никога не пропускам възмож­
ността да се сближа с някого". Необходимостта да се повтарят такива
изявления показва, че по протежението на оста “дружба” има наруше­
ние, но личността с всички сили се опитва да го компенсира. Този при­
мер също така демонстрира различието между полярността в пределите
на лекарството и компенсацията на нарушението по протежение на оп­
ределена ос. Той показва, че най-често компенсацията е действие, а по­
лярността - чувства. Болшинството от делюзиите и усещанията, които
виждаме в лекарството, представляват неговите полярности. Затова
обикновено виждаме противоположни чувства в едно и също лекарство.

213
 Sulphur
- Делюзия, че тя е опозорена (Delusion disgraced, she is);
Делюзня, като че ли тялото е черно (Delusion body about, as if it
were black);
Делюзия, че става слаб (Delusion thin, he is getting);
Болести от смущение (Ailments from embarrassment);
Неудовлетворен от себе си (Discontented with himself);
He понася, когато го гледат (Looked at, cannot bear to be).
Това е един полюс по протежението на оста “его” или “значимост”, а
на другия полюс имаме:
Делюзия, че е велика личност (Delusion great person, he is);
Самомнение (Egotism);
Безразличие към външния си вид (Indifference to personal ap­
pearance);
Делюзия, че старите дрипи са толкова прекрасни като коприна
(Delusion old rags are as fine as silk) и т.н.
От една страна той се чувства толкова важен, опозорява другите хо­
ра. Компенсацията за Sulphur ще бъде изразена като: "Няма значение
дали съм значим или не, аз не съм длъжен да избягвам другите хора".
Stramonium
Редица очевидни полярности в Stramonium:
Желание за светлина Отвращение към светлина
(Desire for light) (Light, aversion to)
Делюзия, че е божествен Делюзия, че е дявол
(Delusion, divine, he is) (Delusion, devil, he is)
Желание за компания Отвращение към компания
(Company, desire for) (Company, aversion to)
Бъбривост He е склонен да говори
(Loquacity) (Talk, indisposed to)
Мек, мил Агресивност, насилие
(Mildness) (Violence)
Идеята за полярността е полезна в много отношения. Когато при из­
питването или в реперториума намираме нарушение на една ос, то вече
няма значение кой полюс е представен в реперториума - ние можем да
предположим, че и другият полюс съществува в това лекарство. Затова
понякога можем да избираме напълно противоположно чувство в дадена
рубрика. Затова не е изненадващо, ако гледайки в Синтетичния Реперто-
риум, намерим изброена Tarentula в рубриката “Отвращение към цвето­
ве” (Colors, aversion to) и “Цветове, очарован тях” (Colors, charmed by).
Аналогично в рубриката “Отвращение към езда” (Riding, aversion to) и
“Желае да язди” (Riding, desire for) е показано едно и също лекарство -

214

»
Psorinum. Това са само два примера, но реперториумът изобилства от
такива, - когато лекарството има напълно противоположни чувства и
даже модалности. Затова понякога аз без колебания използвам напълно
противоположен симптом, ако той се намира в реперториума. Но нужно
е да се овладеят основните принципи за разбиране на полярността.
Полярностите в рамките на лекарството са некомпенсирани - това
означава, че в оригинална ситуация на лекарството и двата полюса са
необходими в некомпенсиран вид. Трябва да съществуват заедно, за да
оцелеят. Например, при Stramonium трябва да има едновременно и мъ­
жество, и страх. В началната ситуация на лекарството не е нужна ком­
пенсация, тъй като реално е представено волевото потискане от човека
или отричането на това чувство. Компенсираната форма на симптомите
обикновено не се открива при изпитването или в реперториума, тя ще се
прояви в сънищата. Полярности се откриват в сънищата, при децата и в
други ситуации, където можем да очакваме появата на симптомите в
некомпенсирана форма.

215
 28. Сънища
какъв особен гп^М -°о"0 как се натькнах на сънищата. Това не беше ня-
ване. Ето 1гт/' ,ЛИ‘ Запитах се каква е разликата между сън и бодърст-
"Имах v»nrc' *Я1ЯТа на мУлет°. което се събудило и започнало да крещи:
има в т\^НмСЪН’ КаТ° ЧВ ЛН СЪМ пепеРУда"- Казали му: "Какво ужасно
съ rvR\ Т0 ОТГОВ°РИЛО: "Аа ^м в неведение, не разбирам дали
. х, че съм пеперуда или наистина съм пеперуда, на която сега й се
рисънва, че това съм аз?" То не съзнавало разликата между съня и бо-
дърстването, защото в сънищата често се случват същите явления, както
в оодро състояние.

Сънищата разкриват некомпенсираннте чувства

Мислех дълго за това. Стигнах до извода, че в сънищата болшинст­
вото от нашите чувства и действия са некомпенсирани. В това беше и
основната разлика. Причината е проста. Компенсацията изисква воля. В
бодро състояние нашите чувства са подложени на цензура, благодарение
на бариерата между съзнанието и подсъзнанието. Често ние не даваме
израз на нашите чувства дори за самите себе си, но в състояние на сън,
когато нашата воля не е така активна, бариерата се понижава и нашите
чувства и действия намират изход в некомпенсирана форма. Разбирането
на това ми помогна да използвам сънищата за обяснение на различията
между компенсираните и некомпенсирани симптоми. Действително е
трудно да се разбере кое чувство се явява компенсирано, тъй като ком­
пенсацията зависи от различни фактори, като социални структури, веро­
изповедание, правила и методи на възпитание и обучение. Пребиваване­
то в съня е подобно на пътуване в отпуск, защото в съня всичко се проя­
вява във вида, в който бихме искали да се видим и да се чувстваме в
бодро състояние. В бодро състояние ние не си позволяваме да реагираме
или изпитваме чувства така, както ни се иска. Заболяването (лъжливото
възприятие на нашата ситуация), съществува и в съня. Заболяването
присъства не само в бодро състояние или в сънищата, - то се проявява
във всичко. Но това, което виждаме в сънищата, се явява отражение на
чувствата, които изпитваме по отношение на различни явления, нашите
некомпенсирани реакции на тях.
Сънищата са максимално близки до делюзиите
Тъй като в съня компенсацията е много малка или въобще отсъства,
то сънят ще изяви ситуация, която ще съответства на чувства и действия.

216
 Ситуацията в съня е близка до първоначалната ситуация, породила даде­
ното състояние (делюзия), но сънят никога няма да ви покаже истинска­
та първоначална ситуация. Ако познаваме тази ситуация, (макар и под­
съзнателно), ние ше се излекуваме, но сънят ни показва само нешо много
близко до нея. Той разголва нашите чувства и реакции. И така, ако ви­
дим насън баша си като дявол с рога, големи зъби и стичаша се от устата
кръв, ние ще се ужасим. Разбира се, това не е първоначална ситуация. Но
нашите чувства към бащата в неко.мпенсирана форма и реакциите ни на
тези чувства са се проявили в съня. Ние можем да се доближим до ситу­
ацията, от която тази реакция и чувства биха произлезли. Бащата трябва
да е бил по нешо близо до това, което сме видели в съня си, което е поз­
волило на чувствата ни да изплуват в този вид. Ситуацията, от която са
възникнали тези чувства, е неизвестна, но самото чувство и реакция на
него са ясни. Така сънят най-много се доближава до нашите дълбоки
чувства. От съня могат да се извлекат чисти и открити чувства и реак­
ции. Използвайки това при реперторизация, ние много се доближаваме
до лекарството. Често можем да открием лекарството само по сънишата.
Случай:
Неотдавна имах пациент, за който така и не можех да реша какво ле­
карство му подхожда - не се проявяваше нищо по-значително, всичко
беше компенсирано. Беше чиновник, - добре изглеждащ, хубаво облечен.
Казваше, че няма проблеми: "Всичко е наред, докторе". Какво сънуваше?
Сънуваше, че лежи в обкръжението на няколко кобри, които го защита­
ват с вдигнати глави, при което той се чувствал в безопасност. Този сън
се повтаряше отново и отново. Как ще интерпретирате съня с термини от
рубриките? Можем да вземем “Сънища за змии” (Dreams of snake) или
“Дделюзия, че около него има змии” (Delusion of snakes around her). Това
e прост начин, но аз не се ръководя от него, защото той не отразява ис­
тинските чувства. В случая има чувство на страх и нужда от закрила.
Сънищата често показват как усещаме ситуацията, а някои сънища
отразяват ситуацията такава, каквато бихме искали да я видим (фанта­
зия). Това е идеалът, но това, което бихме искали да видим, често е пъл­
на противоположност на действителността. Затова, когато сънуваме сън,
от който получаваме удоволствие, нашето истинско чувство може да е
напълно противоположно. Само на бедния му е нужен сън, в който той е
крал. Кралят няма нужда да сънува това. Ако на някой му се присънва,
че е крал, значи в действителност той е беден. Аналогично, когато човек
сънува, че го защитават змии, то той чувства заплаха, свързана със змии.
Фантазията се състои в това, че самите змии, представляващи заплаха, го
защитават. Ето това той би искал да види в действителност.

217
 И така, аз го попитах какво значение имат змиите в неговия живот и
той ми разказа, че се е родил под особена звезда, имаща някакво отно­
шение към змиите. Веднъж някой му казал, че трябва да изпълни редица
ритуали, за да се защити от влиянието на змиите. “Докторе, аз не вярвам
в тези неща, не съм суеверен и не направих нищо, освен че веднъж купих
една сребърна змия и я оставих в храма Не направих ни го един от тези
ритуали." Той купил сребърна змия и я оставил в храма обаче казва.
“Докторе, аз не вярвам в тона.” Необходимостта да каже противополож­
ното на истината за него означава да заяви: "Аз нямам страх, нямам тре-
ьога." Това с неговата компенсация. Това означава, че 'Страх“ (Fear) и
" I рсвога" (Anxiety) - това са неговите основни симптоми. "Суеверие"
(Superstition) също е основен симптом.
Така основниге симптоми се проявяват в съня в абсолютни чист вид
Суеверието се проявява във вид на страх, че змията щс му нанесе вреда,
защото се е родил под особена звезда. Той се нуждае от зашита от змии
И така аз взех рубриката “Fear, superstition" н му дадох Rhus toxicodcn
dron. Това лекарство няма нищо общо със змии н защита, но в него се
съдържа темата на съня
Сънят представлява некомпенс нрава картина на чоьешкте- t
и реакциите на тях. Това е картина на ситуацията, or >< чт<> с i 1 икн?.
това състояние или нейна противоположност, т.е картна ил сит
и която би искал да се намира.
Основен н ситуационен сън
Аз започнах да използвам сънищата и бях възнаграден повече, оз
колкого очаквах. Тук бих искал да диференцирам това което наричам
основен сън и ситуационен сън i итудционси сьн е ; и ». и ю шии >
само като реакция на определена ситуация в момент • < нь и Вие сте
преживяли нещо днес и това как сте почу 1к ?ьлти >• t..i ... «июшаш
появява в съня ви, - топа е ситуационен сън Например, предстоят вн
изпити, много се вълнувате и ан се прнсънва, че сте на върха на плани­
ната и се опитвате да слезете от нея. Това е опасно и вие се опитите да
пазите равновесие. Най-накрая се спускате надолу и стс спасени Темата
на ним сън е следната:
- Страх от високо (Fear of high places);
Страх при слизане надолу (Fear of going down*.ndx).
Страх от падане (Fear of falling);
Страх от загуба на контрол (Fear of losing control).
Болести от предчувствия (Ailments from anticipation).
Всичко това символизира планината - нуждата дд отидеш нл безо­
пасно масго и да преодолееш опасността Страхът от високо е страх ат
опасности, слизането надолу, на безопасно място е страхът от движение
218
надолу. Ето как спящият си представя изпитите. Това е те .
semium. Но, както видяхме, че делюзията може да е основна н
ционна, точно така и сънят може да разкрива елементи, лежаши в
вага на личността и елементи, отразяващи основната природа на < «.
пата ситуация. Например, в съня има страх от провал. но не е задъл**4
телно лекарството да е Gelsemium. Трябва да анализираме по-лъ зоом
Откъде идва у човека този страх от провал? Под нею може да се открие
тревога за собствената личност или страх да не му се случи мених или
особена чувствителност към упреци, или даже страх от бедност < ъни
шата. възникнали н отговор на определена ситуация, даже с некомпенен-
рапи чувства, могат да не представляват основната същност на личност­
та, в само проям в определена ситуация
Основните сънища са:
Повтарящи се сънища
Сънища, които се появяват без определена ситуация през деня
Сънища, конто е невъзможно да се свържат с някаква ситуация
Разпитвайки пациента за сънищата му, трябва да се постараече да
разберем дали те са основни Само ако сънищата са повтарящи с< и н. -
чини може да се направи заключение и тяхната важност н т чушч
v щ тях lent чувства са част от основною състояние ><а
I t. а кг това, което се проявява и една или друга ситуация Гс изявя
м’ -.... НМ.-1Т11 в хроничния случаи Сънят ще ни даде так за даден симп
том а компенсирана или не компенсирана форма, ще потаи зи да анл ин«
pare различни ситуации, особено стресови, ш анализирате социално-
културното равнище на пациента Ще получите представа за комисии
раните аспекти от живата му.

С имволични сънища
Както вече казах, аз не отварям Реперториума на глава "Съннша"
(Лгсалп) в търсене на особения сън Но има изключения и това са сз.ни
щата, конто разтлежддм като символични в истинския смисъл В тях не
про тир.и чувства, Само символът СС появява отново и отново например,
ю -1.1 Няма чувство, няма страх Някой може да вндн тмин, но да ме усе
uu нищи при това. В описания по-горе сън имаше тема "зашита* Сега
тоаа не присъства, има само змия В сънищата могат да присъстват коне,
плодове, мъртви тела, погребения и сватби Когато се сблъскваме с тихи
ва симпатични сънища. особено когато няма връзка с чувства м и<.и
символ сс повтаря отново и отново, го ти сънища се явяват част от
универсалните символи Възможно е да не ти рат(> ираме напълно, може
да има множество теории за тяхното обае немке, но сьнишате <• и на. wi
иепосрелп впю към т ината "Съинша" (Dream.» >< могат ял —

2IM
званн оез теоретизиране. Ако сънищата не са символични, не ползвам
твърде често главата "Dreams”.

Сънищата като делюзии

Друг раздел на Реперториума, които можем да използваме за съни­
щата са делюзиите. Например, “Сънища за змии” (Dreams of snake) може
да се вземе като синоним на "Делюзия, че вижда змии” (Delusion of see­
ing snakes). Те са аналогични. Делюзията е видение на това, което не съ­
ществува. Сънят също е видение на това, което не съществува. Делюзия­
та е виждане на явление в друг вид. Но и сънят е виждане на явление в
Друг вид. Обаче да вземем делюзия вместо сън също не е много добре.
Важно е да уловим реакцията, дали дадената делюзия се явява като де­
люзия на страх или тревога.
Случай:
Ще дам пример със съня на 35-годишен пациент, който дойде по по­
вод боцкане и тръпнене в ръцете с диагноза раменен периартрит. Аз не
повярвах на това и го изпратих за консултация при невролог, който отк­
ри злокачествен тумор в гръбнака. Той беше опериран, след което про­
дължи лечението си при нас. Опитах се да снема анамнезата. Тон дойде с
баща си, който основно говореше. Пациентът изглеждаше инфантилен,
зависим и аз не успях да получа достатъчно информация. Попитах го за
сънищата му, а той отговори, че тях просто ги няма. Опитах се да намеря
ситуацията в живота му, която е допуснала това нарушение. Тя беше
такава, че когато се оженил, възникнал конфликт между майка му и съп­
ругата и той не знаел какво да направи. “Аз винаги съм бил зависим от
майка си, от ранното си детство винаги съм бил с нея. Появи се жена и те
с майка ми не се разбираха. Аз не можех да се отделя от майка, но не
можех и да гледам страданията на съпругата ми. В края на краищата, ние
със съпругата ми се отделихме от родителите. Това ми повлия много
силно. Тогава започнаха и проблемите ми.”
Опитах се да изясня какво чувство е вълнувало пациента в този пе­
риод - гняв, мъка или нещо друго? Той не можа да ми обясни. Разпитвах
го повече от половин час, но беше невъзможно да намеря някакъв ключ.
В края на разговора ми мина една мисъл: “Кажете, имахте ли някакви
сънища в този период?” “Да, докторе, имаше един сън, който се появя­
ваше отново и отново. Сънувах, че съм на море, около мен няма никои,
има буря и бях много изплашен.” Попитах го: “Вие в лодка ли бяхте или
плувахте, или се държахте за нещо?” “Не зная, не можех да видя това,
виждах само себе си в морето и бурята.” В съня си тон не е правил нищо,
за да се измъкне от опасността. Бил е като младенец, хвърлен в гората.
Затова взех рубриките:

220
 Делюзия, сам в пустиня (Delusion he is alone in the wilderness);
Чувство на изоставеност (Forsaken feeling);
Делюзия за опасност, впечатление (Delusion, danger, impression).
Взех също ’’Страх от вода1’ (Fear of water) и "Безпомощност’ (Help­
lessness), тъй като той не е направил никакъв опит да се спаси, а просто
плувал в опасността. Той е бил ужасен, чувствал се самотен и изгубен,
но нищо не е направил. Такова е било неговото усещане за ситуацията.
Неговият дом е връхлетян от буря, той е сам, изоставен като младенец в
гората, но защо? Заради привързаността към майката? Взех рубриката:
“Привързаност” (Clinging). Детето е било откъснато от майката и се е
чувствало захвърлено, тогава взех: “Привързаност към хората” (Clinging
to persons). Оттук дойдох до Stramonium, който му помогна. Първата му
реакция след Stramonium 200С беше сън, като че ли лети, но без крила.
Известно време той изпитвал страх, но внезапно разбрал, че има сили да
полети. Приземил се леко и се почувствал щастлив. Това е свидетелство
за промяната в чувствата на младенеца, привързан към своята майка.
Сега той е изпитал своите криле и знае, че може лесно да лети и надеж­
дно да се приземи. Сънищата разкриват истинските чувства. Пациентът
беше на 35 години и работеше в банка. Можете да си представите с ка­
къв труд измъкнах от него чувството на привързаност към майката и
чувството на изоставеност. Той никога съзнателно не е усещал това.
И в допълнение - кое лекарство говореше за майката? Преди всичко
тя е строга, авторитарна жена, не позволяваща на децата си да бъдат не­
зависими, поддържаща привързаността им към себе си. Тя 30 години е
държала сина си до себе си. Друга жена предявила права над него, което
довело майката до лудост. Тя провокирала скандали. Изхождайки от то­
ва, аз помислих за Lachesis за майката.
Случай:
Слушал съм много прекрасни сънища от пациентите си. Ще ви дам
редица примери: Жена на около 50 години неотдавна имала сън, че в
къщата си има камина, от която се появяват всевъзможни красиви, пух­
кави, странни животни. Тя разказваше за това така: "Тези животни са
толкова красиви, мили, пухкави, с бяла козина, махащи с опашки, с все­
възможни причудливи форми, но всичките мили, много красиви, всички­
те идват при мен и аз ги прегръщам и играя с тях. Сред тях има малки
пиленца, кученца и пухкав малък лангуст. Това място напомня за гради­
на с всевъзможни прекрасни растения, цветя, трева и други дреболии.”
Тя много живо ги описваше: “След това от камината изпълзя змия, като
чудовище, аз се изплаших. След нея излезе и голямо черно куче-пазач.
То стои до камината и не дава на змията да изпълзи. Гони я обратно на­
вътре, а тя се опитва да излезе и да нахапе всички.”

221
 Каква е темата на този сън? В началото виждаме невинността и кра­
сотата. появяваща се ог камината Камината - това е нейния разум,
нейното подсъзнание, от което излиза невинност, красота, любов и сим­
патия От тази същата камина, нейното подсъзнание, излиза уродливост
н отрова, но тя не иска да даде изход на това. Тя иска само невинността.
Чудовището от камината трябва да остане вътре, затова черното куче-
пазач между съзнанието и подсъзнанието не му позволява да излезе и го
гони навътре, Гя знае, че ако чудовището излезе навън и изпохапе всич­
ки, то ще отрови цялата красота наоколо. Това много я тревожи.
От една страна взех рубриките:
Делюзия, че вижда красив ландшафт (Delusion, sees beautiful
landscape);
Съч) встващ (Sympathetic);
Увличащ се, влюбчив (Affectionate);
А от друга:
Жестокост (Cruelty);
Злобен, лъжовен (Malicious, Deceitful);
Ненавист, уродство (Haired, ugliness).
Оттук стигнах до лекарството Lachesis и имах прекрасен резултат.
Можем да видим по-малко изтънчени и по-прями сънища, Ето още два:
Случай:
Треньор на каскадьори на мотори. Ситуацията на живота му е такава,
че студентите не го слушат, не следват инструкциите му и получават
травми. Те не постъпват така, както той им препоръчва, правят всичко
иначе, а когато се опитва да ги предпази, те се сърдят.
Сън: Моторът навлиза в задънена улица, спира, а в това време ло-
назад, правейки двойно салто прелита военен автомобил (джип) и се
връща на тази същата улица. След това мотоциклетистът излиза напред,
а нашият пациент му казва: “Стой! Има опасност.” Този човек не слуша,
продължава да се движи и джипът разрязва тялото му на две. Разрязано­
то тяло лежи на земята, а отзад идва каруца. Конят се отскубва от кару­
цата, хваща за косата мъртвото тяло, така че горната му част се оказва в
устата на коня, който се опитва да отмъкне тялото. Пациентът ни се
опитва да хване главата и да я издърпа от коня. Изведнъж главата ожи­
вява. атакува го и се опитва да го убие. Пациентът се събужда изплашен.
Аз не зная всички значения на съня, но го интерпретирах просто.
Първо, виждате нещо ужасно в съня, взех “Ужасните неща, тъжните ис­
тории дълбоко го засягат” (Horrible things, sad stories affect him pro­
foundly). Какво прави той, изправяйки се пред този ужас? Опитва се да
помогне - това е позиция на съчувствие. Той иска другите хора да не
страдат, но те не го слушат. Как се чувства той? Безпомощен, нищо не

222
може да надрав». И така взех рубриките: ‘ХТ^сд’р ”.
"Безпомощен" (Helplessness). Той се опитваygm„ (Fear
очаква го опасност, но не го слушат. Взех Р
of being murdered) и стигнах до Phosphorus.
Случай:
Още един случай - жена на около 45 год. с голям късмет, а
на ръководителя на крупна компания в Бомбай. Тя дойде с теж '
на двата крака, влажна и болезнена, започнала преди 2- месена,
доста зле, не можеше да върви, беше принудена да седи в къши. еседата
с нея продължи само около 15 минути, “Разкажете ми какъв е проолема.
Тя отговори, че проблемът е екземата, която е много изразена. Можете
ли да ми кажете защо се появи екземата? Отговори, че причината може
да е психологична. “Що за причина е това?” “Някакъв проблем - не зная
какво именно.” “Някакъв семеен проблем?” “Някакво напрежение, не е
свързано със съпруга, някакво напрежение.” Тя не можеше да говори за
това. Тогава аз и казах: “Разкажете ми ваш сън.” “Аз нееднократно виж­
дам насън изпражнения, изтичане на изпражнения или изпражнения,
лежащи наоколо ” Като казваше това, тя не ме поглеждаше. Тя гледаше
ту на една, ту на друга страна и очите й бързо се движеха. След това аз
казах: “Разкажете ми съня си за изпражненията.” “Добре, докторе, ше го
разкажа. Имам син с изоставащо умствено развитие, той има гърчове.
Всеки път преди да получи гърч, имам този сън за изпражнения. По вре­
ме на бременността си аз имах много сънища за изпражнения, а главата
на детето се показваше оттам и някой, Бог знае кой, я дърпаше назад. От
този момент аз вече знаех, че детето няма да е добре.” Когато говореше
това, очите й много бързо се движеха. Тя добави много тихо, почти шеп-
нешком: “Струва ми се, че можех да избегна това. Можех да направя
нещо.” Никой в учреждението, където работи, не знае за сина й, незави­
симо че тя работи там вече 15 години. Тя избягва лични контакти. Много
е ефективна в работата, но не посещава никакви забави или пътувания в
свооодните дни. Съпругът и помага, но тя чувства себе си много отго­
ворна за детето, като че ли единствено тя е виновна за случилото се.
Рубрики:
Недемонстрирана тъга (Grief, undemonstrative);
- Тревога от съзнателност, като че ли е виновна за престъпление
(Anxiety of conscience, as if guilty of a crime);
Тревога за бъдещето (Anxiety about future);
Отвращение към компания (Company, aversion to);
- Делюзия, че прави грешно (Delusion, she has done wron°);
Делюзия, че е престъпник (Delusion she is criminal);
- He предразполагаща към разговор (Indisposed to talk);

223
 Делюзия, че е пренебрегнала дълга си (Delusion she has neglected
her duty);
Отвращение към излизане навън (Going out of home, aversion to),
-Лекарството, което намерих за нея, с Cyclamen, В Материя Медика
на Фата к юва се обобщава в две думи “ужасна съзнателност” (terror of
conscience). Сега стигаме до смисъла на случая, проявяващ се в съня.
Cyclamen няма сънища за изпражнения. Това се отбелязва при 5 ле­
карства, а именно - Aloe, Castanea vesca., Psorinum, Sarsaparilla и Zincum
melallicum. Cyclamen отсъства. В какво е значението на съня за изпраж­
ненията? Сега можем да видим реалното чувство или значение, скрито в
него. Детето страда сега, защото е било потопено в нейните собствени
изпражнения, - затова тя е виновна, тя е престъпница, която трябва да
изкупи вината си. 1я е съвсем самотна, защото това е нейната вина, -
детето страда затова, че тя е натрупала мръсотия. Това е много близко до
ситуацията на гърчовете.
С шпуация на състоянието.
Истинската ситуация на Cyclamen - това е жена, която е направила
нещо лошо и затова не може да си отвори устата. Тя е принудена да из­
бягва социални контакти, чувства се съвсем самотна. Сънят много се
доближава до тази ситуация. Ситуацията Cyclamen е на човек, който е
извършил някаква постъпка и никой не знае, че той е направил това. От­
тук, бягащите като иа престъпник очи, нежелание да се разкрие "прес­
тъплението", чувство на пълна отговорност, като при престъпник - не
професионален, а човек, който неумишлено е извършил престъпление.
Сънят постави последна точка, потвърждаваща назначаването на Cycla­
men, която скоро разреши кожните проблеми.
Кои сънища помним?
Може да се счита, че сънищата виждат всичко. Това говори, че в из­
вестна степен сънищата са полезни, тъй като нищо не възниква без пол­
за. Ние помним някои сънища и не помним други. И двата вида сънища
трябва да имат свое значение. Хората, които помнят своите съниша,
обикновено се събуждат в особено настроение, дължащо се на съня, из-
литват щастие, страх и т.н. Тези, които не помнят сънища, се събуждат в
съвършено нормално разположение на духа, даже и да са легнали да спят
с тревожни мисли, гняв или тъга. Можем да предположим, че по някакъв
начин сънят и забравянето на сънищата възстановяват равновесието на
неспокойния разум. В този смисъл забравеният сън завършва събитията
от деня и възвръща съгласието на човека със самия себе си и обкръжа­
ващия го свят. Това става особено често, когато ситуацията не е толкова
интензивна Иска ми се даже да кажа, че забравеният сън е начин, по
който организмът лекува себе си от неголеми нарушения, особено пси­

224
 хологични. Но, ако ситуацията (реална или нереална) изисква силни чув­
ства, за да може човек да възприеме някаква позиция и да устои, съни­
щата проникват в бодърстването и се помнят заедно с особените чувства.
Колкото по-малко човек е способен съзнателно да се адаптира към изис­
кванията на реалността или изпитваната ситуация, толкова по-силно и
ярко ще се запомнят сънищата.
В качеството на прост пример може да се вземе случая със студент,
чието оцеляване зависело от добрата подготовка за изпитите, но който
си повтарял, че няма от какво да се бои и че не е нужно толкова много да
се занимава. Студентът вероятно ще има сън, че е на изпит и не знае от­
говорите на въпросите. Ще запомни съня и той може да му бъде полезен.
Болестта е делюзия: сега може да няма ситуация, но на пациента му
се струва, че тя съществува. Делюзията може да се състои в това, че оце­
ляването именно на този студент зависи от успеха на изпитите, макар
сега този случай да не е актуален. Ако този пациент се опита да си каже,
че няма такива тревоги, може да има аналогични сънища.
Човек, който има много ярки, запомнящи се сънища, с техните спе­
цифични чувства - именно той е този, на когото са му нужни тези чувст­
ва или страхове. С други думи, той е този, чиито действия са недоста­
тъчно интензивни за реалната или усещана ситуация. Това може да е
резултат от опита му много силно да компенсира тези чувства. Затова,
колкото по-компенсиран е човек, колкото по-силно е отделен от чувства­
та си, толкова повече помни сънищата си. И обратно, човек, който не
помни сънищата си, е този, чието поведение е съвършено некомпенсира-
но, който е свързан с чувствата си, не ги потиска и не ги отрича в себе
си. Можем да заключим, че човек, въобще не помнещ сънищата си, в
най-голяма степен съответства по действия и чувства на своето основно
възприемане на реалността (основната делюзия).

225
 29. Психика и тяло
Нека поговорим за физическите симптоми. Вече видяхме, че пси­
хичните компоненти могат да се съединят, ако сме способни да разберем
ситуацията, в която се е проявило цялото състояние. По такъв начин мо­
жем да съединим и общите физични симптоми.
Под общи физически симптоми разбираме измененията от страна на
нервната, ендокринната и имунната системи.
Да вземем за пример състоянието на лекарството China, Състоянието
China се смята за състояние на приспособяване на човек със загуба на
телесни течности. В такъв случай докторът препоръчва голямо количес­
тво неконцентрирани течности - такива като глюкоза и солеви разтвори.
Слабостта на China се характеризира с желание за почивка, намален апе­
тит, повишена жажда с предпочитание за кисело, сладко и сокове. Затова
цялото физическо състояние на China е адаптация към ситуацията, въз­
никнала от недостиг на телесни течности.
Хайде да се придвижим една крачка напред. При недостиг на телес­
ни течности и слабост на организма пациентът China се нуждае и от
унищожаване на бактериите, причиняващи инфекцията и загубата на
течности. Така възникват два проблема. Първият е диария - опит да се
прочисти организма, а вторият - повишаване на температурата за усил­
ване борбата на организма. Температурата на China се повишава при
човек с отслабена жизнена енергия. Той не може да издържи продължи­
телна, интензивна треска, тъй като това ще доведе до по-нататъшна за­
губа на течности и още по-голямо снижаване на жизнената сила.
Такъв човек най-много може да издържи интермитентна температу­
ра. Отбелязва се внезапно покачване на температурата с втрисане, тре­
перене, което продължава определено време, а след това температурата
рязко спада, появява се изпотяване. Организмът възстановява своята
жизнена енергия до появата на следващия температурен пристъп. Този
тип реакция повече подхожда на слаб човек, отколкото продължителната
температура. Много силен човек, (например, Aconitum) може да издържи
голямо повишаване на температурата, продължаващо няколко дни и
пълно снижаване с ликвидиране на заболяването. Но човек China няма
да издържи, затова при него се наблюдава периодично покачване и сни­
жаване на температурата. Всички физически общи симптоми на China,
нейните усещания, слабост, периодичност, желания и отвращения и т.н.
могат да се обяснят като отговор на загубата на телесни течности. Сега

226
когато обяснихме повечето от физическите симптоми каква е
приспособление към физически причини, можем да попи
връзката между физическото състояние China и неговото психи
тояние. Може ли особеното психично състояние да бъде свързано
беното състояние на тялото без някаква причина?
Връзка между тялото и психиката
Психичното състояние на China се характеризира с ленивост, чувст
во на преследване, теоретизиране и безоснователно планиране. По няка­
къв начин такова психично състояние трябва да е свързано с определено
състояние на тялото. Според мен връзката между тези състояния се със­
тои в това, че те максимално си помагат. Това означава, че на състояние­
то на физическа слабост с неспособност и нежелание за движение, мак­
симално ще съответства психическа ленивост. Аналогично на проявата
на умствена ленивост максимално ще съответства слабост на организма.
Ако анализирате умствените и физически състояния на лекарствата, то
ще откриете толкова силна връзка , че ще е трудно да я отречете. Нека да
вземем още примери.
Един от най-добрите, които мога да дам! е Chamomilla. При Chamo-
milla физическото състояние произлиза от ситуации, в които човек е
принуден неистово да вика за помощ. Ако искате да си представите със­
тоянието Chamomilla, представете си кърмаче, което по невнимание са
уболи с карфица при повиването. Детето ще бъде в състояние Chamo-
milia: много раздразнено, пищящо, искащо внимание, агресивно и т.н.
Физическата болка ще бъде силна, режеща, рязка - тя е толкова интен­
зивна и остра, че предизвиква писък. По този начин това е ситуация, ко­
ято предизвиква у кърмачето силни болки, водещи до психичното състо­
яние на агресивност, пронизителен вик, сърдитост. Очевидно, ако детето
е прободено с карфица, тя трябва да се отстрани. Назначаването на
Chamomilla няма да помогне тук. Но, ако срещнете човек, който без при­
чина се намира в състояние Chamomilla, - лекарството ще му помогне.
Наблюдавах жена с неголеми фурункули на кожата. Те бяха толкова
болезнени, че жената пронизително викаше, оскърбяваше всички, пла­
чеше: "Отрежете ми крака". Тук можете да видите състоянието Chamo­
milla с неговата остра, нетърпима физическа болка и съответната психи­
ческа агресивност. Това е хубав пример за това как физическото състоя­
ние на силна болка върви ръка за ръка с психичната агресивност.
Тялото и психиката си помагат
Създава се впечатление, че на организма му е необходимо такова аг­
ресивно психично състояние, за да противостои на стресиращия фактоо
(в дадения случай физически). В началото той предизвиква силна болка

227
Но, ако насилието, възникнало в организма, е с недостатъчна интензив­
ност, то и в психиката се формира състояние на насилие, агресия, - за да
сс усили интензивността на състоянието. И обратното, интензивното
страдание на организма идва на помощ на психиката за създаване на не­
обходимото състояние на сърдитост или раздразнение. Например, човек
Calcarca с ленивост в психичната сфера обича своя дом като защитно
убежище и не желае да излиза оттам. Физически той развива влошаване
Qi движение, напрежение, появява се напълняване, препятстващо актив­
ност. Състоянието на психично безпокойство, свързано с безопасност,
ще се влошава от такова състояние на тялото, а такова състояние на тя­
лото способства за робко, боязливо, лениво състояние на психиката.
В психичното състояние на Phosphoricum acidum се отбелязва сънли­
вост, размисли, отвращение към работа, безразличие, безнадеждност и
отчаяние. Съответно в тялото се развиват слабост, недостиг на енергия,
желаят да лежат. Интересно е да се отбележи физическата конституция
иа различните лекарства. Ако анализираме конституцията на Phosphorus,
ще открием, че е слаб, светъл, с дълги извити мигли и грациозна по­
ходка. Физически се старае да привлече другите с привързаност и близки
отношения. Като че ли, тялото е създадено за определена психика.
Аналогично в психиката на Sepia се отбелязва отвращение към поло­
вия акт и отвращение към компания. Не е учудващо, че се появяват тъм­
ни петна на лицето, може да изглеждат измъчени и непривлекателни.
Baryta carbonica чувства психична непълноценност - струва й се, че
хората й се присмиват, че е нищожна, тялото й е недоразвито и бавно.
Когато разберем тази обемна концепция, по-лесно ще вникнем в под­
робности, подобни на типа на болката, която изпитва пациентът.
За наше учудване при някои пациенти се отбелязва отсъствие на
болка, когато в нормално състояние има такава. Например, можем да
срещнем момченце с възпалени, но неболезнени сливици. Психичният
симптом, който вероятно ще се асоциира с такова състояние е “Безраз­
личие, не се оплаква” (Indifference, does not complain), например. Opium.
Аналогично, когато имаме прекомерна чувствителност на нервите, осо­
бено към травми и порязвания, тогава и в психиката намираме тази пре­
комерна чувствителност към грубости и оскърбления (Staphysagria).
Създава се впечатление, че когато човек се срещне със ситуация, къ­
дето жизнената сила изисква приспособяване, а психиката не може да се
справи с това, на помощ идва тялото, а когато тялото не е в състояние да
се справи със ситуацията, на помощ идва психиката. Ако причината е
емоционална то симптомите ше започнат в психичната сфера, а тялото
ще бъде въвлечено по-късно, но ако причината е физическа, то първите
прояви ше възникнат на физическо ниво, а психичните ще се появят по-

228
 късно. Ако у човека физическото състояние е на Arnica, то и психичното
състояние ше е на Arnica, даже ако симптомите не са ясни. Ако причин­
ният фактор е повече физически, например, травма или пренапрежение,
то първо ше се развият физическите симптоми, а психическите ше се
появят по-късно като съпътстващи. Но колкото по-рано бъде потиснато
психичното състояние, толкова по-голяма е вероятността да няма изявя­
ване на физически симптоми. Само в такава ситуация е оправдано наз­
начаването на Arnica. Когато това е необходимо, психиката ще извика на
помощ тялото и обратно.
Да вземем друг пример - загуба на телесни течности. Вие няма неза­
бавно да видите усещането на China за преследване, но ще бъде видимо,
че цялото състояние сега е представено от симптоми на физическата
адаптация, което е необходимо в този момент. Приспособяването в нача­
лото е основно физическо, тъй като причината е физическа, но ако тя
остане или се нуждае от по-голяма помощ, ще премине в психическо
състояние, с което ще е органично свързано. С времето ще видите и пси­
хическото състояние на това лекарство.
Например, ситуация на Gelsemium възниква от две сфери - или пси­
хическа, или соматична. Тя може да възникне след лоши новини, когато
човек се чувства изплашен и изпитва шок; той е почти парализиран и
трепери от страх. Или тази ситуация може да възникне от грип и борейки
се с грипа, организмът реагира със слабост, повишаване на температура­
та и треперене. В този случай страхът и шокът няма да са така изразени,
но могат да се появят по-късно, задълбочавайки състоянието на не­
подвижност. По подобен начин при уплаха, шок и треперене при състоя­
нието на Gelsemium той може да не е прикован към леглото и парализи­
ран, ако психичната причина не е толкова интензивна или продължител­
на. Цялото състояние ще е състояние на Gelsemium, но при лоши новини
по-изразена ще бъде психичната адаптация, а при грипа - физическата.
Но вие, разбира се, няма да видите в състоянието Gelsemium - на физи­
ческо и психично ниво - симптомите на друго лекарство.
Връзката между състоянието на тялото и състоянието на психиката
понастоящем се използва в някои форми на психотерапия, където нап­
ример, човек, намиращ се под въздействието на стрес, е принуден да
заеме позиция на силно напрежение. След адаптирането към тази физи­
ческа постановка аналогични усещания ще възникнат и в психичната
сфера. Благодарение на подобни усещания на човека му става по-добре
при неосъзнато използване на хомеопатичния принцип.

Използване на тези идеи в практиката

Представяйки тези идеи, аз се стараех да привлека вниманието към
тяхната практическа ценност и използване. Ако вие виждате определен
229
внд болка във физическото състояние» попитайте себе си кое психично
състояние може да възникне и поддържа такъв вид болка. Например, ако
пред нас е разкъсваща болка, то тя обикновено означава "насилие" в
психиката. На разкъсващата болка на соматично ниво може да помогне
насилие в психическата сфера. А на насилието в психичната сфера могат
да помогнат разкъсващите болки на соматично ниво. Аналогично, ако
открием парещи болки в тялото, те ще предизвикат тревога и двигателно
безпокойство в психичната сфера както при Arsenicum или Apis, или
Phosphorus, или Sulphur.
Аз говоря Ме само за избора на лекарство. Това е просто логика. Ко­
гато виждате треперене в тялото, това означава и възбуждане на психи­
ката. Колкото и да се опитва човек да ви убеди, че е спокоен - треперене­
то на тялото му ще свидетелства за възбуда на психично ниво. Изтръп­
ването в тялото може да означава апатия; чувството на горещина в някоя
част на тялото обикновено означава истерично състояние на психиката.
Ако вие успеете да видите кое психично състояние е способно да под­
държа такава болка или кое психично състояние може да създава такъв
род проблеми, вие ще получите добро разгадаване, както на психичното
състояние, така и на лекарството.
Разбира се, няма смисъл да говорим за това, че болките, за които го­
ворихме, не са патогномонични. Те представляват това, което е непри­
също на патологията. Ако пептичната язва или повишената киселинност
в стомаха предизвикват парене, това няма да е характерно за дадения
човек, тъй като при всеки човек с повишена киселинност на стомашния
сок ше има парещи болки. Ако в случай на диабетен периферен неврит
откривате парене в стомаха» пълзене на мравчици или изтръпване, това
не може да ви помогне да намерите природата на психо-нервно-
емоционалното нарушение (ПНЕИ).
Но да предположим, че в случай на язва на кожата или фурункул,
вие срещате интензивно парене, - то ще бъде свързано със силна тревога
в психичната сфера. Изхождайки от природата на физическите оплаква­
ния, можем да се досетим в какво психично състояние се намира паци­
ентът. Трябва да разберем принципа, че психичното и физическо състоя­
ние си помагат, тъй като се явяват съставни части на едни и същи ПНЕИ
реакции на определен стрес-фактор. Насоката е заключена в това, как
пациентът описва своите оплаквания. Опирайки се на тях, вие лесно ще
направите извод за психичното състояние, даже да не питате за това.
Физическото и психично състояние взаимно си помагат
Както обяснихме по-рано, психичното и физическо състояние си по­
магат. Когато човек идва с физически оплаквания, нашият разум се на­
сочва към самото оплакване: например, ако това е болка в гърлото, то
230
нас повече ни интересува става ли болката по-добре от топли или от с
дени напитки, не възниква ли влошаване денем или нощем, есъ
ще постигнем успех, ако успеем да открием характерни симптоми, т.е.
симптоми на състоянието, а не на болестта. Гова са и физическите съ
пътстващи симптоми. Обаче много по-полезно и малко използвано на
практика е използването на психичното състояние при това. Психичното
състояние се проявява много ясно, често незабелязано за пациента (за
съжаление, понякога и от лекаря).
Няма смисъл да молите пациента да ви разказва за психичното си
състояние. Твърде възможно е той да не разбере вашия въпрос, но ако
вие разберете, че физическото и психично състояние съставляват едно
цяло, което и да е възникнало отново психично състояние или психично
състояние, съществуващо за определен период от време, ще бъде в съз­
вучие с физическото състояние. Значително по-лесно е да се открият
психичните симптоми, отколкото физическите. Каквото и да е физичес­
кото състояние, ние сме длъжни да попитаме себе си как даденото оп­
лакване или състояние карат пациента да реагира или усеща себе си пси­
хически. Съвкупността от всички усещания и психични реакции форми­
ра някакъв образ, представляващ психично състояние. Изборът на лекар­
ство може значително да бъде улеснен от такъв подход.
Да вземем случай на 5-годишно дете с повръщане. Неговото повръ­
щане ставало все по-тежко. То станало много тревожно, биело си главата
в стената. Искало постоянно да има някой при него, през цялото време се
държало за майка си. В безпокойството си то се търкаляло по кревата.
Неговото физическо състояние трябва да съответства на психичното със­
тояние - безпокойство, страх, тревога, ако е сам. От това ясно се очерта­
ва лекарството Arsenicum. Такова правило може да се използва и в други
случаи. Винаги възниква въпрос: как физическото заболяване ви заставя
да действате и да го усещате психически?
Психика и тяло - Sepia
Sepia е човек, който поради продължителен стрес и страдания се
усеща изтощен, уморен, нещастен и .апатичен, но в същото време е съх­
ранил чувствителността и раздразнителността си, разтоварващ се перио­
дично с изблици на агресивност, разхвърляне или изхвърляне на вещи.
Даже към това, което е харесвал преди, сега изпитва само отвращение.
Жената Sepia няма сили да излезе от тази ситуация. За нея най-
добрата възможност да оцелее е да пребивава в състояние на тъга, не­
щастие и понякога да реагира бурно. Тя става хладна и сдържана, обича
да е заета. Заради дългото страдане и големия брой раждания тялото е
отслабнало и слабо реагира на всичко. Ако оплакванията са постоянни:
от шум, миризми и т.н., тя дава бурна реакция понякога и с повръщане.

231
 лякого категорично се отхвърля. Развива отвращение към любимите
хора - мъжа, членовете на семейството. Sepia обича да бъде заета умст­
вено и физически, обича интензивно движение, все едно това й позволя-
ва да морави своето нещастие.
Психиката реагира на стреса така, както и тялото. Както тялото виж­
да ситуацията, така ще я види и психиката.
Физическа и психична аналогия при ред други лекарства
Както показва опитът, основното действие на Silicea върху организ­
ма обикновено се състои в локалното влияние върху определен орган и
формиране тук на упорито, плътно увреждане, като същевременно оста-
.Ki-i.ua <ас г oi организма, се изтощава. В това се състои хиперреакцията,
демонстрация на сила, защита, свръхчувствителност. Например, вижда­
ме действието и в:
Туберкулоза на жлезите;
Артрит;
Уплътнени тъкани, рани/язви;
Екзостози;
Мигрени.
Пациентът е слаб, изтощен, с хиперреакции, упорит, рутинен в опре­
делена сфера, особено при наличие на чуждо тяло, ваксинации или ин­
фекции. По аналогия, изглежда целият организъм трябва да се концент­
рира на това място (мономания) и трябва да се прояви силно и упорито
(самомнение, инат - egotism, obstinate), трябва да реагира прекомерно
(раздразнителност - irritability) с вътрешно чувство на слабост (стесни­
телност, страхливост - timidity, cowardice) и всичко това възниква пред
лицето на някои страничен човек (стеснителност при поява пред публика
- timidity when appearing in public). Тази аналогия може да ви се стори
малко преувеличена, но имаме много подобни примери. Например:
Arnica психически: “Заболявания от шок и страх да бъдат докосва­
ни” (Ailments from shock and fear of being approached).
Moschus: (в лекциите на Кент) “Психиката е хистерична”, такива са
н тъканите.
Lycopodium: Организмът реагира на проблема с повишена актив­
ност. борба, опит да се справи с това. Вие виждате как организмът
се бори, за да се справи, понякога захвърля всичко, понякога започ­
ва отново. Той няма достатъчно сили, за да направи усилие да пре­
махне проблема. Той се страхува, че няма да издържи такова напре­
жение за разлика от Nux vomica , който ще направи бурна реакция и
ще реши проблема. Но при Lycopodium организмът се бори, за да се
справи. И тук ние виждаме общата реакция, а не локалното уплът­
нение, както при Silicea.

232
 От другата страна на психиката и тялото
Целта на проведената по-горе дискусия е да покаже, че психиката и
тялото изразяват едно и също нарушение. То не произлиза и не се лока­
лизира само в психиката или само в тялото, - то се намира на много по-
дълбоко ниво, отколкото и двете заедно. Нивото на нарушението се явя­
ва самата жизнена сила, знанието, пронизващо съществото като цяло.
Здравето, болестта и излекуването се осъществяват на това ниво.
Психиката говори за състоянието по най-активен начин - така, както
парламентът говори за състоянието на нацията. В реалността разумът,
знанието и съзнанието се явяват свойства на самата жизнена сила и при­
състват в цялото същество. Мъдрият човек е този, който е способен да
възприема лежащите в основата единство на тялото и психиката и да
избере симптоми, отразяващи лежащите в основата нарушения. Ако отк­
рием тези симптоми, черти, общи за психиката и тялото, нашето възпри­
ятие ще бъде много по-точно. Лежащото в основата нарушение ше се
изразява различно в психиката и тялото, но ние сме длъжни да видим и
обратната страна на това различие. Например, говорейки за случая
Lyssinum в главата “Непропорционални реакции”, ние видяхме, че сър­
бежът беше силен, възникваше пароксизмално, а кожата беше прекадено
чувствителна. В сферата на психиката виждаме същата чувствителност и
насилието в пароксизмите. Да разгледаме 2 основни симптома у детето:
Пароксизми на агресивност, насилие (Violence in paroxysms);
Ненормална чувствителност (Abnormal sensitivity).
Ако се обърнем само към тялото или само към психиката, имаме ра­
бота с лежащо в основата нарушение, което и подлежи на лечение.

233
 30. Използване на реперториума

Използване на рубриките с въображение

Както ще видите в следващите глави, аз използвам реперториума
почти във всеки отделен случай. Реперториумът е най-полезният инст­
румент в разбирането на лекарствата и пациента. Чувствам, че хомеопа-
тите пренебрегват този инструмент. Има стандартни книги, обясняващи
строежа и използването на реперториума, (такива, като ръководствата на
Bidwell, Margaret Tyler, Kanjilal, Ramanlal Patel, Docykx и Kokelenberg, P.
Sankaran и др.), но аз не искам да вървя по този път. В тази глава ще об­
съдим използването на рубриките с въображение, особено главата
'’ Психика” (Mind) в Синтетичния Реперториум, който аз често ползвам.
Преди да дам примери, ше изложа няколко извода от практиката.
В Синтетичния Реперториум можете да се доверите на всичко,
което е прехвърлено от реперториума на Кент.
Изброеното и степенувано от Пиер Шмид (вж. №7), можете да
оспорвате цял живот.
Много предпазливо ползвайте рубриките от Галавардин (№ 5).
Направете всички възможни проверки за всяка рубрика.
Използвайте и други реперториуми, (като на Фатак) и пак про­
верявайте в оригиналните източници. Има грешки и пропуски.
Помнете, че реперториумът не е завършен окончателно, т.е. не
се осланяйте, на която и да е рубрика изцяло.
Убедете се, че лекарството, което сте избрали, подхожда на ця­
лостната идея на случая, а не само на една или друга рубрика.
Прочетете рубриките една след друга, ползвайки тълковен реч­
ник, за да знаете точното значение.
Използвайте въображение, за да предположите къде можете да
използвате тази рубрика при пациента.
Ако ви попадне рубрика само с едно лекарство, постарайте се да
разберете от ММ, защо само то се е оказало в тази рубрика.
Всяко получено по реперториума лекарство, проверете в ММ.
Ще дам образец за това как можем широко да разбираме рубриките и
как можем да ги използваме в практиката. В първите 13 рубрики аз из­
ползвах подход, подобен на този, който е използвал д-р Сегал от Делхи.
Благодарен съм му за този метод. Надявам се този модел да стимулира
читателя към самостоятелна работа с реперториума над други рубрики.

234
 Всички значения, посочени тук са взети от речника на ■
ти век", издаден през 1960 година.
(А) Религиозен (Religious) мп_
Значение: Добросъвестен (със скрупули), предан, скло
нашески живот, точен.
Интерпретация: Този, който следва определено правило,
много точно и праволинейно. -
Изразяване: 1. Пациент казва: ’’Докторе, кажете ми какво тряова д
правя. Много точно ще следвам хомеопатичното лечение. Ще нап
равя точно това, което кажете". 2. "Аз съм много етичен в професи
ята си. Предполагам, че трябва стриктно да следвам правилата .
Виждате, че рубриката “Religious", която може да се стесни до Ре­
лигиозни практики” (Practice of religion) сега става доста по-широка.
(Б) Ревнив (Jealousy)
Значение: Подозрителен или сърдит на съперника. Сърдит - възбу­
ден (подстрекаващ). Съперник * този, който преследва обекта, кон­
курирайки се с другите.
Интерпретация: Подозрителен и възбуден от конкурента си по
отношение на определено положение или обект.
Изразяване: Говорейки за пациентката, нейният съпруг казва: "Док­
торе, ако ми се наложи да работя в края на седмицата, тя се сърди и
се опитва да привлече вниманието ми, оплаквайки се, че се безпокоя
повече за работата си, отколкото за нея".
(В) Безразличие към външност (Indifference to personal appearance)
Значение: Безразличие - няма значение.
..........Външност - външен вид; как изглежда.
Интерпретация: От страни не придава значение на това как изг­
лежда в очите на другите.
Изразяване: Пациент казва: "Докторе, аз правя така, както ми е
приятно, не ме вълнува как другите оценяват постъпките ми."
(Г) Хвърля предмети (Throws things away)
Значение: Хвърля - мята или замерва.
Запокитва - запраща го рязко (внезапно).
Интерпретация: Внезапно да отпрати, да изхвърли нещо.
Изразяване: L Пациентът казва: “Шефът ми каза някаква грубост,
коя го не можах да понеса, така че захвърлих това място и си оти­
дох . 2. Аз вече отдавна исках да зарежа пушенето, но не можах и
това ме дразни. Затова веднъж захвърлих цигарата и от тогава нито
веднъж не я докоснах.”
(Д) Мономания (Monomania)
Значение: Безпричинен интерес само към една особена вещ.

235
 Изразяване: Дете на 4 години със силна хронична кашлица има
странен симптом - прехласна се по зеления цвят. То иска всичко в
зелено. Другият симптом се състоеше в това, че то следеше за това
мъжете и жените да седят отделно, никога заедно. Използвах рубри­
ката “Мономания” заради натрапчивия зелен цвят и “фикс-идеите”,
във връзка с които назначих I huja. Препаратът проработи чудесно.
(Е) Желае да бъде магнетизираи (Magnetized, desire to be)
Значение: Магнетизираи - хипнотизиран.
Интерпретация: Хипноза - състояние, при което психиката е под­
ложена на външни внушения.
Изразяване: Човек иска да извършва действия, като че под чуждо
внушение: "Докторе, аз съм напълно във вашите ръце. Ще направя
гова, което кажете. Моля ви, не ме питайте какво искам, аз изцяло
се осланям на вас. Вие по-добре знаете кое е добро за мен”. (Това
особено подхожда на Calcarea и Silicea).
(Ж) Желае идеалната жена (Desires ideal woman)
Значение: Идеал - най-висшият, най-добрият, представителен, съ­
вършен, въображаем, съществуващ само в миелите. Жена - този,
който е нужен на мъжа, за да е завършен или като негов партньор
(мое значение).
Интерпретация: Желае обкръжението му, компанията му, особено
партньорите му да бъдат съвършени, каквито съществуват само в
неговите мисли въображение.
Изразяване: ’’Докторе, бих искал в страната ми да няма никакви
престъпления или корупция и всички да живеят в хармонична брат­
ска връзка като едно голямо семейство.”
(3) Желае да убива (Kill, desire to)
Значение: Убива - разрушава, преодолява, лишава от живот.
Интерпретация: Желание да приключи напълно с нещо, така че то
да не се появи никога вече.
Изразяване: “Повече не искам временни мерки, на всяка цена искам
да приключа с този проблем веднъж и завинаги”.
(И) Делюзия, че вижда змии в себе си и около себе си (Delusion, sees
snakes in and around her)
Значение: Делюзия - лъжливо убеждение. Змия - отровно същество,
неблагодарен човек, предател, нещо, напомнящо змия по форма или
движение.
Интерпретация: Каквото и да вижда около или в себе си, има
лъжливо убеждение, че това е отровно, предателско същество.

236
 Изразяване: “Моята свекърва е много опасна жена. Говори сладко,
но знае как разумно да настрои другите хора против мен. Тогава я
улавям и й отвръщам със същото.”
(К) Иска да избяга през прозореца (Escape, desire to, from the window)
Значение: Да избяга - да се освободи. Прозорец - отвор за въздух и
светлина.
Интерпретация: Човек се чувства хванат в капан, тъй като пътя,
по който е вървял, е бил блокиран и се наложило да се добира през
пролука, предназначен за други цели.
Изразяване: “Докторе, зная, че хомеопатията е най-добрият начин
за разрешаване на проблема, но това изисква дълго време, а може и
да не намерим лекарството. Не съм в състояние повече да страдам,
искам да взема алопатично лекарство и да изляза от тази остра ситу­
ация. След това можем да възобновим хомеопатичното лечение.”
(Л) Привързва се към хора и мебели (Clinging to persons of furniture)
Значение: Захваща се - близко прилепва, притиска се. Притиска -
вкопчва се, залавя се.
Интерпретация: Човек изпитва нужда да се държи за нещо - за чо­
век или нещо друго.
Изразяване: 1. “Докато моят Гуру е с мен, аз от нищо не се боя.
Просто се държа за него и се усещам в безопасност”. 2. “Където и да
отида, аз нося със себе си негова снимка, нито за минута не мога да
остана без нея.” 3. “Придържайте се към ценностите на Библията -
това е единственото, което може да ни спаси в това ужасно време”.
4. “Докторе, където и да ходите, моля ви, върнете се по-бързо, прос­
то не знам как ще издържа без вас.”
(М) Пазари се (Bargaining)
Значение: Прави сметки, има благоприятен контракт.
Изразяване: “Докторе, вие настоявате незабавно да прекратя всички
алопатични лекарства. Боя се, че ще имам силни болки, ако направя
това. Ще се съгласите ли, ако постепенно намалим дозата?” (Паци­
ентката говори, като че ли сключва договор с лекаря).
(Н) Ненавист към хората, конто са го обидили, независимо от изви­
нението (не минава след извинение) (Hatred for persons who offend,
unmoved by apology)
Значение: Ненавист - силна неприязън. Човек - телесно присъствие.
Обида - неудоволствие, увреждане. Непреходен - недокоснат от
емоцията, траен.
Интерпретация: Силна неприязън към телесното присъствие, на
когото и да е, което е нанесло увреждане, останало е трайно, незави­
симо от обяснения и съжаление.

