Шинзо Абе - премиерът, който искаше да сложи край на японския пацифизъм
През 2015 г. правителството на убития политик позволи на страната на мобилизира войски за операции в чужбина, стига те да защитават неин съюзник
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Той беше застрелян по време на предизборен митинг
- Икономическата политика по време на неговото управление стана известна като "Абеномика"
- Абе е потомствен политик, като дядо му също е бил премиер, а баща му - външен министър
Шок е думата, която описва реакциите на убийството на бившия японски премиер Шиндзо Абе в страна, в която както насилието срещу политици, така и нападенията с огнестрелно оръжие са изключително редки. Абе бе прострелян на 8 юли по време на предизборно събитие. Малко след като постъпва в лечебно заведение, лекарите установяват смъртта на 67-годишния бивш премиер.
Абе се оттегля от поста през 2020 г., като това слага край на общо девет години, които той прекарва начело на страната. Най-дълго управлявалият премиер на следвоенна Япония ще бъде запомнен най-вече с икономическия си подход, станал известен като "Абеномика", както и с решимостта да сложи край на десетилетната политика на пацифизъм, наложена от САЩ след унизителното поражение на Япония във Втората световна война. Макар да не успява да постигне нужната за това промяна в конституцията, той прокарва поправка, която позволява на страната да мобилизира войски за операции в чужбина, стига те да защитават Япония или неин съюзник. При неговото управление Япония се стреми да играе по-активна глобална роля и да участва повече в собствената си отбрана.
Дори след като подава оставка като премиер, Абе запазва значимо присъствие в японския политически живот, като има общо три мандата на поста председател на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП). Преди него съществува ограничение на мандатите, като максималният брой е два. Партията променя устава си, за да позволи на родения в Токио политик да изкара поне още един цикъл на този пост. Преди смъртта му се говореше за сериозно желание на части от партията за нова промяна, която би му позволила да председателства за четвърти път.
С политика в кръвта
Абе е роден на 21 септември 1954 г. в Токио в изтъкнато политическо семейство. Баща му заема министерски постове в няколко правителства, включително министър на външните работи от 1982 г. до 1986 г. Дядото на Абе по майчина линия - бившият премиер Нобосуке Киши - като че ли е човекът с най-голямо влияние върху него, когато става въпрос за политика.
Киши е сериозно присъствие в японския политически живот още по време на Втората световна война, когато заема няколко министерски поста. Той е бил задържан по обвинения във военни престъпления, но никога не бива съден след края на войната. Заема поста на министър-председател от 1957 до 1960 г., като подава оставка поради обществен гняв около предоговарянето на пакта за национална сигурност между САЩ и Япония.
Абе учи политически науки първо в Токио, а след това и в Университета на Южна Калифорния, но първоначално навлиза в бизнеса. Той започва кариерата си в Kobe Steel през 1979 г. Три години по-късно става помощник на министъра на външните работи.
Неизбежният път към властта
Абе влиза в Камарата на представителите за първи път през 1993 г., когато е на 38-годишна възраст. Той заема редица позиции в кабинета в следващото десетилетие, а през 2003 г. става генерален секретар на ЛДП. Четири години по-късно той е избран за председател на партията и става министър-председател на Япония. Първият му мандат е помрачен от противоречия и влошено здраве и той се оттегли като партиен лидер и министър-председател през 2007 г. Причината е комбинация от загубване на пенсионни досиета и лошо представяне на ЛДП на изборите.
Пет години по-късно той се завръща на поста. Тогава той стартира своята тристълбова стратегия "Абеномика", която цели преодоляване на хроничната дефлация и съживяване на икономическия растеж. Идеята му е това да се случи с облекчена парична политика и засилени фискални стимули, комбинирани със структурни реформа за справяне с проблемите със застаряващото японско население и с липсата на жени на висши позиции. Точно този трети стълб обаче остава неизпълнен. Дефлацията се оказва упорита, а стратегията му за растеж се препъва 2019 г., когато се налага данъкът върху продажбите да бъде увеличен. Сериозно влияние върху забуксуването на икономиката тогава има и търговската война между САЩ и Китай, която по онова време е в своя разгар. Пандемията от COVID-19 през следващата година пък предизвиква най-дълбокия икономически спад в Япония.
Абе също така значително увеличава разходите за отбрана и се обръща към други азиатски нации, за да се противопостави на все по-агресивната външна политика и желание за доминация от страна на Китай. Той не успява да изпълни дългогодишната си мечта - да ревизира пацифистката конституция на страната. Но използва контрола си над парламента, за да прокара закон през 2015 г., позволяващ на въоръжените сили да се включват в колективна самоотбрана, тоест правото да се притекат на помощ на съюзник, дори когато самата Япония не е атакувана. Основната цел на Абе беше да избяга от това, което той нарича "следвоенния режим" - наследство от американската окупация, за което консерваторите твърдят, че е лишило Япония от национална гордост. Той също така зае по-малко извинителна позиция към действията на Япония през Втората световна война, като позицията му беше, че бъдещите поколения не трябва да продължават да се извиняват за грешките от миналото.
