Presentation Transcript

1. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ: СТРАТЕГИИ, КОНЦЕПЦИИ И ПРАВНА УРЕДБА Николай Павлов 25 октомври 2012 г.

2. Същност на европейската система за управление при кризи • Все още представлява фикция, но е в процес на изграждане • Формулата следва да бъде интегрираща по смисъла на т.нар.всеобхватен подход (comprehensive approach): Европейска политика за управление при кризи ESDP – Европейска политика за сигурност и отбрана Европейска политика за защита при бедствия и хуманитарна помощ

3. Концептуални основи • Недостатъчно добре развита концептуална база на ниво ЕС • Липсва легална дефиниция на управление при кризи. Най-деликатният момент в дефиницията – ситуация, която е заплаха за позицията на управляващата класа. • По-задоволително е положението с мястото на гражданска защита и защита при бедствия – те в по-малка степен засягат въпроси свързани с националния суверенитет • Конституционно-правна същност на управлението при кризи и ролята на Лисабонския договор: разпоредбите за външната дейност на ЕС (European External Action Service) и за засилено сътрудничество в областта на гражданска защита

4. Стратегическа рамка • Европейска стратегия за сигурност – 2003 • Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС – 2010 г. – EU Internal Security Strategy in Action: Five Steps towards a more secure Europe (COM (2010) 673) – управлението при кризи се разглежда като една от трите области на политиката на ЕС за гарантиране на вътрешната сигурност (наред с полицейското и правосъдното сътрудничество; и управлението на границите). • Проектът за нова Европейска голяма стратегия (European Global Strategy) – фокусът е върху външната политика на ЕС

5. Специализацията на ЕС – гражданско управление при кризи • Общностен механизъм за гражданска защита (The Mechanism) – създаден на 23 октомври 2001 г. • MIC – Monitoring and Information Centre – Център за мониторинг и информация – нарастване на ролята му, вкл. като координационен център • CECIS – обща комуникационно-информационна мрежа за извънредни ситуации • Модулен подход – модули за гражданска защита • Европейски сили за гражданска защита?

6. Институционална фрагментация Европейска служба за външна дейност Европейска Комисия Съветът на ЕС (Съветът по външни работи) ГД “Хуманитарна помощ и гражданска защита CMPD EUMS PSC CIVCOM Механизмът MIC EDA

7. Място и роля на България • В областта на разработване на концепции и стратегии на ниво ЕС – особено интегриращи концепции • В областта на научното осигуряване, по-конкретно – експериментиране на оперативни и стратегически концепции

8. Необходими стъпки - 1 • Прецизиране мястото на управлението при кризи в националната правна система, както и в Стратегията за национална сигурност (2011 г.) – ролята на Министерски съвет и Народното събрание • По-активна роля на DG ECHO при формирането и осъществяването на европейската политика за сигурност и отбрана, вкл. при разработването на новата EU Global Strategy - ролята на българския еврокомисар • Реално да започне да функционира Центъра за компетентност по управление при кризи и оказване на помощ при бедствия – ролята на Министерство на отбраната

9. Необходими стъпки - 2 • Засилване ролята на научните изследвания в политиката за защита при бедствия и управление при кризи - ролята на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет • Отваряне на органите за управление при кризи / защита при бедствия към гражданското общество – ролята на доброволните формирования при координационна роля на МВР • Актуализиране на областните стратегии за управление при кризи – ролята на областните администрации. Акцент върху регионалния подход при превенцията и реакцията.

10. Заключение Крайната цел – България като регионален лидер в областта на управлението при кризи от невоенен характер и защитата при бедствия