237
 Изразяване: “С появата на диабета развих силно отвращение към
сладко. Макар че всеки ми казва, чс малко сладко от време на време
няма да ми навреди, аз не го докосвам.”
В посочените по-горе примери аз просто дадох едно или две изразя­
вания. В действителност може да има няколко изразявания освен тези,
които упоменах. Целта ми е да ви покажа как да разглеждате рубриките
и как, използвайки въображението си, можете да ги ползвате по-широко.
1 ова ще ви помогне да интерпретирате в рамките на рубриките различ­
ните изразявания на пациентите.
Но-долу давам няколко щриха, позволяващи да използвате почти
всички рубрики в реперториума.
(О) Заболявания от (Ailments from)
Тази рубрика е една от най-често използваните от мен в Синтетич­
ния Реперториум, но аз я използвам малко по-различно от другите. Нап­
ример, ‘ Заболявания от разочарование” (Ailments from disappointment):
Скорошно - Ignatia, старо - Natrum Muriaticum.
Кога да считаме разочарованието остро и от каква гледна точка то
става старо? То е остро до момента, до който се съхранява свежо в па­
метта, даже ако оттогава са минали години. То става старо, ако раната е
зараснала и се проявява, само когато се засегне темата, даже ако след
инцидента са минали само няколко дни. Не е необходимо присъствие на
специфичен причинен фактор в живота на пациента, за да използвате
тази рубрика. Ако по някаква причина (или даже без видима причина)
цялото състояние на пациента (проявите) напомнят на човек с остро раз­
очарование, аз използвам рубриката “Заболяване от свежо разочарова­
ние” (Ailments from new disappointment). Това би могло да възникне след
провал на изпит или загуба на близък, или даже без видима причина.
Особено важно е, когато у човека се проявява остро разочарование без
да има някакъв особен инцидент. Аналогично използвам други рубрики
“Заболяване от”, почти толкова често както “Делюзии”. Например, ако
бащата на пациента е умрял от рак, а пациентът е реагирал на това с по­
сещение при няколко доктора, то необходимата рубрика няма да бъде
“Заболявания от скръб” (Ailments from grief), а “Заболявания от уплаха”
(Ailments from fright). По този начин “Заболявания от” се разглежда по
реакцията на пациента. Колкото по-необичайна е реакцията на даденото
събитие, толкова по-странна става тя.
(П) Страх при деца (Fear in children)
Аз интерпретирам това като “Страх, напомнящ такъв при деца”. Мо­
гат да се използват много “детски” рубрики при възрастните. Например:
“Упорити деца” (Obstinate children), “Плачещи деца” (Weeping children),
“Разглезени деца” (Spoilt children), “Желание да го носят” (Desire to car-

238
ried). Пациентът се проявява като дете. Например, не^®^°^П°Рх™
може да напомня детски инат. При възрастни, ^auw спРоменават
страх да бъде сам в тъмното и други страхове, к Рубпики от-
детски, можете да използвате рубриката 1 Fear men ге
насящи се за възрастни хора за периода на половото съзряван
ната, могат да се използват по аналогичен начин.
(Р) “Конфликтност се редува с пеене” (Quarrelsomeness a _е
with singing)
Интерпретация: Човек ту се кара, ту пее. Рубрики с редуващи
симптоми са много полезни. Те показват две фази, които могат да съ
ществуват в едно и също лице в различно време. Ако човек в един мо
мент е весел, а в друг (за най-малката дреболия) става заядлив и конф­
ликтен, можете да вземете рубриката “Веселост се редува с конфликт­
ност” (Cheerfulness alternates with quarrelsomeness) при условие, че и две­
те са много интензивни и изразени.
(С) Рубрики, озаглавени “Безумие, умопомрачение” (Insanity)
Безумието не се отнася само до лудите. Безумие означава загуба на
здрав разум, благоразумие или сила на разума. Например, безумна рев­
ност - това е безпричинна ревност. Друга рубрика, която използвам е
“Безумие при пияниците” (Insanity of drunkards). Пияният - това е възбу­
ден или екзалтиран човек, загубил контрол. Не е задължително да изпол­
зваме това само при хора, употребили алкохол. Ако човек е претърпял
тормоз, възбуден е, с други думи се държи като обезумял пияница, мо­
жем да използваме тази рубрика. Една моя пациентка не даваше никой
да се докосва до нея без причина. В нейния случай използвах рубриката
“Безумие, да не се докосне” (Insanity, touched will not be).
(T) “Делириум” (Delirium)
Тази рубрика може да се използва за хора, невлизащи в научното оп­
ределение за делириум. Това може да се използва повече в речниково
значение, т.е. лекомислен, възбуден, разсеян (блуждаещ психически).
Ако внимателно се огледате, ще видите, че някои ваши пациенти говорят
като в делириум.
(У) “Нетърпелива е децата си” (Impatient with her children)
Това може да се интерпретира като: “Нетърпелива само със своите
деца” (Impatient only with her children). Аналогично, ако имате такива
модалности или ограничения, то вие трябва да разберете че това е из­
ползваемо само в даденото ограничение. Например: “Агресивност осо­
бено или само по отношение към приятелите” (Violence particularly or
only to friends). “Разговори за бизнес” (Talks of business) ще означава
Разговори особено или само за бизнес” (Talks particularly or only about

239
business) или “Разговори за повечето неща в делови топ” (Talks about
most things in business-like way).
—2-с<*ретнзмране вечер” (Theorizing in evening)
Ако имате физически модалмости или такива за време, трябва да по­
мислите какво може да означава това в психичен план. В приведената
по 1 оре рубрика вечер означава време, в което човек не е зает, времето
след края на работния ден. И така “Теоретизмране вечер” означава, че
той фантазира, когато не е зает (като Уолтър Мити). А налоги1! на рубрика
1 ревога когато седи свит” (Anxiety when sitting bent) означава “Тревога,
кога го седи отпуснат” (Anxiety when person is sitting relaxed).
—D ла че, когато e сама и плаче така, като че ли няма приятели”
(Weeping, goes off atone and weeps as if had no friends)
Пма много рубрики, в които присъстват думи като приятел, семейст­
во и т.н. Тези връзки трябва да се разбират в по-широк смисъл. Приятел -
това е човек, на който можете да се доверите, този, с когото се разбирате,
този, от когото очаквате грижи и любов. Можете да сте в приятелски
отношения, с когото и да е, включително родителите ви, съпруга, детето
или даже любимото куче. Аналогично, семейството е група, в която се
наблюдава взаимозависимост един от друг, с обособяване на различни
полета на различните членове на групата. Ваше “семейство” може да
бъде спортният тим в играта, професионална група, връзката лекар - па­
циент и т.н. Много зависи от това как вие преценявате вашето семейст­
во. Вие можете да принадлежите към повече от едно семейство.
Друга дума, която често се среща е “дом” (home). Имах дете, което
залиня след като родителите му заминаха в чужбина, макар че то остана
да живее в своя си дом при чичо си и леля си. Използвах рубриката
“Носталгия” (Homesickness), защото момчето тъгуваше за дома. Дом -
това е място, където живее семейството с всички емоционални връзки.
За момчето домът е мястото, където живеят родителите му.
(Ц) “Страх от високо” (Fear of high places)
Разделът за страховете също трябва да се разбира в по-широк сми­
съл. Например “Страх от високо” трябва да се разбира като “Страх да
достигне положение, при което има опасност да загуби равновесие или
контрол, да падне надолу и да получи тежка травма или даже да бъде
убит” (Fear of reaching a position, where is a danger of a person losing his
balance or control falling down and getting badly hurt or even killed.) Това
може да се отнася до ситуация, в чийто и да е живот. Например, човек е
стигнал до високи служебни позиции в своята компания, той се бои, че
няма да може да удържи равновесието, че може да допусне грешка или
ла претърпи провал, ше се търкулне надолу и силно ще се травмира.
Аналогично и другите страхове трябва да се тълкуват по-широко.

240
 При тълкуването на изразяванията в рубриките са важни не само ду­
мите, но и това как те са произнесени, използваните жестове, тембъра на
гласа, изражението на лицето и т.н. Това ще ни подскаже коя рубрика да
изберем. Необходимо е да потвърдим тълкуването от други източници, а
именно - от други аспекти на човешкия живот. Щом намерим такова
тълкуване, можем спокойно да се осланяме на нашата интерпретация.
(Ч) Конвулсии, потрепвания, гърчове (Convulsions)
Значение според речника: непроизволно силно нарушение, спазъм,
пристъп, силна възбуда. Рубриката “Конвулсии” ни дава фактори, на
които човек реагира бурно и непроизволно. Ако у човека възникват кон­
вулсии от несправедливо обвинение (Staphysagria) - това е един от фак­
торите, който може да стане причина за силна непроизволна реакция.
(Ш) След ваксинация (Vaccination,after)
Лекарствата, изброени в тази рубрика, са били полезни при изостря­
не на нарушенията след ваксинации, т.е. това са лекарства, най-
чувствително реагиращи на действието на ваксините. Ваксината е чужд
белтък. Тези лекарства са най-чувствителни към чуждите белтъци и имат
много голяма предразположеност към алергични реакции. Тези реакции
ще са много полезни при всички алергични, атопични и хиперчувствите-
лентип реакции и при автоимунни нарушения. По този начин рубриката
“След ваксинация” може да се разглежда като усилен алергичен отговор.
(Щ) Примерен случай
Ето случай от моята практика с тълкуване на проявите на пациента в
съответствие с рубриките.
Пациентът влезе в кабинета и каза името си. На въпроса на колко го­
дини е, отговори: “На 49 години и 6 месеца”. (Добросъвестен за дребо­
лии (Conscientious, trifles, about)). На въпроса има ли братя и сестри, раз­
каза за всеки поотделно, включително възраст и най-малките подробнос­
ти (“Педантичен, придирчив (Fastidious)). По време на разговора клате­
ше глава напред-назад (Постоянни движения на главата насам-натам,
въртене (Head motions constant, hither and thither, rolling)). Седеше нап­
регнато, наклонен напред (Тревога (Anxiety)).
Говорейки за тежката автомобилна катастрофа, която му се е случи­
ла, той каза: “Те не ми изплатиха компенсацията” (Скъперничество
(Avarice)). В болницата срещнал мъж, с когото станали бизнес-
партньори. Партньорът му го предал и нашият пациент много се разсър­
дил. (Заболяване от гняв с тревога (Ailments from anger with anxiety)).
“Обаче аз продължих партньорството, защото бях зависим от него в биз­
неса (Тревога, когато е сам (Anxiety when alone): Страх да бъде сам (Fear,
alone of being)), (Разговори за бизнес (Business, talks of)). Моят партньор
се занимаваше с бизнеса (Страх, че и приятелят му ще претърпи инци­

241
дент (Fear, friend has met with accident, that а)) и чувствах, че ако остана
сам, ще навредя на бизнеса (Ще си навреди, страх да не бъде оставен сам
(Injure himself, fears to be left alone, lest he should)). Сега аз съм болен и
нищо нс мога да направя, партньорът ми ще продължи да ме лъже (По­
дозрителен. Делюзия, че вижда крадци в дома си. Страх от грабители
(Suspicious, Delusions thieves, sees in house, Fear of robbers)). He зная как­
во да правя (Нерешителност, объркване на ума (Irresolution, Confusion of
mind)). Загубих съня си заради това (Тревога нощем (Anxiety night)).
След това получих стенокардия, независимо че бях много внимателен
към здравето си. Обикновено редовно ходя на прегледи (Грижа, тревога
за здравето (Carefulness, anxiety about health)). Предполагам, че стено­
кардията се разви във връзка с финансовата криза, която имах (Страх от
финансови загуби (Fear of financial loss) - реп. на Фатак). Но кризата ве­
че премина.” “Ожених се късно, жена ми е от средната класа. Много ис­
ках жена от средната класа, тъй като тя няма да харчи много (Скъперник,
предпазлив (Avarice, cautious)). Но забелязах, че тя постоянно мисли за
пари (Критичен, упреква другите (Censorious, reproaches others)). Давам й
пари за разходи, а тя иска повече (Тревога, ако очакват нещо от него
(Anxiety, expected of him, when anything is)). Тя спестила част от тези
пари, а и аз отделих нещо и купихме гараж. Сега тя казва, че половината
гараж е неин, тъй като половината сума е нейна. (Отчужден от жена си
(Estranged from his wife)). Тя казва, че нейният чичо й дал пари като по­
дарък. Зная, че това не е вярно. Всъщност, това са парите, които аз й да­
вах. (Делюзия, че вижда крадци в дома си. Мястото под кревата е пълно
с крадци (Delusion, thieves sees in house. Space under bed is full of
thieves)). He искам да се караме, нали трябва да живея с нея (Делюзия, че
е обидил хората. Страх да бъде сам (Delusion, offended people, he has.
Fear, alone of being)). Появи се тревога, като че ли някой зад гърба ми
взима парите. (Делюзия, че в дома има крадци (Delusion thieves in
house)). Когато има някакъв шум в къщи, аз усещам безпокойство. (Чув­
ствителност към шум, чувствителност към гласове, изострени чувства
(Sensitive to noise, Sensitive to voices, Senses acute)). Плътно затварям
всички врати (Не може да почива, докато вещите не са по местата си
(Rest, cannot, till thing are in proper place)) и се оглеждам дали няма някой
наоколо (Търси крадци нощем (Searching thieves, at night for)). He виж­
дам нито един сигурен човек. Не мога да се доверя на роднините си.
(Подозрителен; заговор против живота му; хора в къщи; Делюзия, че ще
получи травма; Делюзия за заговор против него (Suspicions; plotting
against his life, people in the house are; Delusion injury about to receive; De­
lusion, conspiracies against him)). Посъветваха ме да се грижа за здравето
си, редовно да ходя на разходка и да пия много вода. Правя дори повече

242
от това. (Пие повече от нужното. Ходи повече, откол кот
(Drinks more than she should. Walks more than is good or er , QUUW.uq
След молбата да спре всички алопатични лекарства у него в
силен страх (Страх от смърт, Страх, че нещо ще се случи трах, че
умре, когато остане сам (Fear of death, Fear something will appen, ear о
being alone lest he die)). Веднъж се обади в клиниката 6 пъти ( еспокоен,
зревожен, желае да го носят (Restless, Anxious, Carried desires to e)).
Щом започнахме лечението му, тревогата му утихна (Тревога, когато
трябва да пътува с влак, подобряване във влака (Anxiety railroad, when
about to journey by, ameliorated while in train)).
Той приемал лекарствата си много редовно (Религиозна привърза­
ност, увлечение (Religious affections)). Направи ми впечатление как разг­
лежда партньора и жена си - все едно тези хора постепенно изяждат бо­
гатството му, той е много загрижен за това да не им позволи да направят
това. Ако той се разсее само за момент, те ще изядат собствеността му.
Те му се струват насекоми, (Делюзия, че вижда насекоми, плъхове, чер­
веи (Delusion sees insects, rats, vermin)), които нощем тайно изяждат ця­
лата храна. Трябва да си много бдителен, да затвориш всички прозорци,
да наметнеш мрежи против комари, да напръскаш с инсектициди, да
поставиш капани и да не забравиш нищо преди да си легнеш. Те го карат
да бъде подозрителен, предпазлив, бдителен и тревожен нощем.
Запис при повторното посещение: Пациентът, (чийто случай бил
заснет на видео) оздравял след приема на Arsenicum album 200С и после
1М. Ние не само видяхме клинично подобрение, но и значително нама­
ляване на нивото на тревожност и той можа с много повече увереност да
се справи с проблемите на бизнеса.
(Ю) Примерно лекарство
А сега нека разгледаме лекарството през призмата на неговите руб­
рики с по-широко разбиране. Да погледнем някои симптоми на Stramo­
nium и техните прояви.
“Вкопчва се" (Clinging)
Речниково значение на думата: “вкопчвам се” - държа, стискайки
се. Пълната рубрика Stramonium е:
- “Хваща се, детето се събужда в ужас, никого не познава, прони-
зително пищи, хваща се за тези, които са близко” (Clinging, child awakens
terrified knows no one, screams, clings, to those near). Друга рубрика е-
- “Захваща се за хора или мебел” (Clinging on person or furniture)
Значение: Всяка дума в рубриката е важна. Ще обърнем внимание
на всяка дума и ще намерим нейното значение. ’’Пробуждане” (Awaken)
- събужда се от сън. Когато се събужда и се оглежда наоколо, изпада в
ужас. В състояние на ужас не може да разбере кой кой е, не може да раз­

243
познае никого и се хваща за най-близката вещ или човек. “Дете” (Child) -
лице, което е неспособно да се защити, което с зависимо от защитата на
възрастните I ака това може да е и човек на 60 г„ ако се усеща зависим
от по-силни хора и няма средства да се защити. Той е като дете. “Спящ“
(Asleep) - означава вглъбен в себе си: очите са затворени, не гледа нао­
коло, заез е със себе си, предоставен на себе си. Когато такъв човек вне­
запно се събули от сън, поглежда наоколо и намира ситуацията за ужа­
сяваща, той не може да познае тези, които са около него. Той не може да
чака, докато намери подходящ защитник, той пронизително крещи и се
хваща за този, който е най-близо.
Жена седи и чете книга отпусната, изведнъж забелязва бонкаие на
ръката, нещо пълзи по пея. Тя извиква пронизително, бяга и се хваща за
най-Олизкия човек. Това е една картина. Тя се е събудила, т.е. осъзнала
реалността, която я хвърлила в ужас, тя не познала никого и се хваща за
този, който е най-близо до нея. Ето още една проява на използване на
рубриката не при деца, а при възрастен, преминал от сън в бодърстване,
но неосъзнавайки реалността.
Това може да бъде използвано при човек, у когото е възникнал ма­
лък, плътен тумор в стомаха. Преди да го почувства, той бил спокоен.
Когато го почувствал, се пробудил, осъзнал всичко и изпаднал в ужас.
Заради това той тича при най-близкия лекар и му казва: “Вижте, вижте
какво се случи”. В ужаса си той пронизително крещи. Сега ще направим
следващата крачка - той казва: “Нещо се случи, не зная какво, но аз съм
длъжен да знам. Диагностицирайте, изследвайте, направете рентген и ми
кажете какво ми има”. Това ни отвежда до рубриката:
“Страх от -тъмнина” (Fear of darkness);
“Желание за светлина” (Desire for light).
Това как е тичал към лекаря ви напомня за детето, неспособно да се
погрижи за себе си, бягащо при своя защитник при най-малкото безпо­
койство. Затова рубриката е:
“Делириум, вик за помощ” (Delirium, crying for help).
Делириум означава непълно функциониране на органите на чувства­
та, когато в главата е пусто, блуждаене, няма здрава мисъл. Това е дейс­
твителното състояние на делириум. Помощ означава поддръжка. Вие не
можете да се справите сами, нуждаете се от нечия поддръжка. Как тър­
сите помощ? С вик. Викът - това е пронизителен, силен звук. Не “Моля
ви помогнете ми”, а “ПОМО1 НЕГЕ МИ! .
’ Интерпретация: “Не познава никого” (Knowing no one) ни довежда
по разликата между знанието и незнанието, аналогично на различието
между светлината и тъмнината. Тъмнина - това е ситуация, при която
вие не знаете какво има там, а светлината, - когато знаете какво има там.

244
Тъмнината означава безнадеждност, а светлината - надежда и знание.
Ситуация даже при най-малката недостатъчност на знания или неувере­
ност, ненадеждност е достатъчна да застави Stramonium да загуби покоя
си. Той желае да има яснота. Той казва: “Моля ви, намерете какво има в
мен вътре, всичко е в мрак, моля ви, влейте малко светлина. Направете
рентген, ако искате.” Той ще свали дрехите си. Дрехи (cloth) - нещо пок­
риващо, съхраняващо частите скрити. Оттук рубриката “Унищожаване
на дрехите, иска да е гол” (Destructiveness of clothes, Naked, want to be).
Това означава да свали покривалото, да остави тялото открито. Нищо не
трябва да е скрито под дрехите.
И така, ние анализирахме рубриките “Страх от тъмнина” (Fear of
dark), “Желае светлина” (Desires light), “Делириум, Вика за помощ” (De­
lirium, Crying of help), “Прилепва се, хваща се” (Clinging) и т.н., но ос­
новните симптоми на Stramonium са:
Делюзия, че тя е сама в пустинята, в дива местност (Delusion she
is alone in the wilderness);
Чувство на изоставеност (Forsaken feeling).
Има усещане за опасност “Делюзия, впечатление за опасност” (Delu­
sion danger, impression of) и чувство, че е сам пред лицето на опасността,
с коего не е в състояние да се справи. Наоколо е само хаос. Родителите
са го оставили и са изчезнали. Той е захвърлен, изоставен, оставен сам в
ужасно място. Оттук и рубриката:
Тревога за спасението (Anxiety about salvation).
“Спасение” означава, че е извършил престъпление и е загубил подк­
репата на този, който я е осигурявал, т.е. Бог за възрастния човек и роди­
телите за детето. Това чувство може да е изразено от пациентите ни, ко­
гато казват: “Докторе, ако вие заминете някъде, моля ви. не оставайте
повече от седмица, иначе аз ще пропадна. Не зная как ще издържа без
вас, ако нещо се случи, къде ще отида!” “Не ме оставяйте, не заминавай­
те”. Тревога за спасението, все едно са загубили вашата подкрепа. Чове­
кът, от когото са зависели, ги е оставил: те са напуснати, изоставени в
самота, в дива местност (пустиня). “Докторе, не зная защо, но когато вие
заминавате, ние не можем да си намерим място, молим се по-скоро да се
върнете”. В това звучи молба: “Моля ви, докторе, върнете се по-скоро”.
Следващата крачка напред - “молба”. Ако молитвата не проработи, вие
молите. Така се отнасят те към вас, но можете да видите, че този тип
поведение се проявява и спрямо другите.
Защо се държат така? Защото идвайки в съзнание, те виждат наоколо
жесток, ужасен свят и искат да се хванат за някого. Ако не сте наблизо,
тях ги обхваща паника. Рубрика'. “Делириум, ръцете са съединени” (De­
lirium, hands are joined) - отново признак на молитва. Той се чувства без-

245
защитен, както без покривалото на дрехите ’’Делюзия, че е гол” (Delu­
sion, naked he is). Рубрика: “Моли се, молитва” (Praying) - означава мол­
ба към авторитетно лице да удовлетвори желание, подобно на “Моля,
помогнете ми”.
Интерпретация: Нощ - това е тъмнина, неясно, страшно време. В
такова време той ще се моли. Важен аспект на нашите лекарства е това,
че имат и противоположно състояние. Ако се намирате в една крайност,
то много скоро ще умрете, така че понякога трябва да преминете в друга.
Затова денем Stramonium се смее. Когато няма опасност, тъмнина, Stra­
monium говори, смее се, пее, танцува, пълен е с живот. Появява се вле­
чение към слънчева светлина, към светлина въобще, към обществото.
Други рубрики:
Плаче цяла нощ, смее се цял ден (Weeping all night, laughing all
day);
Делюзия, че той е забележителен (Delusion, distinguished, he is);
Делюзия, че е висок (Delusion, tall he is);
Делюзия, че той е божествен (Delusion, divine, he is).
Той говори много за себе си (Престореност, маниерничене (Affecta­
tion)), хвали се, че е смел, от нищо не се бои, но когато настъпи нощта,
той се хваща за другите. Stramonium е храбър, когато всичко е добре, но
когато нещо не е така, той много се плаши.
Нека вземем още една рубрика:
Делириум, говори на чужд език. Речта е на чужд език (Delirium,
foreign language, talks in a. Speech. Foreign language, in).
Какво е чужд език? Чужд означава несвойствен за страната, в която
живее, нещо присъщо за друго място, “говори” означава реч, “език” оз­
начава средство за връзка, неприсъщо за мястото на неговото местожи­
веене. Това означава, че той говори на френски в Индия, използва гръц­
ки фрази или американски акцент. Редува използването на няколко ези­
ка. Това означава и това, че той използва думи и термини от други дис­
циплини. Например, на събрание на хомеопати да се използват много
психоаналитични термини, чужди на хомеопатите. Във всекидневния
език може да използва термини, с които другите не са запознати. Това
също означава “Говори на чужд език”. Вие нищо не разбирате, макар че
говорят с вас на един и същ език, тъй като думите, които той употребява,
не са приети в даденото място. Той говори за духовни неща, такива като
Нирвана, Самадхи и Кундалин шакти. Всичко това може да се възприема
като чужд език там, където събеседникът не може да ги разбере.
Друга рубрика на Stramonium е:
Делюзия, че е беден (Delusion, poor he is).

246
 м тлня което е необходимо за пре-
Беден означава недостатъчност на , малко
живяване. Може да имате лошо здраве, лоша Д , недос-
“Счита се за беден” не се отнася само за пари, но и з у се
тиг на нещо необходимо за живот. “Докторе, когато темперД7^И
повишава до 102-103°, не зная мога ли да издържа, ше ми
ли” - казва пациентът с нотки на ужас в гласа. Не зная ( трах
(Fear of darkness)) имам ли достатъчно енергия да понеса това (Делю
че е беден (Delusion poor he is)). “Ще понесе ли това повишение на тем­
пературата моят организъм” ни довежда до рубриката Делюзия, че е
травмиран” (Delusion, injured is being). “Тази температура ще навреди на
организма ми, аз съм изплашен, в ужас съм, не зная ще имам ли сили да
издържа такова натоварване. Докторе, направете нещо (Вик за помощ
(Crying for help)), без вашата помощ аз ще умра”. При целия този ужас
още тлее надежда (Желание за светлина (Desire for light)).
Делюзия, че е травмиран (Delusion, injured is being).
Тази рубрика използвам в много случаи. Това означава, че нещо му
вреди, травмира го. При Thuja има усещане, че тялото е чупливо, напра­
вено от стъкло (Усещане на собствената си чупливост (Frail, sensation of
being)), затова може лесно да бъде травмиран. Ще стиснат ръка много
внимателно, да не си счупят костите. Това усещане се различава от усе­
щанията на Stramonium. При Thuja усещането е, че нещата го травмират,
но околните предмети не са виновни, другите хора не са виновни - чуп­
ливостта е в самата нея. “Никой не ме травмира, предметите са съвсем
безвредни, но могат да ми нанесат травма, защото съм много чуплива,
трябва да съм много внимателна. Ако внимавам, няма да имам травми.”
Но при Stramonium има “Делюзия, че е травмиран” (Delusion of being
injured), а не делюзия, че тялото му е чупливо и свръхчувствително към
травма. Stramonium казва: “Докторе, взех лекарството ви миналата
седмица и оттогава много ми се разстрои стомахът”. Това е “травмиран”
(being injured). “Щом започнах лечението, забелязах, че косата ми започ­
на да пада” и всичко, което трябва да дадете, е плацебо. Пред нас е усе­
щането, че му е нанесена вреда. “Докторе, времето е толкова лошо, че аз
често се простудявам, дайте ми лекарство за повишение на имунитета”
Това са рубриките “Делюзия, че е травмиран” (Delusion, being injured)
Прилепване” (Clinging), “Вика за пмощ” (Crying for help).
Вижда кучета, които го нападат, хапят гърдите му (Sees do«s
attacking him, biting his chest). b
Защо виждат кучето? Какво означава куче? Когато сте сам в тъмна
улица, няма да ви изплаши плъх, котка или змия. Змията може да ви
« I гьтя, а в това време чувате
лай на куче или то е пред вас, вие не можете да бягате в тъмното, а куче-

247
 то е способно да ви види много добре и може да дойде и да ви направи
па кайма. Точно в този момент ще изпитате ужаса на Stramonium. Когато
е светло и можете да различите предметите около себе си, виждате ка­
мък, който можете да вдигнете и хвърлите, виждате в коя къща да при-
тичате, за да се скриете и кучето става по-малко страшно. Кучетата на­
падат, когато сте безпомощни. 1ова е и рубриката “Усещане за безпо­
мощност1* (Helplessness feeling of).
Делюзия, че вижда куче (Delusion, sees dogs).
За мен това означава: вижда хората като кучета, вижда произшествия
и ситуации като куче. Ако види данъчния инспектор, той му прилича на
куче. Гои казва с голям страх: “Докторе, зная, че те са зад мен, дали ще
ми се нахвърлят, не зная какво да правя. Толкова съм безпомощен, бягам
насам-натам, опитвам се да внеса равновесие в сметките си, а зная, че са
дошли за душата ми”. “Делюзия, че вижда кучета, хапещи го, нападащи
го, хапещи гърдите му” (Delusion sees dogs, attacking him, biting his chest).
“Делюзия, че животните изскачат изпод земята” (Delusion animals jump
out of the ground). Те през цялото време са около вас. Можете да чувства­
те присъствието им около вас - тези неспокойни, травмиращи ви същест­
ва. Това може да е конкурент в бизнеса, който се опитва да ви навреди.
Повече от всичко плашат тъмните, мрачните неща. “Отвращение към
черно и мрачно” (Black and sombre, aversion to). C цялата безпомощност,
ужас и уплаха имате избор - или да се хванете за най-близката вещ или
човек до вас, за да почувствате безопасност, или ако не намерите никого
- жестоко да се сражавате “Буйство, деструктивност, насилие, бой11
(Wildness, destructiveness, Violence, Striking), “Делюзия, че е дявол, виж­
да хората като дяволи” (Delusion that he is devil, sees people as devil). Ha
английски имаме преносен израз “изгонва отмен дявола”.
Желание да убие (Kill, desire to).
Да убие означава напълно да свърши, така че да не е възможно да се
върне, да изкорени, да разруши - не частично, а до пълно унищожение.
Едно от изразяванията на такъв пациент е, че той иска заболяването не
да стихне за определено време, а да изчезне напълно и никога да не се
връша отново. Заболяването така го е наплашило, че той се бои да не се
върне отново, да не оживее. “Така бях уплашен, че по време на хомеопа-
тичното лечение всички преживявания ще се върнат отново. Предпола­
гах, че съм ги изкоренил, не исках да ги усещам отново.
Аналогичен е подходът му и към други проблеми. Ако тече кран,
непременно ще се опита веднага да го завие силно. Ако това се окаже
неуспешно, може да вземе чука и да разбие цялото съединение. Действи­
ята mv винаги са тотални. Така подхожда към своите проблеми, защото
те толкова го плашат и безпокоят, че иска незабавно да ги унищожи.

248
 Някой хирург-Stramonium, виждайки малка брадавичка, която леко
кърви, ще каже: “Тя е толкова ужасна, започнала е да кърви, длъжни сме
да я махнем незабавно, така че никога повече да я няма”. Можем да ви­
дим рубриката “Детето се събудило, ужасило, пронизително извикало,
никого не познало, хванало се за тези, които са най-близко” (Child awak­
ens, terrified, screams, knows no one, clings to those near) и “Желание да
убие” (Kill desire to).
Друг пример: в гърлото има неголяма инфекция. Пациентът иска да
вземе най-силният антибиотик, така че тя никога повече да не се възоб­
нови - бактериите го хвърлят в ужас. Рубриките ще бъдат “Страх да не
бъде убит, Делюзия, че е травмиран, Желание да убие“ (Fear of being
murdered, Delusion injured is being, Kill, desire to). Отбелязва се също:
“Заплаха” (Threatening): “Докторе, много ми е зле. Ще опитам вашето
лекарство в течение на седмица. Ако за това време не видя резултат, ще
бъда принуден да започна друго лечение”. Това звучи точно като “Ако
не постигнете резултат, пазете се”.
Същността е в това да ви покажа колко важна е всяка дума и как
всичките тези изразявания и рубрики дават картината на Stramonium.
Накратко, това е образът на дете, захвърлено в дива местност. Тези изра­
зявания не са плод на въображение, а това, което съм видял при пациен­
тите. Един от най-добрите случаи Stramonium, които съм виждал, беше в
Лондон. Пациент ми показа поема, която написал след подобрение от
Stramonium. Тема на поемата било посещение при алопат-невролог. По­
емата изглеждаше примерно така: “Той ме преглеждаше тук и там, прег­
леда ме и каза нещо на своите студенти, но не ми даде надежда. “Склон­
ност към клевети, злословие” (Seander disposition to). Тогава се обърнах
към хомеопатията, която ми позволи да видя светлината и радостта,
усещам, че се върнах към живота”. Поемата прекрасно илюстрира образа
Stramonium. Хората могат да разберат кога е тъмно и сте безпомощен. В
този момент вие реагирате агресивно или се хващате за някого.
Имах случай на дете с висока температура, което през цялото време
си държеше ухото: Рубриката е “Прилепване” (Clinging). Stramonium
иска да го държат, да държат която и да е част от тялото му и понякога
те сами се държат.
Друг случай: На мъж му се присънва, че яде стъкло. По хрускащия
звук в устата той разбрал, че това е стъкло. Той го изплюл и видял, че
това наистина е стъкло и той го ядял, като че ли то не предизвиквало
хрускане. Взех рубриката “Безболезненост на оплакванията, обикновено
болезнени” (Painlessness of complaints usually painful).
В друг случай на д-р Шах жената казала: “Докторе, нямам проблеми,
нямам страх, гняв, ненавист, ревност, нищо не ме засяга (Painlessness of

249
 complaints usually painful), тъй като аз съм много духовен човек. Вярвам
в моя Гуру. Докато Гуру е с мен, аз нямам оплаквания “Не се оплаква,
Безразличие към страданието. Прилепва се, Делюзия, свързана с Бога”
(Complain, does not, indifferent to suffering, Clinging, Delusion God, in
communication with, he is). Те вярват, че имат контакт с Гуру “Ясновидс-
тбо ' (Clairvoyance), който ги защитава от този ужасен свят. Дори за миг
раздяла те се усещат изоставени, като деца в дива местност.
По този начин Stramonium може да се използва в по-широк смисъл,
не само при злоупотреба с наркотици - например, последователи на ре­
лигиозни или научни групи, на които винаги им е нужна група, учител
или гуру. Ако премахнем това, те ще се прилепят към нещо друго.
С това е свързана рубриката:
Религиозна страст, иска целият ден да чете библията” (Religious
affections, Bible, wants to read, All day the) (Синтет. Pen.).
Библията олицетворява всяка авторитетна книга. Четенето на Библи­
ята цял ден означава, че е нужна авторитетна книга, на която той вярва, и
за която постоянно се захваща, за да избегне неувереността и обкръжа­
ващата тъмнина. Тази рубрика може да бъде използвана даже при учени­
те, които трайно са се привързали към определен авторитет. Например,
понякога се сблъскваме с хомеопат, който цитира “Органона” на Хане-
ман така, като че това е светото писание. Той има няколко екземпляра от
тази книга, постоянно я носи със себе си, чете я всеки ден като Библия.
Аналогични примери могат да се намерят и в други дисциплини. Нужда­
та от авторитети и постоянното осланяне на тях - било това книга, Човек
или догма, отразява вътрешната неувереност и отсъствие на чувство на
безопасност у човека. Това е по-дълбоко значение на рубриката “Иска
целият ден да чете библията” ( Wants to read Bible all day). Между друго­
то, Библията започва с тъмнина и след това следват такива известни ду­
ми: “И каза Бог: да бъде светлина” - типични думи за Stramonium.
Интересен случай разкри веднъж д-р Шах за едно дете, ухапано от
куче. Това било мило кученце, на приятеля. Щом нов човек се прибли­
жавал към кучето, то ставало свирепо и хапело и така назначих Stramo­
nium на кучето! “Страх от приближаване на чужди, непознати” (Fear of
approach of strangers) - изразена черта на Stramonium.
Делюзия, животни, хора, това са плъхове, мишки, насекоми и
т.н. (Delusion animals, persons are, rats, mice, insects etc.).
Това е единственото място, където тази делюзия е дадена много точ­
но, в друг случай се проявява като: “Делюзия, че вижда кучета, гъмжащи
около него” (Delusion, sees dogs, swarm about him), което значи “каквото
и да се намира около него, това са кучета”. Ето как трябва да тълкуваме.

250
Ако видите “Делюзия, че вижда дяволски лица (Delusion, sees „
faces), това значи “Делюзия, че лицата, които вижда, са дяволски .
Смисълът не е само в това да разкрием същността на оораза на
monium, но което е по-важно, да покажем как с помощта на въооражен
ето се разширява значението на рубриките.
Делюзия, че съпругата е невярна (Delusion that wite is fait ess).
Друга рубрика, която може да има множество проявления.
Например, когато пациентът казва: “Докторе, моля ви, върнете се по-
скоро, не ни напускайте и не оставайте в друга страна”, това е еквива­
лент на делюзията за невярната съпруга. Съпругата означава партньора,
на когото се доверяват. Тази доверителна връзка е основа на безопас­
ността в нечий живот. Човек може да загуби доверие, може да разруши
контакта, да отиде при друг, като остави партньора с усещане за опас­
ност, изоставеност в мрака, безпомощност. Това може да се случи с до­
верителната връзка, с когото и да е. Какво чувстват учениците на Гуру,
когато той внезапно отива на друго място?
Разширяването значението на рубриките е възхитително. Това, което
изразява доказващият е непосредственият опит, но ние сме длъжни да
разберем какво означава даденият опит в рамките на различни житейски
ситуации. Доказващият дава само един израз, но какво усещане се крие
зад него и как ще го видим в клиниката? Използвайки въображението си
и изучавайки рубриките в нова светлина, ние можем да ги използваме в
по-широк контекст. Всичко, което ни е нужно е речник, за да разберем
точното значение на думите в рубриките, въображение и внимателно
наблюдение на пациентите.
Искам да опиша много силно преживяване на Stramonium, което
имах в детството си. При висока температура имах чувството, че влаж­
ният тампон постепенно се разширява и става огромен, заема цялото
пространство в стаята и тя става прекадено тясна за него. Тампонът се
търкаля, а зз безпомощно съм залепен за него. Аз високо и пронизително
крещя в страха си, зова за помощ. Помогна ми Stramonium. Харесва ми
този сън, защото той илюстрира как човек Stramonium вижда своите
проблеми. Той вижда проблема, вижда своя страх, вижда как той става
все по-голям и по-голям, така че може да го задуши, унищожи и всичко
което може да прави, е да наблюдава безпомощно.
Stramonium има желание за черни дрехи заедно с отвращение към
черно. Забелязал съм, че много хора Stramonium носят тъмни дрехи така
както много хора Stramonium обичат кучета. Това прилича на опитомя­
ване на това, от което се боиш. Това прилича на жена, която се страхува
от змии, но за удоволствие носи боа. '
Още една рубрика на Stramonium:

251
 Безумие на пияници (Insanity of drunkards), която също може да
се използва в по-широк смисъл. Пияният човек, намиращ сс под дейст­
вието на алкохола става възбуден, екзалтиран, невъздържан, Декомпсн-
сиран, човекът Stramonium ще бъде почти като пиян. Ако стресът остане,
той може да полудее. В допълнение на това той се държи като побъркан.
И така “Безумие на пияници" (Insuanity of drunkards) може да се използва
при човек, който не е пиян или безумен, а се държи като такъв.

252
Част III

Снемане на случаи
и намиране на лекарство
 31. Същността на снемането на случая
Снемането на случай означава да приложим хомеопатичните прин­
ципи. Здравото стъпване върху тях само по себе си може да доведе до
правилно снемане на случая. Целта ми е да обясня някои от тези прин­
ципи и да покажа как да се водим от тях при снемането на случаи.

Цел и метод
В афоризъм 83 от "Органон" се казва: "Това индивидуализирано изс­
ледване на болестния случай, за което аз ще дам само обща схема, и от
която лекарят трябва да има предвид само това, което е приложимо за
всеки индивидуален случай, не изисква нищо друго, освен освободеност
от предразсъдъци и здрав разум, внимание при наблюдението и точно
пресъздаване на картината на болестта."
Колко е красив този афоризъм. В един афоризъм Ханеман ни дава
целта, средствата и метода на снемане на случаи. Показал ни е къде да
ходим, как да стигнем дотам и какво трябва да вземем със себе си.
Цел на снемане на случая е "пресъздаване картината на болестта".
Смисълът е да не опитваме да наместваме пациента в някое лекарство
или идея, а да проследим действителната картина на заболяването. На­
чинът да се направи това е като се извади индивидуалността на пациен­
та. В този афоризъм Ханеман постановява водещите принципи на хоме-
опатията, а именно, че всяко заболяване е уникално и всеки пациент е
индивидуалност, страдаща от своето уникално заболяване. Когато иска­
ме да нарисуваме портрет на някого, първо отбелязваме индивидуалните
му характеристики. По подобен начин "проследяване картината на бо­
лестта" означава да извадим ясно и определено индивидуалните харак­
теристики на случая. Едва когато разкрием индивидуалността на паци­
ента, можем да твърдим, че действително сме снели случая. Вече разпо­
лагаме, както с целта на снемането на случаи, а именно - проследяване
картината на болестта, така и с неговия метод - индивидуализиране на
пациента, разглеждането му като уникален индивид.
Какво се изисква при снемането на случаи? Само наблюдателен, из­
чистен от предразсъдъци ум, който чертае съвсем точна, прецизна кар­
тина. Не трябва да се опитваме да наместим хората в определени шабло­
ни. По-добре да позволим картината да се оформи сама, без да налагаме
нашите идеи върху това, което виждаме. Трябва да опитваме да извадим

255
" да разберем истинските чувства на пациента не съобразно лекарствата
а по човешки, като хора.
Един случай може да се снеме по два начина. Първият е да опитваме
различни лекарства, като продавач, който пробва една след друга раз-
лични размери ризи на клиента, докато открие тази, която му става. Чух
за един хомеопат, който използвал точно този метод при провеждането
на разговори с пациентите. Така например той знаел за три лекарства
използвани при дизентерия: Ipecac, Colchicum и Mercurius. Разпитвал
пациента по следния начин: "Гаденето с чист език и липса на жажда ли е
съпроводено?” Ако пациентът отговорел с "да", давал му Ipecac, Ако
кажел не , задавал следващ въпрос: "Тогава гади ли ви се при мирис на
храна? Не? Позивите за повръщане продължават ли дори след ходене по
голяма нужда? Не? Тогава хомеопатията няма лекарство за вас.”
Подобно наместване на пациентите в ограничените ни познания за
Материя Медика е доста вредна практика. Другият вариант е да се за­
познаем грижливо с всички симптоми на пациента и след това да потър­
сим подходящото лекарство в Реперториума и Материя Медика. Този
метод е много по-безопасен и безпроблемен. Когато един пациент попи­
тал великия хомеопат д-р Пиер Шмид дали е лекувал вече подобни слу­
чаи, той отвърнал: “Не, надявам се.” Искал е да каже, че трябва да разг­
леждаме всеки случай индивидуално, сам за себе си, без да се влияем от
подобните случаи, с които може би вече сме се сблъсквали.
Снемането на случаи е процес на проникване във и документиране
на вътрешните преживявания и усещания на пациента, а не просто за­
писване на казаното от него. Това не означава да създаваме теории или
да символизираме онова, което виждаме, а просто да проследяваме кар­
тината такава, каквато я виждаме.
Ето каква история се разказва за великия художник Пикасо. Веднъж
в дома му станал обир. "Маестро Пикасо,” - обърнал се към него поли­
цаят, "вие видяхте крадците и сте един от най-великите художници на
света. Защо не ги нарисувате; така ще ни бъде много лесно да ги хва­
нем.” Пикасо така и направил и на базата на неговите рисунки, арестува­
ли един кон, един чадър и един телевизор. Не трябва да бъдем като Пи­
касо и да теоретизираме или да виждаме в символи, а да позволим на
чистата картина да изкристализира такава, каквато е, за да можем след
това да подберем вярното лекарство.
Какво трябва да се лекува в заболяването?
Афоризъм 3 от "Органон" започва с думите: "Ако лекарят ясно раз­
бира какво трябва да бъде лекувано в болестта..." Преди да започнем да
говорим за това как се снема даден случай, трябва да бъдем наясно какво

256
точно търсим. Вече казахме, че се налага да проследим картината на бо­
лестта. Какво точно се разбира под болест?
Един от най-лесните начини да си отговорим на този въпрос е да
изучим доказването на нашите лекарства. Та нали ефектът от лекарство­
то е именно изкуствено предизвикана болест. Затова, когато изучаваме
доказването на лекарствата, ние добиваме доста добра представа за съ­
ответната болест. Ако изучаваме например доказването на Bryonia, отк­
риваме, че при различните изпитатели се засягат различни органи, но в
повечето случаи се наблюдава силно влошаване и от най-малкото дви­
жение. При доказването на Aconitum пък, независимо кой е изпитателят
или кои от органите му реагират, се наблюдава силен страх от смъртта.
Общите симптоми и специфичните психични състояния са типични за
повечето изпитатели на дадено лекарство. Това типично психическо и
цялостно състояние, предизвиквано от въпросното лекарство, може да
бъде наречено централно нарушение.
Всяко лекарство предизвиква
специфично централно нарушение
Всяко лекарство предизвиква специфично централно нарушение,
въпреки че при различните изпитатели в зависимост от тяхната чувстви­
телност реагират различни органи. Централното нарушение поддържа
или причинява този периферен органичен ефект. То напомня пръчка,
която не се променя, но по нея растат различни пълзящи растения в за­
висимост от това къде се поставя. Пръчката е отговорна за растежа на
пълзящото растение, но същото пълзящо растение може да се увива и
около други пръчки. По същия начин централното нарушение е отговор­
но за органичната патология, но същата органична патология може да се
появи и под влияние на друго централно нарушение. Така например диа­
бетът с характерните му симптоми може да се появи като резултат на
впечатляващо голям брой лекарства; както изглежда той е пълзящо рас­
тение, което може да се увие около всяка пръчка.
Нашата работа не е да отсичаме пълзящите растения, а да махаме
пръчката, която ги подпира. Ако само режем пълзящите растения и оста­
вим пръчката, по нея може да се развие друго увивно растение.

Централното нарушение е П-Н-Е-И нарушение

Централното нарушение, предизвикано от дадено лекарство, включ­
ва постоянните характеристики на това лекарство, независимо кой е из­
питателят. Тези характеристики се определят като психически симптоми
и функционални симптоми на нервната, ендокринната и имунната сис­
теми. Заедно те образуват една ос, която можем да наречем психо-невро-
ендокринно-имунна система (П-Н-Е-И).

257
 П-Н-Е-И симптомите на дадено лекарство остават повече или по-
малко постоянни при различните изпитатели, но засегнатите органи ва­
рират, следователно може да сс каже, че това, кои органи се засягат, идва
на второ място след централното нарушение така, както пръчката заема
първо място, а пълзящото растение - второстепенно.
При изпитване хомеопатичното лекарство предизвиква изкуствено
заболяване. Виждаме как при такова заболяване първо се появява цент­
ралното нарушение и по-късно е последвано от периферната патология.
По същия начин при всяко естествено заболяване съществува някакво
централно нарушение, което поддържа периферната патология. Трябва
да се лекува централното нарушение и централното нарушение на лекар­
ството трябва да отговаря на централното нарушение на пациента. В
практиката срещаме пациенти, чието централно нарушение сочи едно и
също лекарство, макар да са с различна патология. В хомеопатията, ко­
гато говорим за диагностика на заболяването, не казваме, че даден човек
има диабет или шизофрения, а че е в състояние на Kalium carbonicum
или Sepia. Общо за всички случаи на Kalium carbonicum е, че психичните
им и общи симптоми са на Kalium carbonicum - това представя централ­
ното нарушение на пациента и дава ключ към неговата индивидуалност.

Локалните особености също говорят за централно нарушение

И докато патологията зависи от податливостта на отделния индивид,
особеностите на локалните симптоми се определят от природата на цен­
тралното нарушение. Така, както природата на пълзящото растение не
зависи от пръчката, около която се увива, но формата му се определя от
нейната форма. По същия начин казваме, че характеристиките на особе­
ните симптоми са израз както на централното нарушение, така и на пси­
хическите и общите симптоми.
Следователно локалните симптоми могат да ни помогнат, само ако
разграничаваме общото от особеното за дадена патология. Особеното е
израз на централното нарушение. Така например пациентите с пептична
язва получават болки, когато са гладни. Това е обша характеристика за
болните от язва. Но ако пациентът каже, че бързото движение облекчава
болката, тази черта не е в природата на язвата, следователно трябва да
представлява централното нарушение.

Откриване на централното нарушение на случая

При снемането на случая нашата задача е да открием централното
нарушение, което често е скрито под особеностите на периферната пато­
логия. Това е като да открием пръчката, скрита под пълзящото растение.
Ясно е, че с времето се прибавят още пълзящи растения, които скриват
още по-добре пръчката и откриването й става още по-трудно.

258
 При остър или скорошен случай, или когато става дума за лете,
тралното нарушение не е така дълбоко скрито от погледа и симптомите
могат да се отделят много по-лесно и спонтанно от лекаРл’ .1еНтоал-
При хроничните случаи с многогодишна продължи чизтелно
ното нарушение е по-неясно и лекарят трябва да направи съзнат
усилие, за да определи истинските симптоми. Два фактора допри
прикриването на централното нарушение:
Симптоми на ситуацията на пациента;
Симптоми на патологията.
Ханеман е използвал термина "поразяващи" симптоми, за да опреде­
ли тези симптоми, които веднага привличат вниманието. Естествено, те
трябва да се разглеждат на фона на ситуацията на пациента.
Психическото състояние
трябва да се преценява в съответствие със ситуацията
Афоризъм 211 от "Органона" гласи: "Това е справедливо до такава
степен, че състоянието на духа на пациента често определя основно из­
бора на хомеопатичното лекарство, бидейки несъмнено характерен сим­
птом, който може най-малко от всички други да остане скрит от внима­
телно наблюдаващия лекар."
Ханеман твърди, че от всички характеристики най-лесно се определя
психическото състояние на пациента. Този процес обаче се затруднява
често от факта, че някоя част от психическото състояние се дължи на
самата ситуация. При преценката на пациента трябва да се има предвид
неговата ситуация. Едва тогава може да се види индивидуалното за него.
В Индия например, ако някой закъснее с половин час за вечерята, на
която е поканен, не е изключено да открие, че не само неговите домаки­
ни още не са пристигнали, ами и готвачът в момента купува зеленчуци­
те! Приятелите му ще го посъветват да не се невротизира заради време­
то. Искам да покажа, че всяка група има различно разбиране за това кое
е нормално. За индийските влакове се казва, че никога не пристигат нав­
реме. Един ден един влак пристигнал навреме и неколцина изпаднали в
шок, но се успокоили като ги информирали, че това всъщност е влакът,
който трябвало да пристигне по същото време предишния ден. Ние ин­
дийците работим с наше темпо. Ако обаче откриете, че човек, който идва
от такава среда, държи много на пунктуалността, това вече ё явна отли­
чителна черта. Но в Европа, където хората очевидно боготворят часов­
ниците, подчиняват им се безпрекословно, и се държат така, сякаш Земя­
та ще престане да се върти, ако нещо се забави с една минута, точността
няма да бъде нещо нетипично или поразяващо, освен ако не приеме
крайна форма дори за европейските стандарти. (Ако теорията на Дарвин

259
33 еволюцията е вярна, подозирам, че след няколко поколения германци­
те ще започнат да се раждат с вградени швейцарски часовници.)
азличните соцно-културнн характеристики маскират истинската
личност. Нашата задача е да открием в човека пред себе си устойчивите
м\ черти, независимо от дегизировката, която носи.

Личностните характеристики
срещу характеристиките на ситуацията
Възрастта, полът, заниманието, образованието, националността, ре­
лигията, родителите и т.н. оставят своя отпечатък и създават определени
чеР,и у всеки човек. От откритите симптоми трябва да отделим тези,
които се обясняват със ситуацията на пациента.
Заниманието например ще остави своята следа върху неговата при­
рода. Напълно нормално е да се очаква от човек, заемащ висок ръково­
ден пост, да бъде напрегнат и раздразнителен, или от военния - да държи
на стриктната дисциплина. Ако срещнете симптоми, които не могат да се
обяснят напълно със заниманието, значи става дума за характеристики
на нарушението вътре в пациента. Открийте в директора или командира
онези симптоми, които би имал и един свещеник или обущар.
Така например, един много зает ръководител се оплаква, че се чувст­
ва напрегнат. Това е типична черта. Той обаче добавя, че когато е нап­
регнат. излиза от кабинета си и си прави дълга разходка. Върви бързо,
докато се изпоти и чак тогава изпитва психично облекчение. Това, което
не може да се обясни със ситуацията, но ще е същото, дори ако пациен­
тът е обущар или домакиня, разкрива динамичното нарушение отвътре.
Елиминирайте чертите на ситуацията
С други думи, в психическия грим на пациента трябва да разпознаем
тези черти, които се дължат на неговото социо-културно обкръжение.
Трябва да извадим от картината всички симптоми, присъщи на групата,
към която принадлежи и които могат да се обяснят с миналото му. Оста­
ва чистата картина, въз основа на която вече със сигурност можете да
предпишете лекарство. Социо-културните характеристики са като дреха.
Те представят общественото положение на човека, не неговата индиви­
дуалност Без тези дрехи той остава без каквито и да било маркери на
своята групова принадлежност или позиция в обществото. Гази непро-
меняща се форма, която би останала една и съща, независимо от дрехите
и опитите на човек да промени външността си, е истинската същност,
-- Въпросът, който си поставям, когато снемам даден
истинският човек,
симптоми биха присъствай, бори ако иациеипгъп,
случай, е:
имаше коренно различен произход и социално обкръжение.

260
 Именно тези симптоми имат максимална стойност. Ако например,
при мен дойде швейцарска домакиня на средна възраст, майка на 3 деца,
заможна и образована, след като снема случая й, аз се питам кои симп­
томи биха останали дори да беше млад тибетски монах, нямащ абсолют­
но никакъв контакт със западната култура, изучавал будистките писания,
несемеен, чийто баща е бил овчар. Симптомите, които остават дори тя да
е този монах, са истинските симптоми и точно те трябва да определят
лекарството. Всяко лекарство представлява определена, фиксирана це-
локупност; то е едно и също за всяка страна, култура или ситуация. Ако
не беше така, трябваше да имаме различна Материя Медика за всяка
различна подгрупа хора. Щяхме да имаме нужда от отделна Материя
Медика за швейцарките и тибетците. Лекарството е едно и също нався­
къде, макар да е възможно да има различен израз. Така например, ако
симптомът на дадено лекарство е добросъвестност, добросъвестността
на швейцарката може да се изрази в особено силното чувство за отго­
ворност към децата й, дори вече да са пораснали, докато при тибетския
монах може да се прояви като изключителна прилежност при изучаване­
то на писанията. Добросъвестността е общата черта и при двата случая.
Еднакви характеристики, изразени по различен начин
От горните примери става ясно, че една и съща характеристика може
да бъде изразена по различен начин при различните типове хора. Да взе­
мем друг пример: ако характеристиката е засилена активност през нощ­
та, детето ще бъде игриво нощем, художникът ще рисува нощем, работ­
никът ще избира винаги нощна смяна, жената ще настоява да си върши
домакинската работа късно вечерта, след като останалите обитатели на
дома вече са си легнали, а кучето ше лае цяла нощ. И така, играта, лаене-
то и т.н. са нормални дейности за този тип и те ни помагат да видим ос­
новната характеристика: "засилена активност през нощта", която е ти­
пична за всички типове. Основните характеристики на случая са тези,
които не принадлежат на определена група хора.
Затова, когато видим дадено изражение у някой пациент, ние трябва
да го анализираме и да го превърнем в неговото основно чувство или
чувства. Така например, ако някой е изключително трудолюбив и работи
дори след приключването на работния ден и през празниците, тогава
трябва да се запитаме кое го прави такъв. Това може да се дължи на не­
говата добросъвестност, или на неспокойствието му, ако му е поставен
определен срок, или се чувства по-добре, когато се занимава с нещо, или
е много амбициозен, или просто иска да избегне компанията на опреде­
лени хора, особено на своето семейство. Не е изключено да се дължи на
съчетание на две или повече от гореизброените чувства. Трябва да пот­
върдим тези чувства в други ситуации. Така например, ако мислим, че
261
трудолюбието е следствие от добросъвестност, тогава питаме колко доб­
росъвестен е към своята религия, към семейството и т. н. Ако добросъ­
вестността е негова силна отличителна черта, тя би трябвало да се проя­
вява и в други области на живота. Така намаляваме израженията до ос­
новните чувства, които ги причиняват.