Реформирането на образователната система за възстановяване на традиционните японски ценности беше друга от неговите цели.
Дипломация
Абе беше видна фигура на световната сцена. Той имаше желанието да култивира силни връзки с Вашингтон, като дори се опита да изгради лични отношения с противоречивия бивш президент на САЩ Доналд Тръмп. Абе пътува до Ню Йорк, за да се срещне с новоизбрания тогава президент републиканец, докато неговият предшественик Барак Обама все още беше на поста.
Символичната ябълка на раздора между двамата лидери бе Северна Корея, по отношение на която Абе винаги е имал силни и ясни позиции. Желанието му бе да постигне някаква справедливост за семействата на десетките японци, които комунистическият режим в Пхенян е отвлякъл през 70-те и 80-те години на миналия век. Желанието на Тръмп за разговор с Ким Чен Ун няма как да се е харесало на Абе и след срещата между севернокорейския и американския лидери усилията на Абе по отношение на Тръмп видимо се охладиха.
По време управлението му връзките на Япония с Южна Корея се влошиха. Двете страни затънаха в противоречия, заради които търговските и военните разузнавателни сделки бяха отменени. Напрежението дойде заради наследството от Втората световна война и бруталната колонизация на Корейския полуостров от Япония, която оставя нерешени спорове около военновременната сексуална и трудова експлоатация.
Една от другите му големи цели беше Токио да бъде домакин на олимпийски игри. Това доведе и до един от най-странните моменти в кариерата му, когато през 2016 г. той се появи, носейки шапката на популярния герой от видеоигри на японската компания Nintendo Супер Марио. Това се случи на закриващата церемония на игрите в Рио де Жанейро, като появата му символизираше предаването на олимпийската щафета от Рио към Токио.
7 коментара
Разбира се, Шинзо Абе (мир на праха му) няма да се запомни като ястреб, накъдето чудно защо тикат мисълта авторите на текста.
Да им припомням ли, че пацифизмът като следвоенна политика на Япония бе наложен с две атомни бомби от САЩ и с разгрома на огромната Квантунска армия от СССР?
Пацифизмът бе наложен законодателно от съюзниците от антихитлеристката коалиция на Япония, защото тя бе съществена част от оста Рим-Берлин-Токио и удави в кръв Китай и Югоизточна Азия по време на Втората война.
Видимо трябва да се припомни на авторите , че военни трибунали на съюзниците осъждат на смърт стотици японски политици и военни, на чиито съвести тежи смъртта на милиони човеци.
Един от емблематичните случаи е за двама японски офицери, които си направили състезание кой по-бързо ще обезглави с меча си 100 ( с т о !!) китайски пленници!
Чували ли са Светломира и Тодор нещо за Шанхайското клане?
А за Кървавия път в Бирма?
Може би за Манджукуо?
А за лабораториите за бактериологна война в Манджурия?
И ако знаят, защо ги забравят?
По-вероятно е нищо да не знаят...
Четете, бе, хора! Четете преди да налагате опорки!
Омаловажаването на японските зверства и военни престъпления през войната е равносилно на амнистиране нацистките лагери на смъртта.
Капитал, вие с ума ли сте си да изчегъртвате историята?!
До коментар [#1] от "D-r D":
Тая война кога точно беше? Я ти си припомни малко история. И да говориш за абсурдните отмъстителни трибунали без никакви дори и преструвки за истинско правосъдие е мега дебилизъм. Но пък то е очаквано, един немалоумен коментар не съм ти прочел.
До коментар [#2] от "русороби вън":
Пак повтарям: трябва си четене!
Трибуналите, които бесят японските военни престъпници са американски.
В чл.9 на следвоенната си конституция Япония се отказва от суверенното си право да води война и да създава сухопътни, мовски и въздушни войски. Просто по-късно Токио юридически заменя названието "армия" със "сили за самоотбрана", които наброяват 250 хил души и имат флот, авиация и сухопътни сили с повече от модерно (американско) въоръжение. Затова е наивно да се говори за беззащитност на Япония. Още повече, че САЩ с двустранен договор са поели задължението да осигуряват безопасността на Япония.
Ако освен с абеномиката Шиндзо Абе трябва да бъде запомнен с нещо, това е с диалогичната му политика по отношение на Русия и търсенето на решение за Курилите.
Да търсиш отговорност от един народ за престъпления, извършени преди две поколения, е най-малкото неморално. Също така е правен абсурд да търсиш отговорност от човек за престъпление, извършено от някой друг, пък бил той негов баща или дядо. В този ред на мисли дали да не накажем Путин заради зверствата на Сталин? Между другото, същият грубо манипулативен подход се изролзва и от религиите. Всички во веки веков трябва да се чувстваме виновни заради греха на Адам и Ева. Да де, ама аз нещо не чувствам вина.
