Две години ще минат бързо... Това бяха предимно реакциите на обществеността към решението на Комитета за световно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура на разширената 44-та пленарна сесия, проведена това лято във Фуджоу, Китай, където Регионът на Охридските влакна е избегнал да бъде поставен в списъка на застрашените световни културни и природни богатства.

По предложение на Босна и Херцеговина и с подкрепата на Русия, Унгария, Саудитска Арабия, Китай и Гватемала, Северна Македония и Албания като управляващи страни в Охридския регион, на Китай бяха дадени допълнителни две години, за да изпълни препоръките на Реактивни мисии на ЮНЕСКО.

Само за един месец, по-точно до 1 февруари 2022 г., двете страни трябва да представят доклад в ЮНЕСКО за постигнатия напредък в изпълнението на дейностите, посочени в препоръките за опазване на Охридска област.

В ревизираните решения, взети от Комитета за световно наследство в Китай, беше подчертано, че експертните органи на IUCN (за природно наследство) и ICOMOS (за културно наследство) настояват двете страни да разработят подробен стратегически план за обновяване с подходящи действия. план, който ще бъде изпълнен. , но според ясно определени и определени краткосрочни и дългосрочни срокове за отмяна на съществуващи заплахи.

Същевременно се изисква планът да се основава на препоръките на Реактивната мониторингова мисия от 2020 г., с цялостна трансгранична политическа и институционална рамка за справяне със сериозните и многостранни заплахи и предизвикателства пред Охридския регион.

Решенията на Китай изискват Северна Македония и Албания да представят актуализиран съвместен доклад за ситуацията в региона до Центъра за световно наследство до 1 февруари 2023 г., включително доклад за постигнатия напредък в прилагането на посочените забележки. В документа се отбелязва, че ако съществуващите заплахи за Охридския регион и неговите изключителни ценности не бъдат отменени от 46-ата сесия на Комитета на ЮНЕСКО, вариантът за преместване на региона в Списъка на световното наследство в опасност остава отворен.

Останалата част от решението показва, че през последните години някои от препоръките, съдържащи се в докладите на последващите реактивни мисии, са изпълнени, някои частично или недостатъчно изпълнени, докато много от тях изобщо не са изпълнени.

Комитетът е най -загрижен от забележките, направени от Съвместната мисия за наблюдение през 2020 г., които сочат към недостатъчно изпълнени дейности за спиране на бавното, но непрекъснато ерозиране на качествата, които определят региона като световно културно и природно наследство.

Световната организация изрази открита загриженост относно строителството на високи сгради по крайбрежието, слабия архитектурен контрол на новите сгради в града, но и в останалата част от региона, както и неадекватното и прекомерно използване на брега с неадекватно туристическа инфраструктура, която има много негативен ефект върху Изразява се и загриженост относно недостатъчно дефинирани приоритети в политиките за развитие, противоречиви възгледи, недостатъчно участие на сектора на гражданското общество в политиката и вземането на решения и мерки, което заедно води до фрагментирана и неадекватна система за управление на световното наследство.

На сесията в Китай, наред с другото, бяха отбелязани и дейностите, извършени от институциите на Северна Македония за стартиране на процеса на изпълнение на препоръките на комисията. Като положителни процеси се посочват процесът по обявяване на Охридското езеро за паметник на природата, Проучването за преоценка на района, започналия процес по обявяване на Студентското блато за природен парк. Тези процеси се изискват да бъдат използвани за създаване на функционални структури за управление и напълно интегрирани в процесите на планиране и управление на доброто.

Нещата преди годишната среща на ЮНЕСКО в Китай се изместиха от застой, бяха извършени някои дейности, незаконни строежи и градско оборудване бяха премахнати от брега, но като цяло остана впечатление, че нещата вървят бавно, неправилно обмислени, с импровизации без подходящо участие и консултация.до експертната общественост.

Проектът за реконструкция на езерния кей в града, който предвиждаше допълнителна работа в литоралната част на езерото, мегаломанският проект за изграждане на яхтено пристанище за плавателни съдове в Студенчиишко блато, примери за неадекватно управление на рибния фонд в езерото заедно с риболова плажовете недвусмислено потвърждават негативната практика на допълнителен антропогенен натиск върху вече претоварената екосистема. Подобни примери създават впечатление за дилетантизъм, липса на знания за необходимостта от системен подход към справянето с проблема, което е далеч от сферата на отговорното социално управление на подобен световен природен резерват на повече от два милиона години.