Елиминирайте чертите на патологията

Второто, на което трябва да обърнем особено внимание, е кои симп­
томи се дължат на патологията или, с други думи, кои симптоми са при­
същи на всички пациенти с тази патология. Тъй като патологията може
да се оприличи с пълзящото растение, което се увива около централното
нарушение, трябва да отсечем симптомите на патологията, за да получим
ясна картина на централното нарушение.
С това не опитвам да кажа, че централното нарушение не играе роля
при създаването или поддържането на патологията. Напротив, твърдя, че
играе много активна роля, но самата патология често не е характеристи­
ка за определено централно нарушение. В най-добрия случай можем да
достигнем до група лекарства, известни с това, че вече са лекували тако­
ва патологично състояние. Но тъй като това става често при клиничните
опити, а не при доказването, списъкът съвсем не е пълен. Често е въз­
можно дадено лекарство, което не е известно с определено патологично
състояние, да предизвика това състояние, ако се доказва върху чувстви­
телен човек. И така, патологията е част от заболяването толкова, колкото
психическото и цялостното състояние, но не е характеристиката, спома­
гаща за неговото идентифициране. Краката и ръцете на човек са до го­
ляма степен част от него, нещо повече, те може би са частите, които се
набиват най-силно на очи, но не го характеризират така, както кривият
нос или бенката на брадичката. И така патологията, която може да бъде
една и съща при няколко централни нарушения, губи стойността си като
идентифицираща заболяването характеристика. Следователно симпто­
мите, които могат да се обяснят от патологията, се превръщат в обикно­
вени симптоми (т.е. без особена полза - б.р.).
Въпросът, който трябва да си зададем, е: "Кои симптоми на паци­
ента ще останат, дори ако има съвсем различна патология?”
Ако желаете да откриете идентифициращите черти на човека, отк­
рийте тези, които ше има дори да облече някоя съвсем различна дреха.
Патологията върху дадено централно нарушение е като дрехите на
човек. Не може да има патология без централно нарушение, така както
ризата не може да стои ако не е облечена на човек. Следователно при
случай на диабет открийте онези симптоми, които биха съществували,
дори ако пациентът не беше дошъл с диабет, а с брадавица на носа. При
шизофреника намерете симптомите, които щеше да има дори ако не

262
страдаше от шизофрения, а от тревожност, невроза или астма, сихи iec
ките симптоми, които не зависят от шизофренията и които биха присъс
твали дори човекът да нямаше шизофрения, са симптомите на психи iec
кото състояние и част от централното нарушение. Присъщите на шизоф
ренията симптоми, макар да са психически, са симптоми на психическо
то заболяване и следователно не представят централното нарушение.
Как се определя дали дадена черта
е ситуационна, патологична или индивидуална
Ако съществуват съмнения дали за определен симптом е отговорна
ситуацията или патологията, можем да си помогнем, като използваме
три критерия:
Симптомът съществувал ли е преди ситуацията или преди нас­
тоящата патология? Ако е така, значи може да бъде приет за симптом на
централното нарушение. Така например, ако у един полицай открием
симптома "властност", тогава възниква въпросът дали той е такъв в ре­
зултат на работата си или е избрал тази професия, защото е отговаряла
на властната му природа. Това може да се определи най-добре, ако се
върнете назад във времето и се заинтересувате от личността му преди да
е станал полицай. Ако е бил властен още тогава, това може да се вземе за
негово качество. Да вземем друг пример. Усещането за горене на стъпа­
лата е присъщо на диабетиците, но ако този симптом е съществувал пре­
ди появата на диабета, тогава придобива съществено значение.
Аз често се връщам назад в живота на моите пациенти и се старая да
разбера какви са били като деца. Именно в детството картината е напъл­
но чиста и неподправена, и все още не е покрита с пластовете на култу­
рата и патологията.
Каква е интензивността на симптомите в сравнение с други хора
в същата ситуация или обкръжение, или с подобна патология? Това
сравняване е втори начин за откриване на истинската, първоначална
природа на пациента. Така например попитайте полицая дали е така
стриктен като другите полицаи, или пък при случай на болки в ставате се
информирайте дали влошаването при движение е също толкова, повече
или по-малко интензивно от обикновено.
Какво в ситуацията на пациента го кара да се чувства некомфор­
тно и с какво няма проблеми? Това е третият начин. Напълно вероятно е
това, което кара пациента да се чувства комфортно, да е в хармония с
неговата природа или предразположение. Така например търговският
пътник, чиято работа е свързана с много пътуване, може да каже: “Пъту­
ването е най-хубавата част от работата ми, а осчетоводяването - най-
лошата.” Напълно възможно е обаче някой негов колега да възкликне:

263
 проблеми“ я’.7“аМ- НЯМаМ Друг тбор- Виж- с осчетоводяването нямам
Р Ясно е, че първият обича да пътува, а вторият - не
бпхтоге 2"Р°С' К0Й™ 3аМВаМе е; “ПРИ каква сиТУа«“« положение
бихте се чувствали наи-комфортно?” Ситуацията, в която би се чувствал
наи-комфортно, хармонира с неговата природа.
Най-добрата съвкупност би включвала онези симптоми, от които не
м< же да сс направи извод за (и които не зависят от) възрастта, нацио­
налността, заниманието или патологията на пациента. Колкото по-
изчистена е съвкупността от белезите на ситуацията и патологията, тол­
кова по-ясни ще бъдат индикациите за лекарството. Следователно, за да
откриете нужното лекарство, изберете предимно онези симптоми, от
които няма как да разберете дали са на руски старец, болен от рак, или
на австралийско дете с настинка.

Хомеопатът като археолог

Много пъти се налага хомеопатът да действа като археолог, зашото
често търсената оригинална структура е скрита под пластове земя, така
че истинската не може да се разбере. При хроничните случаи добавеното
от ситуацията и патологията към централното нарушение наподобява
пръстта, натрупана по монумента. Задачата на хомеопата, подобно на
археолога, е да отдели наслагванията от оригиналното, така че да си
изясни истинската идентичност на структурата.
В началото на издирването си той не знае какво ще излезе в крайна
сметка. Просто трябва да продължава да отделя лъжливото от истинско­
то. Това трябва да се прави изключително внимателно. При този процес
хомеопатът не трябва да отделя части от първоначалния монумент, нито
пък да бъде толкова предпазлив, че да се страхува да премахне всички
събрали се отгоре наслагвания. При снемането на случаи това означава
да не опитваме да обясняваме нещо на базата на ситуацията и патологи­
ята, тъй като то може да е част от оригиналното заболяване. Опитният
археолог може да си позволи да прави догадки за характера на структу­
рата, дори ако е разкрил малка част от нея. Но истинският археолог ще
изкопае цялата постройка, преди да отсъди окончателно. По същия на­
чин първоначалните наблюдения или симптоми могат да дадат известна
представа за лекарството, но добрият хомеопат ше изследва всички ас­
пекти и те си изясни цялостната картина, преди да вземе решение кое
лекарство да предпише.
Не е задължително всички черти на дадено лекарство
да бъдат открити във всеки случай
От аохеологията можем да научим два важни урока. Първият е, че
при разкопките археологът рядко открива всички части на даден мону-

264
 мент. Затова, независимо с какво разполага, той трябва да направи извод
как е изглеждал и каква функция е изпълнявал целият обект. При снема­
нето на случая това означава, че не винаги намираме всички характерис­
тики на дадено лекарство във всеки пациент. Трябва да се съсредоточим
върху това, което сме намерили, и да видим на кое лекарство отговоря.
Всички характеристики на пациента
трябва да отговарят на избраното лекарство
Вторият и най-важен урок е, че макар да не очаква да открие всички
части на монумента сред разкопките, археологът се надява всички наме­
рени части да са от един тип монумент. Дори да открие едно-две парче­
та, които не пасват, той трябва да се замисли сериозно върху първона­
чалното си заключение. Така например, може да открие колони и свод и
да реши, че е открил цъква. Ако обаче сред останките намери и касапски
нож, трябва да се усъмни в първоначалното си предположение и да опи­
та да се досети за постройка, където всяко от откритите неща има своето
място. При снемането на случай това означава, че не очакваме всички
характеристики на дадено лекарство да съществуват в един пациент. Та­
ка например, може да имаме пациент Calcarea без никакви страхове или
желание за яйца. Тези симптоми не определят въпросното лекарство.
Каквито и характерни симптоми да открием обаче у пациента, те трябва
да бъдат в съгласие. Ако в някой случай всички симптоми отговарят на
Calcarea, но пациентът има изключително открояващ се симптом като
смелост, който не се покрива от лекарството, това би трябвало да го изк­
лючи като възможност. Накратко, не трябва да отхвърляме лекарството,
ако не открием всичките му симптоми в пациента; отхвърляме го, само
ако не открием в пациента характерните симптоми на лекарството.
Заслужава си да наблегнем многократно върху това, тъй като под­
съзнателно очакваме определени симптоми на дадено лекарство да бъдат
открити при всеки един от неговите случаи. Така например, ако пациен­
тът е Pulsatilla, ние очакваме той да бъде мекушав, плачлив и да не из­
питва жажда. За лекарствата говорим по същия начин. Казваме, че Lyco­
podium е страхливец или Natrum muriaticum мисли прекадено много за
миналите си неприятности. Когато правим подобно изказване, все едно
отричаме това лекарство, ако не открием у пациента въпросната черта.
Да не допускаме да попаднем в този капан. Всяко лекарство е съчетание
от няколко характеристики; не е задължително всички те да изпъкват
ясно във всеки случай. Задачата ни е не да се грижим нашата представа
за дадено лекарство да пасне върху всички характеристики па пациента.
Ако те отговарят на дадено лекарство, трябва да му дадем именно него,
дори ако пациентът не проявява любимите симптоми на това лекарство.

265
 Разкриване на случая
При снемането на случаи аз съм възприел да следвам план, който
позволява на картината да изплува спонтанно и ясно. Следователно,
снемането на случая не е активен, нито пасивен процес. Според мен тер­
минът "снемане на случаи" не е подходящ. Би трябвало да се нарича
"разкриване на случая" или "откриване на случая". Ханеман отново изп­
реварва всички ни, като говори за "проследяване на картината".

Проследяване на миналото
Обикновено в самото началото моля пациента да ми разкаже своето
минало, като през цялото време го наблюдавам - всеки жест, всяко дви­
жение, поведението и начинът на говорене. Първоначалните въпроси
целят да ме запознаят с произхода му, с родителите му, със заниманието,
с историята на неговия живот. Каква е ситуацията му относно образова­
ние, брак, парични въпроси и какви са интересите му. На тази основа
вече опитвам да издиря неговите особености. Непрекъснато се налага да
откривам грижливо кое е присъщо и кое - не за неговия произход и до­
колко силно и поразяващо е то. Подобен непринуден разговор - още пре­
ди да сме попитали за основните му оплаквания - изважда незабележимо
и несъзнателно повечето черти на неговата психика. Постепенно де­
тайлите започват да изплуват от начина, по който мисли и чувства.

Потвърждаване на получените впечатления

Събраните по такъв начин впечатления трябва да бъдат потвърдени,
и то многократно, преди да можем да разчитаме на тях за определяне на
лекарството. Ако изкачваме стръмен, висок връх, всяка издатина, върху
която поставяме крака си, трябва да е здрава и стабилна, и ние трябва да
я проверяваме не веднъж, а три-четири пъти, преди да й поверим цялата
си тежест. Ако издатината не е стабилна и ние стъпим върху нея, без да
сме се уверили, че е в състояние да издържи цялата ни тежест, тогава
една неправилна стъпка може да стане причина да полетим надолу!
Следователно трябва да бъдем наистина сигурни в симптомите, на
които ще разчитаме. Наблягам върху това, тъй като преди, когато откри­
ех нещо, което ми се струваше характерно, аз се страхувах да го потвър­
дя, да не би да го изгубя, да го отрека. И поради това защитавах този
симптом така, сякаш от него зависеше животът ми, и не позволявах даже
на пациента да го промени или оттегли. Симптом, който трябва да бъде
пазен така старателно, не си заслужава усилията. Прекарвайте симпто­
мите през огън и вода преди да ги приемете. Атакувайте идеята, бъдете
изключително скептични, потвърждавайте я при други ситуации и бъде­
те много сигурни, преди да се опрете на нея.

266
 32. Някои съвети при снемането на случая
/. Задавайте въпроси в противоположната посока.
Ако искате да се уверите, че пациентът е наистина кротък човек, по
питайте го: “Ядосваш ли се?”, дори кроткият пациент би отговорил.,
“Да.” След това го запитайте: “Кога за последен път си се ядосвал?,,
Кроткият човек ще се замисли и ще отвърне: “Преди седем месеца.
После попитайте кога се е ядосал за последен път преди това. Тогава на
него ше му се наложи да се върне наистина много назад, за да извади от
спомените си подобен инцидент.
Или пък попитайте пациента, който ви се струва много тъжен спом­
ня ли си кога е бил много щастлив? Тъжният човек ще може да ви даде
само два-три такива случая за целия си живот. Това означава, че му е
нужен един наистина невероятно радостен повод, за да се почувства
щастлив. Понякога дори тези поводи не предизвикват реакция. Ако ви се
струва, че пациентът е страхлив, не го питайте направо дали е страхлив.
Той може да отговори отрицателно. Помолете го да ви даде примери, в
които се е изправил срещу някого и му се е опълчил. Подобни случаи са
истинска рядкост в живота на един страхливец.
2. Винаги търсете потвърждение на симптомите от роднините и
приятелите.
Наблюдавайте изражението на лицето на придружителя на пациента,
докато той самият говори за своите симптоми. Често ще забележете не­
волно потвърждаващо кимане или поклащане на главата в знак на несъг­
ласие, в зависимост от това дали придружителят е съгласен или не е съг­
ласен с оценката, която неговият близък си прави сам.
Понякога можете да се обърнете и направо да попитате придружите­
ля дали е съгласен с казаното от пациента. Но най-добре го правете, ко­
гато пациентът не е в стаята.
3. Никога не приемайте думите на пациента за абсолютна истина.
4. Търсете скрития зад симптомите израз.
Вижте по какъв начин е изразен даден симптом. Питате пациента да­
ли се страхува от тъмното и той отговаря: “Никога, абсолютно никога.
Никога в живота си не съм изпитвал страх от каквото и да било. Мога да
ходя по най-тъмната и пуста улица на света и пак да не усетя никакъв
страх! Това трябва да се приеме не като липса на страх, а като хвалба.
5. Изразеният спонтанно, ясно и силно симптом има най-голяма
стойност.

267
 И така, бъдете нащрек за симптоми, които не се проявяват чрез ди­
ректния отговор на определени въпроси. Да речем, че попитате някой
пациент лесно ли се разплаква и той отговори: “Да, особено когато гле­
дам чуждите страдания.” За какво намеква това? Че човекът е чувствите­
лен или състрадателен.
6. Ако пациентът е подчертано нерешителен, ще изясните най-
добре този симптом, като го разпитате, кое предизвиква^ в него жела-
ния и кое - отвращение.
Ще му бъде нужно доста време, докато отговори, тъй като трябва да
вземе решение, а не просто да постанови определен факт.
7. Постарайте се да намерите потвърждение за основните пара­
метри на човека.
Тези компоненти са еднакви при всички ситуации, само ще бъдат
изразени по различен начин. Трябва да използвате въображението си, за
да определите как биха могли да се проявят. Например, ако мислите, че
пациентът се смущава, когато застане пред публика, разпитайте го за
всички възможни ситуации, където това би могло да се прояви, като го­
ворене пред много хора, партита и т. н.
S. Старайте се да не питате пациента директно за природата му.
Задавайте му въпросите, така че да изразява природата си, без обаче
да го осъзнава. В Южна Индия има поговорка, че това трябва да се прави
така незабележимо и ненатрапчиво, както влизането на игла в банан.
9. Ако не можете да изясните характерни симптоми в настоящото
състояние на пациента, трябва да се върнете назад във времето, коса­
то последните характеристики са съществували.
Можете да търсите това при три ситуации:
Характеристики след стресова ситуация;
Характеристики на болестта преди вземането на лекарства;
При отсъствие и на двете, изяснете характерните черти на паци­
ента през неговото детство.
/0. Аз използвам стандартен въпросник, в който се задават въпроси
заминалото на пациента, за сегашните му оплаквания и др., за личната
и психо-социалната история.
Открих, че това е изключително полезно, поради следните причини:
Пациентът се подготвя да отговаря на този тип въпроси;
Понякога на пациентите им е по-лесно да изразят някои от свои­
те проблеми в писмена форма;
Това дава възможност да се премине направо към задаване ча
въпроси с хомеопатична насоченост, а не да се губи време за не­
нужни подробности като основни оплаквания, лечение и т. н.
/ /. Проявата на характерни черти често се предизвиква лесно.

268
 Като например не приемете пациента навреме и го накарате да чака.
След това отбележете дали е търпелив или нетърпелив, кротък или груб,
неспокоен или спокоен.
12. Начинаещите хомеопати често изпитват нужда да задават
въпрос след въпрос; особено ако пациентът спре да говори, те задават
веднага следващия въпрос. Старайте се да го избягвате.
Повечето пациенти разкриват най-важните симптоми, ако направите
пауза след отговора. Когато зададете въпрос, пациентът ще отговори
веднага. Ако след това направите пауза, той ще се замисли върху отго­
вора си и може да го промени отчасти или дори напълно. Понякога тон
казва нещо съвсем спонтанно и то може да се окаже изключително важ­
но. И така, паузата означава, че лекарят казва на пациента:
Не опитвам да получавам отговори, а да те разбера.
Кажи ми всичко.
Искам да знам и затова ще ти дам достатъчно време.
13. Пациентът трябва да чувства, че лекарят се интересува от не­
го, че може да му има доверие и да му разкрие всичко. Едва тогава ще
се разтвори напълно.
14. Това, което пита пациентът, е по-важно от вашите въпроси.
Много симптоми като тревожност за здравето, суеверни страхове,
фикс-идеи, подозрителност или нетърпеливост могат да се преценят лес­
но от въпросите на пациента. Да речем, че посещавате пациент с висока
температура и той казва: “Докторе, кога ще ми спадне температурата, за
да мога да се върна колкото се може по-скоро към работата си?’1 Болният
има висока температура, няма апетит, чувства се много отпаднал и цяло­
то семейство се тревожи много за здравето му, а единственият му въпрос
е кога ще може да се върне към работата си. Това се превръща в силно
характерна негова черта.
15. Ако при снемането на случая стигнете до задънена улица и не
знаете как да накарате пациента да говори, помолете го просто да
опише един типичен ден от своя живот, това, което прави рутинно от
сутрин до вечер, и това ще ви даде ценни насоки.

269
 33. Техники за снемане на случая
Снемането на случая е и лесна, и изискваща определени умения про­
цедура, то е и истинско изкуство. Така вътрешното състояние на човека
се разкрива постепенно пред вас. Това е интересно и омайващо преживя­
ване, защото възможността да опознаеш себе си е твърде вълнуваща.
Не съществуват стандартни техники или точно фиксирани правила
за снемане на случаите. Това е просто усилие да разберете човека пред
себе си; можете да използвате всяка техника, която подхожда на темпе­
рамента ви. Понякога казвам на шега на моите студенти, че ако преце­
нят, могат даже да поканят пациента на вечеря, стига това да им помогне
да узнаят всичко за него. Каквато и техника да използвате, тя е подхо­
дяща, стига да ви помага да усещате чувствата на пациента.
В моята практика съм разработил няколко техники, които ми пома­
гат извънредно много. Те всъщност са практическо приложение на всич­
ки идеи, за които стана дума в тази книга. Постарах се да ги събера
всичките тук и да демонстрирам колко полезни могат да бъдат. Съветвам
читателя да прави справки с предишните глави, за да ги разбере по-
пълно. Нито една от тези техники не е абсолютна или нещо съвсем от­
делно. Между тях съществуват връзки. Те имат някои общи черти. Не е
нужно да се следват дословно, една след друга; често ше ви се налага да
прескачате от една на друга. Бихте могли да изобретите и свои техники.
Не е нужно да се използват всички техники при всеки един случай. В
процеса на обяснение на всяка една ще давам примери и разяснения.
Наблюдение
Това е най-важната и полезна техника; тя трябва да се развива най-
много. Ако се тренираме добре, много често само наблюдението е доста­
тъчно, за да опознаем пациента. То започва от момента, в който той си
запазва час или когато го срещнете извън кабинета. Наблюдението тряб­
ва да бъде абсолютно непредубедено. Точно затова Ханеман използва
израза "непредубеден наблюдател" и по този начин поставя най-
трудното условие. Смея да твърдя, че този, който се е научил да бъде
непредубеден наблюдател, е разбрал как да живее и да общува с хората.
Проблемът е там, че ние често съдим за настоящето от някаква гледна
точка от миналото. Това е предубеждение. Когато видим нещо, ние го
свързваме с подобно преживяване от миналото и твърдим, че то трябва
да е като онова и по този начин не си позволяваме да изпитаме нещо

270
съвсем ново. Човекът пред нас е абсолютно уникален и настоящият ни
опит с него е единствен по рода си и се случва за първи път. Като имаме
предвид току-що казаното, трябва да наблюдаваме без да интерпретира­
ме прибързано неговите действия като това или онова лекарство или
идея. В деня, в който започнем да вместваме хората в категории (лекарс­
тва) и смятаме, че ги познаваме още преди да сме ги наблюдавали ис­
тински, в този ден ние ставаме безполезни като хомеопати.
И така, какво да наблюдаваме? Това, което прави съответния човек
индивидуалност, което го отличава от другите. Да вземем например на­
чина, по който си определя час. Един би казал:
Докторе, бих бил много благодарен, ако можете да ме видите.
А друг би заявил:
Докторе, трябва да ви видя незабавно.
Разликата в тези два начина на изразяване показва психическото
състояние на човека в момента. Наблюдавайте го как се държи, как е
попълнил въпросника, пунктуален ли е, как се облича, как влиза, как
седи - на ръба на стола или на цялата седалка, какво прави с ръцете и с
краката, какво е изражението на лицето, начинът му на общуване и как
реагира към човека, с когото е дошъл. Ако е донесъл някаква медицинс­
ка документация за здравословното си състояние - как я е подредил, в
какво състояние я е донесъл, донесъл ли я е изобщо. Нищо не трябва да
се пропуска: движения, поза, начин на говорене, начинът, по който обяс­
нява и атмосферата, която създава в стаята. Нищо от това не показва
всъщност лекарството, а психическото състояние и формата на пациента.
Това ще се потвърди от друга информация по-късно, но по време на пър­
воначалното наблюдение гледането и усещането са много важни.
Добър начин за започване на интервюто е да попитате пациента дали
това, което сте забелязали, е вярно. Оттук се насочвате към същината на
случая. Ето един пример: “Струвате ми се напрегнат. Какво ви притесня­
ва?” Или пък: “Както виждам, много бързате.” Сварвате го неподготвен
и отговорът ще бъде спонтанен. И сега, ако опитате да надникнете зад
отговора, ще откриете нещо много дълбоко за неговата личност.
Имах интересно преживяване в Германия, докато бях в клиниката на
една колежка и тя разговаряше с пациента си на немски, език, от който
нямам понятие. И въпреки това успях да определя вярно лекарството.
Подобно нещо ми се е случвало вече няколко пъти, особено в страни,
където не се говори английски. Дори в клиниката ми тук идват хора, го­
ворещи непознати за мен езици. Просто трябва да развием наблюдател­
ността си. Наблюдението играе особено важна роля при децата.
Ще разкажа и един случай, при който наблюдението ми помогна да
намеря необходимото лекарство. Пациентката беше двайсет и четириго-

271
дишно неомъжено момиче, което работеше като учен-изследовател в
изследователски институт. Тя се оплакваше от хронична кашлица. Забе-
лязах, че ръцете й не се спират на едно място. Освен това тя често пог­
леждаше наляво и надясно, за да се увери, че в стаята няма друг. И макар
с лекота да изброи множество физически оплаквания, когато я питах
нещо за психическото и състояние, тя млъкваше и отново се оглеждаше,
като не казваше почти нищо и отговаряше с "не" на повечето въпроси.
Цялото това поведение - тайнствено и съпроводено с много оглеждане и
непрестанно движение на ръцете - ми направи впечатление. Според мен
тя се държеше като престъпничка. Рубриките са:
Неспокойни ръце (Restless hands);
Едносрични отговори, "не" на всички въпроси (Answers in mono­
syllable, “No” to all questions);
Делюзия, че върши престъпление (Delusion, she has committed a
crime). ___ ,
Така достигнах до лекарството Kalium bromatum. Има и друга руб­
рика "Представа, крадци, обвинени в кражба" (Delusion, thieves, accused
of robbing), също за Kalium bromatum!
Тогава я попитах: “Защо сте толкова уплашена? Какво сте направи­
ли, че се притеснявате така?” Въпросът ми я смая и младата жена споде­
ли, че била влюбена в учен от същия институт, но тъй като родителите й
не го одобрявали, трябвало да се срещат тайно. Това ме изненада, тъй
като и двамата бяха вече независими и нищо не им пречеше да обявят
връзката си и да се оженят. Тя имаше усещането, че върши престъпле­
ние, и че другите щяха да разберат. Дадох й Kalium bromatum. То й по­
действа добре и в крайна сметка тя се омъжи за този човек. Наблюдения­
та ми бяха потвърдени, когато я попитах какво обича да прави в сво­
бодното си време. Оказа се, че плетяла и свирела на лютня, занимания,
свързани с интензивно използване на ръцете. Харесвало и да се ангажира
едновременно и на умствено, и на физическо ниво, особено с ръцете.
В заключение ще кажа, че целта на наблюдението е да се разбере
психическото състояние на човека. Наблюдението трябва да бъде аку­
ратно. Ако видите неспокойно дете, запитайте се в какво точно се състои
неспокойството му - дали не стои на едно място, или непрекъснато пипа
нещо или скача от едно занимание на друго. Какви чувства биха могли
да се’крият зад това неспокойствие? Подобно точно и чувствително наб-
людение е присъщо на добрия хомеопат.
Ето какво пише за наблюдението Ханеман в Афоризъм 211: Това е
справедливо до такава степен, че състоянието на духа на пациента често
определя основно избора на хомеопатичното лекарство, бидеики несъм­

272
нено характерен симптом, който може най-малко от всички други да ос­
тане скрит от внимателно наблюдаващия лекар."
Както виждате той поставя акцент върху наблюдението.

Начин на споделяне на оплакването

Ако развиете чувствителност към начина, по който пациентът преда­
ва своите оплаквания, често ще можете да определяте лекарството един­
ствено благодарение на тази техника, без да се налага да използвате дру­
гите. Това показва психическото му състояние и отношението към бо­
лестта. Обикновено отношението към болестта е показателно за отноше­
нието по принцип и за емоционалното състояние. Различните хора реа­
гират по различен начин на едно и също заболяване, съобразно психи­
ческото си състояние. Смея да твърдя, че повечето от нас използват бо­
лестта, за да задълбочат сегашното си психическо състояние. Или, с дру­
ги думи състоянието, което задълбочаваме, е нашето истинско състоя­
ние. Да вземем прост пример като тонзилит. Пациентът със силни болки
в сливиците може да реагира по различни начини. Ето няколко възмож­
ни изказвания, показателни за неговото отношение:
Това може да доведе до рак.
Тази болка прекъсва работата ми.
Имам нужда от подкрепа.
Какъв нещастник съм, че това се случва точно на мен.
Как ще се справя с работата, която съм започнал?
Ако отсъствам от работа заради болката, какво ще каже шефът?
В повечето случаи притеснението за здравословното състояние е
обща характеристика. Възможно е обаче да има и други реакции, като:
“Това е резултат на моята карма.” Или пък: “Болката е толкова силна, че
не ми се работи.” Или: “Ще трябва да бъда много предпазлив, за да не
позволя това да се повтори в бъдеще.”
За да се разбере истинското отношение, трябва да се задават много
въпроси. Така например, ако установим притеснение за здравето, трябва
да открием причината за притеснението. Понякога това се разкрива от
само себе си, от непреднамерените забележки на пациента, но най-често
следва от въпросите и съмненията на пациента. Ако не изпускаме и за
момент от съзнанието си Идеята за отношението на човека към заболява­
нето, тогава ще бъдем непрекъснато нащрек и няма да пропуснем по­
добни издайнически забележки. Трябва да наблюдаваме думите, които
използва, за да опише своето оплакване.

Случаи 1
При мен дойде дама със силни радикулитни болки. Научих, че е
професор в един университет, че висшестоящите й създали някакви неп-

273
риятности и тя трябвало да протестира. Беше изключително искре на и
работата си, II така, като взех под внимание характеристиките, а именно
искреност, доброта и, от време на време, внезапното избухване на гняв, в
резултат на усещането й за несправедливост, аз й дадох Staphysagria,
която не и помогна. Когато се видяхме отново, тя каза; “Докторе, тази
болка ме измъчва толкова, че не ми позволява да си изпълнявам задъл­
женията. Очевидно тя чувстваше вина, че поради болката в крака не
може да изпълнява задълженията си, а аз от своя страна взех рубриките;
Делюзия, че го преследват. (Delusion, that he is persecuted);
Делюзия, че не си изпълнява задълженията, (Delusion, that she
has neglected her duty);
Тревожна съвест, като чувство на вина заради извършено прес­
тъпление. (Anxiety of conscience, as if guilty of a crime).
Този начин на мисъл ме отведе до лекарството Cyclamen, което об­
лекчи веднага болката й.
Случай 2
При мен дойде едно момче със заекване, което рече; “Просто не знам
как ще се отърва от навика си да пелтеча.” Аз си преведох думите му
като: “Хванат съм в капан. Опитвам да се измъкна от него сам и трябва
да си помогна сам.“ (Можеше да каже: "Докторе, този навик е толкова
смущаващ. Само вие можете да ми помогнете.“ Или пък: “Докторе, как е
започнало всичко това и колко време ще трябва, за да мине?)
Взех рубриките:
Страх от тесни места (Fear of narrow places);
Делюзия, че не може да успее (Delusion,succeed, he cannot);
Делюзия, че е изоставен (Delusion, deserted, forsaken, he is);
Неспокойство, тревожност, предизвикващи бързо ходене. (Rest­
lessness, anxious, compelling rapid walking).
Обикновено така разказва за болестта си пациент Argentum nitricum.
Случай 3
Помня един случай, който видях заедно с мой колега в неговата кли­
ника. Някаква дама имаше варикозна язва и искаше да разбере дали хо­
меопатията може да й помогне. Колегата ми отговори, че може, но това
очевидно не я задоволи. Тя настояваше да разбере дали той е сигурен, че
хомеопатията е в състояние да помогне. Той каза, че никой не може да
гарантира това, но тя може да опита в продължение на един меоец как
действа. Дамата изказа опасенията си, че може да получи кръвоизлив до
изтичането на този месец, тъй като лекарите й казали така и затова я по­
съветвали да се оперира. Но тогава добави, че според приятелката й яз­
вата можела да се появи отново и след операцията. Тук колегата ми я

274
попита защо в такъв случай не изчака с операцията. Тя поне in да отго
вори, когато забелязах, че моят колега започва да се дразни и нервира.
Беше ми станало ясно, че основното й психическо състояние беше нес
пособността да вярва, на когото и да било. Затова взех рубриките.
Подозрителност, недоверие. (Suspicious, mistrustful);
Неспокойствие, тревожност. (Restless, anxious);
Притеснения за здравето. (Anxiety about health);
Страх от смъртта... (Fear of death...).
Arsenicum album.
C тези примери се опитвам да илюстрирам, че непреднамерените за­
бележки на пациентите и начинът, по който подхождат към нас, са во­
деща индикация при определяне на лекарството.
Типично за пациента Bryonia, когато отиде да се консултира със своя
лекар, е да говори с него като със своя съветник по финансовите или
правните въпроси; човек остава с впечатлението, че въпросът за здравето
му е бизнес-сделка. Така например, ако му кажат, че прогнозите му ни­
как не са добри, той се обляга на стола с кръстосани ръце, скован и
строг, и пита сухо, без капчица емоция: “И така, докторе, какви възмож­
ности имам пред себе си?” Все едно, че става дума за криза в бизнеса му.
Тук вече можем да вземем рубриките:
Побъркан на тема бизнес, говори за (Delirium, business, talks of);
Бизнес, говори за (Business, talks of);
Смята, че върши бизнес (Delusion, business, he is going);
Твърд (Determined) (Реперториум на Фатак).
Случай 4
30-35годишна жена дойде при мен с астма. Описваше оплакванията
си с големи подробности и сподели множество страхове: от призраци, от
кучета и др. В нейния случай се спрях на рубриката "Страхове при деца­
та" (Fear in children). Защо постъпих така ли? Защото начинът й на гово­
рене и страховете й бяха като на дете. Използвал съм често рубрики,
свързани с децата, като:
Раздразнителност при деца (раздразнителност като у дете) (Irri­
tability in children (irritability as of a child);
Страх при деца (страх като у дете) (Fear in children) (fear like a
child);
- Детски инат (Инат като дете) (Obstinate children) (obstinate like a
child);
Религиозни прояви при децата (религиозен като дете) (Religious
affections in children) (religious like a child).
Също така съм прилагал рубриката "желание да бъде носен" при
възрастни. Това означава, че въпросният човек желае да остави цялата си

275
 Ко™ —Те”.? ;'Р0 " Р ‘МС"С' «₽У™- А" "ОСН цели, товар
са поев 1лено v'm п. ' <К'а"" тсжсст "а «₽УГ' с"иш "Ра|ипа «У
ла егавТ^м' . .......... “ '° "‘’ЛЛ1ржэт’ “ползвам тази рубрика, лори
jia с гава лума за възрастен човек. н

Придружаващи страданието характеристики

Психическото състояние, което е резултат от болка или страдание,
психической) състояние на пациента в некомпенсирана форма.
1 ака например някой пациент с кожни обриви може да извика: “Болката
е непоносима. Моля ни, направете нещо или ми отрежете крака!"
В гот случай наблюдаваме крясъци, насилие, оскърбления и жела­
ние за подкрепа. Състоянието е познато като Chamomilla. Изброените
придружаващи характеристики са изключително важни при снемането
на случая, тъй като ни позволяват да добием добра представа за пациен­
та. Случвало ми се е на Запад хората да казват, че са депресирани или
имат комплекс за малоценност, без да говорят всъщност за истинските
си чувства. Следователно наблюдението и придружаващите характерис­
тики на страданието са полезни, тъй като не могат да ни измамят.
Селянинът е способен да определи по-точно психическите си симп­
томи. Той може да каже: “Докторе, толкова се ядосвам, че мога да наръ­
гам някого с нож.” Изпълнителният директор на една мултинационална
компания обаче ще омекоти същото чувство и ще каже: “Малко съм раз­
дразнителен. но професията ми го изисква. В противен случай няма да
мога да си върша работата.”
Случай
Помня един случай на астма, който не реагираше на лечението, тъй
като пациентката нямаше почти никакви психически симптоми в перио­
дите между пристъпите, а по време на пристъпите вземаше алопатични
бронхоразширяващи средства, които й носеха облекчение. Наложи се да
я приема в болницата, за да я наблюдавам по време на епизодите на
обостряне. И така открих, че докато траеха те, пациентката развиваше
огромна тревожност и страх да не умре от задушаване. Установихме съ­
що така, че тя не обичаше да разговаря и беше доста резервирана. Една
от съпътству вашите физически характеристики беше подчертано подрез
гавяване на гласа и дори пълната му загуба без видима причина. Като
цяло тя ни се стори много кротка и не създаваше особени проблеми.
Състоянието й се влошаваше, когато легнеше, и по време на сън, от кой­
то се събуждаше задъхана по време на пристъп. Беше стеснителна и нес­
покойна във върховите моменти на пристъпа и искаше да излиза навън,
на чист въздух. А ако сега забравим напълно физическите и оплаквания
 1
и се съсредоточим само върху психическото състояние, с какви симпто­
ми разполагаме:
Тревожност през ношта (Anxiety at night);
Тревожност, подобряване на открито (Anxiety, open air amelio­
rates);
Тревожност със страх (Anxiety with fear);
Iревожност по време на сън (Anxiety during sleep);
Тревожност при събуждане (Anxiety on waking).
Страх през ношта (Fear at night);
Страх от задушаване (Fear of suffocation);
Страх от задушаване нощем (Fear of suffocation at night);
Уплаха през ношта (Frightened at night);
Кротост (Mildness);
Резервираност (Reserved);
Неспокойствие нощем (Restlessness at night);
Стряскано (Starting);
Стряскано от сън (Starting from sleep);
Непредразположеност към разговор (Talk, indisposed to);
Стеснителност (Timidity).
Щом се вгледаме в тези симптоми, изплува лекарството Spongia. То
се потвърждава и от Материя Медика на Phatax; там той започва абзаца
за дишането с "Дрезгав глас с множество оплаквания”. Освен това дава
"страх от задушаване". Този случай ни навежда на мисълта, че ако това .
момиче кашля ношем и кашлицата предизвиква у него тревожност и
страх от задушаване, психическото му състояние трябва да се определя
като тревожност през нощта и страх от задушаване.
Интереси и хоби
Тук включваме всичко, което пациентът прави през свободното си
време. Нямам предвид само неща като колекциониране на марки, а и
всичко, което му доставя удоволствие (като музика, танци, четене на
романи, рисуване, плетене, джогинг, общуване с хора, клюкарстване).
Трябва да го попитате кое го вълнува най-силно или го прави най-
щастлив. Какво би му доставяло най-голямо удоволствие да прави? За­
що? Какво включва този интерес? Какво го привлича към него? Това е
важно, тъй като професията често се избира според уменията и таланта,
докато хобитата се определят от психическата нагласа. Следователно те
издават некомпенсираното поведение. Компенсираното поведение е като
навита пружина. Когато пациентът има нужда да релаксира, той ще нап­
рави точно обратното. Хората обичат да пътуват, тъй като тогава се чув­
стват свободни и некомпенсирани. В друга страна или дори в друго на-

277
селено място можете да правите точно обратното на това, което сте
длъжни да правите във вашия град или в привично обкръжение.
Различните хора компенсират различни неща, в зависимост от това,
в какво психическо състояние се намират. Човекът Rhus toxicodendron
ще има проблеми в града, тъй като се нуждае от физическа активност и
пространство, в което да се движи, затова предпочита да прекарва от­
пуските и празниците там, където има много място. Това обаче изобщо
не е нужно за човека Calcarea carbonica. Дейността, която би доставяла
най-голямо удоволствие на даден човек, най-вероятно е тази, в която се
чувства най-свободен и некомпенсиран. Нуждата от подобен интерес
показва, че човек компенсира при рутинната си дейност, а качествата на
този интерес разкриват чертите на това некомпенсирано състояние.
Случай
Един двайсетгодишен младеж дойде да се консултира заради астмата
си. При втората или третата среща той призна, че е изправен пред серио­
зен проблем: не можел да реши дали да говори с някакво определено
момиче. Щом ми обясни ситуацията, осъзнах, че е изключително нере­
шителен. Искаше аз да реша вместо него. Разпитах го за неговите инте­
реси и хоби. Сподели, че обичал да гледа филми. Когато го попитах ка­
къв тип филми, отговорът беше "филми на ужаса". Разказа ми един
филм, който беше наистина ужасен. В него ставаше дума за това как ня­
какво извънземно същество разпаря нечий корем, после повръща в него
и предава трупа на друго извънземно, за да стори същото. И въпреки
всичко младежът разказваше съвсем невъзмутимо. Попитах дали след
такива филми се чувства уплашен или не може да заспи. А той отвърна:
“Точно обратното, докторе, най-добре спя след като гледам такива фил­
ми.” Отговорът му ме накара да се спра на следващите рубрики:
Безчувствен, коравосърдечен (Unfeeling, hard-hearted);
Чувство на морал, нужда от (Moral feeling, want of);
Нерешителност (Irresolution);
Желание, противоречиво (Will, contradiction of).
Предписах му Anacardium. Разбира се, случаят имаше още две, тясно
свързани с него рубрики:
Самоувереност, нужда от (Confidence, want of self);
Жестокост (Cruelty). •
Този случай показва как интересите и хобито представят некомпен-
сираното психическо състояние.
Kalium bromatum, например, обича да си заема ръцете с дейности ка­
то плетене, рисуване, писане на машина; те му допадат, тъй като му по­
магат да не компенсира факта, че ръцете му просто не са в състояние да
се спрат на едно място. Онова, което ви допада най-много, може да бъде

278
 дейност, противоположна на вас самите, така както противоположи^
хора се привличат. Това е една допълваща се връзка. Страхливецът о и
ча да чете и да фантазира за проявите на смелостта. Кой има нужда от
подобни фантазии? Човекът, който не може да направи това в реалния си
живот. Кралят би чел за просяците, а просяците биха предпочели да гле­
дат филм за краля. Внимавайте да не се объркате.
Детската природа на пациента
Можем да разберем психиката на пациента в некомпенсирана форма,
ако знаем какъв е бил като дете, тъй като в детството е компенсирал
много по-малко. Напълно е възможно сега да откриете в него същата
природа, каквато е имал и в детството, само че в по-компенсиран вид.
Лекарството е често същото. Бихте могли да използвате детската му
природа като ключ към разбирането на това, което представлява сега.
Случай
Имах един приятел, слаб мъж с плешива глава, който беше много
общителен, дипломатичен и се разбираше с всички. Реших, че тон се
нуждае от Phosphorus. Ядеше много сладолед, беше зиморничав и оби­
чаше да помага. Когато го разпитах за природата му като дете, той спо­
дели, че бил напрегнат преди изпити, и свенлив, огава цялата ми предс­
тава за него се промени и аз му дадох Silicea. Тази общителност беше
тежка компенсация за неговата свенливост и болезнено осъзнаване на
собствената личност. Некомпенсираното състояние се изяснява като за­
даваме въпроси за природата на личността в периода на детството. Ако
картината за състоянието на пациента в момента не е съвсем ясна, хоме-
опатът може да предпише лекарството въз основа на картината от детст­
вото, стига оттогава да не са настъпили радикални промени. Симптоми­
те от детството като например инат, пакостливост, отстъпчивост, съпро­
тива срещу родителите, свенливост, смелост могат да се използват и при
възрастния, ако все още съществуват дори напомнящи за тях черти.
Типично поведение
Някои от нещата, които прави пациентът, го характеризират. Ако
попитате някои роднина, той ще започне с думите: “Едва онзи ден ”
Тези елементи разкриват некомпенсираната му природа. Веднъж ми се
обади един пациент: “Докторе, искам да знам точно кога мога да се видя
с вас, тъй като не мога да чакам.”
Негов роднина обясни, че той бил изключително неспокоен и поради
това редовно се качвал в друг номер автобус, а не в онзи, който му тряб­
вал, тъй като нямал търпение да погледне дали се качва в автобуса кой­
то му е нужен. И винаги вървял много бързо. Лекарството е Histaniinum
I ■, ||f. - Г « « - ‘ ‘ • » , - ' \
i "i *' • - . ■ А л ■' ■■ 1 *’

R- * ■ ’ ' ” ' 279

гр * 4-
₽ * -V 1 **
I -
|| » * I • * . •:

____ _ I . _*
поради: "Неспокойствие при чакане" (Restlessness, from waiting), "Бързо­
то ходене влияе положително върху психическите симптоми" (Hard
walking ameliorates mental symptoms) и "Сприхав" (Quarrelsome).

Случай 1
Шестгодишно дете гледало през прозореца и хвърлило камъче по
друго дете, намиращо се един етаж по-ниско. Това го характеризираше:
коварна природа, изпитваща необходимост да хвърля, да удря и да руши.
Всичко това отговаря на Tarentula.

Случай 2
Един пациент сподели: “Докато карах мотоциклета си, така се бях
замислил върху своето бъдеще, че забравих да свия надясно на кръсто­
вището и изминах четири-пет километра безцелно, преди да усетя греш­
ката си.” Това е Spigelia заради рубриката: "Погълнат от мисли за бъде­
щето" (Absorbed, buried in thought, about future). И така, благодарение на
типичното поведение, можем да узнаем психическото състояние.
Пример
Да вземем примера на майка Тереза. Като я попитали дали ще про­
дължи да работи, макар че има температура, тя отговорила по типичен за
нея начин: “Не е ли по-добре да изгориш в този живот, отколкото в
следващия?” Това единствено изречение съдържа много компоненти:
Делюзия, че е пренебрегнал дълга си (Delusion, neglected his
duty, he has):
Скрупульозност (Conscientious about trifles);
Прилежност (Industrious);
Религиозност (Religious);
Отговаря c въпроси (Answers in questions);
Противоречия, нетърпимост към (Contradiction, intolerant of).
Упоритост (Obstinate).
Нейното лекарство би трябвало да бъде Aurum metallicum.
Реакция към жизнените ситуации
Как реагира човек в изпълнените със стрес и напрежение периоди от
своя живот. Истинската природа се проявява по време на стрес; тогава
става ясно дали човек е дързък или стеснителен, дали е готов да избяга
или да остане и да се бори, дали е склонен към самоубийство и депресия,
или има бодра радостна природа. Според мен природата на реакциите
по време на и след изпълнена със стрес ситуация разкрива повече от
всичко друго некомпенсираното състояние на човека.

280
 Случай 1
Собственик на фабрика за производство на сапун имаше четири дъ­
щери и един син. Дойде при мен с диабет, проявил се след като синът му
загинал при злополука. Попитах го как е реагирал и той отговори, че
изпаднал в шок и не могъл даже да заплаче. Л сега го тревожеше въпро­
сът какво щяло да се случи с дъщерите му, ако умре. Реакцията към този
стрес беше "Притеснение за другите" (Anxiety for others), "Притеснение
за семейството" (Anxiety for his family), "Страх от нещо, което може да
се случи" (Fear as if something will happen), "Предпазлив, притеснен"
(Cautious, anxiously). Стигнах до Causticum. Присъстваха тъга и болка, но
тревогата за другите бе най-силно изразена.
По същия начин, наблюдавайте какви чувства се появяват след някоя
бизнес-загуба или любовно разочарование. В такива моменти специфич­
ните чувства "положението не е наред" се виждат по-ясно и така иден­
тифицирането на психическото състояние се улеснява. Разбира се, тряб­
ва да се уверите, че идентифицираното от вас състояние е основното за
пациента и че остава, макар и в компенсирана форма, през цялото време.
Случай 2
Един мъж на около шейсет години, известен радиоводеш, посеща­
ваше известно време моята клиника. Той беше жизнерадостен и доста
приказлив човек и насочваше вниманието към себе си, като се държеше
така, сякаш е на сцената; с две думи, имаше доста уверен вид. При него
се появиха проблеми с белите дробове. Подозираха, че има туберкулоза,
затова го посъветваха да си направи бронхоскопия. В деня преди брон-
хоскопията той ми се обади; говореше така, сякаш е на път да се раз­
падне психически. Този ден ми се обади седем пъти. Въз основа на пове­
дението му аз открих, че неговото лекарство е Gelsemium, нещо, което
ми бе убягнало в миналото, тъй като му бях давал Sulphur и други лекар­
ства. Симптомите, които ме насочиха към Gelsemium бяха:
Изключителен страх от хирургическа намеса и в резултат - по­
беляване в периода на очакване (Extreme fear of sugery; so: Ail­
ments from anticipation);
Мъчително очакване и изживяване преди ходене на лекар, зъбо­
лекар (Anticipation, physician, dentist, before going to);
Страх, от смъртта (Fear, of death);
Страх, че нещо ще се случи (Fear, happen, something will);
Поболяване от страх (Ailments from fright);
Вкопчване (7 телефонни обаждания) (Clinging);
Компания, желание за (Company, desire to);
Самоувереност, желание за (Confidence, want of self);
Страхливост (Cowardice).

281
 Gelsemiumi му помогна не само за проблема с белите дробове, а и за
неприятностите със ставите, които също се бяха появили при него.
Централни чувства на пациента
Кои са чувствата на пациента, разкрити от различните негови форми
на изразяване? Пациентът казва много неща, но откъде идват всички те?
Случай I
Например едно момиче каза: ‘‘Докторе, защо не отделяте специално
внимание на моя случай? С какво съм заслужила подобно отношение?”
Тук ставаме свидетели на склонност към кавгаджйство и оплакване,
но какво е чувството? То е, че не я оценяват, както другите, че е пренеб­
регната и това поражда завист. Дадох й Calcarea sulphurica. Повече под­
робности по случая читателят може да отгърне на главата за делюзиите.
Случай 2
С този интересна история се сблъсках в началото на моята практика.
Когато се заех със случая на това момче, то твърдеше, че е много амби­
циозно. Обичаше съшо да си прави дълги разходки само и трето, беше
много мързеливо. Останах с впечатлението, че е доста плахо. Следова­
телно първо събрах следните четири неща:
Плах, свит (Timid);
Мързелив (Lazy);
Амбициозен (Ambitious);
Прави си дълги разходки сам (Takes long walks alone).
После се запитах с какво се занимава един амбициозен и плах човек,
докато си прави сам дълги разходки. Тогава стигнах до идеята, че сигур­
но фантазира или теоретизира. Оттук стигнах до извода, че неговото
централно чувство е на човек, който само фантазира, но не прави нищо,
за да осъществи своите мечти. Тогава взех рубриките:
Теоретизиране (Theorizing);
Леност (Indolent);
Свитост (Timidity);
Страхливост (Cowardice).
Лекарството, което му помогна, беше China. Разбира се, получих
потвърждение на тези рубрики от самия него. Това, което искам да по­
кажа тук, е, че симптомите не са просто симптоми; когато ги съберем
заедно, ние незабавно добиваме впечатление чрез нашето човешко раз­
биране кси трябва да са дълбоките подсъзнателни мисли на пациента.
Случай 3
След смъртта на своя съседка една дама получила болки в рамото и
не можела да движи ставите си. Можех да приема състоянието й като

282
"Побеляване от мъка", но открих, че въпросната дама е доста р
на и стеснителна и съседката била единственият човек в ж
сграда, с когото можела да общува, тъй като говорела нейния език.
всичко това останах с впечатлението, че смъртта на съседката ое създш
у дамата притеснение като от загубата на патерица, на някаква подкрепа.
Затова се спрях на рубриките:
Делюзия, че пълзи по колене (Delusion, he walks on knees),
Делюзия, че краката му са отрязани (Delusion, legs are cut off),
Страх от непознати, (тъй като е била неспособна да приеме дру­
ги хора; искала е да бъде в компанията само на познати хора)
(Fear of strangers).
Взех също така и рубриката "Делюзия, че умира любим човек".
Кой е човекът, който би имал подобна делюзия? Това е човекът, кой­
то е силно зависим от своя приятел. В този случай приятелят беше наис­
тина мъртъв, но нашата цел е да разберем личността на пациентката; тя
зависи дотолкова от своята приятелка, че най-малката неприятност с
приятелката я кара да мисли: "Ако моята приятелка умре, какво ще стане
с мен?". И така:
Тревожност за другите (Anxiety, others, for);
Тревожност за дреболии (Anxiety,trifles, about);
Нужда от самоувереност (Confidence, want of self).
Тези рубрики разкриват чувство за малоценност, на зависимост. Да­
дох на дамата Baryta carbonica и лекарството й помогна.
Сънища
Те представляват некомпенсирани чувства, тъй като тук волята и
моралът на човек са в най-слаб вид и се представят чрез символи. Когато
се поставят до другите наблюдения за пациента, сънищата може да се
окажат в ярък контраст. Те могат да се включат в "изграждането на кар­
тината за човека". Възможно е някой добър и мил човек, почти светец, да
сънува насилие и кръвопролития. Момчето, чувстващо се уловено в ка­
пан, сънува, че се намира в обширно пространство, чиито граници не
вижда, и бяга презглава, опитвайки да излезе. Сънищата представят пси­
хичното му състояние - страх от тесни места (дори в съня му мястото да
е обширно), страх да не бъде хванат в капан, тревожност, неспокойствие
и неспособност да се измъкне. Всичко подхожда на Argentum nitricum.

Психическо състояние ня майката по време ня бременност

Случай 1
В един случай на Lyssinum майката, по време на бременността, била
ядосана на Богинята и изразявала бурно своите чувства; това’било

283
 р дружено от силен зъбобол. Синът й почти от раждането имал кожни
обриви. Когато дойде при мен (на 10 год. възраст), той бе ядосан на Бо­
гинята заради дерматита. Състоянието на майката бе дублирано съвсем
точно. Lyssinum му повлия добре (Подробности по случая в глава "Не­
подходящи реакции"). Състоянието на майката и на бащата в момента на
зачеването също може да даде важни насоки при снемането на случая.
Интензивни, реални и екстремни ситуации,
преживени от пациента
Тези ситуации аз наричам ’епидемични", тъй като епидемията се
дължи на интензивно вълнуваща причина, която може да причини подо-
бен ефект у голяма част от населението. Те влияят по един и същи начин
на повечето човешки същества, независимо каква е природата им. Така
например, ако има опасност от избухване на бомба, повечето хора биха
реагирали еднакво. Трябва да огледате внимателно детството, за да ви­
дите дали пациентът е преживял подобни интензивни ситуации.
Случай
Този пациент бе отгледан в дома на леля си. Там към него се отнася­
ли много лошо, но той не можел да направи нищо по този въпрос. Живял
така дванайсет години и се чувствал безпомощен, нещастен и измъчен.
Станал офицер във Военновъздушните сили. Когато след трийсет години
се пенсионирал, на шейсетгодишна възраст, предпочита да не прави ни­
що. Времето си прекарвал в пиене и четене на книги за философията на
комунизма. Обичал да разговаря и да обсъжда политиката с приятели.
Единственият друг момент в неговата история е ранната смърт на майка
му, когато той самият бил още съвсем малък. И досега плаче, когато се
сети за нея. Казва, че бил изключително силно привързан към майка си.
Дотук разполагаме с достатъчно характеристики, насочващи към
China, а именно:
Леност (Indolence);
Теоретизиране (Theorizing);
Сантименталност (Sentimental);
Алкохолизъм (Dipsomania);
Плахост (Timidity) (той може само да чете за комунистическата
философия, но няма смелост да направи нещо по този въпрос).
Но повечето от тези симптоми присъстват и в Sulphur. Нуждаем се от
още насоки, за да изберем лекарството. Ето тук се оказва много полезно
да знаем че през детството си е преминал през типична China ситуация,
при която пациентът е изпълнен с чувството, че е измъчван, преследван
и нещастен, и това е допълнено от плахост и леност.

284
 Какво чувство създава у вас пациентът
В присъствието на пациента с вас може да се случат две неша. На
някое ниво не е изключено да реагирате според вашето собствено състо­
яние и част от неговите характеристики да ви се сторят приятни, а друга
част - неприятни. Едни неща може да разберете, а други - да не разбере­
те. Всичко ще зависи от това, при какви условия се чувствате добре вие
самият. Ако тези условия са ви известни и имате някаква яснота за собс­
твеното си състояние, тогава може да се запитате какво в пациента ви
кара да реагирате по такъв начин. И така, ако вие се ядосвате, влюбвате
се или се отегчавате, какво говори това за вашия пациент?
Второто ниво е вътрешно да останете спокойни и мълчаливи и да
наблюдавате чувството, породено от присъствието на пациента. Ако мо­
жете да надникнете отвъд собственото си състояние и неговите реакции,
ще откриете, че можете да видите състоянието на пациента в собствено­
то си съзнание като в огледало, не логически, а посредством вашата чув­
ствителност. Можете да изпитате чувствата на пациента, процес, извес­
тен като емпатия. Би било интересно също така да видите какъв тип па­
циенти привличате като лекар и обсебено кои от тях се прилепват към
вас. Обикновено техните състояния допълват вашето собствено. Ще наб­
людавате често в практиката си примери за тези допълващи се взаимо­
отношения. Интересно е да си отбелязвате какво казвате неволно на па­
циента по време на или в края на събеседването. Това често е отражение
на неговото състояние. Да речем, че му кажете: “Не се страхувай, нищо
няма да стане.” Това може би означава, че той се страхува да не би да се
случи нещо, дори да не го е изразил с тези думи. Възможно е дадете съ­
вет от рода на: “Не се притеснявай, ще ти помогна да се справиш.”
Той отразява чувството на зависимост на пациента.
В заключение ще обобщя, че при събеседването ще ни бъде не по-
малко полезно да наблюдаваме и самите себе си, а не само пациента.

Кои качества в другите и в самите себе

си не можете да понасяте и да разбирате?
Такива въпроси ще изкарат наяве психически симптоми в тяхната
некомпенсирана форма. Когато задаваме на пациента този въпрос, някои
от собствените му черти изплуват ясно и много по-лесно, отколкото ако
го помолим да говори за себе си. Нека видим как да използваме тази ин­
формация. Нормално това, което не можем да понасяме у другите, са
техните действия, които ни правят нещастни. Какво означава изказване­
то: “Не мога да понасям безразличието му към неговото семейство.”
Криещият се вътре смисъл е, че искам да бъде по-грижлив и тогава аз ще
се чувствам добре.