Авторите на статията имат до известна степен право.
Може би е малко известно в България, но премиерът Абе е този който довежда Япония и Корея до състояние на неформална търговска война. Причините са редица. Официално се дължи на незаздравли рани датиращи от колонизацията на Корея (точно преди ВСВ). В Корея е наложено неофициално бойкот на абсолютно всички стоки и услуги от Япония. Всичко това продължи около 4-5 години. В момента тече процес по заравяне на томахавката под натиска на САЩ заради войната в Украйна и подготовката за последващи събития в Китай.
По времето на Абе Япония започна да се превъоръжава. Доста сериозно. Примерно защо са нужни на Япония самолетоносачи / въртолетоносачи при положение че имат само брегова охрана?! Отделно започва значително подсилване и изграждане на нови военни бази...особенно на островите, които са в близост до Тайван.
Ходил съм в Япония няколко пъти и съм се натъквал на демонстрации в призив за възстановяване на военната мощ и империя. Беше доста впечатляващо. Хиляди хора облечени в черни военни униформи.
Тежки времена предстоят за далечния изток с израстването на Китай като супер сила.
До коментар [#3] от "D-r D":
Шинзо Абе, разбира се, не беше ястреб. Авторите прокарват тази мисъл, защото това е пропагандната повеля на деня, и Капитал си върши работата, на познатото ни ниво. Дългогодишната мечта на Абе не беше ревизията на конституцията, а решаването на въпроса за ''северните територии“, на нея той посвети много усилия, без резултат. Едно уточнение, докторе: Японските ССО (с осмия в света бюджет, и четвърти ВМС по общ тонаж) са въоръжени с японско оръжие, при това на най-високо технологично ниво. Американското го има, разбира се, много се произвежда на островите съвместно или по лиценз, но във всеки клас и вид има и чисто японски аналог, обикновено по-новото поколение. За всеки случай. Хвърлете един поглед на продуктовата гама на Мицубиши в частта авиационна и морска техника. Най-добрия противолодъчен самолет в света е Кавазаки Р-1, а флотът има и други интересни неща като подводници клас Тайгей и фрегати Могами. Няма ядрено оръжие, но това може да се промени за месец-два. Няма да се промени географията обаче :-)
Иначе четенето е добре, ама изморява хората, ако е дълго. Сега е времето на късите литературни форми, още по-добре на видео контента. Новото ми увлечение Николас Гомес Давила е майстор на най-късата – афоризмите: „Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново“.
До коментар [#6] от "weiss":
Здравейте, weiss,
С всеки свой пост трайно вдигате IQ-то на газетата. Но пък и го оставяте задълго да се срине...
Капитал като сврака опитват да замъкнат всичко, каквото блесне в инфопространството в своето (пропагандното) гнездо. За Абе в световните медии се появиха десетки статии. Част от тях изчетох. Няма смисъл да ви казвам коя беше най-посредствена, нали?
Да изваждаш от политическия контекст и на два пъти да натъртваш за "военната" му поправка на Конституцията, а пък да не обелваш и дума за дългогодишните му опити за постигане с Русия на компромис за Курилите и подписване най-сетне на мирен договор, е класическа манипулация.
Защо обществото ни е подложено на такъв ударен курс манипулации от тая газета е повече от ясно.
В Япония (както и във всяка бита бивша империя) чувството за реванш е латентно и след Абе постепенно му се вдига градуса. Това са процеси, които в една специфика бяха проведени в Украина срещу единия съперник на американоцентричния модел, а в Япония - по друга срещу другия съперник.
Афористичното мислене е форма на съвършенство, защото в няколко думи, могат да се концентрират "тонове" мисъл.
И все пак не съм съгласен, че късите литературни форми ще изместят "дългите". Имам пред вид за масовата публика. На нея й допада безусилийното възприемане - мърдащите картинки на телевизора или словесните комикси на Капитал.
По-мисловните форми са й абсолютно неразбираеми, защото ако дългите искат съсредоточаване и фантазия, афоризмите, освен всичко това на куб, искат и много детайлна мисъл и богато познание, за да можеш да навлезеш в пластовете им.
Вчера дадох на сина на наши приятели Старецът и морето и за да му запаля интереса да прочете новелата, му я разказах с 5-6 изречения и едно за обобщение, но за всеки от афоризмите на Давила (благодаря, че ми припомнихте за него), които си отворих сега, мога да напиша малък трактат.
Дългите форми търпят да се осмислят и преразказват, но афоризмите са единствено теми за размисъл. Затова четенето на афоризми уморява, защото те хвърля от една мисловна бездна в друга.
Всъщност аз ви говора за перипетиите на четящия човек.
Нечетящият гълта пропаганда и изхожда още по-смрадлива пропаганда.
Затова горе на два пъти призовавам да се чете.
Най-малкото, за да не осмърдяваме света на другите.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.