Мемориал се предвижда на мястото на бившия концентрационен лагер край Белене
1442
Проектът беше представен пред българската общност в Чикаго.
На представянето присъстваха генералният консул на България Иван Анчев, по чиято покана беше организирано събитието, кметът на Белене Милен Дулев, политически емигранти, репресирани, наследници на бивши лагеристи и много други.
Заедно с проекта за Мемориал беше представена и пътуващата изложба "Свидетели: Памет за концлагера "Белене"", създадена по инициатива на фондация "Остров "Белене", фондация "Истина и памет" и културен център "Евгений Босилков", представяща съдбата на бивши лагеристи от лагера в Белене.
Проектът на екипа ма "СолЕр Архитекти" предвижда възстановяване на част от умишлено разрушените бараки за лагеристи, телени огради, охранителни вишки, външни тоалетни и друти елементи на лагера от периода на неговото създаване от 1949 до 1959 година.
В резултат на силен международен натиск за спазване на човешките права Българската комунистическа партия решава да закрие лагера, като прикрие всички следи от неговото съществуване. Благодарение на спомени и разкази на оцелели лагеристи, както и на рисунките на починалия през 2017 г. земеделец Крум Хорозов, депутат от Великото народно събрание, лежал 11 години в различни лагери, екипът от проектанти е съставил максимално близка възстановка на разположението на сградите, които през времето са били променяни, достроявани, разширявани и разрушавани.
Проектът предвижда изграждането на амфитеатрален форум, където ще бъдат провеждани годишните национални поклонения в памет на жертвите, както и други културни мероприятия, свързани с темата, като поетични рецитали, театрални постановки, музикални изпълнения, летни семинари и лагери и др. Ще бъде завършен и започнатият в началото на 90-те години паметник, посветен на невинните жертви на режима.
Продължават проучвателните работи на място, като през миналата седмица беше разкрита част от територията на лагера, която до момента не беше изследвана, поради трудно достъпните условия, породени от гъстата и непроходима растителност. Предположенията, че именно на това място се крият следи от заличеният първи период на лагера, са започнали да се потвърждават. От земята са се показали правоъгълни каменни блокове, които вероятно са служели за основи на някои от описаните в спомените на оцелелите лагеристи сгради, използвани от надзирателите на лагера. Работата продължава, като в близките дни се очакват нови разкрития, които ще хвърлят допълнителна светлина за историята на лагера и ще спомогнат за правилното ситуиране на възстановката на бъдещия Мемориал.
Усилията ще бъдат насочени да се открие карцерът, който е представлявал полувкопана в земята землянка, покрита с дървени греди и клони, въпреки че времето най-вероятно е заличило следите от тази зловеща част на лагера, в която хората са лежали в продължение на месеци в пълен мрак, без никакво отопление през зимата, като са спели на земята, покрита с 40-50 см подпочвена вода, кал и водни змии.
Паралелно с проучвателните работи в напреднала фаза се намират сложни съгласувателни процедури, необходими за функционирането на бъдещия Мемориал, който е разположен в сърцевината на природен парк "Персина" и е с ограничен режим на застрояване. Действащият и до момента криминален затвор на територията на остров Персин изисква допълнителни съгласувателни процедури, касаещи режима на достъп, който е строго регламентиран.
Благодарение на Фондация "Остров Белене", отговаряща за поддържането на терена на бившия лагер, в партньорство с община Белене и управлението на затвора, достъпът до лагера е отворен за посетители, като интересът се увеличава. Почти всеки ден фондацията посреща по няколко групи, като организира посещение на лагера, съчетано с кратка историческа лекция за историята и бъдещите намерения.