285
 С подобни въпроси ще установим кои условия правят пациента до­
волен. Или какъв трябва да бъде той самият и какви - другите, за да се
чувства добре. Информацията относно това какво му е нужно да бъде
може да се почерпи също така и от въпроса: “Кое е това, което не можеш
да разбереш у другите?” Обикновено качествата, които не можем да раз­
берем у другите, са противоположни на тези, които са натрапчиво пове­
дение за нас самите. Така например, ако вие сте много взискателни, няма
да можете да разберете как някой може да бъде немарлив. Бихме могли
да зададем на пациентите си един-единствен въпрос: “Опиши ми някой
приятел, роднина и неговите качества, които не можеш да понасяш или
мразиш.” Пациентът ще направи цял списък с различните качества на
другите, които не понася, не разбира, не цени, не одобрява. Обикновено
това са същите неша, които не може да понася и у самия себе си, и из­
питва натрапчиво желание за противоположните качества. Това желание
е част от неговото състояние и следователно е негов некомпенсиран
симптом. Ето един възможен отговор: “Не понасям бавно схващащите,
тъпи, неамбициозни и мързеливи хора и хората, които не си вършат доб­
ре работата.” Това показва, че състоянието произлиза от ситуация, която
изисква противоположното, а именно: интелигентност, амбиция, досет-
ливост и прилежност. Като цяло подобен подход е много лесен начин за
снемане на случай, защото дава възможност на човека да критикува дру­
гите, (което той няма нищо против да направи) и между другото разкри­
ва собствената му природа.
Друг важен въпрос е: “Кога се ядосваш на себе си?” Отговорът пред­
ставя условията, които пациентът трябва да изпълни, за да се чувства
добре. Заедно тези два въпроса ще ви дадат всички условия за неговото
добро разположение.
Всички условия, които налагаме на себе си и на другите, обикновено
се пораждат от нашите чувства или страхове. Така например, ако се
страхуваме да бъдем сами, ние налагаме на другите условието да бъдат
непрекъснато с нас и не можем да понесем, ако си отидат. Ако се стра­
хуваме да не оставим не където трябва нещо жизнено важно, тогава ста­
ваме прекадено внимателни и подредени. Подобни чувства (усещания) и
натрапчиви импулси (функции или действия) се пораждат от нашето
разбиране за ситуацията (основна делюзия).

-------------- Обсцесии------------------------ -Компулсии------------

(Фиксирани чувства) (Фиксирани действия)

Основни делюзии

286
 Трябва да се стараем да си обясним случая от горните два ъгъла, а
именно - усещания и функции, за да разберем каква е основната делю­
зия. Въпросът "какво не можете да понасяте или разберете у другите е
изключително полезен за разбирането на условията или натрапчивите
импулси. Качествата, които харесваме и които не харесваме у даден чо­
век, обикновено имат един и същ източник. Така например, харесваме
постиженията на някого, но не ни се нрави, че не е грижлив и любящ.
Ако се вгледаме, ще видим, че става дума за две страни на една и съща
монета; ние обаче приемаме само едната страна и затова имаме пробле­
ми в отношенията си с хората. Това, което приемаме и не можем да при­
емем, се дължи на собствените ни условия.
Какви са показанията на физическата страна?
Физическото и психическото и състояние са части на едно и също
състояние. Колкото повече наблюдаваме, различията между физическото
и психическото намаляват и в крайна сметка напълно изчезват. Ако же­
лаете да потвърдите впечатленията си за психическото състояние, трябва
да откриете какво показва физическото състояние. Ако човек е кротък,
нежен, отстъпчив и тих и откриете характерни физически болки, които
са остри, стремителни и много силни, и са показателни за централното
състояние на въпросния човек, тогава ще трябва да преосмислите впе­
чатлението си за неговото изпълнено с кротост и отстъпчивост състоя­
ние. Всъщност можете дори да тръгнете по съвсем друг път и да се запи­
тате за какво психическо състояние говорят физическите характеристи­
ки. Ако в тялото виждате буйност, или неспокойствие, или упоритост,
или остри пристъпи, можете да ги използвате като симптоми, определя­
щи психическото състояние.
Занимание на пациента и професионална област
Важно е да разберете дали е избрал сам настоящото си занимание
или обстоятелствата са го принудили. И какъвто и да е отговорът на този
въпрос, как функционира в своята област на действие и какъв клон от
човешката дейност е това. Да речем, че е лекар: хирург или хомеопат, и
какъв тип хомеопатия или хирургия практикува. Това е показателно за
неговата природа. Вижте мотивите, определили избора му. Важният
въпрос, който трябва да си зададем, е кое е индивидуалното в него.
Да вземем например хомеопатите. Те практикуват по толкова раз­
лични начини. Едни разчитат на интуицията; те използват своята свръх­
чувствителност, своите свръхсетива ("ясновидство" - “clairvoyance”).
Други ги осмиват ("критичност" - “censorious”) и работят по механичния
начин, като вземат предвид абсолютно всеки симптом ("добросъвестност
относно дреболиите" - “conscientious about trifles”, "взискателност" -

287
 fastidious ). Едни търсят най-краткия и лесен път ("ленивост" - “indo­
lence ), други разчитат на правила ("нерешителност" - “irresolution”)
Някои променят непрекъснато лекарството ("непостоянство" - “capri­
ciousness ’), други пък упорито не се отказват от него и настояват, че не е
възможно да са сгрешили ("самомнение" “egotism”, "инат" - “obstinate”)
Едни избират много внимателно ниски потенции ("предпазливост" -
“cautious ), други нямат нищо против да дадат веднага висока потенция
('приоързаност - “rash”, "предизвикателство" - “defiant”). Дори само
начинът, по който практикува даден хомеопат, разкрива много за негова­
та природа. Кои книги използва, кои учители следва, в кои часове рабо­
ти, какви случаи обича да снема, какви други професионални занимания
има, освен самото практикуване, с кои групи се асоциира; всичко е няка-
къв компонент на природата му. Това се отнася за всички професии.

Идеята във взаимоотношенията му с другите хора

Човек се сближава с такива хора, които допълват собствената му
природа. Като казвам "допълват" имам предвид, че са противоположни
на неговата същност и си пасват както ключът в ключалката. Ключът и
ключалката имат противоположни качества. Човекът предизвиква рав­
новесие в дадена система и ние трябва да осъзнаем неговата роля в тази
равновесна система. Такова равновесие е субективно и индивидуално.
Например, като провеждам семинар, между мен и публиката се постига
равновесие. Аз искам да говоря, а присъстващите - да слушат, аз искам
да обучавам, а те - да учат, аз водя, а те следват. Болестно състояние е,
когато моето желание да доминирам или да бъда говорител е условие да
се чувствам добре. Майка Тереза е отговорна, морална и работлива. Тя
ще осъществи равновесието като предпочете да върши нещо, изискващо
морал и религиозност, което й дава усещане, че изпълнява дълга си.

Ситуациите, създадени от пациента в живота му

Какъв сценарий пише пациентът? Кои актьори избира да играят дру­
гите роли? Обикновено ситуацията, която оформя пациентът, напомня
силно първоначалната ситуация, породила всичките му чувства. Така
например при хроничен случай пациентът "поставя" в живота си ситуа-
ция, подобна на онази, на която вече е реагирал във въображението си.
Това му дава сигурност и увереност, че представата му е напълно вярна.
Мъжът Lvcopodium се жени за жена Pulsatilla и казва: “Как мога да оце­
лея, ако не доминирам, тъй като тя не върши нищо сама и по собствена
инициатива. Просто се налага да доминирам.” Една от причините децата
да се поддават по-лесно на лечение от възрастните е, че те не се поставят
в ситуации, които насърчават или влошават състоянието им.

288
 1

Събеседване с приятели и роднини

Полезно би било да затвърдим впечатленията си от пациента като
поговорим с хората, които го познават от по-дълго време. Ако нямаме
възможност да го направим обстойно, понеже времето ни притиска, или
смятаме, че вече сме си съставили точна картина за пациента, тогава мо­
жем да помолим приятеля или роднината да опише природата му само с
четири думи, характеризиращи четири важни негови черти. Ако те съв­
падат с това, което вече мислим, значи можем да бъдем сигурни. Но ако
съществува дори най-слаба разлика в това, което сме разбрали и казано­
то от роднината, ще трябва да навлезем в по-големи подробности с него.

Най-добрата техника
Най-добрата техника е да не използваме нито една от тези техники
директно, а да наблюдаваме това, което става спонтанно. Най-добрата
техника за снемане на случая е мълчанието, не задаването на въпроси.
Гореизброените 18 техники трябва да се използват съзнателно, само ако
стигнете до задънена улица и не знаете какво да правите по-нататък. I

Начинът, по който пациентът следва предписанията

Ако съзнанието ни бъде отворено, дори след като сме избрали лекар­
ството, можем да извлечем значителна информация от начина, по който
пациентите следват лечението. Някои идват само когато ги заболи. И те
много често казват: “Докторе, излекувай ме после, но първо ме избави от
страданието”. ("Безразличие, към излекуването" - “Indifference, recovery,
to”, "Страх, от страданието" - “Fear, suffering, of’). Други пациенти идват
и заявяват: “Докторе, струва ми се, че лекарството беше прекалено силно
за мен, затова спрях да го вземам след първата доза. ("Делюзия, стъкло,
че е направено от" - “Delusion, glass, she is made of’, "Крехък, усещане,
че е" - “Frail, sensation of being”).
Ще ви се случи и да ви кажат: “Докторе, описал съм по дати какво
стана след вземането на лекарството” ("Грижливост" - “Carefulness”).
Бих могъл да дам доста примери, но това, което искам да кажа, е, че
процесът на снемане на случая, е непрестанен. Той продължава с всяко
следващо идване на пациента при вас. Дори начинът, по който докладва
реакцията си към лекарството, е част от процеса на снемане на случая.

289
 34. Есенцията на снемането на случая
В Афоризъм 8э Ханеман казва: "Това индивидуализирано изследва­
не на болестния случай, за което аз ще дам само обща схема, и от която
лекарят трябва да има предвид само това, което е приложимо за всеки
индивидуален случай, не изисква нищо друго, освен освободеност от
предразсъдъци и здрав разум, внимание при наблюдението и точно пре­
създаване на картината на болестта."
'Освобождаване от предразсъдъците" са най-важните думи, които е
използвал, и вероятно най-трудното поставено от него условие. Добър е
този хомеопат, който има най-малко предразсъдъци. Предразсъдък озна­
чава да съдим за настоящето въз основа на минал опит. Предразсъдъците
се пораждат поради нашата несигурност и нежеланието ни да бъдем в
момента, тъй като ни се струва непредпазливо да живеем в настоящето.
Предразсъдък са и готовите решения. Често той е резултат от леността,
която ни пречи да виждаме наистина съществуващото и да наблюдаваме
внимателно, без да се влияем от предварително съставени заключения.
Можем да станем жертва на предразсъдъци във всеки миг от своя живот.
Винаги, когато насочим поглед към нещо - предмет, човек или ситуация
- ние вече имаме някакви мисли във връзка с него. Ние поглеждаме към
даден негов аспект, после го класифицираме и най-сетне неизменно го
поставяме в някакъв калъп, който съществува единствено в нашия ум. А
след това смятаме, че е достатъчно да хвърлим един-два погледа към
друг предмет, човек или ситуация и да обърнем внимание на един-два от
неговите аспекти, за да решим, че знаем всичко за него. Обаче нашата
способност да живеем в момента зависи от способността ни да се осво­
бодим от предразсъдъците.
Предразсъдъкът е като мрака - той не може да бъде преместен на
друго място. Можем да го отстраним само чрез светлината. Светлината е
осъзнаване. Същото става и когато погледнем към себе си. Ние имаме
готови калъпи-мнения и за собствените си особи и те ни пречат да раз­
берем кои сме всъщност и какво става в нас. По същия начин тези готови
представи пречат да видим и това, което става извън нас и в другите хо­
ра. Да бъдеш непредубеден значи да позволяваш на нещата да бъдат та­
кива, каквито са, и да ги наблюдаваш, без да ги напасваш в определени
категории. Това изисква от нас както животът, така и хомеопатията.
Какво е необходимо за снемането на случаи? Познаване на Материя
Медика и Реперториума, на миазмите, есенциите, психологията и пато­

290
 логията ли? В действителност от нас се иска да не знаем нишо. Ето зато­
ва Ханеман е писал, че болестта трябва да бъде индивидуализирана. Тя
изисква празнота на съзнанието, която означава освобождаване от пред­
разсъдъците и здравия разум, Това означава, че всичките ни сетива,
включително съзнанието, наблюдението и вътрешните сетива, трябва да
присъстват напълно в мига. Трябва да се съсредоточим. Да фокусираме
сетивата, вниманието и наблюдението. Да наблюдаваме означава да гле­
даме без да съдим, да бъдем свидетели без да анализираме. Какво да
наблюдавате ли? Ами нещата такива, каквито са, без предразсъдъци,
като виждате наистина това, което е пред вас, около вас и във вас. Без
предварително готово мнение, просто да наблюдавате онова, което се
случва в този момент. Това означава да позволявате всичко да достига до
вас точно такова, каквото е, без оцветявания, без преувеличаване или
смаляване, без да се скрива каквото и да е, също като през стъкло.
Снемането на случаи изисква точно такова успокояване на ума, така­
ва откритост и пространство. Ако успеете да го постигнете, тогава слу­
чаят сам ще дойде при вас. Човекът пред вас е единствен, никога преди и
никога в бъдеще няма да има друг като него. Как точно мисли той, какви
точно са неговите чувства? Трябва да разберем как гледа на своя живот и
пространството около себе си. Всичко това ще дойде при вас не благода­
рение на размисъл или анализ, не и от рационализиране, а от лишено от
предразсъдъци наблюдение; тогава ще можете да проникнете в неговите
точни и истински чувства. Именно това проникване в състоянието с не­
говите чувства и начин на изразяване, както на физическо, така и на пси­
хическо ниво, се превежда в рубрики. Едва тогава лекарството ше се
появи във вашето съзнание. Ако следвате този метод, ще станете много
добри в снемането на случаи, а ако го следвате във всичко, ше постигне­
те тайната на живота, на човешките взаимоотношения и общуване.
В крайна сметка начинът, по който снемаме случаи, отразява начина,
по който живеем, по който мислим, по който чувстваме и по който изг­
раждаме отношенията си с хората.

291
 35. Възприемане
В по-голямата част от времето опитваме да открием симптомите на
пациента, а когато го направим, целта ни е да разкрием група симптоми,
която ни дава случая в неговата цялост. Симптомите, които търсим, оба­
че са доста дискретни. Така например може да се натъкнем на следните
симптоми: ’’Съчувстващ" (Sympathetic), "Взискателен" (Fastidious), "Же­
лание за музика (Desire lor music) и т. н., и чрез тях да стигнем до ле­
карство.© Carcinosinum. В този списък "Съчувстващ" може да сме полу­
чили оз един случай, "Взискателен" - от друг и "Желание за музика" - от
трети. Просто ги комбинираме и откриваме съвкупност от симптоми,
които отговарят на определено лекарство. Този е един от начините за
снемане на случаи; някой може да каже, че дори това е най-
разпространения начин за анализиране на случаи.
Стремежът на тази глава е да ни отведе отвъд такова случайно изб­
рояване на симптоми, от случайното им колекциониране до проникнове­
ното възприемане отвъд изражението им в пациента, до възприемането
на случая в неговата цялост. Може да се каже, че зад всяко характерно
изразяване лежи целостта от симптоми, стига да се научим да възприе­
маме нещата по този начин. Ще отида още по-далеч като добавя, че сбо­
рът от симптоми е всъщност един симптом, т. е. всичко е резултат от
една делюзия. Нека дам няколко примера.
Пример 1
Най-простият случай, който можем да разгледаме, е на жената, която
се появи в клиниката с думите: “Докторе, обадих ви се преди час, за да
разбера дали мога да дойда и вие отговорихте да идвам. И аз дойдох, а
вие ме накарахте да чакам толкова дълго. Защо се отнасяте така с мен?
Каза го с приятелски глас, сякаш ставаше дума за приятелско спречква­
не, като седеше съвсем близо до мен. А после додаде. Но къде ли дру
гаде бих могла да отида? Вие сте единствената ми подкрепа. Ако ми ка­
жете да дойда и да чакам, ше трябва да чакам.
Тази глава има за цел да покаже, че проникновеното възприемане
започва още от първия контакт с пациента и всичко, което узнаваме чрез
наблюдение, всичко, което пациентът издава неволно, не в отговор на
нашите въпроси, особено за психическото му състояние, е изключително
важно. В случая виждаме, че тази дама разговаря съвсем фамилиарно с
мен, сякаш съм й близък приятел или роднина. Освен това добавя, че
няма друг избор, освен да постъпи както я инструктирам аз. Комбинаци-

292
ята от симптоми, които виждаме в тази пациентка, са "Любяща" (Affec­
tionate) и "Желание да бъде омаяна" (Desire to be magnetized), разкриват
Phosphorus. Така в това изразяване се разкриват два важни елемента.
В следващия пример ще видим, че ако сме способни да възприемаме
проникновено, ще открием много повече изразявания и симптоми или
компоненти във всеки начин на изразяване. Малко по малко ще се убе­
дим, че почти всички симптоми идват от характерния израз на пациента.

Пример 2
Преди да си тръгне след консултацията, пациентката казва: “Докто­
ре, трябва да ви питам нещо много важно. Мисля да си купя машина за
предене на вълна и да работя с нея. Преди няколко дена обаче научих, че
някой се разболял от рак, защото работил на такъв тип машина. Какво да
правя, докторе, да си купувам ли тази машина или да не я купувам?”
В това изразяване е изложен нагледно целият случай. От една страна
виждаме, че тя е изплашена от историята с рака, затова можем да се за­
мислим за рубриката "Ужасните неща, тъжните истории я засягат дълбо­
ко". В резултат на тази ужасна история, която я е уплашила, тя се обръ­
ща към авторитетна за нея особа и вместо просто да попита кои са плю­
совете и минусите на дадената ситуация, за да реши сама, тя прехвърля
вземането на решението напълно в ръцете на авторитетната фигура. От­
ново виждаме "Желание да бъде OMaaHa"(Desire to be magnetized). Когато
съчетаем тези две рубрики получаваме Calcarea carbonica. Ако проник­
нем още по-нататък в случая, ще видим, че този страх е като страх на
дете. В такъв случай може да вземем рубриката "Страх у деца" (Fear in
children). Така достигаме до "Компания, желание за; сам, когато, влоша­
ване" (Company, desire for; alone, when, aggravates). Личността Calcarea
carbonica обича да се чувства защитена през цялото време, като стрида в
своята черупка, затова търси сигурността, която й дава някой авторите­
тен за нея човек. Само с едно изразяване на пациента успяваме да видим
цялостно неговото лекарство.

Пример 3
Пациентката сподели, че в съня си ходила из магазините и пазарува­
ла с най-известната актриса в страната. В този сън се крие важно значе­
ние. Как да го интерпретираме или да го използваме? Нека огледаме от­
делните му елементи.
Да ходиш из магазините с някого означава да бъдеш видян на пуб­
лични места с този човек. Да бъдеш видян на публични места с известна
филмова актриса, и не само това, ами и да пазаруваш с нея, вече говори
за определена класа. И така, в своите фантазии пациентката чувства, че

293
би трябвало да принадлежи на тази класа, на която е присъщо да пазару­
ва с подобни прочути личности.
И така, имаме рубриката "Самоизгъкване" (Egotism). Освен това
имаме идеята за поява на публични места и така достигаме до "Стесни­
телност, поява на публични места, при" (Timidity, appearing in public,
when). Всичко сочи към Silicea. Това говори, че пациентката вижда себе
си като личност от класа, която общува и фамилиарничи с най-
известните особи. По-късно ще видим, че цялата идея на Silicea е, че то­
ва е принцеса. Именно делюзията на пациентката, че е принцеса, пасва
така добре във въпросния сън.
Идеята на тази глава е да покаже, че не боравим със симптоми, а с
проникновеното възприемане на пациента за ситуацията, която стои зад
всеки израз. Именно това проникновено възприемане се налага да разбе­
рем. Направим ли го, ще виждаме целостта във всеки израз.
Пример 4
След като споменава няколко свои оплаквания, пациентката сочи ве­
ните на обратната страна дланта си и казва: “Докторе, тези вени не ви ли
се струват по-синкави, отколкото трябва да бъдат?” Това е много прост
пример. Основната рубрика би била: "Спокойствие, няма, докато нещата
не се поставят на местата им" “Rest, cannot, until things are in their proper
place), но към нея трябва да се прибавят "Щателен" (Fastidiousness),
"Внимателен" (Carefulness) и "Предпазлив" (Cautious). Идеята е, че ако
остави тези вени да бъдат малко по-синкави и не се притеснява за тях,
притеснението й бавно ще се увеличава и ще я довърши. И така, тя об­
ръща голямо внимание на дребните подробности и ако нещо й се стори
малко не както трябва, то й прави впечатление и тя трябва да го кориги­
ра незабавно. И така, стигаме до рубриките: "Подозрителност" (Suspi­
cious) и "Нетърпение" (Impatient), "Прибързаност" (Hurry) и "Неспокойс­
твие" (Restlessness). Тук, в един-единствен израз, присъства цялата гама
от симптоми на Arsenicum. Представата за действителността на Arseni­
cum е, че нощта е пълна с невидими за него крадци.
Пример 5
Когато влизаше в кабинета ми, една нова пациентка попита: “Докто­
ре, да си събуя ли обувките при вратата или мога да вляза с тях?” В ця­
лата ми кариера до този момент никой не ми беше задавал такъв въпрос.
По принцип се предполага, че в офиса се ходи с обувки и затова никой
не си прави труда да ми задава въпроса дали да си събуе обувките. Сле­
дователно този начин на изразяване на тази пациентка бе изключително
характерен за нея. Нашата задача е да прозрем какво е нейното проник­
новено разбиране, направило възможно подобно изразяване. Първото,

294
което се набива на очи, е, че тя е внимателна и предпазлива, че опитва да
разбере какви са нормите на клиниката, преди да направи какво го и да
било. Ако проникнем в тези качества, ше установим, че е толкова внима­
телна и предпазлива, защото не желае да бъде смъмрена от мен; не иска
да рискува да й направя забележка, задето е извършила нешо нередно.
Следователно зад "Внимателен” ( и "Предпазлив” виждаме Чувст­
вителност към мъмрене" (Sensitivity to reprimand” и "Чувствителност към
забележки" (Sensitivity to be admonished). Зад тази чувствителност се
крие схващането, че ако следва както трябва правилата, няма да бъде
мъмрена. И така виждаме желание да постъпва винаги правилно, спра­
ведливо и според правилата. Изкристализира делюзията й, а именно, че
стига да спазва правилата на главния, всичко при нея ще бъде наред.
Според нейното възприемане на действителността тя се намира винаги
под властта на някого, на когото трябва да се подчинява и когото трябва
да следва. И така, вместо да гледа на мен като на лекар, тя вижда в мен
нещо като шеф, като по-високопоставен, чиито правила, справедливи
или не, трябва да се следват, в противен случай рискува да бъде наказа­
на. Това е идеята на нейната делюзия. Лекарството й беше Staphysagria.
Пример 6
Преди да отпътувам за Европа, при мен дойде един пациент и заяви:
“Докторе, моля ви, върнете се по-скоро и, за Бога, не се преселвайте в
Европа, тъй като всички ние сме загубени без вас.” В този случай човек
отново би могъл да се изкуши да използва рубриките, но е по-добре и
по-важно да разбере какво вижда в настоящата ситуация пациентът, кое­
то го кара да говори така. Очевидно се страхува да не остане сам, като
изгубило се в пущинака дете, ако човекът, който трябва да го пази или
подкрепя, си отиде и го предаде. Покровителят няма да се върне и тогава
с пациента е свършено; ще бъде изоставен и изяден от дивите зверове.
Именно идеята, че е изплашен и сам в тъмната нощ, насред гъмжащата
от диви зверове гора, в един ужасяващ свят, чийто единствен източник
на подкрепа си е отишъл и вече няма кой да го прегръща, кой да го пази,
го кара да крещи и да моли да се върна колкото се може по-скоро. Това
може да ви се стори прекадено теоретизиране. Но лекарят трябва да наб­
людава изражението на пациента и тона на гласа му, за да усети настоя­
телността на молбата и страха, който я изтръгва от гърдите му. Рубрики­
те, които се виждат, са:
Вкопчване (Clinging);
Молене (Praying);
Делириум, плач, помощ, за (Delirium, crying, help, for);
- Страх да бъде сам в нощта (Fear of being alone at night);

295
 Делюзия, че е сам сред пустошта (Delusion, that she is alone in the
wilderness);
Умоляване (Begging);
Религиозност (Religious);
Делюзия, съпругата е невярна (Delusion, wife is faithless) (съпру­
га, верен компаньон, ще го остави и ще отиде при някой друг).
По този начин, само от едно изразяване, се вижда цялата гама от
симптоми, характеризиращи състояние на Stramonium. Целта не е да се
посочи списъкът от симптоми, които могат да се извлекат от нечие изра­
зяване, а да се покаже, че всички тези симптоми са резултат от едно-
единствено възприемане на реалността и лекарят трябва да успее да види
същото възприемане зад всички симптоми и изразявания, и особено да
бъде наясно, че дори само чрез едно-единствено изразяване може да се
достигне до централната делюзия на пациента, до централното му възп­
риемане на действителността, което е основа на снемането на случаи.
Нещо повече, може да се каже, че всички симптоми на Stramonium са
всъщност един симптом. Че няма разлика между вкопчването на Stramo­
nium и религиозността на Stramonium, и между религиозността и молит­
вата, молитвата и умоляването, умоляването и страха от тъмнината,
страха от тъмнината и желанието за светлина и компания. Цялото изра­
зяване на Stramonium е всъщност едно нещо и именно него ние опитваме
да разберем както у пациента, така и в лекарството, а не конгломерата от
симптоми, които правят цялото.

296
 36. Разкриване на картината на пациента
Как сте се научили да разкривате картината? Аз нямам въпросник,
затова трябва да вземам всички психически и физически прояви. Навли­
зам в големи подробности във връзка с психическата страна. Достигам
до множество различни картини на различни лекарства. Как да постиг­
нем изкристализирането на картината на едно лекарство? Става така, че
колкото по-добре познавам пациента, толкова по-трудно ми е да намеря
неговото лекарство. Как се научихте да разбирате човека според терми­
нологията на лекарствата, да правите тази връзка?
Човешкото поведение обикновено не може да бъде сведено до една
съществена черта. Прекадено е сложно, за да се представи с един пункт,
но въпреки това образува една картина. Ако искате да проумеете даден
предмет, например лед, вземете предвид всичките му качества. Той е
студен, твърд, прозрачен, безцветен, има свойството да се топи. Ако се
запитате кое е централното му свойство - студ, твърдост, способност да
се топи и т. н. - ще откриете, че няма такова. Всички тези качества за­
едно образуват леда. Същото се отнася за човека и лекарствата. Всяко
човешко същество или лекарство е създадено също от множество нес-
родни качества, но заедно те образуват една картина, която заема опре­
делено място и изпълнява определена цел. Трябва да разберем картина­
та. Установим ли я, същността й ще изкристализира автоматично и ле­
карството ще се види с лекота.
Напълно съм съгласен, но въпреки това имам известни затруднения.
Човек има различни аспекти. Възможно е да притежава непознати за мен
аспекти на дадено лекарство. Вие успявате да уловите усещането, което
се излъчва от множество аспекти. Как го правите? Вероятно това се пос­
тига по-лесно в Индия, отколкото в Европа, където виждам в един и същ
човек индикации за няколко лекарства. Проблемът е там, че търсите ас­
пекти. Търсете човека и аспектите ще се появят сами. Аз лично не съм
имал затруднения и с европейските си пациенти. Дори ако симптомите
са ограничени единствено в областта на психиката? Трябва да престанем
да бъдем събирачи на симптоми. Трябва да бъдем търпеливи и да разби­
раме човека пред нас. Не е нужно случаят да бъде конгломерат от симп­
томи, а черта на пациента. Трябва да сме в състояние да опишем пациен­
та и главните му характеристики ще изплуват. Ако не се губим сред въп­
роси, картината ще изкристализира от само себе си.

297
 37. Избор на лекарството
I рупа компютърни специалисти от Бомбай ме попитаха дали мога да
създам експертна система. Изкусих се да го направя, защото си задавах
въпроса дали бих могъл да систематизирам собствения си метод за под­
бор на лекарството. Това предложение ми даде възможност да обмисля
всичко стъпка по стъпка. Сега ще опитам да предам тези опити.
Образ на пациента
Първото, което правя, щом видя пациента, е да наблюдавам всичко,
свързано с него. Не само подробности като това как се облича, как гово­
ри и се движи, а на впечатлението, което прави. При снемането на случая
отбелязвам всеки негов жест и действие, и всяка особеност на неговата
природа според разказа му. Бавно изграждам в съзнанието си образа на
човека, като се старая да завися от некомпенсираните му черти.
В началото ми правят впечатление най-общите характеристики като
това дали е възбуден или спокоен, зависим или независим, забързан или
бавен. По-късно започвам да забелязвам специфични неща. Трябва да се
движим от общото към специфичното. По-важен е фактът, че той е при­
теснителен човек, отколкото за какво точно се притеснява. Правилото,
което използвам, гласи: "Това, което представлява този човек, е по-
важно от онова, което има."
Ако действаме по този начин, грешките се свеждат до минимум. Ние
питаме: “Кога се ядосвате?” “Ядосвам се след сън” - отговаря пациентът.
Може да изберем рубриката "Гняв след сън" (Anger after sleep). Не е
изключено тук да допуснем грешка, тъй като гневът може да има причи­
на, например съседът, който вдига много шум рано сутрин, и безпомощ­
ността на пациента във връзка с това. В такъв случай по-подходяща е
рубриката "Потискан гняв" (Suppressed anger), защото тя представя ос­
новната природа на човека, а не просто един симптом.
Веднъж четох книга за цветотерапията на Dr. Bach и макар никога да
не съм я използвал, ми направи впечатление, че лекарствата не се пред­
писват на базата на симптоми, а върху цялостното състояние. Лекарят е
принуден да определи първо състоянието и едва тогава - симптомите.
Първо трябва да се проумее състоянието на пациента и чак тогава да се
обърне внимание на симптомите, които има. Аз несъмнено слушам ду­
мите му, но по-важно е как използва тези думи, тонът и начинът, по кой­
то ги изрича, и контекста, в който са произнесени. Постепенно в съзна­

298
 нието ми се оформя впечатление за този човек. Тогава отивам нататък.
Така например, ако човекът е притеснителен, опитвам да открия за какво
се притеснява. Това може да стане спонтанно', може да не се наложи да
задавам въпроси, тъй като е напълно вероятно отговорите да изплуват
сами. Запазвам ги в едно ъгълче на съзнанието си и се захватам с исто­
рията на човека. Проверявам дали нещо не противоречи на оформящата
се в ума ми идея. Голям скептик съм относно собствените си преценки.
Това е ключ към успеха. Успяват тези учени и лекари, които опитват да
докажат пред себе си, че грешат. Колкото по-сигурни сте, толкова по-
здраво трябва да опитвате да докажете, че грешите. Тук изобщо не става
дума за лекарствата. Колкото по-далече държа лекарствата от съзнанието
си, толкова по-голям успех ще имам. Тайната при предписването на хо-
меопатични лекарства е да бъдем непредубедени, да гледаме на всеки
случай като на нов и неповторим, да се запознаем със случая на пациента
така, сякаш никога досега не сте виждали подобен на неговия случай.
От основните компоненти към ситуацията
Полезно е да се изследват жизнените ситуации на пациента и него­
вите виждания за тях. Винаги ще намирате разлика между това, което са,
и начина, по който ги вижда той. Особено се старая да проумея условия­
та, които си е поставил, да усетя чувствата, предизвикали тези условия, и
да открия къде в своя живот той се изправя пред ограничения или бло­
кажи. Тези чувства и непреодолими импулси дават основните компонен­
ти на личността, върху които може да се изгради целостта от симптоми
на психическото състояние. Всеки компонент трябва да бъде потвърден,
и когато се съберат, компонентите ще изградят достоверен образ на пси­
хическото състояние на пациента.
От това аз правя картина на ситуацията, в която той си представя, че
се намира, и следователно има нужда от всички тези компоненти. Тук се
докосваме до най-дълбоките, скрити чувства на човека. Трябва да вни­
маваме да не го вместим в някакъв калъп, в нещо, което вече познаваме.
Самият пациент не е много сигурен, така че нищо чудно дори самият той
да не е в състояние да потвърди или отрече онова, което кажете. Бихте
могли да изхвърлите невярната идея на пациента, ако задавате насочва­
щи въпроси. И така, това е област, където трябва да бъдем особено пред­
пазливи. Ако не сте съвсем сигурни, по-добре се придържайте към ком­
понентите. Това може да ви възнагради богато, ако го следвате внима­
телно. Направя ли го, аз си изяснявам състоянието на пациента. После
изяснявам общите и особените черти на физическото му състояние. През
повечето време мога да правя връзка между психическото състояние и
общите и особените черти на физическото състояние. Но ако открия, че
някой общефизически симптом или местна особеност не се покрива от

299
 c—- -ма ’подеотбоноап::::к:
новно нарушай Zr ” ТЯЛ0Т0 Ca Често Два израза на ^o ос
стане (което се cnv * Д\ Ье покриват от лекарството. Ако това не
вото покпнв УЧВЙ рядко)’ тогава се лава предпочитание на лекарст-
физи\еска хаХПеСИХИЧеСК0Т° СЪСТОЯНИе' При наличие на особе"° силна
Хкапство ^рактеристнка’ имаме основателна причина да помислим за
пепАгття ' ето да покрива нея. Събрэни заедно, тези аспекти образуват
целостта на моя случай.
L I V..л I ■ w 1 * I I ■ >■ • Л Л t ж wV Г* Г1 ^1 ! I I > ■

Напасване на пациента с лекарството

След това се обръщам към Реперториума, стига вече да не съм видял
лекарството без капчица съмнение. Сравнявам няколко рубрики и правя
справки, за да открия точните рубрики. Може да интерпретирам дадена
рубрика с въображение, но същевременно трябва да бъда много внима­
телен да не наместя някой симптом в дадена рубрика само защото изб­
раното от мен лекарство се намира там. Старая се да се убедя, че важни­
те симптоми на пациента се съдържат в лекарството, което избирам. Но
и важните черти на лекарството също трябва да присъстват в пациента.
Под "важни" разбирам симптомите, които са най-близки до основните
чувства на лекарството. Някои от тези симптоми могат да бъдат открити
в компенсирана или свръх-компенсирана форма и това е в състояние да
ни заблуди, ако не обърнем внимание на некомпенсираното поведение,
каквото можем да открием в сънищата. По-незначителните симптоми на
пациента не е наложително да бъдат намерени в лекарството. По подо­
бен начин, по-маловажните симптоми на лекарството може да не бъдат
открити у пациента. Аз изготвих формула въз основа на два афоризма, а
по-точно Афоризмите 164 и 211. (Нарекох тази формула э75 ).
Афоризъм 164: "Малкият брой хомеопатични симптоми, представе­
ни в най-добре подбраните лекарства не е препятствие за лечение в слу­
чаите, когато тези малко на брой лекарствени симптоми са главно нео-
бичайни и особено отличителни (характеристични) за болестта; при тези
обстоятелства излекуването настъпва без никакви особени нарушения^
211: "Това е справедливо до такава степен, че състоянието
w... 211
Афоризъм
пациента често определя основно избора на хомеопатич ното
на духа на
бидейки несъмнено характерен симптом, който може наи-
лекарство,
други да остане скрит от внимателно наблюдаващия
малко от всички
лекар." Ханеман е имал същата идея, а именно, че не
Оттук става ясно, че
-з напаснем всички симптоми на пациента в лекарс-
трябва
ж- да опитваме ИПИ' i..
да психическото състояние, (които се отразяват в об-
твото; симптомите на психичес

300
тото физическо състояние, тъй като имат еднакъв източник) са тези,
които трябва да отговарят на избраното лекарство.
Задачата за подбора на лекарството, относно която дадох обширни и
общи насоки, е всъщност един изключително трудоемък процес и съ­
щевременно е истинско изкуство. С помощта на изключителна предпаз­
ливост, наолюдателност, разбиране, стремеж да се поставите на мястото
на пациента, и като се консултирате със справочници като Материя Ме­
дика и Реперториума, вие ще допускате все по-малко и по-малко грешки.
Намеквайки за този процес на избор на лекарството, в забележка под
черта към Афоризъм 148, Ханеман казва: "Но това трудно, понякога
много трудно търсене и подбор на най-подходящото хомеопатично ле­
карство...все пак изисква изучаването на оригиналните източници..."

Пример
При мен дойде двайсет и осемгодишна лекарка с тежка форма на
ревматоиден артрит. Беше родена в Делхи. Майка й нямала проблеми по
време на бременността. Когато момиченцето било на 5-6 годинки, се­
мейството се преселило в Бомбай. Проблемите започнали през втората
година на нейното следване, първоначално само в една малка става. За­
почнала лечение, след което се разболяла от туберкулоза, за която била
лекувана в продължение на една година, преди да се запознае с мен.
Една от чертите, които изкристализираха с лекота, беше, че младата
жена не се ядосваше лесно, но затова пък се депресираше. Имаше винаги
негативно, песимистично отношение. В резултат на болестта беше вечно
напрегната, чувстваше се безпомощна и се страхуваше да не стане инва­
лид. Оставена сама, потъваше в мрачни размисли и смяташе, че е изоста­
вена; плачеше, когато я утешаваха и това й помагаше да се почувства по-
добре. Единствените й силни желания, които успях да открия, бяха за
сладки неща и силни подправки.
Наблюдение
Открих, че походката й е доста бавна и бе изгубила всякаква надеж­
да. Дойде при мен да види дали мога да й дам нещо за облекчаване на
болката. Отказа да ми повярва, когато й обясних, че може да получи об­
лекчение и да оздравее. Вече беше ходила при хомеопат и състоянието й
се бе влошило. Сподели, че като лекар си давала сметка колко лоши са
прогнозите; рентгеновите снимки показвали необратими промени в кос­
тите и нямало смисъл да й давам напразни надежди. Аз я уверих, че на­
дежда има и предложих да й покажа подобни на нейния случаи, чието
подобрение бе доказано чрез рентгенови снимки. Тя отново отказа да ми
повярва. Изпратих я без да й дам лекарство; смятах, че лечението е безс­
мислено, ако не е мотивирана положително. Предложих й няколко загла­
вия за холистичната медицина и я помолих да се видим отново след един

301
месец. Върна се след два месеца. Доведе сестра си. Този път започна
интервюто с информацията, че й бяха инжектирали злато, но то не й бе­
ше донесли никакво облекчение, и ревматологът й предписал хлорохин
(хининов препарат) със стероиди и това й помогнало. Съобщи, че искала
да започне работа в някоя фармацевтична компания, тъй като й било
интересно да знае повече за напредъка в медицината.
Имаше няколко идеи. Една от тях беше да изкара много пари и на
трийсет и петгодишна възраст да се пенсионира и да си купи хубава къ­
ща на село. Понякога й минавала идеята да отиде да помага на майка
Тереза или на друг социален работник. Когато имала подобни мисли, я
обземал оптимизъм, че ще се излекува, но ревматологът казал: “Как мо­
же да се подобри състоянието на рамото ти, когато костта е ерозирала?”
Тя поиска мнението ми и аз отговорих, че е възможно. Попита как
така ще е възможно, след като знаем, че промените в костите са необра­
тими. Как би могло лекарството да й върне разрушената част от костите?
От деня, в който била потвърдена диагнозата й ревматоиден артрит,
тя беше песимистично настроена. Чувстваше се осакатена и живееше с
усещането, че рано или късно неизбежно я чака инвалидна количка и
зависимост от другите. Не виждаше смисъл да живее, но нямаше кураж
да се самоубие. Отново опитах да я мотивирам да се откаже постепенно
от алопатичните лекарства и да потърси система, която ще й осигури
пълно излекуване. Тя отказа да поеме подобен риск. И този път я изпра­
тих с нов списък от заглавия за холистичната медицина, макар тя да ме
помоли на няколко пъти поне да й дам лекарство за облекчаване на бол­
ката. Един път дори ме нарече изкуфял, защото отказвах да й дам лекар­
ство. Но аз не го правех поради две причини. Първо, исках да бъда сигу­
рен за лекарството и второ, нямаше смисъл да й давам нищо, след като
не беше мотивирана. От сестра й останах с впечатлението, че тя била
кротък човек, който можело да бъде воден и заблуждаван лесно. След
като се разболяла, станала затворена, отчаяна, песимистично настроена и
примирена със съдбата си. Не беше силна емоционално. "Примирена със
съдбата" се появяваше отново и отново. Не виждах в нея тревожност,
само непоклатимо приемане на нелечимостта на заболяването. Тя иска­
ше само облекчение от болката.
Жената беше млада и аз й предлагах не само надежда, а силна на­
дежда. Показах й излекувани случаи от моята практика, убеждавах я, че
това, което алопатията смята за нелечимо, може да бъде излекувано. Ос­
вен това й показвах книги, писани от алопати, които твърдяха, че дори
ракът може да бъде излекуван, и то даже без лекарства.
Младата жена не желаеше да слуша. Беше дотолкова съсредоточена
в своята безнадеждност, че не приемаше никакви уверения. Беше потис­

302
ната, песимистична, примирена със съдбата си. Страхуваше се само от
страданието. Болестта я притесняваше, но тя не можеше да направи ни­
що. Реакцията й беше същата дори към мен. Накарах я да дойде три-
четири пъти, без да й дам нищо, но тя настояваше неизменно всеки път
да й предпиша някакво лекарство. Когато й отказвах, тя си тръгваше
примирена, сякаш й създавах неприятности, но не можеше да направи
нищо във връзка с това. Такова беше поне моето впечатление. При чет­
въртата ни среща все пак успях да я мотивирам; тя видя, че усилията и
вярата ми, че съм в състояние да й помогна, са искрени. Тогава успя да
приеме, че когато моето лекарство започне да й носи облекчение, ще
може да намалява постепенно кортизона и другите лекарства. Но от мен
се изискваха Херкулесовски усилия, за да я убедя да го направи. Тя беше
много трудна пациентка, защото не желаеше да приеме надеждата. А
трябваше да се чувства късметлийка, че бе открила човек, който да я
уверява така страстно във възможността да се излекува. Най-важното в
нейното състояние беше примирението със съдбата и неспособността да
приеме късмета си. Затова взех рубриките:
Делюзия, че е нещастник (Delusion, unfortunate, he is);
Леност (Indolence);
Боязливост (Timidity);
Страхливост (Cowardice).
Тя е мудна и мързелива и няма да предприеме никаква стъпка, тъй
като смята, че ситуацията е безнадеждна и никой не може да направи
нищо. “Ще осакатея; такъв ми бил късметът. Болестта ми създава проб­
леми, но аз не мога да се боря с нея.”
Изпитва оптимизъм само когато си мисли как ще изкара пари, ще си
построи къща или ще помага на обществото, накратко - вид идеализъм.
В такива моменти се чувства добре, но не остава дълго в това състояние,
сякаш се събужда от щастлив сън и се връща в нещастната действител­
ност. Изпитва нужда да гради големи мечти, да фантазира. Реалността й
е противоположна на мечтите; само просякът се нуждае да фантазира, че
е крал. Но наистина ли смята, че може да изпълни своята мечта? Не!
Просто тези мисли й доставят удоволствие.
Теоретизиране (Theorizing);
Планове, правене на много (Plans, making many);
Погълната от мисли (Absorbed in thoughts).
Теоретизиране вечер", т. е. след приключването на задълженията за
деня, когато планирането няма практическа насоченост. Когато човек
гради планове вечер, той не желае да прави нищо във връзка с тях. Това
са просто фантазии. Интересът й да работи във фармацевтична компания
и да открива нови лекарства е също само теоретизиране. Виждаме пот­

303
върждение на качествата "Несретница" (Unfortunate), "Боязливост"
(Timid), Сзрахливост (Cowardly), "Ленивост, не може да прави нищо"
(Indolent, can do nothing). А във фантазиите си е точно противоположната
личност: "Щастливка" (Lucky), "Късметлийка" (Fortunate), "Градяща къ­
щи (Building houses), "Активна" (Active), "Смела" (Courageous).
Освен това се отличава със:
Склонност към самоубийство и липса на смелост (Suicidal, but
lacks courage);
Обезкураженост (Discouraged);
Инат (Obstinate).
В каква ситуация си представя, че се намира тя? Че е потискана от
своята болест, която й създава проблеми, но тя самата не може да напра­
ви нищо във връзка с това. Не може да се бори, напълно безпомощна е.
Нужно е да бъде песимистка, да няма капчица надежда, тъй като надеж­
дата е вредна. И така единственото, което може да прави, е да седи и да
си фантазира и да мисли, че нищо не е в състояние да й помогне. Това
беше причината да не желае да приема надеждата и възможността да има
късмет. Когато огледаме рубриките, достигаме до China, което се пот­
върждава и от копнежа й за сладки и подправени храни.
Интересен факт беше облекчението, което получаваше от хлорохина,
макар да й бе предписан емпирично и в грубата си форма. Все едно, че
вземаше China във вид на първоначалната тинктура. Веднага спрях хло­
рохина и й дадох China 200С. Лекувах я с China, като й го дадох два пъти
за седем месеца. Тя реагира чудесно. Намалихме кортизона, (от който не
можеше да пропусне нито една доза) от 2 мг два пъти на ден до нула. Не
само болката намаля, а й подвижността на раменете й започна да се
връща, нещо, за което не можеше да се надява, дори в най-смелите си
мечти. Неотдавна ме помоли да й посоча някои заглавия по хомеопатия,
тъй като проявяваше интерес да я изучава.
Да разбереш пациента е все едно да му нарисуваш портрет. При пра­
венето на портрет не започваме с носа или очите, а с очертанията на ова­
ла, в които започваме да нанасяме бавно детайлите. По същия начин
трябва да подхождаме към всеки човек чрез обобщаване, да нарисуваме
първо общите очертания и тогава детайлите ще започната да се намест-
ват бавно и точно по местата си един по един.
Освен това си дадох сметка, че не е правилно да се създава експерт-
на компютърна система за определяне на лекарството. Ние сме тези, ко­
ито трябва да се превърнем в експерти, а не да опитваме да превърнем
компютъра в такъв!

304
 38. Хомео-психотерапия
Неотдавна ми дойде наум идеята да давам "стимула на подобието"
чрез думи и образи вместо чрез лекарства. Приложих го и резултатите са
наистина окуражаващи. Той е напълно логично следствие от разбиране­
то ни за това, какво представлява хомеопатията. Нещо повече, помага ни
да усъвършенстваме нашите методи на проникване в същността на слу­
чая. Преди да разгледаме идеята за хомео-психотерапията, трябва да си
зададем някои фундаментални въпроси за това как точно действа хомео-
патнчното лекарство. За него знаем, че то предизвиква състояние, по­
добно много на състоянието, в което пациентът вече се намира, и създа­
ването на такова подобно състояние се оказва лечебно. Идеята на хомео-
психотерапията е, че посредством предизвикване на подобно състояние
чрез думи и образи, е възможно да се стимулира лечебна реакция на
Жизнената сила. Би трябвало първо да знаем, че психическото състоя­
ние, предизвиквано от хомеопатичното лекарство, може да се породи и
чрез други средства за комуникация. Такова състояние може да се пре­
дизвика и чрез нашата реч. Не можем ли да я използваме вместо лекарс­
тво? За тази цел трябва да противопоставим на пациента образ на собст­
веното му състояние, което е подобно на централното чувство; така той
ще може да види образа на точното си чувство през очите на своето съз­
нание. Първо трябва да снемем случая и после да му върнем обратно
неговото основно чувство за собствената му личност. Вече знаем, че ле­
карството, което притежава основната делюзия, предизвикала съответ­
ното състояние, действа лечебно. Самата делюзия, от която се пораждат
всичките му чувства и действия, ако бъде показана на пациента, може да
доведе до същия резултат. Веднъж щом човек прецени своята делюзия,
това започва да му действа като хомеопатично лекарство.

Хомео-психотерапията в действие
Снемане на случая
Пристъпвам към самия процес на прилагане на тази терапия. Както е
типично за хомеопатичната практика, случаят се снема в максимални
подробности, особено във връзка с психическото състояние. Първо тряб­
ва да разберем ситуацията на пациента: произход, занимание, семеен
живот, обществени взаимоотношения, културен и икономически статут,
обкръжение в детството и т. н. Същевременно наблюдаваме как реагира
на ситуациите около себе си. Тези наблюдения са много важни. Начина,

305
по който изразява чувствата си - дали е развълнуван или безчувствен,
плачлив или бодър, дали отговаря прибързано или се бави, дали е кротък
или буен... всичко това трябва да се отбелязва грижливо.
Докато събираме всичката тази информация, трябва да използваме
човешкото си разбиране и да си зададем следните въпроси:
При какви условия се чувства добре пациентът (в мир с другите
и самия себе си)?
Кон са основните чувства във връзка с него самия или с неговата
ситуация, които се нуждаят от такива условия?
Кои са другите начини на изразяване на представата на пациента
за себе си, изразени чрез неговите чувства и действия?
Не е задължително целият този процес на откриване делюзията на
пациента (неговата представа за действителността) да бъде много бърз.
Разбира се, трябва да избягваме да отгатваме или да напасваме пациента
във вече готова теория или картина за дадено лекарство. Процесът тряб­
ва да се разгръща постепенно и пациентът трябва да потвърждава всяка
стъпка (лекарят е с отворено съзнание през цялото време с ясната мисъл,
че може и да греши). Хомеопатът може да започне с някои идеи, но да
бъде изключително гъвкав в мисленето си, за да може да ги променя на
всеки стадий в зависимост от своите наблюдения и реакциите на пациен­
та. Помагайте му стъпка по стъпка да открие условията, от чието изпъл­
няване зависи доброто му самочувствие. Да открие какво чувства за себе
си и своята ситуация, което прави необходимо удовлетворяването на
тези условия, и как тези чувства са повлияли върху целия му живот и
всички дейности, включително работа, отношения с хора, обществена
дейност и т. н. Тук пациентът ще осъзнае в известна степен, че създаде­
ните от него условия са реакция на неговото разбиране за действител­
ността и то често е доста преувеличено.
Така например е възможно да осъзнае, че всичките му действия са
като на преследван от лъв човек, макар в действителност да го гони само
куче. Излагането на подобна картина автоматично създава цялото наст­
роение на това състояние, което е подобно на състоянието, в което вече
се намира. Опитът показва, че това е също толкова ефикасно както и
хомеопатичното лекарство поради простата причина, че представлява
всъщност "хомеопатично лечение чрез думи-образи".
Случай
За пример можем да вземем случая с една жена. Нейният проблем
беше ненормално поведение, причинено от депресия, което се изразява­
ше в действия като зашлевяване на съпруга .й и други дейности, които
изискваха психиатрично лечение. При този случай навлязох с подроб­
ности в нейната история и открих, че всички тези оплаквания започнали

306
след като се омъжила. Етърва й се разбирала много по-добре от нея с
роднините на техните съпрузи. Етьрвата била екстровертна личност, по-
красива от моята пациентка, дори работела като модел. Затова моята
пациентка се чувствала ужасно посредствена и развила силно чувство на
неудовлетворение от собствената си особа. Напредвах стъпка по стъпка,
за да открия нейните условия да се чувства добре. Главното, което излезе
от това проучване, бе желанието й да бъде като своята етърва. Твърдени­
ето, което се бе оформило в съзнанието й, беше: “Само ако бъда като
етърва си, ще бъда харесвана и ще се грижат за мен.”
В резултат на това чувство тя се мъчеше да я имитира, но без успех,
което бе причинило депресията и ненормалното поведение. Най-важното
бе, че поради този процес не развиваше своя потенциал. Разговарях с
нейния съпруг и открих, че той я харесва такава, каквато е, без да изпит­
ва нужда тя да прилича на снаха му. Изправих пациентката пред собст­
веното й разбиране (делюзия, че трябва да бъде като етърва си, за да бъ­
де обичана и ценена), което в действителност не беше нито възможно,
нито обикновено. Именно делюзията (фалшивото, невярно възприемане
на реалността) я депресираше и я караше да се мрази. Когато й бе пока­
зана разликата между възприемане и действителност, тя осъзна, че чувс­
твата й бяха прекадено раздути за дадената ситуация. Разкриването на
нейната делюзия се оказа изключително ефикасно.
Посъветвах я да прилага една проста техника на релаксация по ня­
колко минути всеки ден и я изпратих да си върви без да й дам нито ле­
карство, нито дори плацебо. Целият процес отне около два часа. Седми­
ца по-късно пациентката ми съобщи, че състоянието й се е подобрило
значително. Дори успяла да се върне в дома на своя съпруг и понесла
много по-добре ситуацията. Вече била в състояние да гледа по-
положително на себе си и решила да се захване с работа, която отговаря
на възможностите й. Тази промяна имаше огромно значение, тъй като
бяхме спрели всичките й психиатрични лекарства. Съпругът й потвърди
щастливо подобрението. В този случай, ако трябваше да предписвам
хомеопатично лекарство, щях да избера Lac caninum на базата на
следните симптоми:
Презрение към собствената особа (Contemptuous for self);
Тревожност поради съмнение в успеха (Anxiety from doubts
about success);
Делюзия, че я гледат отвисоко (Delusion, she is looked down
upon);
Делюзия, че омаловажават качествата й (Delusion, she is dimin­
ished, short);
Нужда от самоувереност (Confidence, want of self);

307
 Делюзия, че я презират (Delusion, despised, that she is);
Тъга, депресия (Sadness, mental depression);
Предприема много неща, не постоянства в нищо (Undertakes
many things, perseveres in nothing).
Случай
Вторият му случай е свързан с един около двайсетгодишен младеж.
Доведе ми го колега, който го бе лекувал безуспешно. Главният му
проблем беше огромна депресия. Във въпросника той писа: “Аз съм един
нещастник, не знам какво е радост.” На повечето въпроси отговаряше с
не знам . Той беше вглъбен в себе си, пълен песимист и беше правил
няколко опита за самоубийство.
Когато се запознавах със ситуацията му в живота, открих, че е един­
ствен син на бизнесмен и има четири по-големи сестри. В качеството си
на най-малко дете и единствен син, той бил глезен и пазен прекадено
много. Когато бил на петнайсет години, баща му ненадейно получил
инфаркт и се наложило той да поеме отговорност, нещо, с което не бил
свикнал. Момчето, което и без това било стеснително, станало изключи­
телно нервно и се чувствало много самотно. Станал зиморничав, ръцете
му били студени и няколко пъти сънувал, че баща му умира или бизне­
сът фалира. Не успял да се справи с тези чувства и стигнал до депресия.
В този случай опитахме да изследваме основното му чувство, или
основното възприемане на действителността зад това чувство. Процесът
беше труден, тъй като младежът не правеше разлика между реалност и
делюзия. Колкото по-болен е човек, толкова повече не е в състояние да
прави разлика между делюзия и действителност. Всъщност може да се
каже, че това е истинската мярка на болестта.
Въпреки това опитах да изправя момчето пред собствената му делю­
зия. Чувството (делюзията) беше, че не е способен да се справи с проб­
лемите и рисковете на бизнеса. Според него не притежаваше качествата,
необходими за тази работа, и реакцията му беше да не върши нищо.
Тъй като му липсваше увереност и не можеше да направи нищо по
този въпрос, единственият начин да оцелее бе да седи и да не прави ни­
що, да бъде депресиран и да се измъчва от мисли за самоубийство. При­
личаше на сакат човек, който достига до планина, която трябва да пре­
мине на всяка цена, но знае, че физическото му състояние не го позволя­
ва’ струва му се, че даже малките камъчета могат да го спънат така, че да
падне И така той си остава на мястото и се чувства недостоен, депреси­
ран и уплашен до смърт. В действителност положението не е толкова
лошо Дадох на младежа да разбере, че се държи като сакат човек в под­
ножието на планина, но в действителност нито той е сакат, нито това

308
пред него е планина. След като обсъдихме ситуацията, аз му дадох пла­
цебо и го помолих след една седмица да ме извести какво е станало.
Седмица по-късно младият мъж сподели, че първоначално състояни­
ето му се влошило в продължение на два дена; някои спомени от мина­
лото се върнали в паметта му и му донесли облекчение. Това ми запри­
лича на хомеопатична лечебна криза, сякаш бях дал по-висока от нужна­
та потенция. След още една седмица той съобщи, че не се чувства толко­
ва добре, но беше достатъчно да го погледна, за да се уверя, че е по-
добре. А и този път беше по-отворен за думите ми. Освен това не носеше
часовника си. Тук трябва да кажа, че го бях забелязал веднага при първа­
та ни среща. Циферблатът му представляваше паяжина, а на едната му
стрелка имаше малко паяче, което се въртеше по циферблата. Младежът
бе признал, че харесва часовника с паяка, тъй като за него паякът бил
същество, което не се предава, дори когато не успее.
Третият път, когато дойде при мен, аз говорих с него отново за съ­
щите неща (така, както бих повторил дозата) и го отпратих. При пос­
ледната ни среща той беше значително по-добре, въпреки ситуационните
проблеми. За тези, които се интересуват, казвам, че бях му предписал
Psorinum въз основа на следните симптоми:
Делюзия, че е беден (Delusion, he is poor) ("беден" значи, че не­
що му липсва, което може да е пари, сила, талант, кураж и др.);
Страх от бедност (Fear of poverty) (страх да не изгуби нещо);
Страх от провал в бизнеса (Fear of failure in business);
Загуба на надежда, че ще се оправи (Despair of recovery) (т.е. да
възвърне първоначалните си здрави позиции, независимо дали
става дума за бизнес, здраве или друга загуба);
Мисли за самоубийство (Suicidal thoughts);
Чувство, че е изоставен (Forsaken feeling);
Побеляване от очакване (Ailments from anticipation);
Тревожност от страх (Anxiety with fear);
Тревога за бъдещето (Anxiety about future);
Делюзия, че ще изгуби богатствата си (Delusion, he was going to
lose his fortune);
Съмнения, че ще се оправи (Doubtful about recovery);
Обезкуражаване (Discouraged);
Страх от нещастие (Fear of misfortune);
Страх от катастрофа (Fear of disaster);
Леност, отвращение от работата (Indolence, aversion to work);
Тъга, депресия (Sadness, mental depression).