Оттук и исканията на екологични сдружения, активисти за опазване на околната среда, езерото и региона да бъдат включени в списъка на застрашените световни богатства, като отбелязват, че това ще активира определени механизми и средства за по-голяма защита на региона от факторите, довели до застрашаването му.

Смяната на правителството в Охрид след местните избори не означава прекъсване на приемствеността на изпълнението на решенията, свързани с препоръките на ЮНЕСКО. Новоизбраният кмет Кирил Пецаков заяви, че остава ангажиран с усилията за запазване статута на града и района в ЮНЕСКО, но същевременно посочи, че трябва да се намери начин за икономическо управление на крайбрежието, т.е. законодателство да бъде част от плажовете.регулирано от самата Община, а след това да се издава на краткосрочни концесии. Той имаше срещи с представители на екологични асоциации и неформални движения, министъра на културата и дори чуждестранни дипломати в страната, на които протоколно беше посочено, че местната власт остава ангажирана със статута на ЮНЕСКО, но без конкретни изявления и съобщения, че следват дневния ред за изпълнение на препоръките от реактивните мисии...

Иначе, гледано без розови очила, ЮНЕСКО от Китай, самостоятелно удължи срока за действие по препоръките без извинение, удари ни в лицето с това, което всички знаем, но ние упорито го бутваме под килима, защото ни боде очите. Всичко е такова, каквото го познаваме и светът стига до извода, че не сме в състояние да управляваме нещо, което случайно ни е оставено като естествена рядкост, нито да се интересуваме от статуса, за който някой в ​​миналото е работил усилено...

Истинската заплаха, че Охрид и Охридското езеро ще бъдат прехвърлени в Списъка на световните природни и културни богатства в опасност, открито ни показа, че ние сме опасността, че не сме домакини, че не знаем как да се грижим за общото, че се отнасяме към езерото и града като към нещо, за защитата на което някой друг отговаря, някой друг трябва да се грижи.

Повечето хора в Охрид, дори и в страната, изобщо не изглеждат и не разбират колко усилия, купища хартия, хиляди страници солидна документация, внимателно събрани материали са необходими, за да влезе нещо в списъка на защитените съкровища на ЮНЕСКО, разбира се освен неприкосновените атрибути, които трябва да притежава самият обект или естествена рядкост, за да се вземе предвид всеки бъдещ защитен статут. И не отне много време, отне ни 30 години, за да покажем, че не сме способни да се грижим за нещо, което светът е признал и признал за изключителна природна и културна ценност...

Дори тези, които се грижат за статута на Охрид и езерото, открито си казват, че това ни се случва заради проявената небрежност, десетилетия липса на ангажимент към опазването на природните и исторически ценности, че за лични, краткосрочни изгодни интереси универсалната стойност се пренебрегва. никъде другаде на планетата...

Цели села бяха построени чрез кражба на риба, влизане в езерото с лодка и подземни стаи, узурпиране на пространството на езерото, а след това стенеха като че няма риба или когато вълната наводни къщите, които са построили, където нямат място.

Самите доставчици открито казват, ние от ЮНЕСКО не можем да живеем, трябва да работим...Как да им обясня, че никой няма да влезе да харчи жълта банка в ресторант, разположен на брега на бараж, пълен с комари, каквато е сигурната съдба на Охридското езеро, ако деградацията му продължи, причинена отчасти от подобни нагласи.

Заведенията за обществено хранене по крайбрежието бяха затворени в Охрид това лято, но това не беше направено в Струга. Тогава именно заради затворените кафенета част от плажовете се превръщат в сметища за боклук и изпражнения от гости и туристи, които няма къде да отидат до тоалетната или да отложат опаковането на това, което са взели със себе си за пиене или хапване.

Ето истината в поговорката, че две години ще минат бързо. Със сигурност статутът на Охридската област в ЮНЕСКО ще остане, нейната универсална стойност не е под въпрос, но ако не изпълним това, което ни беше даден допълнителен срок, премествайки списъка на световните природни и културни ценности в опасност е по-сигурен.

Източник: МВР /Александър Бачич