309
 Хомео-психотсрапията и въпросът за потенциите
Този въпрос не се разрешава никъде така ясно, както в хомео-
психотерапнята. Първо би трябвало да разберем какво означава потен­
ция н какви са качествата на високата и ниската потенции. Потенция е
силата, с която дадено вещество е в състояние да предизвика промяна.
Потентност на дадено лекарство е присъщата му способност да предиз­
виква промяна в здравословното състояние. Силата нараства успоредно с
потенцията. Колкото по-висока е потенцията, толкова по-голямо влияние
може да оказва; колкото по-ниска е, толкова по-слаб ще бъде ефектът. Би
трябвало да знаем, че колкото по-силно е централното нарушение, тол­
кова по-ясно ше бъде психическото състояние, а колкото по-ясно е пси­
хическото състояние, толкова по-интензивна е делюзията. Следователно
колкото по-голяма е потенцията на лекарството, толкова по-голяма е
способността му да предизвика толкова интензивно състояние, че на
изпитателя ще му става все по-трудно да прави разлика между делюзия и
действителност. Колкото по-ниска е потенцията, толкова по-меко и не­
определено е състоянието и следователно, по-голяма разликата между
делюзия и действителност.
По подобен начин, когато говорим за хомео-психотерапия, можем да
кажем, че сме предписали по-висока потенция терапия, ако пациентът
има съвсем точна и силна представа за делюзията. Или пък, че сме из­
ползвали ниска потенция на терапията, ако представата не е така опре­
делена и представлява по-неясно описание, или само най-обща идея за
делюзията, а не интензивно, специфично преживяване. Това е очевидно,
тъй като по дефиниция колкото по-висока е потенцията, толкова по-
интензивни промени в здравословното състояние може да предизвика. С
практиката ще открием, че в зависимост от интензивността на състояни­
ето на пациента, ще трябва да направим някои промени в потенцията на
нашата терапия. Човек в интензивно състояние надали ще се повлияе от
ниска потенция. Ще трябва да я вдигаме все по-високо, докато достиг­
нем нивото, при което се забелязва някаква реакция. Тук трябва да спрем
и да оставим терапията да действа, тъй като по-интензивни преживява­
ния могат да причинят ненужни и понякога - небезопасни усложнения. В
действителност, красотата на терапията се крие в това, че:
Можем да променяме потенцията на място и бавно да я увелича­
ваме до желаното ниво.
Реакцията може да се забележи веднага.
Следователно тази терапия има предимства пред традиционната хо-
меопатия, зашото изборът на потенция и реакцията към лекарството мо­
гат да се променят и контролират както трябва, и реакцията да се уста­
нови незабавно. В първия от цитираните два случая аз не използвах спе­

310
цифична картина за делюзията на пациентката. Просто дадох най-обща
идея на усещането й, че трябва да бъде като етьрва си, за да я обичат и
ценят, което в действителност не е така. Това само по себе си беше дос­
татъчно, тъй като състоянието й не беше толкова интензивно, и следова­
телно тя успя веднага да съзре разликата между делюзия и реалност. Във
втория случай трябваше да дам съвсем специфичен и интензивен оораз,
тъй като младежът бе потънал дълбоко в своето състояние и не би реаги­
рал на общото му описание, както бе станало в първия случай.

Предимства на хомео-психотерапията
Най-голямото предимство на тази терапия е, че можем да предпи­
шем терапия дори да не познаваме лекарството от гледна точка на хоме­
опатията. Второ, напълно е възможно да не съществува лекарство за
точното състояние. Така например, може да открием, че някой изисква
специфични условия, за да се чувства добре. Може да открием делюзия­
та, т. е. неговото възприемане на действителността, довело до тези усло­
вия, но може да не познаваме лекарство с такава делюзия. Може би та­
кова лекарство не е достатъчно доказано, за да познаваме неговите де-
люзии. При хомео-психотерапията въпреки това бихме могли да лекува­
ме с успех. Разбира се, тази терапия не е лесна; за нея са нужни умения и
изкуство. Ако предписаната от вас терапия е погрешна, пациентът ще я
отхвърли веднага. Още по-лошо, може да я приеме и да си лепне погре­
шен етикет, чието отстраняване след това може да се окаже изключител­
но трудно. Необходими са предпазливост и такт. Макар първоначално
хомео-психотерапията да бе замислена ката даваща определена картина
на пациента, аз открих, че е за препоръчване просто да го въведем вътре
в самия него, да му посочим нещата, които го привличат и отблъскват
особено силно, да задаваме само много кратки въпроси точно където
трябва, така че пациентът да сподели своите най-дълбоки чувства, а не
вие да ги изричате от негово име. Така се допускат по-малко грешки.
Лекарят наблюдава отстрани, като подкрепя пациента и го води към точ­
ката на осъзнаване. При децата тряова да изнамерим други техники като
разказване на приказки и истории и същевременно да наблюдаване на
техните реакции. При най-малките деца може да се опита с картини и
филмчета. Тези техники трябва тепърва да се разработват.
Съветвам горещо всеки хомеопат да опита да разбере и да прилага
тази терапия. Дори да не я приложи при дадения случай, самият процес
на неговото снемане и достигане до сърцевината на ума ще засили уме­
нието му и разбирането на психическото състояние на хората, една изк­
лючително важна за изнамирането на Подобието способност.

311
Част IV

Материя Медика
 39. Ситуационна Материя Медика -
произход и полза
Идеята ми за ситуационна Материя Медика се породи от случая на
нямото момче (Veratrum album), представен в главата "Какво е болест".
Дадох си сметка, че състоянието, за което щях да дам Veratrum album,
беше подходяща реакция на конкретна ситуация. Тогава разбрах, че са­
мата болест е определено положение на конкретна ситуация. Лекарства­
та не са нищо друго, освен изкуствени болести. Всяко едно от тях е под­
ходящо положение за специфична ситуация. Започнах да изучавам сим­
птоматологията на лекарствата, особено психическите симптоми, а бла­
годарение на практикуването имах възможност да разбера коя ситуация
предизвиква характерното за дадено лекарство състояние. Проумях ле­
карствата по нов начин и видях мястото на различните симптоми в даде­
но лекарство. То улесни запомнянето, приложението и сравняването на
лекарствените състояния помежду им.
Първоначално разглеждах лекарството като характерна комбинация
от компоненти, но по-късно се заех да свържа тези компоненти посредс­
твом ситуационната Материя Медика. Важно е да се отбележи, че всич­
ки аспекти на пациента отговарят на едно състояние, тъй като цялото
положение представлява механизъм за оцеляване при специфична ситу­
ация. И така, нужно е да разберем, че всеки съществуващ симптом тряб­
ва да отговаря на модела, да се помества в него, в противен случай е
подбран неправилно. Идеята е ситуационната Материя Медика да изс­
ледва модела зад конгломерацията. Тя ни поощрява да гледаме на цялос­
тното състояние на пациента като на механизъм за оцеляване при конк­
ретна ситуация. Кара ни да си зададем въпроса коя ситуация се нуждае
от такова състояние и тогава да определим лекарството, чието състояние
произхожда от подобна ситуация. Накратко, ситуационната Материя
Медика е основната делюзия на състоянието на дадено лекарство. Тя е
гледната точка, от която изхождат всички начини на изразяване на със­
тоянието, с техните мании и натрапчиви импулси. Ситуационната Мате­
рия Медика е замислена така, че да разбира лекарството. Тя не е опит за
локализиране или избиране на лекарство въз основа на сегашната ситуа­
ция на пациента. Ако съществува някое коренче, което само чака усло­
вия да порасне, всяка ситуация може да предизвика порастването. Сле­
дователно настоящата ситуация на пациента не е от значение. Така нап­
ример, ако един човек има корен Calcarea fluorica (със "Страх от

315
бедност Fear of poverty ), дори да се влоши здравословното му със-
янис, той ще се разтревожи първо за парите, а не за здравето си. Макар
да идва поради влошеното си здраве, той реагира сякаш е в състояние на
бедност. Следователно важно е да се открие не ситуацията, в която се
амира пациентът, а на която реагира. Направите ли го, ситуационната
атерия Медика вече ше ви е полезна. Ситуацията, на която реагира,
може да е съществувала в предишен период от живота му, или по време
на ременността на майката, или в родителите му. Това просто ще пот­
върди предписанието ви, но няма да бъде индикация за него. Индикаии-
Я1а винаги е целостта на неговото изразяване, вкл. сънищата и делюзии-
те, ог които добиваме представа как той възприема ситуацията. За тази
цел трябва да си зададете въпроса при каква ситуация той би се държал
по този начин. Вече стана дума, че състоянието опитва да създаде ситуа­
ция, подобна па първоначалната ситуация; следователно можем също да
попитаме коя ситуация е създало. Така например, Aurum metallicuni при­
канва към отговорност, a Natrum muriaticum - към тъга.
С помощта на ситуационната Материя Медика успях да сравнявам
лекарства; Интересното е, че след като разбрах ситуационната Материя
Медика, успях да предскажа повечето симптоми на лекарството, дадено
в Материя Медика, и проумях с лекота как са възникнали те в лекарство­
то. За да разбереш ситуационната Материя Медика, трябва да си възпри­
ел концепцията за болестта като положение, като състояние, а не като
конгломерация от симптоми или патология.
В следващите страници ще опиша ситуационната Материя Медика
на някои лекарства. Чрез нея успях да вляза в контакт със състоянието на
лекарството. Често съумявам да си припомня подобна (макар и не така
сериозна) ситуация в моя собствен живот, и този спомен ми дава лична
представа за състоянието на лекарството, все едно, че го доказвам. Отк­
рих също, че излагането на пациента на ситуационната Материя Медика
на неговото лекарство често действа като самото лекарство - това напо­
добява хомео-психотерапията. Следващите примери са предназначени
само за тези, които са запознати със стандартната Материя Медика. По­
лезно би било прочитането на дадено лекарство да се предшества от
прочитането му в "Материя Медика на човешката психика на
M.L.Agrawal. Тогава ще видите, че даден модел може да се формира от
най-различни и привидно нямащи нищо оощо помежду си симптоми.
Ще дам метода, който използвам, за да разкрия ситуационната Ма­
терия Медика на едно лекарство. Така ще можете да изследвате цялата
Материя Медика самостоятелно. Трябва да заявя, че в действителност не
познаваме цялата ситуация на нито едно лекарство. Известни са ни го­
леми части от някои лекарства-състояния, но със сигурност - не всичко.

316
 40. Откриване на ситуационната
Материя Медика на лекарствата
Как откриваме централното състояние на дадено лекарство? Какъв
метод използваме, за да разберем лекарството?
Това може да се илюстрира най-добре с лекарство, което не съм из­
ползвал никога, тъй като тогава ще се опираме напълно върху Материя
Медика и ще опитваме да го разберем единствено посредством записа­
ните при доказванията симптоми, а не и въз основа на това, което сме
видели в клиничната си практика.
Ще вземем лекарството Hura brasilientis, тъй като за него не съм чел
никога никакъв случай. Следователно не само аз самият нямам никакъв
личен опит с това лекарство; както изглежда такъв почти не съществува.
Чел съм за всяко едно лекарство в различни Материи Медика, но из­
ползвам особено "Материя Медика на човешката психика" на
M.L.Agrawal. Този лекар е направил огромна услуга на хомеопатията,
като е съставил по азбучен ред списък на психичните симптоми на всич­
ки лекарства от Реперториума на Кент. Освен това е разграничил еди­
ничните симптоми. Hura brasilientis има следните единични симптоми:
- Радостен сутрин в 8.00ч. (Cheerful in the morning at 8.00 am);
- Делюзия, мисли, че ще изгуби приятеля си (Delusion, thinks she
is about to lose her friend);
- Делюзия, че се вижда увиснал 90 см над земята, когато заспива
(delusion, sees persons hanging three feet from ground, on falling
asleep);
Страх, от треска, когато си ляга (Fear, of fever on going to bed);
- Страх от нещастие в 14.00 ч. (Fear, of misfortune in the afternoon
at 2.00 pm);
Смях, последван от студени тръпки (Laughing, followed by chill);
Всеки болезнен пароксизъм предизвиква нервен смях (Every
paroxysm of pain excites a nervous laugh);
- Плаче, когато nee (Weeping when singing).
Сред делюзиите присъстват:
- Делюзия, че е изгубил привързаността на своите приятели (De­
lusion, has lost affection of friends);
Делюзия, че e сам на света (Delusion, alone, world, in the);
- Делюзия, че неговите приятели са изгубили доверието си в него
(Delusion, his friend have lost all confidence in him);

317
 Делюзия, че вижда мъртъвци (Delusion sees dead persons);
Делюзия, че е изоставен, отблъснат (Delusion, desterted, for­
saken);
- Делюзия, че плува във въздуха (delusion, floating in air);
Делюзия, че няма късмет (Delusion, he is unfortunate);
Делюзия, че вижда духове, призраци (Delusion, sees specters,
ghosts, spirits);
Делюзия, че е презрян (Delusion, despised, that he is);
Делюзия, мисли, че се е изгубил (Delusion, fancies herself lost);
- Делюзия, че е отречен от роднини (Delusion, repudiated by rela­
tives);
- Отчаяние, че ще се оправи (Despair of recovery);
- Религиозно отчаяние за спасение (Despair, religious, of salvation);
Други чувства, които има това лекарство, са:
Тревога за спасение (Anxiety about salvation);
Привързан, предан (Affectionate);
- Мисли за смъртта и желание за смърт (Thoughts of death and de­
sires death);
- Недоволен (Discontented);
- Страх от неудачи (fear of misfortune);
Чувство на отхвърленост (Forsaken feeling);
- Чувство на изолация (Sensation of isolation);
- Безразличие към удоволствията (Indifference to pleasure);
Тъга (Sadness);
- Начумерен (Sulky);
Чувства се неудачник (Feels unfortunate);
- Упреква се (reproaches himself).
Някои от неговите действия са:
- Хапе се (Biting himself);
- Хапе си ръцете (Biting his hands);
- Желание да чупи неща (Break things, desire to);
- Разрушителен (Destructive);
- Нетърпелив (Impatience);
- Инат (Obstinate); :
Неспокоен (Restless);
- Безпричинен плач (Causeless weeping).
Ако изследваме всички тези симптоми на Hura brasilientis, ще осъз­
наем, че много от тях са свързани с отхвърляне на чувствата. Забелязва
се специфично усещане за изоставеност, отразено в делюзиите, че всеки
момент ще изгуби приятеля си, че приятелите й са изгубили чувствата си
към нея, че хората я отхвърлят, че не я искат. Следователно е само на

318
света; не я харесват, а я мразят и презират. Зато става так . „г е
шия късмет, тя просто е неудачничка - това чувство е силно.
заради лошия ми късмет; той е причина да изгубя приятелите си
всички те да ме мразят." Уместно е да си задаваме въпроса коя е с
цията, която оправдава подобни чувства? Гова е ситуацията на ювек,
изгубил привързаността на своите приятели. Всичките му приятели и
роднини вече го мразят и не желаят да имат нишо общо с него, те са го
изолирали и следователно той се чувства низвергнат, отхвърлен, изоли
ран и нещастен. Рубриката "Отчаяние, че ще се оправи (Despair of re­
covery) показва колко му е трудно да се съвземе от това положение.
Шансовете да възвърне предишното си положение са нищожни, затова
следват тъга и депресия. Той се изпълва с усещане за безсилие и досада.
Не е изключено да го обхванат разрушителни желания, насочени и към
самия него. Гневи се, хапе се, чувства се нещастен и се укорява.
Възникват различни възможности; една от тях е извършване на го­
лямо престъпление. Но тогава щяха да присъстват "Неспокойна съвест"
(Anxiety of conscience) и "Делюзия, че е престъпник" (Delusion, he is
criminal). Това, c което разполагаме, е чувство, че е нещастен, че се е
случило някакво нещастие. И така, каква може да е тази неудача, че да
накара роднините му да го намразят? Какво може да е това нещастие, от
което той не успява да се възстанови? Когато навляза в това усещане, ме
обзема силно чувство за "морална проказа". Прокажен е този човек, кой­
то, в резултат на някакъв малшанс, не само изгубва всичките си прияте­
ли; те започват да го мразят, да го презират, в тях не остава и капка от
предишните им чувства към него, и въпреки всичките си усилия той не
успява да се реабилитира пред тях. Остава си завинаги прокажен.
Всичко това ми напомня отношението към прокажените в миналото.
Дори и днес тях ги изолират, низвергват, никой не иска да има нещо об­
що с тях и никой не се интересува от тях. Отхвърлен, изоставен, осъден
от своите роднини, изгубил любовта на приятелите и надежда, че ще се
оправи, той се хапе и т. н. Всичко това се намества в една ситуация. Не
казвам, че това е единствената ситуация, просто Hura brasilientis се чувс­
тва като прокажен. Това е усещането, което човек получава като прочете
всички психически симптоми на Hura brasilientis. Независимо от ситуа­
цията, той се чувства като прокажен, отхвърлен и мразен, без никакъв
шанс да бъде приет отново. Това е темата на Hura brasilientis.
Когато ме осени тази идея, можете да си представите радостта ми,
щом разгърнах "Речника" на Кларк и прочетох, че Hura brasilientis при­
тежава най-ярките симптоми, проявявани от прокажените в миналото, и
е известно като лекарство за проказа. Не казвам, че Hura brasilientis тряб­
ва да се използва при проказа, а че проказата би могла да бъде една от

319
първоначалните ситуации, в които е породено състоянието Hura brasil-
ientis. Възможно е да съществуват и други подобни ситуации. И така
всеки човек, които в нормалния живот изпитва тези чувства, дори да
няма проказа, се нуждае от Hura brasilientis.
гпРииП°ЛаГаМ’ Че НиГа brasi,ientis би могло да се използва при болни
от ИН; напълно вероятно е тези пациенти също да изпитват такива
чувства. Много възможно е пациентите, болни от СПИН, да имат същото
чувство, но ако откриете това чувство у някой, заболял от СПИН, то не е
важно. То ще покаже лекарството само ако е непреодолимо. Ако някой
от тези симптоми бъде установен в болен от проказа, от СПИН или у
човек в подобна ситуация, състоянието става всеобщо. Следователно
трябва да търсим симптоми, които не са общи, извън познатата, призна­
тата ситуация. Типично е за един прокажен да се чувства презрян и мра­
зен. Зад това трябва да видим и нещо друго. Какво чувство се поражда от
усещането, че е низвергнат? Ето какво: "Никой не ме харесва, никой не
ме иска, как ще се изхранвам?" Друг прокажен може да чувства пък това:
"Не ме харесват, не ме искат; какво ще стане с дъщеря ми? Може би ще
започнат да я наричат "дъщеря на прокажен"? Как тогава ще се омъжи?"
Това е силно чувство във втория прокажен.
Чувството, че са нежелани е общо за повечето прокажени; то не ги
индивидуализира. Именно онова, което не е всеобщо, а особено, разкри­
ва основното, а не ситуационното. Ако това чувство се появи у човек,
който няма нито проказа, нито СПИН, тогава неговото лекарство ще бъ­
де Hura brasilientis, защото то е основното му състояние, което не се
дължи на ситуацията. При човек, който се намира в подобна ситуация,
трябва да търсим симптоми извън неговата ситуация, симптоми, които
отразяват неговата индивидуалност. При човек, който не се намира в
тази ситуация, подобни чувства биха били силно характеризиращи и
лекарството ще може да се посочи без никакво съмнение.
Разберем ли веднъж ситуацията на Hura brasilientis и неговите ос­
новни чувства и реакции, трябва да го сравним с други лекарства, които
имат подобни чувства. Lac caninum изпитва огромно презрение към са­
мия себе си; смята, че е нищожен и таи чувства като:
Делюзия, че я гледат отвисоко;
— Делюзия, че я омаловажават;
— Делюзия, че я презират;
- Делюзия, че е мръсен;
- Нужда от самоувереност.
И така тези две лекарства са много близки. Възможно е да настане
объркване Това, което поразява при Lac caninum е подчертаната му ом-
разаР злоба, желание за компания, необходимост от чувство за морал,

320
тревога, тъй като се съмнява в успеха, захваща се с много неща, но не
постоянства в нищо, разсеяност и антагонизъм със самия себе си.
Какво показва всичко това? Виждаме, че Lac caninum също изпитва
чувство на изоставеност и отхвърленост, усещане за собствената си ни­
щожност, но обвинява друг за това, смята, че друг е виновен за неговото
състояние и в резултат се пораждат омраза и злоба. Чувството е: "Аз съм
отговорен, но някой друг също е отговорен."
При Hura brasilientis: "При мен нещата не са наред, при теб са
наред."
При Lac caninum: "При мен нещата не са наред, при теб също не
са наред."
- При Anacardium: Липса на увереност,-злоба и омраза, жестокост.
Пациентът Anacardium е потискан много лошо, в резултат на което
самоувереността му е сериозно разклатена и в него се пораждат омраза и
злоба. Lac caninum е в подобна ситуация.
Само една стъпка по-нататък от Anacardium е ситуацията, при която
човек бива изхвърлен от къщата. Тогава се заражда чувството: "Всичко е
наред при мен, ти си дяволът." Platinum - "Делюзия, че всеки е дявол, а
тя самата е страхотна" (Delusion, devil, everybody is, and that she is great".
При Hura brasilientis наличието на делюзии е съвсем очевидно. А ле­
карства като Calcarea sulphurica, които нямат делюзии?
Когато за някое лекарство не са изброени делюзии, изучавам другите
му симптоми. Едно обаче е сигурно - всички симптоми на едно лекарст­
во се базират върху делюзии, абсолютно всички единични симптоми без
изключение. Тъй като делюзията е болест, а симптомите са израз на бо­
лестта, те могат да бъдат изразени като делюзии. И така, от изразяването
отиваме към делюзията. Делюзията присъства в начина на изразяване,
стига да сте готови да я прозрете. И така, какво да правим с лекарствата,
за които не са отбелязани никакви делюзии? Аз изучавам единичните
симптоми на лекарството. Единични симптоми са тези, срещу които в
Реперториума се намира само едно лекарство. В резултат на изследване­
то на единични симптоми можем да получим единични делюзии.
Така например, Calcarea sulphurica има два единични симптома;
Страстно изразява мъката си, защото не е оценен (Lamenting, ap­
preciated, because he is not);
Омраза към хората, които не са съгласни с него (Hatred of per­
sons who do not agree with him).
Въз основа на тези два симптома можем да изградим цялата картина
на Calcarea sulphurica. В клиничната си практика съм имал няколко пот­
върждения на това лекарство. Нека ги разгледаме един по един.
Страстно изразява мъката си, защото не е оценен.

321
 Какви са симптомите? Първо - страстно жалваме. Следователно
имаме една по-висока степен на оплакването, не просто изричане на то­
ва, което причинява скръб, а изразяването му със страст и сила.
Ситуацията е на човек, който не е оценен, който чувства, че някой
друг е оценен. Ситуацията е на човек, който изпитва завист и се оплаква:
Трябва да изплача страстно мъката си, че никой не се интересува от
мен, никои не прави нищо добро за мен." Това показва ситуация на зави­
симост. Той не си отива, тъй като е зависим и се страхува да го направи,
така че виждаме рубриките:
- Боязливост (Timidity);
Страх през нощта (fear at night);
- Страх от тъмнина (Fear of dark).
Той е зависим от своето семейство, в което е второто или третото от
общо три деца. Все още не се е научил да се бори сам, не може да бъде
независим, но родителите ценят другите деца повече от него. И така той
започва да се жалва страстно, за да им даде да разберат какво чувства.
Но те не винаги слушат, както виждаме в ситуацията. Затова се пораждат
тъга, депресия и от време на време той не прави нищо, само седи и мис­
лите му се реят безцелно. Присъстват чувство на недоволство, раздраз­
нителност и отчаяние. Появяват се хора, които му казват:
Не, не, говориш глупости. Към всички се отнасят справедливо.
Но това не му се струва истина и към такива хора започва да изпитва
омраза. - "Омраза към хората, които не са съгласни с него" (Hatred for the
persons who do not agree with him). В резултат го наричат инат и кавга-
джия, зъл. Това е картината на Calcarea sulphurica.
Можете да приемете, че Calcarea sulphurica е третата дъщеря, но вто­
рата дъщеря е много по-красива от нея. Вниманието на цялото семейство
е насочено към хубавицата. Всички дрехи са за нея. Всички бижута се
дават на нея. Тя дори се омъжва първа. Момичето не може да си отиде и
затова опитва да разкаже на всички, че с нея не се отнасят справедливо;
никой обаче не му обръща внимание или отвръща, че само си въобразя­
ва, в резултат на което то развива омраза към тези хора.
В глава "Делюзии" разказах за момичето, което дойде при мен в
клиниката и каза: "Докторе, идвам да се карам с вас. Защо обръщате
внимание на всичките си пациенти, само не и на мен? Явно чувствата ви
към мен не са особено добри. Не ме харесвате като другите.” Отново
същото жалване, че не е ценена, познатите омраза, злоба, инат, сприха­
вост, обидчивост, тъга, депресия, боязливост и зависимост. И аз й отго­
ворих: “И защо да правя разлика между теб и другите пациенти? Аз не
съм ти баща.” Положението се разведри моментално; тя се разсмя. Дадох
й Calcarea sulphurica.

322
 Трябва да изучаваме Материя Медика внимателно, симптом след
симптом, и да се стараем да разберем откъде произлизат симптомите,
какво означават и каква е делюзията. Може да не намерим делюзиите,
специално споменати. Веднъж при мен дойде пациентка, при която
всичко отговаряше на Baryta carbonica. Според нея тя нямаше приятели.
Взех рубриката: "Делюзия, че е без приятели" (Delusion, friendless, he is),
но там нямаше Baryta carbonica. После минах на "Отхвърлени чувства"
(Forsaken feeling) и пак нямаше Baryta carbonica.
Къде тогава е дадено това? Ще намерите: "Излиза сама и плаче, ся­
каш няма приятели" (Goes off alone and weeps as if she had no friends) под
"Плачливост" (Weeping). Това, разбира се, е делюзия, но не основна. За­
що се чувства без приятели? Защото не може да стои без приятели и това
показва зависимост. Този момент е отбелязан по-долу: "Делюзия, че лю­
бим приятел е болен и умира" (Delusion, beloved friend is sick and dying”.
“Как ще живея без приятеля си?” Това е страх. Струва й се, че краката й
са отрязани и тя се влачи по колене - това отново е зависимост, така че
виждаме чертите:
- Копнеж за компания (Craving for company);
Нерешителност относно дреболии (Irresolution about trifles);
Притеснение заради дреболии (Anxiety about trifles);
- Не може да направи нищо самостоятелно (Cannot do anything on
her own);
Струва му се, че хората му се присмиват (Feels people are laugh­
ing at him).
Това e Baryta carbonica - колко лесно е да разбереш зависимия човек!
Сакатият човек е Baryta carbonica, човек, на който са отрязани краката,
джудже, педя човек. Особено нормалният човек, който се чувства сакат.
Съществуват множество методи за разбиране на лекарствата. Едини­
ят е чрез делюзии и рубрики. Но има и други методи. Мисля, че най-
добрият метод за действително проумяване на дадено лекарство е като
го докажем на самите себе си; тогава ще усетим точното чувство и почти
можете да забравите рубриките. Единственият проблем е, че в живота си
няма да успеете да докажете много лекарства. И вашата Материя Медика
ще бъде доста кратка, ако зависи само от собствените ви доказвания.
Jurgen Becker от Германия постъпва така. Той изпитва лекарството върху
себе си и неколцина доброволци, след това ги изслушва и опитва да усе­
ти преживяванията на лекарството, ситуацията на лекарството, особено
чрез сънищата. За жалост нашата глава "Сънища" (Dreams) в Репертори-
ума не е толкова добра, защото дава съня, но не и неговото развитие. По-
полезно щеше да бъде, ако бяха дали точната последователност на съня
и чувството на сънуващия. И така, Jurgen Becker се старае да предаде

323
цялата последователност на съня и криещото се зад него чувство, и пок­
рай това опитва да разбере лекарството. Не използва особено Репертори­
ума, дори Материя Медика. Описанията му на лекарствата са силно впе­
чатляващи, тъй като са резултат от пряк опит.
Моят метод е по-аналитичен, но на определено ниво аз също мога да
чувствам лекарството. В състояние съм да усещам различията между
лекарствата и да ги свеждам до рубрики и същевременно да ги направя
стандартни. Когато с Becker сверихме записките си, открихме, че идеите
ни са подобни. Беше фантастично. Той не знаеше много рубрики, а аз не
познавах нито един от сънищата, но и двамата казвахме много подобни
неща. За мен този начин на изучаване на лекарството (чрез ситуационна
Материя Медика) е много вълнуващ. Останалото е просто копиране на
идея, на предписания. Ако имаме представа как да изучаваме едно ле­
карство. можем сами да го открием. Може ли да ни дадете някои насоки?
Някои лекарства се постигаха много лесно, други - доста трудно. Ето
някои насоки. Ситуациите, за които говорим, не би трябвало да бъдат
прекадено неприсъщи. Всъщност би трябвало да бъдат така разпростра­
нени, както и самото лекарство. Не би трябвало да присъждаме, че "Sul­
phur е цар, изгубил царството си". Днес вече няма много царе, затова би
трябвало да сравним с нещо по-разпространено. Най-ценна насока дава
нашето чувство. Ако погледнем лекарството и изучим психическите
симптоми от книгите, с които разполагаме, ще успеем да почувстваме
състоянието в себе си и в съзнанието ни ше изплува подобна ситуация от
собствения ни живот. Ситуационната Материя Медика на лекарството
ще бъде подобна ситуация, само че много по-сурова. Нима не сме се
чувствали недооценени в живота си? При кои ситуации ни е идвало да
извикаме: “Ох, защо не ме ценят?” В тази ситуация сме били зависими
от някого, а той е отдавал значение на другиго. Пренебрегвали са ни и са
твърдели, че това не е вярно. Не може да не е имало поне една подобна
ситуации в живота на всеки от нас. Следователно повечето ситуации са
всеобщи. Ние сме изпитвали всички тях по един или друг начин.
Самата делюзия (както стана дума в глава "Делюзии") е символично
представяне на собственото ни чувство, И така, надали има делюзия,
която да не сме изпитвали. Всеки от нас е изпитвал всички чувства, кои­
то са символизирани. Един мой колега и добър познат ми каза. Раджан,
искам да се откажа от дейността си като хомеопат. Единственото ми же­
лание е да се пенсионирам и да не правя нищо. По-добре ти се заеми с
всичко което върша сега. Искам да се откажа. Чувствам се свършен.
Напълно съм изтощен.” Как се бе случило това? Проследихме историята
му и установихме, че се бе претоварил с умствена работа, беше се преу­
морил интелектуално и така бе дошъл до това състояние. Дадох му Pic-

324
ricum acidum и той сс възстанови забележително. По гова време имах
студентка и заедно започнахме да изучаваме Picricum acidum.
Кои са симптомите на Picricum acidum? Откриваме най-вече.
Трудно концентриране (Difficult concentration);
Умствено объркване след умствено усилие (Confusion of mind
after mental exertion);
- Затъпяване (Dullness);
Неспособност да се мисли дълго (Unable to think long);
- Влошаване от умствено усилие (Aggravation from mental exer­
tion);
- Безразличие (Indifference);
- Леност (Indolence);
Слаба памет (Weak memory);
Угнетеност (Prostration of mind);
Склонност за сядане (Inclination to sit down);
- Липса на сила да се предприеме каквото и да било (Lacks the
power to undertake anything);
Умствената работа е невъзможна (Mental work is impossible).
Такава е повече или по-малко психическата картина на Picricum
acidum. Съществуват две делюзии, които принадлежат единствено на
Picricum acidum:
Делюзия, че ръцете достигат до облаците, когато заспива (Delu­
sion, arms reach the clouds when going to sleep);
- Делюзия, като че ли езикът достига облаците, когато заспива
(Delusion, tongue seems to reach the clouds when going to sleep);
Какво означава това? По онова време, по някакъв друг повод, споме­
нах поезията на Rabindranath Tagore; в един от стиховете той описва как­
ва иска да бъде неговата нация. Tagore казва; "Където неуморен стремеж
протяга ръце към съвършенството." Тази строфа насочи вниманието на
студентката. Какво е език и какво е ръка? Тогава тя прочете в оригинал­
ната Материя Медика доказване, че "Челото, като че ли се разтяга към
облаците" (Forehead seems to extend towards the clouds). И така, какво е
език, какво - ръка и какво - чело?
Челото е за мислене, ръката - за писане и езикът - за говорене. Това
са трите органа на интелектуалните способности, и те изглеждат разтег­
нати до крайност, до облаците. Точно това се опитва да предаде изпита­
телят. Чувствам, че интелектуалните ми способности и органите, изпол­
звани за тяхното изразяване, се разтягат извънмерно, затова сега имам
нужда да почина и да ги върна към здравето."
Ето това е идеята. Това е ситуацията на Picricum acidum, където чо­
векът се разтяга извън своите рамки, използва органите си отвъд техните

325
граници, така че те достигат до облаците, и сега той има нужда да млък­
не. да изключи и да почине. И за да си помогне да го постигне, той се
изпълва с мисли за секс, който е противоположното на интелекта.
Ето как си обяснихме бавно някои от значенията на делюзиите и за- .
почнахме да ги разбираме като символичен и преувеличен начин на из­
разяване на пациента. Веднъж ме заинтригува лекарството Piper methys-
ticum. Никога не го бях предписвал на никого, но когато го изучих, стиг­
нах до извода, че може да бъде от полза за голям брой хора.
Симптомите на Piper methysticum са:
- Желание за забавление, (което присъства единствено тук и при
Lachesis) (Amusement, desire for);
- Жизнерадостен, весел, щастлив (Cheerful, gay, happy);
Затьпяване, мудност (Dullness, sluggishness);
- Досада, забавлението подобрява (Ennui, entertainment amelio­
rates);
- Възбудата действа положително (Excitement ameliorates);
- Екзалтиране от фантазии (Exaltation of fancies);
- Страх от страдание, (който присъства при още много малко ле­
карства) (Fear of suffering);
- Припряност при хранене (Hurry while eating);
- Леност след сън (Indolence after sleep);
- Трудолюбие (Industrious);
- Раздразнителност от шум (Irritability from noise);
- Активна памет (Active memory);
- Развеселеност вечер (Mirth in evening);
Заниманието действа положително (Occupation ameliorates);
Непредразположеност към разговор (Talk, indisposed to);
Мисли за жалване влошават (Thinking of complaints aggravates).
Това са единствените симптоми, плюс "Развеселяване след ходене по
нужда" (Mirth after emission) (Реп. на Кент), който е единичен симптом.
И така, какво виждаме? Виждаме две неща: "Желание за забавления,
веселие и възбуда” и "Оплаквателните мисли влошават състоянието .
Това означава ситуацията, при която не би трябвало да мисли за своите
оплаквания, т. е. за нещата, които го натъжават. Не би трябвало да раз­
мишлява над своите оплаквания, тъй като са прекадено болезнени и не
може да направи нищо във връзка с тях. Следователно той избягва да
мисли за тях и по цял ден си измисля някакви занимания.
— Трудолюбив (Industrious);
— Заниманията действат положително (Occupation ameliorates).
Вечер се отегчава и търси забавление и възбуда. Забелязваме чувство
на досада, свързано със страданието:

326
 Страх от страданието (fear of suffering);
Мисли за жалване влошават (Thinking of complaints aggravates).
Ето я болката - проблеми - здравословни, финансови, емоционални
или духовни, които не могат да бъдат решени, и е по-добре да не мисли
за тях, а да бяга като се отдава на забавления и веселое, или да прави
непрекъснато нещо. Запълва деня си с труд, а вечер, без да губи минута,
се хвърля в някаква форма на забавление, докато си легне ("Развеселе-
ност вечер"). Следователно става ясно, че съществува желание за:
- Забавление вечер, трудолюбие денем (Amusement in the evening,
industrious in the day);
— Развеселеност вечер, работа през деня (Mirth in the evening, oc­
cupation in the day).
И така, той е в състояние да работи много без да се умори и е доста
жизнен и бодър, но вътре в себе си крие страх от болка, страх от страда­
ние, и поради този страх си търси занимание или забавление, и вероятно
не желае да разговаря. Съществуват ярки фантазии, живи, изпълнени с
приключения сънища, пълна противоположност на скучното му ежедне­
вие, без възможност за улесняване и облекчение.
Да вземем някой беден във финансово отношение човек. В живота си
няма нищо хубаво. През целия ден работи здраво и вечер се нуждае от
телевизия или някакво друго забавление - слушане на радио, на музика,
танци; това е всичко, не желае да мисли за нещо повече. На Запад обаче
съществува и друг вид бедност, емоционална и духовна, не материална,
но това е същото нещо. На Изток става дума за материална бедност, за­
това всички се втурват към киното. Киното е най-популярното нещо в
Индия. Защо ли? Хората искат да избягат от болката и страданието, кои­
то биха им причинили мислите за собствената им ситуация.
Всеки човек изпада в това състояние в един или друг етап от своя
живот, и може да останем с впечатлението, че този проблем засяга поло­
вината човешки род. Но трябва да внимаваме да не прекалим с употреба­
та на това лекарство. То трябва да се предписва само когато открием, че
въпросното състояние е изключително силно, или съществува у човек,
който не се намира в тази ситуация, чийто живот не е нито мъчителен,
нито лишен от вълнения, но който въпреки това се държи така, сякаш
животът му е действително пълен ад и скука.
Независимо дали проблемът е психически или физически, когато чо­
век изпитва нужда да не мисли за болката и я прогонва от съзнанието си
от страх да не я усети и това да му причини страдание, пред нас стои
случай на Piper methysticum.

327
 41. Ситуационна Материя Медика
на някои лекарства

ANACARDIUM
Anacardium има две чувства, които са главните му компоненти. Те са
Жестокост" (Cruelty) и "Липса на увереност" (Lack of confidence). И
двете са в крайна форма, както и ситуацията, от която произлиза състоя­
нието Anacardium. При тази ситуация човек е доминиран и потискан.
Anacardium би могъл да бъде син на изключително силна личност Lyco­
podium, която обикновено доминира над и потиска хората около себе сн.
Подложеният на подобно потискане развива "Липса на чувство за морал"
(Lack of moral feeling) и "Жестокост" (Cruelty); става "Злобен" (Malicious)
към авторитетната фигура и непокорен. Липсата на морал е нужна в си­
туацията на много силно потисничество. Силното потисничество от ре­
лигиозен авторитет също може да я породи. Когато желанията и естест­
вените чувства на човек сс потъпкват, той се изпълва с безразличие към
морала и поведението му става антисоциално.
Според мен това е ситуацията на малтретиране на деца. Ситуацията,
при която родителите са прекадено стриктни със своите деца, налагат им
насилствено всичките си желания и не им позволяват нито да мислят,
нито да правят нещо самостоятелно. Това създава състояние на детско
малтретиране, каквото виждаме при Anacardium. Желанията на детето
никога не се удовлетворяват, то не може да вземе никакво решение до
степен, че няма право да носи дрехите които иска, тъй като дори това сс
определя от родителите. Това е ситуация на прекадено стриктни, прека­
дено доминиращи и прекадено налагащи се родители (или всяка друга
облечена с авторитет фигура).
Ако това дете (или по-късно - възрастен) започне да взема решения,
то ще бъде наказано. Родителят или облечената с авторитет личност ня­
ма да се церемони с него. Следователно детето става нервно. Тази ситуа­
ция го прави нерешително, тъй като решителността му носи страдание.
Нерешителността ще го спаси. Така то придобива липса на увереност и
нерешителност. Но в същото време, ако продължава да търпи това доми­
ниране. те страда отново и отново. В резултат то реагира с жестокост,
злоба, недостиг па морални чувства и антисоциално поведение. Anacar­
dium може да стане изключително труден и жесток, и същевременно да
му липсва увереност.

328
 Тази комбинация ще намерите в пациентите Anacardium, където me
прилича на ситуация на прекадено доминираме върху пациента и създа­
ване на усещане, че е преследван.
Anacardium би могла да бъде съпруга на тиранин-егоист, кой го уп­
равлява с железен юмрук и не й дава никаква свобода за вземане дори на
най-незначителни решения. Какво и да реши тя, то е погрешно, следова­
телно оцеляването й зависи от това да не решава нищо, В резултат сс
стига до огромна "Нерешителност" (Irresolution), "Винаги две желания
(Always two wills), "Липса на самоувереност" (Lack of self-confidence),
"Слаба памет" (Weak memory), "Затъпяване" (Dullness) и "Объркване"
(Confusion). Самоувереността й е напълно разбита от страх от хората и
тя може да има детински, идиотски и боязлив вид. Тази боязливост и
страх са в състояние да парализират способността й да мисли и това се
установява при прегледа.
Тези хора са измъчвани, наранявани от критицизма, наказанията и
малтретирането. Вътре в себе си те загрубяват и стават "Склонни към
насилие" (Violent) с "Тенденция към самоубийство" (Suicidal) и "Убийс­
тво" (Homicidal tendency). Развиват склонност "Малтретиране" (Abusive)
и "Инат" (Stubborn), и избягват компанията. От една страна сс наблюдава
страх от наказание, която му диктува да бъде добър, а от друга - суро­
вост и жестокост, който му диктуват да бъде лош. Това ни дава една
много важна черта, а именно чувството, че на едното му рамо стои ангел,
а на другото - дявол. Ангелът създава чувство на вина, а дяволът - на
жестокост и липсата на рслигиозност и морал. Ангелът поражда порядък
("Подреденост" (Fastidious), "He се успокоява, докато всичко не си отиде
на мястото" (Cannot rest until things are in proper place)), а дяволът под­
бужда към чупене. При един случай открих двата симптома по много
странен начин. Дама с парализа даваше симптоми, че след смъртта на
съпруга си не чувства нищо. Веднага след погребението тя бе почистила
цялата къща. Жестокостта на Anacardium обикновено не присъства в
толкова очевидна форма - обикновено е скрита или компенсирана.

ARGENTUM NITRICUM
Един пациент, чийто случай се снемаше от мой студент, имаше тол­
кова много симптоми, че не бях в състояние да реша нищо. И тогава па­
циентът разказа сън, който му се явявал многократно: "Памира сс в об­
ширно, празно пространство. Всичко е старо и изпочупено и той е на­
пълно сам. Дърветата изглеждат обгорели, наоколо лежат мъртви жи­
вотни, изобщо гледката е потискаща. Няма нищо живо. Това е обширно
отворено пространство. По всичко личи, че нещо е причинило смъртта
на животните; околностите са осеяни със скелети. Той иска да тояга or
това място, по то като че ли няма край. 11ациентът сс чувства клю хванат
в капан» хванат от пространството. Не вижда нищо извън това голямо
отворено пространство. Иска да се измъкне, но опитите му са винаги
неуспешни. Тази задача се оказва извън неговите възможности. Никой
не е избягал от тези руини."
Друг сън: "Нешо го блъска в гърба, докато се намира на някаква ви­
сочина Той полита, но преди да стигне земята се събужда. След това го
преследват хора, които искат да го убият; те хвърлят по него копия и той
тича бързо." Пациентът беше осемнайсетгодишно момче, което заекваше
(особено пред хора), стесняваше се да застава пред публика и тогава се
изнервяше силно и започваше да заеква още повече.
Основни теми:
Чувство на изолираност (Sensation of isolation);
- Ситуация на нещастие и опасност (Situation of disaster and dan­
ger);
Хванат в капан и неспособен да се измъкне (Trapped and unable
to get out);
- Безуспешни опити (Unsuccessful efforts).
Рубрики:
Чувство на отхвърленост, на изолация (Forsaken feeling, sensation
of isolation);
- Делюзия, че всичко ще се провали (Delusion, fail, everything
will);
- Делюзия, че не може да успее; че прави всичко не както трябва
(Delusion, succeed, he cannot; does everything wrong);
Страх от тесни места (Fear, narrow places, in);
Побеляване от страх и ужас (Ailments from fear and fright);
- Заекване (Stammering);
- Очакване, сценична треска (Anticipation, stage fright);
- Тревожност при ходене на открито (Anxiety, walking in open air).
"Опитвам да се освободя от това заекване, но все не успявам" - спо­
дели младежът. Ситуационната Материя Медика на Argentum nitricum е
ситуация, срещу която той трябва да се бори сам и никой няма да му по­
могне; той опитва, но не успява. Когато ситуацията достигне ниво» при
което той вече не е в състояние да направи нищо, пациентът преминава в
състояние на Gelsemium. И така, Argentum nitricum и Gelsemium се до­
пълват. При Argentum nitricum наблюдаваме неспокойствие, активност,
бързане, импулсивни действия. Gelsemium е бавен, муден, затъпен» пара­
литичен и не желае да смущават спокойствието му.
Ето защо затворените и високите места при всякакви ситуации могат
да повлияят зле на пациентите Argentum nitricum и не е изключено да ги
накарат да направят нещо импулсивно, за да се измъкнат от този капан.

330
Всяка жизнена ситуация, която напомня капан на човека Argentum ni­
tricum, му влияе зле. Такива ситуации биха могли да бъдат:
Тълпи (Crowds);
Затворени пространство (Closed spaces);
Мостове (Bridges);
Тунели (Tunnels);
Високи места - например, горящи сгради (High places);
Самолети (Airplanes);
Всяко място, чийто изход е блокиран (Any place where the exit is
blocked).
Често използвани от тях изрази са '’Няма изход” или "Не виждам из­
ход”. Компенсацията е да вижда непрекъснато изхода. Следователно
такъв човек никога не би влязъл в една ситуация, ако не вижда изхода.
Никога няма да отпътува, без да си е запазил място за връщане, т. е. из­
ходът да бъде осигурен. Когато отиват на кино или театър, сядат близо
до изхода. Винаги, когато правят някакъв план в своя живот, ще видят
изхода от него. Не понасят несигурността: Фатак. "Неизвестността влияе
зле" (Suspense aggravates). Когато се определи някакъв срок, отново се
създава усещане за ограничаване, за блокиране на изхода. Argentum ni­
tricum се чувства хванат в капана на времето и това го прави неспокоен.
Той се намира винаги в капана на изолацията, винаги е сам. Не знае как
да се измъкне оттам. Друга ситуация е сцената. Той се притеснява да
излезе на сцената, но когато все пак успеят да го убедят, се чувства изо­
лиран и хванат в капан. Сам е и изходът е блокиран. При наличието на
някакъв срок се създава неизвестност и Argentum nitricum си мисли:
"Искам да приключа с това, тъй като времето тече прекадено бавно”
("Бърза да пристигне в уговореното време" (Hurry for the appointed time
to arrive)). Вечно забързан и нетърпелив. Така се достига до неспокойно­
то ходене: "Трябва да ходи" (Must walk) (Реп. на Фатак), "Неспокойно,
тревожно, непреодолимо бързо ходене" (Restlessness, anxious, compelling
rapid walking), "Бързо ходене" (Walking quite hurriedly).
Тези хора избягват да правят нещо, не предприемат нищо от страх да
не се озоват в капан. А ако се почувстват в такава ситуация, правят поч­
ти самоубийствени, импулсивни неща. Във физически смисъл това е ка-
* то да се хвърлиш от прозореца, но в психологически смисъл то означава,
че ще излязат импулсивно от ситуацията, в която се чувстват хванати.
Така например, ако се чувстват притеснени или напрегнати в бизнеса,
могат внезапно и импулсивно да изоставят всичко, дори да изгубят мно­
го. И така получаваме рубриката: "Безразлични към бизнес-дел ата" (In­
different to business affairs). Те приличат на хванати в капан животни.
Дори когато говорят за своето здраве, имат чувство, че няма изход и са

331
изправени пред смъртна опасност. И след това импулсивно решават да
се откажат от вече предприетото лечение и да се хвърлят в някоя друга
форма на терапия. Всичко това придобива още по-краен вид, когато Ar­
gentum nitricum е сам, тъй като чувството на изолация се подсилва.
Болестта на човек се изразява с всяка негова проява, с всеки жест, с
всяко изречение, с всяко действие. От нас зависи дали ще го видим. Така
например човекът Argentum nitricum казва: “Опитвам с всички сили да се
отърва от заекването, но все не успявам.” "Опитвам с всички сили" -
трябва да опитвам сам (чувство на изолация); "Да се отърва от това заек­
ване - хванат е като в капан в него.; "И не успявам" - чувство, че е обре­
чен на неуспех. Важен е фактът, че заекването е нещо, което го притес­
нява. Заекването е свързано със сценичната треска и появата пред хора, и
това също го притеснява. И така пред нас изкристализира картината на
страдащ от клаустрофобия / хванат в капан човек, който не може да се
измъкне: това е състоянието на Argentum nitricum.
CALCAREA SILICATA
Това е много необходимо лекарство. Основни психически симптоми:
- Притеснение за здравето (Anxiety regarding health);
Притеснение за пари (Anxiety regarding money matters);
- Страх от бедност (Fear of poverty);
- Чувствителност към порицание (Sensitive to reprimands);
- Отстъпчивост (yielding disposition);
- Говори c мъртъвци (Talks to dead people);
— Тревожност и неспокойствие (Anxious restlessness);
- Плаши се лесно (Frightened easily);
- Тревожност (Anxiety);
— Търси подкрепа, т. е. желание да бъде силно привличан, хипно­
тизиран (Seeking support);
- Страхлив (Cowardly);
- Умствено объркване след умствено натоварване (Confusion of
mind after mental exertion);
- Мисли, че болестта му ще бъде неизлечима (Thinks his disease is
going to be incurable);
Безпричинна тъга (Sadness, causeless);
- Свенлива боязливост (Bashful timidity);
Прибързан, нетърпелив (Hurried, impatient);
- Раздразва се, когато го утешават (Irritable from consolation).
Най-близките лекарства са: Arsenicum, Staphysagria, Calcarea, Silicea,
Gelsemium, Stramonium, Baryta carbonica.
Физически симптоми, които съм наблюдавал:
Тремор (Tremors);

332
 - Студени, потни длани (Cold sweating palms);
Синя линия по краищата на венците (Blue line on edges of gums);
Студени, влажни върхове на пръстите (Cold moist finger tips).
Паричните притеснения и страхът от оедността показват, че човекът
произлиза от бедно семейство (ситуационно). Silicea не страда от това,
но пък има егоистичен вид. Calcarea silicata не е егоист, а по-скоро -
свенлив. Бедността е като че ли основното неудобство.
Silicea се държи като принцеса, Calcarea silicata - по-скоро като про­
сяк. Харчи предпазливо, тъй като бедността го поставя в неизгодна по­
зиция. Следва, че трябва да стане отстъпчив, не може да отстоява всеки
път себе си; предпочита да избяга, вместо да го направи. Calcarea silicata
не е така упорита като Silicea. Silicea е не само добросъвестна, а и неотс-
тьпчива, което липсва при Calcarea silicata. Следователно Calcarea silicata
може да се сравни със Staphysagria; и двете са силно чувствителни.
Чувствителността към упреците е предимство. Тя ни предпазва, ко­
гато предприемем нещо, което не е предимство. Например имате раз­
дразнителен шеф. Ако сте чувствителни към неговите упреци, ще избяг­
вате конфликтите и няма да ви уволнят. Следователно Calcarea silicata е
беден и намиращ се в неизгодна позиция човек. Той е чувствителен към
упреците и става отстъпчив, освен това е боязлив и свенлив, тъй като
тези качества също ще му бъдат от полза.
Свидетели сме на ситуация, където има подкрепа, за разлика от
Psorinum, където също има страх от бедността, но липсва подкрепа, кое­
то го изпълва с отчаяние. Calcarea silicata вижда подкрепа, затова се об­
ръща към хората за нея, доверява им се, отива на психотерапевт, "Жела­
ние да бъде хипнотизиран (Desire to be magnetized) (Silicea, Calcarea).
Отклонението от другите лекарства идва с "Тревога за здравето"
(Anxiety about health). Това не е обикновена, а много силна тревога. Тя
може да бъде видяна при юноши, които вместо да се наслаждават на жи­
вота, висят из клиниките и прекарват часове там в тревоги заради някак­
во кихане, простуда или делюзия за наличие на проблеми със сърцето.
Calcarea silicata се страхува да не е болен от нещо нелечимо. Това не е
прост страх. Той го парализира и му пречи да живее нормално. Единст­
веното предимство от него е, че така те не се стремят към никакви пос­
тижения и стават по-зависими. Този страх им дава извинение за липсата
на амбициозност и зависимостта; точно тук се намира разликата със
Staphysagria и Silicea.
Staphysagria е състезател.
Caicarea silicata е пораженец, губещ.
Silicea е човек, който опитва да достигне високи идеали.
Calcarea silicata намира извинения да не се стреми.

333
 Calcarea silicata ходи на лекар сякаш с надеждата да му открият се­
риозно заболяване, като че ли му се иска да стане така. Изглежда ужасен;
по лицето му виждате страх от болестта, но подсъзнателно той използва
този страх, за да не върши нишо. В този стадий, ако решите да му проти­
воречите и заявите, че му няма нищо, той може да се раздразни ("Утеха­
та влошава" (Consolation aggravates)). При това лекарство съществува
пълна липса на увереност. Silicea също притежава "Дразни се, когато го
утешават" (Irritability from consolation) и "Желание да бъде хипнотизи­
ран" (Desire to be magnetized).
Това изглежда противоречиво. Calcarea silicata желае подкрепа, но не
и да се каже, че му няма нищо. Тази огромна зависимост от хората, както
инансова, така и социална, го доближава до Baryta carbonica. Когато
такъв човек (подкрепящ) умре. Calcarea silicata може да бъде съсипана.
Дори да изпадне в шок - автоматично поведение. Стои неподвижно и не
прави нищо или пък, като защитен механизъм си представя, че въпрос­
ният човек е жив, "Разговаря с мъртъвци" (Talks to dead people) (Кент).
Тя си представя, че съпругът й е в съседната стая. Това са емоционално и
финансово зависими съпруги.
Calcarea silicata зависи финансово и емоционално, и в резултат на
някоя пречка (реална или нереална) не е способен да намери своето мяс­
то в света на конкуренцията, затова избягва света. Calcarea silicata се
държи като син-инвалид на не особено богат баща.
Първоначалната ситуация идва от инвалидното състояние, т. е. не
толкова заможно семейство. Baryta carbonica е осакатен по друг начин.
Calcarea silicata е инвалид, доколкото да не успее да постигне това, което
искат родителите му. Следователно се нуждае от извинение. Действи­
телно сакатият няма нужда от извинение, но Calcarea silicata търси съз­
нателно извинение да не постига нищо. Онова, което иска от него се­

вено очакват синът им да достигне високо •и

мейството му, са обикновено пари. Родителите от бедната класа обикно­
ществен положение, но
момчето открива, че не е в състояние да осъществи техните очаквания.
Така се появява относителната пречка на бедността. Поставените от ро­
дителите цели му се виждат много високи. Следователно трябва да стане
я инансово зависим и затова става кротък и отстъпчив.
ф
Calcarea silicata е момчето, чиито не особено богати родители очак­
ват да постигне неща, които не са по неговите възможности. Това е ситу­
ацията на Calcarea silicata. Тя обяснява три неща:
Защо повечето пациенти Calcarea silicata са от мъжки пол? За­
щото в Индия именно от мъжа се очаква да се издига.

334
 Зашо ловенето пациенти Calcarea silicata са юноши или малко
над тази възраст? Зашото именно през тази възраст изискванията на ро­
дителите са максимални.
Зашо повечето пациенти Calcarea silicata наистина не постигат
мишо? Зашото произхождат от взискателни, и съшевременно подкрепя­
щи ги семейства.
Ситуацията на Baryta carbonica: човекът е наистина сакат и затова се
чувства неспособен. Calcarea silicata чувства съзнателно необходимостта
да постига различни неша в живота, докато Baryta carbonica не изпитва
това. При Staphysagria оцеляването зависи от постиженията, също като
при Silicea и Lycopodium, докато пациентът Calcarea silicata почти се е
отказал от всякакви усилия и оцеляването му зависи от намирането на
извинения за това. Хората Calcarea silicata не са пълни неудачници. Те
постигат това-онова, но много по-малко, отколкото е планирано за тях.
Накратко, Calcarea silicata е свързана с парите (относителна бедност),
очакванията и неврозите. Нищо чудно, че това е едно от най-
разпространените лекарства в Индия; този факт несъмнено е свързан с
бедността и очакванията.
CARCINOSINUM
Carcinosinum се приготвя от ракова тъкан на гърдата. За първи път е
използван от Dr. Foubister по основна клинична индикация "Безсъние"
(Sleeplessness). Първоначално се употребява само клинично, по-късно се
правят доказвания.
Ситуационна Материя Медика: Ситуацията на Carcinosinum е на де­
те, отгледано и възпитано по най-стриктен начин. Родителите настояват
да направят съвършено същество от него. Следователно то проявява
"Чувствителност към упреци" (Sensitivity to reprimands). Става по-
"Изискан" (Fastidious), потиска желанията си. Има артистична жилка и
обича музиката. "Танцуване"-то (Dancing) е начинът, по който може да
изрази себе си и така това се превръща в негов механизъм за оцеляване.
Пациентите Carcinosinum чувстват, че трябва да бъдат съвършени и
това поражда "Тревожно очакване" (Anticipatory anxiety). Ако организи­
рат парти, искат да бъде безупречно. Понякога тази тенденция ги докар­
ва до крайност и те стават "Самоубийствени" (Suicidal).
Staphysagria е най-близкото допълващо лекарство, но ситуацията на
Staphysagria е причинена от това, че човекът, от когото е зависима, го
обижда, докато Carcinosinum е подложен на безмилостен контрол от не­
го. Пациентите Carcinosinum често са деца или партньор на Lycopodium,
Aurum metallicum или Nux vomica.
Carcinosinum са контролирани деца с добри маниери; те седят пос­
лушно и не правят бели. Една от най-ярките черти на Carcinosinum е
335
 1,эИСКЗ,10С1 (Fastidious). Те са много приятно облечени хора с добър
Разлика от Lachesis, които се труфят пищно. Тази Lachesis черта
>Ниа ' наолижавашите менопаузата жени, като израз на опитите
да запазят своя чар. Явно Carcinosinum ценят добрия вкус и желаят
вършенство във всичко. Този стремеж може да ги невротизира. Спрет-
И ,и^тотата не са достатъчни; те трябва да бъдат безупречни,
е елите тря ва да се сливат с околната обстановка, всичко трябва да си
подхожда. Пациентите Arsenicum искат ред, Nux vomica - всичко да си
оъде на мястото, a Carcinosinum копнее за ’’Съвършенство" (Perfection).
хората Carcinosinum могат да бъдат много ‘'Кротки'* (Mild) и "Чувст­
вителни (Sensitive), като Pulsatilla и Ignatia. Те са много "Любящи" (Af­
fectionate), Топли" (Warm) и "Симпатизиращи" (Sympathetic). Това на-
подооява Phosphorus, но Phosphorus копнее за утеха и нежност, докато
Caicinosinum Не понася утехите" (Averse to consolation) и "Обижда се
лесно (Offended easily) ("Поболяване от упреци" (Ailments from re­
proaches)). Те са нежни и грижовни към другите, приятелски настроени,
общителни и жизнерадостни, винаги подхождат с усмивка към вас. Те
ще кажат на лекаря, че се чувстват по-добре, дори в действителност да
им е по-зле (за разлика от Kalium carbonicum и Arsenicum), тъй като из­
питват симпатия към лекаря и не искат да го засегнат /Staphysagria/.
Carcinosinum е чувствителен и лесно нараним ("Чувствителен към
упреци", "Лесно се обижда"), но не го показва. Подобно на Ignatia, и при
него се забелязва тенденция към потискане, но липсват истеричният
плач и неволните въздишки. Carcinosinum приема всичко с примирение и
то се събира вътре в него без никакъв външен израз. Той събира огромно
количество мъка в себе си, но е много отстъпчив. И така, макар да е раз­
очарован и доминиран, той живее без да дава израз на своята чувстви­
телност. При него се забелязва тенденция да "Потиска" (Suppress) всич­
ко. Carcinosinum изпитва огромно "Притеснение за здравето" (Anxiety
about health) и голям "Страх от болести" (Fear and dread of disease), осо­
бено рак. Друга страна на Carcinosinum е артистичната му природа. Те са
любители на музиката, танците, живописта, литературата и поезията
(Staphysagria, Phosphorus, Lachesis; противоположно на Bryonia, Arseni­
cum, Calcarea fluorica, които са материалиста). Те "Се подобряват от
танцуване" (Ameliorated by dancing) (Tarentula). Обичат природата и "Се
подобряват на морския бряг" (Ameliorated at the seashore) и от бурята и
светкавиците (обратно на Phosphorus). И така, въпреки вътрешната тъга
и множеството разочарования, те са в състояние да се наслаждават на
природата, морето и гръмотевичната буря.
В Carcinosinum се съчетават шест поразяващи елемента:

336
 Изтънчен (Fastidious): Желание за съвършенство (Desire perfec­
tion);
Чувствителен (Sensitive): Към нараняване, упреци и обиди (То
hurt, reprimands and offense);
Отстъпчив (Yielding): Тенденция към потискане и понасяне на
всички емоции безропотно (Tendency to suppression and bearing
all emotions without and protest);
Артистичност (Artistic traits): Чувствителен към природа, музи­
ка, танц (Sensitive to nature, music, dance);
Тревожна натура (Anxious nature): Вечно очаква нещо, тъй като
е вманиачен на тема съвършенство; успехът или провалът не го
тревожат. Притеснява се за здравето си, страхува се от болести­
те, особено рак. (Anticipating always, since obsessed with the idea
of perfection; not worried about success or failure. Anxiety about
health, fear of disease, especially cancer);
Нежен (Affectionate): Топъл и изпълнен със симпатия Warm and
sympathetic).
Физически елементи:
Сини еклери (Blue sclerotics);
Поза при спане - легнал по корем (Position in sleep - lying on ab­
domen);
Желание за яйца, мазнини, шоколад, мляко (Desires eggs, fats,
chocolates, milk);
Бенки по кожата (Moles on skin);
- Инфекциозни заболявания в историята на пациента и на семейс­
твото му (Past / family history of infectious diseases):
Туберкулоза (Tuberculosis);
Морбили (Measles);
- Заушка (Mumps);
- Варицела (Chicken pox);
Малария (Malaria);
Тиф (Typhoid);
Боледуване от рак в миналото / семейството (Past / family history
of cancer).

CAUSTICUM
Ситуационната Материя Медика на Causticum е на човек, изправен
пред външна заплаха, и за да се справи с тази заплаха, той изисква цяла­
та група да се бори заедно. Тъй като е най-силният член на тази група,
този, който е най-способен да се съпротивлява, той гледа на заплахата на
към когото и да било от групата като на лична заплаха. Ако не се справи
с нея, това ще се отрази на цялата група и той ще бъде отслабен.
? ' ' 337
 Това е ситуацията на човек, който например е единственият образо­
ван член на група неграмотни работници, върху които управата на заво­
да оказва непочтен натиск. Цялата група трябва да се съпротивлява и ако
някой от работниците е заплашен, този човек взема неговата страна, бо­
ри се за него, защото ако не го направи и нещо се случи с работника,
после идва ред на цялата група. Като най-силен неин представител той
се чувства длъжен да се погрижи за всички в нея. Приема като личен
проблем тревогите на нейните членове. Същото може да се случи и в
някое семейство. Единият партньор осъзнава, че останалите членове на
семейството са много слаби, неспособни да се съпротивляват срещу
външните опасности, и той/тя трябва да поеме върху своите плещи тази
задача, да запази единството и безопасността. От това зависи оцеляване­
то на семейството. Ако някой от неговите членове е отишъл някъде и се
е забавил малко, той/тя започва да се притеснява извънредно много за
неговата безопасност ("Притеснение за другите" (Anxiety about others)).
Това е "Състрадателната" (Sympathetic) страна на Causticum.
Nitricum acidum е също много състрадателен. И Nitricum acidum, и
Causticum са споменати в Реперториума като "Състрадателни" (Sympa­
thetic) в еднаква степен, с две точки, тъй като ситуацията на Nitricum
acidum е подобна в много отношения. Единствената разлика е, че Ni­
tricum acidum води всъщност здрава борба с неприятел. Той не се бори
просто срещу несправедливостта като Causticum, а срещу човек, който го
е наранил; Nitricum acidum води дълга и безпощадна битка с него. И за
нея се нуждае от подкрепата на всичките си приятели. Nitricum acidum е
изпълнен с безкрайно съчувствие към всички, които го подкрепят. Дър­
жи много на тях. В състояние е да стори всичко за тях. Затова пък към
врага си може да бъде толкова жесток и безпощаден, колкото е нежен и
съпричастен към тези, които го подкрепят. И така, Nitricum acidum е чо­
век, който води своите битки, изпълнен е със "Симпатия" към своите
приятели и "Омраза" (Hatred) към враговете си. Безпощадност и жесто­
кост от една страна, и симпатия - от друга, това е Nitricum acidum. "Ако
съм приятел, съм най-добрият приятел, а ако съм враг, съм най-лошият
враг" - казва той. И така, рубриката на Nitricum acidum е: "Делюзия, че
участва в съдебен процес" (Delusion, as if engaged in a law suit), което
обяснява "Злобен" (Malicious), "Инат" (Obstinate), "Непрощаващ" (Unfor­
giving), "Омраза" (Hatred) и други качества.
Третото лекарство, което е поставено под "Съчувствие", е Phospho­
rus. Phosphorus е единственото лекарство с три точки. Докато зад съчувс­
твието на Nitricum acidum и Causticum се крие известен егоизъм, тъй ка­
то те си дават сметка какво печелят чрез него, Phosphorus е едно дейст­
вително съчувстващо лекарство. Съчувствието на Causticum означава, че

338
се тревожи за другите, но Phosphorus усеща притеснението на другите.
Следователно съчувствието на Phosphorus е истинско.
Ако детето на Causticum излезе и се прибере по-късно, Causticum се
тревожи силно, докато то се забавлява. Phosphorus не реагира така. Phos­
phorus усеща тревогата на другия. Съчувствието на Nitric acid не е безус­
ловно. "Ако си приятел, аз съчувствам; предизвикаш ли ме, ще те убия.'
Следователно това не е истинско съчувствие, а условно. Съчувствието на
Causticum също зависи от някакво условие. При Phosphorus обаче то е
безусловно. Той чувства наистина страданието на другите. Той "Желае
компания" (Desires company), "Желае съчувствие от другите" (Desires
sympathy from others). C Nitric acid и Causticum обаче не е така. Те не
желаят компания или симпатия като Phosphorus. Phosphorus има искрени
отношения с хората и се сприятелява бързо. Общуването с него е лесно,
затова пък не е чак тава лесно с Nitric acid и Causticum. Те и двамата ще
се погрижат за вас. Но няма да общувате добре с тях.
CHINA
China е човекът, който има амбицията да направи нещо, да забогатее,
като Sulphur и Lachesis. Но хората не му позволяват да си върши работа­
та, те му създават пречки и го възпрепятстват непрекъснато ("Делюзия,
че работата му се възпрепятства" (Delusion, work, hindered at)) и затова
той не е постигнал кой знае какво. Чувства се безпомощен, ядосан и
преследван ("Делюзия, че е преследван" (Delusion persecuted)) и придо­
бива "Презрително" (Contemptuous) отношение към всички. Не оставя
другите на мира. Няма смелост да се откъсне от тази среда и е "Индифе­
рентен" (Indifferent) и "Безнадежден" (Hopeless). Чувства се "Склонен
към самоубийство" (Suicidal), но няма смелост да го направи. Безпомо­
щен е в амбициите си и си фантазира във връзка с тях в свободното си
време. Гради въздушни кули, вижда се като крал или император. Плани­
ра стъпка по стъпка напредъка си в кариерата. В мечтите си прави това,
което би сторил, ако не му се пречеше, но знае, че цялото това теорети-
зиране и планиране са безполезни.
China живее във всеки от нас. Всички имаме планове и цели и става
така, че на пътя ни се изпречват хора, които ни пречат да ги осъществим.
Ние се ядосваме, но знаем, че нищо не може да се направи. Фантазираме
си какво би могло да стане при по-благоприятни обстоятелствата, ако
имахме късмет. Чувстваме се толкова нещастни. Все нашия лош късмет.
China вероятно е най-подходящото лекарство за Китай; студентите бяха
изключително недоволни от правителството и не им оставаше друго,
освен да мечтаят какво би могло да се случи, ако имаха по-добър късмет.

339
 FLUORICUM ACIDUM
компонентите на Fluoricum acidum са:
Нем орал I юст (Immorality);
Отвращение към отговорността (Aversion to responsibility);
- Увеличено сексуално желание (Sexual desire increased);
- Отвращение към съпругата (Aversion to his wife);
- Безразличие към любимите хора (Indifference to loved ones);
- Оживен (привлекателен) в компанията на непознати (Animated
(attractive) to strangers); 1
- Увеличена енергия (Increased energy);
Нуждае се от малко сън (He requires little sleep).
Е, можете ли да направите връзка между тях? Кога става необходима
нем орал ността? Кога е нужно на човек да бъде неморален, безотговорен
и да се ръководи от секса? В ситуацията, при която би страдал, ако е мо­
рален. В която би страдал, ако е отговорен и се тревожи прекадено много
за своето семейство. И така, коя е ситуацията, при която би страдал, ако
има чувство на морал, отговорност и загриженост?
Така, както го разбирам аз, това може да се случи при несъвмести­
мост с брачния партньор, което е достатъчно да причини страдание. Той
има нужда да се откъсне от този брак. Следователно трябва да стане без­
отговорен, неморален, да увеличи сексуалната си енергия. Налага се да
разговаря любезно с непознатите и същевременно да се изпълни с без­
различие към своето семейство. Подобно състояние ще му позволи да се
откъсне от несъвместимия брак или връзка.
Ако в Синтетичния Реперториум прочетем рубриките "Делюзия, че
бракът трябва да се разтрогне" (Delusion, marriage, must dissolve) и "Де­
люзия, че годежът трябва да се развали" (Delusion, bethrotal must be bro­
ken), под тях ще открием Fluoricum acidum.
И така, ситуацията Fluoricum acidum е тази на несъвместимостта в
интимната връзка. Нека си припомним един много важен фактор, за кой­
то не трябва да забравяме никога: моля ви, не търсете в пациента причи­
на. Ако пред вас застане пациент Fluoricum acidum, не мислете, че е за­
дължително да има несъвместима връзка. Или ако някой сподели за та­
кава връзка в живота си, моля ви, не предписвайте веднага Fluoricum
acidum. Просто трябва да имаме предвид, че лекарството може да бъде
разбрано по-добре, ако опитаме да проумеем причинния фактор и карти­
ната, която се разгръща от него. Това ще ни помогне да разберем Мате­
рия Медика на различните лекарства много по-добре и по-лесно, като
опитваме да свържем логически компонентите на всяко едно лекарство.
Да вземем например случая на Veratrum album; виждаме, че пациен­
тът се държи като крал, изгубил общественото си положение, дори да е

340
станал просяк. Той е човек, който в действителност не е изгуоил нишо и
се държи по този начин. Нуждае се от Veratrum album, зашото реагира по
неподходящ, диспропорционален начин на съществуващата ситуация.
Когато причината не съществува, случаят става дори оше по-
характерен. Но семето на ситуацията, която причинява състоянието на
лекарството, е посято през някое от предишните поколения. И след това
се предава като "корени" на следващите генерации. Например, в случая
на Veratrum album можем да разберем, че някой представител на пре­
дишно поколение е изгубил общественото си положение и създал състо­
янието Veratrum album. Впоследствие то е било предадено като корен в
нашия пациент. Често една такава история е възможно да се проследи.
Всяко лекарство е породено от такова състояние, създадено от пред­
ставители на предишните генерации. Не е задължително причината да
бъде открита у самия пациент. Но съвкупността от неговите симптоми
показва поведение, което е като реакция на определена причина или
опит за оцеляване при определена ситуация. Ако разберем конкретната
ситуация, цялата картина на лекарството се изяснява и ше ни бъде съв­
сем лесно да различаваме отделните лекарства.
Тази идея нарекох "ситуационната Материя Медика" - разбиране на
дадено лекарство посредством първоначалната ситуация, при която би
могло да бъде причинено състоянието.

GRAPHITES
Graphites има две поразяващи черти, които си хармонират. Нека пър­
во ги опиша една след друга и после ще видим как се съчетават.
Първата черта на пациента Graphites е силната му възбудимост. И
най-дребните неща са в състояние да го развълнуват. Вълнението може
да бъде от всякакъв характер: тревожност, сантименталност, отчаяние,
раздразнение, тъга. Най-незначителната причина може да създаде истин­
ска буря в душата му. Ето някои рубрики от Синтетичния Реперториум:
Тревожи се за дреболии (Anxiety about trifles);
Добросъвестност за дребни неща (Conscientious about trifles);
Отчайва се от дреболии (Despair about trifles);
- Дразни се от дреболии (Irritability about trifles);
— Смее се за незначителни неща (това показва, че е много лесно да
направиш щастлив Graphites) (Laughing about trifles);
Натъжава се от дреболии (Sadness about trifles);
- Дреболиите му се струват значими (Trifles seem important);
Плаче от притеснение (Weeping, anxious);
Плаче след притеснение (Weeping after anxiety);
Вълнение, възбудимост (Excitement, excitable);
Оживеност (Exhilaration);

341
 Лесно се плаши (Frightened easily);
- Съчувства (Sympathetic);
Обижда се лесно (Offended easily);
- Страхливост, няма смелост да заяви собственото си мнение
(Cowardice, opinion, without courage of own).
Този вид възбудимост прави пациента Graphites доста неспокоен и
притеснителен. Наблюдаваме "Притеснение за бъдещето" (Anxiety about
future), "Тревожна съвест" (Anxiety of conscience) и "Добросъвестност и в
най-дребните неща" (Consciousness about trifles). Идеята е, че всяка от
изброените емоции създава особено неспокойствие и вълнение, които
могат да се видят лесно. Тези хора могат много лесно да бъдат притес­
нени за всяка дреболия, което обяснява и "Изисканост" (Fastidiousness).
Всичко това се предизвиква от ситуация, в която спокойствието няма
да помогне и човек трябва да се вълнува, за да оцелее. Такава ситуация
може да бъде семейството, чиито останали членове не се притесняват от
нищо. В къщата сякаш е паднала бомба, нищо не действа както трябва,
всички са изостанали в изпълнението на своите задължения и задачи, но
това не им пречи да се забавляват. На децата и съпруга не им пука за
дома. Тогава съпругата се разочарова и започва да се вълнува. Жената
Graphites най-вероятно има съпруг Calcarea carbonica или Sulphur.
Те са стеснителни хора, на които им липсва самочувствие. Те са
"Страхливи" (Cowardly), "Нерешителни" (Irresolute) и вечно се съмняват
в себе си, което поражда "Тревожност" (Anxiety). Някои черти са подоб­
ни и при Baryta carbonica. На тях им е трудно да се концентрират и са
лениви, затьпели, разсеяни; възможно е да се объркат и не са в състоя­
ние да планират. Измъчват се от силното усещане, че не постъпват както
трябва. Това е едно от главните лекарства при "Побеляване от очакване"
(Ailments from anticipation). Тези хора са винаги неспокойни и нервозни,
с чувството, че нещастието ги дебне зад първия ъгъл или нещо ще се
случи; и най-дребното нещастие е в състояние да им причини голяма
"Тъга" (Sadness) и дори "Отчаяние" (Despair).
Когато говорят, го правят винаги с особена възбуда, а действията им
са прибързани и неспокойни. Не могат да стоят дълго на едно място.
Чувстват, че трябва да направят нещо, но не знаят какво: "Не ги свърта
на едно място" (Fidgety), "Не могат да си намерят място, когато работят
седнали" (Restless while sitting at work). Това неспокойствие, когато се­
дят, се дължи на неспособността им да се концентрират. Абстрактните
разсъждения, теоретизирането и анализирането са много трудни за тях
("Умора при усилена умствена работа" (Fatigue from scientific labour) -
Реперториум на Фатак). Невъзможно им е да седят и да мислят по време
на конференции. През цялото време си драскат или рисуват нещо и ако

342
по-късно ги попитате какво е станало на конференцията, те ще ви повто­
рят дума по дума всичко, но няма да резюмират, тъй като резюмирането
подразбира мислене, разбиране и вникване. Това ги приближава много
към Baryta carbonica; и двете лекарства не са в състояние да мислят абст­
рактно. Но Graphites е много по-развълнуван - "Отчайва се заради дребо­
лии" (Despair over trifles).
Това, което представлява Pulsatilla през пубертета, е Graphites по
време на менопаузата. Pulsatilla е също така зависима, но е закриляна, и
не се притеснява за дреболии. Тя плаче и получава това, което иска. Но
когато се омъжи и съпругът й не се отнася към нея като към дете, а очак­
ва от нея да се погрижи за дреболиите, тя преминава в състояние на
Graphites, а чувството за неспособност остава.
Това е предимно женско лекарство. Заетият мениджър не може да си
позволи да бъде Graphites, а ако все пак е, тогава трябва да компенсира
здраво. И така, рядко може да се срещне мъж Graphites. Това, което ще
ги издаде, дори да са компенсирани, е начинът, по който описват оплак­
ванията си, или някой инцидент. Ще го направят с най-големи подроб­
ности, без да влагат мисъл. Така например, ако един мъж усеща парене в
гърдите, което се подобрява при пиене на студена вода. Lycopodium ще
си каже: "Усещам парене в гърдите и то се облекчава от студената вода."
Но Graphites ще каже: "Докторе, когато ставам нощем, усещам парене в
гърдите, като от огън, но пийна ли студена вода се чувствам по-добре,
толкова по-добре." Когато помолиш студент по медицина Graphites да
обясни някой случай, той ще преразкаже целия случай с най-големи
подробности с точните думи на пациента, без да пропусне нищо, но няма
да усетите разбиране, нито анализ. Разказът ще бъде изпълнен с огромна
симпатия и съчувствие, не е изключено дори да се разплаче. Пациентите
Graphites в клиниката изглеждат развълнувани и се държат приятелски.
Изпълнени са с топлота и симпатия, смеят се лесно и гръмко, приказливи
са, изразителни и притеснителни.
Друга черта на Graphites е "Плачът действа добре" (Weeping amelio­
rates). Рубриките са:
Тревожност, плачът подобрява (Anxiety, weeping ameliorates);
- Тъга, плачът подобрява (Sadness, weeping ameliorates);
- Плаче за дреболии (Weeping at trifles) (Наръчник на Allene);
- Мрачни опасения и склонност към плач (Apprehension and incli­
nation to weep) (Наръчник на Allene);
Плачът подобрява симптомите (Weeping ameliorates symptoms);
— Обезверяване, трябва да поплаче (Despondency, she must weep)
(Наръчник на Allene).

343
 ази черта напомня за Pulsatilla, но съществува голяма разлика, коя-
1С може да се види по време на клиничната практика. Този плач е начин
на изразяване и пациентката Graphites е много, много по-добра в изразя­
ването на своите емоции. Тя се успокоява напълно; нищо друго освен
изразяването на емоцията не може да й донесе такова облекчение. Но
докато го направи, ще бъде възбудена, притеснена, изпълнена с опасе­
ния, тъжна, отчаяна и обезверена. Съзнанието й ще вибрира до момента,
в които тя даде израз на своите емоции, след което всичко си идва на
мястото и тя се успокоява. Тя почти не е в състояние да задържа нещо за
себе си, независимо дали става дума за мнение, съмнения, страхове, лю-
бов или омраза, за положителни или отрицателни емоции.
Тези две черти се сливат, за да създадат уникална личност. Ако след
тръгването на мъжа за работа вкъщи се случи нещо, например получава­
не писмо за влошеното здраве на близък човек, или препирня с магази-
нера, или някое от децата вдигне лека температура, съпругата не може да
си намери място от възбуда и притеснение. Не е в състояние да си върши
работата, не може да седи мирно. Очаква с нетърпение завръщането на
съпруга си. И когато най-сетне чуе отварянето на вратата, се втурва да го
посрещне и, още преди да е влязъл, започва да му разказва развълнувано
и с подробности всичко, което се е случило. Спира едва след като свър­
ши, и тогава вече е спокойна и релаксирана.
Тази бърза промяна в настроението можете да видите в рубриките:
- Променливо настроение (Moods changeable);
- Тревожност, последвана от плач (Anxiety followed by weeping);
- Жизнерадост, последвана от меланхолия (Cheerful followed by
melancholy).
Най-близкото сравнение, за което се сещам, е старият камертон-
вилка. Едно леко чукване я кара да завибрира незабавно и ако успее да
предаде вибрациите си на нещо друго, тя се успокоява незабавно.
IGNATIA
Природата на Ignatia наподобява жена, инвестирала целия си емоци­
онален банков баланс в един човек. Тя е изключително чувствителна към
неговото поведение, всяко прегрешение или грубост от негова страна я
наранява дълбоко и й причинява мъка. Тази кротка жена смята, че само
чрез истерични изявления може да го накара да възвърне доброто си по­
ведение (и да възстанови собственото си равновесие). Когато е обезпо­
коена утехите само влошават състоянието й. Тя е като влюбена млада
жена чието бъдеще зависи от сключването на брак с обекта на нейните
Хва Тя е влОжила толкова много в този мъж, сякаш вече е женена за
него. Оттук идва и единичният симптом "Делюзия, че ®°^ена < е “
sion, married, she is). Тя е толкова влюбена в мъжа, че се държи така, ся-

344
каш вече е женена за него. Ако е домакиня, оцеляването й зависи от се­
мейството и тя няма други интереси. Пожертвала е всичките си желания
и възможности за осъществяване на своите "мечти". С други думи, тя е
инвестирала всичките си мисли, мечти и интереси в семейството си.
Естествено при тези обстоятелства, когато настъпи разочарование
или загуба поради смърт на скъпия човек, у нея се създава чувство, че е
съсипана "Делюзия, че е съсипана" (Delusion, ruined, she is). Мъката, тре­
вогата, шокът и меланхолията са огромни. Точно поради тази причина
Ignatia е лекарството за острите състояния при повечето хора, изгубили
скъп човек, в когото са инвестирали много от своите емоции.
Признаците на подобно емоционално инвестиране са двояки:
- Тя се старае да не нарани никого, дори потиска чувствата си и
понася мълчаливо своето страдание. Тя е изпълнена със съчувствие, лю­
бяща, грижлива "Поболява се от грижи" (Ailments from cares), добросъ­
вестна е и вярна на дълга си "Делюзия, че е пренебрегнала дълга си"
(Delusion, she has neglected her duty). Освен това е отстъпчива и жизнера­
достна, без да демонстрира скръбта си.
- Вторият аспект е поведение, насочено към привличане на вни­
мание, което е истерично - конвулсии, болка, хистерична топка, спазми,
задавяне, въздишане, детинско поведение, егоистични прояви и т. н.
Възможно е също така да плаче, да ридае или да крещи за помощ. Този
вид изразяване на мъката и плачът са безценни за нея, тъй като привли­
чат вниманието на другите. Следователно тя не се поддава на утеха или
на опитите да бъде потушена мъката й. Наслаждава се на тъгата "Нас­
лаждава се на тъгата" (Sadness, enjoys) (Реп. на Фатак).
Ето още някои симптоми:
Поболяване от лоши вести (Bad news, ailments from);
Желание да бъде носена (Carried, desire to be);
Липса на самоувереност, (което показва зависимост) (Confi­
dence, want of self);
Трудолюбие (Industrious);
- Нерешителност (Irresolution);
Смях (Laughing);
Мономания (всички мисли са насочени към един обект) (Mono­
mania);
Мълчалив / Потаен (Quiet / Secretive);
- Сантиментален (Sentimental);
- Неволен плач (Involuntary weeping).
Ситуацията на Ignatia е на жена, зависима от хора, които очакват от
нея да бъде идеалната жена. Тя ще получава тяхната грижа и подкрепа
не като си ги поиска направо (като Pulsatilla), а като се държи по харак-

345
 терния за нея мълчалив, самопожертвувателен начин и се грижи за дру­
гите за сметка на самата себе си. Точно това очакват другите от нея - да
бъде религиозна, съзнателна, топла и грижлива. Нейното семейство й
определя тази роля. Младата жена се държи така, сякаш приятелят й
очаква това от нея (в действителната ситуация Ignatia той така и прави) и
тя опитва да изпълнява тази роля, като се превръща в мълчалива, само-
пожертвувателна личност, поемайки в себе си всички болки и обиди. По
този начин, индиректно, привлича съчувствие. Ако всичко това се про­
вали, тя става истерична, създавайки по този начин задния вход за него­
вото внимание. На Изток тези качества могат да се видят у жена, от коя­
то семейството очаква много саможертви. На Запад това е ситуацията на
жена, зависима от мъж, очакващ от нея да бъде идеалната, самопожерт-
вувателна съпруга. Когато става дума за дете, ще откриете следните ре­
акции към различни ситуации, които говорят за Ignatia:
Обижда се лесно (Offended easily);
- Чувствителен към мъмрене (Sensitive to reprimand);
- Мълчалив (не е предразположен към разговори) (Silent (Talk, in­
disposed to));
- Умислен (Brooding);
Въздишащ (Sighing); i •
- Поученията влошават (Admonition aggravates);
- Плаче от поучения (Weeping from admonition);
- Тих и кротък (Quiet disposition).
"Добросъвестен в дреболиите" (Conscientious about trifles) е харак­
терно, както за Ignatia, така и за Silicea. И двете лекарства трябва да жи­
веят според определен имидж и страдат от мономания. Мислят за нешо
определено и за нищо друго. Единствената разлика е следната: имиджът,
към който се стреми Silicea, е свързан с егото. При Silicea имаме: "Стес­
нителност да се появява пред публика" (Timidity appearing in public) и
"Страх от изпити и прегледи" (Fear of examinations). Имиджът, към който
трябва да се стреми Ignatia, е да бъде любяща и изпълнена със съчувст­
вие, нещо, което не се отнася за Silicea.
Aurum metallicum пък има високо развито чувство за отговорност,
което Ignatia не споделя. Следователно Aurum metallicum е диктатор, а
Ignatia е отстъпчива. Когато на младата жена Ignatia й се случи многок­
ратно да остане с излъгани надежди, тя престава да влиза във взаимоот­
ношения, където има вероятност за разочарование. Това е Natrum muri-
aticum. Когато Ignatia се озове в ситуация, където няма смисъл да се пра­
вят опити, тя изпитва нужда да стане безчувствена и апатична, тъй като
сега нейната чувствителност (дори истерията) няма приложение и това

346
безчувствено състояния "Безразличие (Indifference) е състоянието на
Phosphoricum acidum.
Най-сетне, когато към съпругата Ignatia се отнасят много лошо и
нейната топла и любяща природа не е оценена, тя започва да изпитва
отвращение към семейството, - състояние на Sepia.
И така видяхме, че допълващите лекарства на Ignatia са Aurum met­
allicum, Natrum muriaticum, Phosphorum acidum и Sepia.
KALIUM BROMATUM
Единични симптоми:
- Делюзия, че брат й пада отвъд борда пред очите й (Delusion,
brother fell overboard in her sight);
- Делюзия, че се готви да извърши престъпление (Delusion, about
to commit a crime);
- Делюзия, че мисли, че е на път да убие съпруга и детето си (De­
lusion, thinks she is about to murder her husband and child);
- Делюзия, че е обвинена в грабеж (Delusion, that she he accused of
robbery);
Делюзия, че мисли, че е набелязан от Божието възмездие (Delu­
sion, thinks he is singled out for divine vengeance);
- Делюзия, че си представя, че домът на майка му е нападнат от
развратни жени (Delusion, fancies his mother’s house is invaded by
lewd women).
Тези делюзии ни дават доста добра представа за ситуацията на Ka­
lium bromatum: "Подозрителен; оглежда се на всички страни; страхува се
от хората" (Suspicious; looks on all sides; fears people), казва Материя
Медика на Фатак. Един от страховете му е, че ще извърши нещо не­
редно. Израз на това чувство е:
Неспокойствие (непрекъснато движещи се ръце "неспокойни
ръце") (Restlessness (Hands, restless);
- Подозрителност (оглежда се на всички страни) (Suspiciousness
(looking to all sides));
Страх от хората (Fear of people).
Морал, престъпление и вина са основните черти на състоянието Ka­
lium bromatum.
Ситуация: Трябва да бъде изключително внимателен да не направи
нещо нередно, като че ли от това зависи оцеляването му, като че ли ще
бъде прокуден, ако нещо стане не както трябва. Рубриките са;
- Чувство на отхвърленост (Forsaken feeling);
- Страх от самотата (Fear of being alone);
- Страх, че ще се случи нещо (Fear that something will happen);
- Страх от хората (Fear of people).

347
 Чувства се като крадец, не отговаря на въпроси или "Отговаря
едносрично (Answers in monosyllables), или "Не на всички въпроси" (No
to all questions). Ситуацията наподобява тази на дете, чиито родители са с
изключително сгрог морал. Майката казва: “Аз те харесвам, обичам те.
Не е важно да си съвършен, но ако се отклониш на един сантиметър в
морално отношение, няма да го приема." Най-дребната лъжа, кражба,
непочтеност, е много голямо престъпление.
Мисли, че е набелязан от Божието възмездие" (Thinks he is singled
ош for divine vengeance). За детето майката е Господ. То чувства, че ако
направи някакво съвсем незначително прегрешение, Господ (майката)
никога няма да му прости. И изпитва болезнен страх да не извърши нещо
нередно. Детинските му инстинкти го карат да прави неща, които не са
съвсем приемливи; всичко обаче е погрешно за майката. Следователно
детето се чувства непрестанно като крадец.
"Делюзия, че брат й пада отвъд борда пред очите й" (Delusion,
brother fell overboard in her sight). Това означава, че е наблюдавала как
става това! И не може да си прости, че е проявила подобна безотговор­
ност, че е пренебрегнала до такава степен дълга си!
"Делюзия, представя си, че домът на майка му е нападнат от разв­
ратни жени" (Delusion, fancies mother’s house is invaded by lewd women)
Тази делюзия означава, че жените, които идват в дома му, са развратни и
майка му ще научи за тази неморалност. Това дава известна представа за
сексуалността на Kalium bromatum. С наближаването на пубертета се
появяват сексуалните чувства, а това е строго забранено в неговия дом,
така че обичайните проблеми на Kalium bromatum се проявяват обикно­
вено около пубертета.
"Смята се за сладострастен” (Fancies lascivious). Възможно е да
мастурбира и това да го изпълва с чувство на огромна вина. След това
Kalium bromatum изпада в мрачни размисли за тези неморални неща,
също като Plumbum: "Мрачни размисли върху забранени неща" (Brood­
ing over forbidden things). Колкото повече размишлява, толкова по-
голямо чувство на вина го обзема и по-силен страх, че хората могат да
разберат за скритите му фантазии. Когато мисли за тях, той се оглежда,
тъй като смята, че хората ше прочетат преминаващите през съзнанието
му "мръсни" мисли.
При Kalium bromatum не става толкова дума за религия, колкото за
"морал". При Thuja религията е много важна: "Религиозен фанатизъм"
(Religious fanaticism). Религията е нещо като групов морал, етичен код в
групата Thuja идва от ситуация на религиозен ред в обществото. Някои
арабски страни биха имали нужда от това лекарство, здраво фиксирани
идеи за религията. Забелязва се също така "Страх от непознати (Fear of

348
strangers) - за Thuja всичко непознато е неприемливо. Страхът да не оъде
изобличен се съчетава с крехкост. Страх от идея, стойности, от разоива-
нето на техните образи, в резултат на което човек се чувства деликатен, а
колкото по-деликатен се чувства, толкова по-твърд може да стане.

LAC CANINUM
Централното чувство на Lac caninum е: "Не съм достатъчно добър,
мразя се. Аз съм дебел и грозен и се чувствам мръсен и ужасен. Защо
трябва да бъде така? Никой не ме харесва и не може да ме харесва. Не
съм достатъчно умен, всичко, което казвам, е глупаво и безинтересно." -
"Презрение към самия себе си1' (Contemptuous of self), "Делюзия, че я
гледат отвисоко” (Delusion, she is looked down upon).
"Делюзия, че я гледат отвисоко" (Delusion, she is looked down upon).
Това е ситуацията на дете в Индия, където е важно да имаш по-светла
кожа, а тя е мургаво дете в семейство, чиито членове имат светла кожа.
Момичето полага огромни усилия да придобие също по-светла кожа, но,
естествено, опитите му са обречени на неуспех. Тя се мрази и страда.
Хората носят дрехи само за нейните сестри. Никой не я слуша. Никой не
се интересува от нея; пренебрегват я, защото тялото й изглежда зле. Мие
се често - "Мие си непрекъснато ръцете" (Washing always her hands). Хо­
рата я притесняват като змии и паразити - "Делюзия, че вижда змии"
(Delusion, sees snakes). Вече не си вярва. Става напълно "Нерешителна"
(Irresolute) и "Без самочувствие" (Lacking in self-confidence), вярва, че
всичко, което говори, е лъжа. "Мрази живота" (Loathes life) и изпада в
дълбока "Депресия" (Depression). Нищо не е в състояние да я накара да
се почувства по-добре. Смята, че не струва нищо и е отвратена от тялото
си - "Делюзия, че е мръсна" (Delusion, dirty, she is). He става за докосва­
не. Без значение е в качествено отношение. Иска да се самоубие и да
сложи край на страданията си. Понякога се ядосва на другите, задето се
отнасят така към нея. Може да стане груба и свадлива. В себе си е наяс­
но, че това е безсмислено, кожата й е мургава и нищо не може да я про­
мени. Реагира с "Ярост" (Rage) и "Омраза" (Hatred). Чувства се потиска­
на и притеснена и обвинява другите. Струва й се, че ще хване някоя не­
лечима болест и ще умре "Делюзия, че има нелечима болест" (Delusion,
incurable disease, has). Става зла. Смята се за ощетена от съдбата и пише
мръсни писма на своите познати "Излива злобата си във вид на писма до
своите приятели" (Writing meanness to her friends).
1 ова би могло да бъде брачна връзка, при която двамата партньори
са равностойни в началото, но впоследствие тя си стои в къщи и ражда
деца, напълнява и лицето й се сбръчква. А съпругът й си остава все така
активен, добива известност и популярност. Двамата отиват на някакво
светско събитие и никой не й обръща внимание. Тя се чувства отритната;

349
мрази и себе си, и съпруга си, задето я е поставил в подобна ситуация.
Дори собствените й деца я смятат за незначителна.
По принцип Lac caninum е чувство, което присъства във всеки от
нас. Чувството на незадоволеност от това, с което ни е дарила природата,
и полагането на усилия да изградим мост над пропастта, лежаща между
това, което сме, и онова, което желаем да бъдем, самообвиненията и об­
виненията към другите, и усещането, че никой не ни обича заради недос­
татъците ни. Lac caninum представлява безусловното психическо нераз­
положение. То е усещане, че нищо не може да се направи, защото така
или иначе ще си останем далеч от съвършенството. Този елемент при­
съства във всеки един, но в повечето от нас се появяват други условия и
ако гн задоволим, се чувстваме добре.

LACHESIS
Lachesis - дама, страдаща поради сравнение - си представя, че е сна­
ха, губеща от сравнението със своята етърва - има силно чувство за кон­
куренция. Смята също, че хората се обединяват срещу нея и е много
"Подозрителна" (Suspicious) към тях. Единственият начин да придобие
някаква стойност е чрез "Егоизъм" (Egotism) и "Сладкодумие" (Loquac­
ity), сатира, "Подигравки" (Mocking), правене на шеги и благодарение на
чувството, че "Се намира под свръхчозешки контрол" (She is under su­
perhuman control). Когато това се провали, тя се обръща за спасение към
духовността. Цялата тази конкуренция е свързана с човешките взаимо­
отношения, затова засега тя трябва да се изолира от работата
"Отвращение към бизнеса" (Business, aversion to) и да се съсредоточи
върху разрешаването на своите проблеми.
Именно състезателният дух и "Завистта" (Jealousy) различават
Lachesis от Platinum и Palladium. Близкото лекарство е Hyoscyamus. От­
личават се по това, че Hyoscyamus опитва да привлече вниманието като
се държи глупаво и върши странни неща и поведението му може да ста­
не заплашително, да се появи насилие, докато Lachesis е по-жив, по-умен
и по-способен да докаже, че е по-добър от другия.
Lachesis може да бъде историята на едно момиче или жена, изоста­
вена от годеник или съпруг заради някоя по-добра от нея. Това е ситуа­
цията, в която тя трябва да бъде предпазлива, зашото ще я сравняват с
другата, и същевременно да докаже своето предимство посредством его­
истични твърдения. Когато това не свърши работа, тя трябва да се отка­
же от идеята за брак и да се отдаде на духовни занимания като намиращ
се пред прага на смъртта човек.
Друга Lachesis ситуация е свекървата. След като младата й снаха
дойде в къщата, тя губи мястото си заради нея; тя е по-образована, по-
млада, по-привлекателна и тя се старае с всички сили да се сравнява с

350
нея. Става "Егоистична" (Egoistical) и когато това няма желания ефект,
става религиозна, чувства, че смъртта й наближава и трябва да се съсре­
доточи върху духовни проблеми. Започва да медитира, ’ Чувства, че се
намира под свръхчовешка власт” (She is under superhuman control). Това
обяснява рубриката: "Избягва компанията, за да се отдава на своите фан­
тазии" (Avoids company to indulge in her fancy).
LYCOPODIUM
Някои от отличителните компоненти на Lycopodium са:
- Липса на самоувереност (Lack of self-confidence);
Егоизъм (Egotism);
Сантименталност (Sentimentality);
Слаба памет (Memory poor);
Раздразнителност (Irritability);
- Страхливост; страх от хората (Cowardice; fear of people);
- Желание за компания (Desires company);
- Нетърпимост към противоречие (Contradiction, intolerance of);
Прибърза-
HocT/HeTbpneHHe/HecnoKoftcTBHe(Hurry/Impatience/Restlessness);
Похотливост (Lascivious);
- Променливо настроение (Moods changeable);
- Алчност (Avarice);
Съзнателност (Conscientious).
Всеки пациент Lycopodium притежава комбинация от тези качества.
Кой от тях ще преобладава зависи от възрастта, пола и общественото
положение. Тези, които се одобряват от обществото, изпъкват, докато
другите, които предизвикват недоволно клатене на глава, се появяват в
по-мека или компенсирана форма.
Така например в общество, където на сладострастието се гледа като
на грях, ще откриете, че пациентът го компенсира чрез едно или друго
средство. А ако се мръщят на егоизма, пациентът ще се старае да не го
разкрива. Възможно е понякога дори нарочно да се очерня, така че даже
да допусне неволна грешка, да не изглежда егоист.
Възрастният човек би могъл да прикрива страхливостта си чрез
външно предизвикателство. То е нужно за предпазване на неговото его.
От време на време пациентът Lycopodium може да прибегне към фалши­
ви хвалби и прояви на кураж. Това в крайна сметка поражда чувство на
вина, придружено със страх да не бъде разкрит.
Проява на егоизма е критичното му отношение към другите. Паци­
ентът Lycopodium не се чувства нещастен в компанията на други хора,
но въпреки това ги критикува, за да наложи собственото си превъзходст­
во. В същото време неговата 11 Съзнателност” (Conscientiousness) не му
351
позволява да прекалява с упреците. Той обосновава своите критики и
твърди (и чувства), че е негов дълг да постъпва така, защото то е от пол­
за за критикувания. Както виждаме, Lycopodium може да бъде изключи­
телно фин в критицизма си.
Егоизмът го прави също така "Нетърпим към противоречията"
(Intolerant of contradiction). Възгледите му са върховни и трябва да бъдат
приети. Това наранява чувствата на мнозина от хората около него, и на
самия Lycopodium. В Реперториума "Егоизъм" (Egotism) трябва да се
сравни с рубрики като "Надменен" (Haughty), "Високомерен" (Contemp­
tuous), Самонадеян" (Presumptuous) и т. и. В крайна сметка този егоизъм
оформя много симптоми на Lycopodium.
Детето Lycopodium има: "Страх от нови хора" (Fear of new people),
Страх от мъже" (Fear of men), ’’Страх от непознати" (Fear of strangers),
Страхиивост" (Cowardice), "Боязливост" (Timidity) и др. Затова стои
далеч от нови ситуации и нови хора и се придържа неизменно към поз­
натото. При възрастния това качество се компенсира и свръхкомпенсира.
Егото на Lycopodium не му позволява да приеме своята "Страхли-
вост", "Липса на увереност" и "Страх от мъже и хора". И така, той създа­
ва за себе си свят в света и там се обгражда от хора, от които не трябва
да се страхува. Нешо повече, те се страхуват от него. Той ще си избере за
съпруга кротка жена, която няма да повиши никога глас. Според мен
най-подходяша за него е жената Pulsatilla. Както в професионалния, така
и в личния и обществения си живот той ще се обгражда само с хора, над
които може да доминира и от които не трябва да се страхува.
Тези хора ще го хвалят и ще увеличават самочувствието му. Никога
няма да му противоречат. В такова обкръжение Lycopodium ще домини­
ра, ше диктува и управлява с желязна ръка. Но извън безопасността на
своята "територия", той ще си остава притеснен и боязлив. Никога няма
да рискува да излиза от тази територия; същевременно ще се старае да я
разшири и да увеличи броя на хората под своя власт. Тази ситуация мо­
же да се намери под рубриката "Любов към властта" (Love of power).
Тази "Любов към властта" прави Lycopodium много амбициозен. Той
се стреми да достигне позиция, от която е в състояние да властва над
другите без те да смеят да му противоречат. Няма значение дали става
дума за политическа власт, за научен авторитет или дори директорски
пост или ръководител на някаква институция - Lycopodium търси властта
навсякъде, където и да е. Незадоволената амбиция, преместването, дори
пенсионирането могат да се окажат тежък удар за него. Той обикновено
не се предава лесно, но въпреки това, ще му се случва да бъде разстроен
дълбоко от целия инцидент.

352
 Lycopodium олицетворява непрестанната борба в човека между
"Страхливостга" и "Егоизма", между "Липсата на увереност" и "Надмен­
ността", между "Боязливостта" и "Диктаторского" отношение. Първите
признаци на тази борба се забелязват през детството. Детето е ооикнове-
но слабо. То е плашливо и свито, особено в присъствието на нови хора.
Така например, на него би му било трудно да заговори магазинера. Той
иска да говори на подиума пред голяма аудитория, но го обзема сценич­
на треска. Затова се отдава на детински фантазии и теории и за известно
време трябва да се задоволи с това. Представя си или сънува, че е нешо
голямо, лидер на хората, високоуважаван и облечен с власт човек - "Де­
люзия, има детински фантазии" (Delusion, childish fantasies, has).
Lycopodium си остава самотник, не се сприятелява лесно и не обича
да играе. Това "Нежелание за игра при децата" (Aversion to play in chil­
dren) е породено от неговата стеснителност и физическа слабост. Освен
това се страхува, тъй като мозъкът му е по-развит от физиката. Страхува
се от авторитетните фигури, от баша си и директора на колежа, но не и
от майка си. И така, у дома той доминира, управлява като тиранин, кара
другите да изпълняват желанията му, командва ги. В училище обаче е
ангел, любимец на учителя. Към другарчетата си е груб и презрителен -
"Презрителен, суров към по-нисшестоящите и любезен към висшестоя­
щите или хората, от които трябва да се страхува" (Contemptuous, hard on
subordinates and agreeable to superiors or people he has to fear).
Веднъж доведоха едно 6-7 годишно дете. Родителите описваха ха­
рактера му, а в това време аз го наблюдавах. То беше кротко, резервира­
но, уплашено, стеснително и страхливо, а родителите му твърдяха, че е
много раздразнително, грубо и има стремеж да се налага. Порази ме кон­
трастът между това, което детето правеше сред позната обстановка и в
присъствието на нови хора. Така стигнах до лекарството Lycopodium и
то му подейства успешно. Контрастът изплува отново, когато взема ре­
шение за своето бъдеще, за професията си. Двете основни съображения
при правенето на избора са: сигурност и позиция, която му осигурява
власт и изпълнена с предизвикателство работа. Докато търси работа,
която да отговаря и на двете условия, той ще се люшка в мрежата на не­
решителността. В крайна сметка сигурността ще вземе надмощие, но той
ще започне да прави планове за по-добър пост в бъдеще.
Сега нека огледаме другите аспекти на личността на Lycopodium.
Желание за компания (Desire for company). Lycopodium се страхува
да бъде сам в един враждебен свят, сред непознати хора. Той търси сво­
ите познати, иска някой да бъде непрекъснато край него, "дори в съ­
седната стая , или да го придружава. Така става зависим от връзките,
които създава, и се тревожи много, ако тези хора бъдат заплашени от
болест или смърт, или се преместят да живеят някъде другаде. Това кара
Lycopodium да изглежда сантиментален, изпълнен с желание да има
компания, нежен, съчувстващ - тези качества го приближават към Phos­
phorus. Голямата разлика обаче е, че Lycopodium не обича други да зави­
сят от него. Той би желал да избяга от отговорността. Оттук и рубриките
' Отчуждена, бяга от собствените си деца" (Estranged, flies from her own
children) и "Опитва да бяга от своето семейство, деца" (Escape, attempts
to, from her family, children).
"Сладострастие" (Lasciviousness). Това качество на Lycopodium, съ­
четано c желанието му за компания, води до любовни афери. Страхът му
от новото го кара първоначално да ги избягва, но след като преодолее
страха, планира любовната си връзка изключително грижливо и с много
мисъл - това е характерен подход на Lycopodium към всичките му проб­
леми. Той няма нищо против да споделя и дава, но не и да се обвързва.
Затова, когато връзката достигне своя връх, той бие отбой. По този на­
чин Lycopodium има поредица от любовни връзки, преди най-сетне да се
реши да се задоми. Обикновено той се жени късно. Планира сериозно
подбора на своята съпруга - да може да разчита на нея, да се опре на нея,
да му бъде постоянен компаньон, да бъде сравнително независима и съ­
щевременно да отговаря на неговата топлина и грижовност и да му поз­
волява да доминира. Когато открие такава жена, се жени за нея.
"Силно развито чувство за дълг" (Strong sense of duty). Третата черта
на личността на човека Lycopodium е "Силно развитото му чувство за
дълг". Обвърже ли се веднъж, той приема пълната отговорност. Накрат­
ко, веднъж обвързал се, той не е безотговорен.
"Нежен" (Affectionate). Друга отличителна черта на Lycopodium е, че
зад външната си раздразнителност той може да бъде много "Нежен" (Af­
fectionate), "Сантиментален" (Sentimental) и "Емоционален" (Emotional).
Оттам и рубриката: "Рязък, груб, и въпреки това - нежен" (Abrupt, rough,
yet affectionate). Сантименталните и емоционални черти на Lycopodium
рядко могат да се видят - те често са скрити. Сантименталните сцени,
както радостни, така и тъжни, са в състояние да го разплачат. Носталгия,
приятни спомени, отношенията с родителите, спомени за роднини -
всички те могат да предизвикат сълзи. Това обяснява рубриката: "Плаче,
когато благодари" (Weeps when thanks). Сцени в романи и филми-също
могат да събудят неговата сантименталност.
Естествено, всички тези противоречия - раздразнителност и съчувст­
вие, страхливост и любов към властта, липса на увереност и диктаторски
тенденции няма как да не причинят разцепление в личността му и да
предизвикат два симптома: "Нерешителност" (Irresolution) и "Променли­
во настроение" (Moods changeable).

354
 Нека сега подчертая още два важни аспекта на Lycopodium, забърза-
ност и нетърпеливост, и неспокойствие.
"Забързаност" (Hurry). Обикновено не се налага да се компенсира
този компонент, тъй като се насърчава и одобрява от обществените
стандарти. Той може да се окаже ценен в този забързан свят. Следова­
телно този симптом на Lycopodium може да бъде открит директно в по-
вечето пациенти. Те правят всичко бързо, но не задължително подреде­
но, системно. Те са нетърпеливи и не могат да чакат за нищо (като His-
taminum). По време на събеседването в клиниката, особено при просле­
дяванията, те са доста нетърпеливи и искат да приключим бързо. Съче­
тано със слабата им памет, това нетърпение води до множество грешки.
Така се стига до грешки в речта, в писането и т. н. Мозъкът им работи
прекадено бързо, вечно препуска напред (Natrum muriaticum живее в
миналото, Lycopodium - в бъдещето).
"Слаба памет" (Weakness of memory). Друг аспект на Lycopodium е
неговата "Слаба памет" и "Грешки при писане и говорене" (Mistakes in
speech and writing). Паметта му e неблагодарна, особено за собствени
имена. Това се отнася също и за дати, събития и неща, които трябва да
свърши. Слабата памет е сериозен недостатък за Lycopodium.
В някои отношения Lycopodium прилича на Nux vomica със своята
нетърпеливост, раздразнителност и диктаторски природа. Тези две ле­
карства са доста близки, но главната разлика е, че Nux vomica не е тол­
кова страхлив вътрешно. Той върши по-необмислени и дръзки неща.
Също така е по-енергичен и експресивен, по-импулсивен и избухлив.
Тази разлика се забелязва от ранна възраст. Lycopodium е стеснително и
интровертно дете, докато Nux vomica е дързък пакостник.
Възрастният Nux vomica върши работата си с цената на всичко и
премахва всички пречки по пътя си. Често стига да голяма сприхавост,
дори до насилие. Lycopodium не е толкова пламенен и дързък’, той пре­
тегля всяка своя стъпка и не се хвърля буйно с главата напред. Ако преч­
ката е голяма, ще се поколебае и може дори да се откаже.
Други лекарства, с които може да бъде сравнен, са Aurum metallicum,
Staphysagria, Chelidonum, Phosphoricum acidum, Platinum, Medorrhinum,
Sulphur (наричат Lycopodium "Растителния Sulphur"), China, Silicea, Ar­
gentum nitricum, Bryonia, Calcarea carbonica (пълна противоположност на
Lycopodium, Calcarea carbonica е бавна и ленива, докато Lycopodium е
забързан и емоционален).
Lycopodium е човек, на когото са казали, че не го обичат такъв, ка-
кьвто е, а само, ако постигне нещо в живота. Следователно неговите
чувства са свързани с постиженията. Той смята, че вечно трябва да пос­
тига нещо, за да бъде обичан. Майката казва на сина си: “Слушай, трябва

355
да се издигнеш, за да се интересувам от теб, да те ценя и изобщо да ме
караш да се; чувствам добре,” Синът приема посланието, че за да бъде
ооп tan, трябва да постигне нещо, което не се постига лесно, тъй като
обстоятелствата около него самия са трудни. Майката па Шиваджи каза-
ря ва да dm пеш до това укрепление и да го превземеш.” По това
време гои още нямал армия и укреплението принадлежало на императо­
ра, така че задачата била непосилна. Въпреки това, той успял да събере
армия, да победи и да изпълни заръката на майка си. След което отишъл
и заявил. Майко, направих го.” А тя отвърнала: “Превземи още едно
укрепление. ^Lycopodium е син на родители, изискващи постижения.
За да побеждава и постига, той се нуждае от хора, които да коман­
два, от армия около себе си и се страхува, че няма да постигне целта си,
тъй като е много трудна. Затова при него наблюдаваме "Тревожно очак­
ване (Anticipatory anxiety) и "Липса на самоувереност" (Lack of self­
confidence). От една страна виждаме "Егоизъм" (Egotism), "Амбиция"
(Ambition), "Любов към властта" (Love of power) и "Доминиране" (Domi­
nance), а от друга — не се чувства добре, когато не постига нищо. Именно
чувството за малоценност го кара да се държи егоистично, да се самоиз-
тьква. Lycopodium осъзнава така добре дълга си, тъй като смята, че е
негов дълг да доставя удоволствие на човека, който изисква; същевре­
менно се опасява, че способностите му не са достатъчни за осъществява­
нето на целта, което обяснява рубриката "Страх, че е неспособен да дос­
тигне целта си" (Fear, unable to reach his destination).
Характерната черта "Любов към власт и постижения" не напуска па­
циента Lycopodium, дори когато си търси съпруга. Според него една же­
на може да го обича, само ако той постига нещо. Когато е близък с някоя
жена, той иска тя да го харесва не за това, което е, а заради постижения­
та му. Той не харесва жените, които го харесват за това, което е. Изпитва
нужда да й покаже, че осъществява целите си и постоянно набляга върху
този факт. Разбере ли, че не е така, връзката рухва. Харесва му да бъде
винаги върху пиедестал, слезе ли от него, настроението му се разваля
(чувства се онеправдан). Непременно трябва да се намира върху пиедес­
тал Трябва да постига целите си.
Когато някоя жена напусне мъж Lycopodium, той смята, че това е,
защото не е постигнал достатъчно. И заради това ще се отдаде още по-
яростно на амбициите си. Не е привързан към своите деца - рубрики:
"Бяга от собствените си деца" (Children, flies from his own), Безразличие
към собствените деца” (Indifference to her children), "Отчуждена от собс­
твените си деца” (Estranged, flies from her own children) 0™тва да юбя-
ra от собствените си деца" (Escape, attempts to, from her own children).

356
 LYSSINUM
В главата "Неподходящи пози" дадох един случай на Lyssinum. Тук
ще изследвам по-подробно неговата ситуационна Материя Медика и ще
я сравня със ситуацията на някои други лекарства.
Главното чувство на Lyssinum е "чувство, че е изтезаван" (Feeling of
being tormented):
Делюзия, че е изтезавана, (China, Lyssinum) (Delusion, tormented,
that she is);
Молитви (Praying);
Насилие (Violence);
- Огорчение (Mortification);
- Импулс за убийство (Impulse to kill);
- Импулс да се намушка с ножа, който държи (Impulse to stab his
flesh with the knife he held);
- Чувство на отхвърленост (Forsaken feeling);
Делюзия, представя си, че е страдал несправедливо (Delusion,
fancies he has suffered wrong);
- Бързо редуване на гняв и разкаяние (Crocus sativus) (Anger alter­
nating with quick repentance);
- Ярост, последвана от разкаяние (Crocus sativus) (Rage followed
by repentance).
Нека стези основни рубрики построим ситуацията на Lyssinum.
"Ярост, последвана от разкаяние" (Rage followed by repentance) (Cro­
cus sativus, Lyssinum). Какво означава тази рубрика? Яростта е много
силен гняв. Тя се налага в ситуация, в която човек трябва да се нахвърли
върху някого, тъй като, ако сега запази спокойствие, този някой ще му
създаде още повече проблеми. Но тази ярост трябва да бъде последвана
от разкаяние, защото за самия него няма да бъде добре, ако тя продължи
много дълго. Той трябва да се разкае и това показва, че яростта е насоче­
на към някого, от когото Lyssinum е зависим, но който същевременно му
създава неприятности. Това е ситуацията, както на Lyssinum, така и на
Crocus sativus. Но това е единствената обща черта между ситуациите. Те
се различават във всяко друго отношение, тъй като компонентите на
Crocus sativus са други:
- Пеене (Singing);
Танцуване (Dancing);
Жизнерадостност (Cheerful);
Привлекателно поведение (Tarentula) (Attractive behavior).
Поведението на Lyssinum не е така привлекателно. И така, при Cro­
cus sativus нуждата да привлича се редува с нуждата да се гневи, а жиз­
нерадостта се сменя с кавгаджийство. Crocus sativus е ситуацията на же-

357
на, пренебрегвана от своя съпруг, който същевременно я потиска. Тя се
чувства заплашена, че той може да си отиде, тъй като вече не е привле­
чен от нея, и в същото време я доминира. Съчетанието от привлекателно
поведение има за цел да го привлича към нея, а яростта й му пречи да
бъде прекадено доминиращ и да й създава прекадено много проблеми.
Ситуацията на Lyssinum е на жена, която е обиждана, измъчвана и
наранявана от собствения си съпруг, човека, от когото е зависима, и тя
реагира разярено. Яростта на Lyssinum е наистина неудържима, приме­
сена с импулси за рязане, хапане, наръгване и убийство. Това е така, за­
щото Lyssinum се чувства не само неприятно засегнат, а изтезаван в бук­
валния смисъл на думата. Заплахата я прави прекадено чувствителна и я
кара да се държи като куче: ,
- Делюзия, че е куче (Delusion, he is a dog);
- Ръмжи като куче (Growling like a dog).
Ако нараните силно едно куче и след това го докоснете, то ще за-
ръмжи, ще подивее и ще хапе. Следователно, когато хората му създадат
отново неприятност, той става неудържим и изпада в ярост. По-късно се
овладява. Не се вбесява непрекъснато, а само когато го притеснят. При­
лича на куче, зависещо от господаря си, който го храни.
Засилената чувствителност на Lyssinum към светлина и шум е харак­
терна черта на неговата "Бдителност" (Alertness). Lyssinum реагира на
всяка ситуация по този начин. Ако например, покривът тече, той ще по­
нася това положение известно време, а после ще се ядоса, така че ще
вземе чук и ще разбие гипса. След няколко минути гневът му ще се ох­
лади и той ше отиде да донесе цимент, за да запълни дупките.
Помня случая на един хомеопат, който разкъсваше своя екземпляр
на Реперториума на Кент и по-късно го лепеше. Попитах го защо прави
така и той обясни, че когато не открие вярната рубрика, просто разкъсва
Реперториума. След това обаче се разкайва и сглобява най-грижлнво
учебника. Ако опита да вкара нокът в стената и не успее, ше разбие сте­
ната. Веднъж в една стая на горния етаж правели ремонт и вдигали си­
лен шум. Той толкова се ядосал, че разбил с юмрук стъклената вратичка
на шкафа в своя кабинет и се нарязал. Моментално се разкаял и отишъл
при друг лекар, за да му зашият раните.
При дадени ситуации всеки от нас може да изпита подобни чувства.
Например, колата, с която пътуваме, ни създава много неприятности.
Отказва да тръгне, бутаме я под жаркото слънце, скачаме вътре бежеш-
ком, след малко се чува отново подозрителен шум, отнякъде започва да
дими и не след дълго вече единственото ни желание е да излезем от ав­
томобила и да го заритаме или изпочупим. Възможно е дори да го нап­
равим, но после се разкайваме, тъй като сме зависими от колата. Затова

358
викаме пътна помощ, влизаме пак в нея и я закарваме при наи-олизкия
автомонтьор. Следователно ситуацията на Lyssinum е такава, при която
той е измъчван от нещо, от което е зависим; това мъчение не е просто
обида, а причинява физическа и психическа болка. Не става дума за ло­
шо или несправедливо отношение, а за нещо много по-лошо. То поражда
ситуация на ярост, но побесняване, на изгубване на разсъдъка от тняв,
хапане, ръмжене като куче, атакуване и след това оттегляне.
Ситуацията Staphysagria е подоона, но много по-кротка. Това е ситу­
ация, при която човекът, от когото потърпевшият е зависим, се отнася
несправедливо към него, затова наблюдаваме:
Не може да понася несправедливост (injustice, cannot support);
- Егоизъм (Egotism);
Обидени чувства (Insulted feeling);
- Огорчение (Mortification);
Потиснат гняв (Suppressed anger);
- Гневни изблици от време на време (Occasional violent outbursts ot
anger).
Ho гневът на Staphysagria не е като яростта на Lyssinum с неговото
хапане и ритане. Staphysagria не е измъчвана като Lyssinum, към нея са­
мо се отнасят несправедливо. Не става дума за нещо активно, за вземане
на ръжен и мушкане в ребрата. Ако ви кажат да си обирате парцалите,
ше създадат Staphysagria, но ако ви мушкат с ръжен в ребрата по три
пъти на ден, ще създадат Lyssinum. Това са две подобни лекарства, до­
пълващи се в много отношения, тъй като се намират в една и съща ситу­
ация, но в различна степен.
( hina също като Lyssinum се чувства измъчвана, но не реагира с та­
кава ярост и диво поведение, нито се разкайва така бързо като Lyssinum.
China е измъчвана постоянно, a Lyssinum - епизодично, периодично и
внезапно. China не я оставят на мира за момент, пречат му в работата;
това продължава много дълго, хронично и в резултат на това той става
ленив, нс желае да прави нищо, само седи и мечтае. Ето такава е ситуа­
цията на China. Освен това той е тъжен, чувства се нещастен и е пред­
разположен към самоубийство. Или може да се каже, че China се намира
в същата ситуация, но тя е по-постоянна и не толкова интензивна.
Другото лекарство, за което се сещаме, когато стане дума за прес­
ледване, е Drosera. Неговите други компоненти са:
- Тревожност, когато е сам (Anxiety when alone);
Желание за компания (Desire for company).
Drosera не е преследван от хора, от които е зависим, той има на кого
да разчита и търси компанията па тези хора. Преследват го външни фак-

359
тори и тон няма към кого да се обърне за подкрепа и сигурност. Лова
липсва при Lyssinum.
Лекарството, коею се приближава най-много до Lyssinum, е Stramo-
nium. Stramonium също се отличава с диво, подобно на кучешко поведе­
ние, със своето пооесняване и нападателната ярост на куче. Но в Stramo­
nium не присъства делюзията, че страда несправедливо. Ситуацията на
tramomum е резултат от заплаха. Той е заплашен от някого и той бяга и
търси светлина и хора. Иска му се да се измъкне от това заплашително
положение, докато Lyssinum няма къде да избяга, следователно не при­
съства в Желание за бягство" (Escape, desire to), където Stramonium мо­
же да се види на челно място. Stramonium е заплашван и уплашен, отв­
ръща с насилие, опитва да се измъкне, да се вкопчи в някого за подкрепа,
търси сигурно, безопасно място. Stramonium се страхува, ужасява се от
непознати, следователно търси познатото, докато Lyssinum е измъчван
от познат човек, затова при Lyssinum може да става дума за вкопчване.
Hyoscyamus също има чувството, че са се отнесли неправилно с него
и са го наранили, но той не се измъчва като Lyssinum. Не изпитва жела­
ние да избяга като Stramonium. Освен това се страхува да не бъде отро­
вен, за разлика от Lyssinum. Lyssinum не е подозрителен човек, докато
Hyoscyamus е един от най-подозрителните хора в нашата Материя
Медика. Поведението на Hyoscyamus също е привлекателно:
- Сладострастие (Lascivious);
- Пеене (Singing);
- Шегува се (Jesting);
- Безсрамие (Shameless);
- Влюбчивост (Amativeness).
Нито едно от тези качества не се наблюдава при Lyssinum.
Силните черти на Hyoscyamus са ревност и подозрителност към пар­
тньора, докато главната характеристика на Lyssinum е внезапният гняв и
бързото разкаяние. Ситуацията на Hyoscyamus се отличава с наличието
на неверен партньор, когото обича, но би могъл, ако се наложи, и да
убие. Следователно това е ситуация, изпълнена със заплаха, с чувството,
че към него са се отнесли лошо. От една страна Hyoscyamus опитва да
продължи съществуването на връзката, но от друга е предпазлив и по­
дозрителен. Изпитва необходимост да бъде привлекателен. Следовател­
но това не е ситуация на измъчван човек, а на човек, когото са наранили
и към когото са се отнесли зле.
Lyssinum е ситуацията на човек, който е измъчван от някого, от ко­
гото зависи Изтезанието е периодично или епизодично и засегнатият
изпитва нужда да реагира с ярост, последвана бързо от разкаяние. Такава
е ситуацията на Lyssinum, но тя може да приеме различни форми при

360
детето, мъжа или жената. Тя може да съществува не само в отношенията
между хората, а и между човек и неговата къща, или електроуред, или
автомобил и т. н. Когато зависимостта и измъчването вървят ръка за ръ­
ка и измъчването е епизодично или периодично, това ни подсеща за
Lyssinum. Освен това, когато някой реагира на всяка ситуация като на
такава, значи има нужда от Lyssinum.
NATRUM CARBONICUM
Natrum carbonicum е прокуденият, отхвърленият от обществото. Той
е този, който не се побира в нормите и затова е винаги потърпевш
"Обижда се лесно" (Offended easily). По-голямата част от обществото се
е обединила, за да я преследва, за да я накара да разбере, че е ненормал­
на и затова не може да бъде част от групата. Непрекъснато я изолират,
създават бариера между нея и останалите, в това число собственото й
семейство и близки приятели. У нея се развива "Страх от хора" (Fear of
people) и "Чувствителност към определени хора" (Sensitivity to certain
people), особено към тези, които са против нея. Същевременно започва
да проявява "Съчувствие" (Sympathetic) и се отнася мило с онези, които
като нея са отхвърлени от обществото. Реагира на подобен род критици-
зъм със "Сприхавост" (Quarrelsomeness), тревожност и смелост. Става
"Подозрителна” (Suspicious), "Раздразнителна" (Violent), възмущава се,
поведението й е необмислено, представя си, че е болна и не вижда на­
дежда в тази ситуация, в която е "невъзможно да се победи" (следова­
телно е безутешна). Изпитва тъга, плаче, "Желание за самоубийство"
(Suicidal feeling) и "Безразличие" (Indifference). Някои ситуации, по­
точно компанията и тълпите, задълбочават проблема й.
Гръмотевична буря означава събиране на тъмни облаци, които ше
предизвикат дъжд като из ведро и буря. Тя символизира начина, по кой­
то хората се събират, за да я обсипват с недоброжелателното си отноше­
ние. Тя реагира с тревога и страх на такова силово време. Това става при
всяка рязка температурна промяна, предвещаваща гръмотевична буря.
За пациента Natrum carbonicum музиката представлява няколко ин­
дивидуални тона, събрани, за да образуват безсмислена звукова хармо­
ния. Пианото е инструментът, чрез който това събиране на тоновете е
най-очевидно. То й напомня ситуация, при която нямащи нищо общо
помежду си личности се събират с единствената цел да й навредят. Сле­
дователно тя трябва да се изправи лице в лице с музиката и това я тре­
вожи и натъжава, даже я изпълва с мисли за самоубийство. Тази ситуа­
ция, в която "няма как да победиш", я изпълва с тревога и страх за бъде­
щето. Тя е объркана и размислите върху проблема я объркват още пове­
че. Това не е нещо, което може да бъде разрешено с размисъл, затова
трябва да престане да го прави; наблюдаваме "Безчувственост" (Dull­
361
ness), "Психическа изнемога" (Prostration in mind), "Безразличие" (Indif­
ference), "Обезсърчаване" (Discouragement) и "Отчаяние" (Despair). В
такива моменти тя избягва компанията дори на най-близките си прияте­
ли. Но се обръща към някой симпатизант за подкрепа, за да бъде "Хип­
нотизирана, очарована" (Magnetized) (предложения). Тъй като й отнемат
непрекъснато нещо, тя става "Алчна" (Avaricious), развива "Страх от
крадци" (Fear of robbers). Естествено, всичко това я държи в състояние
на "Недоволство" (Discontented), дискомфорт и "Тъга" (Sad), понякога то
приключва с ободряване, пеене и бъбривост. Тази тъжна особа реагира
на голямата радост. Основната рубрика на Natrum carbonicum е "Делю­
зня, разделителна линия между себе си и останалите" (Delusion, division
between himself and others). Други по-важни рубрики са:
- Страх от обществото (Fear, society, of);
- Отчуждена от своето семейство (Estranged, family, from her);
- Отчуждена от приятели (Estranged, friends, from);
- Поболяване от гняв (Ailments from anger);
c тревога (with anxiety);
c уплаха (with fright);
c безмълвна тъга (with silent grief).
Интересно е, че Natrum carbonicum няма никакъв страх или делюзии
от животни. Страхува се само от човека и от хората. Той се бои не от
животинския тип атака, а от човешкия, при което се образува група и се
прогонват онези, които не се вместват в създадените от групата норми.
Създаването на такива норми, присъдата, критицизмът и събирането на
цели "банди" срещу неколцина, е специалитет на човешката раса и веро­
ятно е характерно единствено за човека. Така че, Natrum carbonicum има
проблем с някои човешки качества. Следователно това е едно от главни­
те лекарства за "Страх от човека и от хора" (Fear of men and people).

OPIUM
Морфинът е дериват на опиума. Той се използва в медицината за ле­
чение на състоянието на особено силна болка, независимо дали е физи­
ческа или психическа. Компонентите на Opium са:
Безразличие към болката и страданието (Indifference to pain and
suffering);
Необмисленост (Rash);
- Дързост, смелост (Bold, courageous);
- He се оплаква (Does not complain);
— Делюзия, казва, че е добре, когато е болен (Delusion, says he is
well when sick).
Ситуацията на Opium се дава под рубриките:

362
 - Делюзия за страшни животни, т.е. хората около него му се стру­
ват страшни като животни (Delusion, of frightful animals, i.e. peo­
ple around him appear to be frightening like animals),
- Делюзия, че вижда страшни лица (Delusion, sees hideous faces);
- Делюзия' че е далеч от дома (Delusion, that he is away from home)
- Делюзия' че ше го убият (Delusion, that he would be murdered);
- Оплаква се от уплаха (Fright, complaints from),
- Лесно се стряска (Frightened easily);
- Страх да не бъде убит (Fear, of being murdered);
Страх да не се приближават до него (Fear, of being approached);
- Страх от смъртта (Fear, of death);
- Делюзия, че вижда войници (Delusion, sees soldiers);
- Делюзия, че хора се бият (Delusion, that people are fighting).
"Делюзия, че хора се бият" (Delusion, that people are fighting): Това е
военна ситуация. Възможно е преди да отиде на война, войникът да се
нуждае от Opium, за да бъде дързък, смел и безразличен към страданието
и болката. Той няма да се оплаква дори да види хора, които го атакуват
като животни, за да го убият или да съзре страховити лица. Неговите
хора ще умрат, ще има безкрайно много кръв и болка. Ако човек е чувс­
твителен към всичко това, няма да издържи.
Това е добре обрисувано в Бхагавад Гита, където има военна ситуа­
ция. Воинът пита Бога какво да прави в тази ситуация, когато навсякъде
около него има болка и страдание. Богът отговаря: “Когато човек се от­
каже от всички желания на ума и е щастлив в себе си, тогава, както каз­
ват, той е изпълнен със здрава мъдрост. Този, който е невъзмутим сред
нещастието и свободен от желания насред удоволствията, който е отре­
къл всякаква привързаност, страх и гняв, това, казват, е състоянието на
истинската мъдрост. Този, когото нищо не е в състояние да засегне, и
който, когато се изправи пред добро или зло, нито ги приветства, нито ги
мрази, притежава истинската мъдрост; и когато оттегли напълно сетива­
та си от обектите, като костенурка, която прибира крака в корубата си,
тогава той е мъдър. От въздържаното въплътено същество усещането за
обектите отпада, но не и насладата, и дори тази наслада на мъдреца
престава, когато осъзнае онова върховно същество."
Безразличие, освобождаване от страха и гнева, и запазване на спо­
койствие насред страдание, това се иска от воина. "Делюзия, че хората
искат да го екзекутират" (Delusion, people want to execute him): става ду­
ма за болезнена ситуация, която изисква подобно безразличие.
Състоянието Opium освобождава от притеснението и прави човек
по-смел. Под негово въздействие боязливият става дързък. Opium се до­
пълва с Baryta carbonica, един от най-боязливите, зависими и притесни-

363

-г
 тел ни индивиди в Материя Медика. Opium обезболява, създава вцепене­
ние и приятно усещане. Освен това прави човека муден, замечтан, затъ-
пен и го лишава от всякакви желания.
Opium идва от състояние на страдание, огромна заплаха и страх, така
ie човек се вцепенява, става безчувствен и индиферентен, за да оцелее,
тъп като ситуацията е повече от това, което е в състояние да понесе.
Контраст създава друг халюциноген, Cannabis indica.
Opium:
— Има халюцинации извън контекста на реалността (It has halluci­
nations which are out of context to reality);
- Човек е притъпен и изгубен в своя свят (Person is dull and lost in
his own world);
- Безчувствен към това, което става (Insensible to what is going on);
- Смее се неволно (Laughs involuntary).
Cannabis indica:
- Вижда нещата по-красиви, извън пропорциите на действител­
ността (Sees things as more beautiful, out of proportion to reality);
— Хората са по-активни, смеят се много (Persons are more active,
laugh a lot);
- Вижда нещата по-ясно, цветовете са по-ярки, а музиката - по-
силна (Sees things more clearly, colors are brighter and music
sounds louder);
- Смее се прекомерно (Laughs immoderately).
Cannabis indica: Човек става по-чувствителен към това, което е из­
вън него, което е обратното на Opium. Това, което е извън него, е отег­
чително, безинтересно, невълнуващо, така че той търси вълнението.
"Делюзия, че води растително съществувание” (Delusion, he is leading a
vegetable existence). Всичко носи удоволствие и вълнение на тези хора.
Те се смеят и говорят много.
Opium: Те са изгубени в своя собствен свят, те са нежни и кротки,
освободени от страх и тревога. Като че ли нищо не може да ги засегне.
Anhalonium: Тези хора са се оттеглили напълно от реалността и са
изгубени в своя собствен свят от делюзии, от фантазии, в които виждат
цветове, форми и звуци, напълно изкривени и нямащи нищо общо с ре­
алността. Те живеят в някакъв свят, изпълнен със светлина, цвят, звук и
блаженство. Тук се наблюдава разделяне на аз-а:
- Един реален.
Един, който съществува в халюцинациите. "Разделянето" (Split­
ting) на съзнанието става при някои случаи на шизофрения и то­
ва лекарство има подобно на шизофрения състояние.

364
 Това лекарство е за хората, които търсят върховно дхховно изживя­
ване, преживяване, което не е от този свят.
Ситуация.’ Тези, които имат всичко и не желаят нищо, т. е. богати са
в материално отношение и материалните неща не са предизвикателство
за тях. Те са видели най-хубавото от действителността такава, каквато
съществува, и още от това би оило само повторение, затова се стремят
към вълнението на преживявания "не от този свят".
Макар и да имат някои близки симптоми, съществуват значителни
различия в първоначалните ситуации, които пораждат състоянията
Opium, Cannabis indica и Anhalonium.
PSORINUM
Psorinum е човек, опитал да изкачи планина, но някъде по пътя зася­
да и не може нито да продължи нагоре, нито да се върне долу, тъй като и
двете са много рисковани. Той се страхува да мръдне. Тук се забелязва
елемент на безкраен страх: страх с отчаяние. Тон не само се съмнява в
своите способности, а и се страхува от самата планина. Става дума по-
скоро за усещане на опасност отвън, отколкото на чувство за неспособ­
ност отвътре. Страхът се поражда от озоваването в ситуация, чинто рис­
кове не са пресметнати правилно предварително.
И докато Sulphur, например, е голям оптимист и смята, че е велик и е
способен на всичко, a Tubercuiinum изпитва силно желание за пътуване и
приключения, Psorinum се спуска в приключение, но стига до определе­
на точка, по-нататък от която му е трудно да помръдне. Sulphur и Tuber­
cuiinum се допълват с Psorinum.
Веднъж с един приятел отидохме в Хи.малаите. Видяхме един връх,
който почти не беше изкачван, и бяхме жадни за приключения. Заизкач-
вахме го. Той беше стръмен и нямаше пътека. Стигнахме на място, ня­
къде около средата, където бе невъзможно да се изкачваме по-нататък.
Щом погледнахме назад, не видяхме никакъв път, дори следи от собст­
вените си стъпки, които да ни покажат къде да вървим. Аз почти висях,
хванат за клона на едно дърво, като се подпирах само на единия си крак.
В този момент бях изгуоил напълно надежда, изпитвах силен страх, че
това е последният миг в живота ми. Чудех се наистина имаше ли смисъл
да го удължавам? И така, от една страна имаше пълно отчаяние, чувство,
че е по-дооре да пусна клона и да се сбогувам с живота - напълно песи­
мистичен подход, - а от друга, безкрайна нерешителност, очакване и
злокобни предчувствия. Макар да бях с приятел, аз се чувствах напълно
изоставен. Заваля и безпокойството ми се увеличи. Най-сетне, с цената
на големи усилия, намерих начин да се измъкна, като се придвижвах
сантиметър по сантиметър. Мисля, че тогава се намирах в състояние
Psorinum. Рубриките са:

365
 Отчаяние (Despair);
Страх от бедствие (Fear of disaster);
Страх от нещастие (Fear of misfortune);
Нерешителност (Irresolution);
Побеляване от очакване (Ailments from anticipation);
Тревожност, предчувствия (Anxiety, foreboding);
- Песимизъм (Pessimistic);
Чувство на отхвърленост (Forsaken feeling);
- Отчужден от семейството (Estranged from her family);
- Неспокойствие, влошава cc no време на буря (restlessness aggra­
vated during storm);
Притеснение при шофиране надолу по склон (Anxiety riding
downhill).
Идеята на Psorinum е, че е достигнал една изключително рискована
точка в своя живот, в здравословното си състояние, бизнеса и т. н. При­
състват нервни предчувствия, отчаяние и страх от бедствие.
Рубриката "Отчаяние по време на възстановяване" (Despair of recov­
ery during convalescence) означава, че опасността съществува докрай. Той
е преживял толкова опасна болест, че не си позволява дори най-малка
надежда и изпитва отчаяние, докато се възстанови напълно.
Phosphoricum acidum е ситуацията на човек, който е направил усилие
да изкачи планината и се е изморил толкова, че се съмнява в способност­
та си да продължи до края. Той опитва, но тази задача изглежда прекаде­
но трудна за него. Иска му се да си почине, да легне. Напълно изтощен е
и не му е останала капчица енергия. Затова сяда и потъва в тъжни раз­
мисли за недостижимата си цел:
- Апатичен в резултат на борбата с неравностойни обстоятелства
(Apathetic from his struggle with unequal circumstances) (ММ Фа-
так)
- Размишлява над условията, в които се е озовал (Brooding over
one’s condition);
Желание да легне (Desires to lie down).
RHUS TOXICODENDRON
Компонентите на Rhus toxicodendron ca:
- He може да си намери място от тревога (Anxious restlessness);
Страх от нещастие (Fear of misfortune);
- Страх от зло (fear of evil);
- Чувства се отхвърлен (Forsaken feeling);
- Страх да не бъде убит (Fear of being murdered);
Тревожността се засилва вкъщи и намалява навън (Anxiety worse
in the house and better walking in the open air);

366
 Притеснения за децата (Anxiety about her children);
- Притеснява се да седи приведен (Anxiety from sitting bent);
Краката не се спират на едно място (Restless feet);
- Суеверен страх (Superstitious fear).
Гореспоменатите компоненти показват, че Rhus toxicodendron изпит­
ва огромен страх да не се случи нешо. Непрекъснато движещите се крака
говорят за неопределен страх, за вътрешно неспокойствие, което не мо­
же да бъде обяснено.
Zincurn metallicum : страхува се, има чувство, че е извър­
шил престъпление, но не знае какво.
Medorrhinum : страхува се от нещастие, има чувство,
че нещо ще се случи и е ясновидец.
Rhus toxicodendron : живее в тревожно очакване на нещо, в
страх, но не знае точно защо.
Тези три лекарства с непрекъснато движещи се крака трябва да бъ­
дат предпазливи и нащрек. Освен това са суеверни и се измъчват от до­
някъде необясним страх. Rhus toxicodendron се отличава със:
Страх от хора (Fear of people);
- Страх да не бъде отровен (Fear of being poisoned);
Страх да не бъде убит (Fear of being murdered);
Суеверен страх (Superstitious fear).
Непрекъснато присъства страх, че ще се случи нещо лошо, че някой
ще го убие - заплаха вътре в къщата. Чувства се по-добре, когато се раз­
хожда навън. Заплахата идва от нещо вътре в къщата, затова се налага да
бъде непрестанно нащрек. Ако заплахата идва отвън, би могъл да се
обърне към някого за подкрепа. Това обаче не е характерно за Rhus toxi­
codendron - при него няма вкопчване, нито желание за компания. И така,
за Rhus toxicodendron заплахата идва от собственото му семейство. Той
не може да се обърне към никого за помощ и трябва да мълчи.
"Не е предразположен към разговори" (Talk, indisposed to), "Размиш­
лява върху неприятните случи от миналото след полунощ" (Dwells on
past disagreeable occurrences after midnight). C напредването на нощта
тревогата му нараства. Някой в къщата ще го убие след полунощ, когато
няма да може да извика, няма да може да каже на другиго, и няма откъде
да очаква подкрепа:
- Неволен плач (Weeping involuntarily);
— Безпричинен плач, без да знае защо (Weeping causeless without
knowing why);
- Нервен, тъжен човек (Nervous, sad person);
- Предпазлив, особено след полунощ (Cautious, especially after
midnight); J

367
 I le може да каже на никого (Cannot tell anyone);
Чувства се отхвърлен (Forsaken feeling).
Това е ситуацията на млада жена с малки деца. Тя е сама в къщата
«.ъс своя съпруг, който е способен да я убие. Той вероятно е пиян и ни-
к< не може да предположи какво ще направи. Затова тя е длъжна да
оъде нащрек, да бди и това обяснява нейната тъга, нервност, напрежение
и т. н. я е мрачна, плаче и не е способна да изрази страховете си. Зави­
сима е от своя съпруг и се тревожи за децата си.
крил съм, чс съпругите на алкохолиците често имат нужда от Rhus
toxicodendron. Децата им обикновено също развиват такива характерис­
тики. Положението на Rhus toxicodendron е като на жена, която непре­
къснато се чувства заплашена от съпруга си, тъй като той всеки момент
би могъл да изгуби контрол поради пиенето или буйния си характер.
Rhus toxicodendron се допълва с Calcarea carbonica. Напрегнатата,
нервна жена, която се чувства заплашена от убийство, непропорционал­
но на ситуацията, е Calcarea carbonica. Тя идва от свят на сигурност и не
може да понася ужасните неща или жестокостта. Ако такава жена е отг­
ледана в сигурност и след това се омъжи за буен човек, тя много лесно
може да развие състояние на Rhus toxicodendron, дори ако съпругът й не
е склонен към насилие - дори малко гняв от негова страна ще я накара да
реагира с невероятна нервност, притеснение и "Неспокойствие" (Rest­
lessness). Или, както усещащата заплаха отвън Calcarea carbonica може да
премине в състояние на Stramonium, така заплашената от съпруга си Cal­
carea carbonica може да премине в състояние на Rhus toxicodendron.
Наблюденията показват, че при жените, нуждаещи се от Rhus toxi­
codendron, понякога може да се появи необходимост от Calcarea car­
bonica. По подобен начин след като на децата с много голямо "Неспо-
KoftcTBHe"(Restlessness), притеснителност, "Желание за студено мляко"
(Desire for cold milk) и гореща вана, и др. характеристики, бъде дадено
това лекарство, те преминават в състояние на Calcarea carbonica.
Ситуацията може да не бъде открита в живота на пациента или на
неговите родители. Ако преди това той е бил в ситуацията на противо­
положното или допълващото лекарство, тогава и най-слабия г повод е
достатъчен да предизвика преминаването на човека в новото състояние.

SILICEA
Изразът "Който не се свърта на едно място" (Fidgety) е употребен в
Реперториума на Фатак във връзка със Silicea. Silicea е напрегнат, особе­
но в присъствието на други хора. Най-важното за Sihcea е чувството
"Какво мислят за мен другите?" (What do others think about me?)
He e от значение дали мислят за него като за добър или лош, а да
мислят за него по особен начин. Той не иска добро мнение, а определе-

368
 но, фиксирано мнение. Така например, той не желае да си казват за него:
’ Този човек е винаги готов да помогне и е изпълнен със съчувствие". Но
ако той смята, че трябва да бъде голям учен, да речем, тогава го интере­
сува дали и другите ше го възприемат като такъв. Става ясно, че усеща­
нето за комфорт на човек Silicea зависи от създаването на определен об­
раз у другите. Следователно състоянието Silicea се поражда от ситуация,
когато човек поставя като необходимо условие да бъде приеман от дру­
гите по определен начин в съответствие със създаден от него самия кон­
кретен имидж. Например, на някое дете може да му кажат, че ше го при­
емат и обичат, само ако постигне нешо определено. Това може да бъде
много голям напредък в областта на футбола. Затова за такова дете е от
изключително значение другите да го мислят за голям футболист, дори
за по-добър, отколкото е в действителност. Това създава напрежение и
поражда стеснителността в присъствието на други хора:
Стеснителност пред хора (Timidity in public);
Мономания (Monomania);
Натрапчиви идеи (Fixed ideas);
Натрапчиви действия (Fixed actions);
- Брои карфици (Counts pins);
- Закостеняло мислене (Rigid thinking);
Егоизъм (Egotism);
- Поболяване от егоизъм (Ailments from egotism);
- He го свърта на едно място (Fidgety).
Контраст с Palladium: за да се чувства комфортно, Palladium се
нуждае от доброто мнение на другите, но не от определено мнение. Наб­
людаваме "Копнеж за доброто мнение на другите" (Longing for the good
opinion of others). Това означава, че е достатъчно да кажете: "Какъв до­
бър човек" или "Какъв приятен човек". Това обаче не се отнася за Silicea.
Ситуацията на Palladium е на детето, което има нужда да печели доброто
мнение на другите. В противен случай ще бъде пренебрегвано и неоце­
нено. Ситуацията на Carcinosinum е подобна - детето трябва да бъде съ­
вършено във всички отношения - работа, облекло и т. н., и "добрите чув­
ства" са доказателство за неговото съвършенство и способност да конт­
ролира положението. Затова ще видите рубрики като:
- Изискан (Fastidious);
Чувствителен към упреци (Sensitive to reprimands);
Обижда се лесно (Offended easily);
Желание да пътува (Desire to travel) (Tuberculinum).
Ситуацията Tuberculinum присъства там, където родителите при­
нуждават детето да възприема техните стандарти и детето опитва да се
разбунтува - "Дързост" (Audacity) - и да се махне оттам "Желание да пъ-

369
тува" (Desire to travel). Това е връзката между Carcinosinum и Tubercu­
linurn. Този пример илюстрира как ситуационната Материя Медика
свързва лекарствата помежду им. Ние стигнахме до Palladium от Silicea,
до Tuberculinum от Carcinosinum, - всички те имат подобни ситуации.
Обърнете внимание обаче на различните отсенки в ситуацията на всяко
едно лекарство. Казахме, че Silicea е резултат от ситуацията, в която
трябва да постигне определен имидж, тъй като ще бъде приет само при
това условие. Следователно нуждата да бъде приет е част от ситуацията:
Отстъпчив (Yelding);
- Мекота (Mildness).
И така, Silicea всъщност се старае да задоволи образа, създаден за
него от някой друг. В този смисъл той отстъпва пред този образ, опитва
да се намести в него, но същевременно той се превръща в негова натрап­
чива идея и така се поражда неговото "Твърдоглавие" (Obstinate). Това
съчетание от "Твърдоглавие" и "Отстъпчивост" присъства у Silicea в по-
особен вид. От една страна наблюдаваме "Желание да бъде хипнотизи­
ран" (Desire to be magnetized), т. е. иска Да бъде под влиянието на някой
друг и същевременно е така фиксиран в своето мнение, че ако му проти­
воречат, може да избухне и дори да прибегне към насилие "Нетърпимост
към противоречие, трябва да се сдържа от прекадено бурни реакции"
(Contradiction, intolerance of, has to restrain from violence) (Aloe socotrina,
Silicea). Silicea не се бунтува открито, но не се отказва от мнението си.
Samuel Butler твърдеше: "Убедена против волята си, но въпреки това, все
още на същото мнение". Следователно, в крайна сметка, тя би се съгла­
сила без да прави въпрос, но в същото време ще си мисли; "Не, това не е
така". Silicea е "Зависима" (Dependent). Тя е неспособна да се разбунтува,
но ако отстъпи напълно и се откаже от целите си, този, от когото зависи,
ще престане да я харесва. Това е едно особено противоречие.
Ситуация: Мъж се жени за не особено добре образована девойка и
скоро тя открива, че съпругът й иска образована жена. И ако тя не го
постигне, той ще престане да я харесва. Тя започва да следва литература,
учи усилено и опитва да се усъвършенства. Следователно рубриките са:
- Побеляване от очакване (Ailments from anticipation);
Тревожно очакване преди изпит (Anticipation, examination, be­
fore);
Делюзия,че ще пропадне (Delusion, fail, he will).
Тя се концентрира напълно върху литературата и се старае да изгра­
ди имиджа си по този начин. Много е нервна, когато им идват гости, тъй
като незнанието й може да проличи. Зависима е от мъжа и му отстъпва.
В същото време, ако той каже: "Забрави за литературата", тя ще прояви
твърдоглавие, защото, ако се откаже, той ще престане да я уважава. От

370
своя страна мъжът иска тя да бъде отстъпчива и същевременно да е ин­
дивидуалност и излъчва двата вида послания, а тя реагира съответно. Не
може да отстъпва прекадено много, но и не може да бъде прекадено упо­
рита - такава е нейната ситуация. Оцеляването й зависи от това непрес­
танно да доказва на другите, че е много доора в нещо определено.
Lycopodium е подобен на Silicea, но неговото оцеляване зависи по-
скоро от постигане на определена цел, отколкото от задоволяване на оп­
ределен имидж. Следователно Lycopodium не присъства в рубрики като:
Стеснява се да се появява пред хора (Timidity appearing in public)
Мономания (Monomania).
Вманиачаването на Silicea не се забелязва у Lycopodium. Веднъж
постигнал целта си, Lycopodium си поставя нова, докато при Silicea става
дума за съвсем конкретен имидж, който не успява да достигне никога.
Една от ситуациите на Silicea е на най-голямото дете в семейството.
Най-голямото дете е факлоносецът, то поддържа семейното име, то е
принцът-престолонаследник. Принцът-престолонаследник трябва да но­
си на плещите си огромния товар на поддържането на определен имидж.
Вниманието на всички е съсредоточено върху първото, не върху второто
или третото дете. Така Silicea се доближава до Aurum metallicum, тъй
като Aurum metallicum също е най-големият син. Разликата е, че Silicea
се чувства обвързана към определен образ, докато Aurum metallicum
трябва да бъде верен на дълга си. Silicea не чувства отговорност, докато
Aurum metallicum изпитва отговорност към цялото семейство.
Aurum metallicum: Според ситуационната Материя Медика неговото
оцеляване зависи от изпълняването на дълга му. Aurum metallicum е най-
голямото дете в семейството и бащата умира. Обществото ще обвини
Aurum metallicum, ако не се погрижи за своите по-малки братя и сестри.
Следователно оцеляването на Aurum metallicum зависи от собствения му
морал. Той принася в жертва своите интереси в името на семейството.
Грижи се за него, отглежда по-малките си братя и сестри. Той е верният
на дълга син, безкомпромисен в своите възгледи, много етичен и съвес­
тен. Чувството за дълг на Aurum metallicum липсва напълно при Silicea.
Aurum metallicum е много по-загрижен затова как изглежда в собствени­
те си очи. Винаги проверява дали е постъпил правилно, тъй като от това
зависи оцеляването му, а не от мнението на другите. Следователно поя­
вата му пред публика не е свързана със смущение. Докато е прав и си е
свършил както трябва работата, той е в безопасност. Следователно чувс­
твата за вина, морал, религиозност са силно застъпени у Aurum metalli­
cum. "Ако си свърша както трябва работата, никой не може да каже ни­
що срещу мен." Това е състоянието на Aurum metallicum. Aurum metalli­
cum е също така непреклонен в принципите си. Неговата стойностна

371
система е много точна и той налага същите ценности на другите, което е
описано от рубриката: "Диктатор" (Dictatorial).
baryta carbonica: Още едно лекарство, което се доближава до Silicea,
по-точно то е пълна противоположност на Silicea. За разлика от него
Baryta carbonica не се интересува от своя имидж. Той е глупак и го знае,
освен това е наясно, че и другите го знаят, но това не го притеснява.
Baryta carbonica е зависимото дете на семейството. Всички се грижат за
нет о и никой не се интересува истински дали е добре. Прието е, че е глу­
пак, че няма да се справи и трябва да бъде поддържан. Ето какво предс­
тавлява Baryta carbonica - точно обратното на Silicea, следователно двете
лекарства се допълват. Baryta carbonica чувства, че е посредствен:
- Делюзия, че краката му са отрязани (Delusion, legs are cut off);
- Делюзия, че ходи на колене (Delusion, he walks on his knees);
- Приема подкрепата на другите (Taking the support of others).
Silicea има: "He понася да му противоречат" (Contradiction, intolerant
of), "Надменност" (Haughty) и "Егоизъм" (Egotism).
Sulphur: Ето още едно лекарство, което се доближава до Silicea. Sul­
phur вече има добро мнение за себе си. Следователно Sulphur се появява
в противоположната рубрика: "Безразличен към това как изглежда в
очите на другите" (Indifference to personal appearance). Ето какви са раз­
личията между Silicea и Sulphur:
Silicea
Студени влажни длани и стъпала (Cold moist palms and soles);
Зиморничав (Chilly);
Чист (Clean);
Има определена представа за образа, който желае да има в очите
на другите (Very particular about his image).
Sulphur
Парещи длани и стъпала (Burning palms and soles);
Горещо му e (Hot);
Мръсен (Dirty);
He се интересува от това как изглежда в очите на другите (Care­
less about his personal appearance).
Подобна фиксираност не присъства в Lycopodium. Постигне ли цел­
та си набелязва друга, докато Silicea има в съзнанието си съвсем точен
образ на своята особа, който така и не постига. Идеята за имиджа дава
също така рубриките:
- внимание към дреболиите (Conscientious about trifles)
- Угризения заради дреболии (Remorse about trifles) (Silicea
главно лекарство).

372
 Трябва да е наясно с всяка особеност, с всяка дреболия, за да не раз­
крие истинското си аз, което е противоположно на имиджа. Стреми се по
много особен начин към съвършенството.
Silicea е принцеса. Една принцеса има кралски произход и оцелява­
нето й зависи от определен имидж. Тя трябва да говори, ходи, седи, стои
и др. по определен начин пред хората. Ако отиде на дискотека, никой
повече няма да се интересува от нея, никой няма да я обича.
И така, ше намерите Silicea там, където се налага да бъде удовлетво­
рен наложен от някого имидж; само така човекът Silicea ще бъде приет.
Затова няма нищо чудно, че Silicea обича най-много своето детство, вре­
мето, когато този образ още не е създаден. Затова и ще видите "Сънища
за детството" (Dreams of youth time). Това е налагащият се сън на Silicea.
Когато помолих един швейцарски лекар да ми разкаже за баща си,
той отвърна: “Баща ми беше главен лекар еди-къде си.’’ Той отново
имаше нужда от определен имидж. Защо трябваше да подчертае, че баща
му е бил главен лекар? Става така, че в старанието си да поддържа даде­
ния имидж (фиксиран, натрапчив образ, който непрекъснато е запла­
шен), Silicea се съсредоточава върху себе си. Ако имаше рубрика като:
"Тревожи се само за себе си" (Anxiety only about himself), тя щеше да
бъде много подходяща за Silicea. Човекът Silicea е лишен от емоции, те
са притъпени. Това включва способността да общува, да се привързва и
да проявява топлота в отношенията си. Емоции има, само ако са част от
имиджа. Виждал съм хора Silicea - социални работници, които работеха
в мизерните коптори, тъй като това бе част от имиджа им.
Silicea няма нужда от компания; това не е реквизит от неговата ситу­
ация. Silicea не реагира добре на утеха, следователно не очаквайте от
него благодарност или привързаност. Изобщо с него се общува трудно.
Човекът Silicea може да се пречупи, но няма да се приведе. Бавно изк­
ристализира друг феномен - хората около тях откриват, че те не могат да
приемат привързаността на другите, тъй като самите не са способни на
такова нещо. Те приемат само похвали, уверението, че са превъзходни в
своята област. Но ако им кажете, че ги приемате такива, каквито са, те
ще избягат веднага, тъй като не могат да се приемат такива, каквито са.
Не се чувстват комфортно такива, каквито са и затова ще решат, че нещо
не е наред с вас. Човекът Silicea може да "Създаде връзки и се задом и
късно (Late to develop relationships and to marry). Времето си отдава на
четене на книги. Може да бъде наречен "вечен" студент. И така, на
бОгодишна възраст Silicea все още не излиза от университета и опитва да
прибави още някоя титла към името си.

373
 Някои начини на изразяване на Silicea
Ако някое момиче Silicea ви харесва, тя може да не ви го каже, тъй
като това е под нейното достойнство, това просто не е част от формира­
нето на имиджа й. Една принцеса не може да отиде и да каже на когото и
да е: “Харесвам те”. Затова ще дойде при нас с някоя работа, която засяга
нейния имидж. Така например, ако е студентка/колежка, тя ще се появи с
есе в ръка и ще поиска мнението ви за него. По този начин те има повод
да се срещне три пъти с вас - веднъж, за да ви даде есето, втори път, за
да си го вземе и накрая, - за да го обсъдите. Освен това така ще има въз­
можност да ви покаже колко е добра. Неизменността на начина на мис­
лене, трудното приемане на неща отвън и бурната реакция срещу всичко
противоречащо на установените, фиксирани идеи, намират израз на фи­
зическо ниво във форма на астма, нетърпимост към ваксиниране и чужди
тела, както и силна хронична защита срещу тях.
Когато работи, Silicea действа с огромна прецизност, пресметливост
и точност, но с малко чувство. Анализът е силно застъпен, но за сметка
на това синтезът липсва. Ще има факти и цифри, но не и философия.
Повечето работа има само теоретична стойност.
Хомеопатът Silicea използва компютър, тъй като е представител на
точността. Така могат да се снемат голям брой симптоми, да се направи
детайлен анализ (кое лекарство колко точки носи и т. н.), но почти нико­
га няма да има чувства. Подобен е начинът, по който хомеопатът анали­
зира и пациентите си. Виждал съм как моите студенти Silicea спорят без
да отстъпват защо съм избрал това или онова лекарство, след като и дру­
ги лекарства имали същия брой точки (и понякога дори повече)! Когато
опитам да обясня, че централното чувство на лекарството е дадено точно
в учебника, те питат: “А какво ще кажете за останалите симптоми?”
Човекът Silicea може да бъде разпознат лесно, ако видите написано
от него официално писмо. Три четвърти от листа ще бъдат заети от изб­
рояването на препоръчителните писма и различните важни постове, кои­
то е заемал, и почти няма да остане място за писането на самото писмо!
Много важно е какво впечатление оставя. Когато поканят някой ле­
кар да изнесе лекция, например, да говори за Silicea, той ще каже: “Скъ­
пи колеги, веднъж като вечерях с английската кралица, тя се обърна и
попита: "Доктор еди кой си, вие сте един от най-великите хомеопати на
света. Бих искала да знам кое е любимото ви лекарство?" "Silicea" - от­
върнах аз.” Лекцията може да започне едва след като е уточнил препоръ­
ките си. Лекцията ще бъде приготвена дума по дума. Ще бъде отпечата­
на, размножена и раздадена на всички участници. Цитатите ще бъдат
нанесени съвсем точно, а в края ще следва богата библиографска справ­
ка. Всичко ще бъде отбелязано прилежно и нагледно, но в статията няма

374
да срещнете нищо, което вече да не е известно, няма да видите и следа от
въображение. Тя ще представлява сухо копие на онова, което е известно
вече на всички, но представено красиво, съвършено и впечатляващо.
STRAMONIUM
Пропъжда въображаеми обекти (Chases imaginary objects).
Значение: Пъди. Въображаеми - нереални, съществуващи само във въ­
ображението. Обект: нешо материално или друго привлича вниманието.
Интерпретация: Да прогони въображаеми неща, към които е насочил
вниманието си.
Изразяване: Пациент: "Непрекъснато настивам. Твърдо съм решил да
открия намиращата се в основата причина и да я елиминирам."
Това включва и други елементи:
Настинките създават проблеми "Делюзия, че е наранен" (Delu­
sion, injured, he is being);
Иска да открие "Желание за светлина" (Desire for light), "Страх
от тъмнината" (Fear of dark);
- Твърдо решен да гони/преследва (Determined to chase/hunt);
- Причина в корена (въображаеми обекти) (Root cause (imaginary
object));
- Елиминира "Убива" (Kill).
Рубрики:
Желание да се крие (Hide, desire to);
Страх от ярки обекти (Fear, of bright objects);
- Тъга на слънчева светлина (Sadness in sunshine);
- Отвращение към светлината (Aversion to light);
- Делюзия, обекти, уплаха от ярката светлина (Delusion, objects,
fright from bright);
Страх да гледа в стъкло (Fear, of looking at glass);
Страх да не се приближат към него (Fear, of being approached);
- Страх от огледала (Fear, of mirrors).
Тези рубрики показват, че когато има страх от излагане, се появява
желание за тъмнина. Тези хора се чувстват силно уязвими от всякакъв
род атаки. От друга страна, когато искат да открият нещо или да изобли­
чат нещо, да го изведат на открито, тогава искат светлина. Това е страх
от неизвестното. Например, Европа е разделена на две, едната част е
погребана, другата - жива. Родителите се разделят; - детето е разрязано
на две, остава с единия от тях. Едната част е жива, а другата - погребана;
за нея не трябва да се споменава.
Пропъжда въображаеми обекти" (Chasing imaginary objects): фи­
лософски, психологични дяволи. Преструва се, че всичко е наред и е

375
щастлив. Всеки избира своя собствена Библия, старата вече се е сринала
и идват нови Библии (секти). Всяка група говори на свой, чужд език.
Изключителна чувствителност към излагане, нараняване, дори да
гкмледнат към самите себе си; те компенсират с психотерапия. Усещане­
то е, че са Сами сред пустошта" (Alone in the wilderness). Маниакални
реакции, диви танци, силна музика, раздвояване на личността, чувство,
че е двоен.
- Познат неща му се струват странни (Familiar things seem
strange);
Чувства се отхвърлен (Feels forsaken);
- Бурна реакция, когато се приближат към него и го провокират
(Violence when approached and provoked);
Компенсация; медитация, релаксация, йога, духовност (Compen­
sation: meditation, relaxation,yoga, spirituality).
В Европа съществува субкултура, чиито представители, няколкосто­
тин души, живеят заедно в разрушени къщи, носят черно, реагират бурно
на опитите да бъдат преместени оттам. Реагират добре на гръмка музика,
седят в тъмни помещения, в които пулсиращите в ритъма на музиката
светлини създават страховити, странни ефекти. Вкопчват се към нарко­
тиците в своята култура.
Хората, които се чувстват раздвоени (живи от едната страна, погре­
бани - от другата), са разделени от обществото, което твърдят, че са пог­
ребали, а другата им част е повече от жива. Погребаната част е връзката
им с обществото, общоприетата, традиционна страна. Частта, която е
жива и дори - повече от жива, е нетрадиционната, новата, различната
(рубрика: "Делюзия, че всичко е живо" (Delusion, everything is new)).
- Познати неща изглеждат странни (Familiar things seem strange).
Те не могат да създадат равновесие и разделят още повече живата и
погребаната част. Най-крайната форма на това е вероятно терористът,
при когото едната част е напълно погребана, а другата - ужасяващо жи­
ва. Всеки може да пъди това, което в неговото въображение представля­
ва символи на обществото, срещу което се бори. Затова, когато чупят
прозорците на някоя банка, те атакуват просто някакъв създаден от тях
образ, не действителността.
Скачане от леглото: внезапно изскачане от мястото за почивка. Това
се дължи на чувството, че над мястото за почивка е надвиснала опасност.
Чувството на Stramonium е, че познатите легло и къща започват да го
потискат прекадено силно и почти заплашват да го задушат - "Страх от
задушаване" (Fear of suffocation). Забелязва се чувство на клаустрофобия
"Страх оттесни пространства" (Fear of narrow places), "Чувство, че е отх­
върлен" (Forsaken feeling), че мястото му не е тук - Изгубен (Lost),

376
"Познати неща му изглеждат странни' (Familiar things seem strange).
Внезапно изскача от дома си, обществото, семейството, връзката и т. н.
Бяга, за да си намери друга компания, семейство или общество.

TARENTULA HISPANICA
Tarentula hispanica представлява омайващо изследване на ситуацион­
ната Материя Медика. Нейните елементи са:
- Желание за музика (Desire for music):
Желание да танцува (Desire for dancing);
- Желание да рисува (Desire for painting);
- Много активен (Very active);
— Много трудолюбив (Very industrious);
- Много лъжлив (Very deceitful);
Много хитър (Very cunning);
- Пакостлив (Mischievous).
Кога човек изпитва нужда да пее и танцува? Коя ситуация кара човек
да танцува и да носи много цветни дрехи, за да оцелее? Този, който тан­
цува и носи ярки дрехи, постъпва така, за да бъде видян, да бъде забеля­
зан, да привлече вниманието. А кога човек има нужда да привлича вни­
манието? Човек изпитва необходимост да привлича вниманието, когато
се намира в ситуация, когато никой не го забелязва, а той иска да го за­
белязват. Подобна ситуация възниква тогава, когато някой опитва да
привлече вниманието на противоположния пол. Например, А се интере­
сува от Б, но Б дори не го забелязва. Не става дума за ситуация, при коя­
то А е отишъл при Бие бил отблъснат, а при която А е силно заинтригу­
ван от Б и е готов да опита всяка тактика, за да го спечели.
Това не е ситуация на разочарована, на несподелена любов. Ето как­
во казва за Tarentula hispanica Фатак в своята Материя Медика: "Непри­
ятният ефект от несподелената любов" (111 effects of unrequited love).

THUJA
Thuja е резултат от ситуацията, която изисква закостенялост на мис­
ленето. Това става, когато религията стане прекадено строга. Обществе­
ната сигурност зависи от придържането или поне даването на вид, че
човек се придържа към религиозните норми. Вътре в себе си обаче човек
има усещането, че истинското му аз ще бъде изложено и поради това се
чувства уязвим или деликатен. На пръв поглед изглежда, че е праволи­
неен и определен и неговите идеи и възгледи не му позволяват никаква
свобода на мисълта. Вътре в него обаче непрекъснато съществува страх
да не бъде изложен, а прикритието му да бъде разбито на пух и прах.
Това го прави вдървен и предпазлив в присъствието на непознати. Из­
губването на благоволението е представено символично в "Сънува, че

377
пада” (Dreams of falling), в резултат на което се събужда ужасен. 1 емата
на религията е представена от рубриката "Мономания” (Monomania).
Вината е изразена от рубриката "Неспокойна съвест, сякаш е извършил
престъпление" (Anxiety of conscience, as if guilty of a crime), "Делюзия, че
вижда непознати в стаята" (Delusion, sees strangers in the room) и "При­
съствието на познати влошава" (Presence of strangers aggravates). Усеща­
нето за крехкост в психиката намира своята проява и във физиката, и
може да бъде видяно в "Делюзия, че тялото му е от стъкло" (Delusion,
body is made of glass).
VERATRUM ALBUM
Най-хубавият симптом на Veratrum album, даден в Синтетичния Ре-
перториум, е "Отчаяние от общественото положение" (Despair, social
position of). Ако разберем правилно този симптом, ще бъде много лесно
да проумеем картината на Veratrum album. Състоянието на едно лекарст­
во може да бъде разбрано като характерно съчетание от компоненти.
Важните компоненти на Veratrum album са (рубрики от Синтет. Pen.);
Лъжец (Liar);
Измамник (Deceitful);
Смел (Courageous);
Пилее пари (Squanders money);
Екстравагантност (Extravagance);
Молещ се (Praying);
Религиозен (Religious);
Безсрамен (Shameless);
Усмихнат (Smiling);
Смее се (Laughing);
В добро настроение (High-spirited);
Надменен (Haughty).
Сега ще опитаме да разберем как са свързани помежду си тези ком­
поненти. Можем да направим връзка между тях, ако разберем, че този
човек се държи така, сякаш реагира за загубата на положението си в об­
ществото. Той е като цар, превърнал се внезапно в просяк. За да оцелее,
той трябва да лъже и да се представя за богат. Трябва да пръска пари и
да говори само най-хубави неща за самия себе си. Има нужда да се об­
гърне в аура на величие. Следователно можем да свържем всички тези
компоненти на Veratrum album, ако си представим, че това състояние се
поражда като защитен механизъм в тази конкретна ситуация.

378
 42. Сравняване на лекарства чрез
ситуационна Материя Медика

APIS, LACHESIS, HYOSCYAMUS

Ще сравним завистта на Apis със завистта на Hyoscyamus и Lachesis.
Apis, Hyoscyamus, Lachesis и Nux vomica са сред най-завистливиге ле­
карства, наред с Calcarea sulphurica, Medorrhinum, Pulsatilla, Staphysagria
и Stramonium. Как да ги различаваме в тази рубрика? Това ще стане пос­
редством другите компоненти на всяко едно от лекарствата.
Така всичко се обяснява много лесно. Apis е деен и неспособен да
стои на едно място, Lachesis - саркастичен, Hyoscyamus е безсрамен и
глуповат, а завистта на Nux vomica се съчетава с кавгаджийство. Това е
практичен начин за обясняване на различията. Има обаче още един на­
чин и той е да опитаме да разберем защо и как се поражда завистта на
Apis, защо и как - на Hyoscyamus. Ако проумеем контекста, в който се
пробужда завистта на всяко едно от тях, ще разберем и останалите ком­
поненти. Първо е нужно да огледаме всички компоненти.
Един от компонентите на Apis е буйността - той крещи и е склонен
към насилствени действия. Тези бурни реакции се предизвикват от ситу­
ация, в която съществува заплаха. Щом се почувства заплашен, човек
става склонен към насилие. Следователно за ситуацията на Apis е нужно
някаква заплаха. Тази заплаха трябва да бъде свързана по един или друг
начин със смърт, защото наблюдаваме предчувствие за смърт и страх от
отравяне. Смъртта и този страх имат нещо общо със самотата, тъй като
ставаме свидетели на страх от самотата и желание за компания. Следо­
вателно в този случай става дума за ситуация, при която заплахата идва
отвън. Тя е съпроводена с много плач. Обикновено реагираме с плач на
скръбта. Тази ситуация включва и уплаха, и мъка. Освен това присъстват
завист и активност, трудолюбие. И така, наблюдаваме и страх, и скръб;
затова тя трябва да се ангажира непрекъснато с нещо и да реагира със
завист. Също така се налага да бъде сладострастна. Щом съберем всичко
това, изкристализира ситуацията на млада вдовица или всеки, който е
изгубил своя партньор. Останала сама, тази вдовица се чувства заплаше­
на, скърби, уплашена е и изпитва нужда да си осигури компанията на
представител от противоположния пол, следователно трябва да стане по-
сладострастна. Освен това сравнява собственото си положение с поло­
жението на другите. Това поражда завистта към онези, които се чувстват

379
сигурни. Ако не изпитва завист към тяхната позиция, тя няма да опитва
да постиг не сигурност и за самата себе си. Apis е известно лекарство за
вдовици. Всички тези компоненти заедно образуват ситуация, характер­
на за Apis. Разберете ли веднъж ситуацията на чувстващата се заплашена
вдовица, т. е. на Apis, ще разберете как всички тези компоненти са се
събрали във въпросното състояние.
Да не забравяме, че състоянията, за които говорим, са широко разп­
ространени. Не трябва да мислим, че те могат да бъдат открити само в
някоя изключително специална и рядка ситуация. Ще виждате индика­
ции за дадено лекарство толкова често, колкото често може да бъде отк­
рита неговата ситуация в човешкия живот. Ако стресовата ситуация,
причиняваща състоянието на лекарството, се случва често в живота, то­
гава ще срещате често и съответното й лекарство във вашата практика.
Ето защо често се предписва Sulphur. Това, от което се нуждаят най-вече
повечето от нас в днес, е надежда, добър имидж за собствената си особа
и философия, помагаща за преживяване на стреса. Sulphur притежава и
трите качества. Това е едно изключително необходимо състояние, затова
и лекарството се предписва толкова много.
Ако се вгледаме в компонентите на Hyoscyanws, ще открием склон­
ност към насилие като у Apis, което говори отново за заплашена ситуа­
ция. И тук като у Apis наблюдаваме завист, т. е. нужда да се състезаваме.
На трето място ще видим "Жизнерадост" (Cheerful), "Смее се" (Laugh­
ing), "Шегува се" (Joking), "Усмихва се" (Smiling) и т. н.; присъстват и
"Сладострастие" (Lasciviousness) като при Apis, и "Подозрителност"
(Suspicion). Щом съберем тези компоненти ще се убедим, че ситуацията
е подобна на Apis, но не присъства скръб. Този човек не е изгубил нещо.
Жизнерадостта, смехът и пеенето обикновено имат за цел да привличат
вниманието. Това означава, че някой не му обръща достатъчно внимание
или си отива. Подозрителността пък е резултат от заплахата в ситуация­
та. И така, Hyoscyamus е заплашен и се налага да привлече нечие внима­
ние. Ситуацията е типична за мъж, влюбен в съпругата си, която има
извънбрачна връзка. Това изпълва мъжа с подозрения и завист, ревност.
Той се страхува, чувства се заплашен да не би съпругата му да му при­
чини нещо и може да прибегне към насилие. Същевременно той обича
жена си и има нужда да привлече вниманието й със смях, безсрамие и
активна сексуалност. Всъщност, Hyoscyamus се нуждае от ревността, тъй
като тя ще го подтикне да направи нещо, за да си върне съпругата.
Ситуацията на Lachesis се отличава от Apis и Hyoscyamus по компо-
нентите си. тъй като Lachesis е измамник и егоист. Той говори непрекъс­
нато за себе си и злослови за другите. На завистта на Apis няма да може
да се помогне със злословене за другите илн егоизъм и измама. Подобно

380
поведение няма да бъде от полза и за Hyoscyamus, но ще помогне на он­
зи, който се е озовал сред голяма конкуренция. Мястото е само едно и на
него ще застане най-способният. Този човек трябва да докаже, че е по-
добър от другите, за да заеме желаното място. Сега вече става наистина
ясно, че Lachesis е в положението на съревноваващ се човек.

381
 43. Взаимоо! ношения между лекарствата
Н ти глава те разгледаме отношенията на взаимно допълване и на
несъвместимост между лекарствата.

Допълващи се лекарства
Длпълааши се лекарства са тези, които често се предписват едно
след друго Ще опитаме да разясним зато е така. Например, човек в със­
тояние на Staphysagria се чувства унизен и оскърбен Естествено, това
състояние те се предизвика по-лесно у този, който първоначално се е
от 1НЧиьл1 с no-голяма гордост и егоизъм. Знаем, че Staphysagria често сс
сле тва от Sulphur Или, състоянието на егоизъм на Sulphur предразполага
към състоянието на унижение на Staphysagria. Следователно, когато ви­
дим Staphy agna у някого, заслужава си да проверим дали зад него не се
крие състояние на Sulphur, което в такъв случай me последва. Разбира се,
дадено състояние може да съществува независимо, но е напълно вероят­
на да е преди викано от предразположението, причинено от друго със­
тояние в миналото, което обикновено е противоположно.
Да вземем друг пример. Състоянието Stramonium е изпълнено с ог­
ромен ужас и склонност към насилие, предизвикани от чувството, че се е
изгубил и е изоставен на някакво опасно място. Възможно е предразпо­
ложението, необходимо за развиване на това състояние, да е предишно
състояние на голяма сигурност, като живот в черупка. Подобна нужда от
сигурност откриваме в състоянието Calcarea carbonica - именно този тил
човек, в резултат на съвсем незначителна причина за страх, преминава с
лекота в състояние Stramonium. И така, нужно е да осъзнаем, че състоя­
нието Stramonium би могло да премине неусетно в човек Calcarea car­
bonica Следователно можем да очакваме минало на Calcarea carbonica,
когато видим състояние Stramonium.
Вече стана дума за предаването на корените от поколение на поко­
ление Възможно е при предаването на корен на Stramonium, (което оз­
начава, че най-вероятно бащата или майката имат силно състояние Stra­
monium) да се предаде и коренът на Calcarea carbonica, ако това е нами­
ращото се на заден план състояние. Става ясно, че тези лекарства обра­
зуват двойка, също като Staphysagria и Sulphur.
Друго взаимоотношение, на което съм ставал свидетел в моята прак­
тика, е това между Hyoscyamus и Staphysagria. Staphysagria е състояние
на потискана враждебност и потискана сексуалност. Когато рухне под
 напора на стреса, пациентът Staphysagria може да развие състояние като
маниакално-депресивна психоза и в това маниакално състояние сексуал­
ността ше бъде вече открита, а враждебността ше се изразява Гова е
състоянието Hyoscyamus. Преди няколко години при мен дойде пациент,
чиято мания изискваше Hyoscyamus и той му донесе незабавно облекче­
ние. След отзвучаването на състоянието Hyoscyamus, изплува скритото
зад него състояние Staphysagria След даването на Staphysagria пациентът
не получи рецидиви (случаят е описан в глава "Остри процеси ).
Или едно състояние предразполага към друго Двете състояния обра­
зуват двойка и обикновено в някакъв смисъл са противоположни.
Друга добре известна двойка е Natrum muriaticum н Ignatia. Когато
Ignatia се наложи като лекарство за остро състояние, обикновено е пос­
ледвана от Natrum muriaticum. И отново двете, като че ли са в противо­
положно състояние - мъката прн Ignatia е постоянна и активна, докато
при Natrum muriaticum - пасивна, хронична и се намира в по-долни, ос*
новни пластове. По подобен начин, ако тревогата е подсъзнателна, ре­
зервирана и не се изразява, имаме случаи на Thuja, а нейното допълващо
лекарство е Arsenicum album с неговата открита тревожност, огромно
неспокойствие и изразен страх. Друг хубав пример е взаимовръзката
между Aconitum и Sulphur. Контрастът е поразителен. Sulphur е безраз­
личен, философски настроен, безгрижен, жизнерадостен н с развито въ­
ображение. Нищо не е в състояние да го обезпокои истински. Но когато
този човек внезапно се стресне силно от нещо или получи треска, състо­
янието му се променя към огромна тревога и възбуда, придружени с раз-
горещеност и неспокойствие. И така, когато безразличието на Sulphur
бъде ненадейно разтърсено, то преминава в състояние Aconitum.
Ако човек е вече много притеснителен, като този, който се намира в
състояние на Arsenicum album, внезапният стрес няма да го подтикне да
премине в състояние Aconitum.
Нека вземем един пример на физическо ниво. Даден човек е ленив,
дебел, светъл и отпуснат и не е свикнал на физически натоварвания. Ако
този пациент Calcarea вдигне внезапно тежък предмет, ще се навехне.
Следователно неговата леност го предразполага към състояние Rhus
toxicodendron. Тези лекарства се допълват - едното се отличава с пови­
шената си неспособност да стои на едно място, а другото — с леността си
Ако изследваме допълващите се взаимоотношения по този начин, ше
открием множество лекарства с противоположни едно на друго състоя­
ния: Nux vomica и Sulphur, например. Nux vomica e много чист, a Sulphur
- доста мръсен; Nux vomica е зиморничав, а на Sulphur все му е горещо-
Nux vomica е пламенен и стремителен, a Sulphur - безгрижен и мързелив’
И така, Nux vomica предразполага към Sulphur, a Sulphur предразполага

383
я
 към Nux vomica. Lachesis и Lycopodium e друга двойка допълващи се
лекарства. Тук отново контрастът е очевиден. Lachesis се състезава неп­
рекъснато с другите, иска да бъде по-добър от тях, докато Lycopodium се
състезава със самия себе си и се съмнява в способностите си. Човек, пос­
тоянно съмняващ се в собствените си способности е предразположен да
изгуои самоувереността си. Lachesis предразполага към Lycopodium, а
усоро шт - към Lachesis. Тези състояния са до такава степен противо­
положни едно на друго, че Lachesis е левак, a Lycopodium - десняк;
ас esis не обича топли напитки, a Lycopodium копнее за тях; Lachesis се
чувства най-зле сутрин, след сън, a Lycopodium - вечер, преди лягане.
Можем да разгледаме и още една известна двойка: Pulsatilla и Silicea.
овекът Silicea е упорит, a Pulsatilla - кротък; възгледите на Silicea са
строю определени и закостенели, докато Pulsatilla е нерешителен. Silicea
не понася утехите, Pulsatilla копнее за тях; Silicea е истински егоист, а
Pulsatilla е смирен; Silicea е безмилостен, Pulsatilla е мек и нежен; Silicea
е студен, a Pulsatilla - много топъл; Silicea не понася въздушните тече­
ния, a Pulsatilla не може без тях. Тези две противоположни състояния се
допълват. Безмилостността предразполага към нежност, а нежността -
към безмилостност, така както философското отношение предразполага
към тревожност и тревожността - към философско отношение.
Можем да дадем още много примери, но и споменатите дотук са
достатъчни да разберем, че когато видим дадено лекарство в пациента,
трябва да проверим дали съществува независимо или поради предразпо­
ложение, причинено от състояние на друго лекарство. При това е необ­
ходимо да насочим вниманието си към лекарствата, чиято природа е в
известен смисъл противоположна на вече откритото. Напълно възможно
е да открием, че след като дадем първото лекарство, изплуват симптоми­
те на допълващото лекарство.
Промяна на лекарството или промяна вътре в лекарството
Съгцото лекарство, но различни аспекти:
Когато забележим промяна в симптомите през живота на някой па­
циент, особено промени в психичното му състояние, не трябва веднага
да заключаваме, че лекарството му се е променило. Напълно възможно е
в него да се проявява друга форма на същото лекарство. Всяко лекарство
не представя една и съща картина по всяко време, а приема множество
форми. В зависимост от ситуацията и силата на вътрешната динамика на
заболяването в човек може да настъпят промени в рамките на едно и
също лекарство. Така например, не е изключено да срещнем човек
Staphysagria, който е мил и приятен, а в друга ситуация да се разгневи
бурно. Това са различни аспекти на едно и също състояние, тъй като и
двете имат един и същ източник.

384
 Достигане до основните компоненти:
Винаги трябва да достигаме до основните компоненти на човека и да
оглеждаме кое лекарство посочват те. Начините на изразяване на аспек­
тите може да варират, но ние трябва да проследяваме източника на изра­
зяване, защото той ни води до основното чувство, което го е породило.
Само промяната в основното чувство оправдава промяна на лекарството.
Освен това една такава промяна неизменно се съпровожда от опре­
делени промени в общото физическо състояние на пациента, в онова, за
което копнее и което го отвращава, в характерните особености.
Само подобно потвърждаване ни дава право да заключим, че дейст­
вително става дума за промяна в състоянието и е необходимо друго ле­
карство за допълване действието на даденото преди това. Така например,
у пациента Lycopodium може да се появи огромно безпокойство във
връзка с извършването на определена работа. Но след нейното приключ­
ване, ситуацията губи в голяма степен своето предизвикателство, при­
тесненията намаляват, човекът се ободрява и даже начинът му на гово­
рене става егоистичен. Това все още не го превръща в Sulphur. Ако наис­
тина е станал Sulphur, трябва да видим признаци на пълна промяна. Той
ще започне да излъчва съвсем определено увереност и действителен его­
изъм, чувството, че е велик, а не само да показва и доказва, че е велик.
Lycopodium често има нужда да доказва на себе си и на другите, че е
способен. Желанието да доказва себе си свидетелства, че състоянието
Lycopodium - т. е. липса на самоувереност - все още съществува в доста­
тъчна степен, дори вече да не е така очевидно.
Кога можем да твърдим, че човекът Staphysagria се е променил и ве­
че е в състояние Causticum? Промяната трябва да се наблюдава в основ­
ните психични параметри. Staphysagria се вълнува от своята чест, която
може да бъде лесно наранена "Ефект от нараняване на честта" (Honour,
effects of, wounded). В състоянието Causticum този основен параметър
отсъства. Следователно, докато чувството за наранена чест и чувстви­
телността към възможността да бъде обиден са все още главни парамет­
ри, Staphysagria ще си остане неговото лекарство, каквито и промени да
настъпят в начина на изразяване. Но когато това се промени и човекът
започне да мисли повече за другите, отколкото за себе си, когато започне
да се вълнува повече от несправедливостта, извършена спрямо другите,
отколкото към него самия, и когато съчувствието и тревогата за другите
се превърнат в негови доминиращи параметри, Staphysagria престава да
бъде неговото лекарство и се замества от Causticum ("Притеснява се за
другите" (Anxiiety for others), "Съчувства” (Sympathetic).
Как се променя състоянието

385
 Пациентът казва: “Докторе, страдам от непрекъснато повтаряща се
конгестия в гръдния кош. Пия алопатични лекарства, но губя килограми
и сила заради тях.”
Интерпретация чрез рубрики:
Теоретизиране... (Theorizing) (теорията му относно действието
на лекарствата);
Делюзия, че е наранен... (delusion, injured, is being) (от лекарст­
вата);
- Делюзия, че отслабва... (Delusion, she is getting thin) (губи ки­
лограми и сила);
Самомнение... (Egotism) ("Аз знам всичко, не се съмнявам, че е
така!");
Лекарството, към което насочва всичко това, е Sulphur.
Разпитаме ли го за миналото му, научаваме, че когато е бил малък, е
бил дебел и съучениците му го подигравали, заради което често се е
прибирал вкъщи разплакан.
Рубрики (по онова време):
- Огорчение (Mortification);
Поболяване от потиснат гняв (Ailments from suppressed anger);
Плаче от обида (Weeps from vexation);
- Стеснителност (Timidity).
Лекарство на онова време: Staphysagria.
Майка му казва, че по някое време в детството и юношеството му
станала голяма промяна и той развил следните характеристики:
Чувство, че е над другите (Feeling, he is superior);
Необходимост другите да разберат този факт (The need for others
to know this fact);
Започва да се стреми да завоюва постижение след постижение
(Great achiever);
Гневът е последван бързо от разкаяние (Anger followed by quick
repentance);
- Алкохолизъм (Dipsomania).
Лекарство след тази промяна: Sulphur.
Как и защо е осъществена тази промяна в състоянието (от Staphy­
sagria в Sulphur)? Причината е там, че в определен момент ситуацията
става такава, че Staphysagria не може да се справи с нея. Тогава се налага
промяна към противоположното състояние (Sulphur).
Да вземем случая на човек, който тича пред бързо догонващ го лъв.
При тази ситуация състоянието му трябва да се промени, така че да до­
пълва предишното.
Първо състояние, (когато човекът бяга):

386
 Боязливост (Timidity);
- Страх (Fear);
- Желание да избяга (Desire to run away);
Чувства, че лъвът го превъзхожда (Feels inferior to lion).
Второ състояние, (когато лъвът го настига) - противоположно:
- Смелост (Courage);
Мисли, че превъзхожда лъва (Thinks he is superior to the lion);
— Желание да се бори (вместо да бяга) (Desire to fight).
При този случай, когато едното състояние стигне своята крайна точ-
ка във връзка със ситуацията, и човекът все още не успява да се справи с
нея, тогава състоянието преминава в друго, допълващо, и в известен
смисъл - противоположно на първото. Да вземем още един пример с Gel­
semium и Argentum nitricum. Състоянието Gelsemium е като това на чо­
века, намиращ се в самолет, който всеки момент ще се разбие: той се е
вкопчил в седалката, неподвижен, неспособен да направи каквото и да
било, най-лекото сътресение го разстройва дълбоко, очаква непрекъсна­
то най-лошото. Когато самолетът някак си се приземява на пистата, той
се измъква от него, колкото се може по-бързо. Сега състоянието му пре­
минава в Argentum nitricum - обзема го желание да избяга, да тича, да
бъде на открито, да диша с пълни гърди. Вече няма и помен от вкопчва-
нето, от неподвижността, а по-скоро обратното - желание да тича.
Вече изучавахме ситуационната Материя Медика. И сега няма да ни
бъде трудно да разберем, че допълващите се лекарства произлизат от
допълващите се ситуации, т. е. ситуациите на две допълващи се лекарст­
ва са много близо една до друга или се следват една друга.
Несъвместими лекарства
Досега изследвахме взаимно допълващи се лекарства и видяхме, че в
известен смисъл те са противоположни. Поради това едното предразпо­
лага към другото. Ще потвърдим тази идея, ако разгледаме другия вид
взаимоотношения между лекарствата, - несъвместимостта помежду им.
Известно е, че някои лекарства са несъвместими, което означава, че
не се следват добре едно след друго. Това вероятно означава, че когато
едно състояние съществува, другото не би могло да лежи зад него. Озна­
чава, че тези две състояния в известен смисъл са много близки, много
подобни, следователно едното не може да предразполага към другото.
Вече видяхме същата идея, само че приложена в обратната посока. Ако
противоположни в известен смисъл лекарства предразполагат естествено
едно към друго, тогава подобните лекарства ще се отменят, ще се анули­
рат естествено едно друго.
Най-добре известният пример на несъвместимост между лекарствата
е този на Causticum и Phosphorus. Тези две лекарства са много близки - и

387
 двете съчувстват на другите и се тревожат за тях. И двете са зиморнича­
ви, изпитват желание за студени напитки и не обичат сладки неща. И
двете могат да получат парализа на дясната страна на лицето. Изглеждат
толкова лизки, че ако съществува състояние Causticum, много рядко
м< же да възникне ситуация, създаваща в същия човек състояние Phos-
^.pnorus. ледователно състоянията Causticum и Phosphorus рядко ще бъ­
дат открити в един и същ човек. Интересно е да се отбележи, че Causti­
cum е о яснен като родствено (подобно) лекарство на Phosphorus и съ­
щевременно те са несъвместими. Почти невероятно е един и същ човек
да се нуждае и от двете.
Подобно е положението с Bryonia и Calcarea. Тук отново природата
на лекарствата е много подобна: и двете изпитват отвращение към дви­
жението и изпитват нужда от сигурност, страхуват се от бедността и
следователно желаят стабилност. Bryonia и Calcarea няма как да същест­
вуват заедно в един човек и са известни като несъвместими.
Ще ви дам още един пример за несъвместимост между лекарства.
Става дума за Chamomilla и Nux vomica. И двете са силно раздразнител­
ни, много чувствителни, сприхави и не търпят болка и могат да бъдат
объркани лесно. Когато изследваме несъвместимостта между лекарства­
та, откриваме, че тези, които са подобни в едно отношение, имат подоб­
ни възбуждащи фактори и подобен ефект.
Брачни взаимоотношения
В брачните взаимоотношения (или когато двамина живеят заедно в
хармония) обикновено виждаме, че всеки принадлежи към различно ле­
карствено състояние и техните състояния се допълват, т. е. са противо­
положни в някои отношения.
Това става, тъй като във всеки от нас живеят корени на няколко ле­
карства. Когато възникне нужда поради някакъв възбуждащ фактор,
който може да бъде поведението на единия партньор, определен корен
на другия партньор се стимулира и той предизвиква състояние. Така
например, ако съпругът не е грижовен и е безразличен към детайлите на
домашните проблеми (Sulphur), тогава коренът на Graphites ("Грижи се
за дреболии" (Carefulness about trifles)) в съпругата ще бъде стимулиран.
Ако съпругът харчи много, жена му ще бъде принудена да стане стисна­
та. Там, където единият от съпрузите доминира (Lycopodium), другият
трябва да бъде отстъпчив (Pulsatilla), иначе връзката няма да оцелее. В
началото хората правят това умишлено, но след време то се превръща в
неволево състояние, особено ако в човека вече е имало такъв корен.
Това е също така причината децата често да се раждат с корени на
две допълващи се лекарства, например корени на Arsenicum album и Sul­
phur, Lycopodium и Pulsatilla. Тези лекарства могат да се проявят по

388
двойки в детето, тъй като то наследява единия корен от единия родител,
и допълващия го корен - от другия родител. Ако и двата корена са силни
и възбудими, възможно е състоянията да се редуват в детето.
Това налага да изследваме природата и на двамата съпрузи (или на
родителите на пациента). Правилното разбиране на този подход може да
бъде от полза при търсенето на лекарството.
Ако видите някоя типична дама Graphites, просто се вгледайте в
природата на нейния съпруг и ако видите в него силен Sulphur, лекарст­
вото ви ще бъде двойно потвърдено.
Ако видите силен мъж Lycopodium, почти можете да предскажете, че
партньорката му ще бъде Pulsatilla, особено ако са се приспособили един
към друг и живеят хармонично!

389
 44. По-малко използвани лекарства

Въведение
Целта на тази глава е да обърне вниманието на читателя върху необ­
ходимостта никога да не снема случай предубедено. В повечето случаи
се изкушаваме да наместим пациента в някое от лекарствата, които поз­
наваме добре. Убеждаваме себе си, че пациентът изпитва това или онова
чувство и следователно се нуждае от това или онова лекарство. Дори се
изхитряваме някак си да намерим потвърждение за тази идея. Главният
капан за хомеопата е да започне да предписва определена група лекарст­
ва и да намества всичките си пациенти в нея. Затова моята идея е с тази
глава да покажа колко е важно да запазим съзнанието си отворено към
особеностите, както физически, така и психически, и да си позволим да
видим пациента такъв, какъвто е. По този начин не само ще разширим
нашата Материя Медика; това ще бъде нашата неповторима възможност
да открием нови лекарства и да ги видим в действие.
Разбира се, не искам да кажа да се предписва лекарство само по
един-два симптома, пък били те и особени. Когато се натъкнете на нещо
особено, би трябвало да отгърнете вашия справочник и да опитате да
намерите точно същия симптом, вместо да не му обърнете внимание,
защото не се вмества в предварително оформената ви представа за ле­
карството на пациента.
Надявам се представените тук случаи да ви убедят колко е полезно
да отваряте по-често вашите книги, особено Реперториумите. Трябва да
добавя, че вероятно аз ще бъда един от онези, които ще имат най-голяма
полза от прочитането на тази глава, тъй като усещам, че започвам да се
намествам в руслото на навика. Умът отказва да се насочи към нещо но­
во. след като е толкова по-лесно да се придържа към старото и познато­
то. Тук не давам целите случаи, а само основните им характеристики.
Случай 1
Това е случай на едно 9 месечно дете. Донесоха го, тъй като страда­
ше от запек и непрекъснато повтарящи се кашлица и настинки. Направи
ми впечатление, че беше много неспокойно и не можеше да остане на
едно място дори за малко. Една от неговите особености беше инатът му.
Пожелаеше ли нещо, трябваше да го получи на мига и нищо друго не
беше в състояние да го задоволи. Никога не изискваше меко и тихо, веч­
но крещеше и беше нетърпеливо.

390
 Друга характерна черта на детето бе, че се нуждаеше от много малко
сън. Имаше свеж вид, дори да бе спало само 2 часа. Никога не искаше
храна. Макар да не бе хранено отдавна, то не плачеше и не показваше
никакви други признаци на глад. Потеше се обилно, особено по главата,
и потта му оставяше жълти петна. В историята на родителите не успях да
открия кой знае какво, освен че и двамата работеха и през първите месе­
ци оставяли детето само. От тези симптоми събрах следните рубрики:
- Силно желание за определени неща (Craving for particular things)
(Реп. на Фатак);
- Малка нужда от сън (Need for sleep, little) (Реп. на Фатак);
- Малка нужда от храна (Need for food, little) (ММ на Фатак);
- Желае нетърпеливо много неща (Desires impatiently many things
dislikes its favorite playthings) (Синтет. Pen.);
Изисква желаните неща c голямо нетърпение и писъци (Demands
things with great impatience and shrieking) (Речник на Кларк);
- Потта оставя жълти петна (Perspiration staining yellow) (Реп. на
Кент);
Чрез тези симптоми стигнах до лекарството Rheum, което свърши
много добра работа. Покрай този случай научих много неща за Rheum,
най-важното от които бе, че в Материя Медика Rheum се намира между
Magnesium carbonicum и Chamomilla. Magnesium carbonicum е сирачето,
което не иска нищо, което се нуждае от малко сън и малко храна. От
друга страна на детето Chamomilla не му обръщат внимание, дори роди­
телите му да са у дома. Rheum е детето, което понякога осиротява, а друг
път изпитва нужда да изисква внимание. Също като детето, чиито роди­
тели ходят на работа, но понякога са и вкъщи, и тогава детето изисква
тяхното внимание. Такава бе горе-долу ситуацията и на моето пациент-
че. Този случай ме научи на важни неща относно ситуационната Мате­
рия Медика на Rheum и на връзката му с другите две лекарства.
Случай 2
Един колега от Швейцария, Dr Hansjorg Нее ми разказа следния слу­
чай. Неговата пациентка била на 8-9 години и страдала от два големи
проблема. Единият бил екзема по лицето, а другият, - че била напълно
затворена в себе си, мълчалива и имала психологически проблеми. Осо­
беност на екземата й била отсъствието на сърбеж, въпреки че беше
влажна, сълзяща екзема, образуваща корички. Психологическият й
проблем започнал преди няколко години, когато баща й разказал исто­
рията на някакво момиченце, ангелче, което било сложено в ковчег от
баща си (или друг мъж), докато било още живо. Когато се събудило, вече
под земята, то било полазено от всевъзможни гадини. След като чула
тази история, малката пациентка на моя колега била толкова шокирана.

391
 че оттогава цялото й поведение и настроение се променили. Предложих
да й даде Cicuta: •
Я|Н - Ужасни неща и истории й въздействат дълбоко (Horrible things,
sad stories affect her profoundly);
- Натъжава се от тъжни истории (Sadness from sad stories);
- Hee разположена към разговори, желание да мълчи (Talk, indis-
posed to, desire to be silent, taciturn);
m - Хора, избягва глупостта им (Men, shuns the foolishness of);
F - Чувствителност към тъжни истории (Sensitive to sad stories);
I* - Неприязън към компания; избягва гледката на хора (Company,
aversion to; avoids the sight of people);
- Потиснатост, вялост (Dullness, sluggishness).
Освен това в Реперториума на Фатак са дадени само 2 лекарства за
кожни възпаления без сърбеж, едно от които е Cicuta. След като проче­
тох кожните симптоми на Cicuta, открих близка прилика с тези на паци­
ентката. По-късно Dr. Нее ме извести, че тя се повлияла много добре от
Cicuta, както психически, така и физически.

Случай 3
Един бизнесмен ми даде симптом, който приличаше на психически.
Обясни, че не можел да продължава да разговаря с мен, тъй като това
пораждало у него нуждата да спре и да си тръгне. Подобни чувства се
появявали и когато правел сметки, четял или водел разговори. Изведнъж
го обхващало желание да се махне от това място. Не знаех как да интер­
претирам този симптом и опитах да го разпитам по-подробно, за да си
изясня какво точно чувстваше. Попитах дали му се струваше, че ако
продължи, нещо ще се случи, или ще се счупи. Той отрече и едното, и
другото, но повтори пак, че ако правел някое от гореизброените неща,
изпитвал нуждата да напусне незабавно това място. След като размиш­
лявах известно време, отворих Реперториума на рубриката: "Неспокоен,
напрегната мисловна дейност по време на и след" (Restless, mental labour,
during and after). Едно от най-важните лекарства там беше Kalium phos-
phoricum. Изследвах другите му симптоми и успях да потвърдя това ле­
карство и то действително му помогна много.
Случай 4
Един швейцарски цигулар дойде при мен с оплакване от непоносимо
напрежение и нервност пред концерт. Бяха му давали различни лекарст­
ва, включително Argentum nitricum и Gelsemium, но безуспешно. След
като изследвах симптомите му, ми направи впечатление, че той изглеж­
даше напълно лишен от емоции. Никога не се ядосваше, никога не се
натъжаваше и не изпитваше особено щастие. Попитах го каква е причи­

392
ната за това и той отвърна, че не виждал нуждата от емоции, зашото така
или иначе не можем да променим нищо и със или без нашите емоции
нещата шели да си останат същите. Например: ‘‘Защо да се ядосвам на
човека, който се държи зле с мен? То е в неговата природа. Зашо да поз­
волявам това да ме засяга? Следователно не се ядосвам.” Беше възпитан
много строго. В дома му попмузиката и другите видове съвременна му­
зика били анатемосани, като неподходящи за един интелигентен човек.
Никога не е правил нещо с поне малко авантюристичен нюанс, дори по
време на пубертета, и сега съжаляваше много за това. От Синтетичния
Реперториум избрах рубриката "Интелектът доминира над емоциите"
(motions predominated by the intellect” и открих лекарството Viola odorata.
Оказа се, че Viola odorata е единственото лекарство, споменато в рубри­
ката "Чувствителен към цигулкова музика” (Sensitive, music of violin, to).
Дадох му Viola odorata и чух, че му подействало добре.
Случай 5
За една моя 50 годишна пациентка дълго се колебах между две ле­
карства във връзка с психическите й симптоми. Тя се тревожеше много
за семейството си, което приличаше на Kalium carbonicum, и същевре­
менно беше изключително кротка и отстъпчива, нещо характерно за Pul­
satilla. Затова насочих поглед към физическите й симптоми. Оплакваше
се от болки почти във всичките си стави, за които й бяха предписали
аспирин. През последните дванайсет години тя беше пила по 15 - 16 таб­
летки аспирин всеки ден! Аспиринът бил единственото, което й носело
облекчение. И не само успокоявал болката, ами й помагал да се чувства
по-добре като цяло и я успокоявал на емоционално ниво. Това възбуди
любопитството ми. Отворих на лекарството Salicylicum acidum в Речни­
ка на Кларк и за моя изненада, първият психически симптом, който отк­
рих, беше "Тревожност, притеснение, неспокойствие и същевременно -
кротост" (Anxiety; worry, restless, yet mild).
Огледах физическите и симптоми и намерих потвърждение, че се
влошаваха значително от движение, като при Bryonia, и се подобряваха
от суха топлина, като при Rhus toxicodendron. След като й дадох потен-
циран Salicylicum acidum, тя не само успя да се раздели напълно с аспи­
рина, ами и оплакванията й се облекчиха силно.

Случай 6
Преди няколко години ме повикаха да видя една млада, неотдавна
омъжила се жена. Беше се завила с 12 - 13 юргана и лежеше под тях,
треперейки. Нямаше температура. Обясни, че замръзвала, въпреки всич­
ки завивки, и че студът идвал на вълни, които се издигали около главата
й. Предписах й лекарството Heloderma horridus и то й помогна да се въз­

393
станови бързо от състоянието, което нейните лекари не бяха успели дори
да диагностицират. Описанието на това лекарство може да бъде намере­
но в Материя Медика на Бьорике.
Случай 7
Моят учител, Dr. Sarabhai Kapadia, е описвал няколко случая на едно
малко известно лекарство, наречено Taxus baccata. Ние питаме рутинно
пациента какво става, ако остане гладен и колко дълго може да понася
глада. Един пациент отговори, че не може да понася глад повече от 2
часа, и ако огладнее, коремът му започва да издава всевъзможни звуци.
Не е трудно човек да не обърне внимание на подобен симптом. Sarabhai
обаче винаги е проявявал внимание към детайлите, затова отворил Ре-
перторнума на рубриките "Червата куркат при глад" (Abdomen, rumbling,
fasting while) и "Вълчи апетит 2 часа след хранене" (Stomach, appetite,
ravenous, eating, two hours after). И в двете рубрики било дадено само
едно лекарство - Taxus baccata. И така, на базата на тези 2 симптома Dr.
Sarabhai е предписвал на няколко пъти Taxus baccata с чудесен резултат.
Случай 8
Една пациентка бе приета в хомеопатичната болница със силни ко­
ремни болки. Лекарят, с когото се бяха консултирали, диагностицирал
язва и предложил хирургична намеса. Когато видях пациентката, тя ле­
жеше по корем и обясни, че това било единствената удобна поза за нея.
Попитах я какви напитки предпочита, студени или топли. Тя отвърна, че
студените й допадали много. Сподели, че когато изпиела нещо студено,
усещала как студенината преминава през хранопровода й и след това
отивала в стомаха и го изстудявала. Целият процес на пиене на студено й
носел известно облекчение. Описанието й ме порази; отворих Реперто­
риума на рубриките:
Стомах; студен като лед след пиене на нещо студено (Stomach,
coldness ice-like, after cold drinks);
Стомах, вътрешна студенина, сякаш ледена вода се изкачва и
слиза през цилиндрична тръба (Stomach, coldness internal, as if
ice water were rising and descending through a cylindrical tube);
- Стомашни болки, лежането по корем облекчава (Stomach pain,
lying on abdomen ameliorates). ■ .. '
Лекарството, което се налагаше, беше Elaps. То донесе драстично
облекчение на болките на пациентката.
Случай 9 (
Един 20 годишен младеж идваше при мен заради различни, предим­
но функционални проблеми. Беше достатъчно да му се завие леко свят,
за да се втурне в кабинета ми и да иска да му измеря кръвното налягане.

394
И най-малката болка в гърдите го караше да дотича при мен, настоявай­
ки да му направим незабавно електрокардиограма. Бяха му направени
няколко електрокардиограми и дори една ехокардиография. Изненадва-
ше ме, че младеж на неговата възраст прекарва толкова часове по някол-
ко дни в седмицата в моята клиника, вместо да излиза да се забавлява с
връстниците си. Друга негова характерна черта беше стиснатостта му;
спестяваше джобните пари, които родителите му даваха. Това бе въз­
растта, в която човек бе по-скоро склонен да открадне, за да харчи, а той
пестеше. Нещо повече, той се стараеше да попречи на родителите си да
харчат много. Двата симптома, които се открояваха в този случай, бяха:
Притеснение за здравето (Anxiety about health);
- Притеснение за парични въпроси (Anxiety about money matters).
Единственото лекарство, което изплува от тези две рубрики в Репер­
ториум Синтезис е Calcarea silicata. В "Лекции и по-незначителни запис­
ки" на Кент открих значително сходство. Calcarea silicata подейства доб­
ре на младежа и му помогна да придобие по-голяма увереност. Използ­
вах този случай, за да направя някои наблюдения върху Calcarea silicata:
- Слаб, зиморничав човек (Lean, chilled person);
- Студенина, особено в краищата на пръстите на ръцете (Coldness,
especially in the tips of the fingers);
- Потни длани (Sweaty palms);
- Желание за кисело и мляко (Desire for sour and milk);
- Синя или тъмна линия по ръбовете на венците, като Plumbum
(Bite or dark line on the margin of the gums);
Сънува, че разговаря c мъртви роднини (Dream of talking with his
dead relatives).
Имах възможност да потвърдя многократно тази група от симптоми,
особено при млади хора, които идват със силно разтревожено лице да се
консултират за сравнително незначителни оплаквания.
В главата "Ситуационна Материя Медика" описах това лекарство
подробно. Споменах го отново, за да наблегна върху необходимостта да
наблюдаваме по-малко известните лекарства и да ги потвърждаваме, за
да можем да обогатяваме информацията, с която разполагаме засега.

. . Случай 10
э5 годишен мъж дойде с оплакване - болка в колянната става. Опи­
тах 1-2 лекарства според това, което успях да разбера от случая, но без­
успешно. Накрая той сподели, че има още един проблем и иска да се
отърве и от него. Бил свързан с брадата му. По нея имало няколко пле­
шиви места, където се появявали малко пухкави, бели косми. Реших да
потърся този симптом и в Реперториума на Кент открих следното: "Ко­
сата по главата опада и след това израства бяла" (Head, hair, falling, spots,

395
Ппепп^1?^ '? ; Единственото лекарство за това бе Vinca minor.
’ L lnca m,no1 много предпазливо и за моя изненада, той се
отърва и от плешивите места, и от болката в коляното.

с п а Случай 11
. екувах изнесмен от голямо семейство. Той живееше с възрастния
£>мълша, с майка си, с братята и сестрите си. Изражението му бсше из-
■ИМ|ено с горчивина. От разказа му разбрах, че според него цялото му
So** ство се отнасяло много зле и несправедливо с него. Чувствал, че
f никой не оценявал по достойнство нито него самия, пито усилията му.
олучавал облекчение единствено като слуша много тъжна музика. Ня­
как си се сливал с духа на тази музика и после се чувствал много по-
добре. Взех рубриките: •
- Огорчение (Embittered);
- Тъга, тъжната музика подобрява (sadness, sad music ameliorates).
Лекарството, което се получи, бе Manganum и то му помогна много.

Случай 12
Случаят е с един лекар, лекуван от моя колега Dr. Praful Barvalia.
Главното оплакване беше физиологично. Не беше спал няколко нощи,
въпреки най-силните успокояващи и приспивателни средства. Когато
Praful го видял, лекарят отказвал да говори, само ходел денонощно нес­
покойно напред-назад из стаята. Единственото, което успял да забележи
Praful, било, че лекарят хвърлял често изпълнен със съжаление поглед
към окачената на стената снимка на баща му. Лекарят имал два провале­
ни брака. Бил се оженил против волята на баща си. Освен това бил изк­
лючително находчив човек и възнамерявал да построи голяма болница в
Бомбай с помощта на средства от чужбина. Работел много и целият този
стрес намерил израз в остра пептична язва. Бяха му препоръчали да се
оперира незабавно. Praful взел рубриките:
- Угризения (Remorse);
- Прави много планове (Plans, making many);
Безсъние от мисли и мозъчна активност, една и съща мисъл се
повтаря (Sleepless from thoughts and activity of the mind, the same
thought is repeated);
- Трудолюбив (Industrious).
От тези рубрики достигнал до лекарството Coffea, което помогнало
веднага на лекаря да заспи и да се избави от язвата. Споменах тези слу­
чаи, за да подчертая колко е важно да виждаме всеки случай точно та­
къв какъвто е без да мислим за лекарства. Второто, на което искам да
наблегна, е да не пренебрегваме и най-дребните детайли. Не се знае точ­
но кое би могло да ви насочи към лекарството, затова трябва да сте от­

396
ворени към всичко. Третото, което желая да подчертая, е, че на нашите
Реперториуми и Материя Медика може да се разчита и симптомите от
доказванията са записани точно. Така че, не трябва да се колебаем да
предпишем ново лекарство, ако характерните му симптоми съвпадат с
тези на пациента. Можете да се доверите на тези малки лекарства в съ­
щата степен, както и на най-известните лекарства от Материя Медика.
В другите глави на тази книга описах няколко не толкова известни
лекарства, както и не толкова известни аспекти на добре известни лекар­
ства, като например Calcarea sulphurica, Chelidonium, психическите със­
тояния на China, Graphites, Magnesium muriaticum и Kalium iodatum. Ни­
кога нямаше да достигна до тези лекарства, ако бях използвал само ня-
колкото лекарства, които познавам добре.
Последното, върху което искам да наблегна, е, че характерните фи­
зически симптоми трябва да бъдат огледани внимателно при избора на
лекарството. Не се съсредоточавайте прекадено върху тялото, но опитай­
те да разберете състоянието, което лежи зад ума и тялото посредством
особените начини на изразяване в двете сфери. Много полезно е да раз­
берете тези по-неизвестни лекарства с помощта на случаи и те бавно ще
започнат да заемат местата си сред най-важните лекарства за вас. Покрай
практиката си успях да разбера по-добре лекарствата Graphites и Calcarea
sulphurica и сега вече ги използвам по-често.
Добре е също да споделяме това, което знаем за тези по-рядко изпол­
звани лекарства в специализирани списания, семинари и конференции.

397
 Към читателя
След като прочетете тази книга, у вас може да се породят някои идеи
и да придобиете по-богат опит. Може да свържете казаното от мен с то­
ва, което вече ви е познато. Ще ви бъда благодарен, ако установите кон­
такт с мен във връзка със следното:
Съвпадане или разминаване на вашите възгледи и опит със спо­
деленото от мен в тази книга.
Примери от вашата практика във връзка с техниките за снемане
на случаи, използването на Реперториума, използването на рубриките с
въображение, хомео-психотерапията и т. н.
Вашите идеи за ситуационната Материя Медика на различни ле­
карства, дори да не са споменати в тази книга.
Подобия или различия между изразените в тази книга възгледи
и това, което сте наблюдавали в литературата, дори да не е била свързана
конкретно с хомеопатията.
Случаите от вашата практика, в които са ви помогнали делюзин-
те, сънищата, усещанията и т. н.
Ако включа вашия принос в някое бъдещо издание на тази книга, аз
ще обявя неговия източник. Убеден съм, че ще извлека лична полза от
общуването с вас. Хиляди благодарности. '

Раджан Шанкаран
"Dinar“
20, Station Road
Santa Cruz /West/,
Mumbai - 400 054
INDIA

398
 Патология
РЕЧНИК Органични изменения в органните
системи.
Болест
Разстройство в цялостното състо­
Периферно нарушение
яние на организма, състояние на Нарушение в органните системи,
дезадаптация към настоящата си­ резултат от централното нар
туация. ние.

Делюзия П-Н-Е-И
Фалшиво възприемане на реал­ Контролира Централното разст­
ността, когато нещата изглеждат ройство.
не такива, каквито са.
Самостоятелни симптоми
Доминантно състояние Симптоми, представени само с
Състояние, което продуцира всич­
едно лекарство в Реперториума.
ки настоящи ефекти върху тялото.
Ситуационна Материя Медика
Епидемичен случай
Разбиране за лекарството като
Случай, при който се продуцират
част от оригиналната ситуация, на
подобни ефекти сред голяма по­
която състоянието на лекарството
пулация от хора.
е подобно и се изявява по същия
механизъм.
Компенсация
Манифестно поведение, противо­
положно на основните чувства или Тихо състояние
импулси. Състояние, което се проявява след
преминаването на доминантното
Корен на болестта състояние, също както се изявява
Впечатление, останало от минало по-слабата партия в парламента.
състояние, въз основа на което в
организма се създава тенденция да Централно нарушение
изпада в същото състояние при Функционално нарушение на цен­
дадена ситуация. тралната контролна система на
тялото, представена от психиката,
Основна делюзия нервната система, ендокринната
Повечето основни чувства на лич­ система и имунната система, кои­
ността, нейните фалшиви предста­ то заедно образуват П-Н-Е-И сис­
ви за ситуацията, на които се под­ темата.
чиняват всичките й други чувства
и изяви.

399
 Auruni metallicum Cantharis
155-156, 169, 173, 12,64,102.
фЛсопИшп uapellus 176, 188-193, 196-197, Capsicum
12. 15, 21, 74, 93, 95, 203-204, 280, 316, 21.
те. 127/ 150, 161, 335, 346-347, 355, Carbo vegctabilis
^^0^226. 257, 383. 371. 97, 113-114, 165.
Baryta carbonica Carcinosinum
л Ю8. 107, 131, 166-167, 292,335-336,369-370.
WAethusa cynapium 173, 175, 180, 209, Castanea vesca
104. ** 228, 283, 323, 332, 224.
Agnus castus 334-335, 342-343, 363, Causticum
w 1031 wr 372. I 33, 161, 204, 281, 337,
Aloe socotrina Belladonna I 339,385,388.
224, 370. 55, 89, 90, 106-107, Chamomilla
Alumina 133, 173. 105, 210, 227, 276,
13. Berberis vulgaris 388, 391.
Ambra grisea I 14. Chelidonium majus
162, 165-167. Bryonia alba 186-187, 397.
Anacardium 12, 21, 71, 78, 85, 203, China
207, 278, 321, 328- 207, 210, 257, 275, 110, 226-227, 229,
[ 336,355,388,393. 131, 282, 284, 304,
329.
Anhalonium Bufo rana 339, 355, 357, 359,
364-365. 12, 150, 152. 397.
Apis mellifica Cactus Cicuta
89, 230, 379-380. 100, 114. 55, 392.
Argentum nitricum Calcarea carbonica Cina
274, 283, 329-332, 11-12, 31-33, 62, 74- 116.
355, 387, 392. 75, 87, 131-133, 144, Cocculus
156, 202-204, 210, 72.
Arnica montana
228, 265, 278, 293, Coffea
87, 115, 131,229, 232.
332-333, 342, 355, 170, 396.
Arsenicum album
368, 382-383, 388. Colchicum
21, 56, 76-77, 102,
Calcarea fluorica 256.
124, 131, 134-135,
315,336. Colocynthis
143, 150, 174, 176,
Calcarea silicata 33, 106.
209, 230-231, 243,
332-335, 395. Conium masculatum
275, 294, 332, 336,
Calcarea sulphurica 55.
383, 389.
183, 185, 282, 321- Crocus sativus
Arsenicum sulphura-
322, 379, 397. 357.
tum flavum Cuprum metallicum
Cannabis indica
102. 71, 172.
159, 161-162, 364-365.

400
 Cyclamen I Kalium bromatum Medorrhinum
224,274. 172, 272, 278, 347- 158-160, 355, 367,
Digitalis purpurea 348. 379.
75-76. Kalium carbonicum Mercurius
Drosera 32, 156-157, 258, 336, 102, 168,256.
71,359. 393. Moschus
Elaps Kalium iodatum 232.
394. 14,69, 76, 98-99, 397 Natrum carbonicum
Fluoricum acidum Kalium phos- 361- 362.
15-16, 98, 150-151, phoricum Natrum muriaticum
340. 392. 62, 238, 265, 316, 346-
Gelsemium sem­ Lac caninum 347, 355, 383.
pervirens 307,320-321,349-350. Natrum sulphuricum
103, 165, 210-211, Lachesis 103, 155-156.
219, 229, 281-282, 114, 170, 221-222, Nitricum acidum
330, 332, 387, 392. 326, 336, 339, 350, 12, 62, 80, 98, 120-
Graphites 379-381,384. 121, 157-158, 176,
341-344,388-389, 397. Lilium tigrinum 200-202, 207, 338-339.
Helleborus niger 150-151. Nux moschata
21,89-94. Luna 158-159.
Heloderma ho rid us 12. Nux vomica
393. Lycopodium 56, 97, 104, 133, 172,
Hepar sulphuris 12,21,33, 75, 97, 110, 175, 232, 335-336,
107. 121, 123-124, 149-150, 355, 379, 383-384,
Histaminum 162-164, 166, 175-176, 388.
279, 355. 187, 199, 203-204, Opium
Hura brasiliensis 210, 232, 265, 288, 56-57, 65, 89, 228,
317-321. 307, 328, 335, 343, 362- 365.
Hyoscyamus 351-356, 371-372, 384- Palladium
104, 131, 135-136, 385, 388-389. 350, 369-370.
150-151, 170, 175, Lyssinum Petroleum
211,350, 360,279-383. 29-30, 233, 283, 357- 160.
Ignatia 361. Phosphoricum
56, 115-116, 207, 238, Magnesium carboni­ acidum
336, 344-347, 383. cum 228, 347, 355, 366.
lodum 391. Phosphorus
102. Magnesium muriati- 76-77, 114, 131, 156,
Ipecac cum 161, 223, 228, 230,
58, 256. 183, 185,213, 397. 279, 293, 336, 338-
Kalium bichromicum Manganum 339, 354, 388.
32, 113. 396.

401
Picricum acidum Sepia 355, 365, 372, 380,
324-325. 12, 207, 113, 116, 228, 382-383. ‘
Piper methysticum 231- 232,258,347. Tarentula hispanica
326-327. Silicea 12, 25, 97, 104, 170-
Platinum 12. 62, 162, 164-165, 171, 174, 211, 214,
321,350.355. 232- 233, 236, 279, 280, 336, 357,377.
Plumbum I 294, 332-335, 346, Taxus baccata
165, 348. 395. 355, 368-374, 384. 394.
Psorinum Spigeliia anthelmia Theridion curassavi-
162, 166, 214, 224, 107-108,280. cum
309, 333, 365-366. Spongia tosta 72.
Pulsatilla 70-71,277. Thuja
74, 87, 97, 134, 156, Staphysagria 143, 160, 177-179,
199-200, 265, 288, 33, 135-136, 150-151, I 247, 348-349, 377,
336, 343-345, 352, 160, 241, 274, 295, 383.
379, 384, 388-389, 332-333, 335-336, 355, Tuberculinum
393. 359, 379, 382-386. 12, 71, 104, 169, 198,
Pyrogenium I Stramonium 365,369-370.
12,200. 32, 74, 90, 131-133, Veratrum album
Rheum 144, 156, 173, 203, 23, 101, 315, 340-341,
391. 209, 214-215, 221, 378.
Rhus toxicodendron 243,245-246-252,296, Vinca minor
73-74, 87, 101-102, 332, 360, 368, 375- 396.
122, 133-134, 163, 376,379,382. Viola odorata
199-200, 218, 278, Sulphur 393.
366-368, 383, 393. 12, 32-33, 62, 71, 93. Viola tricolor
Salicylicum acidum 100-101,174,209-210 56,58.
393. 213-214, 230, 281 Zincum metallicum
Sarsaparilla 284, 324, 339, 342 89-90, 94, 106, 163,
224. 224,367.

402
 СЪДЪРЖАНИЕ
Част I - Философия J
I .Какво е хомеопатията........................................................................................... ДМ
2. Историята на тази книга............................................................. 15 .< 1
3. Какво представлява болестта.................................................... 19
4. Неподходящи пози...................................................................... 27 f dfl
5. Непропорционални реакции......................................................
б.Здраве и болест: психологични и философски съображения 39
7. Природният закон на лечението................................................ 51
8. Еволюцията на хомеопатията.................................................... 55
9. Централно нарушение................................................................... 66
10. Динамика в болестта................................................................... 81
II .Кое е лечебно в лекарството?................................................... 89
12. Научната страна на хомеопатията........................................... 96
13. Състояние и патология.............................................................. 106
14. Модалност, усещане и локализация........................................ 110
15. Съпътстващи симптоми............................................................ 113
16. Причинна връзка........................................................................ 1 15
17. Избор на потенция...................................................................... 118
18. Повтаряне на дозата................................................................... 126
19.0стри процеси............................................................................. 130
20.Хомеопатичен подход към диабета........................................ 137
21 .Лечение на настоящото заболяване........................................ 143
Част II - Психика
22.3начение на психичното състояние.......................................... 147
23. Компоненти................................................................................... 149
24. Делюзии......................................................................................... 177
25. Aurum metallicum и идеята за компенсацията....................... 188
26. Компенсация................................................................................. 19g
27. Полярности в лекарството.......................................................... 212
28. Сънища........................................................................................... 216
29. Психика и тяло.......................................................................... 226
30. Използване на реперториума................................................ 234
Част III Снемане на случаи и намиране на лекарство
31 .Същността на снемането на случая 2
32. Няколко бележки по снемането на случая............................ 267
33. Техники за снемане на случая...................................... 270

403
 та на сномш то на случая 290
l-ане...Т^
292
Sue на картин: на пациента 297
а лекарството 298
(сихотерапия 305
У - Материя Медика
|Ионна Материя Медика - произход и полза
криване на ситуационна ММ на лекарствата.....
41CirnflmnoHHa Материя Медика на някои лекарства . 328
328
ARGENTUM NITRICUM..........................................
CALC AREA SI LICATA............................................. 332
CARCINOSINUM......................................................
CAUSTICUM............................................................... 337
CHINA..........................................................................
FLUORICUM ACIDUM............................................. 340
GRAPHITES................................................................ 341
IGNATIA...................................................................... 344
KALIUM BROMATUM............................................. 347
LAC CANINUM.......................................................... 349
LACHESIS................................................................... 350
LYCOPODIUM...........................................................
LYSSINUM..................................................................
NATRUM CARBONICUM....................................... 361
OPIUM..........................................................................
PSORINUM.................................................................. 365
RHUS TOXICODENDRON....................................... 366
SILICEA........................................................................ 368
STRAMONIUM........................................................... 375
TARENTULA HISPANICA........................................ 377
THUJA...........................................................................
VERATRUM ALBUM................................................ 378
42. Сравняване на лекарства чрез ситуационна ММ 379
43. Взаимоотношения между лекарствата............... 382
44. По-малко използвани лекарства.......................... 390
Към читателя................................................................
398
399
РЕЧНИК.........................................................................
400
ИНДЕКС........................................................................

404
 Издателство "Анхира"
предлага на читателите си
следните заглавия:
Г. Витулкас
Науката Хомеопатия - Най-пълният цялостен учебник, задъл­
жителен за всички, които сериозно изучават класическа хомеопатия.
Материя Медика - Есенции - Интересен и увлекателен начин
да опознаем човешката природа и възможностите на хомеопатията.
Хомеопатия - медицина на новото хилядолетие - Под­
ходяща за популяризиране на метода.
Здраве и болест - един нов модел - В синтезиран вид отра­
зява идеите на един от най-големите умове на съвременната меди­
цина. За тези идеи той бе удостоен с Алтернативна Нобелова награ­
да през 1996 г.
Софтуер - Хомеопатична компютърна система RADAR от Белгия
с VES - уникалната експертна система на Витулкас - демонстрации,
обучение и поръчки.
Д-р С. Ханеман
Органон на лечебното изкуство - Легендарното Шесто пре­
работено от Ханеман издание. Задължително четиво за всички, кои­
то изучават хомеопатия.
Д-р П. Найденов
Съвременна хомеопатия - беседи, том 1 - За студенти и за
всички, които се интересуват от хомеопатия. Най-важното за 60 го-
леми хомеопатични лекарства, снемане на случая, работа с реперто-
риума.
Пътеводител към Реперториум Синтезис - Лесен начин
да научим най-важните рубрики за над 160 често употребявани хо­
меопатични лекарства.
Хомеопатичен въпросник - Спестява време на хомеопата и
му помага да снеме случая. Замества здравния картон. Място за
вписване на дадените лекарства.

405